Деца събраха 48 000 лв. за година от джобните си за недоносени бебета

Деца събраха 48 000 лв. за година от джобните си за недоносени бебета

48 119 лв. са събрани през 2015 г. в кампанията "Жълти стотинки", в която деца от 8 града пускат джобните си в касички за благотворителност. Това е най-голямата сума до сега от кампанията, която стартира през 2008 г., каза във Велико Търново Йорданка Венкова, координатор на сдружения "Съзидание". Всяка година се избира столица на кампанията.

Областната болница "Д-р Стефан Черкезов" получи два кувьоза за недоносени бебета и ламинарен бокс за работа в чиста среда, купени с около 40 000 лв. от даренията.

Останалите 8 641 лв. ще бъде предоставени на Видин, който е тазгодишната столица на кампанията, за ехограф за болницата там.

"С новите инкубатори кувьозите в отделението стават 12. В момента в интензивния сектор има 5 бебета, но тъй като на всеки 5 дни подменяме кувьозите, при тях има голям оборот", каза шефката на неонатологичното отделение д-р Кина Николова.

Как д-р Гроздев избра София пред Брюксел

30-годишният д-р Константин Гроздев от Александровска болница е един от 12-имата млади лекари, които бяха отличени в третото издание на инициативата "Лекарите, на които вярваме" на в. "24 часа". Специализантът по хирургия е имал отлична възможност за работа в чужбина, но запазва "отворения билет" и избира родината преди няколко месеца.

Гроздев е завършил Френската гимназия в София. Интересът му към към медицината е от ученическите години и се дължи на брат му, по-голям с 9 г., който е лекар.

Приемат го с отличен успех в Медицинския университет -София. Ученето му върви с лекота. Към хирургията се насочва в V курс, когато се записва на кръжок. Толкова го увлича, че докато завърши, вече няма съмнение какво ще специализира. Дипломира се през 2010 г. и през 2011 г. е зачислен за специализация в Клиниката по хирургия на УМБАЛ "Александровска", известна като Втора хирургия.

Д-р Гроздев започва специализацията си по старата наредба. По нея младите лекари не само не получават нищо за работата си, но трябва и да си плащат, за да се обучават. Докторът заема мястото си по разпоредбата за автоматично зачисляване за специализация при редовна докторантура. След изпит, разбира се.

Нямаше и голям наплив - тогава колегите масово заминаваха в чужбина, а и в хирургията отдавна има дефицит на желаещи, обяснява д-р Гроздев. Той вижда пътя си начертан за следващите 5 г. и не бърза да замине. "Винаги съм искал в даден момент от обучението си по хирургия да ида в чужбина, защото по света има водещи центрове във всяка дисциплина, които са на несравнимо по-високо ниво от всички останали", обяснява докторът. В лапароскопската хирургия например това са Европейското училище по лапароскопска хирургия със седалище университетската болница "Сен Пиер" в Брюксел, Белгия, или в Страсбург при проф. Марешко. В панкреатичната хирургия -един от най-трудните профили, сред водещите са немските центрове в Бохум и Хайделберг, в хирургията при рак на стомаха пък най-известните са в Япония и т.н.

Как се стига до водещ център?

Никога случайно, дори и да не идваш от периферията на Европа.

Д-р Гроздев има интерес към лапароскопската хирургия и отива на специализация в европейското училище в Брюксел. Този шанс е свързан с проф. Георги Тодоров, който тъкмо оглавява Втора хирургия, когато Гроздев започва като специализант. "Той е сред пионерите на лапароскопската хирургия в България и мечтата му винаги е била да направи голям лапароскопски център в клиниката. Всичко се дължи на лични контакти - негови и на доц. Костадин Ангелов, хирург от същата клиника, директор на болницата. Те поканиха един от водещите лапароскопски хирурзи в Европа, проф. Джовани Дапри, за демонстрации през 2012 г.", разказва д-р Гроздев. Италианецът е известен специалист по миниинвазивна хирургия - подвид на лапароскопската, при която се работи през един разрез от 1,5 см, независимо каква е коремната операция. Той е и секретар на европейското училище в Брюксел. Два дни проф. Дапри показва уменията си при сложни случаи, събрани във Втора хирургия, и всички ахват. "Щом видях какво може, почнах да мечтая един ден да бъда като него", споделя Гроздев.

През 2014 г. специализантът пристига в Брюксел. Тръгва за няколко месеца обучение, стои 1,5 г. Накрая го убеждават да остане там. "Аз обаче бях обещал, че ще се върна. Винаги съм искал да работя в България, стига да имам подходящите условия - да мога да изпълнявам професионално задълженията си, да има болница, клиника, която да гарантира това", казва д-р Гроздев.

Сам плаща престоя си в Белгия. От болницата "Сен Пиер" му предлагат помощ - стая в сградата, с 1 легло и баня и ползване на обща кухня.

В първите месеци е трудно. Това е най-бавното време в кариерата на всеки лекар - докато го "премерят" през първата му специализация във водещ център в чужбина. Ако го одобрят, приемат го истински и започват да го учат. В специалностите, които включват "ръчна" работа, това означава да го допуснат да работи с пациенти. Ако го пускат само да гледа, после в автобиографията му ще пише "специализация", но той ще знае, че не е било. Оценката дали е достатъчно добър, идва накрая - ако го поканят да остане на работа. Докато стигне до този момент обаче, обучаващият се лекар е сам, работи по 13 часа без възнаграждение, цепи стотинката, за да му стигнат парите, понякога чува: "Ама на какво са те учили, това не се прави така!

За нищо не ставаш". В края на работния ден се прибира като пребит и ако после каже, че не се е стигало до сълзи и събиране на куфара за обратния полет, ще излъже.

Д-р Гроздев не крие - така е било и с него. Психическото и физическото напрежение са смазващи в началото, първо имало "Ти откъде беше? България къде точно се намира?", а после не само станали приятели, но и му предложили да остане. Шефът на клиниката проф. Кадиер е световноизвестен, автор на учебници, телевизионна звезда. Държи всичко до последния детайл да се прави в негов стил.

В Белгия, а и в останалите развити страни всички коремни операции са лапароскопски, казва д-р Гроздев. Панкреас, жлъчка, черва, черен дроб се оперират без разрез. Това спестява кръвозагуба, болничен престой, дълго възстановяване, оперативни рани и белези. Строго погледнато, разрези има - жлъчен мехур например се вади лапароскопски през 4 разреза по 1 см. Миниинвазивната хирургия отива още по-далеч - прави същото през 1 невидим разрез през пъпа. След това няма и следа от операция. Пациентът си тръгва същата вечер, макар да чувства дискомфорт и на другия ден. "Наши пациенти тук казват, че ги боли повече от абоката в ръката, отколкото от операцията", обяснява д-р Гроздев. Работи се с оптика и специални инструменти, а оперативното поле се гледа опосредствано - на монитор, не директно на отворен корем като при класическата хирургия. Затова и фината моторика е особено важна. Започва се с преместване на семенца от чушка с лапароскопската апаратура, както учат специализантите във Втора хирургия.

Второто направление, по което се обучава Гроздев в брюкселската болница, е бариатричната хирургия. Тя е слабо позната у нас, но набира скорост в Европа -това са операции при болестно затлъстяване. "Изискват се цялостна организация, голяма болница с множество специалисти, защото тези хора имат и други тежки заболявания, трудни са за опериране и гледане, има риск от усложнения. Не става да си ходил за 2-3 месеца на курс и да започнеш такива операции", казва д-р Гроздев. У нас все още се поставя т.нар. пръстен за отслабване - с който се стеснява стомахът и човек се засища по-бързо. Първият пръстен в света е поставен от проф. Кадиер през 1993 г., но днес методът е отречен. От поне 10 г. той не слага такива пръстени, а даже напротив - идват негови пациенти, за да ги маха.

"Хирургията е консервативна специалност. Всичко е въпрос на школа и е много важно шефът на клиниката да има модерно мислене, да гледа към света. За щастие, аз съм на такова място и това ме връща у дома, иначе какъв е смисълът да се уча от най-високото ниво, ако не мога да прилагам наученото", обяснява д-р Гроздев.

Другата причина, която може да го накара да замине ако средата не е добра за семейството му. Засега не може да прецени, защото още не е семеен, но може би "всичко ще е наред, правят се стъпки в правилната посока", казва. За да е устойчиво развитието обаче, е важен и манталитетът на хората. "В Белгия и изобщо на Запад работят от сутрин до вечер, за нищо друго не мислят. Няма да видиш лекар, седнал на стол, и не вземат милиони - заплатата на редовите специалисти е малко по-висока в сравнение с у нас. Милионите са само за светилата", казва Гроздев. Колегата му белгиец взема 2000 евро.

Сега му предстои защита на докторска дисертация - през април, с научни ръководители проф. Тодоров и проф. Дапри. През лятото приключва специализацията му и в края на годината трябва да се яви на изпит за специалност. След това е време докторът да се погрижи и за други неща: "Човек, като вземе специалност и стъпи на краката си, вече трябва да помисли за семейство и деца -най-важното в живота".

Лишенията в личен план, с които живее всеки лекар, впечатляват само околните. "Изпитвам такова удовлетворение от работата си, че докато не си я свърша, не мога да мисля за друго. Основното е да се трудиш и да се стремиш към усъвършенстване", казва хирургът. За себе си иска да продължи по пътя, да бъде част от плановете за развитие на болницата и клиниката.

Пътят изглежда начертан и за следващите 5 г. Докато е така, Гроздев и другите млади лекари на България ще са у дома. "Да, в чужбина ще вземам повече пари, ама не ги искам тия пари - достатъчно ми е да живея спокойно с това, което си изкарвам тук, защото финансов компромис може, но с качеството в работата - не", казва хирургът.

На неговото поколение лекари се пада да покажат на авторите на световните учебници къде е България. Зад тях са учителите им, които успяха да пробият стената.