ДРАКОНОВОТО СЕМЕ ПОКЪЛВА ЗА ПРОБЛЕМАТИКАТА НА ЗАВИСИМОСТТА И НАРКОТИЦИТЕ

ЗА СЪЩНОСТТА НА ОТРОВИТЕ

Нека най-напред да се опитаме да отнемем аурата на ужаса от „отровата“, преди тя да се е превърнала в разрушителен „наркотик“, който може да прави хората „зависими, пристрастени“ което означава да ги разболее. Забележително е, че в индогерманските езици, т.е. в английския и стария немски език думата „отрова - Gift“ означава „подарък“ „дар“. Тя се съдържа и в „Mitgift - зестра“. Този „дар“ има две лица: той носи облекчение при телесни или психични болки, това означава, че той ни отделя повече или по-малко от нашето тяло, може да премахне задръжките и също напълно да ни упои. Може да ни направи „безчувствени“ за нормалния сетивен свят.

От друга страна може да ни направи зависими от него и също както при „договора с дявола“ в Гьотевия „Фауст“, който предлага всичко на земята, трябва да подпишем договора с нашата „кръв“, с нашия Аз. „Осво-

бождаването“ на нашия дух заплащаме накрая със социално падение, с телесна и психична разруха.

Въпросът естествено е, какво става при приемане на минимални и редки дози от отровите и наркотиците, защото слава богу не всички, които ги приемат са изцяло зависими. Този въпрос се поставя винаги. Кога започва зависимостта? При четири чаши, при пет чаши или при десет чаши бира?

До колкото става въпрос за „разширяване на съзнанието“, което всъщност най-напред представлява само изменение на усещанията и вътрешно разширено възприятие, та дори и най-фанатичните привърженици на психоделните (създаващи картини) наркотици са на същото мнение, че тези вещества не „правят“ мисли и картини, а отстраняват само вътрешните „филтри и задръжки“ и с това освобождават затрупания до сега достъп до други „душевни измерения“. Кои са тези други душевни области и от къде произлизат те? Дали могат и с други методи да бъдат разкрити - по един съзнателен начин също и без наркотици? Притежава ли всеки човек тези „затрупани“ състояния?

Цялата история на наркотиците ни учи, че никъде не са така тясно свързани благословение и проклятие, лечение и разруха, свобода и поробване, както е при отровите. Понякога ни се струва, като че ли отровите са създадени при сътворението, като пробен камък за свободата и съзнанието за отговорност на хората. Защото никъде пътят не се раздвоява така категорично нагоре или надолу: свобода или зависимост, лечение или унищожение, отговорност или незаинтересуваност за тялото и живота. Единствено тук човек решава сам за себе си, дали отровите ще се превърнат в проклятие или като бъдат преодолени, превъзмогнати и преобразени ще се превърнат в благословение. Наркотиците сами по себе си не могат да се нарекат „лоши“. Всяко същество само по себе си, като част от творението и завършено физическо цяло, не е чуждо само на себе си и поради това не е разрушително и отровно. „Отровно“ става само когато навлезе в други области на живота, където е „чуждо“. Колкото повече там то развива собствената си същност, и налага на другото своята закономерност, толкова повече става „надмогващо“, отровно. Отровното може да се причисли към чуждото, което не се приобщава в даден организъм, а „егоистично“ налага своята природа. Това ясно се вижда

Това е жизнената сила, която ни изграждаща и подържа и която тясно е свързана с обмяната на веществата и като един алхимичен „творец“ отделя необходимото от вредното: тя е „вътрешният лекар“, както я наричаше още Парацелз. Тази сила обработва приетото така, че то загубва своя чужд за нас живот и се поставя на разположение на действащите в нас Азови сили. За тези Азови сили днес се знае, че те лежат в основата на имунните процеси и индивидуализират хората чак до белтъчната структура на клетката. Дори до най-малката молекула ние сме проникнати от Аза. Ако този принцип отслабне - дали при храненето, дишането, топлината и т.н., ­ така че да не можем да направим от чуждото наша собственост и да бъде отделено това, което е ненужно на организма, то в организма се получават огнища с паразитен характер и започва отравянето и самоотравянето с всички органични и психични последици. Същото важи, разбира се за всичко, което ние приемаме отвън. Също и впечатления, мисли, възгледи и мнения трябва душевно да се „смелят“ и да се свържат със собствената същност, с Аза, иначе стават психическа отрова за човека и неговата околна среда. В руския език думата за Аз е „я“ а думата за отрова е „яд“.

Нека да уточним: Всичко това, което в тялото, в душевността и в духовната култура не се „смели“ от хората или от другите същества, и не се преобрази от Аза, се проявява като отрова и възпрепятства здравословното и праволинейното развитие. В ролята на разгръщаща само своята собствена същност воля, отровата като „духовен екскремент “ винаги встъпва в опозиция срещу напредничавите сили. Това, което наблюдаваме при храносмилането важи също и за духовното: Живото, което идва отвън и в организма не се обхване от Аза и не се преобразува, действа разрушаващо, започва да води един паразитен живот. Но ако за кратко време предаде своя чужд живот, своя „дух“ - както е при храносмилането ­ то се превръща, както всичко мъртво, което е освободило своята свръхсетивна духовност, в „отровен труп“, на който духовната същност на човека (неговият Аз) вдъхва нов индивидуален живот. Тук се сблъскваме с най-централната тайна на отровата: Без старата, изостанала духовна субстанция, т.е. отровата в нас, не бихме могли да разгърнем никакъв висш живот. Висшето трябва да преобрази низшето, за да
може само да се развие и придвижи напред, иначе старото с неговите собствени намерения (интенции) остава в застой и започва да действа разрушаващо също и за новото.

Когато мислим, в организма се появяват „минимални количества отрова“, без които не можем да развием съзнателен дневен живот, който както вече видяхме има общо с разграждащи сили. Всяко връщане назад в старото, преодоляното - това важи също за политическия, културния и религиозния живот - затруднява бъдещия живот. Дух, който се стреми нагоре - отрова, която дърпа надолу и задържа: Те са неразривно свързани. Това, което можем да разберем от изложеното горе, ще ни дойде на помощ за разбиране на наркотиците. Също и наркотиците представляват идваща отдолу „органическа духовност“, която се е изплъзнала от властта на преобразяващите азови сили. Като разгръщат своя собствен живот, те връщат човека на едно старо стъпало от развитието на съзнанието и като стара непреобразена духовност действат, като разрушават органите.

И така всичко, което се изплъзне от действието на висшите преобразуващи сили на организма, на душата и на духа и не предаде своя собствен живот в служба на по-висшето, става труп, отрова, чиито сили ако бяха преобразени в нещо по-висше биха довели до благословение и духовно развитие. Ние назовахме този вътрешен принцип „вътрешният алхимист“ или „смилане“, вътрешно неутрализиране на отровите, лечение. Ако този принцип не успее, то стават натрупвания. В тялото това са бактерии и гъбички, също и отлагания при ревматизъм, подагра и при други болести на обмяната на веществата чак до рака. Също и в душевността има отлагания, които изпадат от собствения живот и стават баласт, че дори и започват да водят собствен живот, когато някой не може да „смели“, това ще рече, да забрави нещо. Такава мъка може и материално да се отложи в тялото и става нещо ненужно, натоварващо и пречещо. Също и подтиснати, неразрешени проблеми и чувства като ревност и завист принадлежат към такива несмлени отрови. В духовния живот познаваме разрушителните идеологии, „вчерашния сняг“, консервативното, склерозиралите стари идеи и форми на стари магически практики и други подобни. Тази присъща на всяка отрова същност, която носи в себе си нещо мумифициращо, трупообразно, по която дори може да се изследва това, което някога е било основателно и днес латентно се намира във всеки жизнен и душевен процес, беше на речено от Парацелзиус с една дума, която характеризира не само химията на веществото, но преди всичко неговата дейност в природата и в хората: арсеник. С това арсеникът е „духовният праотец“ на всички отрови, на всички изсушаващи, мумифициращи, разрушаващи живота сили. Употребен в хомеопатията
като лечебно средство, той е средство срещу упадък, страх, отпуснатост, сухота и вроговяване, недостиг на въздух и нарушена обмяна на веществата до рака. Защото всяка болест и дори смъртта носят в себе си този навсякъде действащ „арсенов процес“: борбата на старото срещу новопостигнатото, обмяна на веществата срещу съзнание, егоизъм срещу обич. Разрушителното обаче трябва да действа в човека и в природата, защото без отровите няма освобождаване на духовното, без разрушение на старото няма по-нататъшно развитие.

Тази полярна картина на хранене и отравяне, хранително растение и отровно растение, намираме както в собствената физиология, така също и в митологията и в обществените разногласия на настоящето. Във физиологията на веществата няма по-голямо противоречие от това между белтъка, който е носител на живота и циана, който е носител на смъртта. Много от растителните отрови са само разградени белтъчини и могат да се намерят в различни междинни състояния между белтъка (живота) и циана (смъртта), като „дегенерирали продукти“ изпаднали от някогашни жизнени процеси, които сега разрушават. Отровообразуването е някогашен растителен белтък, който постепенно става смъртен процес, също както разгражда щият се животински и човешки белтък става на отрова, мърша, отровен труп. Отровите от наркотиците като „растителна мърша“ стават пречещи на живота и развитието.

За нагледност тук показваме съкратените формули на постепенното разграждане на строежа на белтъка през растителните отрови, до циана.

Въглерод водород кислород азот

Белтък C7 H11 O2,5 N2

Кофеин C7 H9 O2 N3,5

Атропин C7 H9 O N0,5

Морфин C7 H8 O N

Стрихнин C7 H7 О N

Никотин C7 H10 - N1,5

Циан C7 - - N7

(R. Hauschka: „Substanzlehre“, Frankfurt, 1981).

Тук и в химичната формула имаме прасъщността на отровата: самото проникване на земното C = въглерода с носителя на душевното N = азота. Отровите постепенно се отказват от носителя на живота O = кислорода и огнения елемент H = водорода. При циана в сравнение с другите отрови имаме директното взаимодействие от вещество (въглерода) с носителя на душевното (азота). Тяхното взаимодействие създава движение и дишане в организма, както това ни е познато в животинския свят.

Следователно ние можем да си представим, как тази сила, идваща от образуването на циана се дава на разположение на организма - ние намираме в тялото следи от циан като израз на тези сили. Едно отравяне с
циан, или с известния, предизвикващ ужас цианкалий, би привел организма в едно старо душевно състояние, (не само би го разрушил физически), като най-напред елиминира носителя на живота - кислорода и носителя на топлината, т.е. носителя на духа - водорода. Това можем да видим при отравяния с цианова киселина: Паралелно със силното чувство на скованост, в средата на душевността, дишането настъпват главните компликации, с това целият „двигателен“ човек се парализира. За прогнозата на отравянето е решаващо: Колкото по­дълго се запази функцията на дишането, толкова по­добри са изгледите за успех. Циановата киселина, която се съдържа и в горчивите бадеми е една от най-силните и бързи отрови - само някои змийски отрови могат да се сравнят с нея. Тук трябва да се предположи, че има въздействие върху душевно-духо- вните сили. Точно чрез цианкалий най-дълбоко се повлиява върху праволинейното развитие на индивидуалността след смъртта. Поради тази причина „помощта да напусне човек живота“ чрез циан калий е една тежка постъпка с много важни последици. Ние виждаме колко далеч и същевременно колко близо един до друг лежат животът и смъртта и че ние не можем да развием силите на съзнанието от изграждащия органите белтък, а само от неговото разграждане и с това неговото разрушение. Тези служещи на съзнанието отровни вещества употребяваме като средство за наслада, за да повдигнем на известна степен нашия душевен живот: никотин, кафе и чай.

В митологията намираме същата полярност между хранително растение и отрова (лечебно растение), между развитие и упадък, между бъдеще и живот за дадения момент.

Така в гръцката митология Деметер, богинята-майка на земята е тази, която както ще видим по-късно, е тясно свързана с мака и в стари рисунки е изобразена с житния клас и капсулата от отровния мак – полярността между хранителност и отрова.

Тази взаимовръзка се вижда и до днес. Така в Турция, където се сади много мак за медицински цели, а също и за лична консумация, имаше разисквания дали вместо мак, който наистина носи много повече пари, да се засеят нивите със зърнени култури и да се поставят на разположение за прехраната на собственото население. В тези събития и в тези познания, като помощ за още по­интимното опознаване на действието на дрогите, още веднъж виждаме една от съществените полярности: от една страна хранителните растения и от друга страна отровните растения, които материално са консервирали отминали земни форми и състояния и с това някогашна духовност. Тяхната дейност е наречена „ариманическа“от срана на старата и новата езотерика. Тези изостанали сили намираме като стари остатъци в подсъзнанието на нашата душа, това е

Какво всъщност се случва, когато това не се постига? Как действат наркотиците? Чрез тях от дълбочината на органите изплува нещо, което може да се означи като картинно-инстинктивни „органични халюцинации“, също и „коремно ясновидство“ Това се вижда и от психоделните произведения на изкуството (създадени под действието на наркотиците бел. пр.) Тук често се изобразяват човешки образи, от чиито глава или крайници, или други части на тялото изникват клони, клонки, листа или цветове.

В предишни земни епохи хората са имали едно повече съноподобно съзнание, което се е проявявало в кар тини, подобно както е при така наречените халюциногени, като опиум, мухоморка, попадийка, мескалин, LSD. Как е възможно такива стари картини да изплуват отново при сегашните хора? Къде в човека се намира тази стара сънна област, този атавистичен мозък, който очевидно все още може да бъде активиран и да доведе до картинни и цветови впечатления, които ние не познаваме от ежедневния живот? В процеса на развитието върху стария „сънен мозък“ се е наслоил един млад „дневен мозък“, който е в зависимост с нашите ясни представи и мислене. За да разберем какво представляват наркотиците, трябва да разгледаме душевните и органичните области на съзнанието, сънуването и дълбокия сън.

„ДВОЙНИЯТ“ МОЗЪК

Една от най­големите и днес все още неразкрити загадки на дрогите и наркотичните средства е взаимовръзката между отделните вещества, с тяхната общо взето изяснена молекулна структурна формула и въз действието върху мозъка, съответно съзнанието. Наистина днес познаваме вещества, които се образуват в тялото при определени, така наречени „душевни болести“; познаваме и известни съответствия между тези телесни субстанции и определени дроги. Така много халюциногени показват химични структури, които са подобни на една произведена в мозъка

За нас разбира се е от особен интерес дълбоката връзка между веществото и душата, веществообмяната и мозъка. От лична опитност знаем, че и без дроги можем да имаме известни изживявания, придружени с халюцинации ­ например при висока температура, когато топлината от обмяната на веществата се качва в главата, понякога имаме сънища изпълнени с необикновени цветове и картини. Това е първият знак, че нещо, което преди това неосъзнато е почивало в сферата на обмяната на веществата, се промъква в съзнанието. Тези „свързани с органите халюцинации“ ни се натрапват в известна степен без нашето участие.

В органната система на обмяната на веществата лежи сферата на дълбокия сън без сънища, на пълното безсъзнание, която може да изплува при употребата на някои дроги, например опиум, изпълнена с грандиозни картини и упойващи сензации, също както при температурен делириум.

В дихателната система, в средния човек*, в полусъзнателното, където е сферата на чувствата, а също и силите на фантазията, които ­ също като и съня ­ наполовина са действителни, наполовина са недействителни, цари светът на сънищата, който се възбужда например чрез средно силни халюциногени, особено хашиша. /* В книгата си „Духовна наука и медицина“ както и в много от лекциите си, Рудолф Щайнер разглежда човека, в неговата триделност, като отделните части са: главовия човек, свързан с нервната система, представите и мислите, както и с будното дневно съзнание; средният човек с неговата ритмична система свързана с дишането, с всички ритмични процеси в организма, чувствата и сънищното съзнание и долния човек, свързан с процесите на веществообмяната, волята и дълбокото подсъзнание, проявяващо се в съня без сънища. Тази триделност трябва да се разбира не само пространствено, но също и функционално, като се има предвид, че във всеки орган са налице и трите функции, но винаги една от трите е преобладаваща. Бел. пр../

В нашата съзнателна сфера, в мозъка можем да се освободим от свързаността ни с органите: тогава това довежда или до един свободен от тялото съзнателен духовен картинен живот, така нареченият „имагинитивен живот (имагинация)“ или с помощта на определени нервни дроги като кокаина или хероина, до възбуждане на мисловните процеси, в дадени случай до достигне на душевна изолация, „затваряне навътре“, срещу вътрешните и външните възприятия, така нареченото състояние на „не ми пука“.
Чрез естествените, индуцирани от засилената обмяна на веществата при висока температура, сънища (халюцинации) в мозъка се активира една сфера, която нормално е подтисната от съзнателната дневна дейност на главния мозък и която се задейства само през нощта ­ сферата на продълговатия мозък. Тя е отговорна за всички сънищни инстинктивни способности, създаващи картини и припомня една предишна епоха от развитието на хората, в която те са притежавали смътно, инстинктивно ясновидство, което все още може да се срещне като остатък при някои първични племена в Южна Америка или Азия. Ние трябва да си представим, как халюциногенните дроги развързват тези „два мозъка“, изместват „зацепването и модифицират границите“.27 При това мислещият, изграждащ представи главен мозък, който притежава активното будно съзнание се изключва в полза на стария, „атавистичен“, чувстващ, по­скоро пасивен продълговат мозък. Както при интензивното чувстване и сънуване изчезват време и пространство, волята заспива, събуждат се вътрешните картини. Модерната духовна наука напълно се потвърждава от резултатите на днешните изследвания на мозъка.

Така да се каже, ние притежаваме два мозъка: един млад, големият мозък с който мислим активно и волево, и току що описаният по­стар продълговат мозък, който е седалището и изворът на нашите инстинкти, пориви, чувства и вътрешни картини. Между тези два мозъка лежи още като един пръстен така наречената „лимбична система“ (старият мозък), който е физическата основа на настроенията и афектите. В ред ли е субстанциалната и функционалната обмяна между мозъците, през деня притежаваме нашето ясно представно съзнание, а през нощта изпълненото със сънища спящо съзнание ­ в случай, че това съотношение не е нарушено от дрогите.28

ЗА СЪЩНОСТТА НА ХАЛЮЦИНОГЕНИТЕ

Халюциногенните дроги като LSD, мескалин и отчасти хашиш и алкохол във високи дози активират само стария картинен, съответно „лунен мозък“ в нас. Чрез това човек изпада от свободата в необходимостта, от активното мислени с контролираната от Аза воля в пасивния, картинен живот на насладата. По отношение на историческото развитие на съзнанието това означава едно отвръщане от азовото развитие и попадане във вече отживяното. Духовното сега се изживява чрез тялото повече инстинктивно ­ чрез вече споменатото „коремно ясновидство“.29 Значи чрез халюциногените настъпва една нисша форма на „ясновиждане“, вероятно на собствената органна аура, също както при сънуване най­често се изживяват собствените органично­душевни процеси, които изплуват

в картинно­чувствена форма и съвсем не е лесно да бъдат интерпретирани.

Това, което се изживява и в двата случая не са действителни картинни образи на света, който ни заобикаля или се намира вътре в нас, а са отзвук* от вътрешни или външни процеси. /* под формата на символични картини ­ бел. пр../ Да погледнем сънищата: Тикането на часовника се превръща в пътуващ влак, болките в главата стават ужасни животинки, несмлените пържени картофи ­ горящи къщи.

Изградените чрез дрогите „представи“ съответно не са истински действителни картинни образи, а само символични картини на процеси и поради това са мимолетни и неопределени. От тази стара форма на съзнанието“ не може да изплува ясна или дори бледа представа, а само разкривена, понякога сюрреалистична цветна картина, която напълно може да се променя от вътрешните настроения. Тук е налице чисто душевно въздействие, със всичко това, което се намира в душата като скрити чувства на любов, омраза, гняв или ужас. Предметното съзнание отстъпва на заден план пред чувственото съзнание. Картините могат да бъдат проникнати от афекти, които някои от хората не могат да издържат и полудяват, а и години по­късно те отново могат да се проявят и без да се употребяват наркотици.

Това изцяло отприщване на душевни неконтролируеми сили без ръководството на мисленето, съответно Азовото ръководство, можем да наречем „човека­животно“ в нас. Аз съм на мнение, че точно той проправя пътя към престъплението и разрушителните стихии, които се проявяват под влиянието на наркотиците. Задачата на човека в процеса на неговото развитие е опитомяването и овладяването на вътрешния животи нски характер, както ни разказват многото приказки и легенди. Всички тези изкуствено предизвикани, по­ скоро магични, което ще рече заобикалящи ясното съзнание процеси и състояния, чрез тяхното моментно отприщване стават съпротивителни бунтовни сили срещу прогресивния, проникнат от азовите сили напредък в световното, съответно земното развитие. Чрез това въпросният човек се изолира от общността на света, но така също и от взаимната си съдба с другите хора. Съзнанието му се „обсебва“, той започва да води живота на аутист, единствено отдаден на самия себе си, на своето вътрешно чувство на наслада, в постоянно противоречие със света, почти носещ се извън тялото както в транс, като във вакуум...

Гореказаното основно се отнася за дрогите „на които не може да се разчита“, дрогите опиум, LSD и мескалин. На тях не може да се разчита, понеже въздействията, които зависят също от собственото душевно състояние, никога не могат да се предвидят.

Но „развитието“ е напреднало по­нататък. Отделните вещества все повече се изолират от цялото, концентрират се, анализират и копират. Определени вещества могат изкуствено така да бъдат преобразени, че все по­точно да могат да бъдат насочвани към определени душевни състояния и органи. Днес човекът е станал творец на веществата. В известни кръгове от фармакологията затова се говори за „второто грехопадение“, има се предвид падането в собственоръчно създадения свят на веществата. От отчуждава щият от земята сън и транс, все повече се преминава към „Kick“ (възбуда, подтик, усещане на сила), към „Speed“ ((психическа стимулация): Стремежът е да се изтръгнат от сферата на нервите и последните сили, не да се постигне опиянение, а да се постигне възбуда: с кокаин, хероин, „Crack“ и особено напоследък с „Ice“, една субстанция, получена от старото стимулиращо средство амфетамин, която предизвиква 24 часова еуфория с невероятна интензивност, и днес се определя като „наркотичната напаст на бъдещето“ (сравни стр. 243). Мозъкът, най-висшето и най­способното за развитието в бъдещето, е окупиран и покорен.

Каталог: files -> literature -> 2-other
2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие
literature -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
literature -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
2-other -> Лекция-разговор: „Защо Антропософското общество и Първият окултен клас са бъдещето на антропософията?”
2-other -> Превод: нели спиридонова-хоринска
2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие

Изтегляне 3.72 Mb.

Сподели с приятели: