Предмет и обект на изследването Предметът

Контролни нива регламентирани в закона за Българската Народна Банка

Изтегляне 2.96 Mb. страница 25/38 Дата 18.05.2022 Размер 2.96 Mb. #114340

2.6. Контролни нива регламентирани в закона за Българската Народна Банка. Действащият към момента ЗБНБ беше приет през 1997 година като преработен и допълнен вариант на закона от 1991 година. Основните промени и допълнения в него са свързани с въвеждането на "Паричния съвет" (Валутен борд) и новите взаимоотношения между БНБ, ТБ и Държавния бюджет. Законът за БНБ е специализиран закон, регламентиращ всички аспекти, свързани с дейността на БНБ като съвременна централна банка. Съгласно ЗБНБ, БНБ е централната банка на Република България и е независима институция. Централната банка регулира и контролира дейността на другите банки в страната с цел поддържане на стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. При изпълнение на законовите си правомощия БНБ прилага систематичната и стратегическата форми на контрол за цялата банкова система. Първа глава от ЗБНБ "Общи положения" определя основните права и отговорности на БНБ. Чл.2, ал.2 "БНБ има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната."  Втората основна задача е свързана с провеждането на политика, насочена към поддържането на стабилността на националната валута и функционирането на ефективни платежни механизми. Във връзка с изпълнението на тези си функции БНБ има правото да изисква от ТБ -ки да й предоставят информация и документи, както и да извършва съответните проверки.  Българската народна банка се отчита за своята дейност само пред Народното събрание. Формите и периодите на отчетите са: Годишен отчет на БНБ, съгласно чл.51 ЗБНБ, включващ: - Годишен счетоводен отчет заедно с одиторския доклад; - Отчет за дейността на другите управления; - Отчет за бюджетните разходи на банката; Два допълнителни отчета на БНБ, в които се прави преглед и оценка на дейността през предходния период ( чл.50 ). Глава втора "Основен капитал и резерви" разглежда основните фондове на БНБ, условията и последователността на тяхното попълване и използване. • Фонд "Резервен" - 25% от годишното превишение на приходите над разходите на банката. • Фондове със специално предназначение, учредени по решение на УС - след заделяне на средствата за Фонд "Резервен". • Провизии за покриване на безнадеждни и съмнителни вземания, в определен от УС размер, които са елемент на счетоводните разходи и коректив на активите по баланса. Останалата част от годишния положителен финансов резултат на БНБ се внася в приход на държавния бюджет до 4 месеца след края на финансовата година - 31 декември ХХХХ година.  Разпоредбите на чл.59 ал.1 от ЗБНБ освобождават банката от държавни и местни данъци, такси и мита при определени условия (план-сметка утвърдена от министъра на финансите). Тук имаме проява на външен контрол от страна на министъра на финансите по пунктове свързани с фискалната политика. В този случай контролът не е върху цялостната оперативна дейност на банката, а само върху дейности (сделки), засягащи евентуални фискални приходи. Този член е потвърждение на една от теориите, която разглежда непълната независимост на централната банка от изпълнителната власт, в частност представлявана от министъра на финансите. Глава трета "Структура и управление" представя основните управленски длъжности в БНБ, както и изискванията, правата и отговорностите за тях. Структурата, която е възприета за БНБ е съобразена с традициите и новите изисквания за съвременната централна банка. Тя се ръководи от Управител, трима подуправители и трима членове, които представляват УС. Управителният съвет на банката приема правилник за вътрешната структура, функциите, взаимоотношенията, правата и отговорностите на отделните управления и служби в нея.  Управителят на БНБ организира, ръководи и контролира дейността на банката и управителния съвет, с изключение на дейностите предвидени по закон в изключителната компетентност на подуправителите. Той представлява банката в страната и чужбина и може да делегира част от правомощията си на други длъжностни лица от банката. Три управления са в основата на главната структурна схема на БНБ: • Управление "Емисионно" • Управление "Банково" • Управление "Банков надзор".  Всяко от тях се ръководи пряко от подуправител, определен от НС по предложение на управителя на БНБ. В рамките на предоставените им права и отговорности със закон или с приети от управителния съвет актове, подуправителите организират, ръководят и контролират дейността на съответните управления. В главната структура са включени и още две големи единици, които са свързани с фискалното и банково обслужване: * Управление "Фискално обслужване"  * Звена за обслужване на дейностите на БНБ. Управителният съвет е висшата управленска структура на БНБ. Изборът на членовете на УС е законово право на НС и Президента на Република България, в качеството им на двете най-висши, независими една от друга, държавни институции. За членове на управителния съвет се избират личности с високи нравствени, морални и етични качества, които са изтъкнати професионалисти в областта на икономиката, финансите и банковото дело. Съществуват още доста ограничения за членовете на УС с цел недопускането на неподходящи личности до управлението на тази особено отговорна сфера от финансовия сектор. Заложените в закона численост и механизми при вземането на решения и разпределението на функциите на членовете на УС допринасят за неговата ефективна работа. Мандатната схема съгласно чл.12 ал.4 за всички членове на УС предвижда мандат от 6 години, но за първоначалните членове тя е определена с § 5 на преходните и заключителни разпоредби от ЗБНБ и е следната: • Управителят на БНБ - 6 години  • Подуправителите на управления -."Емисионно" за - 6 години, "Банково" за - 2 години, "Банков надзор" за-4 години. • Членовете от квотата на президента се назначават с указ както следва: - първият - за 1 година, - вторият - за 3 години, - третият- за 5 години. Интерес представлява и текстът на чл.12 ал.7, който изисква от всеки член на УС на банката да декларира имотното състояние и деловите си интереси, както и тези на членовете на семейството му при встъпване в длъжност и в края на всяка година. Декларациите се съхраняват в специална книга в БНБ като свидетелство и гаранция за това, че за времето на заемане на тази длъжност, съответния член на УС на БНБ няма доходи, които да са получени в следствие на недобросъвестни действия и нарушения на законите в страната. Членовете на Управителния съвет, за времето на техния мандат, се контролират от съответната институция за настъпили изменения на критериите, въз основа, на които те са назначени. Този контрол се осъществява чрез правото на съответната институция, назначила член на УС, да прекрати мандата му предсрочно при точно определени от ЗБНБ случаи. Тези контролни правомощия не могат и не трябва да бъдат използвани като начин за упражняване на натиск и влияние върху УС на БНБ при формирането на независими професионални оценки и вземането на решения. Представените в тази глава основни управленски и контролни структури продължават с позицията на главният ревизор на БНБ. Той е ключова фигура от вътрешната финансово-контролна схема. Изборът и предложението за неговото назначаване са възложени по закон на УС на банката. Решението за назначаване се взема след одобряване на предложената кандидатура от председателя на Сметната палата. Това законово изискване е доказателство за наличието на механизъм със заложена в него функция на предварителен контрол при определянето на възловите длъжности и изборът на личности за тях с добра професионална репутация. Отговорностите на главния ревизор са свързани с оценяването на системите за вътрешен контрол, проверка на функционирането им, както и на надеждността и ефективността от създаваната и получаваната от тях информация. При изпълнение на задълженията си главният ревизор може да използва всички основни видове и форми на контрол, описани в теоретичната част на помагалото, при което той: • проверява степента на адекватност на съществуващите системи за защита на активите на банката и при необходимост тяхното наличие; • проверява законовата обоснованост на банковите операции, както и на тяхното съответствие с вътрешните управленски актове. Други важни отговорности в работата на главният ревизор са оценката на ефективността и ефикасността от използването на средствата на банката и координирането на дейността на външния независим одитинг и вътрешния контрол за избягване на съвпаденията във времето на проверките, извършвани от двете структури. За констатираните нарушения, при необходимост, главният ревизор прави препоръки до управителния съвет. Предвидена е също и законова възможност по искане на управителния съвет главният ревизор да извършва и други проверки. Изтегляне 2.96 Mb. Сподели с приятели: