Здравната каса се отказва от пръстовия отпечатък

Здравната каса се отказва от пръстовия отпечатък

Още тази седмица Илко Семерджиев ще започне подготовка за въвеждане на електронна здравна карта.

Здравната каса (НЗОК) се отказа от две свои незаконни решения още на първия ден, в който на работа се завърна предишният подуправител д-р Димитър Петров. На 1 февруари управителят Глинка Комитов освободи Иванка Кръстева, а на следващия ден върна на поста д-р Петров. Подуправителят веднага съобщи, че касата се отказва да въвежда пръстов отпечатък в аптеките и в извънболничната помощ, които в момента са в тестов период. За премахването му при прием в болниците най-вероятно ще изчакат решението на Върховния административен съд, пред който той е оспорен.

На второ място, НЗОК няма да привежда на практика критериите, които надзорният й съвет прие през декември, за избор на лекарства за хепатит С не по медицински показатели, а на базата на икономическа ефективност. Така засега лекарите ще могат да предписват всеки един от трите медикамента, стига да е подходящ за болните. До началото на март ще бъдат изготвени нови критерии за лечение на хепатит С, които да обхванат по-широк кръг пациенти.

Д-р Петров съобщи още, че НЗОК ще преосмисли въведените твърди лимити за лечение в болница.

Въвеждане на електронна Здравна карта

Вероятно още през на следващата седмица служебният здравен министър Илко Семерджиев ще започне подготовка за въвеждане на електронна здравна карта, която да замени чекирането с пръстов отпечатък, стана ясно от презентацията му за наследството от предшественика му Петър Москов в края на миналата седмица. Той подчерта, че с въвеждането на пръстовия отпечатък не са спестени средства, напротив, разходите са се увеличили.Д-р Петров също отбеляза, че планират поетапно да започнат въвеждането на електронна здравна карта, електронно досие, направление и рецепта. "Акцентирането върху пръстовия отпечатък забави с две години работата по електронната здравна карта", каза той.

Съпротивата на лекарското съсловие срещу пръстовия отпечатък беше основната причина м. г. да не бъде подписан рамков договор за цените и обемите медицинска помощ, които НЗОК заплаща. Така касата наложи сама служебен договор и по-тежки лимити за болниците. Тази седмица Семерджиев ще даде начало на нови преговори по Националния рамков договор. Той смята, че това е инструментът, чрез който могат да бъдат преодолени досегашните лимити за лечебна дейност.

По думите на д-р Петров "ограниченията фигурират в самия бюджет на НЗОК, не могат да бъдат избегнати, но можем да направим така, че бюджетите да са максимално гъвкави и справедливи, а разпределението да зависи от избора на пациента".

Семерджиев атакува почти цялото наследство на министър Москов с две изключения. Министерството ще надгради електронния търг за болниците, като отстрани нередностите в документацията. Приемственост ще има и при изпълнението на концепцията за развитие на спешната помощ.

Служебният здравен министър допълни, че финансовото състояние на управляваните от държавата болници рязко се е влошило. От 297 млн. лв. дългове на клиниките, от които 46 млн. лв. просрочени през 2012 г., в края на 2016 г. общите задължения на болниците са 411 млн. лв., а 149 млн. от тях са просрочени. В презентация бяха посочени данните за приходите и текущите финансови резултати на държавните клиники. Според Москов те са на печалба, според статистиката те са на загуба от общо 18.3 млн. лв.

Служебният министър обяви, че е заварил нормативен хаос в системата - 34 дела срещу актове на министерството, 23 неиздадени нормативни акта и девет наредби, които са с приоритет и от обществен интерес, но не са готови. В същото време от 53 медицински стандарта в процедура за отмяна са 16.

Министърът каза, че в момента разглежда работата на фонда за лечение на деца и следващите дни ще съобщи какви мерки ще предприеме там.

България е сред страните с най-висок риск от застаряване

България е в топ 10 на страните с най-висок риск от застаряващо население. На всеки пенсионер се падат 2.6 работещи, което е сред десетте най-ниски стойности в света, посочва Bloomberg Sunset Index. Индикаторът се изчислява на база конкретната пенсионна възраст в 178 страни. Това го прави по-достоверен и води до значителни различия с други класации, които използват стандартен праг за пенсиониране от 65 години.

На челно място в списъка по риск от застаряващо население са Франция и Сингапур. Там всеки пенсионер може да разчита на 2.2 работещи лица. Съотношението е важно, доколкото голяма част от разходите за здравеопазване и за пенсии на възрастните хора идват от данъци и осигуровки. Затова и всеки спад в дела на работещото население като резултат от демографските промени и емиграционния поток води до сериозни рискове за социалната система.

Проблемът се вижда и от други

България е сред страните с висок риск от застаряващо население не само според индекса на Bloomberg. ООН например класифицира обществата в три групи по застаряване, като изчислява каква част от цялото население на дадена страна е на възраст над 65 години. Така държавите попадат в група със "застаряващо" общество при дял между 7% и 14%, "застаряло" общество при дял между 14% и 21% и "хиперзастаряло" общество, когато делът е над 21%. Към края на 2015 г. България е на прага на третата категория - с 20.4% от населението над 65-годишна възраст. За сравнение, през 2010 г. съотношението е било 17.7% според данните на НСИ.

От друга страна, проблемът със застаряващото население не е уникален за България - познат е на редица развити страни. Япония преминава в групата "хиперзастаряло" население още през 2008 г., а Германия - през 2014 г.

Някакво решение

Въпреки че е с ограничено действие, едно от решенията на проблема е увеличението на пенсионната възраст. Така броят на пенсионерите ще нараства по-бавно, а работната сила няма да намалява. България също се опитва да въведе подобна мярка. След промени в Кодекса за социално осигуряване от началото на 2017 г. пенсионната възраст нарасна с два месеца - до 61 години за жените и 64 години за мъжете. Увеличението ще продължи - с по два месеца в началото на всяка календарна година до достигане на 63 години за жени и 65 години за мъже през 2029 г.

Други страни също предприемат подобна мярка през последните четири години, посочва Bloomberg. Във Франция възрастта за пенсиониране се е вдигнала от 60 до 61 години и 7 месеца. Мъжете в Гърция се пенсионират две години по-късно, а жените в Италия - 3 години и 7 месеца по-късно.