Предварителен проект! Общ устройствен план на община долна митрополия


III. 9. 2. ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МРЕЖАТА ОТ НАСЕЛЕНИ МЕСТА И ФУНКЦИОНАЛНИТЕ СИСТЕМИ



страница12/18
Дата02.01.2018
Размер2.62 Mb.
#39895
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   18

III. 9. 2. ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МРЕЖАТА ОТ НАСЕЛЕНИ МЕСТА И ФУНКЦИОНАЛНИТЕ СИСТЕМИ


Устройство и изграденост на градската структура

Селищната структура на общината е формирана от две основни оси – западна по протежението на р. Искър и източна по протежението на р. Вит. Източната ос е формирана от основната железопътна линия, преминаваща през общината, общински път „118“ и поречието на река Вит. Тя е съставена от общинския център Долна Митрополия, град Тръстеник и прилежащите населени места. Западната ос е обособена от общински път „137“ и по протежение на река Вит, които са разположени успоредно.

По тези оси са обособени малки населени места от селски тип. Конфигурацията на населените места може да се определи, че има „гроздовиден“ характер, който се отличава със затруднени напречни връзки между населените места, въпреки относителното малкото средно разстояние между тях – 14,66 км.

Град Долна Митрополия и град Тръстеник са основните центрове на растеж в общината и са пространствено-комуникационно и функционално обвързани помежду си, което дава възможност за развитие и обособяване на нови зони за растеж /зони за труд, отдих и рекреация, обитаване и т.н./.

Обвързаността на тези населени места с град Плевен и град Долни Дъбник формира центрична пространствена структура между двете съседни общини с висока концентрация на население и икономическа активност. Формираната структура е резултат от транспортната ос на третокласен път „3004“, преминаващ през централната част на Долна Митрополия.
Град Долна Митрополия се намира в югоизточната част на общината, разположен на 11 км. от град Плевен и представлява фрагментарно развита структура към основните притегателни оси и центрове на растеж – съседните два общински центъра – градовете Плевен и Долни Дъбник и вторият по големина град в общината Тръстеник. В пространствената структура на община Долна Митрополия, градът концентрира основните социално-икономически и културни дейности и е силно повлиян от развитието на областния център – град Плевен.

В градската композиция отчетливо се открояват отделните квартални структури, които са предимно от фрактален тип, с изключение на югоизточния квартал, който е с ортогонални параметри. Застрояването е предимно единично свободностоящо с обособени отделни дворни пространства и сгради с ниска до средна височина.

Промишлената дейност се намира в източната част на града и формира голям относителен дял от цялата територия на град Долна Митрополия. В непосредствена близост се намира военно-авиационна база.

Системата на спорта и рекреация е представена от два стадиона и една спортна площадка – единият стадион е част от военната база, а другите два са ситуирани в северните части на града, непосредствено до жилищните зони. Парковите територии са естествено продължение на заобикалящия ландшафт и оформят няколко рекреационни зони. В централната част на западните територии се откроява голяма паркова зона, чиято източна част е залесена, а западната има тревна покривка.

Общественото обслужване на града се намира в централна западна част на града. Сградите на общината и пощата тангират на север и запад от централния градски площад, в който се намира и църквата „Св. Димитър“. Архитектурно-градоустройственият план на централния площад се отличава с богато високо озеленяване, което подобрява качествата на средата и благоприятства целогодишен отдих.

Град Тръстеник е най-големият град по население в общината. Той се намира на 7.2 км северозападно от Долна Митрополия и се отличава с компактна структура. Жилищните единици са от фрактален тип с единично свободно застрояване с ниска до средна височина. По-късно формираните квартали, които се намират в северната и западната част на града, се отличават с ортогонална улична мрежа.

Промишлените структури се намират в трите краища на града по протежение на основните пътища, обслужващи селищата в общината. Заобикалящият хинтерланд на града се състои от земеделски земи.

Зелената система отново е силно застъпена в градската структура и е в унисон със заобикалящия ландшафт, който е съставен от земеделски земи. В централната част има обособена относително голяма паркова зона. Има обособен стадион, който е ситуиран в югозападната част на града, обграден с висока растителност.

Общественото обслужване е организирано в централната част на града, при пресечената точка на двете основни комуникационни оси. Има обособен голям градски площад, на който са разположени основните административни сгради, намиращи се в непосредствена близост до градския парк. Гробищният парк се намира в южната част на града.



  • Оси на урбанистично развитие

Осите на урбанистично развитие следват Националната концепция за пространствено развитие и Националната стратегия за регионално развитие. Заложените оси следват и схемата за пространствено развитие от Съвместния документ на страните от Вишеградската четворка плюс България и Румъния /V4+2/ и доразвиват идеите от НСРР 2012-2022 г.

От особено важно значение за общината е нейното местоположение в Северозападен район на планиране, като нейната територия се намира в близост до основните видове транспорт и големи европейски транспортни коридори.





Фигура III.9.2 1 Полюси и оси на развитие, Национална Стратегия за регионално развитие 2012-2022 г.
В рамките на общината не преминават пътища с национално и наднационално значение, но непосредствената близост до град Плевен, който се явява основен урбанистичен център, формиращ агломерационния ареал /Плевен – Долна Митрополия, Долни Дъбник, Червен бряг/, включващ основни транспортни възли, е определяща.

Основните пътища, които обслужват общината и имат определящо значение за нея са:



  • Първокласен път E-83, обвързващ Плевен-Луковит-София;

  • Второкласен път II-35, свързващ Плевен, Ловеч и бъдещото трасе на АМ „Хемус“;

  • Второкласен път II-13, минаващ през Долен Дъбник, Кнежа и Оряхово, където има връзка с Румъния, чрез ферибот;

  • Общинският път, който обвързва Долна Митрополия , Гулянци и Никопол;

  • ЖП трасе, обслужващо населените места в източната част на общината.


Обитаване

Жилищните територии на град Долна Митрополия формират приблизително 50% от неговата структура, следвани от промишлените зони, които са изградени около тях. Обитаването е предимно ситуирано в източната част на града и отделните квартални единици се отличават с „подредена“ структура, застрояване ориентирано към уличния фронт, предимно стъпило на уличната регулация. Жилищата са предимно ниски с големи дворни пространства и богато прилежащо и улично озеленяване


Количество на жилищния фонд

По данни на НСИ за 2011 г. в община Долна Митрополия има 12 283 жилищни сгради, като 8 170 от тях са обитавани, 4106 необитавани, които представляват близо 33% от жилищата в общината, 5 за временно ползване и 2 за колективно домакинство. Спрямо останалите общини в областта, Долна Митрополия се нарежда на трето място по брой жилищни сгради, след община Червен бряг и Плевен.



Данните показват, че голяма част от жилищния фонд остава необитаем, което само по себе си е предпоставка за бъдещи проблеми с поддръжката и запазването на сградите, подложени на разрушение.


Общини

Общо

Вид на сградата

жилищна обитавана

жилищна необитавана

жилищна за временно обитаване

жилищна за колективно домакинство

2011

Област Плевен

100 578

65444

31666

3447

21

Белене

3894

2507

1381

-

6

Гулянци

8670

5012

3630

28

-

Долна Митрополия

12283

8170

4106

5

2

Долни Дъбник

7419

4799

2617

1

2

Искър

4299

2966

1333

-

-

Кнежа

7243

4918

2241

84

-

Левски

9567

6767

2797

2

1

Никопол

6545

3720

2825

-

-

Плевен

22467

14944

4766

2749

8

Пордим

4205

2822

1338

43

2

Червен бряг

13986

8819

4632

535

-
Таблица III.9.2. 1Жилищен фонд по видна сградата

Строителството в Община Долна Митрополия е в устройствени зони с преобладаващо застрояване с малка височина и плътност, като кота корниз е до 10 м. Едноетажните постройки са 10 294, двуетажните 1959 броя. Застрояването е в унисон с природната среда, като големите равнинни площи определят и спокойното застрояване. Структурните елементи на града, отделните райони, са в унисон помежду си и градоустройственото решение предполага адаптивност на селищната структура.



Основната част от жилищния фонд е построен до 1949г., което означава, че е амортизиран и морално остарял. Бурни години за строителство са били до 1979г., когато са построени и сега обитаемите сгради. Въпреки ремонтните дейности, които са предприемани по тях, функционалността на сградите е под въпрос, а и с развитието на технологиите и инфраструктурата еволюират и нуждите на хората.

  • Конструкция на жилищния фонд

92% от сградите в общината са масивни, което е класически показател за общини от категорията на Долна Митрополия, поради тяхната структура, формирана предимно от населени места от селски тип, за които е обичайно наличието на малки индивидуални къщи. Стоманобетонните-скелетни жилищни сгради са 85, а стоманобетонните-едропанелни - 27.

Общини

Общо

В това число

стоманобетонни-едропанелни

стоманобетонни-скелетни

масивни

2011

Област Плевен

100 578

479

869

92515

Белене

3894

34

19

3377

Гулянци

8670

9

53

8366

Долна Митрополия

12283

27

85

11303

Долни Дъбник

7419

11

22

7301

Иксър

4299

3

4

4213

Кнежа

7243

17

34

7120

Левски

9567

26

66

7978

Никопол

6545

13

14

5554

Плевен

22467

183

512

20501

Пордим

4205

11

9

3335

Червен бряг

13986

45

51

13467

Таблица III.9.2. 2Конструкция на жилищния фонд.

  • Етажност и стайност

Според данни на НСИ за 2012г. броят на жилищата в община Долна Митрополия е 11306, на трето място в областта по този показател, след общините Червен бряг и Плевен. Жилищата са предимно тристайни /4394/, четиристайни /2890/ и пет-стайни /1198/. Най-малко са едностайните и двустайните жилища.



99,75% от застрояването е до три етажа, като в селата то е почти 100%. Надстрояването и дострояването на съществуващия жилищен фонд е пряко свързан с финансовите възможности на населението, като реконструкция на жилищната среда ще доведе до актуализация на подробните устройствени планове.

NUTS

ЕКАТТЕ

Статистически зони
Статистически райони
Области
Общини


Общо

Жилища по брой на стаите

едно-
стайни

дву-
стайни

три-
стайни

четири-
стайни

пет-
стайни

с шест и повече
стаи

BG

BG

Общо за страната

3909348

349490

1276117

1303285

614735

193298

172423

BG3

BG3

Северна и Югоизточна България

2091705

174770

657400

701364

360080

112779

85312

BG31

BG31

Северозападен

509077

37848

144983

175312

94452

33328

23154

BG314

PVN

Плевен

145892

10119

42562

51336

26944

9161

5770

 

PVN03

Белене

5744

301

1938

1745

1006

410

344

 

PVN08

Гулянци

7202

87

638

2695

2275

918

589

 

PVN10

Долна Митрополия

11306

359

1810

4394

2890

1198

655

 

PVN11

Долни Дъбник

6797

148

1062

2451

1871

798

467

 

PVN23

Искър

4010

39

430

1848

1094

387

212

 

PVN39

Кнежа

7326

406

1697

2737

1473

604

409

 

PVN16

Левски

10707

361

2123

4417

2517

811

478

 

PVN21

Никопол

6237

290

1278

2567

1348

485

269

 

PVN24

Плевен

66027

7152

26056

21291

8241

1981

1306

 

PVN27

Пордим

4141

43

807

1663

1033

386

209

 

PVN37

Червен бряг

16395

933

4723

5528

3196

1183

832

Таблица III.9.2. 3.Жилища по брой на стаите.

  • Жилищна задоволеност

Показателят жилищна задоволеност се измерва в брой жилища на 1000 човека от населението. По данни на НСИ за 2012г. в община Долна Митрополия на 1000 човека се падат по 577,51 жилища, като с тази стойност тя се нарежда на едно от последните места в областта. Имайки предвид тези данни, по следващия показател /среден брой лица на едно жилище/ има сравнително висока стойност /1,73/.

NUTS

ЕКАТТЕ

Статистически зони
Статистически райони
Области
Общини


Общо

Жилища на 1000 човека от населението

Среден брой лица на едно жилище

BG

BG

Общо за страната

3909348

536,33

1,86

BG3

BG3

Северна и Югоизточна България

2091705

566,52

1,77

BG31

BG31

Северозападен

509077

618,22

1,62

BG314

PVN

Плевен

145892

554,68

1,80

 

PVN03

Белене

5744

579,32

1,73

 

PVN08

Гулянци

7202

608,69

1,64

 

PVN10

Долна Митрополия

11306

577,51

1,73

 

PVN11

Долни Дъбник

6797

594,46

1,68

 

PVN23

Искър

4010

597,35

1,67

 

PVN39

Кнежа

7326

545,74

1,83

 

PVN16

Левски

10707

551,23

1,81

 

PVN21

Никопол

6237

691,23

1,45

 

PVN24

Плевен

66027

514,46

1,94

 

PVN27

Пордим

4141

665,76

1,50

 

PVN37

Червен бряг

16395

604,65

1,65

Таблица III.9.2. 4.Жилищна задоволеност

  • Вид на сградите в населените места

Жилищата са концентрирани в три селища в общината – град Долна Митрополия – 1169, село Ставерци – 1184 и град Тръстеник – 1728. В общинския център са съсредоточени приблизително 10% от жилищата в общината. Най-малко на брой жилища има в с. Биволаре - 266, 39 от които са необитавани. В общината има пет жилища за временно обитаване, които се намират в град Долна Митрополия. Двете жилища за колективно домакинство са разположени в с. Горна Митрополия и в с. Подем.

Общини Населени места

Общо

Вид на сградата

Непоказано

жилищна обитавана

жилищна необитавана

жилищна за временно обитаване

жилищна за колективно домакинство

 

2011

Общо за страната

2060745

1365228

554229

140577

694

17

Долна Митрополия

12283

8170

4106

5

2

-

с. Байкал

536

288

248

-

-

-

с. Биволаре

266

227

39

-

-

-

с. Божурица

701

391

310

-

-

-

с. Брегаре

536

373

163

-

-

-

с. Горна Митрополия

904

757

141

-

1

-

с. Гостиля

306

165

141

-

-

-

гр. Долна Митрополия

1169

885

284

5

-

-

с. Комарево

910

639

271

-

-

-

с. Крушовене

848

519

329

-

-

-

с. Оряховица

994

576

418

-

-

-

с. Победа

319

235

84

-

-

-

с. Подем

714

437

276

-

1

-

с. Рибен

513

325

188

-

-

-

с. Славовица

655

307

348

-

-

-

с. Ставерци

1184

691

493

-

-

-

гр. Тръстеник

1728

1355

373

-

-

-

Таблица III.9.2. 5.Вид на сградите в населените места.

  • Жилищен пазар

Новозакупените терени са разпръснати, като проблем е застрояването на земеделски земи след промяна на предназначението на земята. Така се оформят своеобразни нови промишлени зони и е трудно да се следва конкретен план за развитието на града като жив организъм. Терени за жилищни и производствени цели се предлагат в и извън регулационните граници на населеното място.

Средната цена за жилище е 788,30 лв. на кв м. към третото тримесечие на 2013 година, като се наблюдава спад както на жилищата, така и в цената на имотите, което е пряко свързано с икономическата стагнация. Община Долна Митрополия предлага множество възможности за бъдещи инвеститори. Във възловите райони се обособяват вече жилищни и производствени зони, които са отразени в бъдещото предвиждане на ОУП.

Свободният жилищен фонд е база за развитие на туризма като отрасъл. Множеството необитавани сгради могат да се реновират и адаптират за семейни хотели и леглова база за отдих. Съществуващата база може да се употреби и като се развият микропредприятия за производство и преработка на суровини, еко и биопродукция и бутикови стоки в малки серии. Подобни мерки ще подпомогнат и развитието на селското стопанство и животновъдството, както и да се развият селските райони, които в момента имат нужда от възраждане.

В заключение, съществуващия жилищен фонд има нужда да бъде обновен, като се направи стратегия необитаваните жилищни сгради да бъдат адаптирани към нови функции и да се осигурят социални жилища за маргиналните групи. За момента пазарът е стабилен, но следва да се предприемат конкретни мерки и общината да е ключова в пазара на имоти, като се определи политика и промяната на земеделските земи да става като част от по-голям проект, за да може сходни дейности да се ситуират в логистични и производствени бази и да не нарушават качеството на средата в града.



Големите производствени предприятия, които вече не функционират, разполагат с огромна по площ територия и сграден фонд, който е амортизиран и адаптирането му към нови функции би представлявало трудност и е свързано с огромни средства. Новите фирми, изпълняващи производствени или други стопански задачи, се нуждаят и от нови складови бази, цехове и административни сгради, което най-вероятно ще е върху нови незастроени до този момент територии. Експанзията няма да реши проблема с производствените територии, които следва да се преструктурират, да се обновяват и да се отредят за обществено обслужване и озеленяване. Липсват и модерни спортни площадки, стадиони и детски площадки.

III. 9. 3. ОСИГУРЕНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА С УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ

Осигуреност на населените места с устройствени планове e представена в следната таблица:



Населено

място


Вид план – година на одобряване

ЗРП

Улична регулация

Дворна регулация

Забележка

Байкал

1978г.

1978г.

1978г.

КП от 2007г.

Биволаре

1988г.

1988г.

1988г.

-----

Божурица

1992г.

1992г.

1992г.

-----

Брегаре

1985г.

1985г.

1985г.

-----

Гостиля

------

1930г.

1930г.

КП - неодобрен

Горна Митрополия

1983г.

1983г.

1983г.

-----

Долна Митрополия

1987г.

1987г.

1987г.

-----

Комарево

1986г.

1986г.

1986г.

-----

Крушовене

1979г.

1979г.

1979г.

Кп от 2001г.

Ореховица

1983г.

1983г.

1983г.

-----

Победа

-------

1953г.

1953г.

Кп от 1999г.

Подем

1982г.

1982г.

1982г.

-----

Рибен

1988г.

1988г.

1988г.

-----

Славовица

-------

1965г.

1965г.

-----

Ставерци

1967г.

1967г.

1967г.

КП от 2002г.

Тръстеник

1972г.

1972г.

1972г.

-----

*КП – Кадастрален план
Таблица III.9.3. 1 .Осигуреност на населените места с устройствени планове.

III. 9. 4. БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА


Територията на Република България е национално богатство. Нейното устройство гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението /чл. 1, ал. /1/ от Закона за устройство на територията.

В логиката на ЗУТ и моралните норми територията бива разглеждана като богатство, което трябва да бъде добре управлявано, поддържано и използвано по най-добрия за момента и бъдещето начин. Територията се явява ресурсът, чрез който се осъществява социалното, икономическо и духовно развитие на обществото. В контекста на пазарната икономика застават в противоречие икономическите приоритети и чисто човешките нужди. Стопанският растеж се стреми към максимална рентабилност и увеличение на печалбите, което често става за сметка на социално-естетическите потребности на човека. За максимален просперитет на обществото и селищните структури е важно да не се пренебрегва човешкото измерение на териториалното развитие и да бъде пазен балансът между икономическата експанзия и социалните, естетически и духовни ценности. С други думи трябва да се търси оптималното отношение между необходимите характеристики на средата за устойчиво ежедневие и бит и осигуряването на възможности за повишаване стандарта на живот.

Съгласно нормативните уредби на Република България - чл. 7 от ЗУТ и чл. 4 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии, основното предназначение на териториите на една община, определени с концепциите и схемите за пространствено развитие и районните устройствени схеми и общите устройствени планове са: урбанизирани територии /населени места и селищни образувания/, земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване.

В структурата на община Долна Митрополия видовете територии са разпределени както следва:



  • Земеделски територии – 586 000 дка – обработваеми 514 597 дка от тях;

  • Горски територии – 45 799 дка;

  • Урбанизирани територии – 21 225дка;

  • Заети от водни течения и площи – 15 473 дка;

  • За добив на полезни изкопаеми – 1 559 дка;

  • За транспорт и инфраструктура – 4 841 дка;

Според начина на трайно ползване и техните относителни дялове териториалните фондове са подредени както следва:



  • Земеделски – 88,5 %

  • Горски – 3,5%

  • Урбанизирани територии – 4.9%

  • Транспорт и инфраструктура – 2,3%

  • Води – 0,04%

  • За добив – 0,7%




NUTS

EKATTE

Статистически зони
Статистически райони
Области
Общини

Общо

Територия по вид /декари/







земеделска

горска

населени места и други урбанизирани територии

водни течения и водни площи

за добив на полезни изкопаеми

за транспорт и инфраструктура




общо

в т.ч. обработваема площ




общо

в т.ч. поливна площ

























BG

BG

Общо за страната

111001902

63764817

49769279

7453548

37157538

4603416

2010385

2710867

754879

BG3

BG3

Северна и Югоизточна България

68330407

44651282

37116162

4493501

17790425

2912540

1303294

1175230

497636

BG31

BG31

Северозападен

19070308

13472729

70,6

4052067

21,2

994438

5,2

427207

2,2

BG314

PVN

Плевен

4653324

3791859

3253224

692698

434294

219452

153537

25716

28466




PVN03

Белене

285046

204428

172000

22628

40054

10725

27573

1109

1157




PVN08

Гулянци

459201

381606

333850

61365

34437

14616

25427

1918

1197




PVN10

Долна Митрополия

674897

586000

514597

79191

45799

21225

15473

1559

4841




PVN11

Долни Дъбник

307569

254127

218253

99749

22658

11818

14729

1641

2596




PVN23

Искър

243899

212868

180407

57515

17041

7314

4045

1459

1172




PVN39

Кнежа

317812

288131

255223

148533

4431

17903

4192

1881

1274




PVN16

Левски

414692

358436

316346

93666

25904

16657

10276

860

2559




PVN21

Никопол

416582

313963

259931

17055

63959

15408

20305

1627

1320




PVN24

Плевен

809712

627167

533730

9233

93980

67204

7536

7727

6098




PVN27

Пордим

238132

208005

183586

8929

9735

12463

5339

810

1780




PVN37

Червен бряг

485782

357128

285301

94834

76296

24119

18642

5125

4472




Статистически зони
Статистически райони
Области
Общини

Площ - общо

Територия по фондове




земеделски

горски

населени места и други урбанизирани територии

водни течения и водни площи

за добив на полезни изкопаеми

за транспорт






















Площ

относителен дял - %

площ

относителен дял - %

площ

относителен дял - %

площ

относителен дял - %

площ

относителен дял - %

площ

относителен дял - %





































Общо за страната

111001902

65185406

58,7

37256787

33,6

5535290

5,0

1990322

1,8

330566

0,30

703531

0,6

Северна и Югоизточна България

68330407

45101109

66,0

17590487

25,7

3685441

5,4

1288003

1,9

219283

0,32

446084

0,7

Северозападен

19070308

13472729

70,6

4052067

21,2

994438

5,2

427207

2,2

16459

0,09

107408

0,6

Плевен

4653324

3877991

83,3

313003

6,7

275164

5,9

153537

3,3

5163

0,11

28466

0,6

Белене

285046

209821

73,6

31819

11,2

14344

5,0

27573

9,7

332

0,12

1157

0,4

Гулянци

459201

378771

82,5

30112

6,6

23519

5,1

25427

5,5

175

0,04

1197

0,3

Долна Митрополия

674897

597205

88,5

23718

3,5

33401

4,9

15473

2,3

259

0,04

4841

0,7

Долни Дъбник

307569

256946

83,5

16671

5,4

16313

5,3

14729

4,8

314

0,10

2596

0,8

Искър

243899

219673

90,1

8479

3,5

10203

4,2

4045

1,7

327

0,13

1172

0,5

Кнежа

317812

294212

92,6

40

0,0

17898

5,6

4192

1,3

196

0,06

1274

0,4

Левски

414692

353244

85,2

20519

4,9

27824

6,7

10276

2,5

270

0,07

2559

0,6

Никопол

416582

347537

83,4

29495

7,1

17897

4,3

20305

4,9

28

0,01

1320

0,3

Плевен

809712

650052

80,3

76870

9,5

67077

8,3

7536

0,9

2079

0,26

6098

0,8

Пордим

238132

204573

85,9

8438

3,5

17891

7,5

5339

2,2

111

0,05

1780

0,7

Червен бряг

485782

365957

75,3

66842

13,8

28797

5,9

18642

3,8

1072

0,22

4472

0,9
Таблица III.9.4. 1 2. Баланс на територията на Република България към 31.12.2000 г. по вид територия. Източник: Агенция по геодезия, картография и кадастър към Министерството на инвестиционното проектиране /към 31.12.2000 г./.

Таблица III.9.4. 3.Баланс на територията на Република България към 31.12.2000 г. по фонд територия




Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница