Превод: нели спиридонова-хоринска

ПРИЛОЖЕНИЕ

БЕЛЕЖКИ

2 Й.В.Гьоте, „Вилхелм Майсторът ­ години на странствувания“.

3 „Мишката“. Индийска приказка, от „Световната власт Дроги“ на Х.Г Беер, Виена / Дюселдорф 1980.

4 От К. Ватерсрадт,„Кризата на нашата здравна система“, Процеси 3/76, Вайнхайм.

5 Ерих Блехшмидт, „Да е и да бъде“, Щутгарт 1982.

6 Цитат по: В.Ф. Хис от Велтвохе Nr. 51, 18.12.1986.

7 Рудолф Щайнер, „Педагогическа терапия като основа на духовната наука“ С.с. 314.

8 Михаела Гльоклер, Волфганг Гьобел, „Детска лекарска консултация“. Медицинско ­ педагогически съветник, Щутгарт 1990.

10 „Принципът скука“, публикуван в „Магазин“, Цюрих, 40/89, от Клавдия Тофинке.

11 Мооди Р., „Живот след смъртта“, Хамбург 1984, Й.Ц.Хампе, „Да умреш всъщност е нещо съвсем друго“, Щутгарт 1975.

12 Михаела Гльоклер, „Мъжката и женската конституция“, Щутгарт 1989.

13 Нейл Постман, „Изчезването на детството“ Франкфурт 1983.

14 Решаващите насоки за това подреждане дължа на книгата „Мистерийна мъдрост в немските народни приказки“ от Артур Шулт, Битигхайм 1980.

15 Антон Чехов , „Човекът в калъфа“, Цюрих 1916.

16 Виж също Олаф Кооб, „Познание и лечение. Антропософски гледни точки за душевната хигиена“ Щутгарт 1988.

17 Рудолф Щайнер, Учителски конференции, 27.3.1924, Ръкопис.

18 При проучванията на различните възрастови степени се говори за първия „лунен възел“. „Бавното странстване на лунните възли в зодиака показва една пълна обиколка през еклиптиката за 18 години, 7 месеца и 9 дни. След 18,6 години лунните възли отнасящи се за определен човек се намират на същото место на небето, както по време на неговото раждане... 18,6 години след раждането прозвучават отново ритмите от началото на живота. С това е дадена ситуацията на едно второ изтласкване. Откъсване от семейството и поставяне на въпросът за професията, като „свободен, но защо“ са знаци за едно поощряващо разхлабване на твърде силните физически обвързаности. Дневници и съдбоносни събития маркират тези моменти в живота, понякога дори точно до определения ден... (Вилхелм Хьорнер, „Време и ритъм“, Щутгарт 1978.

19 Алис Милер, „В началото беше възпитанието“, Франкфурт 1983.

20 „Наръчна книга за наркотиците“, В.Шмидбауер и Й.фон Шайдт, Франкфурт 1989.

21 Рудолф Щайнер, Лекция от 09.01.1921, в С.с. 62.

22 Криста Байхлер, „За комуникацията с младежите“, Шафхаузен 1977.

23 В.Камсцус, „Човешката кланица. Картини за идващата война“, Хамбург и Берлин 1913

24 „А сега започва ­ и в това многократно лежи причината за бурното съвремие ­ сега започва времето, в което душите от духовния свят, идвайки в земния живот чрез зачатието и раждането, донасят със себе си картини. Картини донесени от духовния свят и внесени в този физически живот, ако трябва да се породи нещо добро за човека и за неговите социални отношения, непременно трябва да се свържат с астралното тя-

За сега най­често се случва човечеството да се съпротивлява на проникването в астралното тяло на тези, донесени от времето преди раждането, съответно зачеването, картини. В известна степен хората отблъскват назад това, което идва от дълбините на тяхното същество и се стреми да се прояви в астралното тяло. Трезвата прозаичност е характерна черта на новото време и днес дори има определени течения, които се противопоставят на това, което се надига от душата и иска да се прояви в астралното тяло, като чрез възпитанието те пречат, то действително да се изяви. Има сухи прозаици, които искат да премахнат всяко възпитание чрез приказки, легенди и всичко проникнато с лъчите на фантазията. В нашата валдорфова училищна система ние преди всичко се стремим да изградим занятията и възпитанието при децата от първоначалните класове, като се опираме на картинното изображение, на живото представяне на картини от легендарния и приказен епос. И това, което децата трябва първоначално да узнаят за съществата и процесите в животинското, в растителното и минералното царство, не бива да бъде казано по сух, прозаичен начин, а трябва да бъде дадено в картинен, в легендарен, в приказен образ. Понеже това, което лежи дълбоко в детската душа, са възприетите в духовния свят имагинации. Те искат да се изявят. И когато възпитателят или учителят се отнася правилно към детето, той му предоставя насреща картини. А постави ли учителят картини пред детската душа, от нея изкачат онези картини, или по­добре казано силите на картинното изобразяване, които са възприети преди раждането, съответно преди зачеването.

Когато това се подтиска, когато сухият прозаик днес възпитава и провежда учебните занятия, той още от ранна детска възраст поднася на детето нещо, което изобщо не е сродно с детската душа ­ буквите. Понеже буквите, които имаме днес, нямат вече нищо общо със старите картинни букви, те в края на краищата са нещо чуждо на детето, те би трябвало да бъдат извлечени от картината, както ние се опитваме на направим във валдорфовите училища. На детето се поднася некартинното (абстрактното бел. пр.); но детето има известни сили в своето тяло ­ разбира се имам предвид душата, когато сега говоря за тялото, ние също казваме „астрално тяло“ ­ в тялото на детето се намират сили, които го разкъс-
ват, когато не се извадят навън във картинно изображение. И какви са последиците? Тези сили не се изгубват; те се разпростират, стават реални, и се промъкват в мислите, в чувствата, във волевите импулси. И що за хора се пораждат поради това? Бунтовници, революционери, недоволни хора, хора, които не знаят какво искат, понеже те искат нещо, което не могат да разберат, те искат нещо, което не може да се съгласува с никакъв наличен социален организъм, нещо, което те само усещат, нещо което е трябвало да се прояви в тяхната фантазия, но не е успяло, а е слязло в техните социални инстинкти.

И така може да се каже, че онези хора, които окултно са нечестни спрямо своите човешки братя, не смеят да обявят на всеослушание: Когато днес светът се бунтува, това всъщност е небето, което се бунтува; небето, което е подтиснато в душите на хората и което не може да се прояви в своя собствен образ, а се проявява в своята противоположност, небето което се проявява в борба и кръвопролития, вместо в имагинации. Затова не е чудно, че онези хора, които взимат участие в действия, които разрушават социалния порядък, всъщност имат чувството, че вършат нещо добро. Че какво чувстват те в себе си? Те усещат в себе си небето, но то получава карикатурен образ в тяхната душа. Така сериозни са истините, които днес трябва да осъзнаем. Да стане човек привърженик на истините, за които става въпрос, не е детска игра. Това трябва да се проникне с най­дълбоката сериозност...“ (из „Духовната наука като познание на основните импулси за социално изграждане“ Р.Щайнер, С.с. 199).

25 А.В.МакКои, „Хероин от южна Азия. За стопанската история на една необикновена търговска стока“. Из: „Опиянение и реалност ­ Дрогите при сравняване на културите“, Хамбург 1982.

26 М.Зеефелдер, „Опиум. Една културна история“, Франкфурт 1987.

27 Й.Шурц, „От буниката до LSD“, Щутгарт 1969.

28 В Духовната наука на Рудолф Щайнер се съобщава, че затворените в костна кухина мозък на главата и мозък на гръбначния стълб следва да се разбират, като една картина на ограждане на себе си. Днешният мозък някога е бил на равнището на гръбначния мозък. Той се е развил по­на- татък, но в себе си латентно съдържа и „стария“ мозък, което сигурно може да идентифицираме с продълговатия мозък. Нашият сегашен гръбначен мозък не подлежи повече на развитие, той дори дегенерира в посока надолу. Поради това е отговорен за низшите душевни дейности, като рефлексите, при които не се намесват размишления относно вътрешни и външни процеси, за разлика от мозъка на главата, който е отговорен за подлежащите на развитие душевни дейности, премислените и осъзнатите действия. Дейностите, които се осъществяват с помощта на главния мозък, за разлика от тези на гръбначния мозък, са проникнати с

Будност, съответно съзнателност и сън, съответно несъзнателност са вложени в основата на нашия нормален дневен живот. Активно озарено (be-sonnene)*, осъзнато действие и картинно­инстинктивен сън пронизват нашето съзнание като слънце и луна. /* Sonne – слънце/ Денем преобладава „слънчевият мозък“ (главният мозък), но щем ­ „лунният мозък“ (продълговатият мозък), ние сънуваме и преживяваме картини. Искаме ли да говорим картинно, можем също да кажем, че чрез събуждането на старата система на гръбначния мозък се събужда „старата змия“, която е посредникът на нашите вътрешни усещания, блаженство и егоизъм, (а не отвореност към света). Така чисто психологично взето, се извършва борба между будния съзнателен човек и предимно картинно­чувстващия човек на усещанията и чувствата. Прекаленият рационалист винаги търси противоположността за вътрешното равновесие ­ чувственото опиянение.

29 Тази форма на изживяван „стар“ дух може да бъде разбрана и преобразена само с помощта на истинската духовност, а не чрез външни симулации. Интересен е фактът, че хора, които веднъж са експериментирали с LSD, съобщават, че по време на техния „трипс (поглъщане на LSD)“ изживяват цветове, които не се срещат в нашия сетивен свят. Наблюдават ли се с една определена ясновидска степен на съзнанието духовните излъчвания на цялата мозъчна­ и гръбначно­мозъчна система т.е. появяващата се в цветове, така наречената „Аура“, може да се установи, че долните, повече вегетативни области на гръбначния мозък се проявяват в зеленикави цветове, а горните, повече духовни области на мозъка ­ в синьо­червени цветове, отиващи към нюансите, които имат цветовете на прасковата. Между тях лежат цветови нюанси, „...които са трудни за описване, понеже не се срещат при обикновените цветове, които се намират в сетивния свят. Така например със зеленото граничи един цвят, който нито е зелен, нито син, нито жълт, а някаква смесица от всички тях, накратко, в междинното пространство се показват цветове, които всъщност изобщо не съществуват във физическия сетивен свят...“ (Р.Щайнер „Окултна физиология“, С.с. 128).

30 Писмо на А.Хофман.

31 „Гьотевите разговори с Екерман“, Лайпциг без год..

32 Г.В.Грей, „В предверието на медицината“, Цюрих 1944. Цитат от: Г.Щмидт, „За алкохолния въпрос“, Щутгарт 1951.

33 Й.Трьогер, „Когато децата пушат“; в „Зюддойче цайтунг“ от 21. 3 1980.

34 Й.Ангст, „Халюциноген­Абузус“. Швейцария Мед. Седмичник 100, 1970.

35 Шарл Бодлер, „Изкуственият рай“, Цюрих без год..

36 Бауман/Райнхард, „Невероятно из медицината“, Берн 1989.

37 А.Хофман, „LSD ­ рожбата на моята грижа“, Щутгарт 1979.

38 С.Хедаят 1936, из „Наръчна книга за наркотиците“.

39 А.Сахихи, „Дизайнови­дроги ­ новата опасност“, Вайнхайм/Базел 1989.

40 Де Роп, „Съзнание и опиянение“, Мюнхен 1964; из „Наръчна книга за наркотиците“.

41 Ню Йорк Таймс, 23. 3. 1989.

42 Р.Щайнер, „Духовно ръководство за човека“, С.с. 107.

43 Б.Г.Там, „Снегът на Андите ­ Дългата линия на кокаина“, Базел 1986.

44 Цитат по „Наръчна книга за наркотиците“,

45 „Дизайн ­дроги“,

46 „Наръчна книга за наркотиците“,

47 „Дизайн ­дроги“,

48 „Дер Щпигел“, 25 / 1989.

49 „Шафхаузер Нахрихтен“ от 23. 3. 1990.

50 „Тагесанзйагер Цюрих“, „Социални работници обсъждат проблемите за наркотиците“, 14. 3. 1990.

51 Х.Клайнвеферс, в: „Ди Велтвохе“ 14, 6, 4, 1989. „Свободният пазар на дрогите помага не само на наркоманите“.

52 Р.Албрехт,

53 Виж също: „Родителите в наркотичния проблем ­ Опит от помощ чрез самопомощ“, от Елзе Майер, Франкфурт.

54 Рудолф Щайнер, „Загадката човек. Духовните предпоставки за човешката история“ С.с. 170.

55 Рудолф Щайнер, „Духовни науки и жизнените изисквания на съвремието“, Базел 1920.

56 Рудолф Щайнер, открита лекция на 4. 1. 1921 в Щутгарт.

57 Х.Е.Рихтер, „Шансът на съвестта“, Хамбург 1986.

58 Рихтер,

59 Рихтер,

60 Рудолф Щайнер, „Окултни движения през деветнадесети век“, Дорнах 1915, С.с. 254

61 Рудолф Щайнер, „За здравето и болестта“,Дорнах 1976, С.с. 348.

62 Й.В.Гьоте, „Вилхелм Майсторът ­ години на странствувания“.

63 Е. фон Фойхтерслебен, „За диалектиката на душата“, Щутгарт 1980.
64 Й.В.Гьоте,

65 Й.В.Гьоте,

66 Рудолф Щайнер, „Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството“, Дорнах 1962, С.с. 130.

67 Й.В.Гьоте, „Тайните“.

68 Й.В.Гьоте, „Вилхелм Майсторът ­ години на странствувания“.

69 Г.Битнер, „Групова динамика ­ един сравнително сигурен път, да загубиш себе си“ из: „Психосоциален“, 1­80.

70 Емил Бок, „Писма“, Щутгарт 1968.

71 Й.В.Гьоте, „Кампания във Франция“.

72 Рудолф Щайнер, „Космическа и човешка история“, Дорнах 1966, С.с. 174.