ПРЪСТОВАТА ИДЕНТИФИКАЦИЯ НЕ ПРОТИВОРЕЧАЛА НА ЗАКОНА

ПРЪСТОВАТА ИДЕНТИФИКАЦИЯ НЕ ПРОТИВОРЕЧАЛА НА ЗАКОНА

Пръстовата идентификация, която става задължителна за прием в болница от 1 ноември, не противоречи на закона, както твърдят от Центъра за защита правата в здравеопазването. Това коментира здравният зам.-министър Ваньо Шарков пред "Хоризонт".

"Ако бяха пръстови отпечатъци, можеше изобщо да се коментира подобен казус, но в случая нямаме пръстови отпечатъци. Това, което имаме, е код от числа, които са поредица от осем хиляди числа и практически изобщо няма пръстов отпечатък - той, нито се снема, нито се съхранява, нито се предава, така че няма абсолютно никакъв проблем", заяви Шарков.

Медици: Българският пациент е унижаван, затова не дарява органи

1000 пациенти са в листата на чакащите донорство, заяви проф. Генчо Начев по време на церемонията по отбелязване на 30-годишнината от първата трансплантация на сърце у нас

Проф. Людмил Бояджиев постави по-остро въпроса защо българите не даряват органи. Според него ключов елемент в решението за всеки един конкретен случай е доверието в системата на здравеопазването, което в момента липсва поради наличието на паралелно здравеопазване и бърза помощ.

"Българският пациент е мародерстван и унижаван", заяви проф. Бояджиев. По думите му така стигаме до парадокса, при който българският донор е единственият, който може да умре два пъти.
Той даде пример със случаи в Ловеч, където един път е констатирана смъртта, след което, за да стане донор, пациентът бива транспортиран до София, където отново се диагностицира смъртта му.
Според проф. Бояджиев управляващите пет пари не дават за това, което се случва в медицината, съдейки по липсата на представители на Здравното министерство и комисията по здравеопазване в залата за честването на годишнината.

Той бе категоричен, че, за да има модерна медицина у нас, е необходима целенасочена държавна политика, при която политиците да слушат медиците, а не обратно.

Интервю с д-р Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването

БНТ, Денят започва



Водеща: Добро утро!

Водещ: Добро утро, Юлия! Заедно с продуцента Албена Колчакова и с Габриела Гаврилова, която е редактор днес, решихме да продължим темата от петък за това какво се случва в българското здравеопазване. Помните всички репортажа на Мария Чернева за болница „Лозенец”, която се оказа, че така, са успели да пробият начина на контрол и чрез т. нар. пръстова идентификация, като, нали, заради елементарни изследвания като ехография и кръвна картина „настаняват” уж, в кавички, за лечение наша колежка, която иначе си идва на работа, водят я по пътека за около 700 лв че е в болницата, а в същото време единственото, което правят в рамките на дните, в които тя уж е хоспитализирана, е този ехограф и тази кръвна картина. Така че Д-р Бойко Пенков вече е в студиото, това е зам.-министърът на здравеопазването с невероятен опит по отношение на Здравната каса и взаимоотношенията между болниците и Здравните каси. Разбира се, с него ще говорим и за предложения от Министерството нов закон за лекарствените средства, освен за тези злоупотреби, които болниците започнаха да правят и с новата система за контрол. Ген. Съби Събев, кандидат за вицепрезидент на Реформаторския блок, също ще бъде в студиото. С него ще говорим за това, което кандидат-президентската двойка вижда като роля на президентската институция. Томислав Дончев, вицепремиерът ще бъде тук, за подготовката на изборите, но и за икономическата политика, за коалиционната стабилност и за еврофондовете, както и за закона за концесиите. И в края на предаването ще говорим за това какво се случва с „Левски” и защо Люпко Петрович подаде оставка. Така, сега директно към първата тема. Много често слушаме истории за поискани големи суми пари под масата от пациенти в болници. Най-често парите се искат за сложна операция, скъпо лечение, медицински консумативи или пък избор на лекар. Също така често чуваме за случаи на лошо отношение към пациенти, оставени без помощ след операции и други подобни. Сгрешени диагнози, обвинения за лекарски грешки и объркано лечение са проблеми, но тук да отбележим, че няма ясна дефиниция за това какво е лекарска или медицинска грешка. След въвеждането обаче на пръстовата идентификация, която пациентите възприемат като взимане на пръстови отпечатъци при прием в болница, започна нова измама – уж ти правят изследвания амбулаторно, но в същото време по документи те водят, че лежиш в болница и ти взимат пръстови отпечатъци за тази цел. Така казвам добро утро на Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването. Добре дошъл!

Д-р Бойко Пенков: Добро утро! Добре заварил!

Водещ: Д-р Пенков, да започнем от този последен пример с болница „Люлин”, където по сигнал на БНТ Здравната каса направи проверка и установи, че наша колежка, както вече казах, заради един ехограф и кръвни изследвания се води в болница. Дори откриха, че преди това, без да е лежала, се е водила и в друга частна болница. Намериха ли болниците цаката и на този, така да го наречем краен метод за контрол, пръстовата идентификация?

Д-р Бойко Пенков: Това, според мен, са последни напъни и усилия да направим нещо, което не е правилно и не е добро. Защо считам, че нещата биха се подобрили? По простата причина, че когато влезе изцяло тази система, всички знаем, че се готви едно мобилно приложение, което всеки един от нас може абсолютно безплатно да си свали и тогава при такъв случай, когато аз не съм в болница, а съм си на работа, както при вашата колежка, аз тогава получавам едно съобщение, че еди кога си, еди кога си съм бил хоспитализиран понеже съм бил много тежко болен. Имам възможността моментално да натисна един бутон и да кажа: искам проверка, защото това не е така. А се иска съвсем малко усилие, не да пиша някаква жалба, заявление или... Не, просто да подам сигнал, че това, което някой е докладвал, че се е случило, просто не е факт, не се е случило, за да могат нашите контрольори от Националната каса да отидат на място и да проверят за какво става въпрос. Опити ще има за излъгване на системата, аз съм убеден. Има навсякъде подобен тип измами, застрахователни и здравно-осигурителни, включително и в развитите държави със стари демокрации. Когато примерно един приятел ми... работи в Германия дълго време, има частна застраховка. Казва, вика: моят стоматолог ме пита може ли да пише и това, и аз казах: ами, да, може – и се подписах отдолу. Това всъщност пак е здравно-осигурителна измама. По същество, нали, са взети средства за неизвършена работа. Така че въпреки тук-таме че скърцат нещата, че има неудачи, че има и такива случаи, все пак се вижда, че ето така, в смисъл, давайки сигнал и виждайки тоя опит за измама, се надявам, че нещата ще се случат.

Водещ: Сега очевидно разчитате на хората, на обществото, на пациентите да подават сигнали в такива случаи, защото в крайна сметка за да се преборим с едно такова явление, трябва да има и обществено разбиране.

Д-р Бойко Пенков: Съгласен съм с Вас. Вижте, това са нашите пари, вашите, моите, на майка ми, на жена ми. Това са нашите пари. Аз искам да си ги запазим за случаите, когато има нужда някой да ги ползва. Не може ей така.

Водещ: Сега каква може да бъде обаче санкцията на една болница, независимо дали е частна или държавна или общинска, която си позволява подобен вид практики?

Д-р Бойко Пенков: Санкциите са различни. Включително последните промени в закона вече има възможност да не се признае това плащане, да се свали въобще като искане за плащане, което е най-малкото. Може да се направи акт, административен, за нарушение. Може да се прекрати договора със съответното отделение в болницата, което прави подобен тип измама. Може да се прекрати целият договор, което е най-страшното за всяко едно лечебно заведение, защото 85 – 90% от средствата, които болниците имат като приходи, идват по линия на националното осигуряване.

Водещ: А възможно ли е например да се закрие една такава болница?

Д-р Бойко Пенков: Да, да. Възможно е. Това е изключително крайна мярка, която е предвидена. Възможна е. До момента е отнеман лиценз само, от министъра на здравеопазването, на една болница заради системни нарушения и решение на съда в тази посока.

Водещ: В крайна сметка, докога ще я караме така? Вие казвате, че 85 - 90% от финансирането на една болница идва по линия на Националната здравноосигурителна каса.

Д-р Бойко Пенков: Точно така.

Водещ: Тоест, пациенти, които са здравно-осигурени, влизат и по съответните пътеки, по които са лекувани, Здравната каса заплаща, но в същото време редовно ни искат да си доплащаме за най-различни неща, та включително, докато се водим уж хоспитализирани, пък по-рано освободени, на контролните прегледи ни искат и тях да си ги заплащаме и то официално, в касата на болницата. Нали, тук говорим за официалните доплащания, които се искат. Ето, и шефката на „Медицински одит” дойде и каза, че са установени невероятни изкривявания в това отношение.

Д-р Бойко Пенков: Да, има изкривявания. Има... в смисъл, реагира се моментално на всяко едно такова нещо. В смисъл, те не са масова практика. В България има около 2 млн. Хоспитализации, в смисъл приети и изписани хора от болница. Тия фрапантни случаи, за които знаем... както и снощи ми казаха един такъв случай тук от кюстендилско... са... 200 – 300 да са на година, но те вадят очите. Вадят очите и...

Водещ: 200 – 300 явно са тези, които знаем и хората си казват.

Д-р Бойко Пенков: Които знаем всички, нали, които са се чули. Вижте, върви се в тая посока. Много разчитаме тук и на съсловната организация, по простата причина, че всички инструменти, свързани с етични норми и контрол на поведението, е в тях, техен инструмент и очаквам, че те ще свършат своята работа от нещата.

Водещ: Сега не е тайна например, че дори и пациенти с тежки онкологични заболявания, ако не си платят, особено пък под масата, биват оставяни, включително изписвани на петия ден, и ги карат... Ето, съвсем наскоро жена с онкологично заболяване на гърдата, махната гърда, на петия ден изписана от онкологията и я карат да ходи на превръзки всеки ден от дома си, просто защото не е имала парите, които са й поискани.

Д-р Бойко Пенков: Изключително изкривяване е това. Грубо нарушение, според мен, на каквото и да е. Ако ние знаем коя е жената или жената ни се обади, ще вземем мерки това да не се случва повече и въобще, да накажем тези, които са го направили.

Водещ: Когато болниците мамят Здравната каса, какво се случва?

Д-р Бойко Пенков: То е нещо, което е много, как да кажа... в смисъл, в случая и вашата колежка, която Вие виждате, там са направили определени неща. Това, което не са направили, е, че тя не е останала да пролежава в болницата, а те твърдят, че това се е случило. Или сега вече имат възможността, когато нещо подобно се случва с пациента, той да бъде регистриран като амбулаторна процедура, като изследване, терапевтична процедура в извънболнични условия. Но то не се прави по простата причина, че е малко по-евтино и се предпочита да се вземат средства неправомерно, казвам, нали, абсолютно. И затова има санкции и ще има такива санкции. Това, което в момента здравната каса прави е, че преструктурира своята организационна структура, извежда контрола в една голяма дирекция, пряко подчинена на управителя и на подуправителя и преподчинява (...) всички контролни дирекции районните каси. Като че ли имаше възможности да има... как да кажа, закрила на едни или други неща във времето. считаме, че по този начин, по който се направи тази трансформация, нещата ще бъдат по-добре, защото контрольорите в районните каси ще бъдат независими от техните директори и ще бъдат на пряко подчинение на централата. И по този начин и контролът ще стане много по-ефективен.

Водещ: Пациентите, казвате, да подават сигнали.

Д-р Бойко Пенков: Да, разчитаме на тях.

Водещ: На много места обаче, особено в по-малките населени места, хората се притесняват от това, защото, така да се каже, са в ръцете на лекаря. Т.е. те няма към кого друг да се обърнат освен конкретно към този лекар. Как да преодолеем това?

Д-р Бойко Пенков: Ние отговаряме на всеки сигнал, министерството, включително пратен по имейл до нашите имейл адреси. Без дори да се каже: казвам се еди-кой си. Просто от даден имейл адрес получаваме сигнал, мнение, становище. Правим всичко необходимо да проверим какво се случва, така че хората нека да не се притесняват. Вярно е, че има една зависимост между пациент и лекар, факт е. Но от техен имейл или от друг имейл нека да изпратят това, което ги притеснява, тревожи в момента и моментално ще има реакция от страна на здравните власти.

Водещ: От момента, в който започна въвеждането на тази система за идентификация чрез пръст какви резултати наблюдавате? Дисциплинира ли се в някаква степен системата и в каква?

Д-р Бойко Пенков: Да, като че ли има малко по-малко... Все още не може да отбележим тенденции, трайни, защото сме на втори месец, още не е приключил... откакто е стартирал пилотния проект... Но като че ли има малко отлив на тези... как да кажа, празни хоспитализации. Помолих колегите снощи да ми дадат информация какво се случва. За септември месец, целия септември месец от 177 хил. болни, преминали през болниците, 75 хил. са направили подобен тип регистрация в лечебните заведения. А за октомври месец, до 15 октомври от 190 хил. човека, които са били в болница, близо 100 хил. са се регистрирали по този начин с тази система, при положение че още не е задължително. Това е все още пилотен проект. Има, тук-тъме се получават някои бъгове, има проблеми, те се отстраняват. В събота имаше някакъв проблем в системата, но експертите на касата го отстраниха в много кратък срок, така че тя продължава да работи. Използва се вече. За целия период на пилотния проект близо 300 хил. човека вече са се регистрирали в системата. Подобен тип биометрия се използва на много места в Европа. Всички знаете, пътувате, има отделна бърза пътека, когато използваш биометрия в летищата, има в много болници се използва, в скандинавските страни, във Франция, в Англия и т.н.

Водещ: Въпросът е да не си играете с нея. Другото, от което, разбира се, непрекъснато се оплакват пациенти, това е отказът на лични лекари да дават направления поради това, че те са свършили за месеца. Сега, дайте да кажем конкретно на хората, има ли основание личният лекар на 25-ти или на 20-ти да ти каже: ами ще чакаш за следващия месец, защото за този месец нямам направления, пък ако дам повече, ще ме глобят?

Д-р Бойко Пенков: Може би някъде има основание. В смисъл такъв, ако... зависи от листата на личния лекар. Ако в неговата листа са се записали и той се грижи за хора, които, повече хора, които имат хронични страдания, най-вероятно би могло да си е използвал направленията. Направихме едно изследване на национално ниво. Оказва се, че планираните и... как да кажа, достъпът до тези направления, които имат общопрактикуващите лекари, не се използват в рамките на около 20% месечно. Говоря като макрорамка. Това означава, че на много места остават. И затова сме дали възможност на колегите от районните каси, и то е вече процедура, която се използва, тя работи. Приключват ми направленията, виждам, че приключват, правя едно мотивирано искане до районната каса и веднага получавам допълнително средства, които мога да използвам в тази посока. Защото някъде при някой човек не са използвани, при друг лекар. Така че подобен тип компенсирани промени се правят, и то се правят всеки месец.

Водещ: Т.е. е необходимо усилие на личния лекар да поиска?

Д-р Бойко Пенков: Да се поискат тези средства и да бъдат удовлетворени нуждите на хората.

Водещ: А не просто да каже: ами...

Д-р Бойко Пенков: Не, няма такъв тип административни забрани и ограничения... Включително това касае и болниците. Когато останат средства на районно ниво, винаги районната каса може да закупи допълнително услуги от други болници, които могат да го предоставят.

Водещ: Внесохте в МС новия Закон за лекарствените средства. Какво основно променяте с него?

Д-р Бойко Пенков: Това един доста сериозно работен текст, близо година работни групи на МЗ с консултации със съсловни организации и с браншови организации се мъчихме да направим няколко групи промени. Какво касаят най-общо групите промени в закона? Първата група промени са, че създаваме т.нар. национална аптечна карта. Това е един инструмент, с който се изследват нуждите от достъпа на хората до лекарства, вижда се, верифицират се местата, чисто географски къде няма фармация, къде няма аптека, където е затруднен достъпът, и се дават определени облекчения на съществуващи в областния център аптеки, които вече работят, да открият втори, трети адрес с намалено работно време. Това означава, че ако.... Знаете, че аптеката е бизнес предприятие, то трябва да се издържа така или иначе на свободен пазар. То не получава субсидии и дотации от никой. И там, където до момента не е имало никаква бизнес логика да се открие такъв център, вече има, създаваме такава възможност. Защото ако в даденото малко село, населено място или малка община се разкрие аптека, тя може да работи три пъти седмично на 4 часа работно време. Това не означава, че трябва да поддържаш персонал през цялото време там. Това е една опция, която според нас би облекчила достъпа до лекарства. Другото, което е, че в рамките на този областен център искаме да създадем организация, в която да има денонощен режим на работа на аптеките. Това означава, че всеки божи ден някъде една аптека ще дава, ще има и нощна дейност.

Водещ: Т.е. например както в момента има проблем във Враца няма денонощна аптека.

Д-р Бойко Пенков: И то не само там, на много места няма.

Водещ: Как например, ще стимулирате и по какъв начин ще се случи така, че във Враца да може да има такава?

Д-р Бойко Пенков: Със стимулите сме зле. В смисъл, до момента се опитваме да... на базата на вече откритите аптеки да създадем, да се разберем с колегите, ще се водят разговори с районните колеги на фармацевтичния съюз и нашите центрове и здравни инспекции, за да може да се създаде един такъв график. Примерно, да кажем, там има 100 аптеки. Едно такова дежурство ще се падне на 3 месеца един път. В смисъл не е някакво допълнително, много тежко утежняващо ситуацията...

Водещ: Въпросът е обаче как хората ще знаят за тази нощ коя точно е дежурна аптека...

Д-р Бойко Пенков: Това ще бъде задължение навсякъде да има информираност, адреса на аптеката, на коя дата тя дежури, за да може да бъде открита и човек да си вземе лекарството дори през нощта.

Водещ: А по отношение на изкривяванията в пазара, които наблюдавате, какви са мерките в новия закон накратко?

Д-р Бойко Пенков: Това, което много ни притеснява е, че... Знаете ли какво се случва? Ето сега правихме една проверка. До преди 5 дена имаше инсулин, определен тип инсулин, който е нужен на диабетиците.

Водещ: Сега го няма.

Д-р Бойко Пенков: Изчезна, просто изчезна. Той изчезна, защото някои хора са го изнесли на пазари, където има пазар, където цената е по-добра. Точно в това си желание да осигурим, първо гарантираме лекарствата за българския пазар, за българите, сме направили втората голяма група промени. По какъв начин се наблюдава лекарственият пазар, как се информират регулаторните контролни органи и създаваме един ограничителен списък тогава, когато има недостиг и липса на лекарства. И всяко едно хапче или ампула ще може да бъде изнесено само след изрично разрешение на директора на Изпълнителна агенция за лекарства. Не нарушаваме свободната инициатива понеже не казваме забраняваме всички лекарства. Просто пазарът се наблюдава, анализира и в тези случаи, тогава има временно ограничение за износ, докато се насити нуждата на българския пазар от подобен тип лекарства.

Водещ: Благодаря ви за този разговор! Той е изключително полезен. Разбира се, за Закона за лекарствените средства ще продължим да говорим най-вероятно в момента, в който той влезе в парламента, защото понякога намеренията на изпълнителната власт се препъват в интересите на законодателната, така да се каже. Били сме свидетели и на случаи, в които чисто лобистки интереси, особено в областта на фармацията и търговията с лекарства препъват различни намерения за регламентиране на този пазар.

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване

Изтегляне 0.68 Mb.

Сподели с приятели: