Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 19. 02. 2016 Национални вестници


Спасиха бебе с присаждане на черен дроб



страница3/18
Дата02.06.2018
Размер0.87 Mb.
#70533
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

Спасиха бебе с присаждане на черен дроб


За да живее, му трябва скъпо лекарство

Анна Ботинова

24 часа  стр. 7  

Бебе на 3 месеца в критично състояние е спасено с чернодробна трансплантация в УБ "Лозенец", съобщиха оттам. Тя е извършена в петък, а донор е станала 24-годишната майка.

Само за 3 месеца от раждането си момиченцето вече беше с унищожен черен дроб вследствие на генетичен дефект, обясни за "24 часа" проф. Любомир Спасов, шеф на болницата и национален консултант по трансплантология. То се родило със синдром на Уолман, при който в организма липсва ензимът кисела липаза. В резултат постъпващите липиди не се разграждат и се натрупват в черния дроб и надбъбречните жлези.

Ива се родила и със стеснение на жлъчните пътища - най-честата причина за чернодробна трансплантация при децата. В случая трансплантацията е само първа стъпка в животоспасяващото лечение, тъй като детето се нуждае от много скъпо лекарство за основното заболяване, обясни проф. Спасов. Родителите подготвят старта на дарителска кампания, за да се осигурят първите количества от медикамента от САЩ. В Европа той се реимбурсира само в Германия и родителите имали намерение да работят там.

В болница "Лозенец" са направени общо над 150 трансплантации досега, от които чернодробните при деца и възрастни са над 50.

Д-р Хайкин - доброволецът, които спасява детски очи


Отхвърля бягството като рецепта за промяна -смята Александровска болница за най-дружелюбна към младите

Любомира Николаева

24 часа  стр. 19  

Д-р Васил Хайкин е сред най-младите медици в Александровска болница и един от 12-те, аплодирани в парламента от най-известните лекари на България при получаването на приз за доверие в професионалните им качества. Това стана на традиционната дискусия за здравеопазването на церемонията по връчване на отличията в третата поред инициатива "Лекарите, на които вярваме" на в. "24 часа". В нея читателите на вестника номинират специалисти от различни области, в чиито професионални и човешки качества са се убедили лично.

За първи път вестникът даде думата на лекарите с опит да посочат млади колеги, на които те вярват и им предават знанията и уменията си.

С какво едва 29-годишният специализант д-р Хайкин е впечатлил елита на Александровска болница?

Лекарите са оценили решимостта му да остане да работи тук, въпреки че родителите му сигурно биха се радвали да е край тях в Израел, усърдието да напредва в офталмологията и не на последно място - безвъзмездното му участие в проекта "Направи добро", по който очни лекари са прегледали над 7 хиляди деца в неравностойно положение.

Инициативата за консултациите стартира преди 3 г. в Лом по повод 70-ата годишнина от спасяването на 50 хиляди български евреи по време на Втората Световна война и почитане паметта на над 11 хиляди евреи от Македония, Беломорска Тракия и Пирот, депортирани от града и загинали в лагерите на смъртта през 1943 г. Първоначално прегледите са инициатива на организацията на евреите в България "Шалом" и фондацията "Американ Джойнт".

Сега благотворителните кампании продължават в още селища в Северна България и се реализира под егидата на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Александровска".

За около 90 процента от децата това беше първа офталмологична консултация, а са се нуждаели от преглед от много време. Работим с деца от социални центрове, пансиони, защитени жилища, от бедни семейства, разказва д-р Хайкин. От детската градина той бил убеден, че ще учи медицина - най-много обичал да преглежда играчките, да им поставя инжекции, въпреки че в семейството няма лекари.

Интересът към професията не е съвсем "от нищото" - баба му по бащина линия е била медицинска сестра към Червената армия.

Д-р Хайкин е роден в София, по-късно семейството се мести в Израел. Там по време на 3-годишната военна служба Васил е парамедик и това затвърждава решението да се посвети на медицината. След казармата трябва да чака няколко месеца до кандидатстването според тамошния ред, а в България кампанията вече започва. Това предопределя решението на Хайкин да следва в София.

Вече като студент в Медицинския университет се убеждава "в качеството на българското образование".

Осъществява и детската си мечта да се занимава с очни болести. Вероятно при избора е повлияло и това, че майка му е имала проблеми със зрението. У младия лекар продължава да е жив респектът от използването на тайнствената за детските му очи офталмологична апаратура. Пациентите на клиниката, в която работи сега, са благодарни за вниманието, с което ги обгръща. Ценят и готовността му да обяснява и да отговаря на въпросите им - качествата, които е видял от лекарите на своята майка.


Д-р Хайкин има още няколко години до приключването на специализацията, предстои му и защита на дисертация.

Казва, че всички области на офталмологията са му интересни, но е наясно, че има ощо много да учи. Увлича го патологията на задния очен сегмент заради предизвикателствата в нея. Младият лекар е благодарен, че има за пример едни от най-добрите очни лекари у нас. Учи се от всички опитни колеги и особено от завеждащия отделение доц. Иван Танев и д-р Яни Здравков. Няма намерение да търси реализация извън България. "Много от нас се оплакват, че нищо не е както трябва тук, и заминават. Хората са двигателната сила на промяната. Някой трябва да остане, за да се случи тя, нали!"

За себе си е решил: Александровска болница е идеалното място за изграждането му като специалист. Смята болницата за най-дружелюбната за младите лекари. Съпругата му е лекар, работи в педиатрия, и споделя житейската му философия срещу дезертьорството. В професионален план д-р Хайкин вече се е срещал с широк спектър от ситуации и проблеми, свързани със зрението. "Те само привидно са единствено "диоптри и очила". Има всичко - от внезапни заплахи от травми в опасни инциденти до бавно, но необратимо износване на клетките в окото. На дежурството ми по Нова година трябваше да опазим зрението на дете, пострадало от пистолет за конфети, има и много други ситуации, в които се борим за запазване на зрението. Но безспорно най-бързо се усеща промяната след операция за катаракта, или перде, както му казват хората -обяснява лекарят. - Щом свалим превръзката, и човекът започва да вижда. Често тези хора идват водени за ръка от близките си, а си тръгват с уверена крачка сами. Много удовлетвореност ми дава и работата с децата, особено с тези, за които достъпът до консултациите в кампаниите "Направи добро" са единственият шанс за преглед и лечение."




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница