Превод: Лилия Сталева chitanka info

190
Заварих домакинството й подредено почти както по-рано и верния Клод Ане при нея. Както вече казах, той беше родом от село
Мутрю и като дете събирал треви в Юра, за да прави швейцарски чай.
Тя го беше взела на работа заради близките си, още повече, че й се видяло удобно да има в негово лице и прислужник, и билкар. Той се беше пристрастил към изучаването на растенията, тя от своя страна бе насърчила влечението му и го бе превърнала в истински ботаник: ако не беше умрял така млад, той навярно щеше да си създаде име в тази наука, както си бе извоювал с право добро име между порядъчните хора. Понеже беше сериозен, едва ли не строг, а аз бях по-млад от него,
той стана за мене един вид възпитател и ме предпази от много глупости. Защото ми внушаваше уважение и аз не смеех да се самозабравям пред него. Той допадаше и на господарката си, която знаеше благоразумието, честността и неотклонната му привързаност към нея и му отвръщаше със същото. Клод Ане беше безспорно рядък човек и не съм срещал втори като него. Бавен, улегнал, разсъдлив,
сдържан в поведението си, студен в отношенията си, лаконичен и мъдър в приказките си, той беше извънредно поривист в чувствата си,
без с нищо да се издаде, и само изгаряше дълбоко в себе си. Тази именно импулсивност стана причина за единствената, но непоправима грешка в неговия живот — отравянето му. Това трагично събитие се случи наскоро след пристигането ми и ми разкри близостта на този младеж с господарката му. Ако тя сама не ми бе признала това, никога не бих се усъмнил. Не ще съмнение, че ако усърдието и верността заслужават подобна награда, той действително я бе извоювал и фактът,
че нито веднъж не злоупотреби с благоволението й, доказва, че бе напълно достоен за него. Те рядко се спречкваха и винаги се сдобряваха. Само един техен спор завърши зле. Госпожа дьо Варан му каза в раздразнението си нещо оскърбително, което той не можа да преглътне. Послуша само гласа на отчаянието си и тъй като имаше подръка шишенце лауданум, той го изпи и си легна спокойно,
надявайки се, че никога няма да се събуди. За щастие госпожа дьо
Варан, също неспокойна и разтревожена, докато сновеше из къщата,
намери празното шишенце и отгатна станалото. Тя се затече при него и ме стресна с виковете си. Призна ми близостта им, замоли ме горещо да й помогна и с големи усилия го принудихме да повърне лауданума.
Докато наблюдавах тази сцена, аз се дивях на глупостта си, че дотогава

191
не се бях усъмнил ни най-малко в тяхната връзка. Но Клод Ане беше така дискретен, че и по-прозорливи от мене биха могли да се заблудят.
Помиряването беше извънредно топло, самият аз дори се развълнувах.
От този ден моята почит и уважение към него нараснаха и аз станах един вид негов ученик, което беше благоприятно за мене.
И все пак не без болка узнах, че някой друг й е по-близък от мене. Не бях и помислял да се домогвам лично аз към такива отношения, но ми беше тежко, че има друг. В това нямаше нищо чудно.
Но вместо да намразя мъжа, който ми я отнемаше, моята обич към нея се прехвърли и върху него. Аз исках преди всичко нейното щастие. И
понеже тя се нуждаеше от него, за да се чувства щастлива, нямах нищо против да бъде щастлив и той. Самият Клод Ане от своя страна споделяше чувствата на господарката си към мене и се привърза искрено към приятеля, който тя бе избрала. Без да проявява нито сянка от превъзходство, поради връзката си с нея, той ме караше да чувствам само умственото му превъзходство. Аз не смеех да сторя нищо, което той би могъл да не одобри, а той умееше да разграничава доброто от лошото. Така ние живеехме в пълно разбирателство, което само смъртта можа да унищожи. Едно доказателство за прекрасния характер на госпожа дьо Варан е, че всички, които я обичаха, се обичаха помежду си. Дори ревността и съперничеството отстъпваха пред хубавото чувство, което тя вдъхваше, и никога не съм бил свидетел на зложелателство между хората, които я обкръжаваха. Нека този, който чете изповедта ми, спре за миг при тези хвалебствени думи и ако се сети за някоя друга жена, за която би могъл да каже същото,
препоръчвам му да се свърже с нея, дори тя да е последната уличница,
ако иска да прекара спокойно дните си.
От пристигането ми в Шамбери до заминаването ми за Париж
1741 година се разстила един период от осем-девет години, доста беден на приключения, защото живях просто и спокойно, като този еднообразен живот бе необходим за мене, за да изгради характера ми,
все още неустановен поради постоянните сътресения. През този ценен период обърканото ми и непоследователно образование стана по- съдържателно и оформи моята духовна същност, на която останах верен занапред през бурите, които ме очакваха. Това усъвършенстване се извърши бавно и неусетно, без вълнуващи събития. Но въпреки това заслужава да бъде проследено и описано.

192
В началото се занимавах само с работата си. Служебните задължения не ми оставяха време да мисля за друго. Малкото свободни мигове прекарвах край добрата мама и тъй като нямах възможност да чета, дори не се сещах за книги. Но когато свикнах с работата си,
когато тя се превърна в своего рода рутина и по-малко заемаше мисълта ми, тя отново затърси друга храна. Книгите пак се превърнаха в необходимост за мене и понеже това мое увлечение като че ли винаги се разраства, когато е възпрепятствано, то сигурно щеше да се превърне в истинска страст, както при женевския майстор, ако не беше възпирано от други увлечения, възникнали по това време.
Макар че за нашите изчисления не беше нужна кой знае колко сложна аритметика, те все пак бяха понякога доста трудни за мене. За да мога да се справя, накупих учебници по аритметика и я усвоих добре, защото се занимавах сам. Практическата аритметика има по- широко поле на приложение, отколкото се предполага, особено ако човек иска да постигне голяма точност в изчисленията. Има много дълги операции, сред които дори и много добри геометри се оплитат.
Когато логиката се съчетае с опита, мисълта се избистря и човек намира по-кратки способи, задоволяващи, от една страна,
честолюбието му със самия факт, че ги е открил, а, от друга — ума му със своята точност и превръщащи в удоволствие неблагодарната сама по себе си работа. Аз си дадох толкова труд, че нито един проблем,
който можеше да се разреши само с изчисление, не представляваше вече пречка за мене и дори сега, когато познанията се заличават с всеки изминат ден от паметта ми, наученото тогава все още е запазено отчасти, макар че тридесет години не съм го използвал. Само преди няколко дни, когато отидох на гости в Дейвънпорт, присъствайки на урока по аритметика на децата на домакина, аз реших без грешка, с невъобразимо удоволствие една най-сложна задача. Докато пишех цифрите, имах чувството, че съм все още в Шамбери по време на щастливите дни. Бях се върнал по стъпките си в далечното минало.
Тушът и картите на нашите земемери ми възвърнаха също влечението към рисуването. Купих си бои и започнах да рисувам цветя и пейзажи. Жалко беше, че не бях особено надарен за живопис, защото тя страшно ми допадаше. Бих прекарал с месеци сред моливите и четките, без да се сетя да изляза. Така се пристрастих към това занимание, че трябваше насила да ме отклонят. Така е с всичко, по

193
което се увлека. Увлечението нараства, превръща се в страст и скоро за мене не съществува нищо извън него. И възрастта не ме излекува от този порок. Тя дори не го намали и ето че и сега, когато пиша тия редове, вече изветрял старик, съм погълнат всецяло от едно друго излишно занимание, макар че съм съвсем бос в тази област и макар че хората, които на младини са я изучавали, я изоставят, когато стигнат възрастта, на която аз съм решил да я усвоявам.
В онези години подобни научни занимания щяха да бъдат напълно уместни. Случаят беше много удобен и аз се чувствах донякъде изкушен да се заловя с тях. Задоволството, което четях в очите на Ане, когато се връщаше с купища нови растения, два-три пъти едва ли не ме примами да отида да събирам билки с него. Почти съм сигурен, че ако бях отишъл само веднъж, щях да се запаля и може би днес щях да бъда прочут ботаник: не познавам наука, която така добре да подхожда на вродените ми склонности, и животът, който водя от десет години далеч от столицата, е всъщност посветен на непрекъснато безцелно и безсмислено хербаризираме. Но понеже тогава нямах никаква представа от ботаниката, аз се отнасях към тази наука с пренебрежение и даже отвращение, виждайки в нея само аптекарство. Мама, макар че я обичаше, я използваше всъщност единствено с аптекарски цели. Тя търсеше само билки, за да приготвя лекарствата си. Затова ботаниката, химията и анатомията, свързани в съзнанието ми под името медицина, бяха за мене само извор на забавни сарказми и повод за някоя и друга плесница. Впрочем у мене постепенно се разви противоположно влечение, което скоро погълна всички останали. Имам предвид музиката. Сигурно съм предопределен за това изкуство, защото го обикнах още от детинство и то е единственото, което съм обичал неотклонно през целия си живот. Най- удивителното е, че това изкуство, за което бях роден, ми е струвало толкова усилия, преди да го овладея, и толкова бавно съм напредвал в него, че след като цял живот съм се занимавал с музика, нито веднъж не ми се удаде да изпея уверено нещо по ноти. Уроците по музика ми бяха по онова време особено приятни главно защото ги провеждах с мама. Понеже иначе имахме доста различни вкусове, музиката беше за нас обединителното звено и аз често прибягвах до нея. Мама не отказваше. Тогава бях почти на същото ниво като нея. Успявахме да

194
разчетем на два-три пъти някоя песен. Понякога, докато тя се суетеше край пещта, аз й подхвърлях:
— Мамо, намерих един прекрасен дует, който според мене ще придаде на билките ви аромат на изгоряло.
— А, бога ми! — възкликваше тя. — Ако ги изгоря заради тебе,
ще те накарам да ги изядеш като поп!
Продължавайки да спорим, аз я повличах към клавесина.
Забравяхме се там. Екстрактът от хвойна или абсент се овъгляваше, тя нашарваше лицето ми и всичко това беше толкова приятно!
Виждате, че макар и да разполагах с малко свободно време, имах много възможности да го използвам. Междувременно възникна още една, която се отрази благоприятно и на останалите.
Ние живеехме в такова задушно жилище, че понякога се налагаше да подишаме чист въздух на открито. Ане посъветва мама да наеме градина в околностите, за да я засадим с билки. Към градината имаше и една доста хубава къщурка, която мебелирахме подходящо.
Сложихме и едно легло. Често отивахме да вечеряме там, а понякога аз оставах и да нощувам. Неусетно се пристрастих към това малко убежище. Пренесох няколко книги и много репродукции. Прекарвах част от свободното си време, като го разкрасявах и подготвях някоя приятна изненада за мама, когато тя дойдеше да се разходи. Аз я оставях, за да мисля с по-голямо удоволствие за нея там, да си мечтая.
Още една моя прищявка, която не се опитвам нито да извиня, нито да обясня, а просто си я признавам, защото беше така. Спомням си, че веднъж госпожа дьо Люксамбур ми разказа смеешком за някакъв мъж,
който се разделял с любовницата си, за да й пише писмо. Аз й казах, че съм в състояние да постъпя като този мъж. Бих могъл да прибавя, че съм го правил понякога. Но всъщност, когато бях с мама, никога не чувствах нужда да се отдалеча от нея, за да я обичам повече. Насаме с нея аз се чувствах толкова свободен, както и когато бях сам, и това не ми се е случвало с никого другиго, било мъж или жена, колкото и да съм ги обичал. Но тя често беше обкръжена от хора, които толкова малко ми допадаха, че от яд и скука бягах в моето убежище, където тя беше такава, каквато я желаех, без да се страхувам, че досадниците ще ни последват.
Докато си живеех най-спокойно, отдаден на работа, развлечения и учене, Европа съвсем не беше така безбурна. Наскоро беше обявена

195
войната между Франция и Императора. Сардинският крал се беше намесил и френската армия нахлу в Пиемонт на път за Миланската област. И през Шамбери мина една част, между другото и полкът от
Шампан, командван от херцог дьо Ла Тримуй, комуто бях представен:
той ми обеща звездите и луната и навярно вече не се сети за мене.
Нашата градина се намираше точно в горната част на предградието,
откъдето влязоха войските, така че успях да задоволя желанието си да ги видя и се запалих от тази война, като че ли бях кой знае колко заинтересуван от изхода й. Дотогава и на ум не ми беше идвало да мисля за политика, а изведнъж почнах да чета вестници, за първи път,
но с такова пристрастие към Франция, че сърцето ми се разтуптяваше при най-малките й успехи, а неудачите й ме натъжаваха, сякаш се изсипваха на собствената ми глава. Ако тази лудост беше временна,
нямаше да се занимавам с нея, но тя пусна напълно неоснователно такива дълбоки корени в душата ми, че когато впоследствие в Париж се изправих срещу деспотизма като горд републиканец, неволно чувствах тайно предпочитание към същата нация, макар и да я считах раболепна, и към правителството, при все че привидно го атакувах.
Най-забавното беше, че понеже се срамувах от тази слабост, така противоречаща на убежденията ми, че не смеех да я призная пред никого и се подигравах с французите заради пораженията им, докато сърцето ми се обливаше в кръв повече, отколкото на тях. Аз навярно съм единственият, който, живеейки сред народ, отнасящ се добре с него и който той обожаваше, си е давал външно вид, че го ненавижда.
Това хубаво чувство от моя страна беше толкова безкористно, толкова силно, толкова неизменно, толкова непобедимо, че дори след като напуснах Франция, след като правителството, сановниците, писателите се развихриха срещу мене, след като отрупването ми с клевети и обиди стана признак на благонадеждност, аз не можах да се излекувам от безумната си любов. Обичам французите въпреки волята си, макар че те ме преследват. Като виждам наченките на упадъка на Англия, който предсказах сред възхода й, ще ми се да лелея безумната надежда, че френският народ, на свой ред победител, ще ме освободи някой ден от безрадостното ми пленничество.
Дълго търсих причината за това мое пристрастие и я намерих само в повода, по който то се появи. Нарастващото ми влечение към литературата ме тласкаше към френските книги, към техните автори,

196
към родината на тия автори. Точно когато пред очите ми минаваха френските войски, аз четях за великите пълководци от Брантом.

Изтегляне 5.08 Mb.

Сподели с приятели: