Превъзходното Величие на Неговата Сила От Рик Джойнър

Систематичните атаки на чародейството

В тази стратегия ние можем да видим, че целта на врагът е да ни ослаби така че ние да започнем да изоставаме назад; тогава много лесно можем да бъдем откраднати. В Писанията амаличаните са преобраз на Сатана и на неговите орди. Практиката на амаличаните беше да атакуват слабите и/или беззащитните. Когато станът на Израел обикаляше пустинята, амаличаните открадваха онези, които изоставаха от останалата част от станът.

Поради това на Израел им беше казано, че ще имат вечна война с амаличаните. Когато на царете на Израел им беше заповядано да се бият с тях, също им беше заповядано напълно да ги унищожат и да не вземат никаква плячка. Ние имаме вечна война срещу Сатана и не можем да вземем никакви пленници. Нито можем да използваме това, което е негово в службата на Бог.

Когато цар Саул не се покори и остави жив Агаг, цар на амаличаните, и запази нещо от плячката “за да го принесе в жертва на Господа,” това изобразяваше най-глупавият неуспех за всеки лидер на Божиите хора. В онези дни оставянето на съпернически цар жив след битка беше правено само поради две причини: за да го направят или съюзник или слуга.

Не беше случайност, че амаличанин беше този, който уби Саул и после занесе новините за неговата смърт на Давид. Този амаличанин си мислеше, че новините щяха да се харесат на Давид, но Давид беше проницателен и го уби (вж. 2 Царе 1:1-16). Ако ние не се покорим на Господа и не унищожим напълно врагът, с който се сражаваме, накрая той ще ни унищожи. Не може да има никакъв съюз с врагът; той трябва да бъде напълно унищожен. Ние не трябва да бъдем достатъчно глупави да мислим, че можем да използваме врагът като наш слуга; в своята измама той бързо ще обърне масите.

Чародейството е било използвано срещу църквата. Мнозина, които не са успели да го разпознаят са се провалили, изгубили са своето видение, служенията си, семействата си и дори животите си. Това не е сензационно, това е факт. Павел казва, че ние не се борим с плът и кръв, но с началства и власти (вж. Еф.6:12), а борбата е най-близката форма на сражение.

Врагът ще се сражава; той ще се бори с нас; ако ние решим, че просто няма да се сражаваме ние ще бъдем приковани! Християнинът няма никаква възможност да избира дали иска или не иска да води духовно воюване, ако иска да оцелее. Но как да се сражаваме с това чародейство? Първо трябва да погледнем на основният принцип за духовно воюване изискван за всяка победа.

В книгата Откровение, виждаме, че светиите побеждават Сатана чрез 1) кръвта на Агнето, 2) словото на своето свидетелство, и 3) не обичаха живота си толкова,че да бягат от смърт (вж. Откр.12:11 KJV). Ние побеждаваме чрез кръвта на Агнето когато установим нашата позиция върху това, което Той вече е извършил за нас чрез кръста. Победата вече е била спечелена и няма никакъв начин, по който можем да загубим, докато пребъдваме в Него.

Словото на нашето свидетелство са Писанията. Всеки път когато врагът предизвикваше Исус, Той просто отговаряше с Писание, отговаряйки на вражеското изкушение с Божията истина. Словото на Бог е “мечът на Духа;” с него ние можем да отблъснем ударите от неговите измамни думи, също и да го атакуваме. От всичките части на всеоръжието, които са ни заповядани да облечем (вж. Еф.6:10-18), мечът е единственото нападателно оръжие.

Това, че те “не обичаха живота си толкова, че да бягат от смърт,” разкрива пълното посвещение да Го следват без значение от цената. Ние сме призовани да вдигаме кръста си ежедневно, да правим всичко заради евангелието, да не живеем повече за себе си, но за Него. До степента, до която оставаме себецентрирани ние ще бъдем уязвими за вражеските атаки.

Когато счетем себе си за мъртви за този свят, като разпънати с Христос, тогава врагът повече няма да има никакъв достъп до нас, защото той повече няма достъп до Него. Ако ние сме мъртви за този свят, какво може да бъде направено на един мъртъв човек? Невъзможно е мъртвият да бъде засегнат, да бъде изкушен, да се страхува, или да търси лесният изход, тъй като вече е платил крайната цена.

Всичко това се изисква за всяка духовна победа. Всичко по-малко ще завърши в по-малко от победа. Ние можем да направим случаен, колеблив напредък, но рано или късно ще бъдем бутнати назад. Но е ясно, че в края на века ще е армия на Бог издигната, която няма да се установи за случаен напредък – те ще се посветят да се сражават и няма да спрат докато нямат пълната победа над врага, която е обещана.

Разбираемо е, че пълната победа няма да бъде установена без личното завръщане на Господа, но ние трябва да се сражаваме докато Той дойде и да се сражаваме да вземем всяко парче земя, което можем, докато Той се яви и ни вдигне за да се върнем с Него и да завърши битката. “Господня е земята и всичко, което има в нея” (Пс.24:1). Докато земята не бъде напълно възвърната от господството на Сатана нашето сражение не е свършило.

Никой от нас няма да се сражава за да спечели, ако ние не вярваме, че победата е възможна. Много поучения са били провъзгласени в тялото на Христос, които заявяват провалът на църквата в краят. Цялото пророческо свидетелство на Писанието е, че Господ, църквата, и истината ще надделеят. Сатана е изхвърлен на земята, той ще дойде с голям гняв и ще има време на неприятности каквито светът никога преди не е познавал – но ние ще спечелим!

Ис.14:16-17 казва, че когато видим Сатана ние ще започнем да се чудим на жалката природа на този, който е причинил толкова много неприятности! Този, Който е в най-малкият от светиите е много по-велик отколкото е той, или от неговите антихристи. Тези времена не са за да се страхуваме – това е нашият шанс! Както Ис.60:1-2 заявява, когато тъмнина покрие земята, славата на Господа се явява на Неговите хора. Тъмнината само ще направи Неговата слава да изглежда по-блестяща. Ние трябва да започнем да се сражаваме за да спечелим, да не даваме повече земя на врага и да вземем обратно това, което той е откраднал.

За да се борим ефективно с чародейството ние трябва да решим, че ще се съпротивяваме на Сатана докато той побегне от нас. Нашата цел е повече от това просто да изгоним врагът от собствения ни живот; тогава ние желаем да го преследваме докато той е изгонен от всеки един в когото той е установил крепост. , по които можем да се борим с тези седем специфични области на сатанинската атака чрез чародейство:

1) ОБЕЗСЪРЧАВАНЕ. Обезсърчаването никога не идва от Бог; Той е авторът на вярата и надеждата, които никога не разочароват. Той ни дисциплинира когато е нужно, но никога не го прави като ни изпълва с обезсърчаване. “Мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна” (Як.3:17). Обезсърчаването никъде не е наричано като мъдростта, която слиза отгоре и то не е плод на Духа. Ние трябва да се научим бързо и инстинктивно да отхвърляме обезсърчаването и да не му даваме място в нашите мисли. Ние ще бъдем водени от това, което мислим или чувстваме. Ние трябва да пленим всяка мисъл и да подчиним всички на Христос; ние не трябва никога да позволяваме на обезсърчаването да диктува нашия курс. ВЯРАТА е плодът на Духа и щитът от нашето всеоръжие, който среща обезсърчаването. Ако започнем да се обезсърчаваме това е защото сме изпуснали нашият щит. Вдигнете го отново!

2) ОБЪРКВАНЕ. Запомни, че “Бог не е авторът на объркването” и това, с което ти започваш да се спогаждаш не идва от Бог. При военните, един от първостепенните елементи на битката, с който един войник е обучаван да се разправя е объркване. Много малко битки, или завършени проекти, ще вървят точно както са планувани. Същото е истина в духовното воюване. Дисциплинираният войник, който разбира този аспект от воюването се обучава да използва объркването в собствена полза. Той не допуска това да увеличи обезсърчаването му, но започва да предвижда и търси възможност да спечели предимство над врага. Ние трябва да научим, че объркването е част от битката и да не бъдем изненадани или въздействани от него. Нашата решителност да стоим и да се сражаваме бързо ще разсее този аспект от атаката.

3) ДЕПРЕСИЯ. Бог даде на Каин най-ефективното лекарство за депресия: “И Господ рече на Каин: ‘защо си се разсърдил? И защо е навъсено лицето ти (древният израз за депресия)? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, греха лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш’ ” (Бит.4:6-7). Понеже депресията обикновено е резултатът от позволяването на обезсърчаването и объркването да ни накарат да се отдръпнем дори от нашите основни духовни дисциплини, такива като четене на словото, молитва, общение, и т. н., вземането им отново с решителност почти винаги ще започне да обръща водещата надолу спирала. Ако се фокусираме да правим това, което сме били призовани да правим, ние ще можем да се отървем от грехът, който толкова лесно ни заплита.

4) ИЗГУБВАНЕ НА ВИДЕНИЕТО. Тази атака също може да бъде обърната в наша полза и използвана като възможност. Когато започнеш да губиш своето видение, предай се да засилиш видението си. Пусни корените си по-надълбоко и установи своята цел дори по-непоколебимо върху словото на Бог. Когато Бог започва да ни води в цел ние ще забележим как ни говори. Прегледай всичките начини, по които те е водил и претърси Писанията за да установиш дори по-непоколебимо Неговото водителство.

Преди всичко, дръж своя курс! Не променяй курса си докато не можеш ясно да видиш новият курс. През Първата Световна Война една от най-ефективните тактики на врага беше да постави димно прикритие пред съюзническите конвои. Когато конвоите влезли в пушека и загубили виждането си, те започнали да се обръщат при всеки възприеман звук или каприз; последвалите сблъсквания потопили повече кораби отколкото вражеските торпеда.

Съюзниците накрая разработили проста стратегия за да преодолеят това, която ще работи и за нас. Когато влезли в димът всеки кораб държал своя предварителен курс без да се отклонява. Скоро всички те плували от другата страна под ясно небе. Същата стратегия ще ни даде възможност много бързо да избягаме от това, което помрачава нашето виждане. Когато загубиш своето видение просто дръж курса си и продължавай да вървиш напред.

5) ДЕЗОРИЕНТАЦИЯ. Като инструктор на летящ апарат, първото нещо, на което аз учех един пилот беше, че когато лети на апарати, не може да се довери на своите чувства и трябва да не ги зачита. Ако в условията на апарата, един пилот се опитва да лети чрез своите чувства, той бързо ще загуби контрол над самолета. Когато си заобиколен от облаци, ти може би летиш съвършено направо и на висота, но да чувстваш, че се обръщаш. Ако реагираш на това чувство, ти ще започнеш да се обръщаш, губейки курса или може би обръщайки самолета с главата надолу.

В изпитание проведено от FAA, група пилоти летели в условия на апарат без обучение за апарата, и 100% от тях загубили контролът на техните самолети когато се опитали да разчитат на своите чувства за ръководство. Вярвам, че същото е истина за християни, които влизат в духовни условия на намаляване на видимостта или “духовни облаци,” и се опитват да разчитат на своите чувства за ръководство – те ще загубят контрол.

“Апаратите,” които са ни били дадени за да ходим чрез тях се намират в Библията. Ние не ходим чрез чувства, но чрез вяра в сигурното свидетелство на словото на Бог. Словото на Бог ще ни държи ориентирани и в курс, ако сложим доверието си в него въпреки че нашите чувства ни карат да направим иначе.

6) ОТДРЪПВАНЕ. В неотдавнашната война в Персийския Залив, Пустинна Буря, множеството от жертвите бяха или от тила или от цивилните. Най-сигурното място, на което можеше да бъдеш във войната беше предната линия. Това също е истина в духовното воюване.

Когато си натиснат в битка ти не можеш да викаш за прекъсване. На предната линия ти не можеш да молиш врагът да спре битката защото имаш главоболие или искаш прекъсване за кафе. На предната линия ти знаеш опасностите и не сваляш своята бдителност.

Всеки християнин е на предната линия всеки ден без значение дали му харесва или не. Сатана няма да ти даде прекъсване. Когато започнем да считаме себе си за “цивилен,” или не за войник, ние ще бъдем най-уязвими за неговата атака.

Нито пък някой християнин някога е в запаса. Рядко се водят битки яростно на целият фронт през цялото време. Има времена на оттегляне от сблъсъка, но когато ти знаеш, че си на фронта, дори почивките ти са заети с бдителност, знаейки, че нова атака може да дойде по всяко време. Християните никога не трябва да свалят своето духовно въоръжение и никога не трябва да губят своята бдителност.

Има времена и случаи във воюването за стратегическо оттегляне. Има времена когато ние преангажираме себе си духовно и трябва да се оттеглим, но това не е същото като да се отдръпнем от битката. Дори когато сме преангажирали себе си, оттеглянето трябва да бъде последното нещо, до което прибягваме – армия в отстъпление е в своето най-уязвимо състояние. Ако изобщо е възможно ние трябва да се опитаме поне да държим нашата земя докато нашата позиция може да бъде заякчена.

Казано ни е да даваме благодарност на Бог, “Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос” (1 Кор.15:57), “във всичко това сме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил” (Рим.8:37), и че Той “винаги ни води в победно шествие в Христос” (2 Кор.2:14). Провалът не е възможен в Христос. Ние ще спечелим победата в това, което Той ни води да правим. Единственият начин, по който можем да се провалим е да се оставим.,

Дори когато открием, че сме постъпили самонадеяно без да сме упълномощени от Бог, ние не се предаваме, а се покайваме. Има разлика между това да се предадеш и да спреш за да се покаеш. Едното е провал; другото е приспособяване, което винаги ще завърши в по-нататъшни победи. Покаянието идва поради истината, която ни освобождава; провалът ще завърши в духовен затвор под силата на врага.

7) ОТЧАЯНИЕ. Първото наблюдение на Господа отнасящо се за човека беше, че не беше добре за него да бъде сам. Ние сме общителни създания и когато се оттеглим от общение ние обикновено ще потънем в най-дълбоките ями на безнадеждност – отчаяние. На това място във водещата надолу спирала ние трябва да се върнем към общение и да спомогнем обърнем пързалката или ще се провалим.

Чародейството основно е практиката на проклинане на други. Това проклинане идва не само чрез култове или изкуства за черна магия, но може дори да дойде чрез онези, които ни обичат, имат добри намерения, и се опитват да ни благословят, но го правят като се опитват да ни контролират. Чародейството е вкоренено в манипулиращ и контролиращ дух, без значение от кого идва.

Майката, която манипулира своя син или дъщеря като ги оженва според своя избор прави това чрез чародейство, а такива взаимоотношения обикновено трябва да бъдат поддържани чрез манипулация и контрол. Молитвената група, която използва молитви за да изобличава другите клюкарства за да манипулира; това не е молитва – то е чародейство. Много от това, което е написано в името на християнския журнализъм като опит да се държи църквата информирана е клюкарство, използвано за неетично влияние или манипулация – това също е чародейство.

Духовни лидери, които използват манипулация, обвинение или контрол за да изградят своите църкви или служения оперират във фалшива духовна власт еквивалентна на чародейство. Много от това, което е поучавано в бизнес училищата е форма на манипулация или контрол, което е чародейство. Много от стратегиите, които църквата е заела от светския журнализъм и светът на бизнеса са донесли чародейство в лагера, и това трябва да бъде отстранено, ако ще бъдем свободни за да извършим нашата цел за този час.

Много от яремите и човешките очаквания имат някаква сила на манипулация и чародейство прикрепени към тях, които врагът е установил като крепост за да противоречи на призванието на Бога в нашия живот. Това не е позволение да не зачитаме очакванията на нашите родители, учители, работодатели, и т. н. Ние сме били познати от Господа преди да се родим, и Той е поставил много от тези влияния в нашия живот за да ни помогнат да ни направляват към нашата цел в Него. Но някои от яремите и очакванията, които добронамереният родител, учител или треньор поставя върху нас трябва да бъдат отхвърлени. Яремите, които са поставени върху нас, които не са от Господа ще станат ясни, когато дойдем до познаване на нашето призвание и цел в Него – истината ще ни освободи.

Единственият ярем, който ние трябва да вземем е яремът на Господа. Неговото иго е лесно и бремето Му е леко; и когато го прегърнем ние в същност намираме почивка и освежаване вместо натиск и обезсърчаване. Тези форми на “бяла” магия могат да имат също толкова много сила колкото тези, които идват чрез техниките на черна магия. Дървото за Познаването на Добро и Зло има две страни. “Бялата магия” обикновено е вкоренена в добри намерения, но е добрата страна на Дървото за Познаването, чийто плод е също толкова смъртоносен колкото този, който идва от злата страна на това дърво. Бялата и черната магия могат да бъдат различни клони, но те имат един и същ корен и една и съща смъртоносна отрова.

Онези, които са колебливи често ще изопачават топва за да въстават срещу положената Божия власт над техния живот, получавайки справедливото възмездие. Цар Саул е олицетворение за някой, който е ръкоположен от Бог, но отпада от своето място на истинска духовна власт за да оперира във фалшива духовна власт. Цар Давид е олицетворение на истинска духовна власт. Как Давид реагира на Саул? Той желаеше да служи на дома на Саул докато Саул го преследваше далеч. Дори тогава той не си отмъсти, разбунтува, или да се опита да подкопае властта на Саул, но го почиташе като “Господният помазаник.”

Въпреки че Давид беше призован да заеме мястото на Саул той никога не вдигна своята ръка срещу него, но реши, че ако Бог наистина го е призовал Той ще го установи – той демонстрира точната противоположност на манипулиращите или контролиращи духове и чрез това победи злото с добро. Ако Давид беше използвал нечестно своето влизане в царството той щеше почти сигурно да падне в чародейство точно както Саул. Но Давид беше от различен дух.

Тези, които са обект на някоя форма на чародейство обикновено ще усещат ужилванията чрез последователните атаки описани по-горе. Ако ние отговорим на атаката положително, не само можем да освободим себе си от нейното влияние, но също можем да помогнем да освободим и онези, които оперират в чародейство. Манипулиращите и контролиращи духове спечелват вход чрез страх. Страхливите и несигурните са тези, които стават толкова завладявани и контролиране на другите, че използват зло влияние, и се изисква демонстрация на съвършена любов за да се изгонят тези страхове. Моли се за своите нападатели да имат откровение за съвършената любов на Бог. Нашата най-голяма победа е да спечелим онези, които са във вражеската власт, не да ги измъчваме отново.
Нашата слабост
Има един друг източник на чародейство, който може да бъде един от най-неочакваните източници за нашето обезсърчаване, объркване, депресия, изгубване на видение, дезориентация и отчаяние – самите ние! Когато ние използваме манипулация, обвинение или контрол върху другите ние се отваряме за последствията.

Преди да погледнем към другите за да открием източникът ние трябва да погледнем към себе си. Сатана не може да изгонва сатана; ние няма да можем да изгоним чародейството от другите, ако самите ние оперираме в него. Повечето, които са били обект на чародейство са се опитвали да се борят в плътта, в действителност използвайки същият дух. когато ние правим това то спечелва опора в собствения ни живот, която трябва да бъде счупена преди да имаме властта да освобождаваме другите.

Намерението на Татко е да унищожи всяка форма и проява на чародейство опериращи в църквата. Това е сериозно престъпление и няма да продължава да бъде толерирано. Само след като сме били освободени от това ужасно зло ние също ще бъдем освободени да ходим в несравнима сила, която може да бъде поверена само на онези, които ходят в истинска духовна власт.
Глава четиринадесета

Духът на Езавел

Тези с духът на Езавел ще прикрепят себе си към почти всяка помазана църква или служение. Нашата основна цел винаги трябва да бъде да ги видим освободени и изцелени, но ако те не се покаят от своите пътища, трябва да бъдат отстранени или ще прехвърлят всичко от непрестанното обезсърчаване и разрушаване, в нещастни деления, които ще доведат до много дълбоки наранявания.

Първо ние трябва да разпознаем духът на Езавел. Следват характеристики обикновено свързани с този дух: Тези с духът на Езавел:
1.непрестанно ще свидетелстват за себе си чрез своето откровение.

2.често ще търсят постоянно признание; те виреят добре когато са споменавани от амвона или от лидерите, и могат да се засегнат или станат резервирани, ако не са споменавани.

3.ще се опитват да станат близки с лидерите, обикновено чрез ласкателство или внушителни пророчества.

4.рядко ще искат да бъдат във власт, но ще се стремят да бъдат “силата зад трона.”

5.обикновено ще привличат най-слабите членове на църквата, и ще ги заробват духовно с ласкателство и/или внушителни пророчества.

6.ще използват своите духовни роби за да разпространяват клевета, недоволство и деление.

7.често ще се опитват да бъдат сватовници, и тогава ще се опитват да контролират взаимоотношенията, които са сглобили.

8.много често ще имат слаби съпрузи (като Ахав), но ще ги провъзгласяват за много силни, духовни, и велико надарени.

9.ще крадат пророчества от други за да направят себе си да изглеждат добре.

10.обикновено ще се чувстват преследвани.

11.често ще се извиняват и никога няма да признават собствените си грехове.

12.обикновено ще бъдат ориентирани в р5аботата, често ще постят и ще се молят, с цел да бъдат зачитани духовно.

13.често ще имат горчивина, особено към техния баща или към някоя друга авторитетна фигура от мъжки пол.

14.често ще имат повредено разсъждение, което е покрито с псевдо-духовност, което загатва, че само духовният може да ги разбере.

Освобождаване от Езавел
Първо, трябва да разберем, че някой може да има една или повече от тези характеристики, но да няма духа на Езавел. Обаче, ако множеството от тях се отнасят за някой много е вероятно да имаш работа с този проблем. Всички тези са сериозни дефекти, от които някой трябва да бъде изцелен или освободен преди да му бъде поверено служение, или власт в църквата.

Някои теолози и служители вярват, че този дух беше освободен в Градината по времето на падението. Ако е така, вероятно не беше това, което накара Ева да бъде измамена, но напълно може да бъде резултатът от опитана нейния съпруг да прехвърли вината за падението на нея (вж. Бит.3:12). Бог даде заповедта да не се яде от дървото на Адам, не на Ева. Въпреки, че Ева беше измамена от змията, Адам беше този с отговорността. Адам не беше измамен, той просто съгреши. Преди падението Ева беше негова помощничка, след падението беше когато проклятието беше дадено на жената, че “твоето желание ще бъде за съпруга ти, и той ще управлява над теб” (Бит.3:16).

Проклятието на падението е премахнато в Христос. Това беше извършено законно на кръста, но спасението е, което трябва да бъде изработено когато сме освободени от последствията от падението. Първоначалното взаимоотношение между мъжът и жената не беше мъжът, но и двамата да управляват заедно.

Когато сме освободени от последствията на падението, близостта на това взаимоотношение ще се обърне към начина, за който то първоначално е било предназначено. Ние никога не трябва да губим от погледа си нашата цел. Когато дойдем до пълно пребъдване в Христос няма “нито мъж нито жена” (Гал.3:28 KJV).

Трябва да разберем също, че точно както част от проклятието е мъжът да управлява над жената така е и жената да бъде управлявана. Мир и задоволство няма да дойдат и за двамата докато те не бъдат освободени от последствията на падението и могат да ходят в правилно взаимоотношение един с друг.

Може би има главна разлика между водене и управление. Някой може да управлява без да бъде истински , надарен лидер. Истинският, надарен лидер няма да диктува политиката докато води. Обаче, ние знаем, че дори Христос ще управлява народите с желязна тояга когато се върне, но Неговата невяста ще бъде до Него.

В Писанието можем да видим, че на съпругът е била дадена власт над съпругата му поради падението, но никъде не виждаме специфичен духовен мандат за власт да е даван на жените над мъжете, въпреки че имаме примери в Писанието, където жени имат власт. Това не означава, че жените не могат да имат власт с мъжете. Аз имам три дъщери, които са пророчески надарени. Аз се научих бързо колко специфично Господ може да говори чрез тях. По времето когато бяха три годишни те имаха моята грижа когато я желаеха. Те нямаха власт над мен, но имаха власт с мен.

По същия начин църквата няма власт над Христос, и никога няма да има, но ние имаме власт с Него. Като Негова невяста, Неговата цел за нас е да управляваме и да царуваме с Него. Неговата цел е ние да бъдем толкова единни с Него, че да вършим дори по-велики дела отколкото Той вършеше. Всеки съпруг трябва да има същата цел за своята съпруга.

Онези, които са освободени от този дух могат да дойдат до разбиране и да ходят в истинска духовна власт на най-високите нива. Жена, която е освободена от този дух ще стане един от най-красивите и грациозни примери за това, което Ева действително беше предназначена да бъде. Мъж, който е освободен може да стане велик пример на благородство, достойнство и истинска духовна власт, които Адам беше призован да бъде.

Понеже сега има толкова много отлични материали на разположение за духът на Езавел, аз ще приключа тук. Единствената ми цел тук е да осветя факта, че това е много значителен проблем в църквата, и ние трябва да му се съпротивим докато го победим. Веднъж победен, той може да бъде камък за преминаване за да се достигнат дори по-високи нива на доверие изисквани за духовната власт, от която ще се нуждаем в тези последни дни. Запомни, че ние не воюваме срещу плът и кръв. Ако Господ можеше да даде на Езавел време за да се покае, ние трябва да направим същото, но трябва да се противопоставим на техните порочни пътища или тази сила ще причини голяма вреда на църквата.