III. 12. ОЦЕНКА НА СОЦИАЛНО–ИКОНОМИЧЕСКОТО И ПРОСТРАНСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ – ОБОБЩЕНИ ИЗВОДИ ДИАГНОЗА
Обобщените изводи от направената до момента диагноза са изведени под формата на SWOT-анализ, с цел да се извърши взаимообвързана оценка на вътрешните за общината силни /Strengths/ и слаби /Weaknesses/ страни, както и на външните за съответната територия възможности /Opportunities/ и заплахи /Threats/. Резултатите от SWOT-анализа позволяват точно формулиране на прогнозата, приоритетите, целите и задачи за развитие на територията, както и периодична оценка на мястото и ролята на съответната територия в регионалното и националното пространство.
 СИЛНИ СТРАНИ
-
Благоприятно географско положение, граница с р. Дунав, непосредствена близост до гр. Плевен
-
Благоприятни агроклиматични условия;
-
Формирани два основни центъра за развитие – гр. Долна Митрополия и гр. Тръстеник;
-
Добра обезпеченост с образователни институции;
-
Голям дял на земеделските територии;
-
Традиции в развитието на земеделието;
-
Развито зърнопроизводство, което разполага със съвременна техника;
-
Наличие на предприятия на преработваща промишленост с изградени традиции;
-
Наличие на свободна работна ръка и работна сила;
-
Достъпни цени на недвижимите имоти и земеделска земя;
-
Наличие на свободен сграден фонд и терени на територията, подходящ за инвестиции;
-
Благоприятни условия за развитието на различни видове туризъм;
-
Ниско ниво на замърсяване на въздуха, водите и почвите;
-
Наличие на разработена Регионална схема за пространствено развитие на област Плевен.
|
 СЛАБИ СТРАНИ
-
Амортизиран сграден фонд в населените места;
-
Трайна тенденция към намаляване на населението в община Долна Митрополия
-
Неблагоприятно демографско състояние на населените места в северозападните части на общината
-
Високо равнище на безработица, ниска квалификация на по-голямата част от безработните и слаба професионална адаптивност;
-
Липса на предприемачески инициативи, които да генерират работни места и които да имат въздействие върху социално-икономическите процеси в общината;
-
Неблагоприятна образователна структура на населението;
-
Затруднен достъп до здравна помощ на отдалечените от гр. Плевен населени места;
-
Липса на развита материално-техническа база за развитието на туризма
-
Недобро състояние на общинската пътна мрежа и улична инфраструктура;
-
Амортизирана водопроводната мрежа;
-
Необходимост от модернизация на здравната и образователна инфраструктура;
-
Липса на инициативност и предприемачество, ограничени финансови ресурси;
-
Голяма зависимост от средствата, постъпващи по ЕСФ;
-
Липса на разработена Концепция за пространствено развитие на община Долна Митрополия;
|
 ВЪЗМОЖНОСТИ
-
Използване на възможностите за финансиране от ЕСФ;
-
Възможности за развитие на биоземеделие и затваряне на цикъла на агробизнеса;
-
Възможност за изграждане на сътрудничество със съседните общини и формиране на зони за туризъм и рекреация, които изграждат атрактивна културна среда.
-
Възможности за създаване на публично-частни партньорства за изпълнение на проекти;
-
Възможности за създаване на клъстери;
-
Възможност за изграждане на пристанищен комплекс при с. Байкал;
-
Възможности за газификация на общината;
-
Възможности за по-активно използване на Възобновими енергийни източници.
|
 ЗАПЛАХИ
-
Необходимост от големи инвестиции за подобряване на състоянието на инфраструктурата в общината;
-
Опасност от обезлюдяване на населени места;
-
Забавяне на програмен период 2014-2020 г.;
-
Трудности при привличането на инвестиции към общината.
| I V. ПРОГНОЗА ЗА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ
IV. 1. СОЦИАЛНО–ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Формираната в рамките на общината природо-социална система, предопределя установяването на определени модели за усвояване на пространството и експлоатацията на наличните сравнителни предимства, ресурси и потенциали. В същото време социално-икономическото развитие на община Долна Митрополия в бъдеще ще продължи да зависи от някои от факторите, които са повлияли неговото развитие през последните 15 години. Очаква се да се запази зависимостта от средствата, идващи от ЕСФ. Основните тенденции, които ще продължат да определят модела на развитие на общината и неговата пространствена проекция са свързани с демографската криза в общината и със задълбочаващия се проблем с намаляване на населението и опасност от обезлюдяване на села. Този проблем определя и липсата на демографски потенциал за преструктуриране на пространството. В допълнение към този въпрос идва и икономическият застой, в който се намира общината, ниската инвестиционна активност и липсата на предприемачески инициативи, които да генерират работни места и които да имат въздействие върху социално-икономическите процеси в общината.
В общината се наблюдават два основни центъра – това са общинския център град Долна Митрополия, който е разположен в непосредствена близост до областния център и град Тръстеник, който е най-големия град в общината и се отличава с по-благоприятни демографски характеристики от гр. Долна Митрополия. В бъдеще се очаква да се запази и дори засили влиянието на двата града, като в същото време се очаква намаляване на населението, особено в селата в северозападната част на общината. Село Гостиля към 2013 г. има 209 жители, като се отличава с най-бързи темпове на намаляване на населението.
Основните перспективи за развитието на общината са свързани с отключване на съществуващите към момента неоползотворени потенциали на територията, свързани с развитие на устойчиво земеделие, затваряне на производствения цикъл с преработваща промишленост и развитие на сектора на услугите. Един от основните инструменти за увеличаването на добавената стойност на първичния и вторичния сектор и тяхната конкурентоспособност е НИРД.
На базата на направения анализ на средата, структурата, степента и моделите на усвояване на пространството на община Долна Митрополия, може да се направи изводът, че не се очакват значителни изменения в логиката на геопространственото развитие на територията, респективно в пространствения модел на системата, а по-скоро изостряне на съществуващата в момента ситуация, което би довело до големи крайности в развитието на територията на общината. С оглед на наличните ресурси, потенциали и сравнителни предимства, общината ще запази своя социално-икономически облик и в средносрочна и дългосрочна перспектива, като основните резерви за генериране на растеж ще продължават да бъдат в сферата на агробизнеса, но с непрекъснато нарастване на значението на сектора на услугите.
IV. 1. 1. ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ
Направената прогноза за броя на населението на община Долна Митрополия е средносрочна и обхваща периода до 2030 г. Поради своята неточност (счита се, че най-точни са прогнозите обхващащи до 5 годишен период, защото има незначителни демографски промени), породена от факта, че трябва да се прогнозира демографското поведение на неродени поколения и с цел относителното подобряване на нейната точност, тя е направена в три варианта.
При I вариант (при хипотеза за конвергентност) се вземат под внимание настоящата демографска ситуация и тенденциите в нея, като той се определя за реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографско и социално-икономическо развитие на страните членки. При него се очаква населението на общината да намалее до 14 840 души през 2030 г.
Фигура IV.2.1 1 Прогноза за броя на населението на община Долна Митрополия през 2030 г. - I вариант (при хипотеза за конвергентност)
При II вариант (относително ускоряване), за изходни данни се вземат тези от настоящата демографска ситуация, но се предполага, че отрицателните стойности на механичния прираст ще намалеят, ще има увеличение на тоталния коефициент на плодовитост и ще се увеличи очакваната продължителност на живота. Като цяло се предполага, че демографското развитие ще протича при по-благоприятни социално-икономически процеси в страната и на територията на общината. Тук отново се очаква намаляване на броя на населението, но до 15 460 души през 2030 г.
Фигура IV.2.1 2 Прогноза за броя на населението на община Долна Митрополия през 2030 г. - II вариант (относително ускоряване)
При III вариант (относително забавяне), за изходни данни се вземат тези от настоящата демографска ситуация, но се предполага, че отрицателните стойности на механичния прираст ще се увеличат, ще има намаляване на тоталния коефициент на плодовитост и очакваната продължителност на живот ще се увеличи незначително. Този вариант се очаква да се развие при хипотези за неблагоприятни социално-икономически процеси в страната и на територията на общината. Тук се очаква голямо намаление на броя на населението на общината, до 14 190 души през 2030 г.
Фигура IV.2.1 3 Прогноза за броя на населението на община Долна Митрополия през 2030 г. - III вариант (относително забавяне)
При така направената тривариантна прогноза за броя на населението на общината през 2030 г., се очаква то да намалее и да бъде в рамките на 14 190 – 15 460 души, като при подобряване на социално-икономическата обстановка на нейната територия напр. през следващия програмен период, която да допринесе за намаляване на отрицателните естествен и механичен прираст, може да се направи контролна прогноза през 2020 г. с цел корекции на настоящата.
IV. 1. 2. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Община Долна Митрополия има изразен селскостопански профил на икономиката, с доминиращо зърнопроизводство. Функционират също и предприятия на преработващата и леката промишленост, които са обвързани със селскостопанската продукция в общината. В общината има потенциал за развитие на туризъм, но към настоящия момент, секторът е слабо развит.
С оглед социално-икономическата обстановка в общината и наличните сравнителни предимства, така изградената икономическа структура има перспектива да се запази в бъдеще с потенциал за развитие на преработващата промишленост за затваряне на цикъла на агробизнеса и с възможности за развитие на третичния сектор.
С оглед създалите се в общината възможности и поставените в стратегическите документи за развитие на общината приоритети, икономиката на общината следва да се развива в следните приоритетни направления в бъдеще:
-
Подобряване на бизнес средата в общината;
-
Създаване на условия за развитие на малки и средни предприятия;
-
Създаване на условия за формиране на клъстери (по-специално в ХВП);
-
Развитие на публично-частни партньорства;
-
Развитие на растенивъдство и животновъдство;
-
Развитие на биоземеделие;
-
Развитие на туризма чрез консервация, опазване, експониране и повишаване на атрактивността на природно-културното наследство
-
Развитие на туристическите продукти, туристическото предлагане и различните форми на туризъм – еко, ловен и риболовен, културен, конгресен, бизнес и селски
-
Развитие на цялостна маркетингова политика за популяризиране на община Долна Митрополия като туристическа дестинация
В общинския план за развитие на община Долна Митрополия 2014-2020 е планирано Изготвяне на план за устройство и развитие на индустриална зона в гр. Долна Митрополия; Изграждане и експлоатация на специализирана инфраструктура: Зърнен терминал с прилежащи складови площи при с. Байкал; Усвояване на изоставени земи и увеличаване на средния размер на обработваемите участъци за увеличаване на площите с насаждения.
Като цяло, общото направление за развитие на икономиката е към модернизация, интеграция, обединяване на икономическите дейности, както функционално, така и пространствено в клъстери, привличане на инвестиции и създаване на условия за развитие на бизнеса, което да се превърне в двигател за развитие на икономиката на общината. Ключов момент в тези процеси ще бъдат фондовете на ЕС, които представляват източник на основен външен капитал, който се влива в общината, и което прави бъдещото развитие на икономиката на общината силно зависимо от този фактор. Нов фактор за развитие на икономиката би имало планираното ново пристанище на с. Байкал, което може да се обвърже с развитието на туризма в общината, както и да изиграе важна роля за движението на стоки и капитали.
Освен това, развитието на икономиката на общината се намира в пряко връзка с развитието на град Плевен като основен център за растеж в областта, към който гравитират населените места в югоизточната част на общината.
С оглед тенденциите в развитието на местната икономика, към хоризонта на действие на настоящия планов документ, се очакват да се развият следните тенденции:
-
Развитие на биоземеделие и обвързване на земеделието с преработващата промишленост в затворен цикъл;
-
Модернизиране на преработващите предприятия и създаването на нови такива ;
-
Развитие на туризма в общината.
IV. 1. 3. РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНАТА БАЗА
Както сферата на образованието, така и тази на здравеопазването, са пряко свързани с демографския профил на община Долна Митрополия. И двете сфери се характеризират с дългогодишни проблеми, които са резултат от много фактори, включително и нерешени проблеми на национално ниво.
Образование
От гледна точка на устройство на територията не е идентифицирана нужда от изграждане на нови училища или детски градини, напротив – наблюдава се закриване на този тип социални структури, поради намаления брой ученици и деца, което е пряка връзка със застаряването на населението, характерно за община Долна Митрополия.
Поради голямата мобилност на населението, статистиката не дава точна представа за броя и възрастовата му структура. Това е причината да считаме, че в действителност делът на хората между 15-49 е още по-малък.
Във връзка с направените до тук констатации, перспективата за развитие на образователната инфраструктура е насочена основно към модернизиране и обновяване на съществуващата МТБ, така че да се постигне енергийна ефективност и устойчиво използване на ресурсите – вода, електричество, газ и др.
Здравеопазване
На територията на община Долна Митрополия няма болница, което затруднява достъпът до здравеопазване на населението. Хората използват болничната помощ, предоставяна в областния център – гр. Плевен. Той се намира в непосредствена близост за населението в югоизточно разположените населени места, но е отдалечен от крайните населени места в северозападната част на общината.
Съществуващият филиал на ЦСМП е недостатъчен (отчитайки факта, че на територията на общината няма болница) и би било добре да се планира локализирането на още поне два такива филиала, които да са модерни и добре оборудвани.
На територията на община Долна Митрополия има достатъчно детски ясли.
Спортна инфраструктура
Основната прогноза за развитие на спортната инфраструктура на територията на община Долна Митрополия е насочена към нейното модернизиране, ефективно и редовно използване.
Културна инфраструктура
Основната прогноза за музея и читалищата, включва тяхното модернизиране, поддържане и ефективно и устойчиво използване.
За реализацията на тези предвиждания следва да се използват възможностите предоставяни от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, както и финансови инструменти от други инвестиционни програми и фондове.
IV. 1. 4. ОБИТАВАНЕ
Количество на жилищния фонд задоволява сегашните потребности на населението, но предвид протичащите социално-икономически процеси и все по засилващото се влияние на групата от населени места около град Долна Митрополия е необходимо обособяване на нови зони за растеж и обитаване. В прогнозен период до 2030 г. при необходимост има възможност да се използва необитавания жилищен фонд, който възлиза на 33 % или 4 106 жилищни сгради, но трябва да бъдат предвидени и нови зони за обитаване, както в град Долна Митрополия, така и в град Тръстеник и близко разположените населени места. За по-голямата част жилищните сгради в общината е необходима обновяване и реконструкция. Съществуващ необитаем жилищен фонд, даващ възможност за развитието на туристически дейности, акомодация на хора в неравностойно положение.
IV. 1. 5. КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Културното наследство в общината, концентрирано в селата Рибен, Подем, Ореховица и Байкал и недвижимите културни ценности, разположени в тях, както и в останалите части на територията, свидетелстват за историята, бита и културното развитие на местното население.
В териториалната структура на община Долна Митрополия са идентифицирани културни ценности от категории с „национално значение“. В контекста н ОУПО трябва да се отчитат техните охранителни зони и устройствени режими за опазването им и интегрирането им в тяхната градоустройствена и природна среда, както и връзката им с останалите функционални системи в общината.
Прогнозата по отношение на културното наследство отчита последните политики на ЕС, които са ориентирани към управление и свързване на екологичните, ландшафтни и културни ценности на регионите и реализиране на местния потенциал за развитие на общините и регионите.
При необходимост чрез ОУПО ще бъдат създадени устройствени предпоставки за опазване на цялостните културни ландшафти по смисъла на чл. 47, т.6 от ЗКН.
В този смисъл пространственото развитие на територията ще бъде ориентирано към културното наследство в общината и природните и културни ландшафти, които изразяват регионална специфика. Това са факторите, които имат водеща роля в устройството на територията и регионалното развитие.
Този подход в пространственото развитие е отправна точка и при пространствените политики, свързани с материалното и нематериалното културно наследство на България /община Долна Митрополия/, които се залагат в НСРР, НКПР, ОПР и ОУПО и са в пряка връзка с качеството на културния живот. Отчита се и промененото отношение към културните ценности и разширяване на пространствения обхват на културното наследство – от единичната ценност до ансамбъл с неговото обкръжение и цялостната градска и/или природна среда, в която е ситуиран, от интериора на сградата и нейната конструкция до характерния пейзаж.
Основните насоки в опазването на културните ценности в цялото им времево и видово многообразие са свързани със съхраняване на техните уникални характеристики чрез консервация и активно опазване, публична загриженост и адаптация в най-широк смисъл, запазване и развиване на духа на мястото /genius loci/ и на пространствената идентичност и развитие на потенциала им за стимулиране на икономическия растеж.
Интерпретацията на културното наследство днес е основополагащ елемент в устойчивото и балансирано развитие. Културното наследство е фактор, изграждащ позитивни партньорства между местните общности и бизнеса. Процесите на урбанизация дават възможност за съчетаване на традиционните дейности, носещи идентичността на региона /културното и природно наследство, историческата памет/ и социално-икономически дейности в новите урбанизираните територии. Водеща роля в съхраняването, опазването и адаптирането на културното наследство днес имат хората. Заедно с него те са носители на историческата памет и древни традиции. Представянето на културното наследство като дейност, интегрирана в селищната структура на общината придава ново значение и го представя като ресурс за социално-икономическо развитие. На културното наследство днес се гледа като на материален и духовен ресурс, който трябва да бъде съхранен, без изискване за рентабилност на вложените в него инвестиции.
Необходимо е създаването на маркетингова стратегия, която да представя културното наследството на националния и международния пазар, също така създаване на информационна система на културно-историческите ресурси и иновативни форми за популяризирането му. Дейностите, свързани с експлоатацията на културното наследство в туризма, трябва да бъдат обвързани с опазването и съхранението на културните ценности и полагане на необходимите грижи. Днес можем да разглеждаме развитата културна индустрия като двигател на икономиката на дадена община и възможност за балансирано и устойчиво развитие.
Необходимо е да бъде актуализиран списъка с недвижими културни ценности и включването на нови обекти притежаващи научна и културна стойност. При изпълнението на тази задача е необходимо активното участие на държавните и административни и структури, регионалния исторически музей, неправителствени организации и всички заинтересовани страни /Министерство на културата, Национален институт за недвижимо културно наследство, Национален археологически институт с музей към БАН, Регионален исторически музей – Плевен, Областна администрация – Плевен, Общинска администрация – Долна Митрополия и всички заинтересовани страни/. При актуализацията е необходимо да се вземе предвид степента на съхраненост на материалната, образната и функционална автентичност. Трябва да бъде изготвена оценка на научната и художествената стойност на обектите и да се проследи мястото и значението им в съвременната среда. До колко обектите са част от съвременната обществена и културна област /среда/, които обогатяват средата и обществото. Оценката на познавателната стойност показва научния и образователен потенциал на обектите като свидетелство за развитие на материалната и духовната култура на обществото. Необходимо е да се оцени утилитарната стойност на обектите, до каква степен обектите позволява възстановяване на оригиналните или организиране на нови функции. Трябва да се направи анализ на икономическата целесъобразност с цел включване в културно историческата индустрия или друга инвестиционна система.
Необходимо е стриктно прилагане на специфичните правила и нормативи за устройство на защитените територии за недвижимо културно наследство и териториите за превантивна устройствена защита на недвижимото културно наследство и дефинираните специфични устройствени режими към ОУПО Долна Митрополия за опазване и съхранение на недвижимите културни ценности, характерния облик на селищната структура и идентичността на общината и региона.
За реализацията на целите на предложените режими на опазване на културното наследство, е необходимо съгл. Чл. 17 от ЗКН, Община Долна Митрополия да изготви Стратегия за опазване и управление, която да включва интегриран подход към пълния обхват културни ценности. Стратегията следва да съдържа информационна система, организационна структура, както и различни системи за финансиране.
Реализацията на приоритети заложени в сферата на културното наследство могат да бъдат подпомогнати от Оперативната програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. по приоритетна ос „Регионален туризъм“.
Остта включва консервация, опазване, популяризиране и развитие на природното културното наследство със специфични цели „Насърчаване на регионалния туризъм, чрез опазване, популяризиране и развитие на културното и природно наследство“ и „Насърчаване на местния икономически потенциал и нови форми на заетост в регионите“.
Общината притежава потенциал за развитие на културен туризъм по отношение на движимото и недвижимото културно наследство, но е необходимо да бъдат интегрирани. обвързани в по-голяма степен със селищната структура, функционалните системи и социално-икономическите дейности. Необходимо е изграждането на основни елементи на техническата и туристическата инфраструктура инфраструктури за подобряване на достъпността до обектите и информираността на местното население и гостите на общината.
IV. 1. 6. ТУРИЗЪМ
Прогнозата е свързана с:
-
Нарастване на туристическия поток;
-
Подобряване на туристическата база/създаване на нова;
-
Заетите в туризма – повишаване на броя, квалификацията; подобрение на обслужването;
-
Развитие на нови форми туризъм – селски; орнитологичен;
-
Изпълнение на ефективна маркетингова политика за различни целеви групи – възръст; доходи; интереси;
-
Привличане на чуждестранни туристи.
Очаква се до 2030 г. заетите лица в туризма да са около 500 д.
Допълнителна заетост, индиректно свързана с развитието на туризма до 2030 г. се очаква да е 500 д.
На територията на община Долна Митрополия се намират различни културно-исторически обекти, което е предпоставка за развитие на туризма в бъдеще.
От гледна точка на устройство на територията е препоръчително да се проучат възможностите за изграждане на цялостни комплекс и или комплекси (от типа на Цари Мали град9), които да привлекат туристи както от региона, така и от по-далечни населени места и чужбина. За целта има няколко антични крепости, които могат да се развият в такива проекти (“Калето”, с.Брегаре; “Калето”, с. Бреговица; крепост с. Славовица и др.)
В с. Байкал има възможност за развитие на орнитологичен туризъм (bird watching), чрез който могат да се привлекат много чуждестранни туристи.
Също така съществуващото пристанище би могло да се модернизира по начин, по който да привлече повече посетители, но и да гарантира устойчиво развитие и запазване на природните дадености.
Сподели с приятели: |
