Прес клипинг на тема: „Здравеопазване” 07. 04. 2014 Национални вестници

Над половин милиард лева задължения са натрупали болниците от началото на мандата на правителството, съобщи министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева. Тя посочи, че вече втора година иска процентът от акцизите върху цигарите и алкохола, които по закон се полагат за здравеопазването, да влязат в системата, но той отивал директно в държавния бюджет. Здравнонеосигурените лица, които не са социално слаби, да си платят вноските за всички години назад, за да могат да си възстановят правата. Такова предложение ще направи министерството. Сега изискването е да се платят вноските за три години назад. Според д-р Андреева става дума за 150 000 души. Подготвя се и създаването на мрежа от патронажни центрове в 16 общини и в 28 области. През есента започват обучения на лекари асистенти и парамедици, които ще работят в тях.

Едно от три семейства с малко дете в София се сблъска с нуждата от прием в болница заради усложненията от грипа тази зима. Мнозина, които се лутаха между 3-те най-известни болници, където лекуват деца, чуха "Няма места" и търсиха връзки, за да постъпят. В момента детските отделения също са пълни заради бронхит, ларингит, пневмония. В София има вълна от херпангини и бронхити с дълга, дълбока кашлица, съобщиха педиатри. Родителите трябва да минат през 14 болници, ако имат дете с по-сложен медицински проблем - на толкова места са пръснати детските специалисти в столицата, обясни проф. Владимир Пилософ, председател на Българската педиатрична асоциация и национален консултант по детска ревматология. Съществуващото положение поставя децата в риск, породен от системата, а не от липсата на квалифицирани кадри, твърдят педиатрите в декларация до всички управленски институции. Педиатричните легла в София са с 50 % по-малко, отколкото в страната, а тези за деца в кърмаческа възраст са намалели двойно за 15 г. по данни на Регионалната здравна инспекция (РЗИ). Същевременно раждаемостта в столицата се увеличава. На 1000 деца се падат по под 2 болнични легла. Намалението е опасно, тъй като в София идват и най-тежко болните деца от страната, смятат експертите на РЗИ. Като брой леглата са достатъчни, проблемът е в нерационално изградената и неефективна педиатрична система в София, твърди проф. Пилософ. Когато структурата е толкова пръсната, тя и не може да се използва по най-добрия начин. В последните 25 г. се промени картината на заболеваемостта при децата в посока дихателни и алергични заболявания, казва детският кардиолог д-р Румен Маринов.

София е единствената столица в Евросъюза без голяма детска многопрофилна болница, твърдят от Българската педиатрична асоциация. Оттам са изпратили декларация за изграждане на такова лечебно заведение до всички институции още през 2012 г. Тя трябва да има максимум 200-220 легла, голям диагностично-консултативен център с кабинети и дневен стационар - за децата, които имат нужда от наблюдение за уточняване на състоянието или лечебни процедури, обясни проф. Владимир Пилософ. Идеята е всичко да бъде събрано под един покрив - клиничните специалности, диагностиката, хирургията. Леглата пък ще се използват гъвкаво -според заболеваемостта през сезона, наличието на епидемия и др. "Липсата на университетска многопрофилна детска болница води до невъзможност да се решат всички проблеми на детето в една институция, оттам и до забавяне на диагностичния и лечебния процес. Поради липсата на интегрален подход в обучението на специализантите се нарушава качеството му", твърдят педиатрите в обръщението си до управляващите. Папка със становищата и предложенията на педиатричната общност е предадена на здравния министър д-р Таня Андреева. Тя обяви миналия месец, че ведомството има намерение за изграждане на нова детска болница, но подробности засега няма. За терен се оглежда мястото до Клиниката по дерматология на Александровската болница, където се издига изоставен строеж на детска клиника от 80-те години на XX в. Водещи детски лекари предлагат болничното лечение на децата да излезе от системата на клиничните пътеки на здравната каса. По-добро за целта било финансирането от държавата на база преминал пациент, както се плаща на психиатриите. Предлагам даже експеримент: въвеждане на по-точната система за финансиране диагностично свързани групи за детските болнични структури, каза проф. Пилософ.

- Положението е сериозно. Старите педиатри - заварените при старта на здравната каса преди 15 г., постепенно излизат от системата. Идват общопрактикуващите лекари, които обаче не са педиатри. В програмата за специализацията по обща медицина те имат 9 седмици обучение по детски болести. От тях 5 седмици теория, за която е указано, че може и дистанционно, и 4 седмици практика. Който и гений да дойде, няма да може да се справи с детските болести при такъв кратък курс. Скоро ще имаме проблеми.

- Моята прогноза е, че след 2-3 г. качеството на медицинското проследяване на децата рязко ще падне. Нямам нищо против общопрактикуващите лекари, но трябва държавата да организира по-добра подготовка за тях, преди да поемат деца лични пациенти. Какво пречи например, за джипитата, които искат да работят с деца, да се въведе по-обширен курс по педиатрия? Може да се започне с 6-месечен курс и той да служи като условие - едва след него лекарят да получава правото да лекува деца.

- Не. Преди години на изпитна комисия за специалност се явяваха по 10-12 души, сега едва има по двама - трима.

Друг проблем е, че през 2006-2007 г. специализациите у нас бяха променени и профилните специалности в педиатрията изведнъж станаха самостоятелни. Това означава например, че детска нефрология или детска ендокринология се взема, без преди това лекарят да е взел специалност по педиатрия. Получава се едно разделение на части - ще лекуваме само бъбреците, без да се интересуваме от целия организъм. В педиатричната общност готвим предложение нещата да се върнат в предишния вариант.
Искаме повече деца, а няма къде да ги лекуват

24 часа  стр. 13  

Прави са лекарите - не може държавата да дава милиони за ин витро програми, само и само да се раждат повече деца в България, а след това грижата за детското здраве да куца, защото няма добра структура и координация между болниците, чиято задача е да лекуват най-малките граждани. (Виж2-а и 3-а стр) Според световните тенденции обяснимо в столицата са най-добрите лекари, а и най-качествените болници, с перфектна апаратура. При нас нещата са объркани - тук са най-добрите специалисти и най-модерната апаратура, но местата в болниците не стигат. Нищо, че се раждат повече деца. Отгоре на всичко, ако се наложи по-сериозен и комплексен преглед на едно болно дете, родителите му обикалят с него по няколко болници, за да се доберат до вярна диагноза и правилно лечение. Всичко това показва, че има нещо дълбоко сбъркано в сегашната система, която се нуждае от нов, генерално сменен модел - всичко добро като кадри, апаратура и техника да бъде концентрирано в една или няколко големи и модерни болници за деца. Детското здраве винаги е било на първо място, важно е обаче и детското здравеопазване да отговаря на това изискване.

Отбелязва се от 1950 г. на датата, на която е създадена Световната здравна организация. Властите използват годишнината, за да привлекат вниманието към една конкретна здравна тема всяка година. Тази година фокусът е върху векторно преносимите инфекции.

На 15 май лекарите излизат на протест заради финансовите проблеми в здравната система. Затова съсловната им асоциация поиска от властта актуализация на бюджета на НЗОК. "Искрено се надявам да не се стигне до актуализация, защото не са използвани всички механизми за овладяване на бюджета на здравната каса. Имам предвид и настоящите договаряния, които вървят за цените на медикаментите и на медицинските изделия", коментира пред "Труд" здравният министър д-р Таня Андреева. Според нея в закона неслучайно е записано, че на полугодието трябва да се направи анализ как върви изпълнението на бюджета и чак след това да се мисли за допълнително финансиране на касата. "За съжаление фокусът днес не е върху грижата за пациента - това, което лекарите правят денонощно, с много усилия, адреналин, с много стрес и сълзи, когато губят пациент, а върху това дали ще стигнат парите или не", обобщи д-р Андреева.

От есента започва тригодишното обучение на парамедици и четиригодишното на лекарски асистенти. След като получат тапия, те ще се качат в линейките. "Само така ще могат да се увеличат 16-те екипа, които в момента отговарят за животоспасяващата помощ в двумилионна София и близките 38 села (според стандартите в ЕС екипите трябва да са 89- б.р.). Това заяви за "Труд" здравният министър д-р Таня Андреева. Според нея новите кадри ще запълнят и празните щатове за доктори в Спешната помощ в цялата страна. Д-р Андреева и образователният министър проф. Анелия Клисарова са се разбрали обучението да се извършва в медицинските университети в София, Варна и Бургас. Още се обсъжда по колко места да бъдат разкрити -между 50-100 или по-малко. "Лекарският асистент е по-развит аналог на фелдшера. Той ще може да преглежда, да поставя диагноза и да провежда определено лечение, но не такова, каквото извършва специалистът - примерно кардиолог, невролог или ендокринолог", каза д-р Андреева. Парамедици и лекарски асистенти ще се качват в линейките, когато за съответните случаи не е необходим лекар. Здравният министър обясни, че липсата на екипи в Спешната помощ се дължи както на ниското заплащане - около 600-700 лв. месечно, така и на липсата на възможност за реализация. Затова концепцията на здравното министерство предвижда докторите от линейките да имат възможност да продължат лечението на болния в спешните приемни отделения, които ще преминат от болниците към центровете за спешна медицинска помощ. "Никой не е учил 10 г., за да има допир до пациента за 10 минути", подчерта д-р Андреева. Тя обеща всяка година заплатите в Спешната помощ да растат с 10-20%. Обещаното повишение от 10% от януари 2014г. е изплатено преди броени дни. "Забавихме се, защото чакахме одобрението на Министерството на финансите. Вече платихме и за спешните пациенти, и на психиатриите", каза министърът.

Октомври 2004 г., Париж, Първи европейски здравен форум, на който присъстват здравни министри от цяла Европа. Разговор между българска журналистка, отразяваща здравеопазването, и проф. Карел Немечек, тогава шеф на отдел "Лекарствена политика" в чешката здравна каса.

- За съжаление почти два милиона души.

- Не, говоря ви за 2 милиона българи.

Разговорът преминава на друга тема.

Обичам да давам тази случка за пример. Защото е истинска, показателна и... трагикомична.

Уви, 10 години по-късно, картината е същата. Здравно неосигурените са си все толкова. Даже 2,05 млн. българи. И нито едно управление оттогава до днес не е намерило работещата мярка, за да намали броя им. Колкото и от тези хора да са в чужбина - даже и цял милион да са, пак още един милион души най-малко не си плащат здравните осигуровки.

Министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева оповести в събота пред "Труд", че ще внесе законови промени, според които ако българите искат да ползват платения пакет от медицински грижи на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), ще трябва да погасят всичките си дължими вноски от създаването на институцията, т.е. от 2000 г. насам. Разбира се, ако през това време са имали средства за данък "здраве" (не става дума за социално слаби, трайно безработни или други групи в нищета). В момента пациентски права придобива всеки, който е платил вноските си за 3 години назад. За този период законът допуска до 3 неплатени осигуровки. Станат ли повече - българинът губи правото на безплатен лекар по линия на НЗОК.

Установено е обаче, че над 450 000 българи разполагат с необходимия доход да си превеждат вноските, но не го правят. Защото нямат доверие в системата. Защото, щом влязат в болница, така или иначе пациентите все нещо доплащат, а доста от тях дават и рушвет, за да им обърнат внимание. По тази причина регулярната здравна вноска се явява трето плащане.

Идеята на министър Андреева за още по-сериозно затягане на входа към здравната системата е "мед" за онези изрядни 1,5 млн. българи, които от години чинно си плащат и данъците, и осигуровките и на техните "плещи" се крепи държавата. Те ще си кажат: "Ето, най-сетне справедливост! Та ние балами ли сме че всеки месец да даваме по няколко десетки дори стотици левове, а други - щом им стане лошо, да разчитат на Спешната помощ, и хич да не се вълнуват от т.нар. солидарен модел." Това е едната страна на монетата. От другата са тези платци на осигуровки, които с много мъка са се издължили за 3 години назад. И промяната крие опасността да доведе до отлив сред тях. Проблем, който може да се обясни само с българската народопсихология... Да, който не рискува, няма и да спечели. Но, уви, може и да загуби.

Какво обаче би подействало мотивиращо, може би дори би довело до положителни резултати от затягането на режима и би накарало не толкова благонадеждните платци да не пристъпят към зачеркване на осигуряването? Като първа стъпка това е повтаряната от няколко години мярка - държавата да спре да бъде най-големият кръшкач от здравни вноски и да започне да осигурява реално децата и групите, за които отговоря. Нахално е да даваш половин вноска за българчетата, тъй като ги осигуряваш на половината от минималния осигурителен доход или с около 6 евро месечно, както и да пестиш от дължимото за останалите си "подопечни" като държавни служители, съдии, военни и т.н. Ако тази практика се прекрати, в бюджета на НЗОК ще влизат по над 350 млн. лв. повече годишно. Българският лекарски съюз вече даде държавата на Комисията по дискриминация, тъй като не е нормално едни българи да покриват в пълен размер задълженията си, а властта така да си списва закона, че да превежда по колкото тя прецени.

На второ място - ако в системата се спре масовото доплащане, ако се гарантира на осигурения, че когато му се наложи, за него ще има направление (а не да го връщат за следващия месец), че ще му бъде осигурено скъпото, но належащо изследване (а не да си покрива примерно контрастното вещество за образната диагностика) и че със сигурност ще получи животоспасяващо лечение,колкото и скъпо да е то, тогава на идеята на д-р Андреева ще се погледне с по-други очи. Дори от недотам вярващите в сектора осигурени. И друго обаче е вярно: дошло е време за реформи. Не може те да вървят от двадесет години (като най-дългия сериал "Докато свят светува") и нищо да не се променя. Трябва да се предприемат решителни, но приети от обществото и гилдията промени. Да се демонополизира и здравната каса, защото пак откакто свят светува, има ли конкуренция, има и по-добро качество. Лошото обаче е недоброто стечение на обстоятелствата. От 2014-а ни започват четири поредни изборни години. А тогава не е време за резки движения. Още по-малко за непопулярни и бъркащи в джоба мерки. Затова нищо чудно след пет години пак да си спомним разговора с чиновника от чешката здравна каса. И той пак да е актуален.

- Ще коментирам само внесени в Народното събрание законопроекти.

- В последно време сме свидетели на много медийни фойерверки, но реално през последната година има приет само един законопроект, касаещ сектора. Не мисля да коментирам идеята, защото при всички задължения има определена давност.

Преди вземането на каквито и да е мерки обаче трябва да се види откъде идва големият дефицит в приходната част на НЗОК и да се реши кога държавата ще започне да плаща като останалите граждани реални вноски за здраве за групите, които тя осигурява.

Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация:

- Нека и държавата си удължи срока за издължаване на всички здравни вноски за хората, за които е отговорна, и също да доплати до реалния им размер за 15 години назад. Чак тогава тя ще може да поиска от своите граждани да сторят същото. И то с условието да бъде така написано, че да не е дискриминационно. Преди един ден се върнах от Срещата на високо равнище в Европа за хроничните заболявания. Там постоянно се коментира, че държавите с най-лошо здравеопазване -България и Румъния, отделят най-малък процент от БВП за сектора. А за първи път еврокомисарят по здравеопазване Тонио Борг заяви, че ЕС не разполага с механизми, с които да повлияе на България и Румъния, тъй като в двете държави болните доплащат най-много за терапията си, има отказ от изпълнение на наложителните болнични реформи и лекарствената терапия не е на необходимото ниво.

"Г-н Барозу,

След много жалби до българските институции, обръщам се към вас за помощ. Съпругата ми роди със секцио в известна АГ клиника в София. Бяхме изнудвани да платим за това 500 лв., въпреки че тя беше здравно осигурена. Не дадохме пари и затова на петия ден след като роди, жена ми беше изхвърлена със силно кръвотечение, с температура и без да й бъдат свалени конците. У дома състоянието й се влоши - 40 градуса температура, кашлица с кървави жилки. В две болници отказаха да я приемат, в третата й поставиха диагноза "бактериална пневмония" и установиха, че е лекувана с 10 ненужни антибиотици, от което тя получи усложнения и почина.

Останах сам с две деца - едното 3-годишно, другото на 6 дни. Четири години оттогава не получих правосъдие за лекарската немарливост. От НОИ ми обясниха, че нямам право на майчинство, понеже нямам нужния трудов стаж в България, а от Социални грижи - че помощи не ми се полагат. Не мога да почна постоянна работа, защото се грижа за децата. Надявам се на вашата подкрепа те да оцелеят."

Красимир Истатков носи копие от писмото в редакцията на "Труд". Ръцете му треперят, като ни го подава, а на вид е мъж канара. Той си знаел, че писмото му едва ли ще стигне до шефа на европейската комисия в Брюксел. Получил отговор от Зинаида Златанова: "Уважаеми г-не, представителството на ЕК в България подробно се запозна с вашето писмо, но то не разполага с правомощия да се намесва в работата на българските институции."

Самотният баща разказва:

Господи, а има ли такава държава?!"

***

* Имената на болницата и лекарите спестяваме заради презумпцията за невинност до влязла в сила присъда.