Предмет и обект на изследването Предметът
Контролни нива регламентирани в Закона за банките
Изтегляне 2.96 Mb.
|
Свързани:
Правила на Деминг, ДИПЛОМНА РАБОТА Хард диск, Дипломна работа 08.06.2021, Структура Открити източници на разузнаване (Repaired) (3)
| 2.7.Контролни нива регламентирани в Закона за банките.
Законът за банките е вторият основен нормативен акт за създаването и регулирането на банковата система у нас, с който се третират въпросите за дейността на търговските банки. Този специализиран закон установява всички параметри и изисквания към банките по отношение на тяхното създаване, функциониране и случаите на тяхното закриване. Първият закон, с който се въведе отново двустепенната структура на банковата система след 1990 година, беше Законът за банките и кредитното дело. С него, след известно прекъсване от около 45 години, се възстановиха търговските банки и се постави основата за бъдещото развитие на законовата база, регулираща дейността им. Той беше приет през 1992 година и, както всички други закони, претърпя множество изменения и допълнения, за да достигне до последния си изцяло нов вариант - ЗБ (Закон за банките), обнародван в ДВ бр. 52 от 01. 07. 1997 година. Традицията на многократни изменения и допълнения продължи и при него с допълненията, обнародвани в ДВ (Държавен вестник) и през 2000 година, които със сигурност няма да са последните. От гледна точка на контролната теория и систематизирането на контрола, наложено от нея, Законът за банките е типичен представител на нормите, въз основа на които възниква систематичния контрол. Механизмите и процедурите, които са заложени пряко или косвено в него са индикатори и доказателство за прилагането на трите основни вида контрол - предварителен, текущ и последващ. Отделните глави от закона включват всички основни точки от дейността на банката като търговски агент. Глава първа "Общи положения" започва със задължителното дефиниране на банката като търговски субект и юридическия й статут и с основните функции и отговорности, произтичащи от дейността. На следващо място в законовият текст е изчерпателното изброяване на търговските дейности, които законодателят е възприел за присъщи на банката, като е предоставил възможност на БНБ по нейна преценка да определя и други,освен тези сделки за банкови. Строгото ограничаване на сферата от банкови дейности е един от многото елементи, характерни за систематичния контрол, с който се цели гарантиране на стабилност на системата от търговски банки. Банкова дейност са множеството от сделки, които търговските банки извършват при изпълнение на обичайната банкова практика, за която те предварително са получили лицензия. Лицензионният режим при регистрирането на една търговска банка е задължителен и е предвиден от закона с цел контрол на тази толкова важна система. БНБ издава наредба за лицензите и разрешенията за банките, практикуващи в страната. Въз основа на тази лицензия местните и чуждестранни банки придобиват правото да извършват банкова дейност на територията на страната. Другите разпоредби от тази глава са свързани с прилагането на ЗБ за банки, създадени с отделен закон, освен ако в него не е предвидено друго, и изключването на останалите финансови институции и форми от регулативната рамка. Важно място в края на главата е отделено на един сравнително нов метод на контрол под формата на консолидирания надзор от БНБ, който се установява с чл. 4 ал.1 - 3. Въвеждането на нови подконтролни структури като баковата група и финансовия холдинг, от този закон, разширяват допълнително приложението на разпоредбите му, а с това и приложението на правомощията на надзора от страна на БНБ. Глава втора "Учредяване и управление" възприема акционерното дружество като форма за юридическото съществуване на търговската банка. Прилагането на разпоредбите на Търговския закон се допускат от ЗБ за въпроси, които не са уредени от него. Следващият текст въвежда поименните безналични акции като форма за отразяване на собствеността върху капитала на банката, като всяка акция дава право на един глас в общото събрание. Останалите текстове от тази глава са свързани с представляването и управлението на банката, условията за лицата, заемащи длъжности в управителният съвет (съвета на директорите), и случаите на намеса от БНБ за отстраняване на тези от тях, които не отговарят на изискванията. Според тези изисквания банките се представляват и управляват най-малко от две лица, които имат постоянно местожителство и местопребиваване в страната. Членовете на съвета на директорите или управителния съвет трябва да отговарят на следните стандартни условия: • да не са юридически лица; • да имат висше икономическо или юридическо образование; • да са квалифицирани професионалисти с опит в банковото дело; • да имат чисто съдебно минало; • да нямат родствена връзка по между си. По-голямата част от тези условия бяха приети след банковата криза от 1996-1997 година. Новата контролна процедура, въведена с формата на задължителното сертифициране, за членовете на съвета на директорите (управителните съвети) и надзорните съвети на ТБ също бе предизвикана от банковата криза от 1996-1997 година. Тя се изпълнява от БНБ като атестация за тяхната квалификация и професионален опит в банковото дело. Тази практика позволява на БНБ и конкретно на управление ”Банков надзор” да контролира квалификацията на лицата, предлагани за съвета на директорите или управителния съвет на банките, още преди тяхното избиране. Предварителният контрол, който се упражняван по този начин, е много ефективен и предполага намаляване на риска от фалити поради управленска некомпетентност, а от там и възможността за дестабилизация на банковата система. Механизмите по тази процедура предвиждат намесата на Централната банка, когато лицата не отговарят на изискванията на чл.8 и чл.9 от закона. Правото да освобождават при установено несъответствие с изискванията за издаване на сертификат е предоставено на общото събрание с условието то да стане в срок определен от БНБ. След този срок освобождаването става от БНБ. Глава трета "Издаване и отнемане на разрешение (лицензия) за извършване на банкова дейност" въвежда основните правила и процедури при лицензирането на банките за извършваната от тях дейност. Режимът на лицензиране предвижда изпълнение на задължителните условия, заложени от ЗБ, които се контролират от БНБ преди издаването на лицензия за извършване на банкова дейност на територията на страната. Подробно тази процедура е разгледана в Наредба № 2 на БНБ, приета въз основата на този закон. Лицензионната процедура и контролът преди издаването на лицензия са разделени на две основни групи по признака - местно/чуждестранно лице. Кандидатите местни юридически лица подават заявление за лицензия, придружено от набор документи, посочени в закона, както и други допълнителни - по преценка на лицензиония орган (БНБ). За получаването на лицензия за банкова дейност, извършвана чрез клон на територията на страната, чуждестранните банки също подават заявление пред БНБ. Изискваните документи са предимно официални преписи и копия на учредителни и надзорни актове, свързани с тяхната регистрация в страната, в която се намира централата им. С издадената лицензия на чуждестранна банка не може да се разрешава извършването на сделки, за които тя няма разрешение от лицензионния орган на страната по произход. Друго задължително условие преди лицензирането на чуждестранните банки, извършващи сделки чрез клон на територията на страната, е извършването на надзор на консолидирана основа в страната по седалище. Според друго условие на закона, лицензия се издава само на реномирани световни банки и такива, получили гаранция от тях. Целите на тези членове от закона са, първо, недопускането на съмнителни капитали и лица, управляващи ги, в страната и, второ, защита на банковата система от "прането на мръсни пари" чрез нея. Търговското представителство на чуждестранна банка представя задължително на БНБ препис на акта си за регистрация в 14 дневен срок от издаването му. То няма право да извършва банкова дейност. Срокът за проучване и преценка на получените документи преди издаването на разрешение за извършването на банкова дейност е 6 месеца, след който Централната банка проверява изпълнението на декларираните обстоятелства от чл.15 ал.1 т.1 -:- 4. След изпълнението им издава, а при неизпълнение отказва издаването на лицензия. Издадената лицензия може да бъде с ограничения в случаите когато БНБ е преценила, че заявителя не е квалифициран за определени сделки. Отказът за лицензиране или наложените ограничения не могат да се обжалват по съдебен ред. Ново искане за лицензия може да бъде подадено най-рано 6 месеца след излизане на решението на БНБ. Допълнително в чл.16 са разгледани други случаи, в които се отнема издаденото вече разрешение за извършване на банкова дейност. Тази мярка е резултат от провеждания постоянен надзор под формата на текущ контрол на основните и допълнителни изисквания за лицензирането на банките и извършваните от тях банкови сделки.Придобиването на 10% и повече от акциите с право на глас от капитала на една банка от едно лице или свързани лица се признава за валидно след предварително писмено разрешение от БНБ. Ако придобитите акции са от търгове, проведени на Фондовата борса или други официално организирани пазари на ценни книжа, той не може да упражнява правото си по тези акции до получаването на писмено разрешение от БНБ. Предвиденият срок за подаване на заявление за разрешението е 1 месец след придобиването. Ако този срок не бъде спазен или БНБ откаже разрешение, тя може писмено да нареди на акционера в срок от 30 дни да прехвърли придобитите акции. Никоя банка не може да променя без писмено разрешение от Централната банка който и да е от основните параметри, въз основа на които е получила лицензия. Обстоятелствата за отнемането на лицензията за извършване на банкова дейност са регламентирани от чл.21 и чл.22 като се допускат две алтернативи: Централната банка може да отнеме издадената лицензия, когато: - търговска банка не започне да извършва разрешената й дейност 12 месеца след издаването на лицензията, - банката е предоставила неверни сведения при кандидатстването за лицензия и тя е била издадена, - на чуждестранна банка, която извършва дейност у нас е, отнета лицензията от надзорния орган в страната по седалище, въз основа на която тя е лицензирана от БНБ. Централната банка задължително отнема издадената лицензия, когато: - търговска банка не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение или, - общата стойност на задълженията на търговска банка надвишават общата стойност на активите й. След решението за отнемане на лицензията, Централната банка предприема процедура по определянето на стойността на активите и задълженията на търговската банка според надзорните изисквания и правила, приети от нея с наредби. Също така, с акта за отнемането на лицензията БНБ задължително назначава квестори за управление и съхранение на банковото имущество до назначаването на ликвидатор или синдик. Взетото решение за отнемане на лицензията не подлежи на съдебен контрол - обжалване по съдебен ред, и заедно с него Централната банка отправя искане до съответния окръжен съд за откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност. Решението се обнародва в "Държавен вестник" с цел информиране на различните категории контрагенти на съответната търговска банка. Глава четвърта "Собствен капитал, ликвидност и други изисквания" третира въпросите за формирането, поддържането, увеличаването и контролът на капиталовите стойности (числа) на търговските банки, и тяхната ликвидност. Общото изискване за внесения минимален размер на собствения капитал при регистрирането на банка е 10 млн. лева. Допустимата форма на вноски при записване на акции от капитала на една банка е само в парична. Всички членове от тази глава са използвани за залагането на основни пропорции и регулатори за капитала, активите и пасивите на търговските банки. Примерите за регулация са включени и систематизирани в членовете от ЗБ, като селектирано съдържанието им е следното: • Образуването на фонд ”Резервен ” става по схемата - 0,20 % от печалбата след облагането с дължимите данъци и преди да бъдат определени дивидентите, до достигането на набраните средства до 1,25 % от сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти. Ако стойността на средствата на фонда намалее под изискваните 1,25 % от сбора на активите по баланса и задбалансовите ангажименти, банката е длъжна в срок до 2 години да възстанови изискваната стойност. • Ликвидността на всяка от банките е един от основните параметри, за които се издава отделна наредба на БНБ. Тя е обект на специално внимание, защото в зависимост от нейното състояние банката изпълнява паричните си задължения. • Разликите между активите и пасивите в чуждестранни валути, както поотделно, така и като обща позиция, също се регулират от отделна наредба и са пряко свързани (процентно) със собствения капитал. • Периодични прегледи и оценки на рисковите активи, включително и задбалансовите ангажименти, за формирането на провизии и за покриване на рискове от загуби. • Банките и банковите групи са задължени да поддържат установените с наредба съотношения на големите експозиции към собствения капитал. • Банките и банковите групи определят експозициите си към едно лице или свързани лица като сбор от балансовите активите и задбалансовите ангажименти, определени с наредба на БНБ. • Определянето на голямата експозиция към едно лице или свързани лица, която е 10% или повече от собствения капитал на банката или банковата група. • Контролът при вземането на решение за откриването на голяма експозиция е възложен на управителния съвет (съвета на директорите) като има два варианта: - решение за голяма експозиция до 10 % от собствения капитал на банката или банковата група с мнозинство, - решение за голяма експозиция над 15 % от собствения капитал на банката или банковата група с единодушие. • Експозицията към едно лице или свързани лица не може да надвишава 25 % от собствения капитал на банката или банковата група. • Общата голяма експозиция на банката или банковата група не може да надвишава 8 пъти собствения капитал. Възможността БНБ да определя условията и реда, при които отделни експозиции могат да участват с намален размер при определянето на съотношенията от последната и предпоследната точки, може да се определи като контрол в контекста на регулирането и надзора в банковата система. Глава пета ”Разкриване на конфликт на интереси. Доверителност.” разгледана от позицията на контрола е свързана с : • Управленският контрол, които се извършва от управителните съвети (съветите на директорите) върху администраторите в банката, за недопускането на конфликт на делови интереси при водените от тях сделки на банката. Тези интереси подробно са дефинирани в чл.31 ал.2 от ЗБ. Форма на този контрол е задължителната декларация подавана веднъж на 6 месеца от всички администратори, в писмен вид. В нея те обявяват имената и адресите на всички икономически свързани с тях или членовете на семействата им, лица и деловите интереси, които те имат към момента. В резултат от този контрол, от преговорите за сключване на сделките, се изключват администратори, които биха имали делови интереси от тях. Законовите разпоредби допускат намеса от страна на БНБ като контролиращ субект, в случаите на констатиране на нарушения по чл.31. Процедурата за разкриване конфликтите на интереси се урежда от с правилник приеман от съответната банка. Глава шеста ”Отношения между банките и банките и обслужваните от тях лица” представя видовете взаимоотношения от типа, банка – клиент, банка – банка. В тази глава се описва и създаването на информационна система за регистрация на кредитите отпускани от банките, на техни клиенти и свързани с тях лица над определен размер. Централната банка създава системата на Кредитния регистър и определя условията и правилата за работа с него в отделна наредба. Тази практика за регистрация на кредитите за над 10 хил. лева на клиентите на банките се наложи след кризата от 1996 – 97 година и се регламентира подробно от Наредба № 22 на БНБ от 07. 08. 1998 година. Останалите текстове от главата от чл. 37 – 44 уреждат основните изисквания и правила свързани с обслужването на клиентите. Последният чл.45 отново отделя място за контрол и регулация, чрез наредба, от страна на БНБ във връзка с безкасовите и картовите плащания. Глава седма ”Кредитни ограничения” въвежда правилата и механизмите за отпускане на кредити на администраторите и свързаните с тях лица. Контролът в тази банкова процедура е заложен в механизма, по който се взема решение за отпускането на кредитите. Стандартната предварителна обработка на документите се запазва, като разрешението за кредита се взема само с единодушно решение на управителния орган на банката и ръководителя на службата за вътрешен контрол. Ограничителните правила не се прилагат за кредити, които: - размерът не надхвърля годишното възнаграждение на администратора и свързаните с него лица по чл.47 ал.1 т.1, 2, 7 и 8 и, - размерът им е по-малък от 1 % от внесения капитал на банката. Глава осма ”Особени правила за някои влогове” има предимно регулативен характер за процедурите и формите по откриването и извършването на операции с влоговете. С нея се въвежда спестовната книжка като форма на документ издаван от банките, с който се удостоверява правото на притежаване и разпореждане със спестовния влог от страна клиентите (вложителите). Контролната процедура, която възниква от текстовете на тази глава е от вида на формалните контроли. Тя се изпълнява преди предприемането, на каквито и да е операции по спестовният влог от клиента. Глава девета ”Банкова тайна” разглежда материята и същността на банковата тайна. В нея точно са описани случаите, основанията и органите, за които тя може да бъде разкривана. Контролирането на информацията представляваща банкова тайна е от особена важност за търговските банки от гледна точка на тяхната сигурност. За целта законово са заложени изискванията за нейното спазване, както през времето за което лицата получават право на достъп до информация в съответната банка, така и след тяхното напускане или освобождаване. Документа, който се създава в този случаи е във формата на декларация, която всеки от служителите при постъпването си подписва. Глава десета ”Съхраняване и предоставяте на информация” представя и подрежда нивата и видовете информация създавана в търговските банките. Процедурите по създаването и поддържането в актуално състояние на информационната система на всяка банка е първото изискване в текстовете от главата. Основните документи, които са изброени са стандартен пакет включващ: - търговските книжа на банката с последната актуализация (устав, книга на акционерите, книга с протоколите от заседанията на общото събрание, счетоводните отчети и други вътрешни нормативни документи ) и, - друга информация предвидена по закон, или с актове на централната банка. От гледна точка на контролът, самото включване на тези документи като изисквания в отделни точки на закона е основателна причина да бъдат класифицирани като систематичен, формален, текущ и/или последващ. Специално място от текстовете на главата е отделено за процедурата по създаването и поддържането на информация за клиентите (кредитополучатели) на банките. Кредитни досиета трябва да съдържат всички основни данни за условията на кредита и данните на кредитополучателя. Тази форма за отразяване на информацията и достоверността й е една от основно проверяваните при инспекциите на банков надзор в банките. Към следващото ниво на съхраняваната и предоставяна информация от банките се причислява информацията предоставяна на БНБ по форма, съдържание и в срокове определени от нея. Периодичните публикации, на всеки 6 месеца, на баланс и отчет на приходите и разходите, по форма и съдържание определени от централната банка са допълнителна форма на контрол предназначена за широката публика в качеството й на настоящи или бъдещи клиенти на банката. Търговските банки са дължени в 10 дневен срок писмено да уведомят БНБ за взети от тях решения за промяна на основни данни за: • промени в управителните органи на банката, за които БНБ е въвела лицензионна процедура; • намаляване или увеличаване на капитала; • създаването, временното закриване или прекратяване на дейност на клон(-ве) на банката в страната; • изменения в списъка на извършваните дейности от съответната банка; • формирането на голяма експозиция по чл. 29; • изменения в устава и другите вътрешни нормативни актове на банката; • предоставени кредити по чл. 47 и • избраните от банката одитори. Всички решения по първите две точки не пораждат действия без одобрението на Централната банка. Търговските банки представят в БНБ копия от всички вътрешни нормативни документи съдържащи информация за основните факти и обстоятелства контролирани от БНБ, и приетите промени в тях в 7 - дневен срок от приемането им. Изискването за поддържане на актуална информация при БНБ е в сила и за промените в списъка на лицата управляващи и представляващи съответната банка, като към тези данни се прилагат и: • Кратко описание на техните функции и правомощия. • Образци на подписа – спесимен. Глава единадесета ”Вътрешен контрол, счетоводство и годишно приключване”. Тук са основните текстове регламентиращи създаването на Наредба № 10 за вътрешния контрол в банките и рамката за счетоводния процес в тях. Тъй като вътрешният контрол е обект на подробно разглеждане в една от следващите глави, а и за него стана въпрос преди това, при разглеждането на предходните глави, тук ще разгледам само счетоводната част. Счетоводното отчитане и генерирането на финансови отчети в банките е най-важния информационен процес за тяхното адекватно управление. В следствие на това дейностите от този процес следва да бъдат унифицирани и стандартизирани. Закона изгражда тази схема за регулация с въвеждането на общовалидните правила на Закона за счетоводството, Националните Счетоводни Стандарти, Националния Сметкоплан и изискванията на Централната банка, за които тя издава наредба. Основателен е въпроса за приложението на Международните Счетоводни Стандарти (МСС/IAS) за счетоводното отчитане на банките, защото той е решен в практиката, но не и законово. Рисковете, присъщи на банковото дело, трябва да се разбират, наблюдават, оценяват и контролират. Надзорните органи играят особено важна роля при осигуряване на изпълнението на тези изисквания от страна на ръководствата на различните банки. Важен елемент от надзорния процес са дейностите на банковите надзорни органи по разработването и използването на надзорните наредби. Изискванията, включени в тях, са по отношение на контрола и управлението на рисковете, обхващащи главно капиталовата адекватност, провизирането на кредитите, концентрациите на активи, ликвидността и вътрешния контрол. Нормите, приемани с наредбите, са в две съществени направления - количествени и качествени. Тяхната цел е да се ограничават неразумно поеманите рискове от страна на банките, без това да заменя управленските решения, и да бъдат определени минималните надзорни стандарти, за да се гарантира, че банките извършват и ще продължават да извършват своята дейност по достатъчно надежден начин. Динамичната същност на банковата дейност изисква от надзора периодично да прави преглед и оценка на своите норми за тяхната актуалност и, при нужда, да установява нови. Основната форма, с която Управление ”Банков надзор” на БНБ въвежда надзорни правила за банковата система са наредбите на БНБ. Те са въведени с чл. 60 на ЗБНБ и могат да бъдат приемани за специфичен еквивалент на правилник за приложението на този закон. Всяка от тях е създадена въз основа на конкретен текст от закона и е приета от УС на БНБ. По своята форма и методи на регулиране на материята, наредбите много приличат на методологичните форми прилагани в счетоводството - НСС и/или IAS. Поради тези сходства и с цел уеднаквяване на систематологичните единици, използвани за дефинирането на еднакви методологични форми, наредбите на БНБ, свързани пряко с надзора в банковата система, биха могли да се определят като Национални Стандарти за Банков Надзор. Това мнение не би било точно, ако в него не бъдат включени като неразделна част от съответните наредби и БУС (Банкови Унифицирани Стандарти). Те са другата съществуваща форма на банковите методологични единици, установяващи определени стандарти за конкретни дейности на банките. Приложението и изпълнението на наредбите се наблюдава от специално създаденото в БНБ Управление “Банков Надзор”. Неговата структура е представена като част от Приложение № 4. Действащите в момента наредби са: Наредба № 2 за лицензите и разрешенията, издавани от БНБ Наредба № 3 за плащанията Наредба № 4 за позициите на банките в чуждестранна валута Наредба № 5 за условията и реда за емитиране, придобиване и изплащане на безналични държавни ценни книжа Наредба № 6 за кредитиране на банките в левове срещу обезпечение Наредба № 7 за големите експозиции на банките Наредба № 8 за капиталовата адекватност на банките Наредба № 9 за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби Наредба № 10 за вътрешния контрол в банките Наредба № 11 за управлението и надзора върху ликвидността на банките Наредба № 12 за надзор на консолидирана основа Наредба № 16 за плащанията с банкови карти Наредба № 17 за прилагане на чл.29 от ЗБКД Наредба № 18 за обмяна на повредени български банкноти и монети в обръщение Наредба № 20 за издаване на сертификати по чл. 9 ал. 2 от ЗБ Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ Наредба № 22 за централен кредитен регистър на банките Наредба № 24 за обмяна на стари банкноти и монети с нови банкноти и монети във връзка с деноминацията на лева Наредба № 26 за сделките на финансовите къщи с чуждестранна валута Наредба № 27 за регистрация в БНБ на сделки межу местни и чуждестранни лица Наредба № 28 за презграничните преводи и плащания Наредба № 35 за реда за продажба чрез търг на движими вещи, заложени в полза на банка. Изтегляне 2.96 Mb. Сподели с приятели:
|