Предварителен проект! Общ устройствен план на община долна митрополия



страница16/18
Дата02.01.2018
Размер2.62 Mb.
#39895
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18

IV. 3. ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ


Селищна мрежа

Историческото развитие на община Долна Митрополия по естествен начин е формирало селищната мрежа в три главни групи, ситуирани по течението на реките Вит и Искър и основния земеделски фонд, разположен между тях;



  • По река Вит: Общинския център –Долна Митрополия и селата Биволаре, Победа, Божурица, Подем, Рибен и Комарево;

  • По река Искър: Селата , Брегаре, Ореховица, Славовица, Крушовене и Байкал;

  • В земеделския фонд, разположен между поречията на Вит и Искър – град Тръстеник и село Горна Митрополия;

При съвременната ИК среда ефективното функциониране на социалния сервиз (главно образование и здравеопазване) налага преструктуриране и уедряване на селищната мрежа , както следва:

  • Общински център- Долна Митрополия, към който гравитират селата Горна Митрополия, Подем и Биволаре;

  • Село Подем, към което гравитират селата Божурица, Рибен и Комарево;

  • Село Брегаре, към което гравитират селата Гостиля, Ставерци и Ореховица;

  • Село Крушовене, към което гравитира село Славовица, след изграждане на пътна връзка между тях и нов мост над р. Искър;

  • Село Байкал, което се оформя, като значим вторичен център с изграждането на ново товарно пристанище на река Дунав, голяма вилна зона и курортно-туристически комплекс;

Демографската прогноза показва, че ограничени нужди от нови терени за обитаване може да се появят само в общинския център и град Тръстеник. В проекта са резервирани нови жилищни терени (Жм) северно от Горна Митрополия върху неземеделски терени и северозападно от пътната връзка Горна Митрополия – Долна Митрополия, върху съществуващ земеделски фонд и в непосредствена близост с проектирания крайградски парк.

Резервни терени за обитаване ( Жм) в Тръстеник са проектирани южно и западно от града върху неземеделски терени.

Прогнозата за социално-икономическо развитие на общината, както и многото процедирани ПУП- ове за производствени цели налагат увеличаване на терените за тяхното развитие. Те са локализирани главно в непосредствено съседство със съществуващите пътни и жп връзки между общинския център и селата Победа, Подем и Комарево в долината на река Вит, както и в непосредствено съседство с пътната връзка по долината на река Искър, между селата Ставерци, Брегаре и Крушовене.



Терени за производствени нужди са проектирани и в град Тръстеник, където също има големи групи от процедирани ПУП-ове.

Следва да добавим, че ПУП –ове, с изтекъл срок за реализация (над 5 години), разположени в територии, отдалечени от селищата и без пътни връзки не са респектирани в проекта, с изключение на терени за фотоволтаици.

Всички терени за нови производствени нужди са разположени западно от съществуващите пътни връзки по долините на Вит и Искър, тъй като територията между тях и реката е запазена за алтернативно земеделие (овощни градини, лозя, зеленчукови градини и др. )

Пътна мрежа

Съществуващата пътна мрежа задоволява нуждите на общината. В проекта се предлагат само две нови пътни връзки между селата Крушовени и Славовица с нов мост на река Искър, като продължение на второкласния път от Оряхово към Гулянци и Никопол. Проектира се и третокласен общински път, свързващ селата Оряховица и Сливовица, трасиран по съществуващи земеделски пътища.



Зелена система, туризъм, спорт и отдих

Зелената система на общината включва градските паркове в Долна Митрополия и Тръстеник, както и малките градини, локализирани в центровете на селата. Към тях следва да се добавят ограничените горски площи, разположени в поречията на реките Вит и Искър, както и разпръснатите между нивите малки групи от висока и ниска растителност.

В проекта се предлагат:


  • крайградски парк, разположен между Долна и Горна Митрополия и включващ съществуващ микроязовир;

  • крайречен лесопарк, разположен южно от Дунав и село Байкал;

  • мелиоративни зелени пояси, разположени северно и севарозападно от селата Гостиля, Ставерци, Брегаре, Крушовене и Славовица, както и Горна и Долна Митрополия, Победа, Комарево, Рибен и Божурица.Те са изградени върху крайселски не земеделски земи.

В община Долна Митрополия съществуват значителни възможности за развитие на туризъм във всичките му разновидности: селски, познавателен, свързан с богатото КИН, главно от античността, както и наличие на много защитени територии.

Долините на двете реки Вит и Искър предлагат благоприятни възможности за изграждане на еко, вело и конни пътеки.

Десния бряг на река Дунав предлага уникална възможност за изграждане на крайречна еко пътека, свързана с Крушовене и Байкал. Еко-пътека, разположена по долината на река Искър, може да се свържи с посещение на древноримския град Улпия Ескус, както и новото пристанище на с. Байкал. Долината на река Вит също има добри възможности за изграждане на крайречна еко-пътека.

Островът на река Дунав предлага значителни възможности, както за наблюдение на птици, така и за лов и риболов.

Спортът в общината включва футбол, като във всички по-големи селище са изградени футболни игрища (Долна Митрополия, Тръстеник и др.), игрища за ръчни топки в дворовете на училищата. Територията на общината предлага големи възможности за риболов и по-ограничени за лов.

Ежедневният отдих се осъществява в съответно градската и селска среда, в зелените и спортни терени, в заведенията за култура и развлечения. За седмичен отдих могат да се използват, както поречията на реките, така и новата курортна зона (Ок), разположена на брега на Дунав до село Байкал;



Използването на Дунавското крайбрежие на община Долна Митрополия за нуждите на спорта, отдиха и туризма е едно от най-съществените предизвикателства при разработване на ОУПО. Крайбрежието има обща дължина около 10 км.

При движение от запад на изток – по течението на реката са разположени три основни дъги и два острова;



  • Първата, с относително малък радиус и нисък релеф, е обърната на север и покрита с гъста ниска и висока растителност. Тя е свързана чрез съществуващ земеделски път със село Крушовене;

  • Втората, с относително най-голям радиус и висок релеф, е обърната на юг, частично покрита с висока растителност, предимно от северната и страна;

  • Третата, подобно на първата, е с малък радиус и нисък релеф, включващ устието на река Искър. Тя е също така обърната на север.

На границата между втората и третата дъга е разположено село Байкал, малък речен пристан, ресторант и няколко вили.

В описаната крайбрежна ивица , при по-детайлно проучване могат да се разположат:



  1. Пристанище с товарно-разтоварна дейност и туристически терминал, като разширение и реконструкция на съществуващия речен пристан;

  2. Курортно-туристически комплекс, включващ хотелски, търговски и жилищни сгради и комплекси;

  3. Спортно-развлекателен комплекс, включващ гребен канал с олимпийски размери, плувни басеини за различни видове състезания и развлечения, игрища за ръчни топки ( тенис, волейбол, баскет бол и др.);

  4. Вилна зона, внимателно интегрирана в съществуващата висока крайбрежна растителност;

  5. Плажна ивица, съоръжена с всички видове обслужване;

  6. Подлежат на проучване и подходящо използване за туризъм, лов и риболов съществуващите острови, разположени северно от първата дъга и северо-източно, от третата;



IV. 3. 1 УРБАНИЗИРАНИ И ИЗВЪНСЕЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ


Пространствената структура на общината е обусловена от географското местоположение, равнинния релеф на Дунавската равнина и двете реки, преминаващи през територията ѝ. Селищата са се развивали основно по поречието на река Вит и река Искър, където е имало най-добри условия за развиване на земеделие, поради наличието на така ценния воден ресурс. Селското стопанство е доминиращият сектор в общината, поради наличието на големи площи от плодородна земеделска земя. Структурата и териториалното развитието на селищата са подчинени на едно от най-важните условия, а именно близостта до обработваемите площи, която е била определящо условие за трудовия живот.

Обособяването на общинския център е било предопределено от близостта до областния център град Плевен, който е източник на трудов, икономически и социален ресурс. Град Долна Митрополия и град Тръстеник се явяват сателитни селища с функцията на балансьори на град Плевен.

Днес определящите фактори за развитието на селищата са транспортната достъпност и социално-икономическите дейности, разположени в тях. Съвременните тенденции се насочват към окрупняване на общинските центрове, обезлюдяване и западане на малките населени места, които са с изчерпани или силно отслабващи социално-икономически ресурси. Основният проблем на общините от категорията на Долна Митрополия е демографската криза, която е факт за цялата територия на страната. Силно застаряващото и намаляващо население значително ограничава потенциала за развитие на селищата. Основната насока на националните, областни и общински политики трябва да бъдат насочени към създаването на добри икономически и социални условия за привличането на хора, спирането на емиграционните и миграционните процеси и насоченото стимулиране на раждаемостта.

Бъдещото развитие на община Долна Митрополия може да се разгледа в три основни сценария, които условно ще наречем „Краен полицентризъм“, „Умерен полицентризъм“ и „Моноцентризъм“ .



  • Първият сценарий – „Краен полицентризъм“ разделя територията на общината и близко гравитиращите населени места на четири основни районни центрове, както следва:

    1. Долна Митрополия, като основен център на растеж, обвързващ пространствено-комуникационно и функционално град Тръстеник, Горна Митрополия, Победа и Божурица;

    2. Крушовене като вторичен център, обвързващ населените места Славовица, Байкал, Гиген и Искър;

    3. Ставерци, като вторичен център, обвързващ населените места Брегаре, Ореховица, Гостиля, Долни Луковит и Староселци;

    4. Комарево, като вторичен център, обвързващ селищата, Подем, Рибен, , Крета и Ленково.

Изборът на центровете е обусловен от тяхното местоположение, преминаването на главни общински пътни артерии и гравитиращите малки населени места. По този начин мощностите ще бъдат сравнително равномерно разпределени в пространствения обхват, като няма да се откроява силна диспропорционалност. Сценарият отчасти пренебрегва общинските граници, които в днешните социално-икономически и транспортни условия могат да бъдат разглеждани като условни. За реализирането на този план трябва да се промени, демографското и икономическо състояние на основните населени места, тоест трябва да се осъществи икономически и трудов растеж. Спрямо другите два възможни сценария, този може да се определи като най-малко реалистичен.




  • Вторият сценарий - „Умерен полицентризъм“ , предвижда развитието на източната и западната част на общината, съответно с центрове град Крушовене и град Долна Митрополия. Тези два града ще се явят икономически и социални центрове, а останалите населени места ще останат в ролята на земеделски хинтерланд, който трябва да задоволява техните нужди. В бъдещ план при запазване на демографските и икономически условия може да се стигне до силна концентрация на населението в районните центрове и западане и опустяване на най-малките населени места. Обработването на земеделските земи може да премине в по-окрупнен режим, което ще запази тяхната виталност, но ще намали заетостта в сектора.




  • Третият сценарий разглежда развитието на общината около вече формирания агломерационен ареал на град Плевен, включващ Долна Митрополия, Тръстеник и Долни Дъбник и Червен бряг. В структурата на агломерацията градовете Долна Митрополия, Тръстеник и Долни Дъбник представляват вторични центрове имащи функцията да разтоварват областния център. Цялостната концентрация на трудовите и икономически ресурси ще бъде пренасочена към агломерационния ареал, а периферните селища ще останат на заден план. Спрямо сегашните тенденции и условия този сценарий е най-реалистичен, но не може да се каже най-благоприятен. При това развитие на селищната структура ще се задълбочат различията, което в дългосрочен план може да доведе до западане на по-голяма част от селищата.

В бъдещо за развитие на общината е важно да се проведат целенасочени политики и мерки за уравновесяване и стабилизиране на социално-икономическата дейности в селищната мрежа. Повишаване качеството на транспортната инфраструктура е особено важно за вътрешно-общинските и външно-общинските връзки, което ще улесни комуникацията между отделните населени места и ще повиши транспортната достъпност.

Подобряването на качеството на социалната инфраструктура и трудовите условия ще повиши стандарта на живот на населението и ще намали засилващите се миграционни процеси.

IV. 3. 2. ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА



Пътна мрежа
Републиканската пътна мрежа на територията на община Долна Митрополия се нуждае от рехабилитация на следните участъци: с. Крушовене – грн. Оряхово; Брегаре – грн. Искър; Тръстеник – Долна Митрополия; път III-118.

Общинската пътна мрежа се нуждае от прилагане на мерки по рехабилитация и ремонт на асфалтовите настилки.

По-голямата част от населените места се намират на главните пътища и транспортната достъпност до тях е достатъчно добре осигурена.

Наличието на автомобилен, железопътен, воден и потенциално въздушен транспорт, е сериозна възможност и перспектива за развитието на и повишаването на интереса към община Долна Митрополия.


Железопътен транспорт
Гъстотата на железопътната мрежа е по-ниска от средната за страната, но въпреки това осигурява връзката на по-големите населени места със съседните общински центрове: Плевен, Гулянци, Долни Дъбник. Подмяната на релсовите съоръжения ще повиши скоростта на движение на влаковите композиции и пътникопотока.
Воден транспорт
Развитието и модернизацията на съществуващото пристанище Байкал е възможност за повишение на туристическия интерес, както и трансграничното сътрудничество с Румъния.

IV. 3. 3. ИНЖЕНЕРНА ИНФРАСТРУКТУРА


Водоснабдителна мрежа

Водоснабдяването е осъществено от местни водоизточници, тип шахтови кладенци, изградени по терасата на река Вит и река Искър. Посредством помпени станции, резервоари и тръбопроводи, изградените системи задоволяват нуждите от питейна вода до всяко селища общината.

Водопроводната мрежа е с висока степен на амортизация и подмяната на преобладаващите тръби от етернит с качествени полиетиленови тръби ще е голяма крачка към подобрение на системата, качеството на доставените питейни води и редуциране на загубите на вода.

Необходими питейни водни количества за населението на община Долна Митрополия, по населени места съгласно данните на националният статистически институт при питейна водоснабдителна норма от 200л/жител за денонощие са следните:







по ред

населено място

жители брой

средно денонощно водно количество

загуби 20%

общо

К1

Qмакс./ден.

К2

Qмакс./час

м³/ден.

л/сек.

м³/ден.

л/сек.

м³/ден.

л/сек.

м³/ден.

 

л/сек.

1

2

4

5

6

7

8

9

10

11

11

11

12

1

с.Байкал

503

101

1,16

20

0,23

121

1,39

2,09

231

5,00

6,08

2

с.Биволаре

624

125

1,44

25

0,29

150

1,73

2,09

286

5,00

7,52

3

с.Божурица

1136

227

2,63

45

0,53

273

3,16

2,05

510

5,00

13.66

4

с.Брегаре

633

127

1,47

25

0,29

152

1,76

2,09

290

5,00

7,64

5

с.Г. митрополия

1810

362

4,19

72

0,84

434

5,04

2,01

800

5,00

21.78

6

с.Гостиля

249

50

0,58

10

0,12

60

0,68

2,11

115

5,00

3,01

7

гр.Д.митрополия

3408

682

7,89

136

1,58

818

9,50

1,91

1437

4,47

36,85

8

с.Комарево

1149

230

2,66

46

0,53

276

3,20

2,05

471

5,00

13,84

9

с.Крошувене

1029

206

2,38

41

0,48

247

2,86

2,06

461

5,00

18,28

10

с.Ореховица

1381

276

3,20

55

0,64

331

3,84

2,04

618

5,00

16,61

11

с.Победа

536

107

1,24

21

0,25

129

1,49

2,09

245

5,00

6,44

12

с.Подем

987

197

2,28

39

0,46

237

2,74

2,06

445

5,00

11,85

13

с.Рибен

734

147

1,70

29

0,34

176

2,04

2,08

335

5,00

8,84

14

с.Славовица

544

109

1,26

22

0,25

131

1,51

2,09

250

5,00

6,56

15

с.Ставерци

1684

337

3,90

67

0,78

404

4,69

2,02

748

5,00

20.28

16

гр.Тръстеник

4530

906

10,49

181

2,10

1087

12,63

1,84

1848

4,04

44,46

16

общо

20937

4187

48,47

837

9,69

5025

58,16

-

-

-

-
К1 – коефициент на максимална денонощна неравномерност.

К2 – коефициент на максимална часова неравномерност.



Таблица IV.3.3. 1 Необходими питейни водни количества за населението на общ.Долна митрополия, по населени места съгласно данните на националният статистически институт при питейна водоснабдителна норма от 200л/жител за денонощие

Завършването на съвместния проект с община Плевен: „Интегриран воден цикъл Плевен – Долна Митрополия”, ще подобри качеството на водоснабдителните услуги в общината.



Канализационна мрежа и пречистване на отпадните води

Изпълнението на проектите: „Канализационна и водопроводна мрежа на град Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор” и „Водопроводна и канализационна мрежа на гр. Долна Митрополия и довеждащ колектор”, ще намали значително екологичното замърсяване в градовете на община Долна Митрополия.

За реализацията на тези предвиждания следва да се използват възможностите предоставяни от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, както и финансови инструменти от други инвестиционни програми и фондове.

Електроснабдителна мрежа

Енергийната система за захранване на Община Долна Митрополия е част от Републиканската мрежа. Основното захранване е на 110 kV. В експлоатация са подстанции „Долна Митрополия” , „Тръстеник”, „Божурица” 110/20 kV. Захранена е с три електропровода 110 kV за осъществяване на връзката между подстанциите и електро разпределителните мрежи на съседните Общини.



Източници от регионално и Републиканско ниво.

Основен източник на захранване е Републиканската енергийна мрежа на 110 kV.

На територията на Общината има изградена фотоволтаична централа с мощност 50 MW, присъединена към Републиканската мрежа на 110 kV чрез собствена подстанция 20/110 kV .

Източниците на ел. енергия за задоволяване потребностите на Oбщината са трансформаторни подстанции „Долна Митрополия” , „Тръстеник” и „Божурица” 110/20 kV. Подстанция „Божурица” захранваа и Пречиствателна станция на р. Вит”.



Преносна и разпределителна мрежа

Електропроводи 110 kV

Основните магистрални електропроводи ВЕЛ „Орел” 110 kV , ВЕЛ „Летец” 110 kV, ВЕЛ „Подем” 110 kV са собственост на ЕСО ЕАД – мрежови и експлоатационен район Плевен и състоянието им е много добро.

Мрежата 110kV е добре развита и е в добро състояние. Има предвидени трасета със сервитути за обслужване на електропроводите, които следва да се запазят.

ВЕЛ

20 kV

110 kV

220 kV

400 kV

Ненаселени местности

24 м

48 м

60 м

70 м

Населени места-промишлени зони

4 м

16 м

20 м

26 м

Хигиенно защитни зони в жилищни райони- Наредба 7

-

28

48

68

Таблица IV.3.3. 2 Сервитути на електропроводите

Терените под електропроводите не се застрояват за обитаване или извършване на дейности.



Подстанции 110/20/ kV

За ел. захранване на територията на Община Долна Митрополия има изградени „Долна Митрополия” , „Тръстеник” и „Божурица” 110/20 kV. Подстанция „Божурица” захранва и Пречиствателна станция на р. Вит”.

Подстанциите са едновременно и разпределителна на 20 kV.

Трансформаторните разпределителни подстанции 110/20 kV са в мн. добро техническо състояние и задоволяват потребностите на Общината. При възникване на необходимост от захранване на нови консуматори съгласно Наредбата за присъединяване на потребители и производители електроразпределителното дружество изгражда нови съоръжения съобразно ЗУТ.

Съществуващите подстанции имат възможност за разширения с подмяна на трансформаторите с по-голяма мощност и развитие на мрежа средно напрежение с използване на кабелни линии.

За предвижданото дългосрочно развитие на Община Долна Митрополия не се налага изграждане на нова ел. подстанция 110/20 kV.



Разпределителна мрежа

Разпределителна мрежа 110 kV

Разпределителната мрежа 110 kV се състои от електропроводи и подстанции110 kV собственост на ЕСО ЕАД - МЕР Плевен.



Разпределителна мрежа 20 kV

Електропроводи и кабелни линии 20 kV

Електропроводите /въздушни и кабелни/ 20 kV в селищната система и в гр. Долна Митрополия са изградени така, че да се реализират пръстени с цел резервираност, както на битовите потребители така също и на промишлените. В по-голямата си част електропроводите са собственост на ”ЧЕЗ МРЕЖИ” АД.

Електропроводите 20 kV са съставени от въздушни линии основно за захранване на селищата и в крайградските зони. Част от електро преносната мрежа в гр. Долна Митрополия е изпълнена с кабели с химически омрежен полиетилен тип САХЕкТ.

Въздушните електропроводи 20 kV създават ограничения със сервитутите си в урегулираните територии и подлежат на постепенно кабелиране. Като цяло състоянието на електроразпределителната мрежа 20 kV е добро.

Развитието на мрежа средно напрежение да се предвижда с използване на кабели 20 kV. Трасетата на кабелните линии се определят с техническите проекти по реда на ЗУТ.

При разработване на ПУР, ПУП- ПРЗ се определят трасета на кабели със сервитутите и парцели за изграждане на трафопостове 20/0,4 kV за захранване на нови консуматори.



4.2.2. Трансформаторни постове и Възлови станции

На територията на гр. Долна Митрополия и селищата са изградени зидани, вградени, КТП, БКТП и мачтови трафопостове. В по-голямата си част трафопостовете са собственост на ”ЧЕЗ МРЕЖИ” АД и се управляват от градската диспечерска служба.

В населените места съществуващите ТП са оборудвани със остаряло оборудване и подлежат на реконструкция с обновяване на комутационната апаратура.

Една част от трафопостовете в промишлените зони и крайградските вилни зони са частна собственост, което затруднява тяхното управление и не дава възможност за пълното им натоварване за присъединяване на нови консуматори.

Изграждането на нови мощности 20/0,4 kV се изпълняват съгласно сключени договори за присъединяване с електроразпределителното дружество съгласно Наредбата за присъединяване на потребители и производители и ЗУТ.

При разработване на ПУР, ПУП- ПРЗ се определят места за изграждане на трафопостове 20/0,4 kV.



Ел. мрежа 0,4 kV.

Електрическата мрежа ниско напрежение в населените места в по-голямата си част е въздушна. Кабелни линии НН има в гр. Долна Митрополия. За разлика от останалите нива на мрежите, мрежа 0,4 kV е с най-голям обем като дължини и брой съоръжения. Това е и причината тя да бъде изключително морално и физически остаряла и изисква огромни инвестиции за реконструкции, подмяна и рехабилитация. Недоброто състояние на мрежа НН води до влошаване качеството на доставената ел. енергия.

Като разпределителни табла се използват метални шкафове, които подлежат на корозия. В тази връзка напоследък навлязоха в експлоатация полимерните разпределителни кутии.

По голямата си част електромерните табла са монтирани в общите помещения на жилищните и административните сгради, което ги предпазва от преки атмосферни влияния, но е предпоставка за манипулации върху средствата за измерване. Изнасянето на средствата на измерване на имотната граница наложи ползването на полимерни кутии.

Захранването на град Долна Митрополия е ориентирано към 110 kV и подстанцията 110/20 kV се захранва по три електропровода в пръстени с което е осигурена минимум втора категория по сигурност на електрозахранването.

Като отчетем разрастването на града и крайградските вилни зони, комплекси и селища, следва да се работи по включване на нови мощности на страна 20 kV след сключване на договори с електроразпределителното дружество.

Подстанциите при необходимост от нови мощности имат техническа възможност за завишаване на трансформаторните мощности и развитие на уредби СН 20 kV. Развитието на мрежи СН е желателно да се изпълнява с кабели 20 kV с използване на общински пътища за прокарване.

Електроразпределителната мрежа има възможност за присъединяване на производители на ел. енергия от възобновяеми източници.

Общината е селскостопански район и има перспектива за инсталиране на биогазови инсталации с включване към мрежа 0,4 kV и 20 kV

Препоръчва се още общината да разработи програма за енергийна ефективност, в която да се включва саниране на сградния фонд и използването на осветителни тела за уличното осветление с ниска консумация на ел. енергия.

При разработването на ПУР, ПУП-ПРЗ по райони да се определят терени за изграждане на трафопостове и прокарване на кабелни линии.

В по-далечна перспектива с повишаване на жизнения стандарт от една страна и поевтиняване на соларните инсталации от друга, като алтернативен източник на захранване, за производство на ел. енергия ще се използва монтирането на покривни и фасадни соларни модули. Засега новите технологии за производство на алтернативна енергия преминава през електроенергия, което изисква развитието на разпределителната мрежа.

Електроснабдяването на Община Долна Митрополия следва и за в бъдеще да се разглежда свързано с развитието на съседните общини като цяло.

Газоснабдяване

Поетапното изграждане на трасе за пренос на природен газ е перспектива за развитието на общината. Включването на повече потребители към мрежата ще намали разходите за отопление, производство и др.



Комуникационни системи

Общината разполага с достатъчен брой пощенски станции – 16 на брой, за снабдяването на населението с пощенски услуги. Телефонните услуги също са добре развити. Радио- и телевизионното покритие покрива потребностите на населението.






Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница