Втора част - ПЛОДЪТ НА СТРАХА

Втора част - ПЛОДЪТ НА СТРАХА

7 - ТИ НЕ СИ ТОВА, КОЕТО ВИЖДАШ!

Ти си нещо, което никой друг не може да види - дори и съпругът ти, приятелите и родителите ти. Твоето истинско същество е невидимо за естественото око и често е погрешно оценявано според външните ти действия. Твоето истинско аз не е образът, който те поздравява от огледалото. Нашият външен образ никога не може точно да отрази вътрешната ни природа. Нашият истински живот е скрит.

Един ден, докато критично наблюдавах своето отражение, Святият Дух ми каза: "Какво виждаш?" Аз бързо отговорих: "Една уморена и стресирана майка." Той нежно ми напомни: " Ти не си това, което виждаш," Аз веднага започнах да споря, вглеждайки се още по-отблизо в огледалото. "Уморена съм и съм притеснена и това наистина си личи!" Отново чух: " Ти не си това, което виждаш." Наистина, чувствах се уморена и стресирана, но това не беше истинският ми образ. Отражението ми беше вярно, но не беше истината. Чувствата ми и състоянието ми подлежат на промяна, но Божията истина остава непроменена и вкоренена в Неговото Слово. Аз съм дух, а не тяло. Имам тяло, но не съм тяло. Оценявах себе си по това, което имах, а не по това, което бях.
МЯСТО НА ОТКРИВАНЕ

По-рано работех като рекламен агент за една много известна козметична верига. През почивните дни също така работех като гримьор в една телевизия. В качеството си на представител на определена марка козметика съм действала на територията на осем щата. Почти всеки понеделник вземах самолета и се отправях до някой голям град. През цялата седмица се занимавах с преобразяването на жени, а след това се връщах в Далас в петък сутринта. Чувствах се чудесно. Отсядах в разкошни хотели, ползвах Рум сервис, вземах си горещи вани и всяка вечер четях по три часа Библията. И което е най-хубавото, дните ми преминаваха в това да правя жените да се чувстват добре.

Винаги ми е харесвало да експериментирам с поставянето на грима, но освен всичко, аз бях превърнала това свое умение в талант да прикривам собствените си недостатъци. На пет години изгубих дясното си око поради заболяване от рак, а размерът и формата на изкуственото ми око се различаваха от истинското ми. Ето защо, докато бях ученичка, полагах всякакво старание да накарам двете очи да изглеждат еднакво.

Сега можех да използвам таланта си за благото и на други хора.

Това, което най-много възбуждаше любопитството ми, бе не поставянето на грима върху жените, а това, което се получаваше, когато трябваше да премахна грима от жените, върху които работех.

Жените идваха с увереност при мен, за да си запишат час. Те задаваха обичайните въпроси, хвърляха по един поглед върху жената, чиито грим поставях, и оглеждаха продуктите и цветовете, с които разполагах. Когато имах нова клиентка, издигах параван или я отвеждах в самостоятелна стая. Като изплакнех лицето й, почти всяка жена ставаше плаха и започваше да се оглежда предпазливо, въпреки че бяхме съвсем сами. Веднага идваха извинения за неоформените вежди и за не дотам идеалната кожа. Много от тях се притесняваха и страхуваха. Те искаха да ми дадат да разбера, че не така изглеждат в действителност.

Уверявах всяка жена, че бе красива, като веднага подчертавах нейните достойнства във външността й: "Имаш хубави очи" или "Имаш хубава извивка на устните". Когато гримът отново заемаше своето място върху лицето на жената, с това се възвръщаше и самоувереността й. Тя отново започваше да се чувства безопасно и ми задаваше въпроси от рода: "Как успяхте да постигнете това?" или "Докъде да спра с молива си за устни?" Скоро ние ставахме най-добрите приятелки.

Жените често се извиняваха за своята изнервеност, купуваха си огромно количество козметика за лице и тяло и си отиваха с ново самочувствие.

Харесваше ми, когато клиентките си тръгваха щастливи, но все пак в мен имаше едно безпокойство от това, че жените се чувстваха така уязвими и непривлекателни без своята доза грим. Сякаш че бях открила нещо, от което жената се срамуваше, нещо, което тя чувстваше, че трябваше да скрие - лицето си.
КОЙ ПОСТАВЯ СТАНДАРТИТЕ?

Може би и вие се чувствате по същия начин. И сигурно ще се оправдаете, като кажете, че всички жени се чувстват така! Това може да е вярно, но трябва ли да го правят всички? Ти не си това, което виждаш! Ние сме се приравнили към един стандарт на съвършенство - стандарт, който винаги ще ни прави с недостатък. Този стандарт откриваме в големите мАгаррзини и супермаркети, при касите на изхода, откъдето ни гледат гримираните лица на жени от модните и фитнес списания. И този стандарт е произведен в Холивуд. Този стандарт е поставен от тези, които се трудят за тленното. Целият им живот е посветен на това да поддържат някакъв имидж или външен вид.

Младостта и глупостта се опияняват от този стандарт, докато възрастта и мъдростта се чувстват презрени. Това може да се очаква като нещо естествено за света, но не за света ми е думата. Сега говоря за Църквата. Ние сме позволили на света да определя нашите вкусове и ритъм на живот. Системата в света измерва човека отвън навътре, докато Бог мери отвътре навън. Светът гледа на външността и мрази истината. Бог обича истината и мрази измамливата външност.
ДА ЖИВЕЕШ ПОД ВЛИЯНИЕТО

Жените на Израел попаднаха под влиянието на културата на своето време. Те позволиха на околната култура да им определя действителната стойност на една жена. Те украсяваха себе си както езичниците правеха това - употребяваха всичко, за да привлекат вниманието върху себе си.

При това, казва Господ, понеже Сионските дъщери са горди и ходят с извисена шия и с безсрамни очи, ходят също ситно и дрънкат с верижка на краката си, затова Господ ще удари с краста темето на Сионските дъщери и той ще открие голотата им. В същия ден Господ ще отнеме славата на дрънкалките... (Исая 3:16-18).

Исая продължи да описва с подробности всичките украшения, които Бог щеше да свали - скъпоценности, огледалца, забрадки и чантички и дори долните дрехи. Да ви се струва познато? След това Той завършва: И вместо благоухание ще има гнилост, вместо пояс- въже, вместо накъдрени коси - плешивост, вместо нагръдник - опасване с вретище, и вместо красота - белези от изгаряне (Исая 3:24).

В крайна сметка влиянието на културата доведе израилтяните до робство и пленничество. Те изгубиха цялата красота, към която толкова много се стремяха, както и всички украшения, които употребяваха за тази цел.
КРАЛИЦИ НА КАМИЛИТЕ

Тези жени се различаваха доста от Ревека, която вадеше вода от един кладенец, спечели състезанието за красота и заслужи своя принц.

Девойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи (Битие 24:16).

Ревека не бе украсена със скъпи одежди, които привличаха вниманието върху нея. Колко великолепно би се облякъл човек, ако трябва да отиде да вади вода в пустинята? Тя бе украсена с добри дела. Тя бе заета да служи на семейството си и когато срещнеше странник, го даряваше с гостоприемство.

И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят. И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили. А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ беше направил пътуването му успешно или не. Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато (Битие 24:19-22).

Нейното служене бе нейното украшение. Тя не бе положила усилия, за да се сдобие с обица и гривни. Тя нямаше никаква представа, че щеше да получи това. Тя се трудеше, защото беше слуга.

По подобен начин нашите добри дела ни носят украшение както и Божието благословение. Интересно е да се отбележи, че Ревека получи някои от онези неща, които по-късно щяха да се отнемат от Сионските дъщери. Не става въпрос за скъпоценности. Важен е мотивът. Сионските дъщери бяха твърде горди, за да слугуват. Те полагаха усилия и използваха богатството си, за да украсяват и да служат на себе си вместо на другите. Когато бедствието дойде, те останаха без покривало и без благословение.

Бог не ни казва да захвърлим своя грим и украшения. Аз нося грим и скъпоценности, но не за това се трудя в живота си. Важното нещо е за какво изразходваш силите си и как измерваш истинската си стойност. На какво позволяваш да влияе в живота ти? Дали украсяваш скритото със същия ентусиазъм, с който украсяваш и външното? Ако трябва да бъдем честни, повечето от нас ще признаят, че това не е така. Ние издокарваме в парадна форма външната си обвивка и забравяме за вътрешното. Други се разкрасяват външно, за да скрият своето вътрешно състояние: Понеже казваш: "Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо", а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол (Откровение 3:17).

Необходимо е да спрем да крием своето вътрешно състояние, а вместо това да позволим на Бог да ни изцели. Той вече знае нашето истинско състояние и все пак ни обича. Освободете се от връзките на естественото и прегърнете свръхестественото. Наложително е да се отделим и да се осветим не като съдерем естествените дрехи, а като разкъсаме скритото покривало върху сърцата си.

И разкъсайте сърцето си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, нашия Бог; защото е милостив и щедър, дълго търпелив и милостив и се разкайва за злото (Йоил 2:13).

Когато пожертваме своите желания и права, ние се скриваме под крилата на Неговата воля!

8 - ДЪЩЕРИ НА ПУСТИНЯТА

Защото твоят съпруг е Творецът ти - чието име е Господ на Силите; и изкупителят ти е Святият Израилев, Който ще се нарече Бог на цялата земя. Защото Господ те повика като жена, изоставена и наскърбена духом. Да! Жена взета в младост, а после отхвърлена, казва твоят Бог.

Оставих те за малко време, но с голяма радост ще те прибера (Исая 54:5-7).

Семеен или не семеен, от мъжки или от женски пол, това обещание стои като завет за всеки вярващ. Бог говори за Себе Си като Съпруг, който в гнева Си е отстранил Своята невярна съпруга, на която по-късно прощава, възстановява я и я привлича пак при Себе Си.

Той използва живи и емоционално заредени аналогии, за да опише Своето взаимоотношение с възлюбения си Израел. Но тези аналогии се отнасят не само до Израел като народ, те се отнасят и до духовния Израел - до децата по обещание.
НАШИЯТ БРАЧЕН ЗАВЕТ

Ето с какво се сравнява в Новия завет това взаимоотношение: Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът. Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христос и за Църквата (Ефесяни 5:31-32).

Ако ти като вярващ си част от Църквата, това е твоят брачен завет. Принципите, обещанията и благословенията, които произтичат от него, важат и за теб. Те са еднакво на разположение както за семейния така и за не семейния човек, езичник или евреин. В книгата Римляни се разкрива силата на този Нов завет: Или не знаете, братя (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само докато той е жив? Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа, докато той е жив; но ако мъжът умре, тя се освобождава от мъжовия закон. И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, тя става блудница; но ако умре мъжът, освободена е от този закон и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж. И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото Тяло, за да се свържете с друг, сиреч с възкресения от мъртвите, за да принасяте плод на Бога (Римляни 7:1-4).

Ние принадлежим на друг. Нашият стар съпруг беше законът на греха и смъртта; нашият нов Съпруг е Христос. Ние сме умрели за старото, за да бъдем свободни да прегърнем новото. Обърнете внимание, че това ново духовно приложение е обяснено и илюстрирано чрез по-долното естествено такова. Използването на естественото, за да се обясни духовното, не отрича законите на естественото. Но само ги утвърждава.

По-дълбоките духовни същности само потвърждават законите на природата.

Ето защо, приемането на Създателя като твой Съпруг не отменя естествения закон за брак. То стои над него и го обгражда със защита и благословение. Приемането и прилагането на тази истина води до откровение за брака и неговата цел. Той се корени в небесната връзка с Бог.

Един мъж, Адам, и една жена, Ева, съществуват като едно цяло в съюз със своя Създател. Това е Божият свръхестествен план.

Използвах понятия от естествения свят, за да обясня свръхестествения. По-късно в тази книга ще поговоря по-подробно относно естествените бракове. Но сега отново ще се върна към духовното.

До края на тази глава няма да говоря за естественото състояние на омъжената или неомъжената жена. Но ще говоря за взаимоотношението между Бог и вярващите.

Ако Му позволим, Святият Дух ще ни открие Бог като наш Съпруг. Той е достоен за нашето доверие и Неговото Слово е достойно за нашето покорство. Моля се да четете стиховете от Библията, написани в тази глава, така, сякаш че това ви е за първи път.

Бог употреби жените, за да опише Своята Невяста и Неговата Църква. Ето защо вярвам, че Божиите указания към жените са ключови за всички вярващи.

Вашето украшение да не е външно, сиреч плетене косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога (1 Петрово 3:3-4).

Обърнете внимание, за Бог е ценно да Му се доверяваме. Той вижда вътрешната красота, която другите пропускат. Тази красота никога не остарява, не избледнява и не се поврежда. Тя е вечна и безценна. Бог я цени високо. Той пази и охранява това, което е скъпоценно в Неговите очи.

Защото така някога и святите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си (1 Петрово 3:5).

Ние се разхубавяваме с вечна и неизменима красота, когато се покоряваме и се приспособяваме към Божията воля. Когато се отказваме от своите желания и права, ние се скриваме под крилете на Неговата воля. Ето едно приложение на Божията вечна красота: Както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар (1 Петрово 3:6).

Когато Сара и Аврам потеглиха за чужди земи, Аврам се уплаши за личната си безопасност поради красотата на Сара. Тя бе толкова красива, че царе я искаха за харемите си, не само когато бе млада, но и когато навърши седемдесет и осемдесет години. Аврам каза на Сара: Кажи, моля те, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай теб и да се опази животът ми поради твоята дума. И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше много красива. Видяха я и фараоновите големци и я похвалиха на фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона (Битие 12:13-15).

Авимелех каза още на Аврам: Защо направи това? Аврам отговори: Направих го, понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми (Битие 20:10-11).

Бог защити Сара дори и когато нейният съпруг постави своята безопасност над нейната. Бог се раздвижи в свръхестествената област, за да я защити от царете, които я бяха взели в своите хареми. Бог стори това, защото тя бе ценно съкровище за Него. Трябва да последваме нейния пример като признаем и се покорим на Божието водителство и Неговото върховенство над нас.

И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване (1 Петрово 3:6).

Сара нямаше свои дъщери. Но това обещание ни казва, че ние можем да станем нейни истински дъщери. Вярвам, че ние сме дъщерите по обещание, дъщерите на една свободна жена, когато се държим като нашата майка Сара. Това означава да правим това, което знаем, че е право, без да се поддаваме на истеричните си страхове и без да позволяваме на безпокойството да открадне смелостта ни.

Сара бе свободна жена. Тя бе оценена и почетена, защото ценеше и почиташе своя Бог и съпруг. Агар, от друга страна, бе робиня, пленница, която презираше своята господарка Сара. Потомъкът на Агар, Исмаил, гледаше от майка си и по същия начин се подиграваше на Исаак. Сара разбра, че трябва да отдели свободния от роба.

Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната (Галатяни 4:30).

Синът на слугинята не беше единственият, който бе лишен от наследство. И робинята също бе изгонена от наследството. И свободната, и робинята имаха един и същ съпруг. И двете имаха синове. И все пак взаимоотношенията им с Аврам коренно се различаваха. Агар беше преобраз на плътта и робството към плътта, а Сара бе преобраз на свободата и обещанието. Ето какво се казва в Галатяни: Но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи, който бе от свободната, по обещание. И това е символ, защото тези жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар А тая Агар представлява планината Агар в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си. А горният Ерусалим е свободен, който е на всички майка (Галатяни 4:23-26).

Ето отново обещанието за наследници от Сара. Красотата на Сара бе съвършена не само когато бе млада, но и когато остаря! Тя представляваше естествен преобраз за вечната и не отминаваща красота, която е скрита в Христос.
КРАСОТАТА НА САРА

От тези разкази става ясно, че Сара бе жена с изключителна красота. И така нека видим от какво бе резултат тя.

1. Тя изостави всичко, което беше удобно и познато.

2. Тя последва съпруга си в непозната земя.

3. Тя живя в палатка в пустинята.

4. Тя вярваше в Бога и не се страхуваше, нито се безпокоеше.

Това не беше живот на някаква разглезена царица в царски дворец. Това бе живот на постоянни промени и вяра. Тя се установяваше на едно място за кратко, след това отново потегляше през пустинята. Винаги чакаше изпълнението на Божиите обещания и се доверяваше на водителството на своя съпруг. Тя го почиташе и му се покоряваше. А той почиташе и се покоряваше на Бога. Никъде в Словото не се споменава тя да се е оплаквала. Никога не се обръщаше назад към онова, което беше оставила. Аврам, бащата на вярата, и неговата принцеса Сара са пример и модел за Христос и Неговата Невяста, Църквата.

Ние сме призовани да направим себе си зависими и покорни на Христос. Той е нашата Глава и всички, които вярват, се покоряват на Неговата власт и водителство. Но ние нямаме никаква причина да се страхуваме. Той е нашият Създател-Съпруг. Той ни е изработил с любов.

В следващата глава ще разгледаме естественото приложение на тези истини към брачния завет.

Когато чувстваме, че нещата ни се изплъзват от властта ни, ние се опитваме да поставим под контрол всичко, до което имаме достъп.

9 - ДА МРАЗИШ НЕЩАТА ДА СА ПОД КОНТРОЛ
През 1987 година бях особено напрегната, понеже отчаяно исках да си намеря работа и в същото време да бъда съвършена майка и съпруга.

Моят първороден син нямаше навършена и една година. Все още кърмех, което означаваше да се изцеждам, когато съм на работа, и да прекарвам обедните си часове в яслите. Бях решена да приготвям неговата храна само от екологично чисти плодове и зеленчуци, така че сама се грижех за това.

Натоварената ми професионална програма дори продължаваше през уикендите. В работата си бях изправена както пред професионални, така и пред лични предизвикателства. Въпреки всичко се опитвах да изглеждам и да изпълнявам задълженията си отлично. Внимавах да не показвам наяве, че се огъвам под товара на задачите, които стояха пред мен. За да постигна това, спазвах строг режим и затова да контролирам нещата се превърна в мания за мен.

Обърнете внимание, че никъде не споменах нищо за моя съпруг. Има си причина за това: него го бях поставила най-ниско в списъка на важните неща. Оправдавах се с мисълта, че той бе голям и можеше сам да се оправя. В края на краищата, останалите неща, които бяха по-напред в списъка, можех само аз да свърша.

И все пак имаше още една по-дълбока причина за моята липса на интерес. Джон и аз се бяхме научили да съжителстваме в своите различни светове. Когато се случеше тези светове да се сблъскат, от тях се изливаше гняв и нараняващи думи. По това време работех повече часове от Джон и бях единствената, която се грижеше за нашето дете. Струваше ми се, че Джон напълно нехаеше за моите нужди и за проблемите, които имах да решавам. Мислех си, че той не беше поел своя дял от отговорностите. И така аз го критикувах, натяквах му, омаловажавах това, което прави, в безплодния си стремеж да го променя.

Джон не беше това, което е сега. Той се намираше в един много неблагоприятен преходен период, решен да открие и да изпълни Божиите цели и план в своя живот. Това търсене го бе завладяло напълно и той бе пренебрегнал всичко останало. Изглеждаше като че ли колкото повече се стремеше да открие Божието водителство, толкова повече то му се изплъзваше. Джон стана неуверен и несигурен в себе си. Той често се разочароваше от надеждите, които влагаше в едно или друго нещо.

Аз също бях разочарована и обезсърчена. Започнах да се чудя дали Джон въобще може да чува от Бога. Изморих се да работя на пълен работен ден. Исках да се прибера у дома при моя син, но се боях да напусна. В своето объркване се отдадох на цинизъм, който прерасна в отношението ще повярвам, когато видя.

Когато Джон с вълнение споделяше това, което Бог му бе открил, аз въздъхвах и въртях очи. Пак се започва, мислех си аз. Ставах много прибързана и невнимателна с моите мнения. Придобих грешното впечатление, че Бог бе събрал мен и Джон заедно, защото аз бях толкова мъдра (в моите очи) и можех да съветвам съпруга си. Считах го за мой неотменен дълг да се отнасям с критична мъдрост и прозорливост към него.

Често се оказвах права в моите забележки и никога не се бавех да му припомня със злорадство: "Виждаш ли, нали ти казах!" Мислех си, че това откровение щеше да накара Джон да осъзнае точността на моите съвети и да го привлече още по-близо до мен. Но това само породи противоположен ефект. Аз бях всезнайкото, който караше Джон да се чувства като неудачник.

Усещайки, че собствената му съпруга не му вярва, той се отдръпна от мен. Скоро започна да се допитва до хора извън семейството ни. И двамата се отчуждихме.

Продължих да работя на пълен работен ден, а Джон - на половин. Той се молеше по няколко часа, постеше, срещаше се с приятели и играеше голф. В същото време аз се тревожех за вноските по застраховката, както и за парите за храна. Ненавиждах неговото неангажирано отношение.

Обвинявах го за всичките трудности, в които се намирах. Работодателят ми бе предприел големи съкращения и аз се боях за работното си място. Безпокойството и напрежението се превърнаха в начин на живот за мен.

Факт бе, че ние никога не се бяхме сблъсквали с моменти на криза. Просто планирах нещата напред и се безпокоях предварително за всяко нещо, което предстоеше. Скоро моите страхове и безпокойства ме погълнаха изцяло. Исках и Джон малко да се поизпържи на огъня, на който горях.

Но колкото и да се опитвах да накарам Джон да сподели част от моите безпокойства, той все отказваше. Заявяваше, че Бог държи нещата под контрол. Бях сто процента сигурна, че Бог въобще не държеше нещата под контрол. В моите очи, аз бях тази, която държеше нещата в ръцете си, но напоследък те като че ли ми се изплъзваха. Реакцията ми бе да се паникьосам. Бях убедена, че Джон щеше да се дърпа. "Ами, като си загубя работа, кой ще плаща застраховките?" "Наистина ли ще си загубиш работата скоро?", питаше той.

"Не! Разбира се, че не - контрирах аз. - Но представи си, че това се случи. Имаш ли някакъв план как ще се оправяме?" "Бог ще ни снабди с план, ако това се наложи - отговаряше спокойно Джон. - Лиза, просто предай всичко на Бога." Никога! - мислех си аз. - Ако не се погрижа за всичко това, нищо няма да бъде свършено.