Географско определяне на потенциално застрашените от заливане участъци

• 
  Географско определяне на потенциално застрашените от заливане участъци
  

За определяне на риска от наводнения за потенциално застрашени от наводнения райони са използвани ортофотоснимки в М 1: 5000, геодезическа проекция UTM 35N и едромащабни топографски карти в М 1:5000 в координатна система 1970г. Основните изходни данни, предоставени от БДЗБР – Благоевград са в координатна система WGS 84, приравнени към 35 зона. Проекцията е универсална трансверзална Меркаторова (UTM). Използваните топографски карти за Югозападна България са в координатна система 1970г. – девета зона, което наложи извършването на трансформация. Избраният картен материал е георефериран. На база изходните данни и допълнителната информация, извлечена от едромащабните топографски карти, ортофотоснимките, за някои територии е създаден 3D модел на терена. Потенциално застрашените от заливане участъци са определени въз основа на направения анализ на значимите минали наводнения от предходния етап и данните за топографията, разположението на водните течения и техните общи хидроложки и геоморфологични характеристики от картния материал.

За всеки участък са генерирани между три и пет профила, като точното им ситуиране е съобразено със съществуващата техническа инфраструктура и особеностите на релефа. Отчетени са теренни коти за характерни точки от терена. Определен е средния надлъжен наклон на водната повърхност във всеки участък и разстоянието между всеки профил.



Фиг.1 Разположение на профилите
От така подготвената информация, заедно с подадените водни количества за тези участъци са направени хидравлични изчисления за определяне котата на водното ниво за всеки участък. След като е определена котата на водното ниво в изчислителните профили, от нея могат да бъдат определени площите на заливане, като през тях се прекара равнина с надлъжен наклон равен на измерения за представителния участък и се определи пресечницата на тази равнина с 3D модела на терена. В резултат са генерирани 43 петна на потенциално застрашените от заливане участъци.



Фиг.2 Генерирано петно

С цел увеличаване качеството на основните данни се наложи редактиране на част от информацията – ж.п. линии, пътища и повърхностни водни тела. За нуждите на последващата обработка е добавена и нова информация – мостове.

• 
  ГИС анализ. Карти на потенциални бъдещи наводнения.
  

Аналогично на анализа на миналите наводнения след определяне на потенциално застрашените от заливане площи сме направили съпоставяне в ГИС-среда на заплахата от наводнения с потенциалните щети:

Всяко от петната със заплаха от наводнения беше съпоставено със съществуващата информация за населението, границите на населените места, инфраструктурата, паметниците от категории национално и световно значение, СОЗ, източниците за питейно-битово водоснабдяване, минералните находища, КПКЗ индустриите, емитерите на отпадъчни води и т.н.

След определяне на ареалите със заплаха от наводнения се пристъпи към анализ, какво попада в тях, като се използва цялата структурирана информация, с която разполагаме в ГИС на ДЗБР - общогеографска информация (населени места, релеф, земно покритие, пътища, ЖП) и тематична (повърхностни водни тела, подземни водни тела, санитарно охранителни, защитени зони, комплексни разрешителни, зауствания, водохващания и др.).

За по голяма прецизност и повишаване качеството на информацията свързана с човешкия фактор, като засегнати жители попадаща в зоните с риск (данни с най-голяма важност), се направи следния ГИС анализ:

От направените изводи за качеството на географската информация, с цел качествено изпълнение на задачата се наложи решението за увеличаване на мащаба на данните от 1:100 000 и 1:25 000 към 1:5000.

• 
  Със заявка се селектираха от слоя за земното покритие всички ареали с код 112 „Discontinuous Urban Fabric”, „Населени места със свободно застрояване”, от където получиха значително по-актуални и точни ареали на жилищните територии.
  

• 
  Направи се “overlay” анализ между ареалите на населените места от 100000 топографски карти, от където са съхраняват имената им и ЕКТТЕ с жилищните територии от земното покритие. Като краен резултат се генерира слой с жилищни територии и атрибутна информация за имената на населените места и ЕКТТЕ, към които се привърза и актуална демографска информация от последното преброяване 2010 г. за брой жители към тези населени места.
  
• 
  Направи се “overlay”анализ между ареалите със заплаха от наводнения и получените ареали с жилищните територии. Като краен резултат за всяка зона с риск от наводнение има списък с попадащи жилищни ареали, съответно към кои населени места са, брой жители и получен среден брой жители попадащи в зоната с потенциален риск.
  

По отношения на инфраструктурата се направи следното. Тъй като пътищата, ЖП и реките са от топографски карти в М 1:100000, то се наложи допълнително да се „наместят” върху ЕТК 1:5000 и ортофото плановете, като са редактирани само възлите на линейните обекти. Мостовете са дигитализирани допълнително като точкови обекти от ортофото плановете. След коригирането на графиката се направи “overlay”анализ, като се генерира таблица със засегната инфраструктура.

В резултат на структурираната информация в среда на ГИС и направените “overlay” анализ се направи обобщаваща таблици с всички данни включващи се в всеки от 43 ареала с потенциален риск от наводнения. На базата на тази таблица са проектирани и впоследствие генерирани следните отчети:

• 
  „Зони с риск от наводнение -въздействие от повърхностни водни тела”;
  
• 
  „Зони с риск от наводнение - потенциално застрашена инфраструктура и други”;
  
• 
  „Зони с риск от наводнение -потенциално застрашени жители”,
  

Резултатите от оценката са представени в таблици групирани по основни речни басейни, общини и населени места в Приложение №5.

Резултатите от тази оценка показват, че значими потенциални наводнения в ЗБР за БУ са 41 от общ брой 43 и са разпределени както следва:

• 
  Значими в басейна на р. Струма 31 наводнения от 32 регистрирани;
  
• 
  Значими в басейна на р. Места 9 наводнения от 9 регистрирани;
  
• 
  Значимо в басейна на р. Доспат е 1 наводнение от 2 регистрирани наводнения.
  

Определянето на потенциалните наводнения като значими и незначими след прилагане на критериите за значимост е показано по речни басейни, водни обекти, общини и населени места в следващите три таблици:

Въз основа на ГИС-слоевете за миналите и потенциалните наводнения изготвихме е „Сборна карта“ /Приложение №7/ в М 1: 200 000, формат 820/1000mm, на която са нанесени значимите минали наводнения, изобразени с условен знак и районите с потенциален риск от наводнения, определени чрез хидравлични изчисления. Картата съдържа общогеографска и тематична информация, визуализирана чрез подходящо избрани картографски методи за изобразяване.

• 
  Определяне значимост на наводненията и Списък с определените потенциално опасни райони със значителен риск от наводнения.
  

Преди да представим списъка на определените райони със значителен потенциален риск от наводнения внасяме следните пояснения:

• 
  В басейна на р. Струма:
  

• 
  В басейна на р. Места:
  

• 
  В басейна на р. Доспат:
  

• 
  Изводи и заключения:
  

В ЗБР за БУ в резултат на моделирането и след прилагане на критериите за значимост към всяко от петната установихче, че като значими потенциални бъдещи наводнения се очертават всички моделирани 43 речни участъка, от които 31 броя в басейна на Струма, 9 броя в басейна на Места и 1 брой в басейна на Доспат.

• 
  Очаква се потенциалните наводнения да засегнат 19 633 жители от общо брой 266 938 жители, в 52 населени места, разпределени по поречия, както следва:
  
• 
  Струма- 41 населени места;
  
• 
  Места – 9 населени места и
  
• 
  Доспат – 2 населени места.
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат общ периметър от 425 км. В басейна на р. Струма 375 км., в басейна на р. Места 44 км. и в басейна на р. Доспат 6 км.
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат 51 138 дка обща площ, от която 5 249 дка жилищна площ, 2 661 дка индустриални зони и 43 228 дка други територии;
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат пет КПКЗ индустрии и/или други източници на отпадъчни води;
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат 78 източници за ПБВ и 24 СОЗ;
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат 16 Защитени зони по Директива за опазване на естествените местообитания и дивата флора и фауна 92/43/ЕИО и 6 Защитени зони по Директива за опазване на дивите птици 79/409/ЕИО;
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат пет елемента на критичната инфраструктура (болници, медицински центрове, полицейски управления и пожарни служби, спасителни центрове, държавни и обществени сгради и институции с уязвими обитатели – такива като училища, учебни заведения, детски градини, старчески домове, хосписи;
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат 14 153 дка земеделски площи;
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат 43 455 м. пътища, 9 708 м. жп линии и 180 броя мостове;
  
• 
  Значимите потенциални наводнения се очаква да засегнат един национален паметник от защитена категория „културно наследство”.
  
• 
  Значимите потенциални наводнения не се очаква да засегнат обекти от категория „културно наследство - световно значение” вписани в списъка на недвижимите културни ценности обявени от ЮНЕСКО, а именно – Рилски манастир и Национален парк „Пирин”;
  

Както вече по-горе бе отбелязано, потенциалните наводнения с всички данни за тях са отразени в Приложение №6.

В него същите са описани с идентификационен номер от ГИС в три таблици: „Зони с риск от наводнение -въздействие от повърхностни водни тела”; „Зони с риск от наводнение - потенциално застрашена инфраструктура и други”; „Зони с риск от наводнение -потенциално застрашени жители”, изработени са 43 (четиридесет и три) броя карти на рисковите участъци, придружени от атрибутни таблици с пълни описания на мястото на потенциалното наводнение, водното тяло и водния обект, което същото ще засегне, площа на наводнението и координатите на неговия центроид, периметъра на наводнението, засегнатата речна мрежа в м., засегнатите жители и очакваното негативно въздействие върху съществуващите промишлени зони, инфраструктура, източници за питейно-битово водоснабдяване, СОЗ, културно наследство и т.н.
6.5.3. Оценка на потенциалните последици на минали наводнения, които могат да се повторят за в бъдеще

Освен моделираните потенциални наводнения на следващия етап от изготвяне на Плана за управление на риска от наводнения - Изготвяне на Карти на районите под заплаха от наводнения и Карти на районите с риск от наводнения директно ще бъдат включени в списъка с потенциални наводнения с висок риск установените в таблицата за миналите наводнения 30 речни участъка, за които обработената и оценена с критериите за значимост информация показва, че за последните 10 години през тях са преминали повече от едно значими наводнения.

На етапа на изготвяне на ПОРН, тези участъци след като бяха определени като значими наводнения в миналото и с оглед на краткото време и недостатъчния експертен и кадрови ресурс, и съгласно Методиката бяха отнесени за последващ и по – подробен анализ директно в етапа на Изготвяне на Карти на районите под заплаха от наводнения и Карти на районите с риск от наводнения.

6.5.4. Анализ на риска при съоръженията

Както вече бе изяснено в т. 4.2.3. Анализ на влиянието на съоръженията не съществува риск от наводнения при преминаване на висока вълна с обезпеченост 1% след язовирните стени на язовирите описани в т.4.2.3.

По отношение на оценката на риска за изградените диги и корекции, при прегледа на моделираните участъци на потенциално застрашените от заливане площи, общо 43 на брой се установи, че в 17 от тях има изградени защитни съоръжения, като в два участъка:

• 
  на р. Струма при гр. Бобошево (обозначено в Приложение №6 с ID_ 68);
  
• 
  на р. Места при гр. Хаджидимово (обозначено в Приложение №6 с ID_ 48);
  

За тяхното възстановяване са внесени необходимите проекти за съгласуване от „Напоителни системи” ЕАД.

• 
  км 1+⁵⁰⁰ десен бряг – гр. Хаджидимово – подкопана дига L=100 м. и берма L=300 м;
  
• 
  км 2+⁰⁰ десен бряг – гр. Хаджидимово – разрушена берма 100 м. до петата на дигата;
  
• 
  км 3+³⁰⁰ ляв бряг – с. Блатска, общ Хаджидимово – подкопана дига L=80 м.
  
• 
  км 3+⁸⁰⁰ ляв бряг – с. Блатска, общ Хаджидимово – разрушена берма 300 м. до самата пета на дигата;
  
• 
  км 5+²⁰⁰ десен бряг – гр. Хаджидимово – разрушена берма 350 м. опасност за предпазната дига;
  
• 
  км 5+⁵⁰⁰ десен бряг – гр. Хаджидимово – разрушена дига L=200 м.
  
• 
  км 6+⁰⁰ десен бряг – гр. Хаджидимово – разрушена берма до дигата L=150 м.
  
• 
  км 10+⁴⁰⁰ ляв бряг – с. Гърмен –скъсана дига L=100 м., десен бряг - 2 буни повредени на км 10+³⁰⁰
  
• 
  км 15+¹⁰⁰ десен бряг – с. Борово, общ. Гоце Делчев - разрушена берма до самата дига L=100 м;
  
• 
  коригиран участък на р. Канина - км 1+⁸⁰⁰ - с. Марчево, общ. Гърмен – разрушена лява дига L=120 м. и дясна L=160 м;
  
• 
  Корекция на р. Струма на км 16+700-разрушена дясна берма с дължина 500м. и вододовеждащ канал на ПС “Кожух” с дължина 400м. в землище на с. Старчево, община Петрич;
  

• 
  Корекция на р. Струма на км 17+800-разрушена дига с дължина 150м. и берма с дължина 350м-десен бряг в землище на с. Рибник, община Петрич;
  
• 
  Корекция на р. Струма на км 19+800-разрушена дига с дължина 100 м. и берма с дължина 400м. – ляв бряг в землище на . Дамяница, община Сандански;
  
• 
  Корекция на р. Струма на км 39+300 – разрушена дига с дължина 150м. и берма с дължина 300м. – ляв бряг, землище на с. Струмяни, община Струмяни;
  
• 
  Корекция на р. Струма на км 39+800 – разрушена дига с дължина 150м. и берма с дължина 250м. – ляв бряг, землище на с. Градешница, община Кресна;
  
• 
  Корекция на р. Струма на км 46+100 – разрушена дига с дължина 40м. и берма с дължина 150м. – десен бряг, землище на с. Сливница, община Кресна;
  
• 
  Корекция на . Струма на км 35+500 – разрушена дига и берма – ляв бряг, землище на с. Струмяни, община Струмяни;
  
• 
  Корекция на р. Струма на км 10+500 – разрушена берма с дължина 250м. и предпазна дига с дължина 140м. при с. Дрангово, община Петрич;
  
• 
  Корекция на р. Струмешница при км 6+500 – разрушена берма с дължина 220м. и предпазна дига с дължина 160м. при с. Първомай, община Петрич;
  
• 
  Корекция на р. Мелнишка при км 3+100 – разрушена берма с дължина 60м. и предпазна дига с дължина 30м. при с. Капатово, община Петрич;
  
• 
  По – Главен изравнител „Рила” в гр. Рила – потенциално опасен обект, където е необходим ремонт на савачните врати и бетоновите врати;
  

• 
  Отнесени водохващания на напоителните канали: ГНК „Ляв”; НК „Пороминовски”; НК „Усойски”; НК „Аракчийски”; НК „Джермански”; НК „Блажийски”, които ежегодно се разрушават от високата вълна на р. Рилска, р. Джерман и р. Благоевградска Бистрица. За същите е необходимо да се изготвят проекти за масивни водохващания;
  
• 
  Отвеждаща деривация М-1 от яз. „Дяково”, на която има множествопропукани бетонови плочи довеждащи до наводнения на прилежащи дворни места в с. Дякково и евентуална опасност от възникване на свлачища по трасето на канала. Същият се нуждае от основен ремонт;
  
• 
  Тунел „Разметаница”, който се нуждае от ревизия и евентуален ремонт;
  
• 
  Корекция на „Бучалско дере” след преливника на яз. „Дяково”, което е затлачено и обрасло с дървесна растителност и е необходимо почистване, тъй като съществува опасност от причиняване на щети на съседни застроени дворни места в с. Дяково;
  
• 
  На НК „Блажиевски” има отнесени 100 мл от тръбен участък в следствие на свлачище;
  
• 
  Дюкер 1 и Дюкер 2 – пълнещи яз.”Дяково” – в районите на преминаване през р. Тополница, р. Джерман и р. Джубрена;
  
• 
  НК „Крашевски” използван за напояване и производство на ел. енергия, трасето на който минава през свлачища;
  
• 
  НК „ГНК Ляв” трасето на който минава през свлачища;
  
• 
  НК „Централна вада” трасето на който минава в поречието на р. Благоевградска Бистрица.
  

Настоящият анализ се стреми да даде отговор на няколко основни въпроси, които да зададат рамката на бъдещото развитие на водния сектор. За да се отговори на зададените въпроси, бе анализирана съществуващата информация и бяха направени прогнози в последователност, която определи и структурата на този анализ, а именно:

• 
  Анализ на водопотреблението по сектори за периода 1999-2009 г. и прогноза за следващите 25 г.;
  
• 
  Анализ на наличния воден ресурс и разработване на сценарии за промяната на валежите за 2021 г. и 2035 г. на база прилагането на съвременни модели за промяна на климата;
  
• 
  Определяне на регионите и секторите, за които е налице недостиг на вода и/или съществува подобен риск при бъдещи засушавания;
  
• 
  Предложение за мерки, които биха противодействали на риска от недостиг на вода при засушаване вследствие на климатичните промени.
  

• 
  
  Каталог: docs -> plans -> PORN
  PORN -> Приложение №1. Минали наводнения в збр за бу речен басейн струма
  PORN -> Обяснителна записка за определяне на Районите със значителен потенциален риск от наводнения в Западнобеломорски район за басейново управление
  PORN -> Закон за водите и Методика за оценка на риска от наводнения Съдържание
  PORN -> Приложение №1. Минали наводнения в збр за бу речен басейн струма
  
  
  
  Изтегляне 2.55 Mb.
  
  Сподели с приятели: