Превод: нели спиридонова-хоринска

ХАШИШЪТ И МАРИХУАНАТА

Тъй като при умерена употреба настъпилите увреждания трудно могат да се докажат и причиненото от хашиша „откритие на бавността“ харесва на много хора в нашия напрегнато забързан брутален свят, то тази дрога горещо се отрича или защитава от привърженици и врагове и в повечето страни се търпи и ­ отчасти с право ­ се защитава пред често далеч по­лошите алкохолни последствия.

Хашишът обаче още по-силно от алкохола навлиза в подсъзнателните слоеве на душата и упражнява такова „засмукване навътре“, каквото от психо­хигиенична гледна точка, води до едно ­ в повечето случаи още прекалено ранно ­ самофиксиране, парализира интереса към света, но също и волевите сили.

„За кой свят става въпрос?“ би запитал един от младежите. „Там изобщо не искаме да участваме.“ Едно такова отношение прави цялата наркотична проблематика така невероятно трудна. Тази апатия и безучастност към живота, както и циничното стоене над нещата се корени всъщност в едно неудовлетворително детство. Хашишът е и остава дрогата на отлъчените, както вътрешно така и външно. При дестабилизира не в душевността времето на пубертета се удължава, а при постоянна консумация се фиксира.

Един от най­интересните документи относно хашиша намираме в книгата: „Изкуственият рай“ от френския поет Бодлер, който през 19 век описва своите и на приятелите си изживявания с хашиша. Без детайлирано занимание с книгата, тук се излагат само няколко интересни забележки. Бодлер нарича хашиша един „безнравствен демон“, още по опасен от опиума. Хора, които изпробват дрогите, той определя като „гости на оградата на духовния свят“. „Веднъж да погледна през оградата с помощта на LSD и да избягам от интелекта и полетя във вътрешния космос“, така ми каза веднъж в края на шестдесетте години един студент в Хамбург. Душевното залепване със самия себе си Бодлер нарича „един ужасен брак със самия себе си“. Душата получава един повече „рапсодичен характер“. Особено „чувствителни и неразбрани(!) хора“ („оригиналите“) посягат по­често към дрогите, което съответства на днешните констатации. В тогавашните артистични кръгове е съществувало мнени-
ето, че чрез хашиша човек „става малко като бог ­ така знаещ и издигнат над нещата от баналния свят“. Интересно е, как известният френски романист Балзак, който се е движел в пушещите хашиш артистични среди в Париж, реагира на предложението, поне веднъж да опита: „Балзак несъмнено мислеше, че за човек няма друг по­голям позор и друга по­дъл- бока болка от предаването на волята. Това веднъж видях на едно събрание, където се разказваше за чудното въздействие на хашиша. Балзак слушаше и с развеселяваща внимателност и оживеност поставяше въпроси. Тези, които го познаваха, ще открият, че той се интересуваше от това. Но идеята, да мисли против собствената си воля, не му хареса. Предложиха му „давамеск“ (конфитюр примесен с хашиш). Той го поглед на изпитателно, помириса го и го върна, без да го опита. Борбата между неговото почти детинско любопитство и съпротивата му срещу загубата на свободната му воля се изписа по забележителен начин върху изразителното му лице. Любовта към достойнството победи. Трудно е наистина да си представим теоретика на волята..., как се съгласява да предаде макар и едно късче от тази скъпоценна субстанция.“35 Допустимо ли е, пита Бодлер по­нататък, така просто чрез дроги да се отстранят човешката свобода и крайно необходимите болки от нашето земно съществуване, благодарение на които узряваме? Това е един от най­съ- ществените основни въпроси на консумацията на наркотици!

Накрая накратко да засегнем взаимовръзката между хашиша, съответно марихуаната и музиката. При много младежи определен вид музика намира дълбок отзвук в душата им и те изпитват успокоение на вътрешното напрежение, което става още по­интензивно чрез хашиша. Музиката е този вид изкуство, което навлиза най­дълбоко в тялото от там във волята. Човек се движи, плаче и чак до обмяната на веществата усеща реакциите. Душата на музиката, като най­одушевеното изкуство и душата в хашиша, като интензивиране на собствените чувства, отговарят ­ така обединени ­ на нуждите на младежите. Пушачът на хашиш търси одухотвореността на вътрешния си свят, понеже не я намира във външния свят. Под картинен имагинативен начин „ръцете на пианиста“ при конопа насочват към този феномен, една мисъл, която се подкрепя от следният разговор относно конопа. „Наблюдавам ли безпристрастно ра- стението, прави ми впечатление, колко фино са разчленени листата. Растението всъщност е един пианист, който в листата протяга пръстите и манифестира една вътрешна хармония, която иначе никъде не може да се намери.

­ Освен точно в музиката?­

Да, освен в музиката. Хашишът е една музикална дрога.

­ Би ли могло да се каже, че пушачите на хашиш търсят вид музика? ­
Би могло да се предположи, че това са хора, които изпитват силен копнеж към хармония, към музика, тон и понеже не могат да намерят удовлетворение в училището, в социалната култура, в която сме напъхани, търсят под тази форма и начин да направят още по­интензивно изживяването на хармонията, точно чрез приемането на едно растение, което им отключва тези светове чрез собствения си дух.

­ Значи консумирането на дрогите не е просто едно явление на модата, една характерност на времето и не почива само върху един нов вид стопанска криминалност на тъмни елементи, а свидетелства за дълбок, стремящ се да изплува на повърхността стремеж към единодушие, който се опълчва срещу обездушевяването на света и музиката, присъщи по­рано на културата, само че ги търси в дрогите, като заместител. ­

Така го чувствам. Но може и да се заблуждавам.

­ С това вие поставяте един вид диагноза на културата. ­

Да. И от това ясно следва също и терапията. Училището трябва да положи усилия, да въведе учениците в една музика, която отговаря на вътрешните им душевни желания. С това употребата на хашиша по­скоро ще отпадне.

­ Вие се застъпвате за една особена училищна музика? ­

Да, за изживявана, а не за упражнявана училищна музика.

­ Как да си представи човек тази музика? ­

Известно е, че музиката сама по себе си може да въздейства също като дрога. При нас се учи десет години музика и тогава може би веднъж може да се отиде на концерт. На Юг както в Африка, на никой не му хрумва да учи музика, защото още от първия ден на своето раждане детето прави музика. То не учи, но винаги я изживява. Ние на север винаги се упражняваме и много малко я изживяваме.

­ Вие имате предвид, че в училище би трябвало да може да се активира спонтанната музика, чувството за спонтанна музика? ­

Ако става въпрос само за чиста спонтанност, за чист живот, то би трябвало такава музика също да се превърне в дрога. Сигурно при нас е необходимо музиката много повече да се изживява. Разрешението се състои в това, да се обединят двата полюса, да се учи музика и да се изживява музика, така че музиката да стане извор на здраве.“36

Изведат ли се изводи от този разговор за една бъдеща терапия, съответно профилактика или дори за една култура, която повече няма да се нуждае от хашиш, би могло отново да се каже: Цялостната ни култура трябва отново да получи повече душа, възпитанието трябва да работи с все повече артистични елементи, за да може човешката душа без дроги да се простре навън и да зазвучи. Центърът на човека, неговата душевност ще се превърне в индивидуално и културно лечебно средство. Но