Анализ на обезпечеността на водопотреблението в зависимост от качеството на водите

Анализ на обезпечеността на водопотреблението в зависимост от качеството на водите

• 
  наличието на водни ресурси с добро или лошо качество на водите и
  
• 
  причините за влошаване на качеството на водите.
  

Всичките 39 подземни водни тела в Западнобеломорския район са в добро химическо състояние.

В Западнобеломорския район за басейново управление състоянието на всички подземни водни тела е определено като добро, като няма данни за превишаване на определените норми. Епизодични превишения са регистрирани в подземни водни тела по показатели нитрати, нитрити, фосфати, пестициди от интензивно земеделие; амоняк, нитрати, нитрити, фосфати от населени места без ПСОВ и без канализация.

По-лошо е екологичното състояние на повърхностните водни тела, където водещи за определяне на състоянието са биологичните елементи

Сред точковите източници на замърсяване с най-голям натиск в Западнобеломорския район са: заустване от ПСОВ; по-големи населени места без ГПСОВ; значими обекти, заустващи директно във водни обекти (ПСОВ, бетонови възли, канализационни колектори, оранжерии, бензиностанции и др.); производства с комплексни разрешителни за КПКЗ и нерегламентирани сметища. Като най-значимо се определя дифузното замърсяване от по-големите населени места, от населени места без изградени ПСОВ и без канализационна мрежа, от земеделски площи, използвани за интензивно земеделие. С по-малко въздействие са различни препарати за растителна защита, отглеждане на животни и използване на получения органичен тор, транспорт и др.

Общо за страната питейните пречиствателни станции са с 41,2% обща използваемост на проектния средногодишен капацитет, като не добре поддържаните съоръжения и прилагани реагенти не винаги гарантират постоянни показатели съгласно Наредба № 9 от 16.03.2001 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Минералните води в България имат различен състав и свойства, които обуславят и различни възможности за тяхното използване, което няма данни да създава риск за околната среда. Също така няма данни за инвестиционни намерения за ползване на водата за дейности, които представляват потенциален риск за замърсяване и увреждане на околната среда.

Риск за околната среда представляват не самите дейности и обекти, за които се използва минералната вода, а неусвояването на ресурса и свободното изливане на минералната вода, което може да доведе до топлинно замърсяване на пресни подземни води и повърхностни води и засоляване на почвата.

• Изводи и основни мерки за преодоляване на недостига на вода

• 
  Бъдещите водни ресурси в България, при прогнозираното ниво на потребление на вода от различните водоползватели, са достатъчни да покрият нуждите при бъдещи климатични промени и по трите сценария (оптимистичен, реалистичен и песимистичен) за очакваните валежи в краткосрочна (2015 г.), средносрочна (2021 г.) и дългосрочна (2035 г.) перспектива, както и в случай на екстремно засушаване.
  
• 
  Като цяло страната не е застрашена от воден стрес - натискът от общо иззетите води спрямо повърхностните (вкл. притокът от р. Дунав) и подземните водни ресурси е под 10%. По речни басейни спрямо вътрешния речен отток няма воден стрес за Западнобеломорския район, а се очаква нисък воден стрес в Дунавския район и среден воден стрес за Черноморския и Източнобеломорския район.
  
• 
  Проблемите с недостига на вода през сухите години и през нормално влажните години, свързани с въвеждането на целогодишни и сезонни режими на водоподаване, обхващат главно селища, които не се снабдяват с вода от резервоари за денонощно, сезонно и многогодишно съхранение на повърхностния воден ресурс, както и в по-редки случаи на селища с водоснабдяване от язовир, но с проблеми във водопреносната система – течове, аварии.
  
• 
  Отклоненията в качеството на доставяната питейна вода се дължат основно на липсата на пречиствателни съоръжения за повърхностните водоизточници, което се изисква от Наредба № 12/ 2002 г., както и на остарялата водопреносна мрежа.
  
• 
  Влошаването на качеството на повърхностните и подземните водни тела се дължи на недостатъчния брой и капацитет на пречиствателните станции за отпадъчни води, екологично несъобразено земеползване и промишлена дейност.
  
• 
  България е една от най-богатите страни в Европа на минерални води, позволяващи различно приложение.
  

• 
  икономическа ефективност на потреблението на вода. Водата трябва да се използва при максимална възможна ефективност предвид нарастващия дефицит на прясна вода с добри качества и ограничени финансови ресурси.
  
• 
  равноправие. Достъпът до вода в подходящо количество и качество е основно право за всички хора.
  
• 
  екологична устойчивост. Използване на водните ресурси по начин, незастрашаващ бъдещите поколения да разполагат със същия ресурс.
  

• 
  природата като система за наличието на водния ресурс и неговото качество и
  
• 
  обществото като система, която определя използването на ресурса, създаването на отпадъци и замърсяването на ресурса.
  

За осигуряването на постоянен достъп до вода в условията на климатични промени (засушавания и наводнения) е необходим набор от мерки, започващи от водоизточника до водоприемника, а именно:

• 
  увеличаване водния отток на водосборите, прилагайки добри практики за увеличаване на дебита и намаляване на евапотранспирацията. Процесите в земеползването и растителната покривка влияят върху физическото разпределение и качеството на водата и трябва да се имат предвид при общото планиране и управление на водните ресурси;
  
• 
  интегриране на дейностите в горното и долното течение на реките. Припознаването на уязвимостта на долното течение от дейностите в горното течение е задължително. И в този случай управлението засяга както природните системи, така и тези свързани с човешката дейност;
  
• 
  изграждане на подходяща система от съоръжения както за целогогодишно осигуряване на необходимото количество вода с изискуемото се качество от наличните водоизточници, така и за намаляване на загубата на чиста природна вода, изискваща допълнително пречистване при последващо използване;
  
• 
  прилагане на екологично съобразени методи и технологии за отстраняване на замърсяванията без внасяне на допълнителни вредни за природата съединения и позволяващи оборотното използване на водите и др.
  

Важно е да се отбележи, че за нуждите на тази оценка бяха взети известните към момента граници на населените места. Новия кадастър е наличен в БДЗБР само за гр. Благоевград и гр. Перник. В тази връзка, на този етап не е отчетено бъдещото застрояване на нови райони в населените места, тъй като не разполагаме с такава информация.

В резултат на направената предварителна оценка на риска от наводнения, като първи етап от изготвянето на Плана за управление на риска от наводнения, при бъдещо разглеждане, оценяване и съгласуване на ПУП за жилищно и/или индустриално застрояване е необходимо във всеки конкретен случай да се взима в предвид настоящата оценка на потенциалния риск от наводнения.

7. 
   Информиране на обществеността и консултации
   

• 
  Поиска от общините информация за участъци от реки в границата на всяка от общините, за които съществува потенциален риск от наводнения;
  

• 
  Поиска от общините информация за обхвата и размера на щетите от преминалите наводнения през м. декември 2010г.;
  
• 
  Изпрати за попълване до кметовете на 31 общини в обхвата на ЗБР за БУ електронни анкети, съгласно изискванията на методиката за ПОРН, които да отчетат регистрираните в миналото наводнения преминали през населените места по общини;
  
• 
  Изпрати писма с молба за предоставяне на информация от НЕК ЕАД – Предприятие „Язовири и каскади” /за опасни хидротехнически съоръжения/, НС ЕАД – София /за регистрирани в миналото наводнения и потенциално опасни участъци от коригираните речни участъци/ и ГД „ПБЗН” – МВР /регистрирани минали наводнения и сателитни изображения на регистрирани наводнения/;
  
• 
  Изиска от Областните управители да бъдат предоставени Областните планове за защита на населението при бедствия и аварии – част „Наводнения”;
  
• 
  Изпрати писмо до Център за приложение на спътникови изображения – РЕСАК, гр. София с молба за предоставяне на сателитни снимки на минали в ЗБР за БУ наводнения.
  

1. 
   На 24.01.2012г. от 10.30ч. в Читалище „Иван Вазов”, гр. Доспат – за основен речен басейн Доспат;
   
2. 
   На 26.01.2012г. от 10.30ч. в Заседателната зала на Общински съвет Разлог /в сградата на Община Разлог/, гр. Разлог – за основен речен басейн Места;
   
3. 
   На 31.01.2012г. от 10.30ч. в Заседателна зала №2, ет.2, в Басейнов дирекция Западнобеломорски район - гр. Благоевград – за долно течение на основен речен басейн Струма и
   
4. 
   На 02.02.2012г. от 10.30ч. в Областна администрация гр. Кюстендил - за горно течение на основен речен басейн Струма.
   

Специфично за ЗБР за БУ е, че и трите основни речни басейна – Струма, Места и Доспат са трансгранични. Както за нуждите на ПУРБ, така и до настоящия момент за нуждите на ПОРН трансгранични водни тела между РБълария и РГърция не са определяни. За преодоляването на проблемите с международната координация с РГърция след докладването на ПУРБ през 2010 г. е подписана декларация за сътрудничество с РГърция за координация по смисъла на РДВ, като до момента са проведени две работни срещи. Във връзка с решение от последната (втора) среща, проведена на 12.10.2011г. беше извършен обмен на информация между двете държави по всички въпроси касаещи определените от нас трансгранични водни тела.

В резултат на това двете страни координирано ще определят районите със значителен потенциален риск от наводнения за речните басейни на Струма, Места и Доспат.

В началото на 2012г. предстои и установяване на контакт с органите на управление на водите в РМакедония за осъществяване на трансгранично сътрудничество по въпросите на ПУРБ и ПОРН/ПУРН за басейните на Струмешница и Лебница. При осъществяването на този контакт ЗБР за БУ ще уведоми македонската страна за разработената Методика за ПОРН, както и за резултатите от обсъжданията на проекта на ПОРН.

• 
  Използвани методологии – Утвърдена Методика по чл.187, ал.2, т.6 от Закона за водите, за предварителна оценка на риска от наводнения, съгласно Директива 2007/60/ЕО;
  

• 
  Източници на информация:
  

1. 
   БДЗБР – Благоевград;
   
2. 
   МОСВ;
   
3. 
   НИМХ;
   
4. 
   ГД „ПБЗН” – МВР;
   
5. 
   Общински администрации;
   
6. 
   Областни администрации;
   
7. 
   НЕК ЕАД – Предприятие „Язовири и каскади”;
   
8. 
   „Напоителни системи” ЕАД;
   
9. 
   МКВП към МС;
   
10. 
    Литературни източници и публикации и др.