Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 25. 10. 2016 Национални вестници

Приоритет е линейката да стига за 8 мин, ако има опасност за живота

- Това е финалната обиколка на спешните центрове и отделения във връзка с финализирането на проекта за подобряване на инфраструктурата и системата на спешната помощ у нас, за да може към края на годината да го подадем в ЕК за стартиране на плащанията

Тя е свързана с уточняване на местата, където ще се изграждат нови центрове и филиали - като помещения и сгради, или разширение и подобряване на инфраструктурата на съществуващите. В това се състои големият проект, а другата част е свързана с купуване на нови линейки. Третата част предвижда ново оборудване на центровете, филиалите и линейките. Тази седмица обиколката продължава в Северна България.

Извън това въвеждането на триажа е мярка, предвидена още с приемането на медицинския стандарт по спешна помощ. Работна група начело с националния консултант по спешна помощ проф. Стоян Миланов изработи системата за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж. Това се въвежда в момента. Имахме среща с директорите на спешните центрове, както и със служители в районните координационни централи (РКЦ) за изясняване на системата триажиране. Предстои още едно подобно обучение, а в момента се провеждат обученията по центровете. На следващия етап с изграждането на софтуера и въвеждането на електронния вариант, при който отпада хартиеният носител, системата ще се подобри. Тогава отчитането на повикванията, постъпващата информация и отговорите на въпросите от телефонния триаж ще се записват по електронен път.

- Буквално означава сортиране, пресяване на повикванията към спешната помощ по степен на спешност и неотложност. Предвиждаме да се извършва на 3 етапа. Първата степен е телефонният триаж: още в момента на приемането на сигнала се задават 15 въпроса или част от тях, чрез които се определя за каква спешност става дума. Според спешността случаят се кодира: червеният код показва пряка опасност за живота и нужда от реанимационни действия; жълтият код показва, че в момента няма непосредствена заплаха за живота, но има потенциална опасност, възможно е състоянието да се промени; зеленият код сочи, че пациентът не е толкова спешен. Така определеният случай се подава на екипа, който тръгва към адреса. На място следва 2-ият триаж: може да се потвърди първоначално даденият код или да се промени. Това се съобщава на РКЦ, която информира спешното отделение в болницата. Третото ниво на триажа е в болницата, където линейката откарва пациента. Там също може да има потвърждение или промяна на кода - ретриажиране, от приемащия екип.

- 8 минути е приоритетна цел, искаме да го постигаме при всяко повикване с червен код, не си поставяме срокове. В различните страни има различни изисквания за това. Във Франция например целта е в 90-95% от случаите с такава спешност да бъде постигано това време. Значи дори и там, където спешната помощ е супер добре развита, това не може да се постигне в 100 %. Затова стремежът ни е при всяко такова повикване максимално да се доближаваме до този срок и по възможност да влизаме в тези 8 минути. За съжаление, понякога екипите са възпрепятствани от обективни обстоятелства - например хора, които са си надули чалгата в колата, пречат на линейката да премине, защото дори не чуват сирената.

- Анализът показва, че срокът от 20 мин не е постижим в около 30% от случаите

Това е средно за страната. Свързано е с отдалеченост, технически възможности, състоянието на автопарка и т.н. Затова е и този проект на стойност 170 млн. лв. с европейско финансиране, за да премахнем пречките за изпълнението на новия стандарт.

Въвеждането на червен код е сравнително лесната част от промените в спешната помощ. Екипите и досега знаят какво да правят при катастрофи, масови инциденти и т.н. и времето 8 минути често се постига това е техният червен код и без да е въведен документално.

Основната цел на въвеждането на триажа е обучение и привикване към нов начин на мислене и поведение и на екипите, и на гражданите за разграничаване на код жълто от код зелено. Хората трябва да знаят, че освобождаването на квалифицирани кадри чрез отсяване на код жълто от зелено означава и поефективна работа при червен код, когато се спасява живот. За съжаление, в голямата част от случаите сега повикванията изобщо не могат да бъдат квалифицирани като спешни. Понякога има фалшиви повиквания, а нерядко се случва и подаващият сигнала да преувеличава, за да предизвика по-бърза реакция от страна на спешната помощ. Затова се въвеждат и тези въпроси за първоначална оценка да може екипът в РКЦ да прави реална оценка на спешността на състоянието или поне да се доближи максимално.

- Човек звъни на 112 за спешен случай. Оттам ли ще му задават отсяващите въпроси?

- Не, там екипите нямат медицинска компетентност да водят такъв разговор. Целта на 112 е максимално бързо да прехвърли разговора към съответната районна координационна централа. След това нейният екип задава въпросите и дава инструкции какво да се прави до пристигането на спешната помощ. Понякога повикването постъпва директно във филиала на спешна помощ, където диспечерът поема тази функция.

- Тогава започва тестовият период на системата. Очаквам той да продължи до пролетта на 2017 г. Целта е да се види има ли пропуски, те да се поправят и постепенно системата да бъде надграждана и усъвършенствана, за да се подобри достъпът на пациента до спешна помощ. Другата основна цел е да се подобри реакцията на спешната помощ - особено при червен код.

Уверявам гражданите, че всички работещи в спешната помощ, знаят как да реагират при всякакви състояния. Ако продължи в такава степен подаването на грешни, фалшиви и преувеличени сигнали, не само няма да постигнем желаното подобрение, но може да загинат хора, които е можело в същото време да бъдат спасени. Призовавам за отговорно и съзнателно отношение - и към собственото си здраве, и към здравето и живота на другите.

***

• Завършва медицина в Плевен през 1988 г.

• Веднага след университета започва работа в МБАЛ - Свищов, където остава до 1999 г.

• Има специалности по образна диагностика и по здравен мениджмънт

• От 2002 до 2004 г. ръководи ЦСМП - София-област

• Народен представител от 2005 до 2009 г. и от 2009 до 2013 г., зам.-председател на Комисията по здравеопазване