НИКОИ НЕ ПОЛУЧАВА АПЛОДИСМЕНТИ НАКРАЯ

НИКОИ НЕ ПОЛУЧАВА АПЛОДИСМЕНТИ НАКРАЯ

Всеки пети болничен е фалшив, подозират служители на районните здравни инспекции. Диагнози менте гълтат по 40 млн. лева, изчислиха специалистите (виж стр. 4-5).

На теория всички бъхтим, за да наливаме пари в НОИ. На теория всички можем да ползваме тези пари в случай на болест или нетрудоспособност, безработица и т.н. На практика системата има повече дупки от гевгир и е доста уязвима към всякакви тарикатлъци... а ние, като нация, сме се посветили на измислянето на нови и нови такива. Дребни схеми, ще си кажете - какво пък толкова, като си пуснеш една седмица болничен, щом ти трябва? Тази наглед дребна схема има обаче опустошителен ефект. Сумите, които НОИ плаща за болнични, са наистина големи, а никой не знае каква част от тези болнични са реални и каква - за ходене на море, за ходене по селскостопански задачи в Гърция, за варене на ракия и лютеница...

Доволни?

Всеки по-наблюдателен човек разбира, че множество области на държавния механизъм са една зле режисирана постановка, с лошо написани роли и банални развръзки. "Актьорите" се правят на луди през цялото време, лъжат, мажат и настояват на своето си. Държавата натоварва работодателите с куп административни и процедурни стъпки, както и с високи осигурителни ставки. Те избиват това, като експлоатират работниците до краен предел, а с Кодекса на труда само си подпират бюрото... Работниците реагират, като измъкват болнични от корумпирани лекари, които пък срещу правилния финансов стимул им дават заветния подпис. И какво? Всички са доволни? Да, ама не... Няма аплодисменти за никого.

Резултатът е, че всички са прецакани. Работникът така и не взема достатъчно почивка. Работодателят така и не получава достатъчно човекочасове. Лекарят е скатал незаконния си доход само за да разбере накрая, че дори и с него пак е... беден. А НОИ си седи на дефицит, който непрекъснато се нулира от бюджета, който всички пълним заедно. Завесата пада, на публиката й е криво, понеже разбира, че това е един постоянно затварящ се кръг на тарикатлък и нищета.

И в тая дребнота ще си живеем, докато не осъзнаем, че такава хуманна система, каквато е държавната осигурителна, може да ни е полезна само ако и ние сме й полезни. В ръцете на алчни и безсъвестни хора обаче тя се превръща в бич за икономиката, защото вместо ефективно да ни осигурява тя всъщност само точи от дохода ни, а насреща получаваме дребни пенсии, дребни обезщетения, дребни майчински...

Близо 1100 души чакат трансплантация

Присаждане на орган у нас чакат 1085 души, става ясно от данните на Изпълнителната агенция по трансплантация. Най-много са чакащите за бъбрек - 988 души, следват чакащите черен дроб - 44, и сърце - 28 души. През т.г. до началото на октомври на 20 души е присаден бъбрек. За сравнение през цялата 2014 г. с нов бъбрек са били 56 души, а м.г. - 51. До момента са извършени 4 сърдечни и 7 чернодробни трансплантации. През цялата 2014 г. чернодробните трансплантации бяха 19, а през м.г. - 16.

Към момента у нас не се извършват белодробни трансплантации и т.нар. блок трансплантации (сърце, бял дроб). Такава двойна трансплантация у нас е извършена от проф. Александър Чирков преди 13 години на 26-годишната Женя Александрова. На 14 май 1986 г. той прави първата сърдечна трансплантация в т.нар. Източен блок на 11-годишния Иван от Кърджали, а донор е бил 21-годишен мъж, изпаднал в мозъчна смърт при катастрофа.

Приживе 2780 български граждани са изразили несъгласие да им бъдат взети органи, тъкани или клетки след смъртта им.

Европейският ден на донора и 30 години от първата трансплантация на сърце в България бяха отбелязани вчера.

Аптекари ще могат да променят лекарствата на доктора

Магистър-фармацевтите ще могат да извършват генерично заместване на лекарско предписание, предвижда чл. 221, ал. 1 на проекта за изменение на Закона за лекарствените средства в хуманната медицина. Това означава, че аптекарят може да даде на пациент лекарство с друго търговско име, но задължително със същото активно вещество. Предвидено е наредба да уточни новите правила. ДУМА припомня, че отдавна лекарите са против такова заменяне и предупреждават, че ако пациентът получи непредвидени странични реакции, отговорността би трябвало да е на аптекаря, а не на лекаря. Т.нар. генерично заместване се прави и сега, но не е разписано в закон.

Проектозаконът предвижда и забрана търговците на едро да дават на аптеките преки или косвени стимули при покупка на лекарствени продукти, които я обвързват с парични и/или предметни награди. Това е предвидено в нов член 255а. Според някои фармацевти обаче това ограничение може да повлияе върху крайната цена на продукта и тя да се увеличи. Освен това фирмите производители на лекарства или притежателите на разрешения за употребата им и търговия на едро с тях са задължени да публикуват на сайта си списък с имената на лекарите, на които са плащали през годината под една или друга форма.

Ще бъде разработена Национална аптечна карта по подобие на Националната здравна карта. Занапред аптеките в областните градове ще дават по график, разработен от РЗИ за 3 месеца напред, "нощни дежурства". Всяка аптека ще може да разкрива и втора на друг адрес в областта, но в нея няма да се продават лекарства по рецепта и няма да се приготвят лекарства. Шеф на аптека ще може да се става вече не с 1 година стаж, а с 2.

Занапред министърът на здравеопазването ще може да се разпореди на директора на Агенцията по лекарствата да издава разрешение за употреба на лекарства, които са включени в реимбурсната листа на касата, предвижда проектът. Съвет от експерти ще може да забранява износа на лекарства, които не са в достатъчни количества за българския пазар. Подобно ограничение бе въведено през 2014 г., но тогава депутати от ГЕРБ поискаха ВКС да го отмени.

По нов начин ще се реимбурсират иновативните лекарства, става ясно от проекта за изменение на Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Първоначално иновативните лекарства ще се реимбурсират до 2 години. От проекта става ясно, че нарочен съвет ще определя лечебните заведения, в които тези медикаменти ще се прилагат, както и условията и критериите за проследяване на ефекта от лечението с тях. В този период лекарите трябва да преценят терапевтичната им ефективност или съотношението разход-резултат и едва след това евентуално да бъдат реимбурсирани за масово ползване. Обикновено това са скъпи лекарства за лечение на рак и редки заболявания, но двегодишният период на ограниченото им предлагане може да ограничи достъпа на болните до иновативни медикаменти.