Предварителна оценка на риска от наводнения на Западнобеломорски район за басейново управление, съгласно чл. 146а от Закона за водите
Анализ и прогноза за обезпечеността на водопотреблението на база изготвени сценарии, отчитащи промените в климата
Изтегляне 2.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Анализ на обезпечеността на водопотреблението през изминалия период
- Сценарии, отчитащи промените в климата за периода на стратегията
- Оптимистичен сценарий за промяна на валежите
- Реалистичен сценарий за промяна на валежите
- Песимистичен сценарий за промяна на валежите
Анализ и прогноза за обезпечеността на водопотреблението на база изготвени сценарии, отчитащи промените в климатаПри изготвяне на този раздел е използвана следната технологична последователност:
Анализът за обезпечеността на водопотреблението е направен въз основа на информацията от Плановете за управление на речни басейни на 4-те басейнови района – Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски и Западнобеломорски, актуализирана с дългосрочните средногодишни пресни водни ресурси за страната за периода 1974-2008 г. с отчитане и на притока от р. Дунав. Като бенчмарк за недостиг на вода се приема годишен наличен воден ресурс на човек под 1000 м3 вода, което се счита за извънредно оскъден воден ресурс; при под 5000 м3 наличен воден ресурс на човек - ограничен воден ресурс, а над 20 000 м3 - голям воден ресурс. Като индикатор за оценка как общото водопотребление се отразява на водния ресурс в страната се използва индексът за водопотребление (или известен и като индикатор за воден стрес), който е отношението на общото средногодишно иззето количество прясна вода спрямо средномногогодишния ресурс на прясна вода. При стойности на този процент между 0% и 10% - няма данни за воден стрес, при стойности от 10% до 20% - нисък воден стрес, при 20%-40% - среден воден стрес, при 40%-80% - висок воден стрес и при стойности над 80%- много висок воден стрес.
През 2010 г. България включи при изчислението на пресните си водни ресурси и външния приток от р. Дунав в размер на 88,679 милиарда м3 (стойността е за притока на р. Дунав към створа на държавната граница при Ново село – 833,600 км). Поради все още липсваща инфраструктура за използване на Дунавските води във вътрешността на страната при настоящия анализ на обезпечеността на потреблението на вода за минал период са взети предвид основно иззетите/използваните вътрешни води и влиянието на промените на климата (валежите) върху земната територия на страната. Общите ресурси на прясна вода без р. Дунав са 18,547 милиарда м3, получени на базата на дългосрочните средногодишни данни на валежите, действителна евапотранспирация, вътрешен отток и действителен външен приток. България разполага и с подземни води в добро количествено състояние - всички подземни водни тела в Черноморския, Източнобеломорския и Западнобеломорския район и 86% от тях в Дунавския район. Наличните подземни води достъпни за годишно използване са 3,404 милиарда м3. Процентът на общо иззетата прясна вода е 6,2% през 2009 г. от наличния ресурс от прясна вода в страната, т.е. в България няма данни за воден стрес според индикатора за воден стрес. Делът на иззетите води спрямо ресурса на басейново ниво през 2009 г. показва, че в Западнобеломорски район: няма воден стрес (5,6%). Средните данни за общия действителен вътрешен отток у нас за периода 1974-2008 г., възлизащ на 18,085 милиарда м3, показват един голям резерв от вода, за чието съхранение е изграден значителен обем язовири и водоеми. В България са установени и проучени повече от 200 находища и проявления на минерални води. Ресурсите на страната от минерални води имат разнообразен химичен състав, физични (температури до 1000С) и лечебни качества и са с дебит от над 5600 л/сек. Широкият спектър от полезни качества прави голяма част от българските минерални води високотехнологични и широкоприложими чрез схеми за комплексно използване едновременно по няколко направления. Данните показват, че на национално равнище минералните води се използват преобладаващо за 3 цели – за профилактика, рехабилитация и лечение; за спорт и отдих и за питейно-битово водоснабдяване. В Западнобеломорски район процентното използване на минералните води е както следва: Профилактика, лечение и рехабилитация – 15%; Питейно-битово водоснабдяване – 0%; Спорт, отдих, хигиенни нужди – 58%; Битови и хигиенни нужди – 1%; Добив на хидрогеотермална енергия – 5%; Други (включително разрешителните за бутилиране) – 20%.
За анализа на водопотреблението за периода 1999-2009 г. в условията на съвременните климатични условия у нас са използвани най-различни публични източници на метеорологични и климатични данни. Когато се говори за възможните промени на климата през следващите 25 години, се разглеждат различни сценарии за климата, които се базират на различни модели и предполагаеми изменения на факторите, от които зависят. Повечето модели включват като фактор и човешката дейност. Оптимистичен сценарий за промяна на валежитеЯпонският модел CGCM2 проектира едно от най-слабите повишения на годишните температури в Западна България – между 1,7оС и 2,8оС в края на сегашното столетие, което предполага и слаба промяна в годишните валежи спрямо съвременния климат до 2035 г. (Фиг. 8). Фиг. 8. Оптимистичен сценарий за годишните валежи през 2035 г., мм 
Реалистичен сценарий за промяна на валежитеВ метеорологията при прогноза на времето се използва все повече ансамбловият (мулти-моделен) подход, при който се акцентира не само на един модел, а се експлоатират резултатите на няколко модела. През 2021 г температурата на въздуха се очаква да се повиши с 1,0оС - 1,5оС над климатичните норми спрямо 1961-1990 г., а средногодишното редуциране на валежите спрямо нормата да бъде с 4% - 7%. Спадането на валежите се очаква да продължи и през 2035 г., през която между 9% - 14% валежите ще са по-ниско от нормата, а затоплянето може да бъде по-високо от 2оС (2,3оС - 2,7оС). Фиг. 9. Реалистичен сценарий за годишните валежи през 2021 г. , мм 
Фиг. 10. Реалистичен сценарий за годишните валежи през 2035 г., мм 
Уязвимите зони с годишен валеж под 500 мм през 2021 г. в Югозападна България са Драгоман, Брезник, Ковачевци, Земен, Кюстендил и общините в Струмската долина, както и Софийското поле. През 2035 г. тези зони се увеличават като годишният валеж намалява под 450 мм. Песимистичен сценарий за промяна на валежитеНай-силно затопляне се получава при английския модел HADCM3 – над 5оС при емисионен сценарий А2 (съответно 3,4оС при В1), който е използван при песимистичния сценарий (Фиг. 11 и Фиг. 12). Моделът HADCM3 симулира редуциране на бъдещите валежни количества с повече от 15%, което в комбинация с по-високите температури се очаква да оказва негативно влияние върху водосборите и екосистемите. Фиг. 11. Песимистичен сценарий за годишните валежи през 2035 г., мм 
Фиг. 12. Песимистичен сценарий за летните валежи през 2035 г., мм 
В резултат на разработените сценарии за валежите в дългосрочен аспект - 2035 г. (оптимистичен сценарий - японският модел CGCM2, реалистичен сценарий - ансамбловият мулти-моделен подход и песимистичен сценарий - английският модел HADCM3) е видно, че намаленото количество на валежите като през най-сухата 2000 г. не се очаква. Това не изключва повтарянето на подобни екстремно ниски стойности на валежите в отделни години (Фиг. 4 и Фиг. 13). Най-уязвимите зони с валежи под 300 мм в Западнобеломорския район са Благоевград, Сандански и Кюстендил (Фиг. 13). Фиг. 13. Месечни валежи (мм) през 2000 г. по данни от първокласните ХМС 
Прогноза за обезпечеността на водопотреблението в краткосрочен (2015 г.), средносрочен (2021 г.) и дългосрочен (2035 г.) периодЗа разглеждания период на стратегията не се очакват големи промени с обезпечеността на прогнозираното количество на иззетите води от отделните водоползватели от наличните повърхностни водни ресурси на отделните райони за басейново управление. Няма данни за воден стрес до 2035 г. в Западнобеломорския район (4,7%).
|