Прес клипинг: „Здравеопазване” 22. 03. 2014

Производството по задължително настаняване за лечение може да се образува по два начина. Първият е по искане на лечебно заведение и се отнася до случаите, в които човек с поведение извън нормите е задържан от полицията и за когото има съмнения за психични проблеми. Искането до съда се отправя до 24 часа. Около 80-90% от исканията идват от болниците. Вторият начин е по искане на прокуратурата. Тук влизат случаите, в които близки, съседи или други граждани се оплакват от поведението на човека и сезират прокуратурата. Тя прави проверка и ако реши, отправя искане до съда за задължително настаняване за лечение. През 2013 г. в Софийския районен съд са образувани 868 производства по Закона за здравето.

Съдът има нужда от две предпоставки, за да вземе решение за задължително настаняване - човекът да страда от тежко психично заболяване, което се установява със съдебно-медицинска експертиза, и втората е да е опасен за себе си или за околните. Решението се взима на най-малко две съдебни заседания. На базата на експертизата съдът или обявява искането за неуважено (ако не е установено психично заболяване), или взима решение за настаняване за лечение. Експертизата отнема около седмица, а производството обикновено приключва за 7-10 дни пред първа инстанция. В почти всички случаи се стига до решение за настаняване за лечение. Максималният срок, в който дадено лице може да бъде настанено за лечение, е шест месеца. Най-често отсъжданият срок е между 1 и 3 месеца.

ХОЛАНДСКИЯТ ПРИМЕР

В Холандия има интегрирани услуги за хора с увреждания. Лекари и социални работници работят заедно и съставят общ план за всеки пациент. Основната грижа е извънболнична в центрове в общността. Услугите са различни според нуждите на потребителите. Има центрове за ранна интервенция, а за по-тежките случаи - специализирани центрове за социална рехабилитация и интеграция. Така пациентът получава много по-адекватна подкрепа, а системата е по-ефективна. Почти всички услуги се управляват от частни доставчици с гарантирано финансиране от държавата. "Грижата за уязвимите е задължение на държавата, но за да има качество, услугата не се предоставя от административни структури", коментира Надя Шабани от Българския център за нестопанско право, която наскоро е изучавала холандския пример. За всеки потребител се формира бюджет от какво има нужда и какво трябва да се прави и той си избира доставчика. В Холандия съществуват и форми на защитена заетост, които подготвят хората с психологически или интелектуални затруднения за пазара на труда. В едно село например собственикът на малък магазин и доставчикът на социална услуга решават хората от дневния център да помагат с работата, заедно откриват и пекарна. Това е смислено занимание за хората и с малко подкрепа те започват да се трудят и да получават самочувствие, че произвеждат нещо реално.

"Въпреки тревожната статистика държавата отказва да разбере, че с едно изкуствено сърце не само спасяваме живота на пациента, но го връщаме и на работа", обясни проф. Начев. Средната продължителност на живота на човек след такава операция е 7 години, а без нея болният умира до 3-4 месеца. "Седем години е много голям срок. За това време медицината може да предложи друго решение и нова надежда", подчерта директорът на "Св. Екатерина".

Присаждането на изкуствено сърце се прави в два случая. Или като мост към трансплантация, за да може да дочака болният подходящ донор, или като крайна терапия на сърдечна недостатъчност.

От здравната каса обясниха, че миналата година разликата в реалната цена и тази, която поема институцията, се е получила заради техническа грешка. През 2014 г. тази грешка така и не беше поправена. "В Европейската харта за правата на пациента, която България е подписала, е казано, че пациентите имат право на иновации. У нас обаче болните трябва да бръкнат в собствения си джоб, за да ги получат. Но кой има да доплати 110 000 лева при сегашния хал на държавата", заяви още проф. Начев.

Заради липсата на пари кардиохирургът е направил само една подобна операция, като за изкуственото сърце е платила болницата. В същото време в момента за трансплантация на сърце чакат 26 българи.

Нужда от сърца

Таня Джоева
40 българи ще живеят, ако доплатят по 110 000 лева за изкуствено сърце. Ако нямат тези пари? Тези 40 българи не са единствените, унизени от грубата сметка колко струва животът им. Кампания за събиране на средства за болно дете удвоява страданието на родителите, бъдете сигурни в това. Както и оправданието - здравето е скъпо, държавата е бедна.

Освен бедна държавата ни е и болна. Тя страда от остра сърдечна недостатъчност. Симптомите: има пари за "уши", за (изкуствени) сърца - няма. За броене на делфините се намират 3,3 милиона, за мозъчни операции - не. За размотаващата се БОРКОР десет милиона има, за деца с автоимунни заболявания няма и лев. И така нататък.

Някой ще каже, това е популизъм. Не, диагноза.



До дни са готови нови правила за фонда за лечение на деца

Няма забавени плащания за ин витрото, уверява здравната министърка

Аида Ованес
Създадената по заповед на здравния министър работна група ще представи идния четвъртък нови правила за работа на фонда за лечение на деца. Очаква се окончателният вариант на нов правилник и вътрешни правила за работа. Това каза министър Таня Андреева по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос на депутатката от ГЕРБ Десислава Атанасова. Андреева представи резултати от извършената проверка за периода на работа на последните двама директори на фонда - Павел Александров и д-р Ива Станкова. Одитите на двата периода са констатирали идентични нарушения, сред които вземане на решение по заявление по спешност преди произнасянето на външен лекар експерт, забавяне на становищата на външни експерти след крайния срок между 1 и 40 дни при управлението на Александров и между 1 и 54 дни по времето на Ива Станкова. За периода, в който двамата са работили, не е променян нито правилникът за дейността на фонда, нито са актуализирани вътрешните актове, което довело до повторяемост на пропуските в работата и при двамата, каза Андреева. При задаването на допълнителен въпрос Атанасова заяви, че всъщност въпросът й бил "по отношение на нарушенията във фонда за лечение на деца в периода на управление на г-жа Станкова".

Няма забавяне нито на обработването на документите, нито в плащанията на МЗ към клиниките за репродуктивно здраве. Това стана ясно от отговора на министър Андреева на въпрос на Десислава Атанасова. Според нея ГЕРБ се грижели за овладяване на демографската криза, защото годишно отделяли по 15 млн. лв., докато сегашното правителство, след като върна асистираната репродукция от НЗОК в МЗ, плаща 8 милиона лева.

Андреева обаче уточни, че общественият съвет към ин витро фонда е разгледал и одобрил всички внесени за т.г. заявления - 334, докато за същия период на м.г.са били 265, а 321 процедури вече са започнали, но без забавяне на пациентите. Тази година плащанията към клиниките са започнали на 18 март, докато м.г. -във втората половина на май.
Над 4500 са местата за "Обща медицина"
От над 4500 утвърдени места за специалност "Обща медицина" в момента зачислените лекари са 1547. От тях 43 са прекратили обучението си, каза министър Андреева по време на парламентарния контрол.
МЗ: Положителна тенденция за намаляване на детската смъртност
Въпреки че нивата на детска смъртност у нас са все още над средните за ЕС, от МЗ отбелязват, че е налице трайна положителна тенденция за намаляване на нивата й през последните години. През 2012 г. тя е 7,8 на 1000 живородени деца, като това е най-ниското ниво на детска смъртност за времето на водене на национална статистика по този показател.

Детската смъртност е индикатор, отразяващ частично качеството на медицинската помощ, като преди всичко е свързан с жизнения стандарт и здравната култура на населението. По данни на МЗ за 2000 г. детската смъртност у нас на 1000 новородени е била 13,3%, за 2005 г. -10,4%, за 201 Ог.-9,4%, за 2011 г. - 8,5% и за 2012 г. - 7,8%. По информация на НСИ, през 2012 г. у нас са починали 972 деца до 19 г., като 655 от тях до 5 г. Причини за смъртта им са състояния, възникнали през перинаталния и ранния натален период (237 починали деца), вродени, аномалии (128 починали деца), болести на дихателната система (120), външни причини.

От инфекциозни и паразитни заболявания са починали общо 35 деца до 19 г., като 22 от тях до едногодишна възраст.
Бургаската психиатрия е препълнена, няма пари за лекарства

Красимир Кръстьовски
Бургаският център за психично здраве е изпаднал в тежко финансово състояние. Отделенията са препълнени с пациенти, няма пари за лекарства, а не са платени дори и дължимите данъци и осигуровки. Заради ситуацията управителят на диспансера д-р Надя Желязкова вчера е свикала спешно медицинския съвет, за да реши как да лекува болните без пари.

Дванадесетте центъра за психично здраве у нас, популярни като психодиспансери, от 1 януари не са получили и стотинка от МЗ за лечението на пациентите си. А в същото време в тях няма и едно празно легло, дори се връщат планови пациенти. От МЗ са обещали, че до края на месеца ще бъдат преведени авансови суми.

Липсата на пари означава край на безплатните медикаменти, които се полагат на много болни, и задълбочаване на психичните им проблеми. Възможно било някои от тях да станат опасни, след като не се лекуват адекватно, роптаят бургаски психиатри.

Лекарите са и срещу ликвидирането на архивите и досиетата на всичките им пациенти. Преди години някой от управляващите реши, че картотекирането на болните нарушава човешките им права. Новите управници не се убедиха, че тези досиета са медицински и не нарушават права, а по-скоро държат болните под контрол и им осигуряват лечение. Така или иначе досиетата бяха ликвидирани и много от тези, които бяха под лекарско наблюдение, отказаха да се лекуват доброволно, коментират психиатрите.

Да припомним, че обявеният търг предизвика словесна война между здравния министър д-р Таня Андреева и предшественичката й на поста Десислава Атанасова. Преди месец ексресорният министър на ГЕРБ каза, че с тази поръчка около 6.5 млн. лв. ще бъдат усвоени по неясни правила, неясно от кого и предложи съществуващата система да бъде надградена. Тя добави, че в приетата от кабинета "Орешарски" Национална здравна стратегия 2014-2020 изрично е посочено, че такава система в момента има и тя работи добре. От своя страна министър Андреева обяви, че ще заведе дело за клевета срещу Атанасова, тъй като търгът бил за осигуряване на свързаност и поддръжка на информационните масиви за период от три години, а не за изграждане на нови комуникации.

Проверка на "БАНКЕРЪ" по казуса установи, че бившето правителство е потрошило над 8 млн. лв. за направа, доставка на оборудване и поддръжка на "спешни" системи, но въпреки това здравното ведомство ги ползва само под наем. Интелектуалната собственост върху продукта незнайно защо е останала във фирма "Телелинк", която естествено се оказва с "едни гърди" напред при всеки следващ тематичен търг. Именно това е една от причините КЗК да спре новото наддаване. От комисията смятат, че условието участниците да имат най-високо ниво на партньорство с производителя на комуникационната мрежа е несъобразено с правилата на Закона за обществени поръчки. На практика то възпрепятства потенциалните изпълнители с опит и квалифициран персонал, които не могат с документ да докажат, че са "близки" до "Телелинк". Освен това антимонополистите са на мнение, че в предмета на търга са включени различни по вид необвързани и несъвместими дейности, които подлежат на самостоятелни процедури за възлагане на обществени поръчки. Наистина, като в истински гювеч в поръчката са "забъркани" услуги, свързани с далекопроводни мрежи, поддръжка и ремонт на оборудване и техника, както и софтуерни услуги. Комисията посочва също, че заложената методика за определяне на техническата оценка е прекалено обща, неясна и по този начин позволява да се вземе субективно решение. А тя дава 70% от тежестта на оценката.
НЗОК сменя телекома
Националната здравноосигурителна каса е обявила, че иска да подпише едногодишен договор с някои от мобилните ни оператори. Става дума за корпоративна група, която включва 320 абонати (SIM карти), от които 142 се използват за Gateway устройства (телефонни централи). Телекомите могат да предложат своите оферти до 14 април. За победител ще бъде избран този, който предложи най-ниски цени. Максималният бюджет на здравната каса за целта е 60 хил. лева.

Лудите стрелят по безхаберната държава

Калоян Атанасов
След психотрилъра в Лясковец, в който неосвидетелстваният Петко Петков уби спецполицай и рани други трима, държавата поне за миг се самосезира, че проблем с опасните луди съществува. Здравният министър д-р Таня Андреева скоропостижно увери, че създаването на единен регистър на хората с психични проблеми е част от програмата на управляващите. Той щял да бъде финансиран с 15-те млн. лв., които ще получим по Норвежкия механизъм за репродуктивно и психично здраве. Но дори и регистърът да стане факт, няма гаранция, че отговорните институции най-накрая ще започнат адекватно да лекуват психичноболните. Защото не шизофрениците, алкохолиците, невротиците и страдащите от различни психични разстройства са виновни, че нападат или стрелят по невинни граждани. Отговорността по-скоро трябва да падне върху плещите на няколко поредни правителства.

През последните 20 години никой не си мръдна пръста да изпрати леко или генерално превъртелите към болничнo лечение, при все че според националния консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова около 20% от българите имат психични проблеми. Освен това депресиите, алкохолните зависимости, шизофрениите са сред хроничните болести, предизвикващи инвалидност. Те са един от най-жестоките бичове за икономическата продуктивност и социалния капитал на всяка нация. Поради тази причина развитите държави отделят значителни средства от бюджетите си за здраве, за да се преборят с тях.

Каква е актуалната ситуация в България? В страната ни работят

12 държавни психиатрични болници

и още 36 специализирани центрове и отделения, през които преминават на диспансер, за прегледи или наблюдение около 150 хил. пациенти годишно. От отчета на здравното министерство за 2013-а става ясно, че държавните психиатрии са разполагали с 2488 легла, които по предложение на директорите им са съкратени с 140 с цел "оптимизиране на дейността и структурите". Въпросното "оптимизиране" вероятно означава, че болниците по финансови причини не могат да си позволят да приемат толкова много пациенти. И така не е от вчера. Да си припомним случая от края на 2012-а, когато управителят на най-голямата специализирана болница в Раднево - д-р Тодор Толев, съвсем не на шега алармира обществото, че психиатриите са свършили парите и ще бъдат принудени да изписват агресивни болни, преди да са ги излекували. Този тип заведения не получават средства по клинични пътеки от здравната каса, а взимат средно по около 700 лв. на преминал пациент от Министерството на здравеопазването. Тази субсидия обаче е крайно недостатъчна да бъдат покрити сметките за храна, лекарства, вода и електричество, тъй като минималният престой в болница на пациент с диагноза е около 15 дни. В това отношение доста показателна е статистиката, според която през 2012-а средният разход за легло в държавните психиатрии е малко над 8300 лв., докато другите специализирани АГ и белодробни клиники получават между 14 460 и 27 938 лева. Дневните лекарства на пациент струват по 2.15 лв., а за белодробно болните се купуват медикаменти за 9-10 лв. на ден. Кой ще обясни как може да се лекува шизофрения за две пробити левчета?

Заплатите на персонала са сред най-ниските в здравния сектор - факт, който естествено прогонва и малкото останали специалисти в бранша. Днес радневската психоболница обслужва към 350 пациенти и други 50, настанени в близки защитени жилища. "Независимо от минималното увеличение на работните заплати от началото на 2014-а персоналът ни не достига, а това усложнява обгрижването на толкова много хора", казва Толев. За около 400 лв. месечно санитарите трябва да се грижат за психичноболните, да ги къпят, обличат, да ги водят на процедури и преглед при лекарите и да ги усмиряват, когато буйстват. А

в свободното си време да чистят и мият

коридорите и тоалетните. Медицинските сестри за 450 лв. на месец се "разкъсват" между няколко отделения, а лекарите взимат между 550 и 600 лева.

"Все повече хора умират от наркотици и алкохол, докато родителите им се лутат в дебрите на родното здравеопазване. Повече от 13 години държавата обещава и бездейства. През 2012-а след серия скандали в медиите, свързани с условията в държавните психиатрични болници, получихме обещания за "норвежки финансов механизъм" догодина и разцвет на психиатричната болнична помощ. Бяха подхвърлени някакви мизерни проценти към ниските ни заплати", отбелязва началникът на отделението в Раднево за трайно зависими към алкохол и наркотици д-р Иван Добринов. По думите му европейските институции от дълго време ни критикуват заради лошото ни отношение към зависимите и заради липсата на стратегия за лечение на страдащите от алкохолизъм. "Но те не са влизали в тоалетна на държавно лечебно-психиатрично заведение, нито ги е нападал буйстващ пациент. Не са усещали безсилието, когато 15-годишно дете, зависимо към амфетамини, няма къде да се лекува и пребива редовно близките си. Едва ли могат да си представят психиатрична болница с 500 легла без нито един психолог и без нито един охранител", добавя Добринов.

Състоянието, в което се намират психиатриите, напомня романа на Достоевски "Записки от мъртвия дом". Психиатрията в Курило е разположена в осем помещения, строени през 1949-а, които за щастие някак все още не са се срутили. Експерти от министерството са започнали да търсят нова сграда и дано да я намерят по-скоро. Отпуснати са 400 хил. лв. за ремонт на лудницата в Карлуково, която също е в ужасяващ вид. През 2012-а заместник здравният министър д-р Минчо Вичев посещава лечебницата в Церова кория, за да се запознае на място с условията там. След това ведомството дава 96 хил. лв., с които е направена оградата и специалната пропускателна система, каквато преди това е липсвала и

и вършели поразии. Ремонтиран е покривът ие сменена дограмата, но сградата се нуждае от основен вътрешен ремонт. Цялостната картина на държавната психиатрия бе обобщена в доклад от миналата година на омбудсмана Константин Пенчев. В него бе установено, че болниците не покриват медицинските стандарти, липсват необходимите апаратури и лаборатории, персоналът не достига, а контролът е слаб. Така че нещата не опират само до създаването на един електронен регистър.

Друг въпрос е, че дори медиците да са си свършили работата в тази ненормална обстановка, повечето пациенти излизат на улицата, където няма кой да ги поеме. И скоро пак се връщат в начален стадий на болестта си, особено ако нямат близки, които да се грижат за тях. Според проф. Миланова изходът е да се създадат специални дневни центрове, където тези хора могат да отидат и да се учат да се грижат сами за себе си. Подобни мерки трябваше да залегнат в Националната програма за психично здраве 2013-2020, но приемането й се забави с почти две години и текстът още е на проектен етап. А докато държавата запълни законодателните, финансовите и инфраструктурните дупки, нищо чудно цялата нация да полудее.

Обсъждането на НК - много плява и смях в залата

Огнян Стойчев
Както предсказахме в предишния брой (на 14 март 2014 г.) на "Параграф 22", общественото обсъждане на проекта за нов Наказателен кодекс се оказа една безвкусна - разбирай безрезултатна каша. Повече от 40 неправителствени и работодателски организации и синдикати изпратиха тази седмица свои представители в Зала 6 на НДК на форум, посветен на този норматив. Процедурата беше утвърдена предварително от парламентарната правна комисия по предложение на правосъдното министерство. Обещаната публичност беше подчертана с предаване на живо на дебатите в интернет страниците на ведомството и на Народното събрание. Обществено обсъждане всъщност изобщо нямаше, а отредените за всеки участник 15 минути за изказване поставиха под съмнение дори направената от ораторите язвителна констатация, че става въпрос само за обществено "изслушване".

Много от участниците в обсъждането очевидно се съмняваха в намеренията на управляващите да реформират за добро основния наказателен закон. Тон зададе Николай Колев-Босия, който пръв грабна микрофона с декларация, че... напуска обсъждането. Босия настоя за цялостна реформа на съдебната система, което изисква далеч по-широк кръг промени в законодателството. Настоявайки за създаване на постоянна кръгла маса по въпросите на съдебната реформа, той окачестви проекта като "недоносче", което не може да бъде подкрепено. Хората от "Движение Промена" пък по-искаха проектът да бъде върнат за обосновка, съответстваща на изискванията на Закона за нормативните актове.

Адвокат Емилия Недева изрази с основание недоволство от списъка с темите, по които участниците да се изкажат в рамките на 15 минути. Организаторите се оправдаха, че те са подредени според заявките за изказвания, но крайният резултат се оформи като плачевен. Оказа се, че Общата част на Наказателния кодекс, която е основата на наказателното законодателство, изобщо няма да бъде обсъждана. Включените в списъка видове престъпления от Особената част на кодекса пък не покриваха и една десета от нейното съдържание. Повечето участници просто недоволстваха от отделни наказателни състави, свързани със сферата на дейност, от която си вадят хляба. Така се стигна до подмятания, че проблемът на наказателното право не са "правата на костенурките". Поводът бе, че представителите на всевъзможните сдружения за защита на правата на животните изпратили 230 становища по документа.

На упрека, че форумът е просто една самореклама на авторите и вносителите на законопроекта, водещият обсъждането, радиожурналистът Кирил Вълчев, отвърна с откровено... безхаберие. Според него не трябвало да се задълбава в правни дискусии, понеже много от участниците "сигурно не разбирали за какво става дума", а това обсъждане нямало никаква легитимност. "Просто си обсъждаме", поясни радиоводещият, чието юридическо образование не личеше по нищо. Юридическият дебат щял да се състои през юни, за когато е насрочено второто обсъждане. То е замислено като концептуално и с участието основно на магистрати. Далеч преди да се е състояло обаче, то вече изглежда безсмислено на фона на изразеното вече изцяло отрицателно становище на наказателната колегия на Върховния касационен съд. На практика тогава проектът ще бъде дозакопан и представянето му в Народното събрание ще стане безсмислено.

Отчитайки абсолютно формално присъствие, правосъдният министър Зинаида Златанова и председателят на парламентарната правна комисия Метин Казак минаха с общи приказки и не можаха да скрият досадата си от ставащото. Единственият резултат от участието им беше мъглявото обещание на Казак към правната комисия да бъде създаден постоянен орган за обсъждане на проекта, но това едва ли ще се случи. Ръководителят на работната група за създаването на кодекса проф. Александър Стойнов пък почти не си направи труда да отбива атаките. И защо да го прави, щом хората, с които е работил, се изпокриха?

Стойнов посочи все пак три основни момента в проекта, които смята за важни. Той изтъкна като негово достойнство запазването на единното понятие за престъпление, вместо дискутираното в последните години разделяне на сегашните наказателни състави на престъпления и простъпки. Същата е оценката му и за запазването на наказателната отговорност само за физическите лица, вместо тя да се разпростре и върху юридическите. Относно отмяната на доживотния затвор без право на замяна професорът приведе като довод единодушието между участвалите в работната група прокурори и съдии, че това наказание трябва да отпадне от кодекса.

Въпросите, които останаха извън общественото обсъждане обаче, са най-важните. То изобщо не стигна до ключовия проблем със законните способи за избягване на наказателна отговорност. А именно те правят от закона врата в полето. Целенасоченото проваляне на досъдебните производства от разследващите органи и порочната оценка на доказателствата от съда се случват благодарение на нормативно уредени възможности за това. По тези въпроси обаче по-голямата част от т. нар. граждански сектор е съвършено неадекватен и вместо да атакува статуквото, направо го бетонира.

***