Превъзходното Величие на Неговата Сила От Рик Джойнър

Мъдрост за строене

Някои, които са в това несигурно състояние на нечиста близост обикновено ще отхвърлят този вид увещание защото то поражда в тях неудобен страх. Обаче, Писанията са ясни, че ако нямаме правилният страх от Бог ние ще се отклоним от пътеката на живота. Преспокойно може да бъде, че липсата на чист и свят страх от Господа е редна от най-големите причини за нечисто поведение в голяма част от съвременната църква днес. “И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото” (Пр.16:6). “Блажен е онзи човек, който се бои (от Бог) винаги, а който закоравява сърцето си, ще падне в бедствие” (Пр.28:14).

Едно от най-язвителните библейски порицания за състоянието на човечеството, Рим.3:10-18, което е съставено от цитати от Стария Завет, приключва с причината за тази голяма поквара: “Пред очите им няма страх от Бога” (ст.18). Еремия сравнява липсата на страх от Господа с оставяне на Господа: “Твоето нечестие ще те накаже, и твоите изобличения ще те изобличат; познай прочее и виж, че е зло и горчиво нещо дето си оставил Господа своя Бог, и дето нямаш страх от Мене, казва Господ, Йеова на Силите” (Ер.2:19).

Има понятие, което мнозина са възприели, че този страх е просто страхопочитание, или уважение, спрямо Бог. Безспорно това се подразбира, но ние трябва да разберем, че това е страхопочитание и уважение до най-високата степен. Когато и Старозаветните и Новозаветните светии се срещаха с живият Бог, ние ще бъдем силно стиснати да наречем техните реакции просто страхопочитание или уважение – те бяха толкова изплашени, че бяха изненадани, че са живи след това!

Йоан, любимецът, беше най-добрият приятел на Господа; това приятелство му спечели привилегията да облегне главата си на Неговите гърди, отпускайки се на Господа в чудесна картина на интимност. Все пак, близо в края на живот прекаран във вярна служба на Него, когато той срещна възкръсналият Господ, той падна на земята “като мъртъв човек” (Откр.1:17). Никой, който няма истински страх от Господа не Го е видял такъв какъвто е.

Както псалмистът заявява, “Страхът от Господа е началото на мъдрост” (Пс.111:10 КJV). Исая казва, “Страхът от Господа е неговото съкровище” (Ис.33:6 KJV). Пр.2:1-5 съединява тези две велики мисли заедно в едно от най-великите библейски увещания.

Сине мой, ако приемеш думите ми и запазиш заповедите ми при себе си,

така щото да приклониш ухото си към мъдростта и да предадеш сърцето си към разума,

ако приемеш благоразумието и издигнеш гласа си към разума,

ако го потърсиш като сребро и го подириш като скрити съкровища,

тогава ще разбереш страха от Господа и ще намериш познанието за Бога.

Мъдростта е голямо съкровище. Съкровището не се намира просто чрез налагане на земята, нито расте на дърветата. Това, което прави нещо съкровище е, че то се достига или рядко, или много трудно. Мъдростта е такова съкровище. Тя трудно се намира и лесно се изгубва. Дори Соломон, най-мъдрият човек ходил някога на земята докато Самата Мъдрост дойде, загуби своята мъдрост и я намери в края на живота си. Когато намерим истинска мъдрост ние ще намерим страхът от Господа. Когато загубим страхът от Господа ние загубваме мъдростта, без значение колко знание или разбиране имаме.

Разбираемо е, че има толкова голямо объркване относно страхът от Господа . истинската привлекателност от страхът от Господа е рядкост. Малцина имат желание да платят цената за да го търсят, а това е нещо, което ние трябва да търсим. Мъдростта никога няма да дойде при онези, които не я търсят, и тя бързо ще бъде загубена от всички, които не я ценят истински. А началото на цялата мъдрост е правилно да се страхуваме от Господа.

Ако ти знаеш със сигурност, че е имало златна жилка в задния ти двор, която може да снабди всички твои нужди през останалата част от живота ти, ти би бил благоразумен да напуснеш работата си и да оставиш всичко друго настрана за да копаеш докато го намериш. Обаче, има съкровище по-велико от този залеж, което майката поставя на много от нашите полици за книги, често само събиращо прах – Библията!

Познаването на истината без да се живее носи само осъждение. Ние можем да се чувстваме сигурни в нашето състояние защото сме имали известни духовни преживявания, или посещаваме редовно църква, плащаме десятъци, или подчиняваме себе си на други духовни дисциплини, но Господ многократно предупреждаваше в поученията Си, че мнозина, които знаят истината, и дори вършат велики дела, няма да влязат в царството.

Ако сме като глупавите девици и пренебрегнем това да държим съдовете си пълни с масло, когато Той дойде ние ще бъдем в най-отчаяното положение.тези глупави девици бяха вярващи, които Го чакаха да дойде. Това може да е добро време да проверим и да видим колко масло има в собствените светилници!

Едно от най-великите съкровища, което човек може да притежава е истинският страх от Господа. Всички други благосклонности и благословения се закрилят от това благословение. Ако наистина имаме сърце страхуващо се от Господа, ние ще прекараме времето си като Го търсим. Колко от нас в действителност прекарват повече време пред телевизора всяка седмица, или дори във вестника, вместо в Библията, или в молитва.

Мнозина престават да прекарват време в своите Библии, или в молитва, просто защото е било толкова сухо, че те не чувстват, че има голяма полза от това. Но това е почти сигурно както са започвали дори големите християнски проповедници. Разликата е, че те са имали такава вяра, че съкровището е било там, че не са спирали да копаят докато не го намерят. Съкровището не лежи на повърхността, и то винаги ще бъде трудно да се придобие. Но кой го смята за достатъчно разкошно за да даде каквото се изисква за да го намери? “Слава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава е на царете да издирват работите” (Пр.25:2).

Мнозина от нас, особено в Запада, са били разглезени от едно лесно спасение. Това не означава, че ние можем да направим нещо за да се доберем до спасение, но има условия за приемане, които рядко се проповядват в Запада. За първите три века на църквата, това обикновено изисквало жертвата, или най-малко рискът от загуба, на всичко, което някой притежавал за да стане християнин. В тези времена това дори включвало самият живот.

След като църквата била институционализирана от държавата, онези, които отхвърляли догмата на държавните институции и на църквата често претърпявали същото преследване, дори и в сегашно време в много страни. Ние трябва да бъдем много благодарни за религиозната свобода, която сега повсеместно имаме в Запада, но тя е много формална. Ако я вземем за даденост тя почти сигурно ще бъде загубена. Но дори по-лошо от това е, че ако нашето спасение е даденост ние можем да бъдем в опасност да го загубим, без значение колко религиозна свобода имаме.

Често сме проповядвали и за спасението и за християнския живот, че се отразяват на нашата склонност за удобство, което води до въпроса дали нашите понятия за спасение или християнски живот са дори библейски или не. Трагично, но мнозина са накарани да се чувстват духовно удобно въпреки че техният вечен живот е в опасност.

Преди няколко години ми беше казано във видение, че църквата в Америка е почти напълно неподготвена за трудности, а тези големи трудности са дошли. Аз знаех, че времената на безпокойство няма да бъдат трудни за онези, които са приготвени за тях. През годините след като получих това слово, аз дойдох до разбиране, че тази подготовка основно е ходене в библейският страх от Господа. Можем да видим това в многото обещания, които са дадени на онези, които се страхуват от Него.

Наистина Господ Йеова няма да направи нищо без да открие своето намерение на слугите си пророците (Ам.3:7).

Би ли желал да бъдеш един от онези, на които Господ открива Своя таен съвет преди да направи каквото и да е? Пс.25:14 казва, “Интимното благоволение на Господа е с онези, които Му се боят.” Единствената характеристика, която е дълбоко очевидна в живота на всички пророци беше чистият и свят страх от Господа. Може точно да се каже, че страхът от Господа е основата на пророческото служение, и трябва да бъде очевиден във всички, които желаят да знаят тайната на Господа.

Ето, окото на Господа е върху онези, които Му се боят, върху онези, които се надяват на Неговата милост (Пс.33:18 KJV).

Разбира се, Господ познава всичко, което се движи по земята, но тази фраза, окото Му да е върху някого, разкрива специална привързаност и грижа. Давид дава това увещание в Пс.34:

Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.

Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.

Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.

Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търпят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро (Пс.34:7-10).

Следващите Писания обещават това, което е по-важно отколкото някое земно съкровище, което можем да натрупаме. Насърчавам те да ги прочетеш търпеливо и нека да възбудят в тебе сърце за да търсиш страхът от Господа, така че да можеш да Го видиш и да Го намериш.

Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула за закрила от неприятеля.

В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).

Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си ми наследство каквото даваш на ония, които се боят от името Ти.

Както баща жали чадата си, Така Господ жали ония, които Му се боят (Пс.103:11, 13).

Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта (Пр.14:26-27).

Ще стъпчете нечестивите; Защото те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви В деня, който определям, Казва Господ на Силите (Мал.4:2).

Забеляза ли, че много от обещанията, които са толкова известни днес за да се “изискват,” са с условие да имаме страхът от Господа? Може ли това да бъде причината защо мнозина прекарват безкрайни часове наизустявайки обещанията и цитирайки ги без резултат? Някои дори използват тези обещания за да диктуват заповеди на Господа! Отразява ли това правилният страх от Господа? Предположението често има външността на авторитет, но това е дълбока глупост.
Почитта на Неговото присъствие
Ние можем да имаме чисто сърце за Господа, и все пак още да ходим в глупостта на предположението, точно както направи цар Давид когато се опита да занесе Божият ковчег в Ерусалим (вж. 2 Царе 6:1-11). Ковчегът изобразява славата на изявеното Божие присъствие. Давид просто допусна, че може да докара ковчегът на нова волска кола.

Предпоставката е основана характеристика на предположението, и на онези, които допускат им липсва основен респект от авторитета. Волът изобразява плътската сила, и има мнозина, които вярват, че могат да докарат Божията слава със собствената си сила и мъдрост, дори и никога да не са го казвали. Това предположение не е просто глупаво – то е смъртоносно!

Оза беше верен и добър човек. Той, също, очевидно имаше сърце за Господа. Когато волската кола почти се беше преобърнала, Оза протегна ръката си за да задържи ковчегът. Това изглежда много благородно нещо, но гневът на Господа пламна против Оза така че Той го порази мъртъв! Оза, означава “сила,” и той мислеше, че можеше със собствената си сила да задържи Божията слава – ужасно предположение, за което той плати със своя живот. Въпреки това, Давид постави сцената за такава катастрофа чрез начина, по който опита да докара ковчегът.

Давид първо се разгневи, но после стана мъдър: “И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: ‘Как ще дойде Господния ковчег при мене?” (2 Царе 6:9). Това беше мъдрост за Давид да се страхува от Господа. Също беше мъдрост за него, че не се предаде поради тази единствена грешка, въпреки че беше толкова трагична.

Господ излива Своя Дух днес както изглежда по безпрецедентен начин. Има много “Давидовци,” които Го търсят и имат голяма страст да видят Неговото присъствие върнато в църквата, и Господ иска да дойде. Обаче, мнозина са победени от същата грешка, която направи Давид. Небрежието, и дори високомерието, с които някои са започнали да управляват Неговото присъствие са приготвили пътят за ужасни последствия, ако няма бързо покаяние.

След избухването на Господа при Фарез-Оза, Давид спря всичко докато търсеше Господа за да познае начинът, по който Той желае да се движи. Той доведе свещениците, които трябваше да носят ковчегът според предписаният начин. После, вместо да се опита да използва волът за да Го донесе в Ерусалим, Давид пожертва един вол и угоени телци на всеки пет крачки (вж. ст. 13). Ние никога няма да донесем славата на Господа в църквата чрез собствената си сила. Ако сме мъдри ние ще пожертваме на Господа каквато и сила да имаме, точно както увещава Павел:

И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

И недейте се съобразява с тоя век ( Или: свят )., но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил (Рим.12:1-3).

Когато имаме истинският и свят страх от Господа, ние няма да се страхуваме от нищо друго на тази земя. Доказателството, че имаме истинският страх от Господа е, че не се страхуваме от това, от което светът се страхува. Бог никога не изгубва избори защото Той дори не участва в тях! Неговата политика в нашата страна няма да бъде диктувана от Вашингтон. Но онези, които имат власт от Бог чрез молитва, могат да диктуват политиката във Вашингтон, без значение кой е на службата. “Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар” (Ис.33:22 KJV). Тук виждаме, че Господ е всичките три отрасъла на правителството.

Когато църквата стане като Данаил, тогава Той ще се справи с правителството както направи с Навуходоносор. Този човек беше дори по-коравосърдечен от най-презираните съвременни деспоти. Той разруши Ерусалим, храмът, построи си голям златен идол, и дори имаше прищявка да унищожи множества. Обаче, той се поклони на коленете си когато видя силата на Бога на Данаил. Когато ние, както Данаил, откажем да се оскверним с ястията и питиетата на езичниците и да се поклоним на техните идоли, но се покланяме на Господа открито, без значение от последствията, Той ще ни даде мъдрост и сила, които ще обърнат езичниците, и ще ги накарат да превият своите колене пред нашия Бог.

Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!

Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

А това "още веднъж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

защото нашият Бог е огън, който пояжда. (Евр.12:25-29).

Ние имаме царство, което не може да бъде поклатено, без значение от изборите, войните, революциите, или дори от природните бедствия. Ако ние се клатим когато светът се клати това е защото сме съградени на погрешната основа.

Затова, така казва Господ Иеова: Ето, полагам в Сион камък за основа, Камък, отбран, скъпоценен, краеъгълен, за твърда основа; Който вярва в него не ще прибърза да бяга (Ис.28:16).

Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават На Давидовия престол и на неговото царство, За да го утвърди и поддържа, Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това (Ис.9:6-7).

Духовна власт

Властта на царството

Господ казва, че “жетвата е свършекът на века” (Мат.13:39). Тази жетва е пожънване на всичко, което е било посято, както на доброто така и на злото. Най-славната, и мощна църква скоро ще се изправи пред най-дълбоката тъмнина. Силите на култовете и на Ню Ейдж нарастват драматично, но Господ не е оставил Своите хора без сила за да срещнат тази зла атака. “Когато врагът дойде като потоп, Духът на Господа ще издигне знаме срещу него” (Ис.59:19 KJV). Когато култовата свръхестествена сила е нараснала, свръхестествената сила дадена на църквата се е увеличила дори повече.

Култовете са започнали да приемат свръхестествено откровение за християнски лидери за да започнат систематични атаки срещу тях. Господ е започнал да издига пророци за да разпознаят плановете на врага, така че църквата да може да започне да му устройва засада преди той да се опита да изпълни своята зла стратегия. Това се случва с голяма честота и дава на онези, които са отворени за това служение значително предимство в битката.

Ние не трябва да се държим като слаби пред врага. Господ издига армия, която ще ходи нападателно, която ще атакува крепостите на врага с оръжията, които са божествено мощни. Ние не трябва да се свиваме от страх пред Ню Ейдж и другите култове, но да ги видим като жетвени полета.

Обаче, когато напреднем към заключението на този век, конфликтът между светлината и тъмнината ще стане много свръхестествен. Денят на свръхестествената неутралност свърши. Ако не познаваме истинската сила на Божия Дух, ние все повече ще ставаме обект на силата на врага. Онези, чиито страхове или доктрини ги водят да избягват дори свръхестествената сила на Бог ще намерят себе си, и своите деца, лесна плячка на злата свръхестествена сила.

Ние трябва да познаем природата на битката, в която сме, и да се сражаваме така че да спечелим. Ние сме дошли до времето когато Сатана и неговите армии ще бъдат изхвърлени от небето и ще дойдат долу на земята с голям гняв. Те няма да се сражават честно и няма да се сражават по човешки начин – те ще се сражават с всяко късче сила, което имат. Църквата трябва да бъде екипирана с всяко късче сила, която Господ е предназначил да имаме за да водим ефективно тази битка.

Изпитите не са заради Господа; Той вече знае това, което е в нашето сърце. Те са заради нас. Изпитите не са предназначени просто за да ни открият какво има в нашите сърца, но за да променят сърцата ни. Изпитите ни формират в съдовете, които са годни за употреба от Господарят. Първостепенният изпит, който всеки един призован да ходи в истинска духовна власт трябва да премине е изпитът на отхвърляне.

Изпитът на отхвърлянето трябва да е бил най-трудният урок, който Самият Господ издържа. Не само че Той издържа напускането на почти всички Свои ученици когато най-много се нуждаеше от тях, но Той издържа и изоставяне от Татко когато понесе греховете на света. този, Който беше призован в най-великата позиция на власт трябваше да премине през най-трудният изпит на отхвърляне. Това е защото властта основно е свързана с това как се отнасяме с другите хора, и Господа, когато са ни били дадени сила и влияние. Този изпит ще раздели онези, които остават истински защото тяхното сърце е истинско, от онези, които остават покорни толкова дълго колкото е целесъобразно политически. Колкото по-голяма е духовната власт, в която сме призовани да ходим, толкова по-голям ще бъде обикновено изпитът в нашия живот.

Всяка власт, сила и господство бяха дадени на Исус защото Той беше напълно покорен. На нас ще ни бъдат поверени власт сила и господство до степента, до която сме покорни. Истинското служение на Исус е служение със сила, Той “започна да върши и да учи” (Деян1:1). Ние сме призовани да бъдем като Него и да вършим делата, които Той вършеше. Трябва да имаме сила за да вършим това. За да ни се повери тази сила ние трябва да се докажем верни. Ние трябва да обичаме истината повече отколкото обичаме човешкото одобрение и признание. Ние трябва да я обичаме дори повече от собствения си живот.

Може да има извратено насилие в силата. Често е казвано, че “Силата извращава, а неограничената сила извращава неограничено.” Има истина в това, което е причината защо трябва да бъдем изпитани толкова съвършено преди да ни се повери истинска сила.

В това време същото така и има голямо освобождаване на фалшива сила в Ню Ейдж и другите култове. Те наблягат на свръхестествени преживявания, които са демонични по произход, които съответстват на подобни библейски преживявания. Те наподобяват силата, в която мъжете и жените на Бог са призовани да ходят. Разбира се, единствената причина защо има фалшиви пари е защото има истински. Сатана използва това за своите собствени цели, но Господ позволява това за да изпита онези, които трябва да ходят в повече сила за да вършат Неговото служение за последните дни.

Такова нарастване на демоничната активност съществува защото има нарастване на истинската. Това е предназначено да обърка църквата така че тя да отхвърли истинските дарби и преживявания. Сатана знае много добре влиянието, което тези дарби имат в подпомагане на църквата да извърши Божията цел в този последен час. Сатана се опитва чрез тази демонична активност да прелъсти християни, които са призовани да ходят в свръхестествена сила, но които са често отхвърляни или не разбирани от църквата и не познават или не разбират силата за служение на Святия Дух. онези, които не се справят добре с изпита на отхвърляне винаги ще бъдат уязвими за прелъстяване от врагът.

Отхвърлянето идва до всеки мъж и жена на Бог. Той позволява то да дойде върху Неговите служители за да могат те да бъдат по-пълно идентифицирани с Него. Най-благородният и чист Човек, Който някога е ходил по земята беше постоянно отхвърлян, презиран, наклеветяван, и накрая дори предаден, отречен и изоставен от Собствените Си най-добри приятели. Както Той обясни, учениците не са по-горни от Своя учител; ако това се случи с Него ще се случи и с нас. Но това е нашият удобен случай! Най-голямото отхвърляне е когато най-голямата любов може да бъде демонстрирана.

Колко от нас, ако знаем, че на следващият ден всички наши най-добри приятели ще се отрекат, че някога са ни познавали, би ни се харесало да прекарат последната вечер с тях? Той дори изми краката им. Исус обичаше Своите Си без значение от тяхното поведение. Той беше верен дори когато те не бяха. Няма по-голяма възможност за нас да пораснем в истинската любов на Бог от това когато сме отхвърлени или поругани. Исус помоли Татко да прости на онези, които Го разпънаха. Стефан се молеше за същото прощение за онези, които го замерваха.

Бог е любов и онези, които служат в Неговия Дух ще служат в любов. Колкото по-голяма е любовта, толкова по-голяма сила може да ни бъде поверена. Бог позволява отхвърляне в нашия живот за да спомогне да ни раздели от собствените ни зли мотиви и за да ни даде възможности да растем в Неговата любов. Ако се чувстваме отхвърлени когато хората ни отхвърлят това само разкрива, че ние все още не сме мъртви за този свят – невъзможно е за мъртъв човек да се чувства отхвърлен! Отхвърлянето съпровожда истинското служение и отхвърлянето е една от най-големите възможности да се оперира в истинско служение, което е да се демонстрира истинската любов на Бог. Да бъдем способни да се справим с отхвърлянето без да бъдем засегнати е една от най-големите демонстрации на духовна зрялост, което е просто Христоподобност.

Мнозина, които са били призовани като истински пророци на Бог са били прелъстени от врагът защото са отказали протекцията и покриването на останалата част от тялото на Христос. Тези често отказват покриването на църквата защото лидерството на църквата не ги разбира и понякога ги отхвърля. И отново, Господ позволява това неразбиране защото научаването да се справя правилно с отхвърляне и власт е съществено за някой, който ще носи величествената сила и отговорност на притежаване на свръхестествено знание или откровение.

Много от това, което се нарича “проницателност” в църквата днес е в действителност подозрение, често мотивирано от ревност или териториално запазване. Това е причината защото толкова много добри и истински служители са атакувани от други християни. Всичко друго освен любов ще изопачи нашата проницателност, поради това Павел обяснява на филипяните, че “любовта ви трябва да бъде все повече и повече изобилно просветена и проницателна във всичко” (Фил1:9).

Бог е любов, и ако ще говорим за Него ние също трябва да пребъдваме в Неговата любов. Неговата любов понякога е строга; понякога Неговата любов е тази, която носи дисциплиниране, но това все още е любов. Дори Божият съд е изява на Неговата любов. Ние ще имаме истинска духовна власт единствено в области, където Той ни е дал Своята любов. Само когато служим от основата на Неговата любов нашето служение ще бъде истинско.

Рим.11:29 заявява: “Защото даровете и призванието от Бога са неотменими” (KJV). Господ е верен дори когато ние сме неверни. Когато Господ даде дарба Той няма да си я вземе, дори ако ние станем неверни или не я използваме. Поради това хора, които могат да имат дарби на изцеление или чудеса могат да паднат в грях или поквара, но дарбите все още ще работят. Същото е истина за пророческата дарба на Духа. Поради това е решително да не съдим за служение според дарбата, но според плодът. Онези, които се движат в силовите дарби и дарбите на откровение, които са засегнати от отхвърляне или бунт могат да използват дарбите на Бог за да доведат деление и да навредят на самата работа на Бог. Това е динамично, което трудно може да бъде разбрано, но се изисква поради верността на Господа.

В Стария Завет на свещеника не му беше позволено да служи, ако имаше струпеи (вж. Лев.21:20). Струпеят е една неизличима рана. Никой не може да докосва човек със струпеи. Същото е истина за нас; когато имаме не изцелени духовни рани другите не могат да се доближат до нас и ние не можем да функционираме в нашето истинско свещеническо служение. Много от нас са свидетелствали на онези, които са проповядвали, пророкували или служили от собственото си отхвърляне, горчивина или други не изцелени рани – това е поквара на тяхното служение. Докато не можем да се справим с отхвърлянето и другите несправедливости без да бъдем наранени, ние не сме готови за духовното свещеничество, което е основата на цялото истинско служение.
Основата на духовната власт
Павел обяснява на Тимотей, “А целта на тази заръка е любов от чисто сърце, добра съвест и нелицемерна вяра” (1 Кор.1:5). Павел насърчи коринтяните да “копнеят за духовните дарби” (1Кор.14:1), но той никога не ги насърчи да направят дарбите своята основна цел. Ние се нуждаем и от дарбите и от силата на Духа, и църквата се нуждае от тях много повече отколкото тя понастоящем разбира. Въпреки това, ние се нуждаем от тях за да служим на наранени хора, а не просто да установяваме нашите служения или да имаме големи конференции. Когато загубим виждането за целта, която е любов, чисто сърце, добра съвест, и нелицемерна вяра, ние ще загубим нашия път.

Всички дарби на Духа оперират чрез вяра, включително пророчеството, и делата на вяра чрез любов (вж. Гал.5:6І. Истинската вяра не е просто увереността, че Бог може да направи известни неща, защо Той желае да ги направи. Страхът е противоположното на вярата, но “в любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда всеки страх” (1 Йоан 4:18). Любовта изпъжда всичко, което спъва движението на Духа чрез нас, и към нас. Любовта е основата, върху която духовната власт, и чрез това, дарбите на Духа, оперират. Напразно е да търсим дарбите докато те нямат основа, върху която да бъдат изградени. Силата на основата определя нивото на сила, което може да ни се повери.

Той изразява Своята любов към нас чрез дарбите на Святия Дух. ние трябва да “копнеем” за дарбите, и да го правим защото обичаме. Исус изцеляваше болните защото ги обичаше и не желаеше да страдат ненужно. Той даваше слова на знание защото обичаше хората и желаеше да им повлияе с реалността, че Бог наистина ги познава. Дарбите на Духа даваха възможност на Исус да прави нещо, не просто да чувства нещо със Своята любов.

Господ дава дарбите на църквата така че ние да можем да бъдем продължения на Неговата любов и да желаем да служим на нуждаещите се хора. Исус вършеше някои от Своите велики чудеса в неизвестност, и тогава Той дори казваше на изцелените да не казват на никого, но да отидат в храма и да принесат благодарение на Бог. Исус не използваше дарбите на Духа просто за да впечатли хората, но защото ги обичаше и ги докосваше в мястото на тяхната нужда.

Ако Исус искаше просто да впечатли хората със силата на Бог, Той можеше да даде на юдеите знамение от небето точно както те искаха. Искайки знамение от небето, юдеите не просто искаха друго чудо, но те искаха Той да направи нещо в небето, да спре слънцето както Исус Навин направи, или да направи сянката да се върне както направи Исая. Господ можеше лесно да направи това, и Той може да го направи и днес, ако иска просто да внуши хората със Своята сила. Внушаването на хората с Неговата сила не е първостепенната причина за дарбите на Духа – любов към хората е причината за тях.

Сатана изкушаваше Исус като се опитваше да Го накара да използва силата на Бог за себични причини, или да свидетелства Кой беше Той. Истината е, че силата, която Му беше дадена беше предназначена да свидетелства Кой беше Той, но беше решително, че Той не трябваше да се опитва да прави това Сам, но трябваше да остави Татко да го направи. Исус беше фокусиран изцяло на прославянето на Татко, а Татко беше фокусиран изцяло на прославянето на Своя Син – никой не се опитваше да се прослави Сам.

Господ използва Своята свръхестествена сила за да потвърди Словото Си и онези, които Той е изпратил, но ние трябва да се доверим на Него да направи това. Всеки път когато търсим дарбите за да свидетелстваме за собствените си служения., ние сме в процес на отпадане от благодатта. Ние трябва напълно да посветим себе си да свидетелстваме за Исус и да направим Неговото име велико, и да оставим потвърждаването на нашите служения напълно на Него.

Мнозина се стремят към чудо защото знаят как това чудо ще повлияе на невярващите роднини или приятели. Истина е, че някои чудеса ще повлияят на невярващите, но мнозина няма да бъдат впечатлени, без значение от това колко са грандиозни те. Дори след като Исус възкреси Лазар от мъртвите юдеите просто търсиха дори повече да Го убият. Когато невярващите са повлияни от чудеса това е чудесно извънредно възнаграждение, но ние ще пропуснем посоката, ако търсим чудеса или силово служение просто за да повлияем на хората. Аз рядко съм виждал Господ да върши велико чудо когато това е бил първостепенният мотив.
Истинската зрялост е любов
Ние сме изпитвани чрез отхвърляне и неразбиране така че да можем да победим отхвърлянето. Ако ще изпълним целите на Бог, ние трябва да дойдем до нивото където “Христовата любов ни принуждава” (2 Кор.5:14). Любовта не държи сметка на несправедливите страдания и не е мотивирана от отхвърляне, което ни води или до отмъщение или да се опитваме да докажем себе си.

Духовните дарби, които не са мотивирани от любов са “мед, който звънти, или кимвал, който дрънка” (1 Кор.13:1). Дарбите на Духа, които не са основани в любов обикновено са шумни. Те ще дойдат с фанфар и преувеличение, основани на себе повишаване: Медът, който звънти, или кимвалът, който дрънка също така ще направят истинският тромпет много труден за чуване. Но някой, който е принуждаван от любовта на Христос ще бъде погълнат от единственото желание да Го види прославен и почетен.

Истинската любов е толерантна и търпелива. Безспорно има място за призоваване на църквата към зрялост и към покорство на Христос. Това е основна функция на пророческото служение, но това трябва да бъде направено в любов, а не в нетърпимост и нетолерантност. Ние понякога се нуждаем да видим къде точно сме били ние самите преди пет, десет или петнадесет години. Търпеливи ли сме с онези които са на същите нива, на които ние сме били тогава? Даваме ли по-малко благодат на хората отколкото Господ ни е дал на нас?

Голяма част от църквата е незряла защото се предполага да бъде незряла! Едно две годишно дете е незряло и се предполага да бъде такова. Напълно приемливо е за едно две годишно дете да носи памперси. Сега, ако един петнадесет годишен младеж все още ги носи ние имаме проблем. Моето три годишно дете не трябва да се опитва да прави нещата, които седем годишното ми дете може; очаквайки такава зрялост от него само ще го разочаровам, и мога всъщност да спъна неговото развитие. Аз желая то да бъде дисциплинирано, и зряло за своята възраст, но не мога да изисквам повече от това от него. Ние трябва да разпознаваме къде са хората и да ги призоваваме към подходящата дисциплина и зрялост пропорционално с това.

Всяко служение, което работи за екипирането на църквата трябва да бъде внимателно да не поставя своите лични очаквания върху църквата, но търси Господа за Неговите очаквания. Служения, които са били минали предишни отхвърляния, без да са били изцелени от тях, често вземат своята следваща задача с решението да докажат себе си. Това ще ги кара да поставят нереалистичен натиск върху себе си и върху онези в тяхното стадо, което само води до повече неуспехи. Това може да бъде порочен цикъл, който води дълга редица от наранени хора и служение, което е или твърде мъчително или твърде несигурно за да функционира.

И отново, когато знаем, че сме получили нашето поръчение отгоре, и че сме познати от Татко, действително няма значение какво мислят другите хора за нас. Това е освобождение, което е съществено за всеки служител. Ние не можем да функционираме в истинско служение, ако носим някое друго иго освен Господното. Ние не трябва да оставяме себе си да бъдем контролирани от човешки очаквания, но само от Господните. Той не очаква от нас това, което не ни е поверил да извършим.

Исус преживя най-голямото отхвърляне, което светът някога е познал или ще познае. Той беше отхвърлен от света, който Самият Той беше направил. Той дойде в любов, освобождавайки и изцелявайки опресираните, и Той нито веднъж не извърши грях. Все пак, Той претърпя най-жестоката и унизителна смърт, и Той я претърпя за самите тези, които Го убиха. Той обърна най-голямото зло и най-голямата несправедливост, които светът някога е познал във възможността да прости и спаси самите тези, които Го преследваха.

Господ заповяда на онези, които Го следваха да правят същото нещо – ние трябва да вдигаме нашите кръстове всеки ден точно както Той го правеше.ако правим това ние ще имаме силата да победим злото с добро. Всяко зло, което е извършено има уравновесената сила да бъде използвано за добро, което ще освободи хората от злото, което е в тях. Като служители на евангелието ние сме определени да бъдем отхвърляни, но трябва да обърнем всяко отхвърляне във възможност да показваме любовта на Бог.

Поради тази причина Господ позволява всяка рана, която претърпяваме в нашия живот – така че Той може да ни даде власт за изцеление в същите тези области. Поради това Павел посочва към своите рани и премеждия когато неговата власт беше поставена под съмнение. Не прахосвай своите изпитания! Те действително са по-скъпоценни от злато. Каква стойност може да бъде поставена някога за едно единствено изцеление?

Има място, при което хората отхвърлят любовта и милостта на Господа до степента, до която те стават непоправими – означаващо, че те са отвъд помощта. Това се случи с Юда. На това място, Божията милост е заместена с осъждение. Но ние трябва да разберем, че “милостта тържествува над съда” (Як.2:13).

Божието търпение към хората обикновено много надвишава това, което сме желали да извършим преди произнесеният съд. Точно както почти всеки родител ще бъде далеч по-търпелив със собствените си деца отколкото ще бъде с другите, Господ обикновено е далеч по-търпелив с хората защото те са Негови деца. той изпрати Собствения Си Син за да бъде мъчен и убит за тях защото Той ги обича. Ако Синът на Бог можа да претърпи жестокостта и несправедливостта, които претърпя заради нас, колко повече ние трябва да желаем да страдаме за продължаването на Неговото велико спасение?