Граници на Западнобеломорски район за басейново управление на водите

Основните реки Струма, Места и Доспат са трансгранични. Реките Струма (извира от планина Витоша - 2180 м н.м.) и Места (извира от Рила планина - 2240 м н.в.) пресичат държавната граница и се вливат в Егейско море на територията на Република Гърция. Река Доспат (извира от Западните Родопи - 1643 м.) пресича държавната граница и устието й е на територията на Република Гърция.

Основните параметри на реките Струма Места и Доспат на територията на РБългария са представени в следващите таблици:

Горното поречие на река Струма се простира в (Крайщидната) – Западно­средногорска среднопланинска и котловинна геоморфоложка подобласт от Преходната морфоложка област. Разположена е между Старопланинската и Рило-Родопските области. Отличава се с пъстро морфоложко разнообразие от планини, хълмове, бърда, ридове и междупланински котловини, предопределено от геолого-литоложкия строеж на терена.

По-обширни терциерни-кватернерни котловини в Струмско поречие са Пернишката, Брезнишката, Радомирската, Кюстендилската котловини, Пиянечкия и Бобовдолския басейни.

Средното поречие на река Струма и целият водосбор на река Места принадлежат на Рило-Родопската област. Кристалинният масив представлява лабиринт от високи скалисти върхове, била и ридове, дълбоки речни долини и клисури. В самостоятелна подобласт се отделят крайграничните планини: Осоговска, с най-висок връх Руен – 2251 м, Влахина (вр. Кадийца 1924 м), Малашевска и Огражден (вр. Маркови кладенци 1522 м) и Беласица (вр. Радомир 2029 м).

Разломните граници на планинските вериги ограничават Джерманската, Благоевградската, Симитлийската, Санданската и Струмешнишката котловини.

В рилските и пирински алпийски дялове ледниците от последното заледяване са моделирали забележителни циркуси, трогови долини, стотици езера, моренни валове, остри върхове и скални зъбери. Характерни елементи на планинския релеф са старите денудационни заравнености (платовидни била) и акумулационните и ерозионни речни тераси. По Рила и Пирин са установи четири етажни денудационни повърхнини между хипсометричните нива 1200-2600 м н.м.в.

В речните долини, по бреговете им и в котловините са образувани две заливни и 6-7 надзаливни (ниски, средни и високи) речни тераси.

По река Струма от Кресненския до Рупелския пролом са развити: една ниска заливна тераса и 6 надзаливни акумулационни и ерозионни тераси относителни височини над съвременните речни легла (м): 5-7; 8-12; 20-22; 40-45; 60-65 и 85-100.

Край планинските склонове, реките и потоците са отложени наносни и поройни конуси, като в някои котловини образуват непрекъснати ивици.

В терените, изградени от карбонатни скали в Западното Средногорие, Крайщето Пирин, Славянска планина и рида Дъбраш са разпространени карстови форми (кари, понори, пропасти, пещери) и големи карстови извори. Между Рила и Пирин и Западнородопската подобласт на Местенската долина се разполагат Разложката и Гоцеделчевската котловини.

Р
В Краището сравнително големи площи заемат средно-горнотриаските напукани, разломени и окарстени варовици, доломитни варовици и доломити, частично и юрски карбонатни формации оформящи рида Голо Бърдо, Земенската и Конявската карстови водоносни системи и цяла редица по-малки карстови райони и фрагменти със значителни количества студени и субтермални карстови води. Те подхранват многобройни извори, които се ползват за водоснабдяване и напояване и участват във формирането на речния отток.
елефът на водосбора на река Места се характеризира със следните особености: Водосборът на река Места обхваща южните склонове на Рила, Източните склонове на Пирин и Западните склонове на Западните Родопи. Трите планини се свързват съответно чрез Пределската седловина (Рила и Пирин) и седловина Аврамови колиби

(Рила с Родопите). Долините на Бяла и Черна Места са стръмни и тесни. Съединяват се на североизток от гр. Якоруда. След това Места навлиза в източната част на Разложката котловина (850 м.н.в.) разположена между Рила, Пирин и Доспатската планина. На юг от нея Места се врязва в западния склон на родопския рид Дъбраш, където образува дългия и тесен пролом Момина клисура. На юг от него река Места навлиза в Гоцеделчевското поле (500-600 м). То заема около 40 – 50 000 дка на десния бряг на Места и около 15000 дка на левия. Западните Родопи са прорязани от стръмно склонести долини - леви притоци на Места.

В горното си течение притоците на река Места, реките Бяла и Черна Места са стръмни, като наклона постепенно намалява при гр. Якоруда. Склоновете на долината са стръмни и скалисти. Дъното на долината е тясно, но на места се разширява до 60-80 м. Коритото на реката е каменисто като дъното е чакълесто – каменливо. При вливането на Черна Места долината се разширява до 300-400 м. Склоновете са също стръмни, но обрасли. Коритото се разширява на 12-15 м. при гр. Якоруда напречният профил на долината е тесен, дълбок със стръмни склонове, като след града долината се разширява до около 600 м. Залесеността намалява, като към с. Бабяк теренът е силно обезлесен. Склоновете са прорязани от множество дерета, които при устията си образуват наносни конуси. Ширината на коритото достига 20-25 м. Дъното е чакълесто-песъкливо с много заоблени големи камъни. При вливането на река Белишка долината на река Места се разширява до 1,5 км. След вливането на река Бабяк долината се стеснява много, склоновете й стават стръмни, а дъното й достига до няколко десетки метра. Склоновете й са залесени с храсталак, като съвсем малко иглолистни гори има по билата.

При село Елешница и град Добринище реката силно меандрира. След като приеме десния приток – Безбожка река, река Места навлиза в Момина клисура. Напречният профил на реката е тесен и дълбок. Склоновете са обрасли с нискостъблени гори, примесени с иглолистни. Речното корито достига 45-50 м. Дълбочината на реката достига 0,8 м, а на места до метър. Дъното на реката запазва същия характер - чакълесто песъчливо. След Момина клисура реката навлиза в Гоце Делчевското поле. Тук напречният профил на долината е трапецовиден, като склоновете са полегати. Долината е широка 3-4 км. Реката тече покрай левия склон, като полето остава почти от дясно. Реката залива широки речни тераси. Дъното е песъчливо-глинесто. Този характер се запазва до границата.

Десните притоци на река Места се подхранват от Рила и Пирин, а левите – от рида Дъбраш в Западните Родопи, с най-висок връх Беслет – 1938 м.

Между котловините реката протича през Момина клисура и напуска нашите предели също в проломна долина.

Западнородопските върхове, била и ридове се отличават със заоблени релефни форми, пресечени от дълбоките стръмносклонови долини.

Речните водосбори в Югозападна България са изградени от разнородните метаморфни, магмени и седиментни скални формации, с различна възраст.

По своето географско разположение България попада в южната част на умерения пояс, в близко съседство със субтропичната средиземноморска климатична област. Поради това климатът е умерено континентален, като в най-южните райони той има характера на преходен към средиземноморски.

През студеното полугодие преносът на въздушни маси над България е главно откъм Атлантическия океан и Средиземноморието, но нерядко откъм североизток нахлуват и студени континентални маси на умерените ширини, а понякога и арктични маси, които причиняват силни застудявания. През това полугодие Стара планина играе ролята на съществена преграда срещу студените ветрове откъм северния сектор, поради което зимата в районите на юг от нея е доста по-мека. През студеното полугодие и особено през зимата твърде често се проявяват резки затопляния, причинявани от топлия сектор на преминаващи северно от България средиземноморски циклони. При такива затопляния снежната покривка в низините се стопява напълно, а в планините намалява чувствително. Средиземноморските циклони през зимата засягат по-често южните райони на България, като причиняват бързо увеличение на валежите в посока от север към юг. В най-южните райони максимумът на валежите е именно през зимата.

През топлото полугодие преносът на въздушни маси над България е най-често откъм Атлантическия океан. В съответствие с това през тази част на годината най-големите валежи падат по северните и северозападните склонове на планините и местата в близост до тях. В по-голямата част на страната (без най-южните райони) максимумът на валежите е през лятото - главно през юни, отчасти и през май, през които месеци най-често нахлуват атлантически въздушни маси.

Главно през втората половина на лятото и началото на есента България твърде често попада под влиянието на азорски антициклонални ядра, които причиняват твърде продължителни засушавания.

Климатичните различия в низините на България, не са много големи и се проявяват предимно през студената част на годината. Климатът на планинските райони се отличава рязко от този на низините. В планините през цялата година температурите остават чувствително по-ниски, а валежите по-големи. Тук снежната покривка се задържа непрекъснато по няколко месеца, като дебелината й в по-високите части на планините надминава 1—1,5 м.

Климатът в горното поречие на река Струма е умереноконтинентален, а в средното поречие – преходно-континентален със съществено средиземноморско влияние. Средните многогодишни температури на въздуха варират от 2,9 ⁰ С на най-високия връх Мусала, в централния дял на Рила, до 13,9 ⁰С в гр.Сандански и гр.Кресна.

Климатичните характеристики на поречието го определят като част от континенталната средиземноморска зона. В горната част на поречието, полетата на Кюстендил и Радомир, под влиянието на континенталната средиземноморска зона се проявяват климатичните особености и на преходно континенталната зона, които са характерни за тази част от Централната западна зона. Изразени са със сравнително по-мека зима и по-топло лято. Средногодишна стойност на валежите е малко по-ниска - 517 мм.

Климатът по долината на река Места е умерено-континентален със средиземноморско влияние, а в по-високите орографски части – планински.

Средиземноморското влияние е по-осезателно на юг по долината на река Места, обуславяйки постепенната смяна на умереноконтиненталния с преходно-средиземноморски климат. С увеличаване на надморската височина в Родопите и особено в Пирин се наблюдават типичните черти на планинския климат, смекчен до известна степен в по-ниския пояс.

С най-голям брой ясни и относително топли слънчеви дни през топлото полугодие са месеците юли и август, а през студеното полугодие - периода януари-март. Най-общо лятото е кратко и прохладно /абсолютно доминира немразовитото време, въпреки че по най-високите планински части през юли и август се отчитат и отрицателни температури, а в края на август може да падне и сняг/, зимата е дълга и студена.

Годишната сума на валежите се изменя между 500-550 мм за долината на Струма от границата до Благоевград или от 600-650 мм за долината на Места, на юг от гр. Разлог, до над 1200 мм във високопланинските части на Пирин и Рила.

Валежите достигат своя връх през м. ноември и декември със сравнително сухо лято. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите са оценени с разполагаеми данни за района на най-южната част на Югозападна България. Средногодишна стойност на валежите е около 534 мм. и е под необходимото водопотребление на културите през вегетационния период.

Най-големи сезонни валежи има през зимата, които за високопланинските части на Пирин и Рила надвишават 350 мм. Нарастването на валежите върви от север на юг и от долините към върховете. В Брезнишкото поле валежите са 100-150 мм, а в долините на Струма и Места – съответно над 150-175 мм. Във високопланиските части на Рила и Пирин те са съответно над 250-350 мм. Валежите се характеризират с неравномерно разпределение през годината, по-ясно изразена за Югозападната зона с малкото им количество през летните месеци и по-голямата честота на периоди без валежи в същите месеци.

През пролетта най-ниски са валежите по долината на Струма, на юг от Кресненското дефиле – около 100 мм, а най-високи са в Рила  над 350 мм. В долината на Места валежите са около 150 мм.

През лятото валежите в долната част на Струмското поречие са над 100 мм, на Места  100-125 мм, в Брезнишкото поле на север достигат до 150-175 мм, в Пирин  над 250 мм и в Рила над 300 мм.

През валежите в по-ниските райони малко нарастват от около 150 мм за Струма над Благоевградско, Кюстендилско и Брезнишко полета, 175 мм за долината на Места на юг от Разлог и Радомирското поле и надвишават 250 мм в Рила и Пирин.

От месечните валежи през зимата най-високи стойности отбелязва февруари - над 110 мм във високите части на Пирин; през пролетта максимумите са през май и юни – около и над 130 мм за високите части на Рила. Най-ниски са валежите през август и септември: в най-ниските части на долините  около 20 мм, а в Рила – около 70 мм. През есента най-високи са валежите през ноември  от 60 мм по средна и долна Струма до над 100 мм в Пирин.

Средногодишната валежна сума в долината на река Места е около 700 мм и 1200 мм - във високопланинската част на Пирин. Поради по-голямата надморска височина в сравнение с долината на р. Струма, температурите са значително по-ниски, а валежните количества – по-големи. Режимът на валежите се характеризира с летен минимум и есенно-зимен максимум.

Температурният режим в района преди всичко се обуславя от надморската височина и от преобладаващата форма на терена. С оглед на това може да се очертаят следните области с характерните особености на температурите:

Средната и долна част от долината на Струма (под Благоевград) се

характеризира с мека зима, при която среднодневните януарски температури са над нулата (до над 2 около Сандански–Кулата); горещо лято, като температурата там превишава 25 през юли, а в отделни дни до 40-42. През зимата има отделни краткотрайни застудявания, през които температурата пада под 5-6 под нулата, а при изключителни застудявания – до 16-18 под нулата. Пролетта настъпва рано  около втората половина на март температурата се вдига над 10, а през април достига 13-14 при максимум до 30-32. Есента е малко по-топла от пролетта (с около 0,5-1), като през октомври достига средно до около 13-14.

Долината в Долна Места (около и над Гоце Делчев) също има сравнително мека зима – с около и над 0 средна температура през януари и 20-21 – през юни.

Котловинните и долинни полета от предната част на Места и средната част на

Струма – Радомирско, Кюстендилско, Дупнишко и Пернишко полета имат сравнително по-студена зима, през януари средната температура е около 1-2 под нулата, но не спада по-ниско от -20 до -25. Лятото там не е много горещо  през юли средните температури около Разлог са около 16-20, а в Кюстeндилско 19-21.

Високото Радомирско поле и хълмистите райони между равнинните и

планинските части на района имат още по-студена зима – до 4 под нулата, а през юли температурата е също около 19-20.

В ниските планински части на района (Рила, Пирин и Витоша), януарските

температури средно са между 4-6 под нулата, а във високопланинската – под 6 под нулата. Юлските температури в двете части са съответно 15-16 и около и под 14. В планините януарските температури и при най-силни студове обикновено не спадат под 22-26 под нулата. Зимата тук е най-продължителна  5-7 месеца в зависимост от надморската височина. Най-високата температура е през юли и средно се движи между 13-16. В най-силните горещини температурите достигат до 30-35 През лятото са възможни и силни застудявания с падане на температурите до 0 през юли и до 3-7 под нулата за август. В планинската част есента е приблизително по-топла от пролетта.

По данни за основните климатични показатели в станция Банско /936 м н. в./, станция х. Вихрен /2064 м н. в./ и циркус Голям Казан /2455 м н. в./: средната температура на най-топлия месец в долината - юли , е +18,9°С, а за планината - август, са съответно +12,2°С и +8,7°С; средните януарски температури са -1,9°С, -4,7°С и -7,7°С; средните годишни температури са съответно 9°С, 3,4°С и 0,3°С;

Снежната покривка в Западнобеломорския район по общо описание на режима е аналогична на тази в Източнобеломорския: краткотрайна и неустановена в ниските райони – в района на Петрич и Сандански броят на дните със снежна покривка е само 15-20, във високопланинската част – от 150 до 250 дни (от ноември-декември до април–май), а максималната дебелина превишава 100-150 см.

Най-голям дефицит на влажността в Западнобеломорски район има най-южната част на долината на Струма (6-7 мм годишно), след това с по-малък дефицит се отличават полетата по средното течение на Струма, след тях следват полетата по горното течение на Струма и долината на Места и се стигне до Брезнишкото поле с годишен дефицит под 4 мм.

В планинските райони с нарастването на надморската височина дефицитът бързо намалява, като при 2000 м годишната му стойност е около 2 мм, а по върховете Черни връх и Мусала - съответно 1,2 мм и 0,9 мм.

През зимните месеци дефицитът по върховете е около 0,4-0,7 мм за февруари, а в низините  1-2 мм.

През юни средният дефицит се движи между 9-10 мм при Сандански а 0,8 мм за в. Мусала.

Максимумът на средномесечния дефицит на влажността за места с надморска височина под 1000 м е главно през юли, а във високите области – през август.

Годишната амплитуда на месечния дефицит на влажността се движи между 1,2 мм през януари до 13 мм за юли при Сандански и до 0,4 мм и 1,7 мм за същите месеци при в. Мусала.

Абсолютната влажност средно за годината достига най-големи стойности 8-8,5 мм в южната част на Струмската долина, като в средната й част достига 7-8 мм, а по високите полета – 7 мм. На връх Мусала абсолютната влажност годишно достига 3,3 мм. Тя е най-ниска през януари, а най-висока – през юли. В долината на Струма южно от Благоевград абсолютната влажност се приема от 4,0-4,5 мм до 12-13 мм. Във високите полета максималната абсолютна влажност е 10-12 мм, а в планинските области и под 6-10 мм.

В долината на Струма, на юг от Конявската планина, средногодишната относителна влажност е между 65 и 70%. В останалата ниска част на района влажността е между 70–75%, а в планинската  над 75-80%.

През декември-януари  месеците с най-голяма влажност, в низините и по-ниските планински части относителната влажност е между 80-85%. В края на зимата е между 75-80%, с малко по-ниски стойности е по долината на Струма, южно от Бобошево.

През март и април в по-голямата част на района, без планинскитe му части, относителната влажност намалява, като по долината на Струма, южно от Конявската планина е 62-65%, а в останалата непланинска част е 65-70%. В планините през тези месеци влажността е 70-80%.

През май влажността нараства слабо, най-ниски стойности има през август, като достига в Струмската долина на юг до 52-55%. В Кюстендилско, Дупнишко и Радомирско полета до 55-60%, по долината на Места – 60-65%, в планините – над 65% и до 80% в най-високите части.

От септември влажността непрекъснато се увеличава до годишния си максимум през декември-януари.

В последните десетилетия се наблюдава глобално изменение на околната среда в световен мащаб, изразяващ се в изменение на климата в резултат на затопляне.

Климатът непрекъснато се изменя в определени граници и тези промени винаги са глобални, но в различна степен се проявяват в различните географски зони и области. Климатичната система се състои от отделни елементи, които не са в едно и също състояние, а непрекъснато се изменят, като трендът на кривите, с които се изразяват, е възходящ или низходящ. Тези непрекъснати промени зависят от много фактори – земни, космически, хидроложки, орографски, геоложки и т.н. Понастоящем като най-голям фактор се посочва човечеството и неговата стопанска дейност, водеща до създаване и усилване на парниковия ефект, до замърсяване на атмосферата, изтъняване на озоновия слой и т.н.

В този аспект се разглежда и глобалното затопляне в световен мащаб. То се изразява във все по-интензивна промяна на климата, а оттам и в количеството и режима на оттока в реките, както във вътрешногодишното му разпределение, така и в многогодишен аспект. Като последица от тази интензивна промяна на климата, все по-често се говори за засилване на “опустиняването” в някои райони на Европа, като Испания, Португалия и Гърция.

Годишната сума на снеговалежите във водосборите непрекъснато намалява за сметка на падането на катастрофални валежи от дъжд върху ограничени водосборни области. Последните предизвикаха наводнения в редица райони на България с особено големи щети през лятото на 2005 година.

От друга страна, все по-тънката снежна покривка във водосборите води до по-малък воден отток в реките по време на вегетацията на растенията (лятното маловодие), по-голяма евапотранспирация и по-голяма нужда от вода за напояване.

Според изследвания на БАН, от началото на 80-те до средата на 90-те години на ХХ век, България преживя тежки засушавания, които достигнаха връхната си точка през 1993 и 1994 г. Периода на засушаване продължи от 1982 г до 1994 г.

В поредицата от 100-годишния период на наблюдения засушливи години са 1894, 1899, 1904, 1907, 1908, 1917, 1918, 1923, 1926, 1927, 1928, 1934, 1938, 1942, 1945, 1946, 1947, 1948, 1949, 1950, 1952, 1965, 1968, 1985, 1990, 1992, 1993 г. В тази поредица от сухи години се очертават три продължителни сухи периода:1902-1913 г.;1942-1953 г. и 1982- 1994 г. Първият период е най-къс и сух и в него са 20% от годините, във втория период сухи са 40% от годините, а в третия те са повече от 50% и засушаването обхваща почти всички сезони.

Високите планински масиви Рила и Пирин са разположени в горната и средна част на района и разделят поречията на реките Струма, Места и Доспат. Реките протичащи по склоновете на тези планини са най-многоводни, като отточният модул достига и превишава 35-40 л/сек/kм², поради високите валежи  над 1200 мм годишно. За тях е характерна и голямата гъстота на речната мрежа  над 2-2,5 kм/kм².

Следващите по водност реки са родопските притоци на река Места, както и Осоговските притоци на река Струма с отточни модули до 15-20 л/сек/kм² при годишни валежи 900-1000 мм и гъстота на речната мрежа до 1,5-2 kм/kм².

В долината на река Места отточните модули достигат най-ниските си стойности до 2 л/сек/kм² в южната й част при валежи около 650 мм, а в долината на р.Струма, най-ниските части под Сандански и до границата намаляват до 0,5-1 л/сек/kм² при валежи под 550 мм годишно и гъстота на речната мрежа до 0,6 kм/kм².

В горното течение на река Струма модулите се изменят между 3-4 л/сек/kм² за високите полета, до 20-25 л/сек/kм² за Витоша и до 35-40 л/сек/kм² за Рила и Пирин.

Измененията на годишния отток на реките зависят от съчетанията и разпределенията на валежите, снежната покривка и температурата на въздуха.

Във високите планински части на района оттокът през зимата e нисък, с минимум през февруари, като следствие от намаления приток на вода под дебелата снежна покривка и ниските температури. В тази част обилните дъждове през пролетта и наличието на интензивно снеготопене довеждат до рязко изразено пълноводие с максимум през май  до около 30% от годишния отток.

С понижението на надморските височини на басейните, пълноводието се измества постепенно към зимните месеци, като в най-южните райони максимумът е през февруари.

Маловодието за високопланинските части започва след юли и продължава чак до зимата. За по-ниските планински райони маловодието започва през юли, а за най-южните и ниски райони  през май-юни и достига своя минимум през септември.

Естествения отток на реките Струма, Места и Доспат при границата с Гърция е представен в следващата таблица: