Превъзходното Величие на Неговата Сила От Рик Джойнър



страница11/11
Дата20.08.2018
Размер1.33 Mb.
#81520
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Както дискутирахме по-рано, когато авторът на Евреи ни увещава да оставим “първоначалното учение за Христос” (Евр.6:1), той не иска да каже, че ние трябва да оставим ученията за Христос, но по-скоро елементарните учения за Него. Ние трябва да дойдем до по-дълбоко откровение за Христос.

Книгата Евреи разглежда най-непроходимите и най-дълбоките неща на Новия Завет, но авторът порицава своите читатели, защото те трябвало да ядат месо, но той можел да им даде това, което разглежда като “мляко” за духовни бебета (вж. Евр.5:12-14). Как някога ще ядем месо, ако ние дори не можем да смелим това, което Новият Завет разглежда като мляко? Все пак същата Новозаветна книга ни увещава да оставим елементарните учения и да продължим.

Исус не е повече дърводелец от Назарет. Той е цар отвъд нашето разбиране какво представлява един цар. Той обитава в слава отвъд всяко земно разбиране за слава. Богатствата на Неговата мъдрост се простират отвъд нашата ограничена способност да разбираме. Ние сме впечатлени когато свръхестественото получим името на някой или физическо бедствие чрез слово на знание, и ние трябва да бъдем, защото това е чудесно. Въпреки това, ние трябва да разберем, че има много повече на разположение. Ние само чоплим повърхността на Неговото небесно знание!

Господ поддържа вселената чрез словото на Своята сила. Той има неограничено знание за всеки човек на земята, и ако ние станем на един ум с Него, свръхестественото знание, до което имаме достъп, много ще превиши това, до което сме имали достъп. Нека да не презираме малките начала, но нека също да разберем, че ние сме далеч от ходенето във всичко, което Бог ни е дал на разположение чрез Святия Дух.

Силата на Този, Който сътвори всичко живее във всеки един от нас! Ние се предполага да седим с Него в небесните места (вж. Еф.2:6). Какво би видял светът от тази перспектива? Преди краят ще има хора, които ще бъдат открити.

Ние сега идваме до времето когато нови движения на Бог ще възникват с такава скорост, на която никога преди не сме свидетелствали. Това ще се случи защото хората ще счупят ограниченията поставени на християнството. Те ще имат малка грижа за това, което религиозните хора могат да мислят или да говорят за тях. Нови събрания ще възникват почти навсякъде, които наистина ще имат прясна манна. Ако ние я нямаме те ще спечелят всички наши хора, защото хората ще ходят там, където е присъствието на Господа, и където Той е поставил масата.

Бог е близо да направи фронтална атака срещу заблудата в Неговата църква, която я държи поробена под натиска на съобразяването или еднообразието. Той наистина ще поднови нашите умове. Онези, които преживяват Неговата милост по нов начин всяка сутрин ще бъдат подновявани всяка сутрин, и те ще започнат да носят продължително ново раждане за света. те ще имат такава сигурност в своето взаимоотношение с Него, че могат да обхващат новите неща, които Той прави извън настоящата параноя, която е толкова доминираща в църквата.

Това ще бъде най-объркващото време за онези, които са вързани от сатанинското тройно въже. За останалите това ще бъде като идването на синьо небе след най-дългите бури. Самата дефиниция, която хората дават за християнството ще се промени през следващите няколко години. Светът няма да може да схване това, което е по-напред от неговите изкусни малки категории за религия.

Светът е близо да се изпълни с учудване и изумление за това, което вижда и чува да идва от църквата. Това ще заинтересува светът до точката, че църковните новини ще станат постоянна част от националните и интернационалните новини. Когато истинското поклонение бъде разкрито в църквата, нашите събрания ще станат по-интересни отколкото са сегашните известни спортни и концертни “идоли.”

Истинското поклонение докосва сърцето на човека както нищо друго не може, защото то докосва сърцето на Бога. Ние бяхме създадени за Негово удоволствие, и няма нищо по-задоволяващо за човешката душа отколкото да изпълним тази цел. Когато църквата стане това, което тя е създадена да бъде, светът ще бъде свидетел на най-сигурните, задоволени и творчески хора, които някога е виждал.

Въпреки че ще има толкова много възникнали нови движения, те ще текат заедно в хармония, която никоя човешка сила няма да може да контролира. Църквата ще стане най-великото откровение за симфонията на великото Божие разнообразие, и тя ще превземе вниманието и въображението на целия свят.
Хвалбата на Сатана
В началото на пътуването на Израел от Египет, хората изпаднаха в такъв разврат, че Господ държеше да ги унищожи всички с изключение на Мойсей. Мойсей се застъпи за хората като заяви, че ако Господ унищожи хората целият свят ще вярва, че Бог имаше силата да освободи хората от Египет, но нямаше силата да ги заведе в Обещаната Земя. Бог послуша Мойсей и търпеливо изчака това поколение да премине, и тогава въведе следващото поколение в Обещаната Земя.

Днес Сатана се хвали, че въпреки че Бог може да изкупи хората, Той не може да ги промени. Преди краят да дойде Бог ще засвидетелства за църква на земята, която е не само изкупена, но и променена. Неговата църква няма да продължава да отразява злините на света, но ще бъде променена в образа на Неговия Син. Преди краят ще има църква без петно или бръчка. Това, че е без петно говори за нейната чистота. Това, че е без бръчка говори за нейната вечна младост. Невястата ще се приготви за младоженецът, и светът и дяволите няма повече да се хвалят, че църквата не е различна от тях.


Роден за превъзходство
Обикновената характеристика, чрез която хората или събитията са отсъждани като “велики” е тяхната уникалност. Уникалността не прави някого непременно велик, но никой няма да бъде считан за велик, ако не е уникален. Това е способността да се отиде отвъд ограниченията, да се разруши статуквото, което е съществено за всеки, който би се добрал до величие. Авраамовото желание да напусне дома си и семейството си в най-великата култура на земята беше, което го направи способен да стане един от най-великите хора за всяко време. Авраам е бащата на вярата, и такава е природата на всички, които ходят чрез истинска вяра. Той излезе “не знаейки къде отива,” но той знаеше какво търсеше – той търсеше това, което Бог беше съградил, а не хората.

Когато Исус беше изправен пред фарисеите, които претендираха, че са “синовете на Авраам,” Той отговори, “Ако бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела” (Йоан 8:39). Ако ние сме истинските синове на Авраам, ние също ще вършим делата, които той вършеше. Настоящия свят, с всички свои гении, култури, науки или богатства няма да бъде толкова не устоим за нас докато скитаме в пустинята търсейки какво Бог прави.

Онези, които ходят чрез вяра рядко знаят къде отиват, но те знаят точно това, което търсят – градът, който Бог е построил. За онези, които имат това виждане няма нищо в този живот, което не си заслужава да се пожертва, за да се ходи в Неговите цели. Ние сме призовани не само да търсим това, което Той е построил, но да станем част от това построяване. Това е основното търсене на човека, и никой човек няма да намери истинско удовлетворение в нещо друго.

Църквата на последните дни е призована към превъзходство. Ние ще намерим нашето превъзходство когато станем достатъчно свободни, за да преследваме това основно търсене. Ние ще бъдем твърдо натиснати за да посочим някоя църква днес, която не е построена от хора, за да привлича хора. Има поколение, което ще се издигне, което няма да бъде изградено, за да привлича хора, но за да привлича Бог. Това ще бъде най-радикалната преданост, която е била засвидетелствана на земята за почти двадесет века. Ранната църква обърна света с главата надолу със своето послание. Църквата на последните дни ще обърне един обърнат с главата надолу свят в правилната посока.



Издигащото се духовно поколение ще бъдат истинските синове на Авраам. Те ще пресекат бариерата, която предишните поколения не пресякоха, и ще завладеят Обещаната Земя. Голяма граница сега взема място в църквата. Ние ще бъдем или част от поколението, което загива в пустинята, или от онова, което преминава нататък. Притежаването на вярата да бъдат различни ще бъде една от разграничаващите характеристики на онези, които побеждават.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница