Нова апаратура ще получи днес неонатологичното отделение на областната болница на Велико Търново

Нова апаратура ще получи днес неонатологичното отделение на областната болница на Велико Търново

Нова апаратура ще получи днес неонатологичното отделение на областната болница на Велико Търново. Апаратурата е купена с дарения, направени от деца в националната акция Жълти стотинки. До юни бяха събрани 14 хил. лв. С тях беше купен нов интензивен кувьоз.

С парите, натрупани в касичките в страната до края на годината сега за отделението са закупени ламинарен бокс за работа в чиста среда и още един кувьоз. Дарението е много ценно за нас, каза ръководителят на неонатологията д-р Кина Николова.

Д-р Кина Николова: Това е една от апаратурите, която най-често влиза в употреба. Защото оборотът на инкубаторите е на всеки 5 дена. Тоест винаги ще имаме нужда от кувьози.

В акцията Жълти стотинки са събрани повече от очакваните дарения и днес ще бъде обявено за какво ще бъдат използвани останалите средства.

4 февруари е обявен за Ден за борба с рака

БНР

Днешният 4 февруари е обявен за Ден за борба с рака. Тази година кампанията е под мотото „Ние можем. Аз мога”. Световният ден за борба с рака се отбелязва от 2000 г. насам, за да припомня поне веднъж в годината на хората по света да не пропускат профилактичните си прегледи, защото най-добрите шансове за пълно излекуване от рак са, когато той е установен в ранен стадий.

Около 8,2 млн. души по света умират от злокачествено образувание всяка година. Тютюнопушенето остава най-големият рисков фактор за възникването на ракови клетки в тялото.

Разговор с Бойко Пенков, Стойчо Кацаров и Неделчо Тотев

Дарик радио, Кой говори?



Водещ: Какво ще се промени след като новата национална – всъщност тя не е нова, може би, защото досега не е имало такава – национална здравна карта влезе в сила? Дали на фона на тези излишни легла, които констатират от Министерството, и липсващи лекари в различни специалности, дали качеството на българското здравеопазване ще стане по-високо, ще се закриват ли болници, въобще каква е ситуацията в страната, имаше ли достатъчен дебат по това, което трябва да се случи, сега започваме този разговор с двама гости. След новините в 10:30 ще включим и останалите. Започваме с д-р Неделчо Тотев, който е председател на Сдружението на общинските болници, с него имаме връзка по телефона. И със Стойчо Кацаров, който е от Центъра за защита правата в здравеопазването, също доктор. Здравейте и на двамата. Надявам се да имаме добра връзка с д-р Тотев. Чуваме ли се с вас?

Д-р Стойчо Кацаров: Здравейте.

Д-р Неделчо Тотев: Аз ви чувам сега, но анонсът изобщо не успях да чуя. Така че се извинявам, ако… Просто разбрах, че цитирахте само националната здравна карта като документ, така че ако зададете въпрос, ще се постарая да отговоря.

Водещ: Добре, надявам се да се чуваме добре с вас. Да започнем първо с д-р Кацаров. Какво ще се промени? Нека по-общ да е разговорът, защото според мен нямаше достатъчно добър дебат за това, което трябва да се промени в българското здравеопазване най-общо. Д-р Кацаров, вие.

Д-р Стойчо Кацаров: Да ви поправя само. Не е нова здравната карта. Здравната карта е въведена като понятие 1999 г. и тогава е изготвена първата здравна карта.

Водещ: И така се обновява ли?

Д-р Стойчо Кацаров: Здравната карта е статистически документ, отразяващ наличието на лечебни заведения, лекари, медицински сестри и друг персонал в страната. И пред да се нарече здравна карта през 1999 г. държавата винаги е имала достоверна и точна информация колко лекари, колко болници, какви извънболнични и болнични структури има.

Водещ: Новата да я видим, тази за тази година.

Д-р Стойчо Кацаров: Новото през тази година е, че за пръв път този статистически документ ще се използва за закриване на болници. Това е новото в 2016 г.

Водещ: Добре. Д-р Тотев, вие сте сега. Ще се закриват ли болници?

Д-р Неделчо Тотев: След като човек с авторитета на д-р Кацаров каза, че има такава опасност, ние от нашето сдружение – говоря изцяло от името на Сдружението на общинските болници, аз не смея да вземам лично мнение в един такъв разговор – аз бих казал да, има такава опасност. Но проблемът със здравната карта не е единствено той, който ще обърне каруцата. Това е един документ, който се надявам да бъде подложен на дискусия. Факт е, че предварително имахме някакви становища, изказахме ги, но никой не се съобрази с тях. Но принципно така става в днешно време, малко ни зачитат общинските болници, една малка бримка в здравеопазването (…). Така че опасност има според нас. Опасност има заради поредицата от нормативни документи, които излязоха в последната година, в края на миналата и в настоящата вече два документа – едното е Здравната каса, другото е една наредба, която също е качена за обсъждане.

Водещ: Добре, нека да спрем, д-р Тотев. Чуйте ме сега. Като председател на Сдружението на общинските болници алармирате сега, че има опасност да бъдат закрити болници. Кажете, колко болници, в кои райони и това ще ощети и пациентите?

Д-р Неделчо Тотев: Въпросът колко, трудно ми е да кажа, защото аз говоря от името на сдружението. При условие, че все още картата не е влязла в сила. Хайде, да отговоря конкретно и да не омотавам. Биха били застрашени всички болници, защото дейността в тях е сведена до такава степен, че ако една от дейностите се намали, това ще разбута изцяло стабилитета на лечебното заведение. А всички общински болници държат предимно първи и втори нива. Както сега се очертава с тази наредба, която бях започнал да коментирам, наредба 11, се отнеме от дейността им, ако леглата, които всъщност са определени за този регион, се редуцират, защото чувате, че приоритетно ще се сключва договор с тези, които имат комплексност, които осигуряват по тези критерии на другата наредба, която е качена за обсъждане на сайта на Министерството, така че на практика биха били застрашени всички общински болници – едни в по-близък план, други в по-далечен план да дестабилизират дейността си и в крайна сметка да изпаднат в несъстоятелност. Не говорим за нормативно закриване от април месец, но може да има за повечето от тези, които държат първи нива, и това, да стане непосредствено с влизането в сила на новите условия.

Водещ: Липсата на общински болници в страната ще ощети ли пациентите?

Д-р Неделчо Тотев: Това ние го твърдим от наша гледна точка и го заявяваме съвсем категорично – да. Защото това е единственото достъпно лечебно заведение, работещо 24 часа в денонощието и 365 дни в годината, което за повечето от хората в отдалечените региони – не говорим за столица и големи градове, около които има също общински болници, говорим за онези региони, които изцяло са разчитали на общинското здравеопазване. Ако няма общинска болница, тя е мястото, където гравитира цялото здравеопазване в региона. Спешни центрове няма къде да консултират пациенти, трябва да ги карат в областния град. Няма рентген, няма и клинична лаборатория, защото те са структури, които ние поддържаме и ние осигуряваме като консултативна помощ на спешните пациенти. Това е причината да твърдим.

Водещ: Какво се случва с докторите и екипа – медицинските сестри, персонала, който работи в общинските болници, ако те бъдат закрити – не нормативно, както обяснихте, а автоматично отпаднат? Остават на улицата безработни ли?

Д-р Неделчо Тотев: В момента знаете, че се разчита на извънболнична помощ, там падаше акцентът да се концентрират повече средства, да се концентрират повече възможност, медицината да успява на това ниво да се справи с патологията им. Обаче се изпуска фактът, че огромната част от специалистите, да не кажа почти всички, работещи в малки градове, работят и в доболнична помощ. И работейки на двете места те успяват да си осигурят един по-приличен доход, който ги държи на тези места. В момента, в който болницата отпадне като работно място за тях, защото закривайки я, те ще останат само в извънболнична помощ, малка част от тях биха си останали в регионите, разчитайки вече само на получаваните средства от извънболнична медицинска помощ. И така все още лекарите (…), пък да не говорим за младите специалисти, които така или иначе се двоумяха досега накъде да потеглят, сега те биха си стегнали куфарите и биха отпътували в посока, известна за всички нас. Не стоят така нещата със средния медицински персонал, за съжаление. Знаете, че сестрите са основният дефицитен кадър, който в България е под критичното ниво отдавна. И всеки един момент той ще е причината да се дестабилизира изцяло системата. Ние произвеждаме осем пъти по-малко сестри. А тези сестри които ние в момента ползваме, те са в пенсионна и предпенсионна възраст. Трудно биха си позволили да отидат в големия град да работят като такива, където биха ги поели на драго сърце, защото и там има глад. Всички областни, общински, частни – какви и да са болници, търсят медицински кадри с бакалавърска степен. И какво ще се поучи с тях? Или трябва да се преквалифицират и да започнат работа, която е далеч от техните възможности и компетенции, или просто трябва да станат и да отидат на борсата. Така че това аз виждам като съдба за тях. Като казвам медицински сестри визирам и акушерки, лаборантки…

Водещ: Разбрахме ви. Д-р Тотев, кажете, според вас – използвахте думата дестабилизира – ще се дестабилизира ли здравната система, ако от нея отпаднат от само себе си, предвид новите критерии, заложени в картата, общинските болници? България без общински болници. Българско здравеопазване без такива болници. Ще се дестабилизира ли системата или пък ще се оздрави?

Д-р Неделчо Тотев: Нашата визия е тази, която ви казах преди малко. Няма общински болници - сериозен проблем с оказването на спешна помощ в регионите. Сериозен проблем в достъпа. Едно от основните конституционни права на българина е правото на достъпна медицинска помощ с необходимото качество, каквото в годините, смея да твърдя, общинските болници са успели да оказват. И когато ти нарушиш на един пациент възможността той да достигне до лечебно заведение, в което да получи тази помощ, защото ние мислим, че пациентите от малките населени места, особено селата, където транспортът е на няколко дена един единствен, да могат със средствата, които имат от пенсиите, да си позволят да отидат до областния град.

Водещ: Разбрах ви. Исках да го чуя от вас обаче още веднъж. Д-р Кацаров, чухте какво каза г-н Тотев – ще отпаднат от само себе си всичките болници, лекари, сестри трябва да се преквалифицират, или отиват на борсата, или напускат в чужбина, системата се дестабилизира.

Д-р Стойчо Кацаров: Да поясня само, че това е записано в закона. В закона е записано, че държавата ще определи кои болници няма да сключат договор със Здравната каса. Тоест това е целта на изграждането на здравната карта, да се определи от администрацията кои болници ще участват в задължителното здравно осигуряване и кои няма да участват. Тези, които ще бъдат извадени от задължителното здравно осигуряване и няма да им се позволи да сключат договори със Здравната каса, почти във всички случаи ще прекратят дейността си, тъй като възможността на хората да заплащат медицинската помощ е нищожна, а пък и няма логика да си здравноосигурен и да заплащаш за медицинската дейност. Тоест тук въпросът не е дали правителството желае да закрива или не, то го е записало в закон, тоест то е заявило със закона, че желае част от болниците да бъдат закрити, да прекратят дейността си. Впрочем тя така беше и рекламирана здравната карта. Тя тръгна с идеята, че има много болници, част от тях трябва да бъдат закрити и това ще стане като се направи на базата на въпросната здравна карта.

Водещ: 3000 излишни болнични легла в страната. Такава информация съобщи лично министърът на здравеопазването. 3000 излишни легла в България, които ще бъдат закрити.

Д-р Стойчо Кацаров: На кому пречат питам аз. Как може…

Водещ: Защо пък да има нещо излишно и да не се махне? Защо да стоят празни тези легла?

Д-р Стойчо Кацаров: Ако може да влезем в конкретен разговор.

Водещ: Да, моля ви.

Д-р Стойчо Кацаров: Говорим за легло, нали?

Водещ: Да.

Д-р Стойчо Кацаров: Пружина с две табли, дюшек и възглавница. Кому пречи легло, на което не лежи болен? С какво едно легло, на което днес не лежи болен – пружина с две табли и дюшек, на което не лежи болен – с какво това легло пречи на здравния министър или на когото и да било в нашата страна?

Водещ: Това е доста философски разговор.

Д-р Стойчо Кацаров: Не, конкретен е. Говорим за легла, нали?

Водещ: Да.

Д-р Стойчо Кацаров: Леглото е това.

Водещ: А защо да стои, като запълва само някакво място, като това пространство, ако го няма леглото, може да бъде усвоено по друг начин?

Д-р Стойчо Кацаров: Като какво например? Като дискотека? Ще махнем леглото и ще направим там дискотека.

Водещ: Може да сложим цвете там и да изглежда по-красива болницата.

Д-р Стойчо Кацаров: Това, че на леглото няма пациент, може да е проблем на д-р Тотев като ръководител на болницата, заради това, че има неизползвани легла, тоест възможен приход, който би могъл да получи, ако там лежат болни. Това е мениджърски проблем.То няма как да е проблем на Здравната каса, или на министъра на здравеопазването, или на министър-председателя, за да иска със закон това легло да бъде закрито, каквото и да означава закриване на легло. Аз честно казано не разбирам с какво предлагат да се закрие – с чаршаф, с одеяло или по някакъв друг начин се закрива легло. Това е абсолютно безсмислен разговор. Затова се опитвам да го опростя по този начин. Говорим за абсурдни места. Ние преструктурираме легло. Как се преструктурира легло? Сменя се пружината, дюшека, матрака или как? Не мога да разбера какво означава преструктурираме легло, за което се говори в момента.

Водещ: Нека да чуем д-р Тотев. Във вашата болница ще се преструктурират ли легла? Имате ли излишни легла?

Д-р Неделчо Тотев: Д-р Кацаров се опита съвсем образно и на абсолютно разбираем и за лаици език. Това, което се визира, всъщност в момента е една безсмислена дейност. Тя не икономисва пари. Друг е въпросът обаче, ако кажем, че ние ще отнемем дейността, която се извършва върху тези легла от тези региони, защото дейността значи пари. Дейността, която се е извършвала, ако те са празни – да, той каза, че е проблем на мениджърите, че не са ги запълнили и по този начин заведението работи нерентабилно. Нека погледнем нещата, с две думи само ще ги кажа, как стоят в Европа. Защото аз чух в едно изказване, че леглата – 38 000, които са в момента в България, са много повече от нормата за Европа. Но то не е така. Ако го разделим на 7,2 млн. човека, защото цифрата се отнася върху 100 000, ще излезе, че на 100 000 човека в България леглата се движат някъде около 500 и нещо, ако са 38 000. Сега се свеждат до 35, от които 3000 щели да бъдат преструктурирани, което, пак казвам, не знам какво означава, в легла за долекуване. Къде в нормативните документи видяхте, че тези легла ще бъдат заплатени, тази дейност ще бъде заплатена. Те и преди ги имаше. Аз също имам легла за долекуване, ама нямам дейност, защото не се плаща. И тези легла, които стоят свободни, те просто са предвидени за една дейност, която като не се заплаща, кой е луд да вкарва пациенти, да реализира загуби и в един момент никой да не ги покрива. Ние говорим в момента за отказ на дейност. Това е елегантно казване „отказваме да вършим дейност върху 3000 легла”. Това е за нас. И едно нещо се изпуска също, с което ще завърша, за да не отегчавам всички. В Европа нормата е – за Германия аз я сочих неколкократно. 788 - това са данни на СЗО – 788 остри легла на 100 000 човека, плюс 1111, ако не се лъжа, хронични легла – легла, които са обезпечени със средства, с пари, които се дават, за да може да се обслужва пациентът, било под сестринско наблюдение или лекарско наблюдение, и медикаментите, които му се дават. Но ние в болнични условия, при остри условия, да кажем. А останалите 711 легла вече, в Германия, в Унгария са също там – 788 бяха в Германия, 711 са в Унгария, плюс в Унгария 800 още хронични легла, или легла за сестрински или други грижи.

Водещ: Д-р Тотев, ние трябва да спрем сега този разговор. След около десетина минути отново ще ви изберем, защото ми дават знак, че тогава ще имаме и представител на Министерство на здравеопазването на ниво зам.-министър, така че можем да продължим тази дискусия след новините на Дарик радио.

Продължаваме разговора си за здравната реформа, която беше представена вече от Министерство на здравеопазването. Изглежда, че диалогът отново се случва по студията - в радиата и в телевизиите не съм видяла, но в Дарик радио гарантирам, че диалог има, отколкото в някакви работни експертни групи, които да си говорят предварително, преди да представят на обществото идеята за здравна реформа. Д-р Стойчо Кацаров е в студиото, Център за защита правата на пациентите в здравеопазването. Д-р Неделчо Тотев, с него имаме връзка, отново продължаваме, той е председател на Сдружението на общинските болници. Ще имаме всеки момент връзка, надявам се, и със зам.-министъра на здравеопазването Бойко Пенков. Реформа ли е това? Г-н Кацаров, кажете. Опит за реформа.

Д-р Стойчо Кацаров: Не знам как да го нарека. Важно е да продължа оттам, където д-р Тотев завърши. Говори се за закриване на легла и за преструктуриране на легла. Но всъщност, както се убедихте и вие, този разговор е безсмислен. Той показва, че истинската идея е отнемане на дейности. Завършиха целта на прилагането на здравната карта, ще бъде примерно както е болницата в Чирпан, не да ѝ се закрият акушеро-гинекологичните легла, защото те няма как да се закрият, нали говорихме за това, а да не ѝ се позволи да извършва например раждания или да лекува болни със сърдечни заболявания.

Водещ: Добре, д-р Кацаров, но ако няма капацитет да го върши това тази болница, защо да не ѝ се отнема тази дейност? Какъв е критерият, това се опитвам да разбера.

Д-р Стойчо Кацаров: Тук е другият много интересен момент. Тази болница е лицензирана, тя е получила разрешение да извършва тези дейности от самото Министерство на здравеопазването. Следователно тя може да ги извършва тези дейности. Сега се въвежда нов критерий някакъв, който да каже, че въпреки че самото Министерство ѝ е разрешило тази дейност, няма да ѝ се позволи да я извършва.

Водещ: Нека да чуем сега – трудно се прави такъв разговор, но диалог няма да има, дано си говорим на един език и се разбираме, имаме късмет с телефонната връзка – зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков. Здравейте, чуваме ли се с вас?

Д-р Бойко Пенков: Здравейте, чувам ви прекрасно.

Водещ: Сериозна критика от началото на този разговор. И сега към това, което вие представихте като здравна карта. Каза д-р Тотев, не знам дали успяхте да го чуете, че има опасност от закриване на почти всички общински болници в страната. И това ще бъде доста голям проблем за българското население. Вашият коментар, ще се закриват ли общински болници?

Д-р Бойко Пенков: Това са абсолютно неверни тези, непочиващи на никаква логика. Аз се чудя защо се всява такъв тип напрежение в колегата, примерно да кажем. Не става дума за закриване на никой. Става дума за създаване на по-ефективна структура. Примерно, ще ви кажа за една болница в Пловдив, малка, която използваемостта ѝ е 20%. Необходимостта от кревати, които са разкрити там, не са чак толкова много, колкото в началото са били направени. В голяма областна болница използваемостта е 60%. Дори да сложим резерв от 20% за спешни случаи, пак има излишък от легла. Това казваме с тази карта, нищо повече не казваме. Казваме: хора, вижте какво става в Европа, това са европейски норми, за България са леко повишени, за да можем да защитим определено развитие на сектора в малките общини и в районите, където няма такова струпване на болнична помощ. И това казваме. Вижте, имате друга възможност – имате възможност… ние казваме, че са излишни на страната 3018 легла от общо наличните 38 000 в момента, те просто са излишни. И казваме, че българите имат нужда от 6230 легла за дългосрочни грижи. Ако аз съм мениджър и видя, че каквото и да правят, леглата ми стоят празни през годината, ще ги преструктурирам. Ето това е преструктуриране –искам разрешение те да бъдат за дългосрочни грижи, за продължително лечение, за палиация и т.н. И тези хора, които имат нужда от точно такъв тип грижа, веднага могат да постъпят там. Има финансиране вече от 1 април тази година за подобен тип дейности. Това искаме да кажем на колегите. Вижте, хората стават все по-възрастни, по-болни, имат нужда от продължително лечение в много случаи. Ние какво правим? Мозъчен инсулт – от три до пет дена и го изхвърляме вкъщи. Кой да се грижи за този човек? Сега имаме възможност с такъв тип клинична пътека още 30 дена да се грижат за него в болница и да получава рехабилитация.

Водещ: Значи вие твърдите, че това няма да дестабилизира системата, а напротив, ще е в полза на повишаване на нивото на българското здравеопазване.

Д-р Бойко Пенков: Точно така. Непрекъснато докладите, които изследват партньорите от Брюксел, казват, че сме неефективни. Ето начин да станем по-ефективни.

Водещ: Това ли е начинът да стане по-ефективно българското здравеопазване?

Д-р Бойко Пенков: Да. И казваме, вижте какво – ето това е днешната снимка. Това не ни достига. Трябва да се направят усилия да станат привлекателни такъв тип специалности, хората да могат да поемат работа там, където няма такива. Това трябва бъде направено като усилие в бъдеще. Но казваме и друго. Примерно в Пловдив и в София, в Пазарджик има прекалено много вече. И ако някой иска да открива нова болница, нека да не открива там, защото тя е излишна. Да я открие примерно във Видин, в Русе или където трябва.

Водещ: Където иска да си я открие. Нали човекът, който иска да си открие болница, сам решава. Нека да чуем сега д-р Тотев. Прекъснала е там връзката. Д-р Кацаров, вие сте на една позиция с д-р Тотев относно закриване на болници. Нека да поясним – закриване не с някаква нормативна уредба, както си казахме в началото, а от само себе си ще отпадат тези болници от картата.

Д-р Стойчо Кацаров: не от само себе си. В самия закон е записано, че Националната комисия на здравната карта, по критерии, които вече са поставени за обществено обсъждане, ще определи кои от тях да сключат договор с Касата и кои – не.

Водещ: Съгласен ли сте с аргументите, които каза зам.-министър Пенков?

Д-р Стойчо Кацаров: Аз разбирам това, което казва, но не съм съгласен с начина, по който се прави. За да няма легла за долекуване и продължително лечение, единствената причина е, че тази дейност не е финансирана. Не съм съгласен с това, че държавата трябва да ми каже къде да открия своята болница или къде да открия своя кабинет. Смятам, че това е мое конституционно право. И не мисля, че е проблем на държавата дали откритият от мен кабинет или болница е ефективен или не е, дали имам празни легла или леглата са пълни. Това е мой проблем. Това няма как да е проблем на държавата. След като държавата е приела от самото създаване на здравното осигуряване – д-р Пенков го знае отлично, защото той беше част от екипа, който го въвеждаше тогава – да изплаща за извършена дейност. Няма абсолютно никакво значение колко са болниците и колко са леглата. Единствено има значение колко са лекуваните пациенти. Механизмът това да се промени не е като административно ограничим работата на едни или ги извадим от обръщение, механизмът е като коригираме цените и механизмите на плащане. Защо в България се развиха достатъчно инвазивни кардиологии и дадоха своя резултат в лечението на сърдечно-съдовите заболявания? Защото клиничната пътека за инвазивна кардиология беше много добре заплатена. Защо няма легла за долекуване? Защото въобще нямаше клинична пътека за това нещо. Сега има. И действително, ако се оставят хората, няма нужда да им се нарежда с постановление на МС. Бъдете сигурни, че те сами ще разкрият такива легла, ще сключат договори с Касата и ще се постараят те да бъдат максимално използвани. Това е съвременният, модерният, пазарният подход към това. Това означава предлагането да следва търсенето. Когато има търсене и осигуриш тази възможност, няма нужда да им нареждаш.

Водещ: Добре. Вече възстановихме връзката с д-р Тотев. Общинските болници няма опасност да бъдат закрити и да отпаднат от здравната карта, а просто ще бъдат преструктурирани и ще работят по-ефективно. Превеждам ви, може би коректно, това, което каза зам.-министърът на здравеопазването. Д-р Тотев.

Д-р Неделчо Тотев: Аз ще си позволя само да изразя несъгласие с част от казаното, което успях да чуя, защото прекъсна връзката. В крайна сметка дейността, която се върши в момента – затова ви казах, че здравната карта не е най-важният документ, който всъщност нас ни заплашва. Продължаваме да твърдим от нашето сдружение, че има опасност, защото наредба 11 ни отне дейността – безпричинно, без медицинска обосновка – дейности. Ии без консултации, смея да твърдя, с национални консултанти, защото аз говорих с всичките възможни в областта на гинекологията, какъвто съм по специалност. Те не са викани за консултиране за алгоритмите, които с наредбата бяха публикувани. Тоест дейността в наредба 11 – тази, която в момента продължаваме да я вършим и сме я вършили през всичките години, е качена на второ ниво. Това е дейност, която е елементарна, даже част от нея в по-неусложнените форми се извършва в кабинетите на акушер-гинеколозите. Същото касае и неврологията. Една периферна нервна патология, от която страдат основно хората, които обслужваме, защото са възрастни и с множество други патологии, но опорно-двигателния апарат им страда сериозно, също и коренчевите синдроми са доста изявени, тази дейност е качена на второ ниво. И питаме защо, кое го наложи всъщност. Медицинско обосновано ли е или е чисто финансово обосновано по някакъв начин. Тоест да не може да се върши тази дейност там, където хората имат нужда по места, а да се изнесе на едно по-високо ниво.

Водещ: Сред вашите пациенти, които вие обслужвате в болницата, има ли притеснение, има ли напрежение, разбиране или пък неразбиране на това, което се случва или пък ще се случи, д-р Тотев?

Д-р Неделчо Тотев: Хората, които всъщност обслужваме, в малките градове шуробаджанащината е в сила – всеки лекар е познат на всички. И по някаква причина се търсят връзки, за да се стигне до него. Така че в чисто свободни неформални разговори слушаме опасения от тяхна страна. Лошото е, че те са толкова объркани в момента, защото се говори за реформа от 20 години, а в крайна сметка нещата стават все по-зле и по-зле. Те изразяват опасение, питат къде всъщност ще се лекуват, защото тази патология, която сме я лекували всичките тези години назад, говоря за всички общински болници, без да са ни променяли нивата и без патологията да се е изменила, би следвало да можем пак. И им казваме, че ще водим дебати в посока да си запазим дейността. От там нататък неефективните легла, ние самите бихме били готови да закрием, ако…

Д-р Бойко Пенков: Извинявайте, д-р Тотев, но аз не виждам кой иска да ви вземе дейността. (…), 2 млн. хоспитализации в България ще бъдат финансирани тази година. Нали те стават и във вашата болница? Кой ще ви вземе дейността? Никой не може да ви я вземе. И в сегашните преговори, които се водят по НРД 2016, имате възможност, както винаги е ставало, още не са изработени алгоритмите. Клиничните алгоритми тепърва ще трябва да се направят от вас, от лекарите, от колегията и да се разпишат. Второто нещо, което е: винаги знаете, че когато дадената дейност, когато отделението отговаря по структура и т.н. на второ ниво, въпреки че имате първо ниво, можете да извършвате дейности от второ. Това е било факт и продължава да бъде факт. В момента някакъв драматизъм, космосът ни пречи. Защо така, не мога да разбера.

Водещ: Г-н Пенков, може би, ако си говорите – ако ми позволите да се намеся в този разговор – може би ако не си говорите в медиите, защо не разберете директорите на общински болници, защо не ги поканите в министерството, да си говорите там, а не да си говорите в медиите.

Д-р Бойко Пенков: Поканихме директорите. Първата ни среща беше с директорите на университетските многопрофилни болници. Другата седмица екипът тръгва и ще минем в повечето области – предвидили сме област Пловдив, където ще се видим с всички директори на болници, просто да поговорим за всичко това, което предстои да се случи и хората да се успокоят. Няма никакъв драматизъм в тази история.

Водещ: Има драматизъм, защото явно не се обяснява правилно.

Д-р Неделчо Тотев: Може ли само една реплика?

Водещ: Кажете, д-р Тотев.

Д-р Неделчо Тотев: Веднага отговарям на това, което д-р Пенков каза. Нямаше да го твърдим, ако ние не взехме участие във всички преговори, които се вършиха до 2-ри.категорично ви заявявам – преговорите, в които всяка година участваме, аз имах нещастието всички години да участвам в акушерство и гинекология, защото са доста неприятни разговорите, които се водят, но се стигаше до това, което вие казахте до момента. Тази година нещата не стоят така. Наредба 11 е качена като слайдове, там вътре са разработени пътеките.

Д-р Бойко Пенков: Колеги, променете ги…

Д-р Неделчо Тотев: Не можем. Касата казва, че нищо няма да пипнат. За справка веднага можете да звъннете на БЛС. Бяхме в централата на БЛС, там бяха колегите – д-р Борисов като секретар – те ще ви потвърдят, че нищо, нито една йота на отстъпиха.

Д-р Бойко Пенков: Нали накрая решенията се взимат от надзорния съвет, а не от експертите, само това искам да кажа.

Д-р Неделчо Тотев: Дано да е така, което казвате. Тогава ще успокоим в тази посока топката. Защото в момента всички това казват – наредбата е факт, тя е качена в Държавен вестник, от там нататък това е законът за нас.

Водещ: Моля ви, този разговор не е ефективен. Не ви разбираме за какво говорите – наредба 11, 14, БЛС, д-р Борисов се появява в този разговор, доста е специализиран. Може ли да поемете ангажимент, д-р Пенков, кат зам.-министър на здравеопазването, че ще говорите с директорите на общински болници?

Д-р Бойко Пенков: Разбира се.

Водещ: Поемате го този ангажимент.

Д-р Бойко Пенков: Да.

Водещ: Ще направим връзка, говорете ги, изяснете ги тези неща, защото от липсата на диалог страдат наистина пациентите, създава се доста голямо напрежение в системата, което може да доведе не до оздравяване, а до срив в системата. Не се ли опасявате – всички вие ви питам в този разговор, че ако си представим зрително картата на България, ще останат райони, в които хората няма да имат никакъв достъп до медицинска помощ и ще се концентрира лечението в големите градове? Софийските болници според мен и сега са пълни с пациенти от цялата страна. Д-р Пенков.

Д-р Бойко Пенков: Има редки специалности, които са на изчезване. Това са редки самоотвержени лекари, които са много малко на брой. Затова планирането в здравната карта ставаше на регион за планиране, включително и на национално ниво. Има няколко лекари на национално ниво, които ще поемат грижата за цялата страна. За съжаление е така. Микробиолозите са малко, вирусолозите са малко, лъчетерапевтите са малко. Просто има недостиг на специалности. И това от тук нататък е друг тип политика, която е заложена в стратегията на правителството а развитието на човешките ресурси. Но то е важно и сега се вижда. И става много ясно видимо чрез тази здравна карта, че липсват специалисти и те затова са планирани, примерно или в София, или във Варна, и ще оказват помощ на всички хора, които се нуждаят в България. Но там ще бъдат концентрирани ресурсите – и човешките, и апаратура, и възможности.

Водещ: Ще имаме ли пръстов отпечатък, когато се лекуваме в болницата, индивидуален персонален код, или чип, или не знам как ще се нарича последно.

Д-р Бойко Пенков: Пръстов отпечатък има само в МВР, и то ако си престъпник или те подозират за нещо. Тук не става дума за такова нещо. Става дума за създаването на единен персонализиран код, за който се използва биометрия. И той е абсолютно уникален за всеки. Нищо друго не се прави. Просто всеки човек си има един код. И с този код, когато отива в лечебното заведение, той потвърждава извършената му услуга. Това вече е моята отговорност – казвам да, ето, аз съм тук, направена ми е тази манипулация, преглед, лечение и потвърждавам това, лично аз с моя код го верифицирам. И тогава вече става извършването на плащането към лекарите, които са направили тази дейност. Така че постепенно в бъдеще, включително това е заложено в закона за електронни идентификатор, най-вероятно с новите лични документи вече ще имаме друг тип електронен идентификатор, който във времето най-вероятно всички българи ще имат.

Водещ: Листа на чакащите – другото опасение на всички нас като пациенти. Ще има ли липса на специалисти? Казахте, че има недостиг на кадри, концентрация за лечение на определени заболявания на едно място.

Д-р Бойко Пенков: Вижте, аз ви казах. Миналата година, по-миналата има 2 млн. хоспитализации. Тази година сме предвидили 2 млн. хоспитализации, за които има финансиране да бъдат заплатени. Аз не виждам за какво друго да говорим. Те са гарантирани с финансов ресурс.

Водещ: На финала сме на този разговор. Може би най-полезното, което успяхме да свършим, е, че Министерството и лекарите ще си говорят. Д-р Кацаров, кажете вие.

Д-р Стойчо Кацаров: Може би да илюстрирам принципното си различие с някакъв пример. Мога да вляза във всяка една от наредбите, но мисля, че няма да бъде ясно за хората. Ако приложим този подход към радиата и съставим национална радио карта, измерим потребностите на населението и кажем, че защо в София има 50 радиостанции, пък в Смолянско има пет. Не е ли добре тук да не се разкриват повече радиостанции, ами който иска да разкрие, да отиде в Смолян. Или да кажем защо вие отново разкривате новинарска радиостанция, при положение, че вече има четири, които задоволяват потребностите на хората от новини. Ние ви препоръчваме да се преструктурирате от новинарска в музикална радиостанция, защото смятаме, че са малко музикалните, а хората искат да чуят повече музикални. Мисля, че един такъв пример показва грешката във философията, в подхода на това нещо. Потребностите, предлагането трябва да следва търсенето. Нашата здравна система през годините се е развила на тази база. Затова в София има 1000 джипита, а в Сапарева баня има пет. Защото тук има потребност от 1000, може би дори повече, както сега казват от здравната карта, но в Сапарева баня няма нужда от 1000 джипита. Затова са се развили и тези болници, защото те са следвали търсенето на самите пациенти. Разбира се, получило се е изкривяване, но то не е по вина на пациентите или на директорите на болници, а тое по вина на начина, по който са финансирани определени клинични пътеки, тоест на същата тази държава, която сега се опитва да промени правилата, но според мен по неправилен начин.

Водещ: Добре. Зам.-министър Пенков, вашият финал на този разговор. И да не го правим по телефон повече, в студиото тук…

Д-р Бойко Пенков: Съжалявам, просто така се наложи. Какво да ви кажа, просто радио ефирът е нещо различно. И пак да кажа. В момента през този инструмент никой не казва, че ще съкращава и ще унищожава болници. Единственото нещо, което се казва, е, че тук има потребности – много моля държавата и съсловието да направи всичко възможно тези потребности на хората да бъдат максимално реализирани. Това е. Иначе д-р Кацаров даде хубаво нещо в ефир – има много богати държави, които използват телемедицина, за да могат да решават проблемите в отдалечените райони, където няма лекари. Това също така предстои да се развие.

Водещ: Добре. Д-р Тотев, ако имаме връзка с вас.

Д-р Неделчо Тотев: Да, чувам ви.

Водещ: Вашият финал на този разговор.

Д-р Неделчо Тотев: Искрено се надявам всичко това, което прозвуча от устата на зам.-министъра, уважавания от мен д-р Пенков, да стане факт, защото ние също търсим диалог. С посредничеството на Стопанска камара бяхме планирали тази или следващата седмица, когато има възможност, да проведем на място диалог, за да изразим опасенията си и да се опитаме да спрем това, което според нас сериозно би дестабилизирало системата. Защото някъде се къса нишката. Съжалявам, че радиослушателите станаха свидетели на цитиране на документи, които те едва ли познават, но те са една последователност в нормативното битие, което нас лично ни плаши. Това беше и за това алармираме.

Водещ: Алармирате, че имате опасност от закриване на болници, директно го казвате.

Д-р Неделчо Тотев: Ако това остане така като статукво, каквото е към момента, след като завършим преговорите с НЗОК, нещата ще бъдат проблем.

Д-р Бойко Пенков: Само да кажа една приказка. Закриването на болници може да бъде резултат само на калпав мениджмънт. Ако си водя болницата така и правя глупости, със сигурност ще се стигне до закриване и фалит. Но не и здравната карта ще закрие някоя болница или нещо друго.

Водещ: Седнете на една маса и говорете всички опасения, които има по новата здравна карта.

Д-р Стойчо Кацаров: Може ли само да изясним нещо? Много е хубаво това, което каза д-р Пенков, но мисля, че още по-ясно може да се каже. Д-р Пенков, здравната карта няма да лиши болници от договор с касата, това ли казвате? Защото нали това е закриване.

Д-р Бойко Пенков: Да, точно това казвам.

Водещ: Мисля, че всички го разбрахме това нещо. Финал на този разговор.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 1.3 Mb.

Сподели с приятели: