Предай се на бога с любов

В един момент очевидно е почувствало, че съм пресякла границата на гнева, който то някога е познавало. Ужасът в неговите очи ми напомни за моя ужас като дете. Като че ли в този момент всичките мои детски страхове бяха взели облика на моето дете. Това ме възпря. Поставих го нежно върху леглото, тихо отстъпих назад и излязох от стаята му. Не спирах да повтарям: "Мама много съжалява, че така те изплаши." Затворих вратата и изтичах надолу по стълбите.

Строполих се на пода във всекидневната и плаках докато не останах без сили. В този момент разбрах, че проблемът не бе в моите родители, моя съпруг, моите деца, напрежението, възпитанието ми, етническия ми произход или дори хормоните - проблемът бях самата аз. Всичко изброено до тук бе наистина изпитание, но единствено аз бях отговорна за моите реакции спрямо обстоятелствата.

Заплаках, защото се съмнявах, че някога щях да се освободя от този гняв. Той бе станал част от мен от толкова отдавна, че го оправдавах като слабост или недостатък на характера ми. Сега се бях изправила лице в лице с него. Вече не бе покрит със завесата на извинението. Видях го такъв, какъвто наистина изглеждаше - една унищожителна своенравна сила, която бях позволила да ме контролира.

В този момент бях останала съвсем сама и нямаше кого да виня. За първи път почувствах цялата грозна тежест върху плещите си. Като че ли отново оживяваха всички сцени, в които изричах думите на омраза, сцени, в които си мислех, че имам основание да се държа така. Сега докато ги наблюдавах мислено, се ужасявах от своите реакции.

Спомних си инцидента с грила и си помислих: Не мога да отида при олтара за молитва, с която да изгоня това. То не е дух.

Съкрушена, извиках за помощ: "Боже, не искам повече да се повтаря това. Повече няма да се оправдавам или да прехвърлям вината на някого другиго. Прости ми, Господи." В този момент почувствах как Той вдига бремето на греха и вината от мен. Отново извиках към Господа, но този път бях утешена.

Когато се смирих, отхвърлих гнева и го назовах с истинското му име, Бог ми прости и ми даде от силата Си, за да го победя.
ТИ СЕ СЪГЛАСЯВАШ С ТОВА, КОЕТО ОПРАВДАВАШ

А делата на плътта са явни; те са блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонничество, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,зависти, пиянства, пирувания и тем подобни (Галатяни 5:19-20).

Бях се съгласила с една лъжа. Тези стихове ясно заклеймяват изблиците на гняв като продукт на нашата земна, плътска природа. Той не е наречен дух, наследствена обремененост или слабост. В Галатяни Павел не дава извинения за тях. Всъщност той продължава с думите: Които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство (ст. 21).

Използвайки думата вършат, Павел отбелязва, че нашите действия са се превърнали в навици. Ние сме съгрешавали по един и същ начин толкова много пъти, че това е станало нещо обичайно. Не бързай да оправдаваш плътта си. Бог не ни е заповядал да я оправдаваме, а да я разпънем.

А които са Исус Христови, разпънали са плътта заедно със страстите и похотите й. (Галатяни 5:24).

Ти си запазваш това, което оправдаваш. Докато се оправдаваме и извиняваме, ние си оставаме пленници. Като обвинявах миналото, аз оправдавах настоящето. Смятах, че болката, причинена ми в миналото, ми даваше правото да се държа по този начин в настоящето. Като обвинявах другите, се чувствах освободена от отговорност. Но какво да кажем за болката, която Исус претърпя? Не бе ли тя достатъчна да купи моята свобода? Когато откажем да поемем отговорност, ние се отказваме от нашата способност да се променяме. Отговорност означава да си способен да отговаряш. Нашата способност да отговаряме предопределя наличието или липсата на свободата в бъдещето ни. Когато смирим себе си, признаем своите беззакония и се отречем от тях, ние се изплъзваме от примката.

Когато спрях да плача, Бог ми каза да позвъня на майка си и да я помоля за прошка за всичките години, през които бях отказвала да й простя.

Имаше една случка, която бе особено болезнена за мен. Бях я заровила дълбоко в сърцето си като основателна причина да не й простя.

Почувствах водителство от Светия Дух да получа прошка относно нея.

Покорно й се обадих. Със сълзи на очи смирено изповядах греха си на непростителност, включително и случката, която Бог ми бе припомнил.

След това я уверих в моята любов към нея.

Тогава тя започна да плаче. "Лиза, моля те, прости ми за това - каза тя. - Не можеш да си представиш колко много ми тежи като си спомня затова." Моята изповед бе донесла свобода и за двете ни. Майка ми е чудесна жена, но аз бях позволила между нас да застане пропаст през всичките тези години. Тогава тя се помоли с една съкровена молитва за мен и моите деца. Докато се молехме заедно, силата на прошката разчупи проклятието над идващото ново поколение.
АКО СИ СВОБОДНА, НЕ ГО КРИЙ

Няма причина да покриваш или да криеш нещо, от което си била освободена. Бях радостна заради свободата си от гнева. Беше чудесно, че нямаше нужда да се преструвам и да го крия. Тържествувах, че всичко бе свършило най-сетне. По това време нямах никаква представа, че вътрешните ми лични борби щяха да станат неотменна част от моето благовестване пред хората.

Един ден докато бях в Пенсилвания и се приготвях да проповядвам, попитах Господ: "Какво искаш да споделя днес?" Представих му няколко удобни за мен възможности и зачаках Неговото водителство.

Той ме изненада. "Искам да се изправиш пред тези хора и да им кажеш, че ти си неудачница." Бях шокирана. "Господи, ако кажа това, никой няма да иска да ме слуша. Кой би искал да бъде поучаван от неудачник." " Толкова много от тях са вързани в робство - отвърна Той. - Искам да бъдеш открита и уязвима за тях. Тогава те ще съборят стените около себе си и Аз ще мога да им помогна." Май нещо ми се причува, си помислих. И така отново попитах Бог: "За какво искаш да проповядвам?" Той не каза нищо.

Когато пристигнах за закуска, жените ме изгледаха от главата до петите, сякаш за да преценят колко струвам. Разбирах, че те се опитваха да оценят външността и възрастта ми. По време на закуската почти не си отворих устата. Надявах се да чуя нови думи от Бога, но Той остана безмълвен.

Когато дойде време да бъде представена, жената на пастора направи това с такива гръмки слова, че си помислих, че става въпрос за някой друг човек. Казах си: Сега, ако кажа това, което Бог ми заповяда, тя ще си помисли, че се държа саркастично. И така реших да прехвърля цялата вина на Бога.

Взех микрофона и казах на жените: "Бог ми каза да ви кажа, че аз съм само една неудачница." Те не знаеха какво да правят. Те така се бяха настроили да ги впечатля, че с тези мои думи направо ги разоръжих. Някои се засмяха; други просто се вцепениха с отворени уста. Споделих как Бог ме бе освободил от гнева и бе изобличил моята гордост. Те започнаха да се отпускат. Когато видяха, че нямам намерение да ги сплашвам или да ги наранявам, те отвориха сърцата си. След посланието, по време на поклонението, силата на Бога и словото на знание се лееха свободно и безпрепятствено. Веднага щом събранието бе разпуснато, бях обсадена от плачещи жени, които изповядваха своето собствено робство. Те се чувстваха свободни и в безопасност да сторят това, защото аз бях открита с тях.

И тъй, изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Яков 5:16).

Това се случи преди повече от шест години и все още се изненадвам от броя на жените, които ми отговарят със същата искреност, когато просто ставам открита, честна и уязвима за тях. Исус винаги бе открит с хората, на които служеше.

Има сила в истината и изповедта. Важно е да сме честни, когато свидетелстваме за силата на Бога, която е променила живота ни. Правейки това, ние насърчаваме другите и им вдъхваме надежда, за която да закрепят своята вяра. Това е шанс за тях да бъдат смели и да дръзнат да повярват, че Бог ще извърши същите неща и за тях.

Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост (Притчи 28:13).

Когато сме честни, ние признаваме Неговата милост и благодат. Откритостта разчупва хватката на срама в твоя живот.

Предизвиквам те да се изправиш смело против своя гняв. Ти ще го намериш да се крие под сянката на оправданията. За оправдание може да ти служат твоето минало, твоите родители, твоята расова принадлежност или твоята среда, но докато не поемеш отговорност за личните си действия, си оставаш тяхна жертва. Ти ще се превърнеш в жертва на едно унищожително опустошение, причинено от развилнелия се твой гняв против теб самата и твоето семейство.

Бог иска да те изведе от сянката и да те въведе в светлината на Неговата свобода. Нека тези въпроси пронижат душата ти: - Казваш ли, че другите те карат да се ядосваш? - Оправдаваш ли своя гняв, като хвърляш вина за неговата причина върху другите? - Нападаш ли тези, които са най-близо до теб? - Страхуваш ли се да поемеш отговорност за своите действия? - Приела ли си гневенето за свой начин на живот? Отговаряйки честно на тези въпроси, точно ще определиш своето положение - и благоразположение -спрямо гнева. Ако си отговорила с "да", вярвам, че си видяла себе си в тази глава. Ако си готова да се покаеш и да отхвърлиш своя гняв, Божията милост те очаква дори в този момент.

От дълбочината на своето сърце изречи тази молитва: Отче, идвам пред Теб със съкрушено и смирено сърце. Никой не е виновен. Не се оправдавам за нищо. Приемам пълната вина за гнева в моя живот. Полагам го в Твоите нозе и се смирявам под Твоята мощна ръка на милост и благодат. Приемам Божията сила в моя живот. Избирам да живея свободна от гнева. В името на Исус, амин.

Този, който говори клюки за другите, говори клюки и за теб.

12 - КЛЮКАТА: НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ОБИКНОВЕНИ ДУМИ
Като член на женското общество в колежа, преоткрих опасността да влезеш отново в стаята, която току-що си напуснала. Деветдесет процента от случаите, в които правиш това, ти ще завариш твоите сестри да обсъждат пороците и добродетелите ти. Винаги полагах огромни усилия да си взема всичко необходимо преди да изляза от стаята. Ако нуждата налагаше да се върна отново, тогава вдигах шум в коридора, за да ме чуят, че се връщам.

Винаги се чувствах неудобно, когато тайният шепот и смях моментално заглъхваха, докато влизах в стаята, за да си взема проклетата четка за зъби или хавлиената кърпа, която съм забравила. Хвърлях по един бърз поглед по лицата им и разбирах - отчасти поради чувството на отвращение в стомаха ми, че те току-що се бяха нагостили с някоя сочна пикантна клюка.

Това трябваше да се очаква. В обществото, в което се движех, много малко бяха момичетата, които показваха, че са християнки. Аз дръзко се самопровъзгласявах за езичничката, чиито смисъл на живота бяха удоволствията и угажданията на моето его! Търсех удоволствието от мига и гледах да се предпазвам от бъдещи наранявания. Така че не се бях издигнала над одумничеството. Но по-скоро го използвах за самоотбрана.

Това, което искам да кажа, е, че всяка жена одумва другите.

После, през лятната ваканция между първи и втори курс, за ужас и пълна изненада на всички около мен, тази прословута езичничка се бе превърнала в християнка. Един друг колега от университета ме бе водил в молитва за покаяние и аз тогава приех Исус Христос за мой Господ и Спасител. (Този младеж по-късно щеше да стане мой съпруг.) Аз бях славно спасена, освободена от алкохолизъм и моментално изцелена от непоносимост към млечни продукти. Точно тогава осъзнах защо моят плитък и себичен начин на живот ме бе оставил да се чувствам вътрешно празна.

Когато се върнах отново в университета, ми се стори трудно да се примиря със старите порядки, имайки в същото време в себе си новата вяра.

Чувствах, че Бог ме водеше да се преместя да живея в Далас Джон, младежът, който бе споделил Христос с мен, живееше там, и аз бях много развълнувана да се присъединя в неговата църква и да бъда топло приета от нови и истински сестри.
КЛЮКИТЕ НА СЕСТРИТЕ

Сега ще бъде съвсем различно! - мислех си аз. -Жените в църквата са християнки. Представих си усмихнати приятели християни, които ме посрещат с отворени обятия и възрастни жени, които ме поучават.

Боже, какъв шок ме очакваше само! Те ни най-малко не ми се радваха да ме видят. Нямаше го радушното посрещане. Вместо това на мен се гледаше като на конкуренция, която щеше да обсеби и така ограниченото мъжко присъствие от християни ергени.

През първата ми неделя там почувствах тяхното неодобрение, докато ме изучаваха от разстояние, преценявайки моя външен вид и поведение.

Бяха учтиво студени, когато бях представена пред тях, и после бързо смениха темата на разговора за личности, които въобще не бях виждала. За първи път от моето обръщане във вярата се почувствах странно неудобно.

По погледите им разпознах, че те се съмняваха в истинността на моята вяра. Бях спасена само от няколко месеца и все още не си бях "осветила" гардероба с дрехи. Имах облеклото на типичната купонджийка от колежа. Нямах никакви пари да си купя нови дрехи, затова въпреки външния си вид се заех да ги убедя, че бях искрена и намеренията ми почтени. Момчетата се държаха дружелюбно, но момичетата си останаха резервирани и дръпнати.

Е, добре - помислих си аз. - Може би Бог не иска да имам момичета за свои приятелки.

Джон ми бе предложил брак няколко месеца преди да дойда в Далас, но не бях готова за годеж. През целия си живот се бях измервала с това кой ми бе гадже или със социалния статус на моето семейство. Сега исках да опозная моя Бог Отец. Знаех, че Бог ме бе призовал да се омъжа за Джон, но реших да нямам все още връзка с него. Продължих да следвам, да работя и да ходя на църква. Стараех се да закъснявам за служба, да седя някъде сама и да си тръгвам по-рано. Мислех си, че това създаваше впечатлението за пълноценен и смислен живот. Изградих си фасада, зад която криех истинския си начин на живот.

Истината бе, че бях абсолютно самотна. Никога не съм била самотна и в тази своя сегашна самота се усъмних в правилността на решението ми да напусна колежа. Сърцето ми бе изпълнено с мечти и идеали. Изглеждаше като че ли приятелките ми от колежа проявяваха по-голяма топлота, гостоприемство и състрадание, отколкото намирах в църквата. Поне знаех какво да очаквам от тях. Сред тези хора се чувствах объркана. Моите истински сестри ме приемаха странно.

С часове наред плачех при майка си, която по това време вече бе станала християнка. Когато реших да напусна университета и да постъпя в християнски колеж, баща ми прекъсна всякаква финансова подкрепа. Живеех сама в едностаен апартамент без никакви приятели, пари и мебели. От богата купонджийка с много приятели и връзки в обществото, се бях превърнала в бедно самотно същество, което живееше с оскъдните бакшиши от работата си като сервитьорка на половин работен ден.

Една неделя, докато се опитвах да се измъкна от църквата незабелязано, се натъкнах на един младеж на моята възраст. Поговорихме и се посмяхме за малко и няколко седмици по-късно вечеряхме заедно. Не беше изминал и час откакто седнахме на масата и той измърмори: "Всъщност не си толкова лоша, колкото те изкарват другите." Щях да падна от изненада. Бях сигурна, че причината, поради която бях пренебрегвана, бе защото никой не ме забелязваше. "Лоша според кои?", попитах аз.

"Е, нали знаеш - започна да заеква той, - другите момичета и леля ми." Изненадата ми прерасна в ужас! Другите момичета и леля му! Оказа се, че тя бе една от най-влиятелните и изтъкнати жени в тази петхилядна църква.

Изглежда жените си бяха наумили, че съм много надута. Също така си въобразяваха, че съм направила магия на Джон и той не искал да се среща с никого. Ето защо той казвал на всички, че щял да се жени за мен.

Със съкрушено сърце се прибрах у дома, сигурна, че желанието ми да се покоря на Бога и да напусна университета бе грешка. Заспах със сълзи на очи.

На следващата сутрин по време на служба моята тъга се превърна в гняв, докато наблюдавах тази изтъкната дама да се възкачва на амвона, за да сподели нещо, което уж Бог бил вложил в сърцето й. Стиснах здраво юмруци, докато се опитвах да запазя самообладание до края на службата.

Когато краят дойде, се втурнах към колата си. Останала насаме с мислите си, аз започнах да се утешавам: Чудя се какво биха си ПОМИСЛИЛИ хората, ако знаеха какво всъщност представляваше г-жа Височайшата? Размишлявах на кого и какво да кажа, когато бях прекъсната от нежния глас на Бога. "Лиза, ако започнеш сама да се защитаваш, Аз няма да те защитя." "Но, Боже, това не е вярно!", започнах да споря аз.

"Ако сега започнеш да се защитаваш - отвърна Той, - ще трябва да го правиш до края на живота си." После Той ми даде Своето обещание: "Ако не се защитаваш със свои средства, Аз ще бъда твоята защита." Знаех, че положението ми бе безнадеждно. И на кого можех да кажа, в края на краищата? Не познавах никого в Далас, освен онези, които ме злословеха. Бях на двадесет и една година, без приятели, пари и влияние.

Бог ме попита: "Лиза, знаеш ли какво представлява?" Бях сигурна, че зная, затова отговорих: "Когато говориш за другите безотговорно." Бог ми даде едно по-дълбоко разбиране за нещата. "Одумничеството е, когато двама или трима души застанат в съгласие с лъжите на дявола." "Но ако това е вярно?", възпротивих се аз, мислейки си за това, което жената от църквата ми бе сторила. Исках само да кажа истината за нея.

В отговор Бог ми даде една ситуация за пример. "Какво ще си помислиш, ако видиш една жена да напуска бара, хванала мъж под ръка, и после отиде в дома му и прекара нощта с него?" Дадох очевидния отговор.

Той продължи: "Били постъпила правилно, ако ти го повториш със слухове?" Чувствах се уверена, че ако бях пряк очевидец и информацията ми бе точна, тогава нямаше да има проблем да повторя това.

"Ами, ако тя изповяда греха си и се покае? - попита Той. - Какво ще стане тогава? Какво ще направя Аз с нейното беззаконие?" Аз отговорих: Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни (Псалм 103:12).

" Тогава, що се отнася до Мен, то никога няма да се е случвало. Ако Аз съм го забравил, тогава ти е нямало да имаш право да го повтаряш, нали така?" "Не - отвърнах аз, - нямаше да имам това право." В споменатата ситуация Бог бе верен да ме закриля. Тази жена в крайна сметка ме покани на обяд и самата тя ми се извини. Но първо Бог пожела от мен да отида при нея, да се смиря и да се извиня за това, че се държах надменно (спомнете си на колко заета се преструвах). Тогава тя ми призна, че не знае защо бе решила да злослови по мой адрес. Сега обеща със същия ентусиазъм да разпространява какъв чудесен човек съм.
"СЛАДКИ ЗАЛЪЦИ

" Одумничеството може да бъде изключително болезнено. Всеки от нас в един или друг момент от своя живот е бил нараняван от невнимателни думи. Докоснали сме се до самотата и отхвърлянето, което те донасят в живота. Забелязвали сме недружелюбните погледи и отчуждеността в думите на околните, често имащи някакво скрито послание. Познали сме обърнатите гърбове на тези, които ни избягват. Може би някой, с когото ти си споделила сърцето си, сега се е отдръпнал от теб. Чувстваш се като изгонена и не знаеш защо.

Всеки от нас е изпитвал тази болка, така че защо все пак решаваме да одумваме другите? В по-голямата си част, жените са общителни по природа. За някои от нас говоренето е също толкова важно колкото яденето! Говоренето е един от начините да се оправяме с проблемите си и да подреждаме мислите си. Истински дар е да можем да предаваме в устна форма любов, загриженост, шеги и информация. Също толкова важно е да употребяваме този дар да помагаме на другите да изразяват своите дълбоки чувства и страхове. Жените са надарени със способността да обграждат околните с топли думи и чувство на подкрепа. Това е нужно и полезно.

Но одумничеството не е част от това правилно хранене.

Одумничеството е като шоколад за разговора. Това, което му липсва като хранителна стойност, наваксва чрез особения си вкус. Като истинския шоколад, одумничеството има приятен вкус, скъпо е и е вдъхновяващо за момента, но лишено от истинска хранителност. След първоначалната висока доза те заболява главата. Знаеш, че не бива да ядеш повече, но той има такъв чудесен вкус! Цар Соломон описва привлекателността на одумничеството ето така: Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема (Притчи 18:8).

Това обяснение е много образно. "Сладки залъци " описва нещото като вкусно, но дребно на вид. Това е едно преувеличено дребно нещо - някаква новинка или част от разговор, на който се е придало твърде много значение. За нещастие, тази преувеличена баналност има силата да проникне дълбоко в душите ни.

В значението на одумничество се включват следните понятия: слух, скандал, бърборене, клевета, новина. Думата истина не се споменава никъде в определението за одумничество. Одумничеството или клюкаренето е безотговорно разпространение на неоснователни обвинения и изопачения. В тях не се съдържа истинност. То се върши тайно и подмолно и действителните му намерения никога не излизат наяве.
МОТИВИТЕ ЗАД МЕТОДИТЕ

Иска ми се да мога да кажа, че никога не съм клюкарствала в качеството си на християнка, но това би било лъжа. За мой срам открих за себе си, че мога да бъда също толкова невнимателна и безотговорна, когато напрежението е голямо, колкото всеки друг! Защо? Ето и причините - или оправданията. Може би ти ще се идентифицираш с тях.

Аз клюкарствах, за да си осигуря защита за мен и моето семейство. С други думи, правех това, когато чувствах, че Бог имаше нужда от моята помощ, за да защити мен и семейството ми. Клюкарствах, за да защитя и оправдая себе си, когато се боях, че отсрещният човек не бе чул моята версия за историята. Клюкарствах, когато другите ме нараняваха. Така прогласявах техните недостатъци и неуспехи, защото те ме бяха наранили и аз не им бях простила.

Ето и още една специална причина: аз клюкарствах, за да обменя клюки с някого другиго. Негласно правило е, че ако направиш някого свой довереник, тогава и ти ще станеш довереник на другия човек. Този тип размяна на информация прави и двете личности уязвими и заедно с това - не застрашени една от друга. Ако твоят събеседник те издаде, то и ти имаш нещо, с което да му го върнеш. Това звучи изкуствено на хартия, но въпреки това е установен принцип в практиката.

Никога не съм била толкова съобразителна, че да изпитвам мотивите, с които одумвам. Едва когато позволих на Бог да съди мотивите и намеренията на сърцето ми, открих тези гнусни оправдания да се крият под повърхността. Един такъв добре прикрит мотив бе завистта.
ЯВЛЕНИЕТО ЗАВИСТ

Ние ставаме жертва на завистта, когато по погрешка счетем, че Божията благосклонност над някой друг означава Неговото недоволство над нас самите. Спомняте ли си Кайн? Първият случай в Библията, където се говори за завист, бе неговата история. Той счете приемането на Авел за свое отхвърляне. За нещастие, дори днес завистта е широко разпространена сред братята в Църквата.

Завистта подхранва съперничество, което се задвижва от одумничеството. На тази арена клюкарстването не се ограничава в тайни шепоти зад гърба на някого, а включва открито клеветене дори и от амвона. Тези, които имат власт и влияние, често го използват, за да се опитат да опозорят онези, които считат за заплаха за собствените си успехи. Завистта е един много грозен и всепоглъщащ страх. Това са тези, които проклинат своите братя поради завистта вътре в себе си, и ние трябва да се приготвим да им отвърнем с благославяне.

Пожеланието на нещо, което Бог е дал на друг, е дете на завистта. Никога не съм гледала на себе си като на някой, който пожелава нещо чуждо, докато не ми се случи да видя как Бог благославя някого с нещото, от което аз имах нужда.

Когато започнахме да пътуваме, ние пресякохме щатите със своите три малки деца, натъпкани в семейната кола. Всяка нощ нашето семейство се хващаше за ръце и се молехме заедно. С вяра благодаряхме на Бога за по-голямата кола, която Той щеше да ни даде. Докато пътувахме посетихме църква, където на едно семейство бяха дали кола, от каквато ние имахме нужда. Въпреки че много им се радвах, не бях особено щастлива от собственото си положение! На нас наистина ни трябваше по-голяма кола! Семейството, което получи този микробус, посещаваше църквата, в която проповядвахме. Те имаха по-малко деца и дори не пътуваха така често. Бог просто им даде цял микробус. Те така се вълнуваха, докато споделяха за Божието благословение. Дори сами си признаха, че нямаха много-много нужда от него.

Помислих си, че със сигурност бе станала някаква грешка. Разбира се, който и да бе този, който им е подарил микробуса, той всъщност трябваше да го подари на мен. Знаех, че реакцията ми не бе правилна, но си мислех: Това не е честно! Обезсърчена се оплаках на Бог. Моята нужда бе по-голяма, защо тогава Той бе дал това на тях? Бог ми отвърна: "Лиза, ти си обезсърчена, защото смяташ, че като благославям тях, всъщност съм взел от благословението за теб. Аз не черпя от твоята банкова сметка, а от Моята. Моите средства са неограничени." Разбира се, Бог бе прав. Аз бях възприела тяхното благословение като отхвърляне на моята нужда. Вместо да се зарадвам заедно с тях, бях позволила на завистта да обърне погледа ми върху мен самата.

Представях си Божиите благословения като огромен склад, където сега имаше с един микробус по-малко. Мислех си, че тяхното благословение бе намалило Божията способност да снабди моята нужда. Те бяха ограничили шансовете ми за нова придобивка! Ние сме изкушени да клюкарстваме, когато възприемаме чуждото благословение като намаляване на Божията способност да благослови, защити или снабди нас.
ДА ПРИВЛИЧАМЕ ДРУГИТЕ ПРИ СЕБЕ СИ

Не е изключено завистта да се появи и при приятелствата. Може би Бог ни е благословил с приятел, но ние не сме сигурни за стабилността на неговите чувства. Поради това сме склонни да дискредитираме всяко нещо или всеки, когото считаме за заплаха за нашите взаимоотношения.

Ние злословим против другите, за да придобием верността на своя другар. Приятелства, които са построени на такава основа, никога не траят дълго, защото скоро се превръщаме в завистливи и обсебващи личности. Ние ще бъдем наранени от същия този приятел, чиято вярност сме опитали да си осигурим, понеже приемаме всяко внимание отделено за друг от негова страна за проява на нелоялност към самите нас.

Изключително важно е, особено в днешно време, да позволим на Бог да установи приятелство, основаващо се на Неговата истина и принципи.

Първо направи Бог свой най-добър приятел.

Който обича чистота в сърцето, и има благодатни устни, царят ще му бъде приятел (Притчи 22:11).

И тогава остави на царя да избере твоите приятели.

Трябва да желаем чистотата в сърцето си повече от нуждата си от приятели. Част от пречистването на сърцата ни е внимателната ни реч. Нашите думи трябва да бъдат изпълнени с милост и благодат. Благодатта има две основни характеристики:

1. Способността да правим това, което истината изисква.

2. Незаслужена благосклонност.

И двете неща се отнасят до нашите приятелства. Да говорим с благодатни думи означава да почитаме и покриваме тези, които според нашата преценка не го заслужават. Но не прави ли същото Бог за нас? Той ни покрива с кръвта Си и ни почита с името Си. По същия начин ние трябва да покриваме и почитаме другите, независимо дали според нас го заслужават или не. Бог ще избере Своите приятели да станат и наши приятели и затова Той ще поиска от нас да се отнасяме към тях така, както Той би се отнесъл с тях. И тогава Бог ще ни довери верни приятели, защото Той знае, че и ние ще им бъдем верни също.
ВНИМАВАЙ КАКВО СЛУШАТ УШИТЕ ТИ

Дотук характеризирахме одумничеството като нещо, което изричаме, но то не се свежда само до това, което изговаряме. Често най-трудното и най-унищожителното одумничество не е това, което сме изрекли, а това, което сме чули.

Злосторникът слуша беззаконните устни и лъжецът дава ухо на лошия език (Притчи 17:4).

Библията нарича злосторство дори това да надаваме ухо за лошия език. Може би вие сте слушали хората и сте си казвали, че всичко е наред, защото не сте се съгласявали с чутото от вас. Просто сте искали да им оставите възможност да дадат отдушник на своите оплаквания пред някого, с когото е безопасно. Е, със сигурност не е безопасно за тях, както това не е безопасно и за вас! Докато сте слушали, вие сте омърсили душата си с чутото. Несъзнателно ставате особено наблюдателни относно споменатите недостатъци в характера на обвинената персона. Удивително е как вашите очи изведнъж се отварят и сега можете ясно да видите това, което преди е оставало скрито за вас. Струва ви се, че това е така, защото сте развили по-добра способност да разпознавате. Не, просто сте станали по-подозрителни.

Внезапно, когато и да чуете името на обсъжданата личност, вашият ум преповтаря обвиненията и оплакванията, които сте чули неотдавна. Скоро вие се оказвате в една борба със собствените си мисли относно тази личност. Пред вас застава изкушението да осъждате техните мотиви и постъпки.

Това е особено опасно, когато става въпрос за лидери или за взаимоотношения вътре в брака.

Да слушаме одумничество за водачи, намалява авторитета на тези, които Бог е поставил над нас (началници, партньори, учители или служители).

Ние ставаме подозрителни към същите тези хора, които Бог е определил да ни ръководят, наставляват и служат в живота ни, както и да снабдяват нуждите ни.

Одумничеството, което слушаме, е опасно за нашия брак, защото то прекъсва близостта ни. Ние не се чувстваме свободни да се предадем на своя партньор, когато се страхуваме, че той може да ни нарани. Важно е, когато някой дойде при теб, за да се оплаче от твоя брачен другар, ти да дадеш на този човек да разбере, че ти и твоят партньор в брака сте едно.

В първите години на служенето ми няколко жени ме поканиха на обяд. Едната започна да ми казва колко много ме харесва, но сподели също така, че съпругът ми според нея бил понякога много краен. Тя изложи доводите си и започна да критикува Джон.

Аз я прекъснах. "Моля да ми простите, ако съм ви заблудила да мислите, че не подкрепям Джон в дадената ситуация. Всъщност смятам, че той е прав. Като злословите против него, вие злословите против мен. Така че, ако имате някакви оплаквания, ги отнесете директно до мен." Тя моментално спря. Интересуваше се повече от това да критикува някого, отколкото да разреши някакъв проблем.

Бъдете внимателни. Не позволявайте на никого, дори на членове от семейството да критикуват вашите партньори и да подронват семейното ви единство. Опитайте се да разпознаете дали техните думи са съзидателни или събарящи. Често се случва те да не осъзнават вредата, която нанасят със своите думи. Хората си мислят, е като изтъкват проблема, всъщност ви дават отговори. Такива поправяйте с любов.

Току-що дадох само някои примери за клопките на одумничеството. Аз бях открита с вас, за да можете и вие на свой ред да бъдете честни със себе си.

Всеки път, когато изпадах в одумничество, се наскърбявах и се заричах никога да не го правя отново . Това бе постоянен източник на объркване за мен. В сърцето си знаех, че не искам да го правя, и все пак изглеждаше невъзможно да спра. Разкайвах се от това да зная ситуация, за да попадна в следващия момент в друга. Стигнах до момента, в който започнах да моля Бога да ме изолира, докато не се науча да се издигам над този тип крепости в моя живот.

Защо тази крепост бе издигната в живота ми и защо бе толкова трудно да я преодолея? Представи си една овощна градина в задния ви двор с много редици плодни дръвчета. Една редица плодни дръвчета непрекъснато дава лош плод. Плодът от овошките в тази редица е болен и нападнат от насекоми и червеи. И тъй като не искаш тази болест да се разпространи по останалите, добри дръвчета, затова всяка седмица обираш лошите плодове от тази редица и ги хвърляш в огъня. Но когато стигнеш последното дърво при твоето прочистване, отново забелязваш, че лоши плодове са се появили на първото дърво. Объркана, ти започваш целия процес отначало.

За да изпълниш всичко това, е нужно да пренебрегнеш грижите за добрите дръвчета и прибирането на реколтата от добрите плодове. Добрите дръвчета са отрупани с добри плодове, но ти си твърде заета с почистването на лошите плодове, че да прибираш реколтата от добрите плодове.

За да се освободиш от плода одумничество, първо трябва да унищожиш дървото. Безполезно е да прахосваш времето си в унищожаването на лошия плод. Нужно е да съсечеш с брадва това дърво при неговия корен, който подхранва стъблото, откъдето соковете стигат до плода. Тези корени черпят от нещо, което съсипва твоя плод.

Коренът на клюкарството е неверието и той черпи своята влага от страха. Вече знаем, че страхът е дух, а неверието е състояние на сърцето. Ето защо със сигурност можем да наречем клюкарството състояние на сърцето.

Ние се поддаваме на одумничеството, когато се страхуваме да се доверим на Бога, Който да ни подкрепя в истината. Без значение в колко сложна и неповторима ситуация се намираме, ако останем честни, ще открием страх и неверие при корена.

Ние се въздържаме да прощаваме, защото се страхуваме да не бъдем наранени отново. И така заставаме нащрек за минали оскърбления.

Правейки това, всъщност изразяваме своето съмнение, че Бог може да изцели нашето минало и да направи бъдещето ни безопасно.

Ние злословим другите, защото вярваме, че нашата стойност е обвързана с тяхната. Страхуваме се, че ако те изглеждат добре, ние ще изглеждаме зле, когато бъдем сравнени с тях. Това ни показва, че нашето собствено достойнство не се основава в името Исус Христос.

Ние сме завистливи, защото не вярваме, че Бог е справедлив. Страхуваме се, че Той си има любимци и почита някои хора повече, независимо от вярата и покорството. Не трябва да забравяме, че всяко нещо, което приемем, става чрез благодат и вяра в Божията доброта.

Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите докарва здраве (Притчи 12:18).

Одумничеството е несмислено слово, което наранява. Единственият начин да изцелим раните е да изговорим думи на мъдрост, които докарват примиряване. Не бива да отговаряме по същия начин, по който информацията е достигнала до нас. Подобен отговор само би свидетелствал за нашето съгласие с клюкаря, когото слушаме. Не бива да предлагаме своя собствена история за човека относно начина, по който е наскърбил и нас самите. Това не би донесло изцеление. Ние имаме следната заповед: Не отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него (Притчи 26:4).

Който покрива престъпление, търси любов, а който говори много за работата, разделя най-близки приятели (Притчи 17:9).

Когато надаваме слух да научим за грешките на другите, това може да ни отдели от нашите най-близки приятели. Тези стихове се отнасят до нараняване или рана от някой наш близък. Трябва да развием мъдрост и способност на разпознаване, за да можем да отговорим с думи на живот. Открила съм, че Притчи са един чудесен източник на мъдрост, която да управлява сърцето ми. В края на тази книга съм предложила още стихове, които да ви помогнат.

Трудно е да се предпазим да не станем слушатели на одумничество, но е полезно, ако преди това си зададем следните въпроси: - Защо ми казват те това? - Те изповядват своята реакция, която е спряла оскърблението или просто разпространяват слухове, за да ми въздействат? - Те разговаряли ли са с личността, която ги е оскърбила? - Те молят ли ме да дойда с тях, за да подпомогна възстановяването? - В състояние ли съм да им помогна? Ако отговорите на тези въпроси са неясни, ти не си правилният човек, с когото тези одумници разговарят. Те първо трябва да отидат при този, който ги е наранил.

Като изследваме книгата Притчи и като си преповтаряме споменатите въпроси, не само че ще можем да отговорим с мъдрост, но също така ще можем правилно да преценим своите собствени мотиви и мисли. Това трябва да се случи и когато отидем при някой друг с нашите собствени оплаквания.
СИЛНА СЛОВЕСНА АТАКА

Забелязвай нещата, които ще отслабят твоята защита против одумничеството. Когато някой дойде при теб за съвет, той може съзнателно или не да започне да те ласкае. Това ще отслаби способността ти за разпознаване.

Да не приемаш подаръци, защото те заслепяват зрящите и изкривяват думите на праведните (Изход 23:8).

Невероятно е някой да дойде и да ти пъхне двадесет доларова банкнота в ръката. Видът подкупничество, срещу което трябва да си нащрек, е ласкателството, идващо с думи като: "Знаех си, че мога да кажа това на теб, защото ти ще го запазиш в тайна." Това ни кара да се чувстваме много важни и в едно изключително взаимоотношение с този човек. Под влиянието на такъв тип ласкателство ми се е случвало да давам обещания да не изнасям наяве това, което би било по-добре да се прогласи от покрива. Доверието се оправдава с времето. Никога не можем да бъдем сигурни относно фактите, докато не чуем историята от край до край.

Някой може да те поласкае с думите: "Знам, че ти си свята и имаш способност да разпознаваш." Веднъж по телефона ми се обади една жена, която каза, че бе чула, че съм имала способността да тълкувам сънища. После ми разказа не само своя сън, но и предложи тълкувание за него. В резултат на този сън тя бе заключила, че нейният пастор не бе човек на духа. Всъщност тя не ми искаше никакъв съвет. Просто ми казваше нещо, за което искаше моето съгласие и подкрепа. Внимавайте кого слушате.

Когато бях дете, зад ъгъла на нашата улица живееше едно католическо семейство с осем деца. Тяхната майка бе украсила кухнята им по уникален начин. Тя бе написала собственоръчно на стените подбрани притчи. Ясно си спомням една от тях: "Този, който клюкари за другите, клюкари за теб." От собствен опит открих, че тази притча е вярна. Тези, които ти донасят историйки, също така и отнасят историйки от теб. Те често ще споменат твоето име по асоциация. "Онзи ден бях на обед у Лиза. Чула ли си, че еди-кой си казал еди-какво си?" Всичко, което слушателят ще си спомни, е твоето име и коментара. Ти си виновна по асоциация.

ГОВОРИ ИСТИНАТА

Трябва да се изправим и да станем хора, които желаят да бъдат достатъчно дръзки да проникнат през човешкото ласкателството и да кажат истината. Но ако просто слушаме, ние узаконяваме оскърблението. Трябва да молим Бог да ни даде мъдрост, с която да прогласяваме възстановяване на Неговата истина. Когато си отправяме взаимни нападки, ето какво ни предупреждава Словото: Но ако се хапете и ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите (Галатяни 5:15).

Защо Сатана трябва да воюва против нас, когато може да ни накара да го направим вместо него? Не забравяйте, той е лишен от своите оръжия.

Той иска ние вместо него да станем обвинители на братята. Като водим война един против друг, ние изпълняваме неговите цели. Време е да се изграждаме, а не да се унищожаваме взаимно. Важно е да не се съобразяваме с лъжите на дявола, а с истината на нашия Отец.

Това, което считаме за нещо невинно и добронамерено, Бог има начин да покаже истинската му същност. Когато Го молим да отдели ценното от плявата, Той ни явява нашите скрити недостатъци и ни ги поднася на една ръка разстояние, за да ги видим ясно на Неговата светлина. Божията явяваща всичко светлина ни предлага съвсем друга гледна точка от това, което мъждукащата светлинка на нашите намерения огрява. В този момент виждаме своите грешки такива, каквито те действително са - ужасни.

Въпреки че можем да се почувстваме изкушени да предложим оправдания за своето поведение, изключително важно е да оставим болката и срамът от това откровение да пронижат сърцата ни в този момент. Тогава ще се обърнем към нашия любящ Баща и ще помолим за Неговата прошка, като се отречем от одумничеството и се възрадваме, когато Той го изхвърли. ще сторим грешка като оправдаем поведението си, ще се превърнем в пленници на Сатана.

Извикай към Бога да претърси сърцето ти, за да познаеш истината и тя да те направи свободна: Отче, в името на Исус Те моля да отвориш очите ми, за да мога правилно да изпитам мотивите и намерението на сърцето си. Моля Те да простиш всеки път, когато съм използвала думите непочтено и не съм уповавала на Твоята защита. Предавам себе си на Твоите грижи. Господи, постави стража на устата ми, за да не съгрешавам против Теб (Псалм 141:3). В името на Исус, амин.

Ако им позволиш, изискванията и напреженията около теб винаги ще изместват твоите приоритети и ще объркват дните ти.

13 - СЕБЕОТРИЧАНЕ ИЛИ СЕБЕПРЕНЕБРЕГВАНЕ?
Всеки иска нещо от мен! Обикновено произнасяме О тези думи през зъби, когато се чувстваме разкъсани на всички страни. И все пак, ако сме честни, ще признаем, че това оплакване е придружено от чувството на задоволство. Нещата можеха да бъдат и по-зле - ами ако никой пък не се нуждаеше от мен? Ами ако никой не забелязваше моята трудолюбивост и талант? Дори в гнева си намираме утеха заради това, че някой се нуждае от нас.

Ние въздъхваме и бързо уверяваме тези около себе си, че можем да се справим с огромния товар на плещите си. Защо? Защото жените чувстват необходимост да са нужни някому, а мъжете имат нужда някой да ги подкрепя и уважава. Жените са състрадателни. В нашата природа е да помагаме и да се грижим. Важно е за една жена да се чувства ценна и незаменима. За да си осигури това положение, често заема ролята на "този, който снабдява нуждите" в живота на другите.

Но ние снабдители на нуждите ли сме? Бог създаде жените да се грижат и помагат на мъжете си, децата и своите любими същества. Но това, което ни дава сили, може да бъде същото, което ще ги изсмуква, ако се опитаме да посрещнем всички нужди със своите собствени средства и способности. Понякога сме толкова заети да снабдяваме чуждите нужди, че забравяме за своите собствени. Работата може да се превърне в нашия най-голям враг.

Без да го осъзнават, жените често издигат пред себе си всяка представена им нужда като свой приоритет. Това е целесъобразно в неотложните случаи и е важно да бъдем гъвкави и непринудени до известна степен. Но когато изключението се превърне в начин на живот, става пагубно.

За да бъдем ефективни в Господа, трябва да сме наясно с това, което искаме да постигнем - с целта, за която сме създадени.

Без ясно изразени приоритети, дните ни ще отлитат безцелно, под заблудата, че вървим в правилната посока.

Ако позволим, нуждите и напреженията около нас винаги ще изместват приоритетите ни и ще объркват дните ни. Скоро маловажни случаи на криза, неочаквани изненади или случайни телефонни разговори ще ни отместват от начертания курс. Тогава безцелни действия ще започнат да направляват живота ни. Това объркване ще ни изтощава. Животът ни ще се изпълни с много труд, но малко плодове. Това ще изсмуква силите ни и ще ни кара да се чувстваме като неудачници. То ще краде радостта ни, а с нея и силата ни.
МОЕТО ОБЕЗСЪРЧАВАЩО ЕЖЕДНЕВИЕ

За да обясня какво искам да кажа, нека да дам няколко примера от собствения си живот. Често ми е било трудно да приемам помощ от другите.

Чувствах се виновна заради това, че не можех сама да се справя със ситуацията, а трябваше. Мислех си: Ако бях само малко по-организирана, или поне да бях станала по-рано, можех да свърша всичко, което си бях планирала. Ако някой предложеше да ми помогне, чувствах се задължена да му отвърна като го поканя на гости или да му послужа по някакъв начин, за да приспя своето чувство на вина.

Беше ми по-лесно сама да си върша работата. Но постоянно се чувствах изморена. Бях позволила нуждите на другите да предопределят приоритетите в живота ми.

Прекарвах дните си въртейки се в кръг - помагайки в някое кризисно положение, започвайки ново начинание, после друга криза се стоварваше междувременно. Накрая бях напълно смазана и решена единствено да оцелея до времето за лягане на децата ми, когато най-сетне и аз щях да си почина.

Около десет часа слагах и последното дете да спи. Тогава живвах. Най-накрая можех да свърша нещо във времето, когато децата са в леглата си, а телефонът е онемял. Знаех, че нищо нямаше да ме прекъсва. Когато целият останал свят се приготвяше за сън, аз зареждах пералнята и се втурвах към кухнята.

С малки деца и съпруг, който често отсъстваше от вкъщи, изпитвах чувство на ужас, когато доближавах кухнята. Залавях се да почиствам остатъците от храна изпадали под масата, и тогава ми хрумваше, че непременно трябва да лъсна пода от край до край. Имам бели плочки на пода, запълнени с бяло по фугите, и тяхното поддържане в бляскаво състояние е истинско предизвикателство. Изваждах белината и една четка за зъби и започвах да търкам фугите, докато не ми се завиеше свят от изпаренията на миещия препарат. След това се втурвах на горния етаж в кабинета ни, където подписвах чековете за плащане на сметките. Едва между един и два часа в полунощ успявах да се строполя в леглото си.

В 6.30 ч. целият този омагьосан кръг започваше отново. Изстрелвах се в кухнята, където започвах деня си с кафе. Децата ми ме наблюдаваха със смесица от любопитство и съжаление. Те се отнасяха с разбиране (защото им бях казвала хиляди пъти) затова, че майките работят много часове, докато другите спят в леглата си.

Моят най-голям син веднъж ме попита невинно: "Защо просто не си легнеш?" "Не мога. Кой ще свърши цялата тази работа?", обясних аз.

"Ох", той кимна натъжено.

Слушах как децата ми се молят вечер преди лягане, а моят втори син често се молеше с думите: "Боже, нека мама бъде свежа на сутринта." Но това никога не ми се случи.

И така те гледаха безнадеждно, докато обикалях кухнята от край до край подобно на топка за пинг-понг, в стремежа си да приготвя закуска и обяд за децата. Изпращах бързо най-големия си син на училище, почиствах кухнята и след това се втурвах да си взема душ преди телефонът да е започнал да звъни, но никога не ми се удаваше да стане точно както аз искам. Беше вече 9 часа сутринта и целият свят се бе събудил от сън и успешно си бе взел душ.

Често нещо неочаквано объркваше дневния ми ред точно в момента, когато излизах от банята, за да хапна обяда си. След това имах само един час да свърша нещо, защото идваше време да взема децата от училище.

Такъв беше всеки мой ден.

Когато забременях с четвъртия си син, станах анемична. Съпругът ми се намеси. Той ме принуди да наема чистачка, която да идва и да чисти у дома два пъти седмично. Това ме облекчаваше, но през останалите две седмици от месеца мръсотията не можеше да чака.

Една нощ, когато бях бременна в четвъртия месец, се бях привела да стържа белия ни под в кухнята. С гордост си мислех: Никоя чистачка не може да ми почисти пода така както аз си го почиствам. Никой не може да направи фугите така бели, както аз ги правя.

Бог ме прекъсна: "Лиза, когато застанеш пред Мен, няма да ти дам награда за това, че можеш най-добре от всички да търкаш плочки. Ти ще получиш награда заради верността си в това, което Съм ти казал да направиш. "Внезапно моето перчене стана толкова глупаво и изтощението ми напълно излишно. Вече знаех какво щеше да се случи на следващата сутрин. Щях да се събудя изморена и изтощена и вече изоставаща с графика още дори преди денят ми да бе започнал.

Аз извличах своята стойност от нещо друго, но не и от Бога. Извличах стойността си от всеотдайния си труд, с който дарявах семейството си. Но в действителност не бях всеотдайна. Постъпвах егоистично като лишавах семейството си от това, което имаше истинска стойност за тях - моето време и вниманието ми.

В петия месец от своята бременност колата ми бе ударена отзад. На бебето му нямаше нищо, но аз получих наранявания по врата. Вече не бях физически способна да издържам на цялото това натоварено ежедневие. Трябваше да се примиря с физическите си ограничения и изкривени възприятия. Накрая се предадох и наех чистачка, която да идва и да чисти всяка седмица, докато се родеше детето.

Защо чаках да стана напълно неспособна да правя каквото и да е и чак тогава да се предам? Защото бях твърде заета и обсебена от своите собствени неща. Бях объркала себеотрицанието със себепренебрегването. Мислех си, че като се грижа преди всичко за другите се отричам от себе си. Това ме караше да се чувствам нужна и духовна. Но на практика се отричах от семейството си. Отхвърлях Божия призив върху живота ми; и също пренебрегвах себе си.

Себеотрицанието налага на нашата естествена воля да избере да следва Божиите цели.

Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме последва (Матей 16:24).

Отказвах на децата си да имат една отпочинала и бодра майка на сутринта. Отказвах на моя съпруг и децата ми да имат време на общение с мен, защото винаги бях напрегната и умислена. Чувствах нуждата постоянно да се трудя, защото върху мен лежеше бремето на всичко, което предстоеше да завърша.

Когато съпругът ми се прибираше у дома, аз му отказвах да има жена до себе си в леглото поради натоварения ми график. Оставах будна до доста по-късно или се изнизвах на пръсти от стаята, когато той заспеше. Отказвах достъп на децата до мен. Несъзнателно ги отблъсквах, когато позволявах на всяко телефонно позвъняване да прекъсва времето ми с тях. После ги подкарвах набързо към леглата. Аз не се радвах на децата и на съпруга си - в тяхното присъствие аз се борех да оцелея!
МАЙКА ОТ ТИПА НА МАРТА

Бях се превърнала в майка Марта. Лишавах се от сън, движение и отдих. Пренебрегвах радостта от моя брак и децата ми. И то поради каква причина? За да свърша някое и друго "нещо".

Най-лошото от всичко бе, че пренебрегвах духовния си живот, като винаги давах от себе си и никога не вземах. И това пренебрегване не бе с духовна полза, а заради майчините задължения. Бях типична Марта от Библията! Коленичех на пода да се моля и внезапно забелязвах част от детски строител да се въргаля под канапето. Когато го приберях, виждах нещо друго, което не беше наред. И скоро се залавях да почиствам целия етаж, напълно забравила за какво в действителност бях коленичила.

О, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрия дял, който не ще се отнеме от нея (Лука 10:41-42).

Понякога трябва просто да оставим онази разхвърляна детска играчка да си остане там, където е, да си затворим очите, да се изключим за всичко, което би ни разсеяло, и да се настроим за Господа. В началото това може да ни се стори много по-трудно от чистенето. Ние сме свикнали да правим нещо. Ето как се чувстваме нужни. Марта се нуждаеше от Мария в кухнята, за да й помогне с приготвянето на храната. Мария разсъждаваше така: "Мога да ям и по-късно. Точно сега искам да слушам Исус." Нашето време за молитва, хваление и поклонение не е още едно бреме, което Исус стоварва на плещите ни. Това е нещо, което способства за нашето освежаване.

Започнах да гледам на молитвата като на още едно задължение, с което не успявах да се справя в края на деня. Наистина се молех всеки ден, но исках да прекарвам два пълни часа в тайната стаичка. В края на деня, когато най-сетне съумявах да отделя с голямо усилие няколко минути за Бога, си мислех, че Той е раздразнен, защото не Му бях отделила два часа по-рано. И затова започвах молитвите си с извинения. Един ден Той прекъсна моето самообвинение: "Ето думи за теб. Спри да идваш за среща при Мен ядосана на себе си за това, че не си дошла по-рано.

Радостен съм да сме заедно сега. Остави Ме да те освежа, за да очакваш с нетърпение всяка наша бъдеща среща. "Това преобърна представите ми за молитвата.

Когато твърде много сме заети с преходното и пренебрегваме вечното, започваме да се объркваме. Обвиняваме тези около нас, дори и когато това объркване е резултат от липсата на освежаване в живота ни. Ние не сме освежени, защото сме твърде заети да се погрижим за всички, така че да могат другите да се чувстват освежени. После им се вбесяваме, когато те не отговарят на нашето трескаво темпо, а ние продължаваме бързо да тракаме с тенджери и тигани в кухнята. Трябва да захвърлим тези тенджери и тигани и да се наслаждаваме на Бога и на своите близки.

Бог ми разкри, че бих могла да преживея същото освежаване, каквото преживявам с Него в присъствието Му, когато съм и с моя съпруг и децата ми. Бях твърде много заета да бъда майка, че да имам време да подхранвам взаимоотношения. Твърде заета с майчинските задължение, че да бъда и другар. В края на краищата, аз вярвах, че дарявам любов като снабдявах нуждите.

Когато Джон ме молеше да играя голф с него, аз отвръщах: "Нямам време да играя голф." Ядосана бях, че той имаше.

Истината бе, че аз имах време за това, за което решавах да отделя време. Но не бях отделила никакво време за отдих и удоволствия. Бях толкова решена да се грижа за тези, които обичам, че бях забравила да им се радвам.

Не забравяйте, Бог ни е създал, за да сме си приятели. Даде мъжът да има жена, за да не бъде той сам. Бог искаше те да се радват един на друг и на всичко, което Той бе създал за тях. Когато заместим нашето време на общение с Него с делата на ръцете си, нашата сила се изчерпва.

Същото важи за децата и приятелите. Ако не отделяме време да развиваме тези взаимоотношения, те най-накрая ще престанат да израстват.

Как можем да предпазим времето си от това ограбване? Как да държим погледа си в правилна посока? Какви трябва да са нашите приоритети? Знам, че вече има много на брой хубави книги за това как да подредим деня си, времето и ангажиментите си. Някои ни препоръчват следния ред: Бог, съпруг, деца, работа, църква, аз. Други пък ни съветват така: Бог, аз, служение, съпруг, деца, църква, работа, приятели. Аз нямам намерение да ви предлагам някакъв списък, за да не би да се използва като формула.

Не вярвам да съществува някаква универсална формула! Ако тя съществуваше, то несъмнено моята мъдрост е ограничена да ви представи такава. Колкото по-дълго вървя с Бога, толкова повече смятам, че формулите, правилата и законите водят неминуемо по пътеката на религията.

Просто се запитайте: Какъв е моят мотив?

Ти никога не можеш да подредиш правилно приоритетите си, докато не определиш истинската им ценност и стойност. Нямам предвид толкова разпределянето на времето, колкото разпределянето на сърцето.

Израилтяните искаха списък от правила и формули повече от едни истински взаимоотношения с техния Създател. И те получиха пълно описание и на най-малките подробности относно това как да се покоряват на Бога и да останат святи. Но това не ги ползваше: Ето как обобщи всичко Исус: Да възлюбиш Господа своя Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичкия си ум... Да възлюбиш ближния си като себе си (Матей 22:37-39).

Той премахна безжизненото и изкуственото. Той не им каза как да обичат Бог и ближния си. Исус знаеше, че ако техните сърца бяха чисти, тогава действията им нямаше да закъснеят.

Как определяме кое е стойностното? Можем ли да се доверим на себе си да изградим ценностна система? Не, защото самата ни природа е твърде заангажирана и с отвлечено внимание, не само у дома, но и на църква, и в работата ни. Не можем да се доверим на себе си да измерим точно стойността на това, което Бог е поставил под наша грижа.

Ние живеем в свят, чиито стандарти са относителни. Той се носи в едно море от несигурност и постоянна промяна. Този стандарт се променя с издигането и спадането на всяка вълна. Доброто става лошо, а лошото - добро. Тази непостоянна и меняща се моралност не почита това, което Бог цени. Нашата култура възхвалява постиженията и външността, но Бог награждава верността и вътрешността.

За нещастие не са малко християните, които хвърлят неимоверен труд да изглеждат преуспели. Това накрая оставя човек да се чувства изпразнен и уплашен. Външността е нещо, което трудно се поддържа. Всяка сила, която получаваме от своята външност, се връща отново към усилията тя да бъде поддържана. Външността изсмуква от нас силата, която ни е потребна да се променим.

Външността по определение означава вид, изражение, физиономия, държание, обноски, подобие, образ. В контраст на предишното, същността означава същина, субстанция, съставна част, материал. Втората дефиниция предполага самия живот или истината за нещо, човек или предмет.

Това, от което е направено, а не това, с което просто е обгърнато и покрито.

Истината не може да бъде засрамена; тя е открита и е яхнала ветровете на принципите, които надхвърлят времето. Външността просто покрива вътрешното и приема своята сила от заблудата. Времето е по-силно от външността и накрая времето я изобличава и унищожава. Божиите пътища са по-високи от нашите. Неговите принципи и истина остават да живеят. Истината винаги надживява лъжата.

Предизвиквам те да прегледаш своя начин на живот честно. Толкова много ли си заета, че пренебрегваш себе си и тези, които обичаш? Объркала ли си себеотрицанието със самопренебрегването? За какво хвърляш труда си? От дребничките неща в този свят ли черпиш сигурност или си се фокусирала върху вечните? Ако отговорът на някои от тези въпроси е "да", не ги използвай като повод за самообвинение. Нека те по-скоро да бъдат твой мотив за промяна.

Божията река ще ни отведе на места, където никога не сме били, по начин, с който никога не сме свиквали.