Превод: нели спиридонова-хоринска

OБОБЩЕНИЕ

(Гьоте, Фауст 2. Част 4. Акт, Висока планина)

Интересно е да се види, как в този диалог Гьоте поставя характеризираната ситуация във взаимовръзка, която насочва към луна, пристрастеност и хероини.

Въпреки многообразието на душевни и социални извънредни ситуации преди, по време и след консумирането на дроги, които или за късо време само са били опитани, или бавно са довели до зависимост, повечето експерти по дрогите са на едно мнение относно известни основни душевни картини. Последните могат да излезат на преден план по единично или комбинирани.

Консумирането на дроги до появилата се зависимост сочи към една душевна болест на развитието, чиято акутна фаза трябва да се търси във времето на душевното узряване между 15 и 27 години.

Чрез продължителни наблюдения през по­дълги периоди от време вниманието се спря на определени групи от застрашени от дрогите хора, които ги консумират или само кратковременно или продължително време и чрез това стават зависими или истински наркомани. Това още веднъж искам да подчертая: Консумирането на дроги не е задължително да доведе до наркомания!

Следните групирания могат да бъдат отличени едно от друго: тези, които приемат дроги от любопитство, протест, изкушение или поради модата. Те рядко изпадат в сериозна зависимост; хора, които живеят с психични болести, които още истински не са се проявили. Те взимат дрогите като „самотерапия“: хора с невротични душевни слабости, които са затворени във вътрешния „стъклен ковчег“ и искат да уравновесят своите напрежения, страхове и афекти; тези, с дълговременни фамилни, училищни или сексуални проблеми; в частност такива хора, които изпитват глад за извънредни изживявания, например хора на изкуството, но също и търсещи, които чрез дрогите се надяват да хвърлят „поглед“ в други измерения на живота; нормално лабилните по времето на пубертета, които, подведени от своето обкръжение чрез дрогите изпадат в едно неправилно душевно развитие, което без отровите не би се случило. В тази връзка е интересно да се знае, че тези застрашени хора вече отрано по някакъв начин са се чувствали отблъснати, изолирани и поради особеното си поведение са били третирани от околните като особняци. Някои от тях са като „безотечествени души“, които очевидно не могат да заситят своите копнежи. Дрогата тогава става комуникационно средство в кликата, на „псевдообщността“.

В повечето случаи при истинската наркомания могат да се отличат три фази, които по друг начин вече са споменати в предишните глави: подготвителната фаза поради душевните увреждания през детството въз основа на различни негативни влияния отвън, които не са могли да бъдат
преработени последвалата от това встъпителна фаза с въвличането в група наркомани и първите позитивни наркотични опитности (душевно оплътняване, изолиране, отслабване на напрежението и страха, безразличие срещу натиск отвън, чувство на приютеност, щастие, топлина), привидното усещане на вътрешна сила, откъсването от родителите (много важно!) и така наречената фаза на отчаянието с всички консеквенции на изолирането, на все по­силните обратни маневри; криминалността свързана с доставянето, бавното самоунищожаване ­ модерният „прокажен“ е налице.

Ако зад консумирането на дроги в миналото може би все още е имало„благородни“ мотиви ­ да помислим за хипитата или опозиционните групи, при които консумирането на веществото най­често беше ограничено само до една субстанция ­ то днес срещаме все по­често „политоксикоманите“, които без избор приемат всякакви сортове наркотици с единственото желание, да се „надрусат“ или да станат непукисти. И без то ва вече болната душевна основа все повече се уврежда, душевните сили на мисленето, чувстването и волята по­нататък се хаотизират.

От това резултират:

­ едно все по­силно увеличаващо се вътрешно „затваряне в себе си“, както и разпадане на чувството за реалност. Наркоманното съзнание става ежедневно състояние на съзнанието;

­ противоположността между Аза и света става все по­силна. Азът се акцептира такъв, какъвто е, светът обаче се отрича и се подценява. От това се получават подчертани азови слабости, които се проявяват особено във волевата дейност. Вътрешните изживявания сега са мечтателството, халюцинациите или душевното ограждане;­ душевният поглед все повече се насочва към изминалото. Настоящото и бъдещото се изживяват като товар или страхово очакване;

­ душевната кожа става все по­тънка. Психични конфликти с обкръжението веднага се компенсират с дроги;

­ страхът от живота извънредно се усилва. Собствени разпитвания всред сцената потвърждават това. Там човек е охранен. В къщи бива очакван от финансовата служба, може би от полицията, съдия изпълнител или от неприятни съседи. По­добре е да се остане в старото обкръжение...

­ душевното узряване въз основа на живота с неговите конфликти бива затруднено от обръщането само на вътре или дори съвсем осуетено. По отношение на света се създава едно по­скоро „ориенталско“ съзнание;

­ изживяваното с помощта на „меките“ дроги като хашиша един ден става недостатъчно. Отваря се достъп до „твърдите“ дроги. Досегашната повече психическа зависимост все повече се превръща в чисто телесна и

чрез необходимото количество вещество води до поява на криминалността, свързана с доставянето му.

От всичко това се вижда, че консумацията на дрогите е една душевно­социална болест. Всеки опитен терапевт знае, че чрез дрогите се увеличават и стават по­сложни наличните вече от времето на детството, съответно младостта конфликти. Междувременно опериращите криминални клики навсякъде по света с помощта на дрогите управляват копнежите и душевната мизерия на хората. Наркотичната епидемия междувременно зарази всички слоеве на населението. През 1979 в „American Medical Association“ беше публикува но, че годишно 10% от всички аме- рикански лекари трябва да напуснат професията си поради алкохолизъм. Над 17000 американски лекари, това са 6% от общото число, са зависими от алкохола, съответно от дрогите.

Душевното и органичното отравяне се засилват. Редом с търсенето на други измерения, през 20 век се появяват индивидуалните и социалните проблеми, породили се от широко разпространилия се упадък на ценностите, от скука, самотност и резигнация. Не е ли наркотичната вълна само „опит за колективно само лечение с неподходящи средства“? Как да направим достоверно за консуматорите на дроги това „замърсяване на Аза“, когато почвата на душата ни и на цялото наше съществуване ­ нашето тялото и земята, ежедневно биват заразявани? Един 35-годишен зависим от кокаина младеж веднъж каза на един психолог: „Знаете ли, че със съвсем обикновените отрови, които всеки човек мъкне в себе си, могат да се отровят трима човекоядци?“ Не би ли трябвало това изказване да ни подтикне към нови форми на съзнанието? Не влиза ли наркотичният проблем в ролята на изкупителната овца за проблемите на цялото общество?