Превъзходното Величие на Неговата Сила От Рик Джойнър



страница8/11
Дата20.08.2018
Размер1.33 Mb.
#81520
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Глава Петнадесета

Контролиращият дух и легализъм


Това е една от основните стратегии на врагът на нашите души да зароби църквата чрез “духовен тоталитаризъм.” Това се върши чрез контролиране и подтискане на вярващите чрез страх и заплашване. Страхът е противоположната сила на вярата, и двете са се вкопчили в борба на живот и смърт за всеки вярващ. Един от най-важните спорове за сърцата на хората е духовното робство против свободата.

Апостол Павел заявява, “Защото със сърце вярва човек и се оправдава” (Рим.10:10). Страхът и заплашването могат да натиснат хората във вярване с техните умове, и дори емоциите им, но никога няма да променят човешките сърца. Страхът и заплашването използвани срещу някой никога няма да доведат в техния притежател истинска вяра. Страхът е силата на царството на тъмнината, което заробва. Когато страхът може да ни контролира, тогава той става в един смисъл наш господар. Степента, до която вярата в Бог ни контролира определя Неговото господство в нашия живот. Вярата е силата на царството на Бог, която освобождава хората да се покланят на Бог в Дух и истина. Страхът управлява хората чрез външен натиск и подтискане. Вярата управлява от сърцето.

Един папагал може да бъде научен да казва и да върши правилните неща, но те няма да бъдат в неговото сърце – това е просто “папагалщина.” Одобрението, което е основано на подтискане или натиск никога няма да завърши в истинска праведност и сърдечна промяна, без значение колко е точна или истинска доктрината, която ни е била наложена. За да бъде истинска, нашата вяра трябва да идва от сърцето, не просто от умът,защото “живите води” могат да идват само от най-вътрешното същество, сърцето.

Ние никога не можем действително да живеем истината, ако не можем да живеем от нашите сърца. Ние никога няма да можем да поучаваме или да проповядваме това, което предава истински живот докато не проповядваме от нашите сърца, където обитават истинските живи води. За да бъдем верни на това, което е в сърцето трябва да има свобода.

Тенденцията да се свързва “сърцето” с чувствата често причинява объркване. Нашите чувства могат да идват от сърцата ни, или могат да идват от други източници, които не са нашите истински сърца. Малко хора, дори малко християни действително разбират собствените си сърца. Мнозина толкова са покрили своите сърца с духовни или социални фасади, че те не са в допир с това, което е там. Ние също имаме проблемът, който Еремия описва, “Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае!” (Ер.17:9). Въпреки това, решително е, че ние разбираме и живеем чрез истинско сърце защото е единственото място, където истинските живи води могат да текат.

Една от основните цели на истинската вяра е да промени човешките сърца, тогава ги освобождава да живеят чрез техните сърца. Понеже нашите сърца са резервоарът на живите води, когато ние сме освободени да живеем чрез това, което е в нашите сърца, има освобождаване на живите води, за които всички хора са жадни. Християните трябва да бъдат най-свободните хора на земята, и удивителен контраст на останалата част от човечеството. Когато истинското християнство най-накрая е разкрито на света, то ще бъде най-великата светлина на земята. Всички хора ще видят това, което самите те са били призовани да бъдат. това ще се случи преди краят. Защо да не е сега? Защо да не сме ние?

Съживление в основата си е освобождаване на живите води във вярващите. Ето защо един от най-големите врагове на всички съживления е бил контролиращият дух. Контролиращият дух заробва вярващите и спира изтичането на живите води, които създават и поддържат всяко съживление.

Сатана очевидно малко го е грижа за това, което вярваме щом като вярваме в умовете си, а не в сърцата си. По този начин истината е използвана като ваксина, ние сме дали само достатъчно за да успокоим нашите съвести, но не достатъчно за да променим сърцата си и да родим истинска вяра и освобождаване на жива вода. Първата стратегия на Сатана е да държи религията умствена. Той ще ти даде толкова истина колкото искаш щом като знае, че ще я използваш погрешно. Когато той види, че истините отиват отвъд умственото и докосват сърцата, тогава той изпраща контролиращ дух за да спре това. Господ използва истина за да освободи хората, а Сатана се опитва да използва истина за да ги обвърже, карайки ги да се подчинят на контролиращ дух вместо на Святия Дух.


Природата на послушанието
Основният конфликт между царството на тъмнината и царството на Бог засяга робството и свободата. Исус каза: “Ако устоите в Словото Ми, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:31-32). Неговата истина ще ни направи свободни щом, като пребъдваме в Неговото слово, но ние трябва да пребъдваме в словото Му. Истината ни прави свободни, а свободата е нужна за да се разбере истината от сърцето. Послушанието е важно за Господа, но Бог не преследва просто послушание – Той иска да сме покорни заради правилното мислене, защото имаме Неговото сърце.

Една жена може да носи покривало в църквата като символ на нейното подчинение на властта. Прави ли я носенето на това покривало покорна? Носенето на покривалото не е подчинението, но по-скоро символ на това. Една непокорна жена също може да носи покривало; тя дори може да прави това като компенсация за своето непокорство в опит да скрие своята липса на покорство. Господ не ни е поканил просто да носим символите на нашето покорство – Той търси покорство от сърцето. Много от доктрините провъзгласявани от църквата поставят голямо наблягане на носенето на доктринални “покривала” вместо на извършването на промяна в нашите сърца. Господ не се интересува просто от това, което вярваме, но също как вярваме.

Ако всичко, което Бог изискваше от човека беше послушание, Той не би дал избор на Адам и Ева в градината. Той можеше лесно да програмира човека винаги да се покорява, но тогава Той щеше да има само роботи. Ако ще има истинско послушание от сърцето трябва да има и свобода за непослушание. Ето защо Господ постави Дървото за Познаването на Добро и Зло в градината; това не беше за да накара човека да се спъне, но това беше мястото, където човека можеше да избере да не Му се покори. Ако ние ще се покланяме в Дух и истина, поклонение от сърцето, възможността да изберем да не се покланяме трябва също да съществува.
Поклонение от сърцето
Колко добро е поклонение от една неспособност да се прави иначе? Ако нашите характерни “служби за поклонение” са указател за състоянието на нашето поклонение, Господ можеше също просто да изобрети компютърът и да програмира хиляди да Му пеят хваления. Когато ни се казва кога да станем, кога да седнем, какво да пеем, нещо от това идва ли от сърцата ни? Ние можем да имаме ред, и това може да звучи добре, но докосва ли сърцето на Бог? Трудно е да се види това. Характерното църковно поклонение, дали е традиционно, петдесятно, харизматично, или от третата вълна, е обикновено много по-малко от опит да се разгорещят слушателите за главното действие – проповядването.

Ние трябва да търсим Господа за това как да постигнем истинско поклонение в нашите служби. Дори най-прогресивното поклонение бързо е уловено в духовни коловози, което го прави по-малко от ритуали научени чрез зазубряне, което Господ каза, че Той никога няма да приеме като поклонение. Ако поклонението не дава възможност на нашите сърца да докосват сърцето на Бог то въобще не е поклонение – то е просто шум. Ако докосваме сърцето на Бог нашите сърца ще бъдат променени. Всяка служба на поклонение трябва да бъде среща с присъствието на Господа. Когато видим славата на Господа ние ще бъдем променени от тази слава. Обаче, истинското поклонение не идва от опитване да се види Господа, то идва от гледане на Него.

Има някои очевидни, практически стъпки, които могат да бъдат направени за да помогнат да донесат реалност в нашите служби за поклонение. Първо, защо не оставите хората седнали, ако те го желаят? Ако хората имат свободата да седят, когато станат това ще бъде истинска почит към Господа. Пеенето в Духа, което беше родено (или възродено) по време на Уелското съживление, също може да бъде чудесен формат за позволяване на отделните личности искрено да докосват сърцето на Бог със собственото им поклонение, докато то също не стане просто още един ритуал. Когато това е механично, или просто още една традиция, то може да стане непроизводително, но когато вярващите са свободни да пеят това, което е в сърцата им на Господа, ние имаме най-голямата възможност да навлезем в истинско поклонение, което е в Дух и истина.

Повечето конгрегации се нуждаят от лидери на хваление за да дадат някакъв ред и дирекция на службата. Господ използва лидерството във всичко, включително поклонението, както виждаме в Скинията на Давид и дори в откровенията за небето. Но ако ние ще се докоснем до истинското поклонение, има точка където лидерът на хваление трябва да се махне от пътя, защото докато поставяме нашето внимание на лидерът ние не се покланяме наистина на Господа от нашите сърца; ние следваме лидер.

Аз съм бил в много конгрегации, които нямат лидер на хваление защото те претендират, че изцяло са водени от Святия Дух, но всъщност много често са били водени от незрялост и бунт. Да се освободи конгрегация в това постижение прибързано може да бъде пагубно, но ние трябва да имаме виждане за узряване до това ниво. Има място където истинското поклонение може да донесе такова изявено присъствие на Господа, че нито плътта нито дяволът ще дръзнат да покажат себе си.

Но даже и, ако плътта и дяволът печелят от време на време, може би е по-добре да има диви огньове от време на време отколкото въобще да няма никакъв огън. За да има възможност за покорство от сърцето, Бог трябваше да даде на човека избор.

Колкото по-голяма е свободата за избор, толкова по-голяма е възможността да се избере погрешното, и толкова по-голяма е възможността за истинско сърдечно покорство към Бог. Когато издигнем крайни надзори, стени и бариери, около нашите служби, програми или доктрини, така че да не можем да не им се подчиним, тогава ние само създаваме духовни роботи, които могат да казват и да вършат правилните неща, но не от техните сърца. Това в същност е непроизводително за произвеждането на истинска християнска вяра.
Неговата овца познава Неговия глас
Както апостолът учи, “А Господ е Духът, и където е Господният Дух, там е свобода” (2 Кор.3:17 KJV). Ако ще ходим чрез Духът трябва да има свобода. Когато издигнем система от правила и наредби за да наложим покорство, ние пречим на нашата способност да ходим чрез Духът. Новият Завет не беше предназначен да бъде просто още един Закон; той беше предназначен да ни даде главни ръководства докато произведе свободата за нас да чуваме от Господа за себе си за повечето въпроси, дори за много важните. Господната овца трябва да познава Неговия глас и свободата на Новия Завет е предназначена да принуди всеки от нас да Го търси и да Го познава за себе си.

Например, Господ се грижи много да има Своята църква изградена според Неговото намерение, но Новият Завет е изненадващо неясен и за църковното управление и за църковната структура, нарочно. Това не е за да можем просто да правим каквото си искаме, но за да можем да Го търсим и да чуваме от Него за да получим Неговите инструкции. Има някои важни основни принципи, които можем да намерим като модел в Новия Завет относно църковната структура, но те са предназначени да бъдат основни за да произведат нуждата за всеки от Неговите строители да Го търси да чува от Него, защото Той е Строителят на Своят дом.

Господ ни даде Новия Завет за да очертае ясно главни ръководства за живота, църквата, как да се отнасяме с правителствата, и т. н., с които трябва да се съобразим за да стоим на пътеката на живота. Обаче, тези ръководства обикновено са достатъчни за да дадат, и спомогнат за свобода. Това не е свобода за волност, но за да Го търсим и да следваме Святия Дух за да бъдем водени в “цялата” истина.

Господ не каза, че когато си замине ще ни остави книга за да ни води в цялата истина, но че Той ще ни даде Своя Свят Дух за да ни води в цялата истина. Ние трябва да бъдем много благодарни за безценната книга, която Той ни остави, но Той никога не е възнамерявал тя да заеме мястото на Святия Дух, или Неговото място в нашия живот. Когато това стане, тя просто става прилагана неправилно, тя е станала идол.

Истинското християнство в основата си е взаимоотношение с Христос, а взаимоотношението в основата си е общение. Както Господ потвърди по време на изкушението Си, “Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което продължава да излиза от Божиите уста” (Мат.4:4 KJV). Както дискутирахме по-рано това е словото, което “продължава,” сегашно време, не минало време. Не е достатъчно за нас да живеем чрез това, което Той е говорил в миналото, но ние трябва да чуваме от Него днес. Това не означава да се установяват нови доктрини, или да се прибави към канона на Писанието, но че има живо, лично взаимоотношение, което всички ние трябва да имаме с Него.

Това беше урокът с манната в пустинята – тя трябваше да бъде събирана прясна всеки ден. Ние също трябва да чуваме от Него всеки ден – ние сме призовани да живеем чрез постоянно излизащото слово, което се отразява на постоянното взаимоотношение. Качествеността на всяко взаимоотношение е основана на нашето общение с Господа, а Новият Завет е предназначен да подпомогне свободата, която ни дава възможност, и дори се изисква от всеки от нас за да развием това общение.

Свободата е необходимо условие за истинско взаимоотношение. Ако мъж налага взаимоотношения със своята съпруга той извършва изнасилване, не любов. Господ не изнасилва Своята невяста, църквата, но Той я ухажва, карайки я да се подчинява от любов. Това е злият, който ни насилва и натиска в покорство или ангажименти, а такива никога няма да произведат истинска праведност, която може да дойде единствено от сърцето. Манипулацията, заплашването и контролът вадят хората от истината и се стремят да ги вържат в тъмнината.
Глава Шестнадесета

Съвременните фарисеи


Един от най-големите предмети на спор на Реформацията бил сатанинския опит да държи Библията вън от ръцете на обикновените хора. Тази битка продължава да се простира днес защото Сатана знае много добре, че когато “обикновените хора” приемат словото на Бог революцията ще започне и, че той е близо да бъде свален като принца на този век. Поради тази причина Господ заяви като доказателство, че Той беше действително Месията, като “на бедните им се проповядваше евангелието.”

Господ обича бедните, но това също имаше и стратегическо значение. Сегашните управници, дори духовните, обикновено се чувстват толкова удобно, и толкова комфортно в тяхната територия, за да отговорят на словото на Бог в радикално покорство изисквано за да се освободят живите води, от които извира съживлението. Истинското съживление е революция. То носи промяна, а онези, които се чувстват удобно винаги ще отхвърлят промяната.

Тази битка да се държи словото на Бог вън от ръцете на обикновените хора също бушуваше в Израел когато Самият Господ ходеше по земята. Интересно, но фарисеите, които обичаха и почитаха Писанията вероятно повече от всяка друга секта по тяхното време, бяха главното вражеско оръжие тласнато в тази битка. Поради тази преданост, на тях им беше дадена първостепенната отговорност за поддържане целостта на Писанията през вековете на преписване и преписване. Поради това всеки любител на Писанията им дължи много. Но в своята ревност да защитават Писанията от злоупотреба, фарисеите създали система за тълкуване на Писанието основана повече на съответствените им традиции отколкото на действителния текст.

Тези традиции ги накараха да пропуснат, и дори да преследват, Този, Който беше олицетвореното Слово на Бог – Исус. Днес има крайно консервативни лагери в християнството, в които съвременните фарисеи вършат по същество същото, което техните духовни съответствия вършеха – в своята ревност да защитават Писанията от доктринална злоупотреба те са издигнали реакционна система на тълкуване. Тази система наистина защитава Писанията от злоупотребата на мнозина, които биха ги тълкували погрешно, но в същото време тя работи за да пречи на онези, които биха се подчинили напълно на истината като я приемат.

Всеки, който обича истината желае да има точна доктрина. Обаче, когато застанем пред съдийския престол на Христос, ние няма да бъдем съдени за това колко точни са били нашите доктрини, но по-скоро според нашите дела. Точната доктрина не е целта сама по себе си, но средството за нашето съобразяване с образа на Христос за да ни даде по-добра възможност да пребъдваме в Него.

Здравата доктрина ни дава възможност по-добре да определим волята на Бог, така че да можем да Му се покорим. Но ние можем да научим Библията наизуст и все пак да не познаваме Истината защото Истината е Личност. Фарисеите обичаха Писанията повече отколкото обичаха Богът на Писанията, и мнозина днес са станали жертва на същата тази измама. Ние не можем да обичаме Бог без да обичаме Неговото слово, но можем да издигнем писаното слово над Него и да направим идол от Писанията, позволявайки им да изместят нашето взаимоотношение с Него, и да отстраним Святия Дух от църквата.

Повечето вярващи не са в опасност да почитат писаното слово твърде много, но по-скоро да го почитат твърде малко, и да пренебрегват този безценен дар от Господа за Неговите хора. Обаче, много от това пренебрежение е причинено от духовните професионалисти, които са предали такъв страх от грешка, че много християни се страхуват да търсят истината. В същото време много християнски лидери почитат писаното слово повече от Живото Слово и са започнали да се покланят на книгата на Господа вместо на Господа на книгата. Това е причинило да направят Новия Завет просто още един закон.

Точно както фарисеите, най-големите любители на Писанията, бяха най-големите врагове на Самото Слово, някои от онези, които външно са най-посветените да защитават целостта на словото са най-големите врагове на истината днес. Тези съвременни фарисеи работят чрез страх и заплашване, лукавите врагове на истината, точно както техните духовни праотци правеха. Онези, които са контролирани от страх ще бъдат най-заплашвани от всеки когото не могат да контролират чрез заплашване.

Хората, които вярват в Бог със своите сърца познават Този в Когото вярват. Когато знаем, че сме познати от Бог, ние повече няма да се интересуваме за това какво мисли някой друг за нас. И така ние повече няма да бъдем заплашвани от никого на земята. Тези, които имат тази конституция ще направят избор основан на това, което е право, не от политически натиск.
Фалшиви братя
Исус беше толерантен с грешниците, но имаше малка толерантност към фарисеите и докторите на закона. Тези не влизаха в царството и не позволяваха и на другите да влязат. Съвременните фарисеи възприемат онези, които се отклоняват от тяхното тълкуване на доктрините като врагове, фалшиви учители или фалшиви пророци. Има, разбира се, някои фалшиви учители и фалшиви пророци. Обаче, тълкуването на апостол Павел за това кои са в същност фалшиви братя е напълно различно от това, което общоизвестно се приема. Той предупреждава срещу “промъкналите се лъжебратя, които се бяха вмъкнали, за да дебнат свободата, която имаме в Христос Исус, като искаха да ни поробят” (Гал.2:4). Онези, които използват страх и заплашване за да контролират другите за да се съобразяват с техните убеждения трябва по-често да бъдат категоризирани като фалшиви братя отколкото онези, които толкова буйно атакуват.

Свободата в Духа е съществена за да се покланяме “в Дух и истина.” Същата битка да се наруши духовната свобода на вярващите, която вилнееше в ранната църква все още вилнее и днес. Ако ще се покланяме в Дух и истина, ние не можем да направим компромис със свободата на вярващия да има различия в несъществените доктрини и убеждения. Онези, които нарушават тази свобода са най-големите врагове на истината, дори ако тяхното заявяване да има намерение да защитава истината.

Да заявим, че нещо не е според Писанието защото не е намерено в Писанията е погрешно приложение на Писанията. Писанията бяха дадени за да ни освободят да вършим каквото и да е, което не е специфично забранено, но не да ни спират от вършенето на всичко, което не е споменато в тях. Ние трябва да дадем на вярващите свободата да вършат това, което не е специфично забранено в Новия Завет, и тогава да отсъдим техният плод дали е бил от Бог или не. Тази свобода не означава, че всичко, което ние вършим е правилно; това просто означава, че по тези въпроси ние трябва да търсим Господа лично за Неговата воля и Неговата преценка.

Има също така времена когато Господ ще използва по-скоро нашата преценка отколкото да чуем от Него за даден въпрос. Когато узреем, Той по-скоро ще използва нашата преценка през повечето време. Ако аз кажа на моята дъщеря да свидетелства на някой от нейните приятели и тя го направи, това може да ми се хареса до определена степен, но не може да се сравни с това, ако го направи доброволно.

Апостолските тимове в първи век не бяха водени с ръка; те бяха изпратени от Бог. Те използваха собствената си преценка повечето време защото имаха Неговия ум. Когато Господ трябваше да им даде специална дирекция, или да промени тяхната дирекция, Той им даваше сън, видение, или пророческо слово; но чрез свидетелствата на Писанията в същност беше рядко.

Господ иска всички Негови хора да познават гласа Му и да имат лично и интимно взаимоотношение с Него. Всички взаимоотношения са основани на общуване, но не всяко общуване е направляващо. Много хора стават пристрастени към пророчески думи, което води до трагично неправилно приложение на пророческото слово. Моето учещо се да ходи дете се нуждае от специфично и почти постоянно ръководство, но това не е истина за десет годишното ми дете. Когато узреем, ние ще се нуждаем от по-малко ръководство, не от повече. Да трябва да чуваш от Господа за всяко малко решение е белег на незрялост, не на зрялост.

Пророците не са предназначени да бъдат гурута. Нито Писанията се предназначени да бъдат използвани като хороскоп. Въпреки това, за да има свобода за вярващите да познават Господа за себе си, да развият собственото си взаимоотношение с Него, и да познават Неговия глас, трябва също така да има свобода за тях да правят собствените си грешки по пътя.

Нищо не е невъзможно с Бог. Действително би било малко нещо за Него да има всички християни вярващи точно еднакво за всяка доктрина. Но истинско единство на сърцето никога няма да бъде постигнато докато няма избор да не бъдем обединени. Духовното единство не е основано на еднакви доктрини; то е основано на любов – първо към Бог и тогава към всеки друг.

Според Божието намерение ние понастоящем “виждаме през тъмно стъкло.” Всеки може да види само част от цялата картина, и ние никога няма да видим цялата картина докато не се научим да поставяме нашите части заедно. Божието единство не е единство не е единство на съобразяване, но единство на много различни части. Истинската сърдечна вяра се доказва чрез толерантност към онези, които са различни, което се изисква, ако ще има истинско единство на сърцето.
Всеки трябва да събира собствената си манна
Когато на децата на Израел им беше дадена манна от небето, всяко домочадие трябваше да я събира за себе си. Същото е в сила за събирането на небесната манна. Ние не можем да разчитаме единствено на лидерите за нашата духовна храна. Това не е да омаловажим важността на лидерите и учителите, които са се предали на служението на словото. Точно както левитите бяха съществени за служението на събранието на Израел, нашите лидери са съществени днес. Но лидерите не могат да се ангажират със задължението на личността или индивидуалното домочадие. Има разлика между общото поучение, което трябва да бъде снабдявано от онези, които са посветени на служението на словото, и ежедневният хляб от небето, който трябва да бъде събиран от всяко домочадие.

Как може един неопитен човек да отиде в Библията за прясно слово от небето без да изпадне в грешка или фалшиво поучение? Това е един от най-важните въпроси, които са се изправяли пред Божиите хора през четирите хиляди години откакто писаното слово беше дадено за първи път на човека. Едно от най-големите християнски усилия е било за свободата на обикновените хора да имат достъп и да тълкуват писанията за себе си.

Дори онези движения, които са най-много посветени на Възстановяване или Подновяване накрая почти всички са посветени на такива тесни доктринални изявления, чете забраняват отклонение от “груповата линия.” Тогава те често развиват системи и методи на тълкуване на Писанията (наука за тълкуването), които клонят да вземат тази способност от ръцете на хората и държат библейското тълкувание единствено в ръцете на лидерите. Често това може да спомогне за ограничаване на погрешното тълкуване и злоупотребата с Писанието, но самите бариери, които ние издигаме за да защитаваме Писанията пречат на бъдещия духовен напредък и развитие.
Обясняващите проблеми
Много от обяснителните системи, които са били разработени с благородната цел да се опита да се спрат ересите или грешките също разрушават свободата, която се изисква за един вярващ за да развие свое взаимоотношение с Господа, и да Му се покланя в Дух и истина. За нещастие, много от лекарствата са се оказали твърде често по-вредни от болестите, които са предназначени да лекуват. Това не е изявление срещу правилното разработване и употреба на обясненията (обясненията са просто система за тълкувание). Обаче, това е предупреждение срещу спирането на развитието на способността наличностите да четат, разбират, мислят и чуват от Бог за себе си.

И католическите и консервативните протестантски обяснения са били виновни за поробване на хората със страх вместо да ги водят към вяра. Както фарисеите, които ги предшестват, някои от най-консервативните деноминационни лидери са издигнали бариери пречейки на личностите да приемат прясно откровение или тълкувание от Писанията. В действителност, самата дума “прясно откровение” често е проклинана от тях с обвиненията за хора стремящи се да прибавят към Писанието, когато това не е това, което означава въобще. Прясното откровение, което е необходимо е увеличаващо се или дълбоко разбиране на Писанията. Онези, които реагират толкова силно на прясното откровение от Писанията са сгрешили с една от най-ужасните самонадеяности от всички – убеждението, което те вече познават е всичко, което имат да познават.

Има някои видни обясняващи принципа, които могат да помогнат н всеки искрен търсач на истината да стои на пътеката, която води към живот. За нещастие, тези често са обиколени от много други принципи, които са предназначени да защитават предопределени тълкувания за много несъществени доктрини, които са използвани за да ограничат нечий обсег, видение, и разбиране относно почти всички библейски поучения.

Има очевидно много повече да се разбира от Библията отколкото ние сега разбираме. Много аспекти на консервативни обяснения пречат, или поне много обезсърчават, допълнителното изследване и разбиране от Писанията. Това е трагична и опустошаваща грешка.

С всички свои различни теологични лагери, църквата е станала като пословичните слепци и слонът. Единият, който намерил кракът бил сигурен, че слонът бил като дърво. Другият, който намерил опашката мислел, че това било нелепо; слонът бил като въже! Другият, който намерил ухото му мислел, че другите двама били в грешка; нещото било като голям лист. Те всички били частично прави, но напълно грешни. Те никога не могат да идентифицират слонът докато не се изслушат един друг и не комбинират своите разбирания.

Мъдрият псалмист заявява, “Същността на Твоето слово е истина” (Пс.119:160). Всеки от нас може да има част, която е истина, но това не е цялата истина докато тя не е правилно нагодена заедно с другите части на тялото на Христос. Разбирането и обменянето с различните лагери на библейското тълкувание може да ни помогне да приемем доброто без да се препъваме в лошото. Онези, които познават Духът на Истината ще имат вярата в Него да извърши това. За нещастие, онези, които са най-вързаните със страх, които се нуждаят най-много обмяната, рядко ще имат доверието в Святия Дух да ги води към истината. Онези, които са вързани от контролиращ дух ще имат повече вяра в дявола да ги измами отколкото ще имат в Святия Дух да ги води в цялата истина.

Има Божествено установена неяснота пречеща на установяването на абсолютен закон или метод за библейско тълкувание. Тази неяснота е предназначена да ни държи зависими от Святия Дух да ни води към истината. Това, че хора биха предположили, че могат да разработят система, или принципи, чрез които могат да тълкуват Писанията е само по себе си дело на дълбока човешка арогантност. Такива принципи се опитват да сложат товара на тълкуванието върху науката вместо върху Святия Дух. Това, само по себе си и от само себе си, е отклонение от природата на истинското християнство – взаимоотношение с Бог. Ако такова нещо беше възможно, защо това не е ясно планувано в Писанията, и защо самите писатели на Писанието толкова често отклоняват себе си от тези принципи.

Несъмнено има някои принципи, които могат да помогнат в нашето търсене на библейска истина; но няма абсолютни закони или методи за библейско тълкувание. Когато си позволим да употребим нашата собствена вещина на мястото на Святия Дух, ние сме близо до това да паднем в сериозна грешка.

Писанията съдържат много парадокси защото истината се намира в напрежението между крайностите. Само Святия Дух може да ни направи способни да различим такава истина и да ни държи балансирани между крайностите, които ни отклоняват от курса. Не отваря ли това вратата за голямо разпределяне на субективност в тълкуване на Писанията? Да! И това е точката. Християнството произвежда извънредна свобода за личното търсене на Божията истина; свобода; която се изисква, ако ще вярваме от нашите сърца, а не просто от нашите умове.
Най-голямата форма на единство
Когато се опитаме да замислим абсолютни закони за тълкувание, или доктрини, това може да показва външен вид на ред и единство, но и редът и единството ще бъдат външни, не вътрешни. Щом като ограниченията са отстранени и ние бързо видим колко истински ред и единство има; през повечето време ние ще открием хаос. Както Мартин Лутер веднъж саркастично отбелязал, “Духовният човек не се нуждае от съглашение (договор), а недуховният човек не може да го спази!”

Когато ние се опитваме да накараме хората да се съгласят с нашите доктрини или да ги вържем с нашето приятелство с човешки съглашения и обещания, ние вероятно неутрализираме тяхната способност да дойдат в истинско единство или истинска вяра в доктрината. Ние вероятно също така издигаме себе си за бъдещо деление в църквата.

Вярно е, че живеем в ден на беззаконие. Истина, честност, и доверие, които са човешките изрази в тяхното споразумение са станали много трудни за намиране. Въпреки това, легализма не е отговорът за беззаконието, той само подхранва беззаконие, поради което Павел каза, “силата на греха е законът” и “буквата убива, а Духът оживотворява” (1 Кор.15:56; 2 Кор.3:6).

Когато приложим закона върху даден човек, ние само влошаваме проблемът като го изтъкваме без да дадем на човека благодатта за да го победи – по този начин ние правим грехът изявен. Ако нашите принуждения са достатъчно силни, ние можем да държим човекът; но щом като ограниченията са премахнати той ще бъде дори по-лош. Използвайки закона, ние можем да затворим престъпникът; но не можем да го променим. Щом като той е освободен от нашия затвор, той ще продължи да извършва престъпления защото не е бил променен.


Резюме
Господ търси истина във вътрешният човек. Когато сме истински в нашите сърца, ние ще бъдем истински когато никой не ни гледа и когато никой не може да разбере, защото истината е в нашите сърца. Когато търсим единство чрез поставяне на външни ограничения върху вярващите, такива като съглашения и обещания, които отиват отвъд Новият Завет, който ние вече имаме, ние се опитваме да свържем хората със себе си вместо с Христос; а това почти винаги ще завърши в духовна трагедия.

Хората могат искрено да желаят да поддържат такива съглашения когато ги направят, но всеки от нас ще премине през процес на промяна. Когато ние желаем да държим хората при нас отвъд времето когато те желаят да останат, те могат да останат повече поради своето обещание, но накрая ще напуснат. Това създава по-лошо раздиране на взаимоотношението, и вероятно повечето хора ще бъдат засегнати от това, поради вината и робството, които са били наложени.

Господ направи лесно Неговите ученици да Го напуснат и трудно да останат. Защо се опитваме да го направим различно? Защо искаме някой да се обвърже с нас, ако това не е в неговото сърце? Само когато човек е свободен да си отиде, но продължи да стои, ние ще знаем, че той наистина е с нас в своето сърце.

Когато обвързваме хората към себе си с такива съглашения това може да ни даде малко повече сигурност, но тя е фалшива. Това е поставяне на сигурност в силата на робството, в което ние довеждаме някого, а не вяра в Господа и в това, което Той е съградил.

Да направим завет е сериозна работа, и това ще ни доведе под осъждение, ако го разрушим. Новият Завет, който имаме в Христос, и нашите брачни завети, са смятани от някои за единствените завети, които са библейски. Аз лично вярвам, че има малко повече свобода от това за правенето на споразумения. Обаче, ако ние сме съединени с Христос, ние вече сме съединени с Неговото тяло, църквата, така че защо трябва да се отдаваме на завет за да бъдем съединени с някого духовно?

Когато сме принудени да направим съглашения с хора, местни събрания, или движения, това е съглашение, което е вън от Новия Завет; и Новият Завет и историята свидетелстват, че те вероятно ще завършат зле. Когато Петър направи обещание, че никога няма да се отрече от Господа, той дори не можа да го спази през вечерта.

Аз съм слушал много красноречиви и трогателни поучения за красотата на завета между Давид и Йонатан, но трагичният край на това взаимоотношение е жив пример за този въпрос – Йонатан все пак умря в домът на Саул въпреки че беше посветил себе си на домът на Давид. Обаче, ние също трябва да оценим високо Давидовото сърце, което спази завета дори с Йонатановите деца. благородната душа ще спазва своите споразумения дори когато другата страна не го прави.

Защо трябва да поставяме хората под ненужен натиск за да бъдат свързани с нас или с нашата работа? Това само отразява плиткостта на нашето лидерство и липсата на Господното присъствие. Когато Господ Исус е издигнат, всички хора ще бъдат притеглени към Него; и ние няма да се нуждаем от никакви други опори. Когато се опитваме да издигнем себе си или нашите работи на Негово място, което правим когато натискаме хората да се свържат с нас или с нашата работа, те неминуемо ще се разочароват и разпръснат, с голяма повреда за всички.

Първият съвет в Ерусалим завърши с много важни изявления в църковната история, и те установиха библейска свобода за всички християни. След спора с вярващите от сектата на фарисеите, които се бяха опитали да принудят младата църква да продължи да спазва Законът на Мойсей, апостолите и лидерите заявиха,

Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никакво друго бреме, освен следните необходими неща;

да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушено и от блудство; от които, ако се пазите, ще направите добре. Здравейте! (Деян.15:28-29).

Означава ли това, че можем да правим всичко друго, да гледаме всичко, което искаме по телевизията, да гледаме порнография, комар, и т. н.? Разбира се, че не. Това означава, че всички ние се нуждаем да бъдем водени от Святия Дух и да Му се покоряваме. Това означава, че ние се учим да ходим според “съвършеният закон на свободата.” Ако обичаме Господа, нашите семейства, църквата, и нашите съседи, ние няма да вършим тези неща, които могат да ги наранят, или да прахосваме времето си с такива незначителни неща когато можем да го прекараме с тях.

Контролиращият дух, който често се изявява чрез човешки съглашения или употреба на обвинение и натиск, е проявлението на фалшивата духовна власт. Ние имаме истинска духовна власт единствено до степента, до която Исус живее в нас. Когато Той живее в нас, ние силно усещаме, че Той изгражда Своята църква, и че Той е напълно способен да направи това съвършено.

Когато служим в истинска духовна власт ние сме впрегнати с Него, което означава, че Той е единственият, който дърпа тежестта – Неговото иго наистина е лесно и бремето Му е леко. Когато го вземем ние действително намираме почивка за нашите души. Ние се борим само когато строим със собствената си сила.

Свободата е съществена за истинското християнско ходене. Увеличаващата се свобода трябва винаги да бъде нашата цел; но трябва да разберем, че нарастващата свобода е свързана с израстване в зрялост. Аз не мога да дам същата свобода на моето три годишно дете, която мога да дам на десет годишното си дете. Очевидно, новите вярващи обикновено се нуждаят от много повече наглеждане и помощ отколкото по-зрелите християни. Истинският въпрос е: спомагаме ли за духовна свобода и истина, които ще променят човешките сърца, което не е основано на човешки принуждения и натиск за да накараме хората да се подчинят? Ние никога няма да имаме истинско поклонение от сърцето, ако нямаме свобода?




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница