Предмет и система на тп като правен отрасъл и като наука. Функции на тп
Изтегляне 1.4 Mb.
|
|
уставите на съответните обществени организации (политически партии, синдикални организации).
който изборният служител е избран. Настъпването на юридическото събитие – изтичане на срока, е известно на страните още при неговото учредяване. Ако до изтичането на този срок не се проведе нов избор, изборното ТПО се прекратява с произвеждането на новия избор и неговото успешно прикключване. Това разрешение е възприето, за да се осигури непрекъснатост и постоянство в осъществяването на функциите на изборния служител по ТПО. 2. Отзоваването е присъщ само на изборното ТПО способ за неговото прекрятване. То е предвидено в чл.338 и съдържа няколко основни черти: ? То е способ за предсрочно прекратяване на изборното ТПО. “Предсрочно” означава прекратяване преди изтичане на срока, определен в съответния закон или устав, за който е избрано съответното лице по ТПО. Прибягването до него показва, че изборното ТПО се развива ненормално, което не позволява неговото приключване с изтичане на времето, за което лицето е избрано; ? Прекратяването на изборното ТПО се извършва без предизвестие. То произвежда действието си веднага след като решението за отзоваване е прието.
което е избрало лицето и е учредило с него ТПО. То се определя от разпоредбите на съответния закон или устав на обществена организация. Става въпрос основно за загуба на доверие и вина! Чл.338 не посочва нито примерно, нито изчерпатерлно основанията, при наличието на които избирателното тяло може да отзове даден служител по изборното ТПО. Те се преценяват от избирателното тяло. Това не значи, че отзоваването може да бъде произволно. То е крайно средство за прекратяване на изборното ТПО и би трябвало да се прилага при наличието на сериозни причини за това. Но техният вид и характер не се посочва в закона, а се черпят от конкретното поведение на съответния изборен служител. Те могат да бъдат посочени в съответен закон или в устава на съответната политическа организация. На практика това рядко се прави. Най-често в основата на отзоваването стои виновното поведение на изборния служител, с което той не е оправдал доверието на избирателното тяло. Но са възможни и допустими случаи на отзоваване и при невиновно поведение на изборния служител по ТПО, като например: продължително заболяване, промяна в местожителството и т.н. Редът, по който се извършва отзоваването, не е определен в КТ. В “реда” се включват въпросите на кворума на избирателното тяло, мнозинството, с което се приема решението за отзоваване, начина на гласуване и др. Тези въпроси се уреждат в съответния закон или устав. Решението на избирателното тяло за отзоваване е негово волеизявление за прекратяване на изборното ТПО. За валидността му се прилагат правилата на специалните закони или устави на съответните обществени организации.
ЗА ПТД (чл.339). Общата приложимост на основанията за ПТД и за прекратяване на изборното ТПО се отнася до основанията по чл.325, 326, 328, 330, ал.1 и 2, т.1-5 КТ. Основанията за ПТД се прилагат “съответно” за прекратяването на изборното ТПО.
прилагането на основанията по чл.325, т.6 (когато длъжността е определена за бременна или трудоустр). Това е така, защото не съществува хипотеза на изборното ТПО, при която длъжността е определена за заемане от бременна или трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме.
изборното ТПО. Необходимо е преди всичко да се “замени” волеизявлението на РД, когато то е необходимо и се изисква за ПТД, с решение на избирателното тяло. То е практически осъществимо при определени и поначало по-малки по своя персонален състав избирателни тела (общински съвет). Но то е практически неосъществимо, а и не е предвидено и от специалните закони при такива широки избирателни тела като например: на кмета – от всички избиратели в съответната община. За тези случаи КРБ и специалните закони предвиждат друг правен механизъм за предсрочно прекратяване на ТПО, което съпътства властническите отношения, които не съдържат изисквания за произнасяне с решение на избирателното тяло (чл.97 КРБ, чл.42 ЗМСМА).
разрешение или съгласие, предвидено за Р/С по трудов договор по чл.333 (разрешението от ИТ) (чл.339а).
чл.333. Нейното социално и правно предназначение е да постави извършването на уволнението в зависимост от получаването на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган, за да предотврати прибързаните, пристрастни и несправедливи уволнения. Това разрешение се иска писмено от РД и трябва да се получи писмено от компетентния държавен или синдикален орган. Устното разрешение е недействително. Даже и ако бъде писмено потвърдено след извършване на уволнението, то е без “правна стойност”.
компетентен държавен или синдикален орган за извършване на уволнението. Този орган е: ДИТ (за случаите по чл.333, ал.1) или съответният синдикален орган (за случаите по чл.333, ал.3 и 4). Даденото предварително разрешение за уволнение не прави само по себе си уволнението законно. И законността на уволнение, извършено с предварително разрешение, може да се оспорва по чл.344 и такова уволнение може да се окаже незаконно, ако други изисквания на закона са нарушени. Наличието на разрешение означава само, че при извършване на уволнението това законно изискване е спазено. Приложно поле - закрилата се прилага за Р/С по ТД. По силата на изричното препращане на чл.336 тя важи и за ТПО, възникнало от конкурс. Но не се прилага за прекратяване на ТПО, възникнало от избор (чл.339а).
уволнение. Те са изчерпателно изброени в чл.333, ал.1 и обхващат само някои от основанията за ПТД:
предвиди при уволнение само на основания, при които РД разполага със значителна свобода за преценка дали да уволни или не определен Р/С. Законодателят съзира, че при тази свобода на преценка е възможно работодателят да прояви пристрастие, отчитане само на работодателските си интереси и т.н. И като противодействие срещу тази реална опасност законът предвижда получаването на предварително разрешение от един трети и независим орган, който при даването на разрешението ще отчита и интересите на засегнатия Р/С.
изчерпателно изброени в чл.333, ал.1, т.1-4 и ал.2. Общото между тях е, че това са Р/С, които социално са по-слаби или се нуждаят от засилена закрила заради правата, които упражняват, или заради функциите, които изпълняват. Предварителната закрила трае, докато Р/С принадлежи към съответната категория Р/С, изброени в чл.333. По изключение в случаите на чл.333, ал.3, закрилата продължава 6 месеца, след като Р/С е престанал да заема съответната синдикална длъжност. Предварителното разрешение за уволнение се иска и дава или отказва за всеки отделен случай. Даже и когато се извършва уволнение на големи групи от Р/С – например при закриване на част от предприятието, разрешението не може да има общ характер (“генерално” разрешение). Предварителните разрешения за уволнението на Р/С, изброени в чл.333, ал.1, се дават от същинската ИТ, на територията на която се намира седалището на предприятието или на негово поделение, в което работи съответният Р/С, чието уволнение се иска. За получаването на разрешението се следва определена процедура. Тя не е изрично уредена в закона, но може да бъде извлечена от него по тълкувателен път : 1) Първо, искане за уволнение се прави от РД до съответната ИТ (чл.333, ал.1) или от съответния синдикален орган (чл.333, ал.3, 4). Искането трябва да бъде писмено и да се отнася за всеки Р/С, чието уволнение се предприема. 2) Второ, искането трябва да бъде мотивирано, т.е. в него да се посочват обстоятелствата и съображенията, поради които се иска уволнението на поименно посочения Р/СС, както и основанието за това.
не посочва в какъв срок преди уволнението искането трябва да бъде направено. Но като се има предвид, че съгласно чл.333, ал.6 разрешението по него трябва да бъде получено преди връчване на заповедта за уволнение, значи то трябва да бъде направено достатъчно време преди това.
направеното искане, с което е сезиран, и отговаря писмено на РД. Неговият отговор трябва да бъде изричен и да съдържа, според обстоятелствата, разрешение за извършване на уволнението или отказ за всеки отделен случай. 5) Пето, отговорът на компетентния орган под формата на разрешение или отказ е окончателен и не е необходимо да бъде мотивиран. Той не подлежи на обжалване пред друг държавен – съдебен, административен и т.н., или синдикален орган. ЗАКРИЛЯНИ Р/С : а) Бременна Р/С. Закрилата действа от момента на установяване на бременността от компетентния медицински орган. Тя се удостоверява с медицинско свидетелство. Тя може да бъде уволнена само на основание чл.328,ал.1, т.1, 7-9 и 12 с предизвестие и без предизвестие по чл.330,ал.1 и ал.2,т.6 (по т.6 се иска разрешене на ИТ);
използва или не отпуска по чл.164 или по 165 КТ. От закрилата се ползват както рождената майка, така и майката-осиновителка.
кръга на тези Р/С не се включват тези, чиито съпрузи са повикани на учебно-мобилизационно мероприятие.
трудоустрояването. д) Р/С, които боледуват от определени болести. Идеята е да се обхванат болестите, които са поначало тежки, заболяването при които е трайно и при които Р/С изпитва поради това затруднения да си намери след уволнението подходяща работа. Те са изчерпателно изброени в Наредба № 5 на министъра на здравеопазването. За трудоустроените Р/С и за Р/С, които страдат от определени болести, е установена допълнителна закрила. Тя се състои в изискването за тяхното уволнение да се вземе и мнението на ТЕЛК.
видът на отпуска. Тази закрила се прилага от момента, в който реално отпускът започва да се ползва, а не от момента, в който той е разрешен. ж) Р/С която ползва отпуск за бременност и раждане – може да бъде увол.само по чл.328,ал.1,т.1. Закрилата по чл.333 има действие към момента на връчване на Заповед за уволнеие! Закрила на СИНДИКАЛНИ ДЕЙЦИ – чл.333, ал.3. Предварителната закрила за тяхното уволнение се прилага на същите основания, както и за закрилата, която се осъществява от ИТ. Закриляни са определени категории синдикални дейци. Това са синдикалните активисти, които като Р/С в предприятия, учреждения и организации изпълняват и определени синдикални функции, а не щатните изборни синдикални дейци. Те включват: ? членове на ръководен изборен синдикален орган; ? членове на синдикално ръководство в предприятието (това е синдикалният комитет в предприятието, учреждението или организацията). Закрилата на синдикалните дейци съществува през времето, докато съответният Р/С изпълнява функциите на синдикален деец и 6 месеца след освобождаването му. Ако пък синдикалната организация се е разпаднала поради намаляване на броя на членовете й под определения минимум или изобщо е прекратила съществуването си на основания, предвидени в нейния устав, 6-месечният срок започва да теча от момента на прекратяването й. Възможно е да съществуват няколко основания за прилагане по отношение на един и същ Р/С както на закрилата по чл.333, ал.1-2, така и по ал.3 на чл.333. Така например бременна е и синдикален деец; трудоустроен е и синдикален деец и т.н. В тези случаи Р/С се оказва закрилян на повече от едно основание, защото на повече от едно основание неговото трудово положение е социално уязвимо. Всяко от тези основания има своето социално и правно оправдание и затова трябва самостоятелно да се приложи по реда, предвиден в него. Предварителна ЗАКРИЛА по КТД – чл.333, ал.4. Тази закрила се отнася само до уволнението на две основания, изрично посочени в закона: съкращаване на щата и намаляване обема на работата. Закрилата се отнася за всички Р/С, спрямо които действа КТД: към Р/С – членове на синдикалната организация – страна по договора, и към Р/С, които са се присъединили към него по чл.57. По силата на тази закрила, предварителното съгласие се дава от съответния синдикален орган в предприятието. А това е Синдикалният комитет на синдикалната организация – страна по договора. МОМЕНТ НА ЗАКРИЛАТА - предварителната закрила трябва да бъде осъществена до точно определен момент. Този момент е до връчване на заповедта за уволнение. Дотогава съответното предварително разрешение или съгласие трябва да бъде получено, за да бъде уволнението извършено при спазване на изискванията на чл.333.
и в чл.35 ЗМСМА, съгласно който, ТПО с общинския съветник не може да бъде прекратявано през времето на неговия мандат в случаите на чл.328, ал.1, т.2, 3 и 4 КТ. Закрилата по чл. 35 ЗМСМА се характеризира с няколко особености:
съгласно ЗМИ; ? закрилата се прилага докато трае мандатът на общинския съветник; ? специфични са и основанията за уволнение, при които се прилага чл. 35 ЗМСМА (това са само основанията по чл.328, ал.1, т.2, 3 и 4 КТ) – общинските съветници могат да бъдат уволнявани на останалите основания по чл.328, както и на основанията по чл.330 по общия ред; ? чл.35 ЗМСМА въвежда абсолютна забрана за уволнение на основанията, които изброява. Правните последици от неспазването на закрилата по чл.35 ЗМСМА са същите, както и по чл.333 КТ: уволнението, извършено при нарушаването на тази закрила, е незаконно.
уволнение е да осигури защитата на Р/С, след като ТПО е прекратено. Защитата срещу незаконното уволнение е изградена върху две ключови понятия: незаконно уволнение; правна защита. 1) Незаконното уволнение е несъобразено със закона прекратяване от РД на ТПО, възникнало от ТД или от конкурс. “Уволнението” тук включва както ПТД по едностранно волеизявление на РД – уволнение в точния юридически смисъл на това понятие (чл.328, 330, 334), така и всяко ПТД, което макар и да е извършено на други основания (чл.325, 326 и 327), по същество е проведено от РД без съгласието и против волята на Р/С. Ето защо уволнение по смисъла на този раздел ще бъде налице и когато ТД е прекратен по взаимно съгласие, но Р/С оспорва наличието на свободно дадено от него съгласие или когато срочният ТД е прекратен на някое от специфичните за него основания (чл.325, т.3-5), а Р/С твърди, че срокът по договора не е изтекъл и т.н.
уволнение, го е упражнил в нарушение на закона. Незаконността на уволнението се изразява в:
уволнение “по целесъобразност”; б) уволнение, извършено в нарушение на установената в закона забрана: например уволнение на общински съветници в нарушение на забраната, установена в чл.35 ЗМСМА;
елементите от състава на което, така както са установени в закона, не съществуват в конкретния случай. Например: прекратяването на ТД е извършено по взаимно съгласие, но такова съгласие не е постигнато; г) нарушаване на основни процедурни правила, установени за извършване на дисциплинарното уволнение – РД не е изслушал обясненията или не е поискал писмените обяснения на провинилия се Р/С, не е оценил правилно тежестта на нарушението; д) неспазване на предварителнтаа закрила при уволнение (чл.333 във вр.с чл.334, ал.3) или на други изисквания за упражняване на правото на уволнение.
Тази презумпция е оборима. Тя може да бъде опровергана само като се проведе една успешна правна защита на уволнения Р/С. Незаконността е обективно качество на уволнението. Достатъчно е само то да е извършено в нарушение на закона, за да бъде незаконно. Без значение е дали РД е съзнавал или не незаконността на уволнението. 2) ПРАВНА ЗАЩИТА срещу незаконното уволнение – съвкупност от правни средства, които законът предоставя на уволнения Р/С, за да се установи незаконността на уволнението. Основно място сред правната защита срещу незаконното уволнение заема съдебната искова защита (чл.344). Приложното поле на правната защита срещу незаконно уволнение е ПТД и на ТПО, възникнали от конкурс. Тя е неприложима при прекратяване на изборното ТПО. Правната защита срещу незаконното уволнение при изборните ТПО се осъществява пред органите, които са го извършили или по друг ред, доколкото това е предвидено в отделни закони. Правната защита срещу незаконно уволнение се осъществява като: а) правна защита пред РД, който е извършил уволнението; б) съдебна искова защита срещу незаконно уволнение. Оспорване на законността на уволнението пред РД : Оспорването на законността на уволнението в тези случаи означава право на уволнения Р/С да отнесе пред РД въпроса за извършеното от него уволнение и да предизвика преразглеждането му. Въпросите, по които уволненият Р/С може да поиска преразглеждане на уволнението, са: признаване на незаконността на уволнението и неговата отмяна, възстановяването му на предишната работа, изплащане на обезщетение за времето, през което Р/С е останал без работа поради уволнението, но не повече от 6 месеца, и поправка на основанието за уволнение. Това са същите въпроси, по които Р/С може да потърси и съдебна искова защита. Оспорването на законността на уволнението пред РД се изразява в твърдението на Р/С, че смята уволнението си за незаконно. Той излага и съответните мотиви за това, както и искането си РД да разгледа молбата, да отмени уволнението и да премахне неблагоприятните последици, които е причинил. Законът не определя формата, в която оспорването може да бъде направено. То може да бъде направено както устно, така и писмено. Все пак за предпочитане е писмената форма и то с излагане на доводи, които подкрепят оспорването. РД обаче не е длъжен да разгледа отправената към него молба от Р/С. Той не само може да я отклони, като откаже изрично на Р/С да уважи неговите искания, просто защото ги смята за неоснователни, но и да я отмине с мълчание и да не се произнесе по нея (чл.344, ал.1).
по почин на РД, който я е издал (чл.344, ал.2). Без значение е дали за това той е бил сигнализиран от трето лице или орган (например синдикален), или сам е установил и е преценил, че издадената от него заповед е незаконна и я отменя с всички произтичащи от това последици. Но тук има едно ограничение: РД може по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяване на иск от Р/С пред съда – чл.344, ал.2 in fine. Тази алинея трябва да се тълкува разширително, а именно: По почин на работодателя може и да се възстановява Р/С, заповедта за уволнение на когото е отменена като незаконна, да му се заплаща обезщетение за времето, през което Р/С е останал без работа поради уволнението и т.н. С други думи, работодателят може по свой почин да удовлетвори всички искания на Р/С, които той може да отнесе пред работодателя, като оспори законността на уволнението пред съда. Правната защита срещу незаконно уволнение, която е предоставена на Р/С пред работодателя, е негова възможност, която е създадена, за да го улесни в защитата му срещу незаконното уволнение. Нейното използване зависи единствено и само от Р/С и от работодателя. Правната защита срещу незаконното уволнение, осъществявана пред РД, има още едно важно предимство, което я поставя и пред съдебната искова защита. То се състои в нейната бързина и икономичност. Отношенията между страните се уреждат, без да се проточват във времето и в съдебните инстанции. Спестява на страните време, усилия и нерви. И не на последно място – запазва или по-точно възстановява техните добри взаимоотношения, които за ТПО имат особено важно значение.
съдебната искова защита. Тя се състои в предоставеното от закона на уволнения Р/С субективно процесуално право на иск, т.е. право да оспори пред съда законността на уволнението и да поска неговата намеса за установяване на незаконността на уволнението и ако я установи – да го отмени и да отстрани другите последици от незаконното уволнение. Р/С може да предяви 4 иска. Те са изчерпателно изброени в чл.344, ал.1, т.1-4 :
чл.344, ал.1, т.1. Този иск съдържа две тясно свързани искания: 1) Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|