Селищна мрежа
Историческото развитие на община Долна Митрополия по естествен начин е формирало селищната мрежа в три главни групи, ситуирани по течението на реките Вит и Искър и основния земеделски фонд, разположен между тях;
-
По река Вит: Общинския център –Долна Митрополия и селата Биволаре, Победа, Божурица, Подем, Рибен и Комарево;
-
По река Искър: Селата , Брегаре, Ореховица, Славовица, Крушовене и Байкал;
-
В земеделския фонд, разположен между поречията на Вит и Искър – град Тръстеник и село Горна Митрополия;
При съвременната ИК среда ефективното функциониране на социалния сервиз (главно образование и здравеопазване) налага преструктуриране и уедряване на селищната мрежа , както следва:
-
Общински център- Долна Митрополия, към който гравитират селата Горна Митрополия, Подем и Биволаре;
-
Село Подем, към което гравитират селата Божурица, Рибен и Комарево;
-
Село Брегаре, към което гравитират селата Гостиля, Ставерци и Ореховица;
-
Село Крушовене, към което гравитира село Славовица, след изграждане на пътна връзка между тях и нов мост над р. Искър;
-
Село Байкал, което се оформя, като значим вторичен център с изграждането на ново товарно пристанище на река Дунав, голяма вилна зона и курортно-туристически комплекс;
Демографската прогноза показва, че ограничени нужди от нови терени за обитаване може да се появят само в общинския център и град Тръстеник. В проекта са резервирани нови жилищни терени (Жм) северно от Горна Митрополия върху неземеделски терени и северозападно от пътната връзка Горна Митрополия – Долна Митрополия, върху съществуващ земеделски фонд и в непосредствена близост с проектирания крайградски парк.
Резервни терени за обитаване ( Жм) в Тръстеник са проектирани южно и западно от града върху неземеделски терени.
Прогнозата за социално-икономическо развитие на общината, както и многото процедирани ПУП- ове за производствени цели налагат увеличаване на терените за тяхното развитие. Те са локализирани главно в непосредствено съседство със съществуващите пътни и жп връзки между общинския център и селата Победа, Подем и Комарево в долината на река Вит, както и в непосредствено съседство с пътната връзка по долината на река Искър, между селата Ставерци, Брегаре и Крушовене.
Терени за производствени нужди са проектирани и в град Тръстеник, където също има големи групи от процедирани ПУП-ове.
Следва да добавим, че ПУП –ове, с изтекъл срок за реализация (над 5 години), разположени в територии, отдалечени от селищата и без пътни връзки не са респектирани в проекта, с изключение на терени за фотоволтаици.
Всички терени за нови производствени нужди са разположени западно от съществуващите пътни връзки по долините на Вит и Искър, тъй като територията между тях и реката е запазена за алтернативно земеделие (овощни градини, лозя, зеленчукови градини и др. )
Пътна мрежа
Съществуващата пътна мрежа задоволява нуждите на общината. В проекта се предлагат само две нови пътни връзки между селата Крушовени и Славовица с нов мост на река Искър, като продължение на второкласния път от Оряхово към Гулянци и Никопол. Проектира се и третокласен общински път, свързващ селата Оряховица и Сливовица, трасиран по съществуващи земеделски пътища.
Зелена система, туризъм, спорт и отдих
Зелената система на общината включва градските паркове в Долна Митрополия и Тръстеник, както и малките градини, локализирани в центровете на селата. Към тях следва да се добавят ограничените горски площи, разположени в поречията на реките Вит и Искър, както и разпръснатите между нивите малки групи от висока и ниска растителност.
В проекта се предлагат:
-
крайградски парк, разположен между Долна и Горна Митрополия и включващ съществуващ микроязовир;
-
крайречен лесопарк, разположен южно от Дунав и село Байкал;
-
мелиоративни зелени пояси, разположени северно и севарозападно от селата Гостиля, Ставерци, Брегаре, Крушовене и Славовица, както и Горна и Долна Митрополия, Победа, Комарево, Рибен и Божурица.Те са изградени върху крайселски не земеделски земи.
В община Долна Митрополия съществуват значителни възможности за развитие на туризъм във всичките му разновидности: селски, познавателен, свързан с богатото КИН, главно от античността, както и наличие на много защитени територии.
Долините на двете реки Вит и Искър предлагат благоприятни възможности за изграждане на еко, вело и конни пътеки.
Десния бряг на река Дунав предлага уникална възможност за изграждане на крайречна еко пътека, свързана с Крушовене и Байкал. Еко-пътека, разположена по долината на река Искър, може да се свържи с посещение на древноримския град Улпия Ескус, както и новото пристанище на с. Байкал. Долината на река Вит също има добри възможности за изграждане на крайречна еко-пътека.
Островът на река Дунав предлага значителни възможности, както за наблюдение на птици, така и за лов и риболов.
Спортът в общината включва футбол, като във всички по-големи селище са изградени футболни игрища (Долна Митрополия, Тръстеник и др.), игрища за ръчни топки в дворовете на училищата. Територията на общината предлага големи възможности за риболов и по-ограничени за лов.
Ежедневният отдих се осъществява в съответно градската и селска среда, в зелените и спортни терени, в заведенията за култура и развлечения. За седмичен отдих могат да се използват, както поречията на реките, така и новата курортна зона (Ок), разположена на брега на Дунав до село Байкал;
Използването на Дунавското крайбрежие на община Долна Митрополия за нуждите на спорта, отдиха и туризма е едно от най-съществените предизвикателства при разработване на ОУПО. Крайбрежието има обща дължина около 10 км.
При движение от запад на изток – по течението на реката са разположени три основни дъги и два острова;
-
Първата, с относително малък радиус и нисък релеф, е обърната на север и покрита с гъста ниска и висока растителност. Тя е свързана чрез съществуващ земеделски път със село Крушовене;
-
Втората, с относително най-голям радиус и висок релеф, е обърната на юг, частично покрита с висока растителност, предимно от северната и страна;
-
Третата, подобно на първата, е с малък радиус и нисък релеф, включващ устието на река Искър. Тя е също така обърната на север.
На границата между втората и третата дъга е разположено село Байкал, малък речен пристан, ресторант и няколко вили.
В описаната крайбрежна ивица , при по-детайлно проучване могат да се разположат:
-
Пристанище с товарно-разтоварна дейност и туристически терминал, като разширение и реконструкция на съществуващия речен пристан;
-
Курортно-туристически комплекс, включващ хотелски, търговски и жилищни сгради и комплекси;
-
Спортно-развлекателен комплекс, включващ гребен канал с олимпийски размери, плувни басеини за различни видове състезания и развлечения, игрища за ръчни топки ( тенис, волейбол, баскет бол и др.);
-
Вилна зона, внимателно интегрирана в съществуващата висока крайбрежна растителност;
-
Плажна ивица, съоръжена с всички видове обслужване;
-
Подлежат на проучване и подходящо използване за туризъм, лов и риболов съществуващите острови, разположени северно от първата дъга и северо-източно, от третата;
IV. 3. 1 УРБАНИЗИРАНИ И ИЗВЪНСЕЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ
Пространствената структура на общината е обусловена от географското местоположение, равнинния релеф на Дунавската равнина и двете реки, преминаващи през територията ѝ. Селищата са се развивали основно по поречието на река Вит и река Искър, където е имало най-добри условия за развиване на земеделие, поради наличието на така ценния воден ресурс. Селското стопанство е доминиращият сектор в общината, поради наличието на големи площи от плодородна земеделска земя. Структурата и териториалното развитието на селищата са подчинени на едно от най-важните условия, а именно близостта до обработваемите площи, която е била определящо условие за трудовия живот.
Обособяването на общинския център е било предопределено от близостта до областния център град Плевен, който е източник на трудов, икономически и социален ресурс. Град Долна Митрополия и град Тръстеник се явяват сателитни селища с функцията на балансьори на град Плевен.
Днес определящите фактори за развитието на селищата са транспортната достъпност и социално-икономическите дейности, разположени в тях. Съвременните тенденции се насочват към окрупняване на общинските центрове, обезлюдяване и западане на малките населени места, които са с изчерпани или силно отслабващи социално-икономически ресурси. Основният проблем на общините от категорията на Долна Митрополия е демографската криза, която е факт за цялата територия на страната. Силно застаряващото и намаляващо население значително ограничава потенциала за развитие на селищата. Основната насока на националните, областни и общински политики трябва да бъдат насочени към създаването на добри икономически и социални условия за привличането на хора, спирането на емиграционните и миграционните процеси и насоченото стимулиране на раждаемостта.
Бъдещото развитие на община Долна Митрополия може да се разгледа в три основни сценария, които условно ще наречем „Краен полицентризъм“, „Умерен полицентризъм“ и „Моноцентризъм“ .
-
Първият сценарий – „Краен полицентризъм“ разделя територията на общината и близко гравитиращите населени места на четири основни районни центрове, както следва:
-
Долна Митрополия, като основен център на растеж, обвързващ пространствено-комуникационно и функционално град Тръстеник, Горна Митрополия, Победа и Божурица;
-
Крушовене като вторичен център, обвързващ населените места Славовица, Байкал, Гиген и Искър;
-
Ставерци, като вторичен център, обвързващ населените места Брегаре, Ореховица, Гостиля, Долни Луковит и Староселци;
-
Комарево, като вторичен център, обвързващ селищата, Подем, Рибен, , Крета и Ленково.
Изборът на центровете е обусловен от тяхното местоположение, преминаването на главни общински пътни артерии и гравитиращите малки населени места. По този начин мощностите ще бъдат сравнително равномерно разпределени в пространствения обхват, като няма да се откроява силна диспропорционалност. Сценарият отчасти пренебрегва общинските граници, които в днешните социално-икономически и транспортни условия могат да бъдат разглеждани като условни. За реализирането на този план трябва да се промени, демографското и икономическо състояние на основните населени места, тоест трябва да се осъществи икономически и трудов растеж. Спрямо другите два възможни сценария, този може да се определи като най-малко реалистичен.
-
Вторият сценарий - „Умерен полицентризъм“ , предвижда развитието на източната и западната част на общината, съответно с центрове град Крушовене и град Долна Митрополия. Тези два града ще се явят икономически и социални центрове, а останалите населени места ще останат в ролята на земеделски хинтерланд, който трябва да задоволява техните нужди. В бъдещ план при запазване на демографските и икономически условия може да се стигне до силна концентрация на населението в районните центрове и западане и опустяване на най-малките населени места. Обработването на земеделските земи може да премине в по-окрупнен режим, което ще запази тяхната виталност, но ще намали заетостта в сектора.
-
Третият сценарий разглежда развитието на общината около вече формирания агломерационен ареал на град Плевен, включващ Долна Митрополия, Тръстеник и Долни Дъбник и Червен бряг. В структурата на агломерацията градовете Долна Митрополия, Тръстеник и Долни Дъбник представляват вторични центрове имащи функцията да разтоварват областния център. Цялостната концентрация на трудовите и икономически ресурси ще бъде пренасочена към агломерационния ареал, а периферните селища ще останат на заден план. Спрямо сегашните тенденции и условия този сценарий е най-реалистичен, но не може да се каже най-благоприятен. При това развитие на селищната структура ще се задълбочат различията, което в дългосрочен план може да доведе до западане на по-голяма част от селищата.
В бъдещо за развитие на общината е важно да се проведат целенасочени политики и мерки за уравновесяване и стабилизиране на социално-икономическата дейности в селищната мрежа. Повишаване качеството на транспортната инфраструктура е особено важно за вътрешно-общинските и външно-общинските връзки, което ще улесни комуникацията между отделните населени места и ще повиши транспортната достъпност.
Подобряването на качеството на социалната инфраструктура и трудовите условия ще повиши стандарта на живот на населението и ще намали засилващите се миграционни процеси.
IV. 3. 2. ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА
Пътна мрежа
Републиканската пътна мрежа на територията на община Долна Митрополия се нуждае от рехабилитация на следните участъци: с. Крушовене – грн. Оряхово; Брегаре – грн. Искър; Тръстеник – Долна Митрополия; път III-118.
Общинската пътна мрежа се нуждае от прилагане на мерки по рехабилитация и ремонт на асфалтовите настилки.
По-голямата част от населените места се намират на главните пътища и транспортната достъпност до тях е достатъчно добре осигурена.
Наличието на автомобилен, железопътен, воден и потенциално въздушен транспорт, е сериозна възможност и перспектива за развитието на и повишаването на интереса към община Долна Митрополия.
Железопътен транспорт
Гъстотата на железопътната мрежа е по-ниска от средната за страната, но въпреки това осигурява връзката на по-големите населени места със съседните общински центрове: Плевен, Гулянци, Долни Дъбник. Подмяната на релсовите съоръжения ще повиши скоростта на движение на влаковите композиции и пътникопотока.
Воден транспорт
Развитието и модернизацията на съществуващото пристанище Байкал е възможност за повишение на туристическия интерес, както и трансграничното сътрудничество с Румъния.
IV. 3. 3. ИНЖЕНЕРНА ИНФРАСТРУКТУРА
Водоснабдителна мрежа
Водоснабдяването е осъществено от местни водоизточници, тип шахтови кладенци, изградени по терасата на река Вит и река Искър. Посредством помпени станции, резервоари и тръбопроводи, изградените системи задоволяват нуждите от питейна вода до всяко селища общината.
Водопроводната мрежа е с висока степен на амортизация и подмяната на преобладаващите тръби от етернит с качествени полиетиленови тръби ще е голяма крачка към подобрение на системата, качеството на доставените питейни води и редуциране на загубите на вода.
Необходими питейни водни количества за населението на община Долна Митрополия, по населени места съгласно данните на националният статистически институт при питейна водоснабдителна норма от 200л/жител за денонощие са следните:
|
№ по ред
|
населено място
|
жители брой
|
средно денонощно водно количество
|
загуби 20%
|
общо
|
К1
|
Qмакс./ден.
|
К2
|
Qмакс./час
|
м³/ден.
|
л/сек.
|
м³/ден.
|
л/сек.
|
м³/ден.
|
л/сек.
|
м³/ден.
|
|
л/сек.
|
1
|
2
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
11
|
11
|
11
|
12
|
1
|
с.Байкал
|
503
|
101
|
1,16
|
20
|
0,23
|
121
|
1,39
|
2,09
|
231
|
5,00
|
6,08
|
2
|
с.Биволаре
|
624
|
125
|
1,44
|
25
|
0,29
|
150
|
1,73
|
2,09
|
286
|
5,00
|
7,52
|
3
|
с.Божурица
|
1136
|
227
|
2,63
|
45
|
0,53
|
273
|
3,16
|
2,05
|
510
|
5,00
|
13.66
|
4
|
с.Брегаре
|
633
|
127
|
1,47
|
25
|
0,29
|
152
|
1,76
|
2,09
|
290
|
5,00
|
7,64
|
5
|
с.Г. митрополия
|
1810
|
362
|
4,19
|
72
|
0,84
|
434
|
5,04
|
2,01
|
800
|
5,00
|
21.78
|
6
|
с.Гостиля
|
249
|
50
|
0,58
|
10
|
0,12
|
60
|
0,68
|
2,11
|
115
|
5,00
|
3,01
|
7
|
гр.Д.митрополия
|
3408
|
682
|
7,89
|
136
|
1,58
|
818
|
9,50
|
1,91
|
1437
|
4,47
|
36,85
|
8
|
с.Комарево
|
1149
|
230
|
2,66
|
46
|
0,53
|
276
|
3,20
|
2,05
|
471
|
5,00
|
13,84
|
9
|
с.Крошувене
|
1029
|
206
|
2,38
|
41
|
0,48
|
247
|
2,86
|
2,06
|
461
|
5,00
|
18,28
|
10
|
с.Ореховица
|
1381
|
276
|
3,20
|
55
|
0,64
|
331
|
3,84
|
2,04
|
618
|
5,00
|
16,61
|
11
|
с.Победа
|
536
|
107
|
1,24
|
21
|
0,25
|
129
|
1,49
|
2,09
|
245
|
5,00
|
6,44
|
12
|
с.Подем
|
987
|
197
|
2,28
|
39
|
0,46
|
237
|
2,74
|
2,06
|
445
|
5,00
|
11,85
|
13
|
с.Рибен
|
734
|
147
|
1,70
|
29
|
0,34
|
176
|
2,04
|
2,08
|
335
|
5,00
|
8,84
|
14
|
с.Славовица
|
544
|
109
|
1,26
|
22
|
0,25
|
131
|
1,51
|
2,09
|
250
|
5,00
|
6,56
|
15
|
с.Ставерци
|
1684
|
337
|
3,90
|
67
|
0,78
|
404
|
4,69
|
2,02
|
748
|
5,00
|
20.28
|
16
|
гр.Тръстеник
|
4530
|
906
|
10,49
|
181
|
2,10
|
1087
|
12,63
|
1,84
|
1848
|
4,04
|
44,46
|
16
|
общо
|
20937
|
4187
|
48,47
|
837
|
9,69
|
5025
|
58,16
|
-
|
-
|
-
|
-
| К1 – коефициент на максимална денонощна неравномерност.
К2 – коефициент на максимална часова неравномерност.
Таблица IV.3.3. 1 Необходими питейни водни количества за населението на общ.Долна митрополия, по населени места съгласно данните на националният статистически институт при питейна водоснабдителна норма от 200л/жител за денонощие
Завършването на съвместния проект с община Плевен: „Интегриран воден цикъл Плевен – Долна Митрополия”, ще подобри качеството на водоснабдителните услуги в общината.
Канализационна мрежа и пречистване на отпадните води
Изпълнението на проектите: „Канализационна и водопроводна мрежа на град Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор” и „Водопроводна и канализационна мрежа на гр. Долна Митрополия и довеждащ колектор”, ще намали значително екологичното замърсяване в градовете на община Долна Митрополия.
За реализацията на тези предвиждания следва да се използват възможностите предоставяни от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, както и финансови инструменти от други инвестиционни програми и фондове.
Електроснабдителна мрежа
Енергийната система за захранване на Община Долна Митрополия е част от Републиканската мрежа. Основното захранване е на 110 kV. В експлоатация са подстанции „Долна Митрополия” , „Тръстеник”, „Божурица” 110/20 kV. Захранена е с три електропровода 110 kV за осъществяване на връзката между подстанциите и електро разпределителните мрежи на съседните Общини.
Източници от регионално и Републиканско ниво.
Основен източник на захранване е Републиканската енергийна мрежа на 110 kV.
На територията на Общината има изградена фотоволтаична централа с мощност 50 MW, присъединена към Републиканската мрежа на 110 kV чрез собствена подстанция 20/110 kV .
Източниците на ел. енергия за задоволяване потребностите на Oбщината са трансформаторни подстанции „Долна Митрополия” , „Тръстеник” и „Божурица” 110/20 kV. Подстанция „Божурица” захранваа и Пречиствателна станция на р. Вит”.
Преносна и разпределителна мрежа
Електропроводи 110 kV
Основните магистрални електропроводи ВЕЛ „Орел” 110 kV , ВЕЛ „Летец” 110 kV, ВЕЛ „Подем” 110 kV са собственост на ЕСО ЕАД – мрежови и експлоатационен район Плевен и състоянието им е много добро.
Мрежата 110kV е добре развита и е в добро състояние. Има предвидени трасета със сервитути за обслужване на електропроводите, които следва да се запазят.
ВЕЛ
|
20 kV
|
110 kV
|
220 kV
|
400 kV
|
Ненаселени местности
|
24 м
|
48 м
|
60 м
|
70 м
|
Населени места-промишлени зони
|
4 м
|
16 м
|
20 м
|
26 м
|
Хигиенно защитни зони в жилищни райони- Наредба 7
|
-
|
28
|
48
|
68
|
Таблица IV.3.3. 2 Сервитути на електропроводите
Терените под електропроводите не се застрояват за обитаване или извършване на дейности.
Подстанции 110/20/ kV
За ел. захранване на територията на Община Долна Митрополия има изградени „Долна Митрополия” , „Тръстеник” и „Божурица” 110/20 kV. Подстанция „Божурица” захранва и Пречиствателна станция на р. Вит”.
Подстанциите са едновременно и разпределителна на 20 kV.
Трансформаторните разпределителни подстанции 110/20 kV са в мн. добро техническо състояние и задоволяват потребностите на Общината. При възникване на необходимост от захранване на нови консуматори съгласно Наредбата за присъединяване на потребители и производители електроразпределителното дружество изгражда нови съоръжения съобразно ЗУТ.
Съществуващите подстанции имат възможност за разширения с подмяна на трансформаторите с по-голяма мощност и развитие на мрежа средно напрежение с използване на кабелни линии.
За предвижданото дългосрочно развитие на Община Долна Митрополия не се налага изграждане на нова ел. подстанция 110/20 kV.
Разпределителна мрежа
Разпределителна мрежа 110 kV
Разпределителната мрежа 110 kV се състои от електропроводи и подстанции110 kV собственост на ЕСО ЕАД - МЕР Плевен.
Разпределителна мрежа 20 kV
Електропроводи и кабелни линии 20 kV
Електропроводите /въздушни и кабелни/ 20 kV в селищната система и в гр. Долна Митрополия са изградени така, че да се реализират пръстени с цел резервираност, както на битовите потребители така също и на промишлените. В по-голямата си част електропроводите са собственост на ”ЧЕЗ МРЕЖИ” АД.
Електропроводите 20 kV са съставени от въздушни линии основно за захранване на селищата и в крайградските зони. Част от електро преносната мрежа в гр. Долна Митрополия е изпълнена с кабели с химически омрежен полиетилен тип САХЕкТ.
Въздушните електропроводи 20 kV създават ограничения със сервитутите си в урегулираните територии и подлежат на постепенно кабелиране. Като цяло състоянието на електроразпределителната мрежа 20 kV е добро.
Развитието на мрежа средно напрежение да се предвижда с използване на кабели 20 kV. Трасетата на кабелните линии се определят с техническите проекти по реда на ЗУТ.
При разработване на ПУР, ПУП- ПРЗ се определят трасета на кабели със сервитутите и парцели за изграждане на трафопостове 20/0,4 kV за захранване на нови консуматори.
4.2.2. Трансформаторни постове и Възлови станции
На територията на гр. Долна Митрополия и селищата са изградени зидани, вградени, КТП, БКТП и мачтови трафопостове. В по-голямата си част трафопостовете са собственост на ”ЧЕЗ МРЕЖИ” АД и се управляват от градската диспечерска служба.
В населените места съществуващите ТП са оборудвани със остаряло оборудване и подлежат на реконструкция с обновяване на комутационната апаратура.
Една част от трафопостовете в промишлените зони и крайградските вилни зони са частна собственост, което затруднява тяхното управление и не дава възможност за пълното им натоварване за присъединяване на нови консуматори.
Изграждането на нови мощности 20/0,4 kV се изпълняват съгласно сключени договори за присъединяване с електроразпределителното дружество съгласно Наредбата за присъединяване на потребители и производители и ЗУТ.
При разработване на ПУР, ПУП- ПРЗ се определят места за изграждане на трафопостове 20/0,4 kV.
Ел. мрежа 0,4 kV.
Електрическата мрежа ниско напрежение в населените места в по-голямата си част е въздушна. Кабелни линии НН има в гр. Долна Митрополия. За разлика от останалите нива на мрежите, мрежа 0,4 kV е с най-голям обем като дължини и брой съоръжения. Това е и причината тя да бъде изключително морално и физически остаряла и изисква огромни инвестиции за реконструкции, подмяна и рехабилитация. Недоброто състояние на мрежа НН води до влошаване качеството на доставената ел. енергия.
Като разпределителни табла се използват метални шкафове, които подлежат на корозия. В тази връзка напоследък навлязоха в експлоатация полимерните разпределителни кутии.
По голямата си част електромерните табла са монтирани в общите помещения на жилищните и административните сгради, което ги предпазва от преки атмосферни влияния, но е предпоставка за манипулации върху средствата за измерване. Изнасянето на средствата на измерване на имотната граница наложи ползването на полимерни кутии.
Захранването на град Долна Митрополия е ориентирано към 110 kV и подстанцията 110/20 kV се захранва по три електропровода в пръстени с което е осигурена минимум втора категория по сигурност на електрозахранването.
Като отчетем разрастването на града и крайградските вилни зони, комплекси и селища, следва да се работи по включване на нови мощности на страна 20 kV след сключване на договори с електроразпределителното дружество.
Подстанциите при необходимост от нови мощности имат техническа възможност за завишаване на трансформаторните мощности и развитие на уредби СН 20 kV. Развитието на мрежи СН е желателно да се изпълнява с кабели 20 kV с използване на общински пътища за прокарване.
Електроразпределителната мрежа има възможност за присъединяване на производители на ел. енергия от възобновяеми източници.
Общината е селскостопански район и има перспектива за инсталиране на биогазови инсталации с включване към мрежа 0,4 kV и 20 kV
Препоръчва се още общината да разработи програма за енергийна ефективност, в която да се включва саниране на сградния фонд и използването на осветителни тела за уличното осветление с ниска консумация на ел. енергия.
При разработването на ПУР, ПУП-ПРЗ по райони да се определят терени за изграждане на трафопостове и прокарване на кабелни линии.
В по-далечна перспектива с повишаване на жизнения стандарт от една страна и поевтиняване на соларните инсталации от друга, като алтернативен източник на захранване, за производство на ел. енергия ще се използва монтирането на покривни и фасадни соларни модули. Засега новите технологии за производство на алтернативна енергия преминава през електроенергия, което изисква развитието на разпределителната мрежа.
Електроснабдяването на Община Долна Митрополия следва и за в бъдеще да се разглежда свързано с развитието на съседните общини като цяло.
Газоснабдяване
Поетапното изграждане на трасе за пренос на природен газ е перспектива за развитието на общината. Включването на повече потребители към мрежата ще намали разходите за отопление, производство и др.
Комуникационни системи
Общината разполага с достатъчен брой пощенски станции – 16 на брой, за снабдяването на населението с пощенски услуги. Телефонните услуги също са добре развити. Радио- и телевизионното покритие покрива потребностите на населението.
Сподели с приятели: |