Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 05. 07. 2014 Национални вестници
Тема: Папарашките снимки - министър Таня Андреева и зам.-министър Велислава Кръстева Водещ
Изтегляне 2.13 Mb.
|
| Тема: Папарашките снимки - министър Таня Андреева и зам.-министър Велислава Кръстева
Водещ: Ставаше дума за една папарашка снимка, която днес се появи в интернет океана. Миналата събота по това време ви показахме моториста Цветлин Йовчев. Сега да я видим. Ето я тази снимка. Източник ПИК, Ивайло Крачунов е снимал вчера здравната министърка Таня Андреева как се препича на плажа пред баровския хотел в Поморие. Там тя е на международен форум на лекарите от уши, нос, гърло. Две международни компании спонсорират този форум. Вчера, днес и утре е работата. ПР-ката на министърката, г-жа Мария Кузманова каза, че министърката е там, за да открие форума, където вчера тя е открила форума и че в понеделник има рожден ден и си е взела отпуск за понеделника, за рождения си ден. това е коментарът. Очакваме по-късно информация още по темата. Сега да минем... Щях да забравя и една друга снимка от една зам.-министърка. Днес в нейния Фейсбук се появи тази снимка. Можем ли да я видим? Ето текстът под снимката – зам.-министърката на културата Велислава Кръстева казва – да видим сега какво имаме в наличност: малиново дайкири, фрапе, мохито, диня. Нищо не напомня за Република Лозенец. Нищичко – е написала зам.-министърката. Това е положението. Бранимир Ботев с определение за появилата се информация за наличие на хепатит А на Офицерския плаж във Варна Нова телевизия, Новини в 13.00 часа 
Като опит за дискредитиране на България като туристическа дестинация и защита на лични търговски интереси - така заместник-министърът по туризма Бранимир Ботев определи появилата се информация за наличие на хепатит А на Офицерския плаж във Варна. Той уточни, че е взета втора проба от района на плажа, чиито резултати се очаква да бъдат готови в понеделник. На този етап от Здравната инспекция във Варна са категорични, че хепатит А няма в морската вода, няма и в питейната вода на града. Първите проби, взети от морето в началото на седмицата, показаха завишени стойности на бактериите Ешерихия коли и чревни ентерококи. Офицерският плаж във Варна все още е затворен за плажуващи. Национални радиа 
След тримесечно прекъсване здравният кабинет в Рилския манастир отново работи БНР
След тримесечно прекъсване здравният кабинет в Рилския манастир отново работи, съобщиха от Спешния център в Кюстендил. Причината за временното затваряне на пункта е заболяване на фелдшера, който дава дежурства в рилската обител. Това обясни главният лекар на кюстендилското спешно отделение д-р Анелия Георгиева. Тя и игуменът на манастира епископ Евлоги вече били обсъдили как ще работи лекарския кабинет, който е оборудван до Дупнишката порта на Рилския манастир. Разговор с Михаил Миков, председател на НС БНР, Деконструкция
Водещ: Сега имаме връзка с председателя на парламента и член на Изпълнителното бюро на БСП, г-н Михаил Миков. Здравейте. Михаил Миков: Здравейте, г-н Волгин, и на вашите слушатели добър ден. Водещ: Кажете ни, моля, какви са новините до този момент от Пленума на БСП? Стана ли ясно дали ще има Конгрес преди изборите? Михаил Миков: Да, в момента председателят прави своя доклад и той предлага това, което предложи и сутринта на Изпълнително бюро – за свикване на Конгрес. Конгрес с дневен ред включително избор на председател. Тепърва ще има обсъждания, ще има гласувания. Не искам да влизам в конкретика, заседанието е закрито. След като се стигне до конкретните дати... Става въпрос за къс период. Водещ: Да. Но във всеки случай ще бъде през юли месец, нали, иначе няма кога? Михаил Миков: Да. Водещ: Значи, до края на юли месец БСП ще проведе конгрес? Още малко на тези партийни теми, след което да поговорим за парламентаризма, защото това е новината от деня. Лично вашето мнение какво е – трябва ли с ново ръководство БСП да се яви на изборите? Михаил Миков: Нова енергия е необходима. Всички механизми, които са предвидени, включително ръководните кадри, освен платформата, която ще бъде обсъждана също на конгреса влизат в това да се постигне една нова енергия за предстоящите предсрочни избори. Водещ: Тази нова енергия май няма как да се постигне, ако няма нови хора, нов председател, различно Изпълнително бюро. Михаил Миков: Да, да. В тази посока. Водещ: Върви се в посоката да се избира ново ръководство на БСП. И разбира се, няма как да бъде отминат въпроса, защото това е основното – за личностите, които биха могли да оглавят партията. Вашето име също се споменава като един от възможните кандидати. Михаил Миков: Доста имена се споменават. Не бих искал сега да коментирам този въпрос. Общинските организации имат правото да вземат отношение, да номинират. Така че в късия период и това ще трябва да стане – заседание на общинските организации, на които ще се обсъждат, предполагам, различни кандидатури. Накрая Конгреса решава. Водещ: Разбира се. Но вие, ако бъдете предложен, ще приемете ли да участвате в надпреварата? Михаил Миков: Нека сега да не коментирам този въпрос. Водещ: Защото той е важен за хората, които отиват на избори и които са доста разколебани, ако щете, след резултатите от последните избори за ЕП. Едно ново ръководство би могло да внесе така необходимата страст във вашите избиратели, и обратно – ако е несполучливо, може допълнително да ги откаже, не мислите ли? Михаил Миков: Възможно е да има такива разсъждения. Във всеки случай председателят на партията Сергей Станишев прави стъпка в тази посока. Водещ: Добре. Михаил Миков: Предлага стъпка в тази посока. А в крайна сметка Конгреса е този, който решава. Водещ: Понеже в медиите, както казахме се завъртяха доста имена, в последните часове се върти особено силно името на сегашния енергиен министър Драгомир Стойнев за ръководител на БСП, който ще бъде посочен от Станишев, както по принцип става във вашата партия. Доколко е основателно едно такова предположение? Михаил Миков: Не бих искал да изпреварват дискусията по кандидатурите по никакъв начин. Още повече, че Пленума не е завършил. Ще бъде некоректно от моя страна. Водещ: А вие чувате ли сте за такава идея? Михаил Миков: Е, аз съм чувал най-различни неща. Водещ: Включително и тази, предполагам, след като аз съм я чувал. Михаил Миков: Но не бих искал да коментирам тези въпроси сега. Водещ: Добре. Бъдещето на г-н Станишев, защото то не зависи само от него, той трябва да бъде предложен от правителството за еврокомисар – било то на, както каза Бойко Борисов, на имиграцията или като новия Катрин Аштън – как ви звучи? Михаил Миков: Е, Борисов има много идеи. Така че не бих искал да влизам в детайли. Няма да ни стигне времето да ги коментирам всичките. Въпросът за еврокомисар е важен. Въпросът за портфейла, който ще има България в новата Комисия също е достатъчно важен. Това е въпрос на отношение към България, за признание на България и съответно за неглижиране. Така че нека да не предпоставяме това, което е в изключителните правомощия на министър-председателя и правителството. Водещ: Разбира се. Но едва ли министър-председателят ще вземе това решение без да се консултира с основните политически сили. Михаил Миков: Когато започнат консултациите, предполагам, че ще има и повече информация. Водещ: То не остава време, г-н Миков – някъде до средата на юли трябва да е ясно това. Михаил Миков: Е, една седмица в политиката понякога може да бъде и много време. Водещ: Но предвиждат ли се консултации по тази тема между основните политически сили? Михаил Миков: Засега нямам такава информация. Макар, че при президента имаше такъв разговор. В крайна сметка консултациите са консултации, особено когато те се провеждат рационално, разумно, в спокойна среда, а не чрез пускане в публичното и медийното пространство различни версии. Водещ: Допускате ли, че е възможно вие, ГЕРБ, другите политически сили, които участват в тези консултации да се обединят около едно име на бъдещ български еврокомисар? Михаил Миков: България е противопоставена, политическите партии са остро противопоставени. Така че постигането на съгласие в тази среда е доста трудно. Но си струва да се направят опити, защото това е важно за България, за бъдещето на България, а не за отделни политически сили. Водещ: Ето сега пак по въпроса за консенсуса между политическите сили – БСП ще участва ли на това, което предложи Лютви Местан вчера – консултации на парламентарните групи във вторник, за да се определи законодателната програма до края на мандата на това НС? Михаил Миков: Ние участваме във всякакви консултации. Миналата седмица имаше такива, беше одобрен безспорен дневен ред, който беше гласуван в пленарната зала. Но едно е да се правят консултации и да се обявяват консенсуси, така модерната дума, която е чуждица, която замества простичкото българско съгласие и съвсем друго е това да се реализира. Тази седмица станахме свидетели, че постигнатото в миналия вторник не доведе до особен резултат. Водещ: Защо не доведе до особен резултат ще поговорим след малко. Но сега – очаквате ли във вторник да се съберете, да решите нещо и то да бъде изпълнено? Михаил Миков: Да. Смятам, че е разумно парламентарните групи да направят пореден опит. Защото парламентът трябва да функционира, докато не бъде разпуснат. Не може да се събира само, за да гласува оставка на правителството, каквато е идеята на една политическа сила – ГЕРБ визирам. Водещ: Да. Според вас, кои са основните неща, които трябва да свърши НС до края на този мандат? Михаил Миков: Има няколко въпроса, свързани със законопроекти, включително в напреднала фаза много пъти отлагани, които са безспорни за политическите сили. Водещ: Кои? Михаил Миков: И те са свързани... Ами, вземете един такъв технологичен закон като растенията. Там срокът за въвеждане на директивата е изтекъл през 2011 г. и процедурата е доста напреднала. Той е на второ четене. Понеже е много обемен, отнема дни наред, трябва да бъде довършен. Разбира се, има още няколко такива закона, свързани с въвеждане на директиви, по които политическите партии смятам, че не биха могли да имат никакви възражения. На второ място ще поставя ратификации – ратификации на различни споразумения, в частност и споразумение с ЕБВР, като част от Световната банка, които подпомагат усвояването на европейски средства в сфери като енергетика, здравеопазване, инфраструктура, водоснабдяване, и които трябва да бъдат приети от този парламент, защото октомври ще бъде късно. Тоест самият хоризонт, в който те са подписани, е трябвало да има ратификация. Може да приключи и те да не влязат в сила. Водещ: И това какво означава? Михаил Миков: Разбира се, има закони, които пряко засягат хората. Там може да има и някаква дискусия. Но нека тази дискусия да стане в пленарната зала и да има гласуване. Вземете Закона за автомобилните превози по отношение на касовите апарати за автобусите, по отношение на възрастта на автомобилите, с които се осъществяват таксиметрови превози или пък Закона за отпадъците, по силата на който изтича един срок на 1 юли и оттук-насетне всички площадки за събиране на метали стават незаконни – нещо, което затруднява тази дейност, включително намалява възможностите за суровини за нашата металургична промишленост, и то с около 30%. Водещ: ... Михаил Миков: И мога да ви изброя още такива конкретни закони. Водещ: Да, разбира се. Дали ще успеете всички тях да приемете не е ясно. само да ви цитирам, че един от депутатите на ГЕРБ е казал по Дарик, че ГЕРБ ще влезе в НС за гласуване на Закона за банките, актуализация на бюджета на НЗОК и оставката на премиера Орешарски. Това са техните приоритети. Михаил Миков: Значи, Закон за банките към момента не е внасян. Така че не знам те как ще влязат по този закон. Второ, актуализация на бюджета на НЗОК не е внасяна в НС. Народните представители и всички трябва да знаят, че има една процедура, в която има вносител, това е МС или отделен народен представител, след това обсъждане в комисия, тоест парламентът не е само пленарна зала и чак след това се стига до първо и второ четене в пленарна зала. Водещ: А всъщност основните критики към вас от страна на ГЕРБ и на Бойко Борисов са, че вие приемате, всички приемате някакви договорки, след което вие от БСП си внасяте някакви други закони, които не са били предварително дискутирани и така нарушавате споразуменията. Те затова не влизат в пленарна зала. Михаил Миков: Ами, ето погледнете дневния ред за миналата седмица. Всички точки от дневния ред бяха приети с гласовете на трите политически групи и с техните народени представители, които бяха в пленарна зала в сряда. Това стана в сряда. Доста скоро е и то показва кое е истина и кое е лъжа. Водещ: Между другото аз вчера слушах вашето обръщение внимателно. Особено ми направиха впечатление тези думи, където вие казахте, че има външна намеса в работата на НС и казахте, че не може да се изземва функцията на парламента от други органи, временни органи с неизяснен статут, с неясни хора. Какво се крие зад тези думи? Михаил Миков: Поводът е едно писмо, което получих от президентската администрация, в което се предлага, ако не може ние да стигнем до изработване на дневен ред, да медиаторства Президентството. Това не е удачно, казвам не президентът, а служители от администрацията на президента, това не е удачна формула. Защото има разделение на властите. При формирането на дневния ред също така да участват и представители на МС – смятам, че това също не е добра идея. Представете си какво би станало след наложеното вето върху Закона за защита на конкуренцията от страна на друга институция. Тоест разделението на властите като конституционен императив има своята логика. То не е направено случайно и тук не става въпрос за някаква управленска суета. Водещ: Добре де, ама как така от президентството ще искат да бъдат посредник? Това е странна идея. Михаил Миков: И на мен ми звучи по-меко казано странно. Освен всичко тя е в разрез с прокараното в Конституцията разделение на властите. Водещ: А може ли такава идея да се появи без значението на самия президент? Михаил Миков: Е, не искам сега да коментирам хора, събития, които са извън мен. Водещ: Да, но е важно именно от гледна точка на това, което говорите – за разделение на властите и за демокрацията. Казвам го и защото всичко това, което се случва с българския парламент от една година насам, а особено напоследък, в последните един-два месеца, мисля, че абсолютно срина доверието на хората към тази институция. Михаил Миков: Въобще в България има тежка институционална криза и доверието не само в НС, в различните органи на представителната власт в момента изпитват тежки дефицити. И това е проблем, който от доста години, от доста, от 3-4 години върви. Връщането на полето на Конституцията е безусловно изискване, за да има демокрация в България. Другото означава, че политиката ще се прави в медиите, по волята на един или друг по-симпатичен на публиката говорител, а не според механизмите, конституцията и представителната власт, дадена от избори. Това е голямото изпитание за нас днес. А то ще бъде предизвикателство и с перспектива. Изборите, предстоящите предсрочни избори сами по себе си няма да решат този проблем, ако няма промяна в мисленето, в манталитета, в уважението и към Конституцията, и към институциите, органите на представителната власт. Водещ: А като си говорим за избори и разбира се, за резултатите след тях, на какво ниво в момента са отношенията ви с ДПС? Защото вече от страна на БСП се чуват много критики към доскорошния ви партньори, не знам дали все още ви е партньор или вече не. Самите, вчера Лютви Местан каза, че има мила надпревара и от лято и от дясно кой по-яростно ще изрече заклинанието – никога с ДПС. Михаил Миков: Аз в тази надпревара няма да участвам. Но има сериозни поводи, които подлагат на анализ отношенията с политическите сили, представени в българския парламент, в частност и с ДПС. И те са свързани с редица и политически въпроси, които бяха ангажимент и на БСП, и разбира се, и персонални въпроси. Водещ: Как оценявате тяхното поведение във времето след евроизборите – предвидим и лоялен партньор ли са те за едно съвместно управление? Михаил Миков: Вижте, след като вече са обявени предсрочни избори е трудно да се говори за партньорство. Оттук-насетне всяка политическа партия реализира своите интереси, насочени към предстоящите парламентарни избори. Така че аз не бих искал дори да коментирам в този контекст отношенията. Но мисля, че и те, и ГЕРБ ще имат достатъчна отговорност да функционира парламентът в оставащото му време. Защото се появи една друга странна идея – служебен кабинет преди разпускането на парламента, което е един пореден конституционен абсурд. Водещ: А от къде дойде тази идея? Михаил Миков: Ами, доколкото си спомням от РБ. Това е абсурдно – при неразпуснат парламент да има служебен кабинет. Да не говорим, че в този период, преходен период е изключително важно парламентът да изпълнява и една друга своя функция – контрол върху действията на изпълнителната власт. А за това трябва работещ парламент. Водещ: А всъщност сега в парламента кое е мнозинството – да не е вече ДПС – ГЕРБ? Михаил Миков: Имаше и такива гласувания. Трудно може, пак казвам, да се говори в този период за ясно мнозинство. Водещ: Мнозинството е плаващо? Михаил Миков: Мнозинството е по повод на отделни гласувания. Водещ: А предвиждате ли, г-н Миков, следизборна коалиция между ГЕРБ и ДПС, това да са новите управляващи? Михаил Миков: Рано е да се коментира този въпрос. Но при всички случаи близостта, която може да се очертае в този парламент може да даде някакви възможни хоризонти на бъдещи политически конфигурации след предсрочните избори. Водещ: Тя, тази близост още, доста по-отдавна се очерта, както си спомняте, от онова кафе в Кърджали? Михаил Миков: Кафето е някаква, така, по-скоро някакво символно действие, отколкото... По-важно е гласуването, конкретиката на управленските решения и на действията на групите, парламентарните. Водещ: Накрая, г-н Миков, да ви попитам и за вашата оценка на начина, по който се справихме, надявам се, че сме се справили вече с тази криза, която се получи около две български банки – на ниво ли бяха българските институции и българските политици? Михаил Миков: Ами, самият резултат го показва, че въпреки опитите на отделни политически формации да доведат до дестабилизация банковата система, се излезе от тази ситуация, с активната намеса, включително на нашата парламентарна група, на БСП, на консултациите при президента по този въпрос, на председателя Сергей Станишев, и разбира се, със здравия разум, който надделя, че не може банковата система да бъде заложник на дребни политически сметки. Водещ: Съзнателно изпуснахте може би в това изброяване името на г-н Бойко Борисов. Михаил Миков: Ами, нямам никакви основания да смятам, че той не търсеше тясно политическата изгода от тази ситуация и участваше активно в нейното ескалиране. Водещ: Защото напротив, той навсякъде обясни как той със своите експерти е спасил банковата криза, както се изразяваше. Михаил Миков: Е, както се казва – „вервайте”. Водещ: Добре. И оттук-нататък – значи в следващите дни за парламента какво очаквате да стане? Михаил Миков: Очаквам отговорност. Отговорност, която да доведе до един дневен ред безспорен за отделните политически партии, първо. Второ, необходим на хиляди български граждани, които иначе ще имат определени проблеми. Водещ: И вярвате, че това може да се случи, може да има някакво такова обединение около някакви закони, които е задължително да бъдат приети в рамките на живота на този парламент? Михаил Миков: Да. Категорично смятам, че има възможност за такъв дневен ред, докато не бъде разпуснат парламента. Водещ: Благодаря ви. Председателят на НС, Михаил Миков. 
490 млн. лв. е прогнозният дефицит на НЗОК Дарик радио 490 млн. лв. е прогнозният дефицит на НЗОК. Това съобщи в Седмицата на Дарик ръководителят на институцията д-р Румяна Тодорова. Тя уточни, че има резерв от 110 млн. лв., както и преизпълнение на събирането на здравни осигуровки от 55 млн. Така обаче остават недофинансирани около 330 млн., обясни д-р Румяна Тодорова. Според нея, това означава, че Касата има всички основания да поиска актуализация на бюджета си. Това трябва да са външни за Касата пари, допълни тя. По думите й, преизпълнението на приходите, тоест събраните осигуровки ще се увеличава. Според ръководителя на Касата, при стегната работа на НС има възможност до края на работата му да се актуализира бюджета на институцията. Все още обаче се чака отговор от МС дали има пари за актуализацията.
Д-р Румяна Тодорова: Касата има всички основания да поиска актуализация. Водещ: Ама парите от къде ще дойдат, като се актуализира бюджетът – от резервите на касата? Д-р Румяна Тодорова: Не. Щом се актуализира бюджета на Касата, това значи, че парите трябва да бъдат извън нейния бюджет. Водещ: Те ще дойдат от държавния бюджет. Д-р Румяна Тодорова: МС. Ние това чакаме. Водещ: Дали има България 330 млн. лв.? Д-р Румяна Тодорова: Ако не, Касата ще влезе с много сериозен дефицит следващата година. Но аз си мисля,ч е могат да се намерят тези средства, защото виждаме, че има ведомства, които си пазаруват автомобили все още. Касата, въпреки, че има нужда от автомобили, не е пуснала обществената поръчка за автомобили. Тези пари отново, миналата година го направи, тази година отново ще го направи – ще ги даде, за да покрива здравноосигурителни плащания. Ако не се направят сериозни законодателни промени, казвам сериозни, не на парче, много сериозни – в Закона за здравното осигуряване, в Закона за лекарствата, в Закона за здравето, следващият управител на Касата ще бъде и следващият Надзорен съвет по-точно ще бъде в изключително, още по-неприятна ситуация. Водещ: Какви промени? Д-р Румяна Тодорова: Промените трябва да започнат още, говоря за двата сектора – болници и лекарства. При болниците това непрекъснато разширяване на броя на лечебните заведения. Симеон Дянков взе резерва на Здравната каса, за да може ГЕРБ да увеличи пенсиите на последното заседание на МС при нашето управление. Това заяви в Седмицата на Дарик радио депутатът от ГЕРБ Станислав Иванов. Депутатът е убеден, че това е била първата стъпка към реформата. Иванов остро разкритикува управляващите за настоящото състояние на Здравната каса. Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 2.13 Mb. Сподели с приятели:
|