Пресклипинг: „Здравеопазване” 08. 04. 2014
Здравни инспектори протестират за 30-процентно увеличение на заплатите си
Изтегляне 0.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Българинът харчи 6 пъти повече за колата си, отколкото за здравето си Аида Ованес
- Колата или живота Диляна Кочева
- Варненски медици протестират на празника си
- Светла Цветкова
- В деня на здравето изразяваме уважението си към хората в бели престилки, които спасяват животи
- Никола Костов
- Интервю с министър Таня Андреева БНР, "Преди всички" Водещ
- Таня Андреева
- Водещ
- Индивидуализираното лечение у нас се прилага само при онкоболни пациенти
Здравни инспектори протестират за 30-процентно увеличение на заплатите си Служителите от регионалните здравни инспекции (РЗИ) в страната протестираха в Световния ден на здравето с искане за 30% увеличение на основните им заплати, които в момента са между 400 и 600 лв. Те настояваха за повече пари за представително и униформено облекло и край на съкращенията в системата. Недоволните ултимативно искат среща с представители на Министерството на здравеопазването до края на месеца. В Смолян около 40 от всичките 61 служители на РЗИ излязоха на символичен протест в обедната си почивка. Пред журналисти инспектор Емилия Аянска от отдел "Противоепидемичен контрол" заяви, че служителите на РЗИ Смолян подкрепят колегите от страната. По думите й макар да се знае, че държавата не разполага с достатъчно средства, неглижирането на профилактиката води до увеличаване на заболеваемостта и това е причина за непрекъснатия растеж на разходите за лечение. Аянска заяви, че вече 6 години заплатите им не са актуализирани. Десетки инспектори от РЗИ във Варна също протестираха символично. Те настояват основните им заплати да бъдат увеличени с 30%, за да се достигне средната заплата в бюджетната сфера за 2014 г. Част от исканията им са да се планират средства от бюджета на МЗ за 2015 г., които да позволят поетапното повишаване на заплатите им. Здравните инспектори настояват за възстановяване на процента за прослужено време извън заплатата. Пловдивските специалисти от РЗИ се присъединиха към исканията на колегите си, но не протестираха. Българинът харчи 6 пъти повече за колата си, отколкото за здравето си Аида Ованес Българинът харчи средно годишно 1267 лв. по поддръжката на бензинов автомобил с мощност 101 к.с., който е в експлоатация от 10-15 години. Включени са разходите за данъци, винетки, застраховки, годишен технически преглед, смяна на масла и филтри, но не и разходът за гориво. В същото време средният разход на човек за здравеопазване е 212 лв. Данните са от Българския автомобилен съюз и Националния статистически институт, а съпоставката е направена от сектор "Здравеопазване" на "Сименс"-България. По данни на НЗОК през м. г. 3 546 855 души са били на профилактичен преглед, което е с 3 хил. души по-малко от 2012 г. Изследването показва, че българинът е изключително съвестен както по отношение на изправността на автомобила си за годишния технически преглед, така и по отношение на плащането на данъци и застраховки. В същото време обаче няма извинение за това, че не е посетил лекаря си за профилактичен преглед. Припомняме, че България е на едно от последните места в ЕС по заделени средства за здравеопазване. В същото време България е една от малкото страни, в които индивидуализираното лечение се прилага само при онкоболните, докато в развитите страни това е практика при много заболявания. Индивидуализираното лечение при рак на гърдата например може да намали разходите по лечението до 37%, а при сърдечно-съдовите заболявания - до 46%, стана ясно по време на Първата конференция по персонализирана медицина в България.
Все пак всеки човек може да си направи сметката колко лева са му нужни на месец за бензин и за поддръжка на возилото, но виж за това какви средства са ти необходими за посещението при лекар е божа работа, която няма как да планираш. Лошото е, че здравето у нас отдавна е превърнато в стока, която се плаща скъпо и прескъпо въпреки красивите думи за солидарна система, клинични пътеки и грижа на здравните власти за благото на пациента. Уж си здравноосигурен, но като отидеш при джипито, се оказва, че далеч не е така. Първоначално трябва да си платиш потребителската такса в размер на 2,90 лева. Обикновено пациентите отиваме при общопрактикуващия си лекар, за да искаме от него направление за специалист. В повечето случаи обаче ни отговарят, че направление няма. Само че когато наистина имаме някакъв здравословен проблем и не можем да чакаме, се решаваме да си платим за преглед със специалист. И ето, здравноосигурени сме, но даваме на болницата още 25 лева. Разбира се, това си има едно предимство - пререждаме здравноосигурените на опашката, които са си записали час, защото ние сме си платили за преглед и сме с предимство. Тук обаче изпразването на портмонето не спира. След това обикновено лекарят ти назначава няколко изследвания, които отново се заплащат, а и рецепта с хапчета, които трябва да си купиш от аптеката на излизане от болницата. И така отиваш в здравното заведение с пълно портмоне, а се прибираш с празно. За съжаление в България здравните услуги са лукс, който не всеки нашенец може да си позволи. Ако човек има пари, се лекува, а ако няма, се оставя в ръцете на съдбата. И нерядко, ако състоянието му позволява, се отказва от тях. Разбира се, съвсем скоро това се връща като бумеранг върху този човек и създава рискове за здравето и даже -за живота му. Да се питаме ли защо в здравната сфера оглавяваме всички негативни еврокласации - от тези по лошо и нездравословно хранене до тези за инсулти и инфаркти 
Варненски медици протестират на празника си Навръх професионалния си празник лекари, санитарни инспектори и лаборанти от здравната инспекция във Варна протестираха днес символично заради ниските си заплати. Средното месечно възнаграждение на служителите там е около 400 лева и не е променяно от 5 години. Служителите на здравната инспекция настояват за увеличение на основната заплата с 30 на сто и за връщане на класа за прослужено време. Те искат още пари за облекло в размер на минималната работна заплата, както и за командировки, когато пътуват в други населени места. Инспекторите са готови дори да подадат оставки, ако гласът им не бъде чут. Протестът беше подкрепен и от студенти в Медицинския колеж. Светла Цветкова: Нашите заплати са 420 лв. Това са хора, всички тук сме с образование, контролни органи, проверяващи, което е абсолютно недопустимо. Д-р Милена Карпузова: От 5 г. не е мръдвало възнаграждението, нито на висшите, то всъщност болшинството сме с висше образование, горе-долу възнаграждението е колкото на санитарка в болница. Иван Марков: Ние сме бъдещи техни колеги, в момента сме стажанти, завършваме Медицински колеж и си мислим, че това заплащане е унизително. 
В деня на здравето изразяваме уважението си към хората в бели престилки, които спасяват животи В деня на здравето изразяваме уважението си към хората в бели престилки, които спасяват животи.Наш екип отиде в едно от малкото врачански села, където постоянно има личен лекар. Какво е да дежуриш по 24 часа в денонощието? В следващия репортаж. Репортер: От сутринта доктор Василева приема поздравления за празника. Отношенията между личната лекарка и пациентите й далеч надхвърлят представите за общоприетото. Защото в Камено поле, където доктор Василева практикува, често възрастните нямат по-близък от нея. И тъй като селото е отдалечено, й се налага да реагира по-бързо и от линейката. д-р Маргарита Василева: Предпочитам да взема частна кола и да закарам директно пациента по най-бързия начин до най-отговорното място, за да бъде обслужен на ниво. Репортер: В кабинета на доктор Василева взимането на потребителска такса е тема табу. д-р Маргарита Василева:За мен е важно да са живи хората, колкото могада им помогна, защото за мен медицината не е търговия. Репортер: За своите 40 години стаж лекарката е разбрала, че за да е успешна, медицината трябва да върви ръка за ръка с доброто отношение. д-р Маргарита Василева: Имам една пациентка, която някой път посред нощ ме извика и докато не отида и постоя 2-3 часа, и тя се успокои, минават й всички и тахикардията, и аритмията, и всичко. Никола Костов: Ако не е тя, животът отива на зле, може би и да ни няма. Репортер: Д-р Василева казва, че ще остане на поста си, докато може. Не само заради хипократовата клетва, а защото се е зарекла да помага на хората в името на единственото си дете, загубило преди години битката с болестта. 
Интервю с министър Таня Андреева БНР, "Преди всички" Водещ: Седми април е Световен ден на здравето и празник на здравните работници. Добро утро на здравния министър Таня Андреева. Честит празник, министър Андреева. Таня Андреева: Благодаря ви. Водещ: Днес, тук и сега според вас възможен ли е оптимистичен и празничен разговор за българското здравеопазване? Таня Андреева: Да, при всички положения оптимистичен разговор е напълно възможен, тъй като смятам, че за последните месеци започнаха стъпки именно на това да постигнем в крайна сметка едно по-достойно място в обществото и от гледна точка на доверието, и от гледна точка на заплащането, на средата, в която работят колегите лекари и специалистите по здравни грижи. Водещ: Разговаряте много с журналистите и може би това е едно от предимствата ви като министър. И вчера пред колегите заявихте намерения, част от които вероятно ще бъдат приветствани и от гилдията, и от пациентите. Кажете обаче едно нещо, което сте успели вече да постигнете, кажете го като факт, който постигнахте по време на управлението на системата. Таня Андреева: Ние успяхме за щастие много неща да направим въпреки тежката обстановка, в която работи това правителство от самото начало на своя мандат. Първо успяхме да спасим десетки милиони евросредства по европрограмите, които директно са насочени към българското здравеопазване. 15 милиона от Норвежката програма, които ще отидат изцяло за репродуктивно и психично здраве. Успяхме с част от плановете за стабилизиране на финансовото състояние на болниците, в някои болници вече да постигнем успех в посока на това да подобрят своите финансови резултати. Независимо че някои, например Старозагорската болница е поставена в много тежки условия на работа, наследени, разбира се, но така или иначе в момента тя е наша основна грижа. Нещо, което е изключително важно, успяхме да разпишем и започваме работа по една голяма програма национална за майчино и детско здравеопазване, по която във всички областни градове и в 16 общини до края на годината ще бъдат изградени медико-социални кабинети, в които ще се наблюдават млади жени, двойки с репродуктивни проблеми, дечица до 18-годишна възраст. Водещ: Безспорно добро решение. Сега искам да ви цитирам нещо: Началникът на централна реанимация в "Пирогов" проф. Милан Миланов казва в интервю за вестник „Преса” преди дни – „Това, което трябва на системата тази година, са 250 милиона лева, иначе здравеопазването спира, болниците не оцеляват, а пациентът въобще е на последно място в тази схема.” Мрачна картина през очите на лекарите, мрачна и за пациентите. Вие как я виждате? Таня Андреева: Тази година ще бъде много тежка за касата, това е ресурсът, който се предполага, че трудно ще стигне на касата до края на годината, за да разплати медицинската дейност на лечебните заведения. Точно това налага и тежки, непопулярни решения. А именно управлението на касата в лицето на нейния управител и на Надзорния съвет практически да бъде поето на ръчно управление. Т.е. всеки месец да се следи разходът за болнична помощ, да се преценяват дефицитите и излишъците, ако има такива. Ще бъде трудна година за касата. Водещ: Обаче не сте привърженик на актуализация на бюджета й? Таня Андреева: Вижте, аз първо смятам, че е твърде рано да се говори за актуализация на бюджета, все пак сме месец април. Разбира се, в Закона за бюджета на касата е предвидено да се гледа как върви бюджетът към първите шест месеца на годината. Не изключвам, че може да се наложат, мерки да се вземат, но отсега да се говори за актуализация би било наистина несериозно според мен. Водещ: И още един детайл от тъжната статистика, д-р Андреева. България е страната в ЕС, в която пациентите заплащат най-голям процент от лечението си сами, 56 % . В този контекст вие лансирахте идеята, че входът в системата трябва да се затрудни максимално и неосигурените трябва да платят всички дължими здравни вноски от 2000-та г. насам, не само за последните три години. Имате ли шанс да постигнете такова нещо? Таня Андреева: Вижте, според мен нашият модел на осигуряване освен социален, освен солидарен, той трябва да бъде и справедлив. Не може хората, които добросъвестно внасят своите вноски, да поемат лечението на всички останали на свой гръб. Тук само ще направя едно уточнение, че моето предложение ще бъде във връзка с невнесените вноски от хората, които са могли да направят това. Тук не говорим за социално слаби, за безработни или за хора, при които работодателят е бил недобросъвестен. Водещ: Обаче нали и вие знаете, че тези, които не са социално слаби, не плащат, защото отдавна са загубили доверие в системата. Така или иначе си плащат всеки път когато се наложи. Таня Андреева: Вижте, това са лесните обяснения. Какво означава загубно доверие в системата? Фактът, че всички тези хора ползват услугите на системата, не говори в посока на това, че те не й се доверяват. Разбира се, може би има и хора, които са обезверени от гледна точка на това, че и да си внасят здравните вноски, пак след това трябва да доплащат. Но това е именно порокът на факта, че през годините не всички са били добросъвестни при внасянето си на здравни осигуровки. От друга страна, нека само припомним, че здравните вноски поемат определен пакет от медицинска дейност, от медицинска услуга, които ние всички получаваме в извънболничната и болничната помощ. А пътят на това доплащанията да бъдат сведени до минимум, е или всички да се издължаваме по отношение на здравните си вноски, или въвеждането на допълнително здравно осигуряване, разбира се, доброволно, за всички медицински дейности, които са извън основния пакет, който касата заплаща. В момента какво се получава? Лечебните заведения, за да не откажат на пациента никаква услуга, да не откажат услуга в смисъл диагностика, лечение и всичко останало, болниците се стремят с ограничения си ресурс да изработят всичко, така че пациентът да бъде обгрижен в пълния пакет на дейности, които за дадено заболяване се полага. Водещ: Или снижават качеството, или задлъжняват? Таня Андреева: Да, именно. Някак си много се измести фокусът в годините. Вместо да си говорим за качество, за грижа, за общуване с пациента, ние все повече и повече говорим за пари. Аз ще призова на днешния празник всички колеги да се фокусираме върху качеството и върху вниманието и грижата за пациента, а парите да ги оставят на едни други хора, които да мислят за тях как да осигуряват системата финансово. Разбира се, все пак е добре мениджърите на лечебните заведения да не използват своите начини да дофинансират сами дейността си. Водещ: Няма как парите да бъдат оставени настрани, просто защото пациентите се изправят финансовия проблем, когато имат нужда от лечение. Сега например дори да сте здравно осигурен, и вие го знаете, ако ти се наложи ядрено-магнитен резонанс, трябва да чакаш или месец-два, което, когато става дума въпрос за здравето ти, е ужасно много време, или да си платиш. Таня Андреева: Така е, да. Водещ: Това е акцент към това, което говорихме преди малко, защо хората не са мотивирани да си плащат здравните осигуровки. Таня Андреева: Именно, аз точно това обясних. Тъй като здравните осигуровки са върху определен пакет от дейности, всички нови, модерни, иновативни изследвания в голямата си част от тях към момента не са включени в този пакет или е включен определен обем в този пакет. Обем, имам предвид, че касата заплаща не за всички, които се нуждаят от дадено изследване, а за определен брой. Затова казвам, че пътищата и ние всички заедно трябва да изберем пътя. Или е в това всеки един от нас да си доплаща, защото аз също си доплащам, когато отида в дадено лечебно заведение, или да започнем да мислим и да се обединим около един по-нов модел, в смисъл по-различен от сегашния на здравно осигуряване, така че спокойно срещу една по-малка вноска, една по-малка сума да бъде покрито практически всичко. Водещ: Впрочем демонополизацията на Здравната каса е рефрен добре познат и политически експлоатиран по различни начини през годините. Има ли реален шанс да заработят частни здравни фондове у нас и кога според вас е реално това да се случи? Таня Андреева: Според мен това е въпрос на разговор и на консенсус между правителството, съсловните организации, синдикатите и работодателите. Защото труден ще бъде този процес. Между другото всяко нещо, което започваме да правим, среща една съпротива в началото. Някой трябва да мине през това, да го изнесе дори с цената на това да натрупа негативизъм, за да може след това резултатите, те ще бъдат добри за всички, аз съм убедена, такива модели работят в редица страни по света и не е по-зле отколкото в момента. А в противен случай всяка година ще се говорим за тежки дефицити в касата. Водещ: Да разбирам ли, че вие сте готова да изнесете един такъв дебат на гърба си, както казахте, с цената на известен негативизъм? Таня Андреева: Да, да. Вижте, вече в много отношения в нашия сектор сме стигнали до невъзможни ситуации и просто някой трябва да започне да ги променя каквото и да му коства това. Водещ: Държавата не е коректна, припомнят многократно и от много дълго време насам и лекари, и пациентски организации, тя не осигурява в пълен размер групите, които са нейна отговорност. Това впрочем е една от причините за насрочения за 16 май лекарски протест. Водите ли разговори в тази посока с финансовия министър? Таня Андреева: Разговори се водят във всички посоки, включително и в тази дали всички групи, за които държавата плаща, би трябвало да бъде така. Защото аз напоследък често давам примера с държавните служители. Не виждам особена причина наистина те да не заплащат своите здравни вноски. Разбира се, че държавата би било добре да поема ангажимента си за всички групи, но това не зависи само от желанието на здравния министър или от желанието на министъра на финансите. Това е въпрос на едни много по-сложни анализи и на възможностите на финансовата ни система да издържи, ако това се случи. Което, разбира се, не означава, че не би трябвало да се мисли и да се върви в тази посока. Водещ: Понеже вметнахте, че давате често примера с държавните служители, за които няма пречка според вас да си плащат здравните вноски, това означава ли, че сте готова да инициирате нормативни промени това да се случи? Таня Андреева: Да, готова съм. Още повече че аз вече го споменах и пред колеги от кабинета, ще инициирам такава промяна, както и промяната, за която по-рано говорихме за здравните осигуровки. Водещ: Започвате кога? Таня Андреева: Това ще бъде включено във втория пакет от законодателни, т.е. промени в законодателството, вие знаете, че предстои на следващия Министерски съвет да влезе първият пакет. Започваме да работим по втория, който ще бъде свързан и с преструктуриране в болничната помощ, със здравните осигуровки. До края на годината със сигурност ще влязат в парламента. Водещ: И още една идея, за която споменахте вчера, идея, която също не е нова, но някак си не успява да пробие при финансовото министерство. Вие ще успеете ли, акцизите по алкохола, част от тях да отидат за здраве? Таня Андреева: Надявам се да успея, иска ми се. Водещ: Иска ви се в смисъл води ли сте вече някакви разговори и това ви дава надежда, че ще успеете, или тепърва започвате? Таня Андреева: Разговаряли сме, разбира се, ние непрекъснато говорим, всеки един от министрите говори за своя сектор не само за повече финансиране, а и за възможност относително самостоятелно този сектор да съществува без много зависимости с другите. Защото е много трудно, когато всички сме функция един на друг, нека така да кажа, водим разговори, не мога към момента да кажа какъв ще бъде резултатът. Водещ: С какъв шанс за успех. Две думи да кажем и за Фонда за лечение за деца, д-р Андреева. Непожелан остава и до момента. Таня Андреева: Вижте, това е напълно естествено. Фондът е с тежки проблеми в последните години по ред причини. Много публични започнаха да стават проблемите във фонда. Водещ: В което няма лошо. Лошо ще да бъде, ако не се разрешават тези проблеми. Таня Андреева: Те вече се разрешават. Всъщност одитният доклад, който аз изнесох пред здравна комисия миналата седмица, касае и не само последните 6 месеца от управлението на вече бившия директор д-р Станкова, а и от преди това. Тъжно е, че никой не е взимал мерки, защото все пак това е един фонд, който се занимава с лечението на деца, и то на деца със сериозни заболявания. Ние вече имаме знаете работна група, която приключи своята работа. На здравна комисия бяха представени предложенията за подобряване, за по-бързо разглеждане на досиетата. Водещ: Допускате ли, че е възможно да не се появи смислен и сериозен кандидат, който е готов да се заеме с решаването на тези проблеми във фонда и ако се случи така, вие имате ли полезен ход, обмисляте ли? Таня Андреева: Вижте, при всички положения, докато разгледаме концепциите и се срещнем с всеки един от кандидатите, към момента те са двама. Ще има временно изпълняващ директор на Фонда за лечение на деца, защото работата там е недопустимо да спира. Искрено се надявам да има кандидат, който да може да се справи с новите предизвикателства във фонда, с по-големия обем здравни досиета, медицински досиета, които се гледат на дечицата. Но пак казвам напрежението около фонда създава несигурност и истината е, че капацитетите в тази сфера се пазят от това имената им да бъдат забърквани по този начин. Водещ: И има двама кандидати вече? Таня Андреева: Да. Водещ: Имена ще ни кажете ли? Таня Андреева: Нека да не ви ги кажа за сега, моля. Водещ: Докога е крайният срок, който ще очаквате? Таня Андреева: До края на седмицата, до края на седмицата трябва да вземем решение. Водещ: Имената познати имена ли са от системата? Таня Андреева: Единият кандидат е икономист, другият доцент, педиатър в детска специализирана болница. Водещ: До края на седмицата ще се намери решение на това кой ще оглави фонда, надяваме се пък че той ще намери решение на проблемите, които са във фонда. Благодаря ви за това интервю. Хубав празник и успех на вас и всичките ви колеги. Индивидуализираното лечение у нас се прилага само при онкоболни пациенти Индивидуализираното лечение у нас се прилага само при онкоболни пациенти, докато в развитите страни това е практика при много заболявания, стана ясно на първата конференция по темата у нас. Подробностите от Гергана Хрисчева. Репортер: Досега у нас не е имало единна платформа, която да обедини специалистите - и в медицината, и в медицинското образование, за да имаме индивидуална медицина, каза д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на асоциацията. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.61 Mb. Сподели с приятели:
|
