Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 05. 07. 2014 Национални вестници
Изтегляне 2.13 Mb.
|
Водещ: И хората си ги доплащат. А тези, които са се осигурявали допълнително - те са много малко - им ги покриват различни фондове. Д-р Румяна Тодорова: Не искам да се връщам на случая тези дни за пациента, който за съжаление почина, на който трябваше да му се прави операция – едно временно устройство до присаждане на сърце, как всички институции избягаха. Министерство на здравеопазването каза: „Ние нямаме механизъм, с който да го подпомогнем“. Водещ: Колко струва това? Д-р Румяна Тодорова: Около 200 000. Касата покрива 50 000. Водещ: Всъщност ако се направи системата, за която вие говорите и този човек не е имал пари да се осигурява допълнително… Д-р Румяна Тодорова: Тук е ролята на държавата. Не напразно в Закона за здравето тези заболявания са грижа на държавата – инфекциозните заболявания, спешните състояния, редките болести. Не може държавата да избяга 100% от тях. Да, касата може с определен ресурс да участва, но не 100%, защото нарушаваме солидарността. Водещ: Сигурност сте чела в „Преса“ /…/ тази седмица за дете, което останало без лечение в „Пирогов“, защото болницата нямала 20 000 лева за лекарства. Д-р Румяна Тодорова: Да, чух го това нещо, но не мога да коментирам. Какво значи няма 20 000 за лекарства? „Пирогов“ е особен случай. Ако трябва да говорим за „Пирогов“, темата е дълга. „Пирогов“ е уникална болница и тя не трябва да бъде слагана пред общ знаменател с другите болници. Водещ: Но всъщност вие описвахме система на надграждане, което означава българите да приемат, че и в здравеопазването не са равни, както се случиха в куп други сфери. Д-р Румяна Тодорова: Не са равни, при тези механизми на работа определено не са равни, защото за да бъде солидарен принципът, той трябва да е еднакъв за всички. Касата казва да, работещите внасят 1,8 милиард в системата. За всички останали държавата внася 970 милиона. Първо оттук трябва да започнем – в тези 970 милиона какво покрива държавата. Дали тя е равностоен платец с всички останали, които си плащаме. Водещ: Отговорът е „не“, нали? Д-р Румяна Тодорова: Отговорът е „не“. Водещ: Всъщност колко плащат 1,8 милиард? Колко се осигуряват? Д-р Румяна Тодорова: Може би са около 2 милиона, ако вземем и самоосигуряващите. Водещ: А държавата плаща под милиард за колко? Д-р Румяна Тодорова: За всички останали – за около 6 милиона. Водещ: Четири. Всъщност би трябвало да пласти, ако същата сметка се /…/ Д-р Румяна Тодорова: Трябва да плати два пъти повече. Водещ: Не, даже повече, даже три пъти. Д-р Румяна Тодорова: Два пъти повече от осигуряващите се. Водещ: Значи излиза между два и три пъти, че трябва по-малко помощ да получават тези, които се осигуряват от държавата. Д-р Румяна Тодорова: От друга страна, в тези категории, за които държавата отговаря, са най-уязвимите. Там са чувствителни групи - там са пенсионерите, там са децата, там са редките болести, там са неосигурените, за които тя пак трябва да се грижи, въпреки че те влизат в нашия бюджет, чрез трансфер. Водещ: Ще връщат ли болни болниците? Д-р Румяна Тодорова: За мен не. Водещ: Вие описахте картина, която дава аргумент на болниците. Д-р Румяна Тодорова: За мен не и ще кажа защо. Плановите пациенти, ако се планират във времето наистина, могат да изчакат. Тези, които са спешни, държавата има грижа да плаща спешност. Тези, които не са за болнично лечение, могат да се лекуват в извънболничната помощ. Водещ: Ще си плащат ли болните в болниците за лекарства в края на годината? Д-р Румяна Тодорова: Защо да си плащат? Водещ: Както прогнозират от Българския лекарски съюз. В Стара Загора БЧК помагал на болницата за храна. Д-р Румяна Тодорова: Там е друг случай – там просто болницата е декапитализирана по други причини, не за това, че касата не и плаща. Там поради лош мениджмънт лекарите избягаха и отидоха да работят в друга болница, която предлага много добри условия за работа и добри възнаграждения. Това е нормалният пазар. Сега ние ще се мъчим да съживяваме тази болница като в нея се наливат едни средства, които… Водещ: Това е областната болница в Стара Загора. Д-р Румяна Тодорова: Това е областната болница, да. Тези средства пак няма да стигнат и болницата пак няма да бъде съживена, защото болницата работи с лекари. Как ще ги върне? Водещ: Ще има ли в доболничната помощ недостиг на направления? Д-р Румяна Тодорова: На този етап не се очертават. Там нещата са спокойни. Водещ: Как са спокойни на този фон, който разказвате? Натъкмени са нещата, така ли? Д-р Румяна Тодорова: Да, казвам, че при така разпределения ресурс, там дефицит не се очертава. Но пак казвам, че при тези правила - така разписани, в рамковият договор, в наредбите - ние товарим болничната помощ, защото е лесен достъпът до болничната помощ, а трябва да бъде точно обратното. Така че ако искаме тази система да заработи, трябва да започнат наистина много сериозни промени и една година време се изпусна за това. Водещ: Какво да се направи в Спешната помощ, която, да кажем, не е към вас? Д-р Румяна Тодорова: За Спешната помощ не ме питайте. Водещ: С две думи могат да се опишат нещата – безпаричие и насилие над тези, които… Д-р Румяна Тодорова: След като една Румъния, която само преди пет години здравеопазването и беше по-зле от нашето е вече доста напред - Румъния има електронна рецепта, има електронно досие с електрона здравна карта и т.н. - тази Румъния има и една много добра Спешна помощ. Това е другият проблем, който стои висящ, защото ако там се сложи ред, аз ви гарантирам, че постепенно ще настъпи ред и в извънболничната, и болничната помощ. Водещ: На този фон са нелепи въпросите за лечение на българите в рамките на Европейския съюз (ЕС), плащано от здравната каса, както са новите европейски директиви, където и да си избере човек. Д-р Румяна Тодорова: Да, той може да си избере, но ние ще възстановим толкова, колкото се плаща в България. Водещ: Това реалистично ли е, обаче да се направи? Примерно, ако не дай си Боже, ми се наложи, аз мога да си доплатя, но в България за моя случай мога да получа 20 000 лева - това са си помощ. Германия ми искат 20 000 евро примерно за същото, или 50 000 евро искат, аз мога да ги намеря - ще продам кола. Обаче ще дадете ли на немската болница тия 20 000 лева, които иначе трябва да ги дадете на българската? Д-р Румяна Тодорова: В този случай, който вие ми разказвате, ние няма да дадем на немската болница, а ще ви дадем на вас, защото вие сте си платили на немската болница. Водещ: Това реално работи ли? Д-р Румяна Тодорова: Не, това не. Водещ: А защо? Защото хората няма да си платят, че разликите са драматични, или бюрократичните механизми са такива, че можеш да умреш докато те излекуват? Д-р Румяна Тодорова: Ще ви обясня защо. Защото българите кандидатстват за лечение в чужбина за много сериозни заболявания за такива, каквито те не могат да получат помощ в България. За това се кандидатства. Тогава вече е по съвсем друг път. Тогава се кандидатства с други документи и в момента, в който касата даде съгласие, това означава, че тя поема 100% от лечението. Но, за да каже касата „да“, това означава, че в България тази дейност не се извършва. Водещ: Добре, а обратното защо не се случва – ако в България болниците взимат по-малко пари, отколкото взимат западните болници… Д-р Румяна Тодорова: И аз си задавам този въпрос. Водещ: … и действа системата на цяла Европа, че касите трябва да плащат, например в България, при положение, че нашето здравеопазване има добра слаба, предпочитат даже от много болници да наемат български лекари по света, защо не тръгва процесът - да идват тук немски, англичани, шведи, които чакат в листите на чакащите години? Д-р Румяна Тодорова: Ще ви кажа защо. Ще влязат ли примерно в една - която и да е болница, ще влезе ли един чужденец да се лекува? Водещ: Аз знам български болници, които ако говорите дали са добре измазани например, или дали имат апаратура - има хубави, лъскави болници, като западните в България. Защо не идват и не взимат те парите на чуждите каси? Д-р Румяна Тодорова: Значи навън просто не знаят за тях. Значи мениджмънтът не е добър. Водещ: Повечето българи ходят на абсурдни места да се лекуват, и западняци - по Индия, Бангладеш търсят например, от някои заболявания, свързани с трансплантации, и виждат голяма надежда. Включително и западняците ходят. Д-р Румяна Тодорова: Защото имат добра реклама. Защото даже в съседна Турция се лекуват много българи. Защото имат добра реклама, защото те имат хора в големите градове, които набират пациенти. Водещ: Те имат „дилъри“ буквално. Д-р Румяна Тодорова: Да. Българските болници нямат реклама. Кой знае за българската болница? Водещ: Това също не е ли изход от тази ситуация, за която говорите – България да привлече здравен туризъм, съчетан едновременно с добрите условия за балнеолечение, минерални води? Д-р Румяна Тодорова: Естествено. Когато говоря за лошия мениджмънт, имам предвид точно това, защото всички са се фокусирали в касата. Касата не дава пари. Ние сега ще построим с вас… Примерно имаме пари, защо да не си направим една болница? И я хвърляме на касата да я финансира. Това е в момента българското здравеопазване в сектор „Болници“. Много възможности има. Вие знаете ли, че ние в момента правим един анализ кои са най-оборотните пътеки в момента? Две пътеки, които са от областта на рехабилитацията. Сега там обяснението е друго – пак лесният достъп до болнична помощ, това, че стандартът, респективно клиничната пътека не са поставяли никакви спиращи механизми за влизане. И както ми беше написала една баба - беше написала жалба до мен - казва: „На мен докторът не ми даде направление за почивка, а пък на комшийката даде“. Това е точно направление за почивка. Така е написан стандартът, така е написана клиничната пътека, че всеки, който има някаква заболяване на периферната нервна система или на опорно-двигателния апарат, може да отиде да се лекува в тези болници за седем дни. Защо не? Седем - седем. Това е огромна ниша. Ето оттук България може да печели много отвън - с чудесните минерални води, които имат различен състав и са показани за различни заболявания, с добра физиотерапия. Аз ви казвам, че има добра физиотерапия в Българя, добра апаратура, с добре подготвени кадри. Но ние сме се втурнали в болниците за активно лечение, правим ядрено-магнитни резонанси и ПЕТ скенери - на 500 квадратни метра има по три-четири. Държавата е абдикирала – не регулира и не организира дейността, и се чака касата накрая на даже сега ще платим или няма да платим. Водещ: Според вас колегите ви от други здравни каси ще плащат ли наистина по един нормален начин за лечение на французи, германци, испанци, италианци, гърци в България, или както има директива, уж да става лесно, защото сме единна Европа, ще измислят врътки да не им изтичат парите насам, демократично? Д-р Румяна Тодорова: Не, те ще бъдат доволни да плащат на България, защото е в пъти по-евтино. Всеки фонд ще иска да плати там, където е по-ниска цената, стига пациентът да е пожелал да дойде тук. Водещ: Вие всъщност описахте един изход от вторачването на българите във вътрешния им проблем, който изглежда много лесен – да ни лекуват с чуждите пари всъщност може да се получи, България да поддържа… Д-р Румяна Тодорова: А защо вие, медиите, не подхванете темата за нелегалния реизнос на лекарства? Водещ: Каква е темата, какво трябва да се подхване? Д-р Румяна Тодорова: Ще ви дам един пример. Фирмата е планирала - тази година ще трябва да внесе в България 30 000 опаковки за даден медикамент. Това обикновено се случва при скъпите лекарства, които касата покрива 100%. Водещ: Например онкология. Д-р Румяна Тодорова: Внесени са количествата, дори повече от това, което е необходимо, и в дин момент се оказва, че препарати няма в България. Справката показва, че са употребени 15 000 опаковки, да речем, или 25 000, другите ги няма /…/. Водещ: А платени ли са? Д-р Румяна Тодорова: Няма ги по мрежата. Не, не са платени. Платените ще ги кажем ние - ние сме платили 25 000. Фирмата е внесла 30 000. Къде са другите? Водещ: Тя няма ли интерес, при положение, че вие им гарантирате плащането за тези 5000? Д-р Румяна Тодорова: Не, няма интерес. Водещ: Защо? Д-р Румяна Тодорова: Защото в България е най-евтино. Фирмата не знае, че те са изнесени. Тя го е внесла в България лекарството, тя го е внесла на ниската цена. Водещ: И някои успяват без рецепта да… Д-р Румяна Тодорова: Не знам как става. Аз не съм следствие. Просто лекарствата ги няма и това е нелегалният реизнос на лекарства. Водещ: Вие казвате, че те се продават нелегално в мрежата тези лекарства? Касата ги покрива за този, който иска, но има и такива, които явно се лекуват в чужбина, чужденци… Румяна Тодорова:Не, просто лекарствата се изнасят навън и се продават на по-високата цена, защото аз ви казвам, от 17 държави, България покрива най-ниската цена. След като ние го заплащаме на най-ниската цена, някой го е купил на тази най-ниската цена вътре в България и го е изнесъл навън на високата цена. Водещ: Няма вероятност сигурно да обсъждаме темата за зъболечението, макар че нещата изглеждат трагични в статуса на българина със зъбите. Българинът е беззъб. Д-р Румяна Тодорова: Изглеждат наистина трагични. Дейностите, които касата заплаща са твърде малко, недостатъчни. Водещ: Аз даже не знам да плащате. Плащате ли нещо? Примерно, децата си като ги водя на зъболекар? Д-р Румяна Тодорова: При децата заплащаме всичко. Водещ: Не съм разбрал. Всъщност, плащате всичко? Какво значи всичко? Например, ортодонско лечение – да не са им криви зъбите? Д-р Румяна Тодорова: Не. Говорим за лечение. Водещ: Кариеси? Д-р Румяна Тодорова: Да. Проблемът в стоматологията е в профилактиката. В България няма профилактика. Профилактиката, ако трябва да бъде такава, каквато трябва да бъде, трябва да започне още от вътреутробното развитие. Още майката трябва да бъде профилактирана за кариес и след това профилактиката да продължи. Водещ: То въпросът е, че кариесът е да ти сложат пломбата и хората им е скъпо да го направят. Д-р Румяна Тодорова: Друг е проблемът, че българинът не обича да ходи на зъболекар, и когато отива, отива вече, защото не се търпи. Ама тогава струва много. Между другото, и с доста заболявания е така. Онкологията е по същия начин. Тъй като тръгнахме за профилактиката в денталната медицина, темата за профилактиката е другият голям проблем. Профилактика в България няма. Българинът ходи на профилактика когато е задължен и когато тя му е разписана. Водещ: Какво да се направи там? Знаете ли, преди време имах даже един комичен разговор с един от многото бивши здравни министри, които се сменяха, попадна по всички вестници, когато предложи да се взимат личните карти на тези, които не минават на профилактика. Тя от добро желание го направи и вече започнаха хубавите каламбури. Аз я питах: Като иска да отиде и няма лична карта, как ще отиде, примерно? Но какъв е изходът, който си представяте? Д-р Румяна Тодорова: Ако редовно ходиш на профилактика, ти се ползваш, примерно, това е мое мнение, ползваш всички права, които ти дава осигурителната система. Ако обаче си пропуснал и не си ходил година-две на профилактика, и се открива сериозно заболяване, ще доплащаш някаква част… Водещ: Да обаче, се казва: Този човек нямал пари, ще го оставят сега да умре, защото пропуснал да иде 2009 година. Цялото общество така разсъждава. Какво, сега да го убием ли, заради това, че не отиде, ще каже българинът. Д-р Румяна Тодорова: Както в момента се нагнетява, че касата ще фалира, че болниците не могат да си купят бинт, гипс и т.н, по същия начин трябва да се нагнетява, че който не си прави профилактичните прегледи, ще заплаща. Това е. Това се казва „здравна просвета“. Водещ: Накрая да кажете, как изглежда здравната помощ в курортите, например? Д-р Румяна Тодорова: Аз мога да кажа дотолкова, доколкото имаме сключени договори с лечебни заведения. Водещ: Като отидеш на море във Варна, знам, че трябваше да си носиш книжката. Д-р Румяна Тодорова: Да, здравната книжка. Водещ: Здравната книжка с едни такива големи листове. Хората не си ги взимат – това е неудобно. Д-р Румяна Тодорова: Доколкото имам сведения, хората си заплащат, но те отиват обикновено в частни заведения. Водещ: Защото не вярват, че ако влязат в системата ще работи. Д-р Румяна Тодорова: Системата работи, защо? Във Варна има прекрасни медицински заведения, има прекрасни болници. Защо смятате, че ще бъде върнат? Той няма интерес да върне пациента. Водещ: Искате да кажете, че всички осигурени могат да разчитат навсякъде? Д-р Румяна Тодорова: Разбира се. Водещ: Накрая да ви питам, вчера, понеже бях с игумена на Рилския манастир и като разбра, че ще гостувате, каза: знаеш ли какъв проблем има, всъщност, манастирът? Туристите там стигат до 1 милион – това е най-посещаваният обект. Обаче, няма лекар, има Спешен център на 20 км надолу в планината. А хората горе им става лошо, слънце. Д-р Румяна Тодорова: Може ли аз да отида като личен лекар? Водещ: Той търси. Какво може да са направи? Той казва: никой не ще да дойде там. значи парите, които се дават за един лекар да стои на това място са малко, за да го мотивират. Д-р Румяна Тодорова: Вие ми задавате въпрос като представител на касата. Водещ: И вие как си представяте решението? Д-р Румяна Тодорова: Първо, там трябва да има лечебно заведение. Водещ: Има на 20 км. Д-р Румяна Тодорова: Не, не, говорим там, където той иска, което да отговаря на нашите изисквания. Т.е. все пак трябва да прилича на лекарски кабинет със спешен шкаф и т.н. Водещ: Има такъв. Д-р Румяна Тодорова: Да има лекар – общо практикуващ лекар, който трябва да има обаче, някаква листа, все пак постоянна. Водещ: Е, няма. Това е проблемът там. 9 монаха са постоянно и 1 милион приходящи. Как се разрешава проблемът? Д-р Румяна Тодорова: Приходящите ще идват с временен избор на този личен лекар. И ще ползват услугите. Другият вариант е да му плаща манастирът. Водещ: Всъщност, това е един пример, че нещо куца в системата в България. Д-р Румяна Тодорова: Не може да бъде пример. Това е частен случай. Всички тези хора са осигурени, те си получават помощ. Ако там се случи нещо, то е спешност и тогава трябва да дойде румънската спешна помощ за 7 минути да го вземе. Водещ: Румяна Тодорова, директор на НЗОК, в „Седмицата” на Дарик радио. Прес клипинг на тема: „Здравеопазване” 07.07.2014 Национални вестници 
Ген. Стоян Тонев , зам.-кмет на София по здравеопазването: До 14 дни поне 330 млн. лева в здравната каса -иначе става страшно Спешна антикризисна програма ще спре летенето в пропастта Любомира Николаева 24 часа стр. 15 
- Ген. Тонев, здравната каса е във фалит, болниците не могат да лекуват заради дългове, Бърза помощ протестира. Ще останем ли без медицинска помощ? - В момента състоянието на здравната система е критично. Резултат е от на дългото отлагане на проблемите и на последната година бездействие. Ясен показател е влошаването на спешната помощ - объркана, парцелирана и неефективна. Румъния, която беше на светлинни години след нас преди 15 г., днес ни се дава за пример. А тук системата вече е полетяла в пропастта и никой не се опитва да спре това падане. Дори обратното - положението се усложнява с обещания, които не се спазват. - Какво имате предвид? - Най-очевиден е примерът с обещаното увеличение на лекарските заплати, което в живота изглежда като 30% намаление за юни, или средно с около 150 лв. С обяснението, че поетият ангажимент ще се изпълни през август. Пише се 5-годишна стратегия, а болниците остават без пари за храна и медикаменти и са принудени да изплащат само 70% от заплатите. По-страшното е, че животът на пациентите е застрашен Говори се за равен достъп до здравеопазване, а се получава еднаква мизерия за всички. Проблемът с актуализирането на бюджета на здравната каса, ако не беше трагичен, щеше да е смешен. Липсва половин милиард за оцеляването на системата до края на 2014 г., а премиерът говори, че положението не е толкова зле и финансовата дисциплина може да върне баланса. Как? С повишена събираемост на здравни вноски! Те са само 55 милиона, 1/10 от необходимото. Има драстични примери от болниците.
- "Пирогов" се оплаква, че няма 300 000 лв. за части за скенер, който работи 24 ч в денонощието. Това в Европа би довело до ултимативно искане за оставката на министъра на здравеопазването. А в Япония министърът сам би напуснал заради моралните щети, които е причинил на лекарите. За нормално здравеопазване годишно са нужни 150 млн. лв. за инвестиции в апаратура, а в последните 15 месеца са дадени едва 34 млн. основно за резервни части. В университетска болница не пускат в операционните студенти, част от тях чужденци, които плащат 8000 евро такса, защото клиниките правят икономии от калцуни и маски, а една струва 80 ст. Отказът от корекция на бюджета на здравната каса реално бламира министъра на здравеопазването, защото шеф на борда на НЗОК е зам.-министър. При тази ситуация даже ГЕРБ се съгласи да осигури кворум в парламента за актуализация на бюджета. Отлагането на неизбежното води до рязкото увеличаване на дълговете на болниците - общо още половин милиард до момента. И тъй като служебно правителство няма право да извършва корекции на бюджета, сегашният кабинет хвърля системата в хаос за 3 месеца. Последиците ще са непредвидими. Надявам се, чувството на самосъхранение да подтикне депутатите до 14 дни да гласуват актуализацията с поне 330 млн. лв., иначе става страшно.
- Като спешна помощ да, но бързо трябва да се приеме антикризисна програма, която не може да мине без ремонт на законите. За демонополизацията на здравната каса, за публично-частно партньорство в системата, гарантиране на реален пациентски избор на лекар, болница, терапия. И това са само част от идеите на експертната група за реформи в здравеопазването, която разработва пакета от мерки. - С кои митове за здравеопазването трябва да се разделим? - Първият е, че парите за здравеопазване са много. Много са парите, които пациентите дават като допълнително заплащане. А са малко парите, отделяни от данъците и държавата. Илюзия е, че болниците източват касата. Касата се самоизточва, като плаща за дублиращи се дейности. Премахването им е неизбежно - за територия и население като нашето са достатъчни 120 болници. А от години опитите в тази насока се правят по най-порочния начин. Обявява се безапелатив-но: ще закрием еди-коя си болница, и точка. А просто трябва да се каже оставяме на място един спешен център, а другите дейности изнасяме, за да се подобри качеството. Не е точно и тълкуването, че лекарите напускат страната за по-високи заплати. Много удобна е мантрата, че винаги предходното правителство е виновно за проблемите на настоящото. Истинският виновник е недостатъчната воля за истински реформи на финансовия и на здравния министър в последните 25 г. Само по времето на Симеон Сакскобургготски и на Бойко Борисов имаше политическа воля и известна финансова стабилизация, въпреки че и тогава здравеопазването не напредна много по чисто медицинските критерии. Най-лошото е чувството на хората за безперспективност. Може би като противоотрова на това в годините на социализма се спекулираше със светлото бъдеще. А сега дори и този мираж го няма. Европейските фондове са нещо прекрасно, жалкото е, че нямаме капацитет да ги използваме. Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 2.13 Mb. Сподели с приятели:
|