Предварителна оценка на риска от наводнения на Западнобеломорски район за басейново управление, съгласно чл. 146а от Закона за водите
Анализ и прогноза на водопотреблението
Изтегляне 2.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Демографска прогноза
- Анализ на водопотреблението през периода 1999-2009 г.
- Прогноза за водопотреблението за периода 2010 – 2035 г.
Анализ и прогноза на водопотреблениетоМетодология Анализираната информация и изготвените прогнози за водопотреблението от различните сектори се базират на изготвените и предадени в ЕК Планове за управление на речните басейни, допълнени с актуална информация за 2008 и 2009 г., предоставена от НСИ. Анализът бе осъществен в следната последователност: Изготвяне на демографска прогноза; Анализ на водопотреблението през изминалия период и прогноза за бъдещото водопотребление. Конкретният методологически апарат е описан във всеки от посочените раздели.
Прогнозата за населението, живеещо на територията на районите за басейново управление на водите и на подбасейните, се базира на екстраполация на средния темп на прираст за периода 1999-2009 г. Различията с националното равнище, определени от НСИ, се премахват чрез пропорционално увеличение/намаление на темпа на прираст на населението на районите и речните басейни. Подходът при прогнозиране на промяната на структурата на населението е консервативен. Средно за страната делът на населението между 15 г. и 64 г. се запазва. В зависимост от темпа на промяна на населението по райони и речни басейни, делът се променя с ±1%. По-съществени промени търпи отношението градско - селско население. Като населението на градовете намалява с по-бавен темп от населението в селата. При общо население на страната 7 528 103 жители, постепенното им намаление в краткосрочен (2015 г.), средносрочен (2021 г.) и дългосрочен (2035 г.) аспект е съответно 7 337 862, 7 094 897 и 6 534 980 жители. Намалението на населението по отделните райони на басейново управление е различен както се вижда в Таблица 1. Таблица 1. Демографски прогнози по райони на басейново управление
Анализ на водопотреблението през периода 1999-2009 г.Анализът за използваната вода по вид водоснабдяване и сектори за предходните години почива на информацията на НСИ, като общото количество на иззетата вода е сравнено с количеството на падналите валежи и речния отток за съответната година. Използваната вода е изчислена като сума от доставената вода (от водоснабдителните дружества и други предприятия) и собственото снабдяване. Източник на данни за доставената вода е изчерпателното наблюдение за водоснабдяването (напоителни системи и обществено водоснабдяване - ВиК), а за собствено снабдяване - частично статистическо наблюдение, обхващащо по-значимите потребители на вода (с над 36 хил.м3/г.). Не е включена водата за хидроенергетика и собственото снабдяване на домакинствата. Тенденцията е към увеличаване на количеството на иззетите вътрешни повърхностни води за периода 2000-2009 г. с изключение на 2001 г. и 2002 г. поради обстоятелството, че през най-сушавата 2000 г. бяха използвани почти целите обеми на язовирите и тяхното възстановяване се постигна през следващите две години. За трите години 2007, 2008 и 2009 процентът на иззетите повърхностни води (без водите на р. Дунав) е 83%, а на подземните иззети води съответно 17% от общото количество иззети води. Фиг. 1. Процентно разпределение на иззетите повърхностни води по вид водоснабдяване без АЕЦ през 2009 г. (Източник: НСИ) 
Фиг. 2. Процентно разпределение на иззетите подземни води по вид водоснабдяване през 2009 г. (Източник: НСИ) 
От двете графики е видно, че най-голямо е количеството на иззетите повърхностни води (без р. Дунав) от индустрията - 48,06%, след това от напоителни системи - 33,16%, общественото водоснабдяване (ВиК) - 17,90%, селско, горско и рибно стопанство - 0,80% и услуги - 0,08%. При иззетите подземни води процентът е най-голям за общественото водоснабдяване (ВиК) – 78,93%, последвано от индустрията - 16,73%, селско, горско и рибно стопанство - 1,92%, услуги - 1,73% и напоителни системи - 0,69%. При анализа на влиянието на климатичните промени върху водопотреблението се приемат като база годишните валежи при съвременния климат (1961-1990 г.) (Фиг. 3), спрямо които се сравняват падналите валежи от 1900 г. досега. Валежите в България са необходими за всяка дейност от практиката през цялата календарна година, но тяхното значение е най-голямо през топлото полугодие (април-септември) най-вече за селското стопанство и районите с летен туризъм. Разпределението на летните валежи при съвременния климат (1961-1990 г.) е показано на Фиг. 4. Валежната сума е недостатъчна и затруднява земеделското производство на страната и покриване на нуждите на туризма в Източна България и по поречието на р. Струма. Фиг. 3. Годишни валежи при съвременния климат (1961-1990 г.), мм 
Фиг. 4. Летни валежи при съвременния климат (1961-1990 г.), мм 
През целия 20ти век най-сухата година е 2000 г. с 40% намаление на общото количество валежи за страната, като басейните на р. Струма и р. Места са с най-голямото 65% намаление на валежите (Фиг. 5). Фиг. 5. Процентно отклонение на годишните валежи през 2000 г. в сравнение със съвременния климат (1961-1990 г.) 
От началото на 21ви век по-малко суха е 2008 г. с 26% намаление на валежите под нормата, като валежите за месеците август и ноември са съответно 27% и 36% от нормата, докато през септември валежите са 204% спрямо нормата. Както валежите в нормално влажна година, така и интензивните валежи след сухите периоди в райони без резервоари за съхранение на водите, се оттичат и не могат да се ползват. Поради тази причина анализът на използваната/иззетата вода спрямо средногодишния воден ресурс или речен отток в даден басейн без да се отчитат сезонните аномалии в оттока на конкретния водоизточник за водоползване на дадено селище или друг водоползвател не дава точна представа за причините за недостиг на вода. Недостигът на вода е най-вече през летния и есенния сезон, който недостиг може да се компенсира чрез съхранение на падналите валежи през зимата и пролетта. Броят на селищата на воден режим по басейни са другото доказателство, че валежите и наличието на резервоари за вода са определящи за постоянното водоподаване. Като брой селища на сезонен или целогодишен воден режим на първо място за 2000 г. е басейнът на р. Марица - 217 селища, последван от басейна на р. Струма - 155 и на р. Янтра – 141, но като брой население на първо място е басейнът на р. Струма с 336 831 души на воден режим през 2000 г., последван от р. Марица – 178 427 души и р. Янтра – 158 549 души. С най-ниско използвана вода в домакинствата през 2001 г. е басейнът на р. Доспат – 55 л/жит./ден. (Фиг. 6).
Едновременно с намалението на валежите, причиняващи водни режими за част от населението, се наблюдава и спад в използваната вода от вътрешни водоизточници в индустрията. По време на водни режими обаче се увеличава броят на авариите от честото спиране и пускане на водата и като цяло не се отчита значителна икономия на вода. Гарантирането на достатъчен воден ресурс и предотвратяването на водните режими е изключително важно за страна като България, тъй като страната е своеобразен рекордьор по загуби на вода при общественото водоснабдяване (ВиК) и напоителните системи. Прогноза за водопотреблението за периода 2010 – 2035 г.Прогнозираното водопотребление по населени места и речни басейни е направено в два разреза: домакинства и бизнес, предоставени от ВиК операторите. Прогнозният период е 26 години, със стартова година 2010 г. и финална година 2035 г. Прогнозата за водопотребление на битови клиенти е функция на три прогнози: прогноза за динамика на населението, прогнозата за индивидуалното потребление на вода и прогнозата за достъп до обществено водоснабдяване на населението. Прогнозата за динамика на населението е сходна с тази в Плановете за управление на речните басейни, като е извършена екстраполация на приетите демографски тенденции до 2035 г. (Таблица 1). Прогнозата за индивидуалното водно потребление е съобразена със средното измерено водно потребление на човек в страната и тенденцията на увеличаването му при очаквано нарастване на жизнения стандарт на населението. Изчислено е, че през 2010 г. среднодневното потребление на човек по отделните райони на басейново управление е както следва: Дунавски район – 113 л, Черноморски район – 87 л, Източнобеломорски район – 85 л и Западнобеломорски район – 97 л. Предвидено е това потребление на вода да достигне през 2035 г. до 120 л/ч./ден. за всички райони на басейново управление. На Фиг. 7 и Таблица 2 е показано прогнозното водопотребление на домакинствата по райони. Фиг. 7. Прогнозно водопотребление на домакинствата по райони за периода 2010-2035 г., м3 
Таблица 2. Прогнозно водопотребление на домакинствата и бизнеса за периода 2010-2035 г., хил. м3
Намалението на водопотреблението в домакинствата за 2035 г. спрямо 2010 г. е както следва: Дунавски район – 8%, и Западнобеломорски – 0,9%, а в Черноморски и Източнобеломорски район повишението е съответно 28,8% и 15,1%.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
