Прес клипинг: „Здравеопазване” 22. 03. 2014

"Върви дискусия по отношение на това, че когато държавата определя брой специализации, тя го прави според нуждите на системата. Но след като лекарите вземат своята специализация, държавата няма механизъм да ги разпредели там, където има нужда от тях. Тази дискусия е тежка, но ще работим в посока да се стигне до компромисен вариант за двете страни", коментира Андреева.

Здравният министър обяви също, че върви дискусия с кметовете, с които е обсъждано дори да осигурят добри битови условия на лекарите, да плащат консумативи и други стимули, за да бъдат те готови да работят в непривлекателните населени места.

По време на парламентарния контрол Андреева обяви, че вече са готови законодателните промени, с които ще се дадат още 5 години на джипитата да завършат нужната специализация по обща медицина, за да могат да практикуват като лични лекари. От въвеждането на изискването досега те са имали 10 г. гратисен период да придобият специалността. Андреева за пореден път обясни, че държавата е дала възможност на всички лични лекари, които са 4527, да се запишат да специализират. От 2008 г., когато е обнародвана специална наредба за реда на тяхната специализация, в медицинските университети са утвърдени 4786 специализации.

Проблемът обаче е, че за да завършат, личните лекари трябва да са отделени от практиките си за поне година и половина. През това време те остават без доходи, докато в същото време трябва да плащат на центрове да поемат пациентите им. Затова се мисли и за промени в наредбата, които ще позволят да се зачита част от стажа им. В момента около 670 джипита не са се записали изобщо да учат, а 1037 не са приключили специализацията си. При лекарите, които не покриват изискването за специалност, са записани над 1 млн. пациенти.



И спешните отделения са без пари от януари

Диана Тенчева
Спешните отделения са без пари от януари, алармираха вчера "Труд" техните директори. Ситуацията в тях е като в психодиспансерите. Както съобщихме, здравното министерство не е дало нито лев за психично болните хора.

Заради неприета от здравното министерство методика не са преведени парите и за т.нар. амбулаторни спешни пациенти. Това са хората, които преминават през денонощните спешни приемни отделения на болниците. За тях се дава по около 15 лв. на болен. Със сумата се покрива прегледът и извършените изследвания. "Не само че не сме получили никакви пари от началото на годината, но не сме подписали и задължителния договор с МЗ", каза д-р Димитър Димитров, директор на столичната "Св. Анна". В нея се стичат пациенти от цялата софийска област, не само от София. Той допълни, че НЗОК удря болниците с орязани бюджети, а сега и министерството не плаща за спешните пациенти. Същото е и в "Пирогов" и във всички наши болници със спешни отделения.

"Започна подписването на договорите, най-късно до края, на другата седмица болниците ще получат парите си и за спешните пациенти, а центровете за психично здраве -за своите болни", съобщиха вчера от МЗ. Методиката за плащанията била утвърдена едва миналата седмица. А без нея средства за диспансерите, спешната помощ и за болниците в отдалечените райони не могат да се дадат. Става дума за 66 млн. лв. от бюджета на МЗ.

Карвинг декоратор вече е официална професия Карвинг декоратор, парамедик, дисководещ, организатор на интернет приложения, агроеколог са само част от десетките нови професии, включени в Списъка на професиите за професионално образование и обучение в последните години. Броят на отпадналите специалности не е голям. Регистърът постоянно се актуализира спрямо потребностите на бизнеса от специалисти с определена квалификация. Поради голямата динамика точна статистика за броя на новите професии и специалности няма, коментираха от Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) за "Труд". За всяка професия се разработват държавни образователни изисквания, които се утвърждават от министъра на образованието. В тях се определят минималното образование и професионалният опит, които трябва да имат желаещите да придобият съответната квалификация, описват се професията и инструментите, които се използват в работата," както и възможностите за реализация. В изискванията за професията карвинг декоратор например пише, че карвингът или гравирането на плодове, зеленчуци, кашкавал, лед, е ново изкуство, което навлиза с много бързи темпове в кулинарията и става неразделна част от нея. Карвинг декораторът "трябва да бъде физически и психически здрав, тъй като в работата се използват изключително остри ножове и режещи инструменти". От документите става ясно, че дисководещият далеч не е обикновен диджей или дискожокер, както още го наричат по-възрастните любители на естрадата. В описанието на професията е посочено, че той "използва фрагменти от готови музикални произведения, музикални ефекти и шумове". Освен това "съставя и изпълнява творческо-музикална програма, подготвена за конкретното музикално-артистично събитие". Организаторът на интернет приложения "създава електронно съдържание под формата на тематично обособени статични или динамични страници, които се публикуват в интернет, комбинирайки компютърни технологии, текст и мултимедия". Парамедиците оказват спешна помощ и транспортират болни и пострадали до болница. По-квалифицираните професионалисти имат право да асистират при оказване на животоспасяваща помощ на пациенти в критично състояние. Голяма част от новите професии са в сектора на услугите. Те са предимно в сферата на здравното обслужване, социалните дейности, търговското разпространение. Част от новите предложения са в резултат на бързите технологични промени, които изискват придобиването на нови умения. Преходът към икономика с ниско съдържание на въглеродни емисии също влияе върху новите професии и специалности, коментираха от НАПОО.

Нагла злоупотреба с психиатрията

Проф. д-р Георги Ончев
Отдавна не е имало подобен разгул на агресивно публично говорене срещу психично болните и психиатрията. Като народонаселение ние никога не сме се отличавали с особен респект към правата и автономността на хората с психичноздравни проблеми. Сегашната вакханалия от ретроградност обаче няма аналог от близките години. Крехкият интегритвт на общността периодично не удържа тревожността си и тя избива в експанзия от архаични зловещи нагласи към психично болните по конкретни поводи - шизофренна убила детето си, или друг (неясно с каква диагноза, но "май психо...") удушил баба си.

Сегашният повод (случаят в Лясковец с Петко Петков - б.р.) е трагедия, която е пряк резултат от неефективно правораздаване и некадърна полицейска акция. Къде е мястото на психиатрията тук? Бил психично болен, трябвало да се лекува и подобни разсъждения на познавачи и "профайлъри", придружени от дежурната булевардна загриженост за изолация, контрол, регистри, бележки за психичното здраве на депутати и други.

Случаят е повод за ескалиране на нагласи, които от своя страна също имат диагнози. Но те не са медицински, а социални. Наричат се предразсъдъци, примитивни очаквания за тотален контрол върху хората с психични разстройства, агресия, нетолерантност, дискриминация, откровена простотия и вечната обсебеност с бележките... Бележки за всичко: оръжие, брак, учене, работа, пост, бележки forever (завинаги - б.р.). И възпроизвежданата - от публични личности, медии, и (срам ме е да го кажа...) психиатри стигма. Последното значи дамга, срамен знак, че си различен, опасен, прокълнат, прокажен. И по нашенски - че не заслужаваш да си депутат. И да гушкаш. Това е привилегия само на психично здравите? Иронията е пародия. Абсурдът е реалност.

(Със съкращения от Offnews.bg).

"Правото на специализация на общопрактикуващия лекар е уредено в Закона за здравето. Срокът за това беше удължен през 2008 г., но въпреки това не всички лекари са придобили нужната им специалност.

Така тези лекари, които не са получили специалност, ще могат да продължат да работят и няма да се стигне до закриване на практики", обясни д-р Андреева.

Здравният министър уточни още, че има различни групи от лекарското съсловие, които не приемат въвеждането на т.нар. разпределение на завършващите млади лекари в селските райони. Тепърва обаче щяло да има разговори на тази тема с Българския лекарски съюз.

Следващата седмица предстои и внасянето на предложенията за промени в правилника за работа на Фонда за лечение на деца в чужбина, които изготвя работна група под ръководството на проф. Владимир Пилосов.

"За съжаление на последната ни среща те нямаха такава готовност, но обещавам промените да бъдат направени в максимално кратки срокове, за да не се повтарят системните грешки, които констатирахме както по време на работата на Павел Александров, така и на д-р Ива Станкова", обеща д-р Андреева.

Идеята е негова, а докато Теди Велинова аранжира бастуна и флаконите с хапчета върху гърдите му, врътва кранчето на водата с крак. Ей така, за забавление. Красивата безнадеждност в погледа на Чаплин пресъздава Мария Силвестър, а Владо Пенев засуква мустака на Марлон Брандо в "Кръстникът". Продадени на търг през януари бутиковите фотоси на Каймаканова снабдиха с три броя неонатални монитори за родилното отделение в столичната I АГ болница "Света София". Сега артелитът ни влиза под кожата на култови киноперсонажи, за да набере средства за недоносени новородени, тежко болни деца и малчугани с инсулинозависим диабет към детска клиника на УМБАЛ "Света Марина" във Варна.

С грима се заемат Искра Парладийска и Силвия Стойчева, а с реквизит и костюми помага екип от Народния театър. Сюжетите възлага най-често Велислава, която има и тежката дума за всеки кадър. "Като творец зад обектива виждам как ще изглежда снимката на финала, след обработката с фотошоп. Иначе се съобразявам с някои изисквания на звездите като Белослава, която държеше да не й слагаме нищо изкуствено, дори коси за образа на Кейт Бланшет в "Елизабет", обяснява тя.

Най-голямо предизвикателство за жената с най-точно око в модната индустрия се оказва работата с Лили Иванова. Поп дивата избягва показните участия в благотворителни кампании, но за каузата на Велислава позира като Марлене Дитрих с кабаретен фрак и цигаре. "Тук бе другият тънък момент, защото тя не пуши.

и трябваше да се хареса, крайният резултат да бъде арт", казва Каймаканова. Патронът на инициативата Христо Мутафчиев сам предлага да се дегизира като Франкенщайн, а за да сбръчка ефектно фините слоеве изкуствена кожа на мутанта, гримьорката Искра бодърства цяла нощ.

Над два часа тя се труди и върху лицето на Мариус Куркински, който дебютира в "Да оставим следи" като Джони Деп в "Карибски пирати". Поставянето на плитки ала капитан Джак Спароу отнема още 30 минути. Редом до Цветана Манева, Стефан А. Щерев и Йосиф Сърчаджиев позира и 3-годишната дъщеря на фотографката - Вилерже. В стилен черно-бял кадър пред чистотата на детето с ангелски крила се прекланя актьорът Мариан Вълев. Желаещите да подкрепят каузата на Велислава могат да го направят с дарителски есемес на кратък номер 17 777 с текст DMS KAUZA . В кратки срокове тя ще организира и поредния търг за продажба на фотосите.

Героите в "Да оставим следи" разпита Мариана Климентиева

Мария Силвестър:

Когато правиш нещо, без да е замесено его, резултатът е налице. Много бързо влязох в ролята на Чаплин, защото снимките съвпаднаха с личен момент от живота ми. Синът ми изигра Джон от "Хлапето" и открих, че е много артистичен.

Луиза Григорова:

Всички актьори, които участвахме в кампанията, толкова се запалихме по идеята, че звъняхме по нощите на Велислава да й предлагаме разни персонажи. Башар Рахал предложи да се снимаме като героите от "Леон". С Велислава пък се роди идеята за трансформацията ми в Ана Каренина.

Теди Велинова:

Аз сама си избрах ролята на лошата кралица от приказката за Снежанка. Леко иронично подходих към себе си, защото всички така ме наричат. Даже имахме спор с мъжа ми - доктор Енчев, защо съм се усмихнала така ехидно. Но за мен няма нищо положително в това да предлагаш отровна ябълка на някое хубаво момиче.



Обновиха единствения в Южна България апарат за кожни заболявания
Единственият в южната част на страната апарат, който лекува псориазис, витилиго, вътрешни екземи, някои видове акне и дерматити е напълно обновен.

Това съобщи началникът на отделението в пловдивската болница "Св. Мина", където се намира той, д-р Диана Дренска. Тя допълни, че турбосолариумът е вертикален, което е важно от хигиенна гледна точка и работи с UVA и UVB лъчи, като вредните UVC вълни са изолирани.

"Дневно апаратът може да поеме по 20 пациенти. Интересът от тяхна страна е огромен и понякога се налага да правим листа на чакащите", допълни д-р Дренска.

Освен за лечение на кожни заболявания солариумът е подходящ и при болести на костно-ставната система, на белия дроб и при ларингити. Може да се прилага и за профилактика на остеопороза и на всички заболявания, водещи до промени в тъканния състав на костите и ставите.

Преди седмица двете се разминаха в изказванията си, след като здравният министър обяви, че има информация, че Ива Станкова ще се оттегли, а няколко часа по-късно директорът на фонда отрече. От януари членове на обществения съвет на структурата сигнализираха за проблемите в работата й. Разглеждането на документите на някои от децата се бавеше с месеци и родители бяха принудени да организират дарителски кампании. Андреева заяви в четвъртък, че вътрешната проверка на министерството във фонда е показала сериозни забавяния на документите на децата. Ива Станкова беше директор на фонда от началото на октомври 2013 г., след като управляващите уволниха Павел Александров, който оглавяваше структурата три години.

Психично болните нямат пациентска организация, близките им обикновено крият състоянието им, за техните права и лечение не се говори публично. В психиатриите няма рязане на ленти. На теория законът казва, че пациентите трябва да се социализират максимално, да учат, да работят, да живеят със семействата си. Често обаче се стига до крайната мярка - принудително лечение в болницата, а в по-тежките случаи и затваряне завинаги в домове за възрастни с психични разтройства. Тези, които се изписват от психиатриите, пък попадат в дискриминираща среда без подкрепа, която ги отхвърля в момента, в който разбере за заболяването им.

В търсене на виновник и бързо решение след случаи като този в Лясковец, при който болен извършва убийство, обикновено се появяват популистки проекторешения. Като създаването на регистър на болните например, което, освен че може да нарушава човешки права, няма и да реши проблема - може дори да го задълбочи, като откаже хора да се обърнат към лекар. Истинското решение е в добре работеща система от здравни и социални услуги, които обръщат внимание на психичното здраве още превантивно.

Привидения на статистика

Официална статистика за броя на психично болните в България не съществува. Броят пациенти, които са се обърнали за лечение към здравната система за 2013 г., е около 150 хил. (виж графиката). Когато обобщават предполагаемия брой пациенти, психиатрите се позовават на данните от отдавна закрития регистър от социалистическо време и на световната статистика и така се стига до общо 700 хил. българи, засегнати от някакво психично заболяване или зависимост. Най-голям е броят страдащите от алкохолна зависимост, които по изчисления на лекарите са около 350 хил.

Според проф. д-р Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия и завеждащ клиниката по психиатрия на УМБАЛ "Александровска", по епидемологични изследвания около 12 хиляди на 100 хил. души население се нуждаят от медико-социални грижи и медицинско обслужване. "От тях около 20% имат нужда да влизат периодично в болницата, останалите 80% могат съвсем спокойно да живеят извън институциите и да вземат лекарствата си", коментира тя.

"Статистиката на Световната здравна организация сочи, че средно около 20% от населението в определен етап от живота си отключва психична болест. Това е всеки пети от нас", допълва Надя Шабани, програмен директор в Българския център за нестопанско право.

Съдебните психиатри акцентират върху най-тежките заболявания. По-голямата група обаче е свързана със стрес разстройства, които не представляват опасност за агресия и автоагресия. "Техният брой се повишава заради несигурност, безработица, ниски доходи, несправяне с основните житейски задачи. Може да се твърди, че между 1/5 и ? от населението страда от някаква форма на леко психично разстройство през някакъв период от живота си. Но да се слага знак на равенство между тежкото заболяване и тези разстройства е все едно да се сравнят доброкачествени и злокачествени тумори", коментира доц. д-р Петър Маринов, ръководител на програма "Съдебна психиатрия" в Медицинския университет - Варна.

Доц. д-р Владимир Велинов, специалист по съдебна психиатрия, си припомня, че когато е съществувала задължителна система за диспансеризация, е ставало дума за около 70 хил. души, боледуващи от шизофрения, и още толкова - от биполярно разстройство. "Техният брой е почти неизменен в последните десетилетия. Почти половината от пациентите обаче не се лекуват и не се преглеждат. От всички болни при поне 10%, или общо 14-15 хил. души, ходът и тежестта на болестта поражда опасност за тях самите или околните. Те трябва сериозно да бъдат наблюдавани, да са обект на специални грижи", изчислява доц. Маринов.

Общо в България има 4600 легла за психично болни, които са разпределени в 12 държавни психиатрични болници, в центрове за психично здраве, университетски клиники и отделения към общите болници. Леглата са постоянно заети през цялата година. Психиатрите в България са 550, или на 13 хил. души се пада един психиатър. Психолозите са 120, а сестрите и фелдшерите - около 1200. За лечението в болница плаща държавата чрез субсидия от здравното министерство за всеки преминал болен. Тя е най-висока в университетските клиники и там достига 800 лв. Здравната каса покрива прегледите и медикаментите на здравноосигурените - през миналата година само за лекарства за шизофрения са платени 33.5 млн. лв. за медикаменти на 29 990 души.

Извън клиниките, където грижата за болните е на Агенцията за социално подпомагане и общините, работят 13 дома за възрастни хора с психични разстройства и 43 социални услуги в общността от резидентен тип. Дневните центрове за хора с психични увреждания са девет. Общият брой легла на тези институции е 1500 и те също са постоянно заети. Социални услуги в общността, в които може да се предоставя специализирана психосоциална рехабилитация на лица с психичноздравни проблеми, са и центровете за социална рехабилитация и интеграция - 72 в цялата страна.

По изчисленията на специалистите излиза, че потенциално опасните за себе си или за околните хора са около 15 хил. Често здравният проблем се засилва и от социалния - част от тези хора нямат близки, могат да останат на улицата, без работа и осигуровки.

Къде се къса нишката

Върху вратата на арт центъра на психиатрията в "Александровска" е закачено седмичното разписание на 14 групи - по арт терапия, музикотерапия, релаксация, литературен клуб, театрална трупа, фитнес, социален клуб за изписаните, английски. В самата клиника няма решетки, а в отрупаното с цветя фоайе няколко жени, две от които млади бременни момичета, си говорят и поглеждат към телевизора. В клиниката има 53 легла, а листата на чакащите за прием е дълга още толкова.

"През последните години психиатрията се е развила изключително много като наука и като начин за грижа за пациентите. И не всичко е с пари - заплащането на терапевтите, които работят с болните, е символично, но удовлетворението от постигнатите резултати е невероятно. Имаме много доброволци, които се грижат за пациентите", обяснява проф. Вихра Миланова.

На практика парите от здравното министерство невинаги достигат за лечението на един болен, особено ако той има усложнения. Условията в болниците често не са добри. При различните пациенти срокът, през който са в клиниките доброволно или принудително, е различен. Но държавата е длъжна да плаща за лечението на всеки, независимо дали е осигурен или не. Само през миналата година Софийският градски съд е разгледал 868 искания за задължително настаняване в лечебни заведения (виж карето). Проблемът е, че леглата за тежко болни пациенти са изключително малко - общо 35-40 за цялата страна.

"Другият проблем е, че в Закона за здравето беше записано, че трябва да има срок на лечение. Така съдът постановява, че болният трябва да се лекува например три месеца и често клиниката си спазва срока. Има и още един въпрос - дори да е невменяем, ако посегне на човек в България, средният престой в клиника на един болен е три години и половина, докато в демократична Англия е 10 години. Ако го направи повторно, такъв пациент повече не се допуска до обществото. В България това не е така. Не бива да се сатанизира болестта, но дълго време залитахме в прекален хуманизъм и пренебрегвахме опасността. Последният случай, който си спомням е за болен в София, когото полицията молила доброволно да иде да се лекува. Той отказал, те вдигнали рамене и си отишли. След десет минути той изхвърлил съпругата си през балкона", казва доц. Велинов.

"Два пъти сме внасяли доклад до правосъдния министър, който цитира данните от доклад на ЕС за състоянието на съдебната психиатрия. В Германия има 7000 съдебно-психиатрични легла за опасно боледуващи. У нас са 40, а трябва да са поне 700", допълва доц. Маринов.

Стъпка в неизвестното е изписването на пациента от болницата. По принцип оттук нататък за него трябва да се грижат държавата и общините чрез социалните служби. Здравноосигурените трябва да посещават психиатъра си. Ако не работят, пациентите трябва да са в дневните центрове или стационари, където да се обучават и занимават. Ключовата дума след изписването обаче е роднини и близки. Ако няма кой да се грижи за него, болният е безработен и неосигурен, често и не продължава лечението си. Случва се да попадне и на имотната мафия, негови данни и имущество да бъдат използвани с престъпни цели и той да остане на улицата.

Дневните центрове са крайно недостатъчно на брой и са поле, в което Агенцията за социално подпомагане (АСП) и общините си прехвърлят топката за грижата за болните. "Социалните услуги са децентрализирани и се управляват от кметовете на общините и в този смисъл не се предоставят от АСП", коментират от агенцията. В социалната служба пациентът попълва документи и се извършва индивидуална оценка. След попадането в центъра обаче следва нов проблем. Той не предоставя здравни грижи и не може например да идва психиатър, който да следи състоянието на пациентите.

"За тежко боледуващите хора нямат адекватна грижа. Социалните и здравните служби нямат допирна точка, нямат комуникация помежду си, а има нужда от система, която да подкрепя хората в общността", коментира Валентина Христакева, председател на фондация "Глобална инициатива в психиатрията", която управлява комплекс от дневен център, защитено жилище и информационен център за хора с тежки психични разстройства. В него те получават помощ за подобряване на социалните си умения, за това как да търсят и задържат работно място. Учат се как да контролират симптомите си и да разпознават влошаването. Фондацията инициира и въвеждането на професията експерт от опит, при която преживели социално изключване помагат на хора с подобни проблеми.Ремисия на здравия разум

Специалистите смятат, че е важно за психичното здраве да се говори свободно, както и за останалите заболявания, и при такава масовост, то да стане приоритет в здравната политика. "Ако управляващите решат, че става въпрос за приоритет, е особено важно да се изгради стратегия за работа с психично болните, особено за тези с тежки заболявания, от междуведомствена група със специалисти от поне четири сектора - здравеопазване, социална политика, вътрешни работи и правосъдие. Тя би могла да предложи конкретни мерки за дълъг период от време как държавата реално да подпомага пациентите и техните близки", смята доц. Маринов.

Според Надя Шабани вкарването в болница за принудително лечение би трябвало да е последен възможен вариант. "Няма добра политика за психично здраве и превенция, няма и добри извънболнични системи за подкрепа, включително и медицинска. Профилактиката трябва да е още на ниво училище, където има проблеми със стрес, зависимости и агресия. Ако не обърнеш внимание на това, после няма какво да се изненадваш, че някой е хванал пушката", смята тя. В момента Българският център за нестопанско право организира кампания за премахване на запрещението и създаване на нова система за упражняване на правата на хората с психичноздравни проблеми и интелектуални затруднения. Идеята е те да имат равен шанс за независим живот, с подходящата подкрепа да могат да вземат решения къде и с кого да живеят, да управляват парите си, да решават как да използват свободното си време.

"Грижата за болните извън болницата просто изостава. Ако тя е адекватна, 80% от тези хора могат да живеят извън болницата", смята и проф. Миланова.

И лекарите, и неправителственият сектор напомнят притеснението от стигмата на психичната болест. "Хората не искат да обявят, че имат проблем, страхуват се и има от какво. Обществото не познава психичните заболявания, независимо за какво се отнася, веднага лепват етикета "луд". Тази дума трябва да се забрани", казва доц. Маринов.

"От времето на комунизма има нагласа на психиатрията да се гледа както на медицина, така и като на полиция. Такава двояка роля в миналото изпълняваха диспансерите - те не само лекуваха хората, но и регистрираха, наблюдаваха и активно издирваха психично болните, които могат да бъдат опасни. И когато стане нещо такова като в Лясковец, очите на много хора са към психиатрията - да търсят провал в нейната функция, а не в тази на други служби и преди всичко на полицията. Всяко натоварване на психиатрията с полицейски функции подронва доверителното отношение между лекар и пациент. Болният се отчуждава от психиатъра-полицай, не иска да ходи при него. Това на свой ред води до обостряне на състоянието му, тежки кризи и необратими увреждания. Така че колкото по-полицейска се опитваме да направим психиатрията, толкова по-опасни и влошени са болните, за които тя ще се грижи", смята Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет.

Именно от липсата на конфиденциалност, злоупотреба с лични данни и стигматизация на попадналите в списъка се опасяват всички специалисти по въпроса дали трябва да съществува, кой да попада в него и кой да има достъп до регистъра на психично болните, който здравното министерство подготвя.

Ясен пример, че дори и да съществуваше, той не е ефективен, е случаят с Петко Петков от Лясковец. Той не е регистриран никъде, тъй като е отказвал да отиде на преглед.

"Ако се въведе поголовно, това ще е силно репресивен орган, който ще маргинализира огромна група хора. Ако се прави, той трябва да съдържа само онези, които са опасни", смята доц. Велинов.

"Не е неестествено и в много европейски страни психиатрите имат задължение да докладват на службите за сигурност за психично болни, които могат да бъдат опасни. Заедно с това са очевидни и опасностите за нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот от един национален регистър. Малка страна сме и е лесно информацията да мигрира неформално", смята Красимир Кънев. И добавя, че регистърът може да стане опасен за здравето на самите психично болни, които могат да се откажат от посещение при лекар.

Мястото на почти всички психично болни е на улицата, на работа, у дома им и сред техните близки. Проблемът е, че след болницата, на улицата и в обществото все още няма достатъчно място за тях, а държавата замита проблема под килима.