Лекарите бранят шефа си с колективна оставка

Д-р Димитров е един от лекарите, които са на работа, докато колегите му протестират. Той сподели, че всички медици са обединени около идеята, че уволненията в ръководството не са решение на проблема. В знак на това листчета с надпис "Протест" се подават от джобовете на престилките им. Вече тече 30-дневното предизвестие на техните оставки.

Едно от исканията е свалянето на здравния министър Таня Андреева.

"Искаме достойно отношение към работата ни и най-вече достойно заплащане", подчерта д-р Димитров. Според него трябва да има промени и в работното време, както и осигуряване на необходимата техника.

"Конкретно в София, нещата са извън границите на поносимостта. За да са на разположение 60 екипа, трябва да има достатъчно лекари, които да бъдат мотивирани да си вършат работата", казва той. Вчера на работа в столицата е имало 12 екипа, но има дни, в които дежурства дават и 17 екипа.

Протестът не повлия на процеса на работа в Спешната помощ. Пред здравното министерство са отишли лекари, които не са били на смяна и са отделили от личното си време да изразят мнението си.

Попитан за случая с починалата фотографка Елизабет Димитрова, д-р Иван Димитров не пожела да коментира работата на колегите си. "Тук-там може да няма дефибрилатори в линейките", допълни той.

Кой преценява кога и как да сложи дефибрилатор в реанимобила, не стана ясно.

Това обяви шефът на Изпълнителната агенция "Медицински одит" д-р Симеон Василев след проверка. По-късно пред "Труд" той уточни, че става дума за разлика в рамките на няколко минути, като има разминаване в регистрите на Спешна помощ и на телефон 112. Той обаче не уточни нито колко са тези минути, нито в каква посока е разминаването.

Д-р Василев не уточни и в кой документ са подправени часовете. Източници на "Труд" съобщиха, че най-вероятно става дума за журнала, който се намира в колцентъра на Спешна помощ.

Близките на жената разказаха, че са чакали линейката 55 минути.

По думите на шефа на т.нар. медицинска ДАНС д-р Василев медиците не постъпили професионално и не са предприели реанимационни действия при пристигането си, а в линейката не е имало необходимото оборудване - била е без дефибрилатор.

Пред комисията по здравеопазване шефът на Спешна помощ - София д-р Георги Гелев, който е предложен за уволнение, уточни, че центърът притежава 88 линейки, а има само 30 дефибрилатора. "Това не е преносим уред - да го подхвърляме от тази линейка в другата. Тук въпросът не е в дефибрилацията", каза д-р Гелев.

"Въпросът е, че заварваме починала жена. За конкретния случай 7 минути колегите не са могли да намерят екип. Принудени сме да извадим екип от адрес, насочваме го натам за 19 минути от GPS. От него е ясно кога тръгва линейката и кога спира", обясни д-р Гелев.

Здравното министерство разпространи вчера сутринта одит на Спешна помощ-София от май т.г., в който са установени пропуски, грешки и несъответствия по отношение на графиците на работещите. Това, както и липсата на стратегия по управление на човешките ресурси, не само може да предизвика незаконосъобразно разходване на бюджетни средства, но и до нарушения, пише още в документа. Според одита в Спешната помощ на София заплатите на някои от служителите са увеличени с по-висока стъпка, отколкото на други, без обективни критерии.

При този одит изключително тенденциозно е проверявано това и онова, коментира д-р Георги Гелев.

"Не приемам обвинението, че има някаква насоченост. Всички проверки, които са правени, са по сигнали", отвърна здравната министърка Таня Андреева пред здравната комисия.

Кметът на София Йорданка фандъкова настоя за спешно решаване на проблема с недостига на екипи в писмо до здравната министърка. Според кметицата заплатите на лекарите и сестрите трябва да бъдат увеличени, за да са мотивирани да работят в линейките. Вчера фандъкова обясни, че не се е чувала с министърката или друг представител на министерството, за да обсъдят ситуацията.

Тя припомни, че общината е имала различни идеи за подобряване работата като локализиране на линейките на бензиностанции из града, организиране на превоз за възрастни и психично болни хора, както и на деца до 3 години до здравни заведения за сметка на общинския бюджет.

Спешните екипи пристигат с 40 минути закъснение, за да констатират смъртта му.

31.12.2005 г. Петър Корделски умира в Националната кардиологична болница. 6 часа близките безуспешно викали лекар и 8-9 пъти се обаждали на телефон 150.

27.04.2006 г. Кирчо Ангелов на 46 г. от столичния квартал "Орландовци" умира от инсулт заради закъсняла линейка. Бързата помощ е пристигнала 40 минути след първото позвъняване.

27.03.2008 г. Комисията за защита от дискриминация се самосезирала за смъртта на проф. Румен Георгиев. Твърдението е, че Бърза помощ са подходили селективно и са забавили изпращането на линейка в Студентски град, където преподавателят в НАТфИЗ е получил инсулт.

22.06.2008 г. Анка Веселинова от столичния квартал "факултета" пада на двора си и повече от два часа чака линейка. След това издъхва в болница.

30.01.2009 г. 56-годишният Димитър Стоев умира малко преди изпита си за директор на столично училище.

Според официалната информация от пресцентъра на просветното министерство линейката е пристигнала след броени минути, след като му прилошало.

Версията обаче не съвпада с тази на присъствали на разигралата се трагедия. Те заявиха, че линейката е дошла с 20-минутно закъснение.

12.02.2011 г. Закъсняла линейка на Бърза помощ не даде шанс за живот на двегодишната Анастасия. Момиченцето е имало диагноза бронхиолит, а родителите му го завели в 7-а поликлиника в София. Лекарите там незабавно викнали Бърза помощ. Според изчисленията на шефа на Бърза помощ Георги Гелев линейката е стигнала за 5 минути. Проверката на "По света и у нас" обаче показва, че линейката е закъсняла.

5.02.2012 г. 46-годишният Красимир Кръстев се почувствал зле и помолил за помощ съседите си Анета и Златан Иванови. Комшията започнал да звъни на спешния телефон.

В следващия половин час Иванови се обадили още пет пъти. Линейката обаче закъсняла с 2 часа.

Единствената полза от екипа била да констатира смъртта на мъжа.

06.02.2012 г. Актьорът Ангел Георгиев почина от тежко заболяване.

Съпругата му Ваня споделя: "Четири часа чакахме Бърза помощ и Ачо издъхна."

7.05.2013 г. В час по физическо на ученик от 5-и клас от столичното 81 СОУ "Виктор Юго" му става лошо и припада. Учителят звъни на тел. 112 в 13,46 ч. Линейката пристига едва в 14,20 ч, при това не е била оборудвана с необходимата апаратура. Детето е починало.

24.11.2013 г. Дете на 4 години умира в хотел "Хилтън" - София, докато чака да дойде линейка. Момиченцето е сираче със сърдечен порок и е осиновено от германци. Линейката се бави повече от 40 минути. По това' време в хотела се провежда първият национален конгрес по Спешна медицина и се разискват проблемите на сектора.

28.04.2014 г. Жената на актьора Венци Кисьов споделя, че повикали линейка в 16,30 ч, в 21 часа се обадили от Спешна помощ, че не могат да ги обслужат.

Имало повиквания и преди тях - от 14 часа, които още чакали медицински екипи. Обяснили и че София има нужда от 86 линейки, но всъщност наличните били само 16.
Д-р Арафат реформира в Румъния
Реформата в спешната помощ в Румъния е направена от имигрант от Сирия. Това е държавният секретар по здравеопазването д-р Раед Арафат. През зимата той беше в България, за да разкаже за своя опит. През 1990 г. Арафат полага началото на Мобилната служба за спешни случаи и реанимация, станала известна по-късно като SMURD. В началото ползва една кола, оборудвана за бърза помощ. Тя обаче не може да пренася пациентите до болницата и екипът на Арафат само оказва първа помощ, докато дойде истинската линейка. От 1991 г. започва и сътрудничество с пожарната в града. Постепенно моделът се налага из цялата страна. Въвежда се обща система за повикванията - те се обработват в диспечерски центрове с представители на медицинските служби, пожарната и полицията. Първи най-често идват парамедици, които са зачислени към пожарните. Те оказват първа помощ, което често е животоспасяващо. Подобни екипи дежурят и в отдалечени райони. В градовете пък има и моторизирани екипи. Като резултат смъртните случаи при спешни повиквания намаляват, а в големите градове линейката идва до 8-10 минути.



Бунт на линейките

83 медици с оставки, бранят шефа си
Линейките в София тръгнаха на бунт. 83 медици от Спешния център в столицата хвърлиха оставки след заканата на здравно министерство да уволни шефа им д-р Георги Гелев и заместника му д-р Ангел Ангелов. Скандалът избухна, след като 40-годишната фотографка Елизабет издъхна на улицата в понеделник вечер, без да дочака "Бърза помощ". "Часът на тръгване и на пристигане на въпросната линейка е бил подправен", заяви директорът на Медицинската ДАНС д-р Симеон Василев пред БТА. Д-р Гелев обаче контрира, че фалшификацията е невъзможна и GPS системите ще го докажат. Здравното ведомство има план Б, ако "Бърза помощ" спре работа, обясни министър д-р Таня Андреева. Осигурени са екипи от ВМА, "Пирогов" и Окръжна болница, които да поемат спешните случаи.
Масови оставки в Спешна помощ

Спор в здравна комисия за заплатите на лекари и счетоводители

Мария Чипилева
Масови оставки в Спешна помощ предизвика последният скандал с починалата 40-годишна фотографка Елизабет в София. След заканата на здравното министерство да уволни шефа на спешния център в столицата д-р Георги Гелев заедно със заместника му д-р Ангелов, както и да накаже екипа на закъснялата с близо час линейката, медиците масово започнаха да хвърлят оставки.

83 от хората в Спешния център в София са със заявления за напускане, каза Александър Иванов, който протестираше вчера пред здравното министерство заедно с линейката, която кара. Според здравно министерство засега е постъпила официално само една оставка. Към недоволството на медиците от "Бърза помощ"-София се присъединиха и техни колеги от Окръжна болница, "Пирогов" и страната. Искаме достойни условия на труд, нормални заплати и работеща техника, каза Иванов. Напълно подкрепяме протеста на колегите си, уволнението на д-р Гелев няма да реши проблемите, за които говорим от години, каза Десислава Кателиева, председател на Асоциацията на спешните медици, преди да влезе в народното събрание, където здравната комисия направи импровизирана дискусия за проблемите в Спешна помощ.

Лоша организация в работата на ЦСМП-София, липса на правила за определяне на заплатите и на графиците на работа са сред основните нарушения, които здравният министър д-р Таня Андреева докладва на депутатите. Проверката на вътрешния одит показа, че главният счетоводител взима над 2000 лева, а един лекар 1171 лева, а сестра - 781 лева, каза д-р Андреева. Според нея това не е правилно разпределение на трудовото възнаграждение. Затова тя иска да уволни шефа на столичната "Бърза помощ". Не може заради лоши мениджъри да си позволим да загиват хора, заяви министърката. Шефът на Спешна помощ д-р Георги Гелев обаче веднага я контрира. Предварителният ви доклад е напълно тенденциозен. Според него заплатата на счетоводителя е дадена с включени допълнителни материални стимулирания, а тази на лекарите и на сестрите - без тях. Д-р Гелев напомни и че неведнъж е посочвал всички проблеми, които седят пред Спешната помощ в София, но никой министър не е пожелал да ги реши.

От 88 линейки имаме само 30 с дефибрилатор, да не говорим, че няма кой да работи в Спешна помощ заради ниските заплати, обясни той. За 2012 година "Бърза помощ" в столицата е изпълнила над 120 хиляди повиквания с 450 души персонал. За 2002 година изпълнените повиквания са били 106 хиляди с 504 души персонал.

Първо за гражданите. Медиците не са вълшебници. Идването на линейка не значи 100% връщане към живота. Разбирам болката и гнева на роднините, преживял съм загуба на близък човек и знам каква е надеждата, че идващият екип на Спешна помощ ще направи чудо. Но животът има граници, пред които цялата модерна медицина е безсилна. Нека да не става дежурно обвинението, че някой е починал, защото линейката е закъсняла. Смъртта настъпва поради сериозни причини, много от които не могат да бъдат преодолени нито с бърза реакция, нито с оборудване, нито с познания.

Сега за работещите в спешните центрове и техните преки ръководители. Да нямаш в линейка от Спешна помощ дефибрилатор е грубо нехайство. Да се очаква от теб да оказваш спешна помощ, а оборудването ти да не го позволява, е престъпна небрежност. Няма никакво значение, че в конкретния случай използването му вероятно не е било необходимо, липсата на апарата ни показва степента на готовност на екипите да окажат спешна помощ при всякакви състояния. И тук обясненията с недостига на персонал не минават. Някой трябва да понесе отговорността за липсващата техника - този, който не я е поставил там, или този, който не я е поискал, или този, който не я е дал. И това важи не само за дефибрилаторите, а за всичко, което е необходимо и което отличава истинската линейка от таксиметровия автомобил.

И третата поука, най-важната - за политиците. Организацията на спешната помощ у нас е остаряла и недофинансирана. Нескромно ще припомня концепцията, която предложихме през 2011 г. за развитието й, се намира още на сайта на здравното министерство. За съжаление, всичките ми опити да обясня необходимостта от инвестиции в реформи останаха неразбрани от финансовото министерство. Картина, която изглежда не се е променила и днес. Към 2011 г. на спешната помощ бяха нужни ежегодно 150 милиона лева (два пъти повече от осигуряваните). Но не само средствата са проблем. Цялата идея за возещи се лекари в автомобили, консултиращи и лекуващи безплатно по домовете или просто транспортиращи нуждаещи се от някакви здравни услуги е дълбоко архаична. Мястото на лекарите е в болниците. Целта на Спешна помощ трябва да бъде не да обслужи всеки пациент вкъщи, а да поддържа жизнените показатели на истински спешните пациенти до бързото им транспортиране в болницата. Необходими са млади хора, специфично обучени на ограничен брой, но животоспасяващи дейности, които не е нужно да бъдат лекари. Парамедиците при добро заплащане и организация ще отговорят на тези нужди, както го правят в много страни по света. Спешните отделения трябва да бъдат интегрирани в големите многопрофилни болници, където лекарите да имат възможност за уточняване на диагнозата и осъществяване на най-доброто лечение. Такъв модел желаехме да се приеме и последвалите години само затвърдиха убедеността ми, че сме били прави. Без подобна реформа и осигурено финансиране системата е обречена и ще става все по-непригодна да се справя със задачите си. Нито "малки пироговчета", нито екзотични идеи за местостоянки на линейките ще помогнат. Както няма да помогнат и "моркови" от типа на лесна специализация, защото са глупави като концепция, трудни за осъществяване, че бих казал и вредни. Национален консенсус, твърда политическа воля и пари - това е рецептата за лечение на Спешната помощ, а и за цялото здравеопазване.

"83 служители, сред които 25 лекари от Центъра за спешна медицинска помощ в София, са подали оставка", заяви заместник-директорът на центъра Светлана Богданова. Причината за масовото напускане е предложението на здравния министър Таня Андреева шефът на Център "Спешна помощ“ - София д-р Гоерги Гелев и заместникът му д-р Ангел Ангелов да бъдат уволнени. Предложението на министър Андреева дойде след смъртта на 40-годишната фотографка Елизабет Димитрова, чиито близки твърдят, че линейката е закъсняла 55 минути. От Спешна помощ обаче обясниха, че медицинският екип е пристигнал за 18 минути. Медиците от спешния център предупреждават, че ако ръководството бъде уволнено, след 30 дни те ще напуснат работа.

"Ако всички лекари, които са подали молби, напуснат, това означава, че след месец София ще остане с 5-6 линейки“, твърди протестиращият д-р Пламен Паликарски. Освен че подадоха колективно предизвестия за напускане, около 50 служители на спешния център излязоха на протест пред Министерството на здравеопазването в защита на началниците си. 10 линейки с включени светлини оградиха ведомството и затрудниха движението в центъра. Протестиращите внесоха подписка в министерството, която са подкрепили 250 от общо 400 служители на Спешна помощ от цялата страна.

Взехме решението от безсилие заради последното безумие, което се случва в системата на спешната помощ. Нещата са извън поносимостта, обясни пред "Монитор" началникът на дежурната 4-та смяна в спешния център д-р Иван Димитров. Всички служители в центъра носят лентички "Протест", а пациентите са посрещани с бележка на вратата, която призовава здравният министър Таня Андреева и ръководството на Българския лекарски съюз да напуснат заеманите постове. Шефът на Спешна помощ д-р Гелев, който е в болнични до края на юни, заяви, че не знае за протеста и молбите на напускане. "Няма да подам оставка. Категорично не приемам упреците за лоша организация и недостатъчен контрол в Спешната помощ", заяви д-р Гелев пред Би Ти Ви. Според него проблемите в сектора ще съществуват, докато не бъде решен проблемът с ниското заплащане на медицинските кадри. В момента един лекар в Спешна помощ получава между 600 и 800 лв., а според шефа на центъра минималната заплата трябва да бъде 1500 лв. В момента в София има само 189 лекарски щатни бройки, но само 90 от тях са заети. Столицата разполага с 11 линейки, въпреки че според европейските стандарти те трябва да са 60.

В деня на протестите, полк. проф. Николай Петров вчера е предложен за началник на ВМА и за висшето офицерско звание "бригаден генерал", считано от 3 юни 2014 г. Това предложи правителството на президента. Медикът трябва да бъде назначен от президента с указ.
Експресен одит на МЗ засече

Чиновници вземат повече от докторите

Масово назначени медици без никаква специалност

Силвия Николова
Чиновници в Центъра за спешна помощ в София са назначавани с по-високи заплати, отколкото лекарите и фелдшерите. Въпросните облагодетелствани администратори не са завършили нито университет, нито колеж и имат само средно образование. Това показва експресен одит на Министерството на здравеопазването.

Мениджмънтът, осъществяван от директора на центъра д-р Георги Гелев, не е добър. Вътрешните правила за работа там не са ефективни, контролът върху бързината и качеството на работата е слаб, са установили проверяващите.

Оказва се, че директорът Гелев няма стратегия за управление на човешките ресурси.

В графиците одиторите са открили куп несъответствия между длъжностите и поименните разписания на спешните медици. На адреси понякога са пускани линейки само с фелдшер, но не и с лекар.

"Всичко това не обезпечава икономичното и ефективно разходване на бюджетните средства", твърдят проверяващите в одитния доклад.

Оказва се още, че допълнителните възнаграждения на медиците са определяни на око

и по симпатия. Във вътрешните правила за определяне на работната заплата на работниците и служителите в центъра не са описани критериите за даване на премии или парични бонуси. Няма нито система, нито методика за оценка на работните места и на длъжностите.

Към 31 декември 2013 г. там работят 25 лекари, почти половината без специалност, с което пък е нарушен стандартът по спешна медицина.

Оказва се, че спешният център в столицата е единственият в страната, който е плащал на шофьори за "извънреден" труд, без те да са изкарали колите поне веднъж на дежурство от паркинга. Така отчетените като "резервни шофьори" в счетоводните документи за различните дежурства са различен брой. За дневна смяна те са 7 човека, като 3-ма от тях са включени в графика на мястото на отсъстващи такива. От останалите 5-има шофьори нямат изминати километри и те на практика не са изпълнявали служебните си задължения, за които са назначени, но дежурствата са заплатени. Не се следи и дали изписаните лекарства и горива отиват за дейността на центъра.

На министър Андреева са предложени три кандидатури за шеф на ЦСМП и в петък една от тях ще бъде одобрена след разговори, а от 20 юни когато д-р Гелев се връща от отпуск ще се извърши и рокадата.