Превъзходното Величие на Неговата Сила От Рик Джойнър

Фалшива духовна власт

Тази битка е толкова решителна за онези, които са призовани в служението, че нейният изход ще реши дали те ще изпълнят своето призвание или не. Дори Илия претърпя такова връщане назад в своята битка с Езавел, че той трябваше да предаде своята мантия на друг, и Елисей трябваше по-късно да изпълни много от поръченията, които Бог беше дал на Илия.

Илия все пак извърши велики дела. Той все пак беше един от най-великите пророци живели някога на земята, и получи извънредната почит да бъде занесен на небето в огнена колесница. Обаче, той все пак не извърши всичко, което му беше дадено да извърши. Без значение колко сме извършили, духът на Езавел ще дойде срещу нас за да ни държи настрани от изпълнението на нашата мисия.

Ние не желаем ненужно да издигнем врага, и не е библейско за нас да се страхуваме от врага, но трябва да познаваме и да разбираме неговите планове или вероятно ще паднем в тях. Духът на Езавел е едно от неговите най-мощни оръжия срещу всеки, който ходи в духовна власт, и ако ние не внимаваме за тази сила, той ще ни удари много тежко в най-неподходящото време.

Точно след най-голямата победа на Илия, след безстрашната конфронтация и след това убиване на стотици фалшиви пророци тази единствена жена, Езавел, заяви, че тя ще го хване и Илия избяга за живота си. Тогава той дойде до такава депресия, че не искаше дори да живее. Онези, които подценяват силата на духът на Езавел са в ужасно сътресение, и вероятно в ужасно поражение. Аз съм бил свидетел лично на много разрушени църкви, и на много велики мъже на Бог премахнати от тази ужасна виновност.

Чародейството драматично нарасна в света в неотдавнашните години. Една от изричните причини на това движение е да разводни, покори и разруши библейското християнство. Много християни понастоящем претърпяват атаки в някаква форма от онези, които практикуват магия. Разпознаването на природата на тези атаки и разбирайки как да ги победим е станала важно за всички вярващи, не само за пророците. Но пророците безспорно ще бъдат на първата линия на тази битка точно както Илия беше по неговото време.

Цялата църковна ера е била едно духовно воюване и това се усилва когато краят наближава. Сатана сега ще бъде изхвърлен от небесата и ще слезе на земята, където той идва с голям гняв. Въпреки това, ние не трябва да се страхуваме – Този, който живее в нас е по-велик от този, който е в света. този, който е най-малък в царството на Бог има повече сила от всеки антихрист.

Но точно както най-голямата военна сила днес е уязвима, ако не разпознава атаките на врагът, ние също сме уязвими, ако не разпознаваме плановете на Сатана. Единственият начин, по който той може да ни порази е чрез собственото ни невежество или самодоволство. Когато поддържаме нашата позиция в Христос, вземайки пълното въоръжение на Бог и оставайки бдителни, ние не само ще стоим, но ще надделеем над портите на ада.
Какво е чародейство?
Чародейството основно е фалшива духовна власт; то е използване на зъл дух за да се господства, манипулира или контролира над другите. Апостол Павел нарича чародейството (също наречено “магия”) като едно от делата на плътта (вж. Гал.5:20). То има своя произход в плътската природа, обаче, обикновено се изражда бързо в демонична сила. Когато се опитваме да използваме емоционален натиск за да манипулираме другите това е основна форма на чародейство. Когато използваме свръх или душевна сила за да запишем служба, дори за работата на Бог, това е чародейство. Когато бизнесмени плануват да намерят да наложат натиск докато преследват сделка, това също може да бъде чародейство. Много от манипулиращите тактики спомагащи за продажните тактики в маркетинга са основни форми на чародейство. Това е една причина защо движението Ню Ейдж е направило такива нашествия в редиците на професионалистите – те разпознават реална сила.

Основната защита срещу фалшивата духовна власт е да се ходи в истинска духовна власт. Побеждаването на чародейството е просто, но не е лесно. То е толкова просто когато влезем в почивката на Бог и вземем Неговото иго върху нас. Поради това апостол Павел предупреди църквата, “Но се боя да не би както змията измами (буквално “омагьоса”) Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата (и чистотата) която дължите на Христос” (2 Кор.11:3 KJV).

Ние сме омагьосвани главно като сме водени настрана от простотата на предаността към Христос. Това, което наричаме “харизматично магьосничество” (това не е предназначено да говори за някое движение или група от хора) обикновено спечелва вход в църква или служение чрез себична амбиция. Това ще ни доведе да започнем да се стремим да грабим, чрез това ще ни накара да се отделим от почивката на Бог, вземайки върху себе си яреми, които не са Негови.

Всичко, което Бог ни дава да вършим Той ни упълномощава да го извършим. Всичко, което започваме в собствената си сила трябва да бъде поддържано от собствената ни сила, което води до натиск, манипулация и контрол. Установяването на нашия живот върху истината и уповавайки на Господа да извърши това, което се отнася до нас е съществено, ако ние някога ще бъдем свободни от влиянието и натиска на чародейството.

Всяка власт или влияние, които ние спечелваме чрез собствената си манипулация или себеиздигане ще бъдат препятствие за нас, спъвайки нашата способност да приемем истинско упълномощаване и власт от Бог. Ако ще ходим в истинска духовна власт, като Давид, ние трябва да се доверим на Господа да ни установи в нея и то на Неговото време. Както Петър увещава, “И така смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно” (1 Петр.5:6).

Вероятно няма нищо по-опустошаващо за нашето призвание и потенциал за ходене в истинско служение от това да търсим влияние или власт преждевременно. Преждевременната приемственост може да бъде едно от най-опасните неща, които могат да ни се случат. Въпреки че Давид беше призован и помазан за цар много години преди това, той беше напълно търпелив чакайки за позицията. Давид не призова себе си за цар, той позволи на Бог да направи това, и той чакаше търпеливо хората да разпознаят Божията воля. В контраст, Езавел “нарича себе си пророчица” (Откр.2:20). Ние трябва да се пазим от някой, който търси да установи собственото си признание в служение.

Когато Господ повишава, Той също снабдява благодатта и мъдростта за да се носи властта. Няма по-голяма сигурност, с която да разполагаме от това да знаем, че Бог ни познава и Той е установил нашето служение. Има малко, което може да породи несигурност по-бързо от опитването да поддържаме позиция, която сме взели чрез собственото си издигане или манипулиране, което вероятно е коренът на повечето себезапазване и деления, които понастоящем съществуват в тялото на Христос.

Да бъдеш установен в истинска духовна власт е крепост, която просто не може да бъде проникната от врага. Павел обяснява, че “Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви” (Рим.16:20). Когато знаем, че сме установени от Бог ние имаме мир, който напълно смазва врагът. Онези, които са установили себе си в позиция на власт, или влияние, имат малко мир. Колкото повече нашето нелегално спечелване на власт се увеличава, толкова повече борба и манипулация ще се изисква за да я държим. Всичко, което ние правим чрез манипулация, свръх, или душевна сила, без значение колко благородни или духовни са нашите цели, е направено във фалшивата духовна власт на чародейството и е обречено накрая на провал.

За това първият принцип в освобождаването от влиянието на чародейството, е да се покаем за всички начини, по които ние сме го използвали. Сатана не може да изгони Сатана. Чародейството, дори в своите най-зли и дяволски форми ще има отворена врата в нашия живот, ако самите ние го използваме чрез манипулиране или контролиране за да спечелим позиция.

Ние можем да използваме такива средства под привидно оправдателната причина, че се опитваме да изградим църквата, но Бог не се измамва, нито пък врагът. Това, което Бог изгражда не е издигнато с човешка мощ или сила, но чрез Неговия Дух. каквото и да построим с някакви други средства е оскърбяване на кръста и накрая ще се противопостави на това, което Духът прави. Плътта воюва против Духът, без значение колко добра се опитваме да направим да изглежда плътта.
Дарбата разпознаване
Дарбата разпознаване на духове е най-важната дарба на Святия Дух даваща ни възможност да различаваме духовният източник на влияние в църквата. Много от това, което е наречено “разпознаване” днес е в същност подозрение вкоренено повече в териториален дух на себезапазване отколкото в Святия Дух. това е защото толкова много от властта, която е упражнявана в църквата днес е фалшива, която кара онези, които я използват да бъдат борещи се, уплашени и даващи да се разбере на всеки, който не могат да контролират.

Истинското духовно разпознаване е вкоренено в любов, която е “търпелива, милостива, не завиждаща, не превъзнасяща се, не гордееща се, не безобразничеща, не търсеща своето, не раздразняваща се, не държаща сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи” (вж. 1 Кор.13:4-7). Мнозина смятат, че готовността “да се вярва на всичко, да се надява на всичко и да се търпи всичко” ще доведе повече до наивност отколкото до разпознаване, но в действителност обратното е истина. Докато не гледаме през очите на Божията любов ние не виждаме ясно и няма да виждаме точно това, което виждаме.

Истинското разпознаване може да оперира единствено чрез Божията любов. Божията любов не трябва да бъде бъркана с неосветена милост, която дава одобрение на нещата, които Бог не одобрява . божията любов е абсолютно чиста и лесно различава между чистото и нечистото, и тя винаги прави това за правилните причини. Несигурността, себезапазването, горчивината, не изцелените рани, непростителността , горчивината, и т.н. ще смущават и неутрализират истинското духовно разпознаване.
Духовна зрялост
Научаването да побеждаваме отхвърлянето и неразбирането точно както Господ го прави, чрез молитва за прощаването на Неговите преследвачи, е съществено, ако ще ходим в Духа, в истинска духовна власт, или в истинско служение.

Ако ще изпълним целите на Бог, ние трябва да дойдем до нивото на зрялост, където “христовата любов ни принуждава” (2 Кор.5:14). Любовта не държи сметка за зло и не е мотивирана от отхвърляне, което ни води до отмъщение в опита да докажем себе си, и води до изпадане от ходене в истинска власт.

Пророческите преживявания не свидетелстват за зрялостта или важността на някой. Зрелите пророци ще дадат повече за да търсят взаимоотношение и интимност с Господа отколкото преживявания. Онези, които се стремят да имат преживявания могат да успеят да имат доста, но от погрешния източник. Едно ябълково дърво не се безпокои колко ябълки ще произведе всеки ден; ако то наистина е ябълково дърво, ябълките ще дойдат.

Обаче, ние трябва също да различаваме между търсене и стремеж. Правилно е да търсим дарбите на Духът, но това не означава, че трябва да се стремим към тях. Истинските търсачи ще бъдат в мир и почивка, не във възбуда. Аз се молих 25 години да бъда грабнат на третото небе както Павел беше преди да имам преживяванията доближаващи това ниво. Чрез вяра и търпение ние наследяваме обещанията (вж. Евр.6:12). Истинската вяра е демонстрирана чрез търпение. Вярата търси, но тя също си почива и уповава в мъдростта на Бога.

Всяка частичка влияние, която спечелваме чрез себеиздигане един ден ще стане примка за нас. Всичките пари или други средства, които събираме чрез себеиздигане в действителност ще станат препятствия за нашето ходене в служението, за което сме били призовани.

Каквото и да е спечелено чрез стремеж и себеиздигане ще трябва да бъде поддържано от същото, което ще ни държи настрани от ходене в мястото, където Бог ни е призовал, не споменавам заблудените, които са достатъчно наивни за да ни следват. Манипулацията и издигането са смъртоносни врагове, не само пророческото служение, но за всяко истинско служение. Всички, които разбират истинското служение и истинската духовна власт няма да желаят и частичка влияние, което Бог не им е дал.
Страхът от човек води до чародейство
Цар Саул е добър пример за това как човек с истинско служение и помазание от Бог може да падне в тази фалшива духовна власт, или чародейство. Когато му беше заповядано да чака Самуил преди да принесе жертвата, той беше победен от натиска и я принесе преждевременно. Той каза, “Видях, че хората се разпръсваха от мене … а филистимците се събираха” (1 Царе 13:11). На същото това място където мнозина падат и се отклоняват от курса; когато ние започнем да се страхуваме от хората и от обстоятелствата повече отколкото се страхуваме от Бог, ние ще изпаднем от ходене в истинска власт. Когато започнем да се страхуваме от напускането на хората повече отколкото се страхуваме от напускането на Бога, ние сме отделени от истинската вяра.
Прекосявайки линията
Забележително е, че Саул престъпи закона като принесе жертви на Бог, които той не беше квалифициран да принася. Саул беше от племето на Вениамин, не от племето на Левий. Обикновено по този начин чародейството ни кара да се препънем, като ни принуждава да отидем отвъд нашата определена сфера на власт. Апостол Павел обяснява, че той не си е позволил да отиде отвъд сферата на властта, която е била определена за него колкото да достигне до Коринт. Това беше географски предел, който Бог беше поставил върху него за това време, който очевидно по-късно бе вдигнат, но Павел внимаваше да не го прекоси. Когато отидем отвъд това, което Бог ни е призовал да вършим ние отиваме отвъд Неговата благодат, и тогава ставаме лесни мишени за врагът. Ако Сатана не може да те спре, той ще се опита да те тласне твърде далеч.

Това беше падането на някои от “мега-служенията” през 80-те, но това също е било и падането на безбройни по-малки служения, които се опитват да вървят в крак с тях. Това беше неминуемото последствие на някои от изопачените понятия за вяра, които бяха основани през това време. Истинската вяра не винаги е демонстрирана чрез получаване на повече и на по-добро, но понякога чрез свършване дори на това, което Бог е обещал, което Авраам желаеше да направи когато принесе Исаак.

Ако си призован да бъдеш ръководител на 500 души, ти можеш да увеличиш своята църква чрез реклами и добро изкуство на продавач, но дори ако нараснете на 5000, ще дойде денят когато църквата ще се разцепи връщайки те точно обратно до това, за което ти си бил помазан. Ще дойде денят когато никакъв сбор на свръх и душевна сила не ще могат да държат работата отвъд това, за което имаш благодат. Единственият начин, по който ти можеш да я държиш отвъд това, за което имаш благодат е да станеш, поне до някаква степен, култ.

Тези, които наистина разбират духовната власт също така ще имат дълбоко разбиране за Божията благодат. Техният най-голям страх ще бъде да се отделят от мястото на Неговата благодат. Яков и Петър разбираха това, поради което и двамата наблягат, че “Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат” (Як.4:6; вж. също 1 Петр.5:5). Това е гордост, която ни принуждава да отидем отвъд това, което Бог ни е призовал да вършим. Основната форма на тази гордост е “Аз трябва да спася манталитета на света.” Ние можем да чувстваме истинско състрадание когато се опитваме да отговорим на всяка човешка нужда, но това е човешко състрадание в най-добрия случай, и то ни измамва да се опитваме да ходим в нещо, което дори Самият Господ Исус каза, че не прави.

Поради това Саул се разяри на Давид и беше погълнат от това да го унищожи, въпреки че Давид беше “само една бълха” по това време. Колкото манипулацията и контролът вземат господство в нашите сърца, толкова ще е параноята. Онези, които са паднали в тази смъртоносна клопка ще станат неразумно погълнати да изгонят или унищожат всеки, който заплашва техният контрол.

Онези, които получават своя авторитет, признание или сигурност от хората, ще завършат като Саул в чародейски дом. Поради това Самуил предупреди Саул, че “бунта е като греха на чародейството” (1 Царе 15:23 KJV). Когато някой в духовна власт се бунтува срещу Святия Дух, празнотата ще бъде запълнена от фалшивата духовна власт на чародейството.

Това може да започне като простото доверяване в свръх и душевна сила, но без покаяние то може да завърши в най-дяволските форми на самонадеяност и бунт, както виждаме в случаят с цар Саул. Саул уби истинските пророци, преследваше онези, чиито сърца наистина бяха след Господа, и прекара последната си нощ в къщата на магьосница като естествено заключение на посоката, която неговия живот беше поел.

Духовната власт е опасна работа. Ако сме мъдри, като Давид, ние няма да търсим позиция на власт, и дори няма да вземем някоя, която ни е предоставена докато не сме сигурни, че Господ е Този, който ни я представя. Сатана изкушава всеки призован от Бог със същото изкушение, което представи на Исус; ако паднем пред него и неговите пътища той ще ни даде власт над царствата. Бог ни е призовал да управляваме царства, но Неговия път води до кръста и може да бъде постигнат единствено, като станем слуги на всички. Изкушението на Сатана е да ни предложи бърза и лесна пътека до това, което Бог в действителност ни е призовал да постигнем.
Отговорността на истинската власт
Една от най-повтаряните фрази отнасяща се за Давид е “той се допита до Господа.” В един от малкото случаи когато Давид взе важно решение без да се допита до Господа, последствията бяха опустошаващи. Не беше само Давид, който пострада от последствията на тази самонадеяност, но и хората, които бяха под него. Колкото е по-висока позицията на власт толкова е по-опасно, и толкова повече хора са, които са засегнати от дори привидно незначителните решения.

Когато Адам падна билиони души пострадаха. С властта идва много реална отговорност. Само най-злата, извратена душа ще жадува за такава власт за себични цели. Истинската духовна власт не е някаква почит за да бъде търсена; тя е товар, който трябва да се носи. Мнозина, които търсят власт и влияние не знаят за какво се молят, и че тяхната незрялост може да бъде тяхната присъда, ако им се даде преди времето.

Въпреки че Давид живя хиляда години преди ерата на благодатта, той познаваше благодатта вероятно много по-добре отколкото някои, които са живели в тази ера. Все пак, той също направи грешки, които костваха хиляди животи. Поради това, че вероятно Соломон беше наблюдавал своя баща, единственото нещо, което той желаеше беше мъдрост за да управлява Божиите хора. Всеки призован в позиция на лидерство в църквата трябва да има същото посвещение. Дори без да сме в позиция на духовна власт, самонадеяността може да ни убие. Ако сме в позиция на власт това почти сигурно ще доведе до нашето падане, а също може да доведе и до падането на много други.

Дарбата слово на знание може да бъде величествена демонстрация на сила, и може да донесе голяма възбуда, но онези, които са призовани да ходят в духовна власт ще направят добре търсят дарбата слово на мъдрост повече отколкото слово на знание. Ние се нуждаем от силата на словото на знание за да извършим работата на Господа, но трябва да имаме мъдростта за да използваме тази сила правилно.

Ние имаме истинска духовна власт единствено до степента, до която Исус живее в нас. Истинската духовна власт не е позиция, тя е благодат. Фалшивата духовна власт стои на своята позиция вместо на благодатта. Най-високата духовна власт, Исус, използва Своята позиция за да положи живота Си. Той заповяда на онези, които ще Го последват да вдигнат своите кръстове за да направят същото.

Има прост разграничителен фактор между фалшивото служение и истинското: фалшивите използват своите дарби и хората за себе си; истинските служения използват своите дарби и предават себе си на хората. И отново, себестремежът, себеиздигането и себезапазването са най-разрушителните сили за истинското служение. Дори ако сме били помазани от Бог както цар Саул беше, ние също можем да изпаднем в чародейство, ако тези неща вземат контрол над нас.
Глава Дванадесета

Нашата защита срещу чародейство

Една забележителна форма на бялата магия, която е обща в църквата ние наричаме “харизматично магьосничество.” Това е възможно да извърши повече вреда за тялото на Христос отколкото някой друг единичен фактор, без да бъде все пак напълно разпознат или да се сравняваме с него. Това е псевдо духовност използвана за да се спечели влияние или контрол чрез използване на свръхестествена маска. Това е източникът на фалшивите пророчества, сънища и видения, които накрая разрушават или неутрализират работата, или довеждат лидерството до мястото където те реагират като презират пророчеството напълно. Личността използваща тази форма на чародейство почти винаги ще мисли, че има умът на Господа, и че лидерството е в бунт.

Пазете се от онези, които се опитват да спечелят влияние чрез пророкуване на грандиозни видения. Приемайте такива думи само от онези, които няма да спечелят нищо като споделят това, или чиято честност е била напълно установена, но никога от онези, които се опитват да установят себе си. Пророци с извънредни дарби и власт в този век са се спъвали от други, които са им пророкували, че те са по-велики отколкото са, или че са призовани да вършат по-велики неща отколкото действително са призовани да вършат. В денят на съда ние можем да открием, че тази форма на чародейство е била далеч по-опустошаваща за църквата отколкото атаките от култове, Ню Ейдж и всичките други пророци взети заедно.

Много е лесно да се различат фалшиви пророци, които са от култове, но онези, които са в църквата, които може би са искрени вярващи, са много трудни за различаване. Да, истинският вярващ все пак може да бъде фалшив пророк. Ние сме фалшиви във всяко служение, което си позволяваме без упълномощението от Бог.

Препоръчителните писма имат своето място, но ние трябва да зададем въпроса на всеки, който се опитва да установи духовна власт, какво училище са посещавали, дипломите, които имат, или под кое служение са стояли. Също така, пазете се от онези, които винаги разказват истории за собствените си пророчески подвизи. В най-добрия случай, това е доказателство за незрялост. Онези, които са истинското нещо ще държат общението с Бог и Неговите ангели като достатъчно, така че няма да се грижат много, много кой друг им вярва. Ако ще бъдем свободни от капаните поставени от фалшивите пророци ние трябва да започнем да разпознаваме себеиздигането и да отхвърлим служението на онези, които го използват.

Ние трябва също да благославяме онези, които се опитват да ни проклинат с черна магия или други форми на сила. Ако врагът може да ни накара да си отмъстим, после той ще ни накара да използваме същият дух, и ние ще размножим самото зло, което се опитваме да изгоним. Ние не воюваме срещу плът и кръв и оръжията на нашето воюване не са плътски, но духовни. Когато започнем да се молим благославяйки хората, които ни атакуват, тогава злата сила на контрол и манипулация е разрушена над тях и над нас. Ние не трябва да връщаме зло за зло, но да побеждаваме злото чрез добро.

В средата на 50-те години, работниците с бели яки надминаха броят на работниците със сини яки в Запада. От това време това мнозинство е нараснало докато сега е пресметнато, че работниците със сини яки ще отидат по пътя на земеделските работници в близкото бъдеще, съставяйки само много малка част от обществото. Когато Господ предсказа, че “знанието ще се увеличи” малцина разбираха кога това ще се случи. Сега информацията е най-важната стока в света и работата на натрупване и превеждане, пакетиране и пренасяне на знание е най-голямата индустрия на земята.

Онези, които са включени в научната индустрия не са само най-многобройните, но те са и най-богатите и най-силните. Те са също групата, която църквата е станала най-неуспешна да достигне. Това е спомогнало да снабди разпространението на Ню Ейдж и други култове. Понеже човек беше създаден да има взаимоотношение с Бог, Който е Дух, има духовна празнота в човека, която създава духовен глад за свръхестественото. Онези, които не познават истинската свръхестествена сила на Бог ще бъдат притеглени от злата и фалшива свръхестествена сила на врагът.

Павел обяснява, “Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила” (1 Кор.4:20). Сатана знае това и е напълно доволен да води битката на нивото на думите (доктрини и т. н.). без значение колко истински и колко добре можем да спорим за нашите доктрини, Сатана няма проблем да победи онези, които не познават силата на Бог, защото те не познават истински царството на Бог – царството не се състои в думи, а в сила. Онези, които наистина вярват в Библията ще ходят в сила. Праведността е резултатът от вярване в нашите сърца, не в умовете ни, а онези, които не познават силата на Бог вярват в Него само в своите умове.

В светлината на някои глупости, които са се проявили в Петдесятното, Харизматичното, Пълното Евангелие и Третата Вълна на Движение, които всички са познавали силата на Бог, е лесно да се разбере защо мнозина се дърпат настрана от дарбите на Духа. Но това също е един от изпитите, който разделя истинските вярващи от онези, които само познават убеждения и доктрини. Бог е призовал глупавите неща на света за да обърка мъдрите. Само смирените ще дойдат до това, което Той прави и Той ще даде Своята благодат само на тях.

Църкви, които отхвърлят свръхестествената сила на Бог днес са станали неуместни и неспособни да достигнат света в свръхестествения конфликт. Колкото по-светско става обществото толкова всъщност ще се увеличава гладът в човека за взаимоотношение със свръхестественото.

Поради това атеистите имат склонност да бъдат притегляни към най-основните форми на магьосничество и черно изкуство; те са измамени в мисленето, че докосват силите, които се крият в човека, но в същност са демонични. Деноминациите и движенията в църквата, които отхвърлят свръхестествената сила на Бог почти всички са свити тъй като са станали неуместни и отегчителни дори за собствените си хора, с малко или никаква сила да привлекат обръщенци.

Много от тези църкви и деноминации, които отхвърлят силата на Бог вече са победени от влиянието на движението Ню Ейдж. Други са победени от духът на века в други форми, не само търпейки извратените и невярващите като членове, но в действителност ръкополагайки ги като пастори и лидери. Противоположно на това, деноминациите и движенията, които проповядват и ходят в свръхестествената сила на Бог, не само растат, но когато са измерени като единична група, са далеч по-растящи от религиозното движение в света.

Апостол Павел заявява, “И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Дух и от сила, за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила” (1 Кор.2:4-5). Конфликтът между царството на Бог и царството на злото е също конфликт между истината и заблудата, и това е противопоставяне на свръхестествена сила.. всяка страна се стреми да запълни духовната празнина в човека създадена при падението.

Цялата история на Божието взаимоотношение с хората включва демонстрация на свръхестествена сила. Противоречиво е да претендираме, че сме библейски хора, ако не ходим в свръхестествената сила на Бог. Самата Библия учи, че онези, които наистина вярват в нея ще вършат нещата, които са написани в нея. Вероятно най-позорната теология измислена някога от безсилни християни в основата си заявява, че святия Дух бил Автор, Който написал само една книга и тогава се оттеглил! Да загатваме, че повече не се нуждаем от Него не е само смешно, това е измама от най-високата класа. Господ е същият днес както е бил когато е писана Библията, и Той все още върши всичко, което е вършил тогава.

Истинското християнство се състои, не само в думи, в демонстрация на Божията любов и сила да спасява, изцелява и освобождава. Исус заяви, че както Татко изпрати Него в света, така и Той изпрати нас в света (вж. Йоан 17:18). Исус не само говореше за Божията сила да изцелява и спасява, Той я демонстрираше. Ако ще проповядваме евангелието, ние ще го проповядваме както Той го правеше, демонстрирайки Божията любов и сила. Когато Той изпрати Своите ученици, това беше за да изцеляват болните и да изгонват демони когато проповядват царството. Той не се е променил и не е променил начинът, по който изпраща Своите посланици.

Много от библейските пророчества отнасящи се за края на века се обръщат към свръхестествената природа на времената. Църквата, която не ходи в сила ще стане все по-неподходяща да се справя с времената и да се изправи пред силите, които идват срещу нея, за да победим силата на врагът, ние трябва “да копнеем за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкуваме” (1 Кор.14:1). Първата защита срещу измамната свръхестествена сила на врага е да познаваме истинската сила на Бог.

Исус направи пътя за нас за да бъдем толкова близо до Бог колкото искаме да бъдем. Няма нито един човек в Библията, историята, или който да живее днес, който да е по-близо до Господа отколкото ти можеш да бъдеш. Единствената разлика между тези, които са близо до Бога и онези, които не са близо е, че тези, които са близо Той им е достатъчно нужен за да Го търсят. Същото е истина за всичко, което Той ни предлага в Своето Слово. Онези, за които дарбите на Духа са достатъчно нужни ще “копнеят” достатъчно за да ги търсят докато не ги получат.

“Но,” можем да попитаме ние, ”Това не е ли просто себе-издигане?” Може да бъде. Ние можем да търсим дарбите поради много подли, егоистични причини, или можем да ги търсим с много чисти мотиви. Повечето от нас ще паднат някъде между тези крайности. Аз осъзнавам много добре, че всичките ми мотиви не са чисти, но продължавам да търся в покорство на Неговото слово, докато се моля на Господа да коригира моите мотиви. Ние можем да извършваме някои от библейските дисциплини, такива като молитва, поклонение, дори свидетелстване, от егоистични мотиви.

Означава ли това, че трябва да спрем да вършим тези неща? Разбира се, че не! Ние се стремим да ги вършим с различни мотиви. Но ако чакаме докато нашите са съвършени, ние никога няма да извършим някои от тях. Често когато ги вършим ние сме променяни. Ние не сме променяни за да дойдем в присъствието на Господа, но сме променяни чрез идване в Неговото присъствие.

Търсенето да се ходи в дарбите на Духа е една форма на търсене на Бог, и дори по-важно; това е да бъдеш покорен. Нашият Бог е свръхестествен и ние не можем наистина да желаем взаимоотношение с Него без да желаем взаимоотношение със свръхестественото. Дори онези, които са се закоравили чрез доктрини и се стараят да оправдаят своето безсилие; копнеят в сърцата си за свръхестественото. Те просто позволяват на своите страхове да ги държат настрана от познаване на Бог такъв какъвто е Той – всемогъщ. Ние всички сме създадени за общение в Духът, което свръхестествено или няма да бъде духовно.
Истина и сила
Неотдавна, някои от най-блестящите световни теологии и извинения защо Бог повече не се движи свръхестествено, започнаха да вярват, че Той го прави, след засвидетелстването на само едно истинско чудо. “Истинско” е ключовата дума тук. Много от онези, които обичат истината ще се стремят да ходят в силата на Бог, ако не са били угасени от фалшивостта и лицемерието, често свързани със служението на онези, които всъщност все пак нямат сила, но претендират, че имат.

Истинското християнство е истинското слово на Бог потвърдено с истинската сила на Бог. Исус обикаляше за да “върши и учи” (Деян.1:1). Той вършеше чудеса преди да поучава. Той знаеше, че хора, които имаха явна среща с Бог биха били далеч по-отворени за това, което би им казал.

Силата демонстрирана от Исус и от Неговите евангелизатори беше използвана за да потвърди и освети тяхното поучение. Същото все още е истина; демонстрациите на Божията сила превръщат интелектуалните понятия в истинска вяра в Неговите поучения. Изисква се и словото и силата на Бог за да се промени вътрешния човек. Без двете, ние можем да променим външното си поведение, но нашите сърца остават недокоснати. Духовната празнина в сърцето е, която трябва да бъде запълнена чрез истинско взаимоотношение с Бог, ако ще бъдем свободни от духовното влияние и сила на врага.

Понеже чародейството основно е фалшива духовна власт, ние ще бъдем напълно свободни от силата на чародейството само когато напълно се подчиним на силата и властта на Бог, което изисква да бъдем напълно обвързани с истината. Ако духовната празнина, която е в нас не е запълнена с истинската сила и власт на Бог, ние ще станем опасен предмет на чародейство в някаква форма колкото повече се приближаваме до края на века.

Армагедонската битка ще се води в “долината на решението;” в онзи ден всеки един на земята ще бъде доведен до мястото на вземане на решение. Това е силово съпоставяне и изборът ще бъде направен за сила и власт. Ние ще изберем силата и властта на Бог или силата и властта на злият – но ние всички ще избираме.
Различаване на разликите
Всяка една от дарбите на Духа, които са на разположение на църквата скоро ще бъдат фалшифицирани от врага. Онези, чиито страхове ги карат да избягват духовните дарби за да бъдат предпазени от заблуда, несъмнено ще бъдат измамени. Ние трябва да ходим чрез вяра, не чрез страх, ако ще стоим на пътеката, която води към живот. Страхът ще ни води към измама, ако го следваме; изисква се вяра като Авраамовата, която ще рискува да изостави всичко, което познаваме за да търсим това, което Бог е построил, ако ще открием това, което Бог върши.

“Портите на ада” са вражеските врати на достъп в нашия живот, конгрегация, движения, теология, и т. н. Страхът е първостепенната порта, която той използва, точно както вярата е използвана като врата за Бог за да има достъп в нашия живот. Ако ще ходим в силата на Бог ние трябва да имаме повече вяра в Бог да ни води в цялата истина отколкото имаме във врагът да ни измами. Вярата е вратата за взаимоотношение с Бог, защото се изисква вяра да се протегнем отвъд естествената реалност към свръхестествената за да можем “да видим Този, Който е невидим.”

Когато ходим във вяра, това, което започваме да виждаме с очите на нашето сърце започва да става по-реално за нас от това, което виждаме с естествените си очи. Тогава ние започваме да живеем повече за вечното отколкото за временното. Онези, които ходят в истинска вяра естествено ще изглеждат глупави за онези, които са с “естествен ум.”

Ние правим главна крачка в това да бъдем освободени от силата на чародейството когато започнем да виждаме Господа толкова ясно, че Му служим и Го почитаме повече от всичко друго; тогава ние не сме повече предмет на влиянието, манипулацията и контрола на онези, които са все още със земно мислене, или които се движат в силата на чародейството.

Онези, които предават себе си да изучават и да станат познавачи на природата на злото почти винаги стават затъмнени и зли в собствената си природа. Имало е много “наблюдатели на култове,” които са освободили повече нечист дух в църквата отколкото култовете, които те са наблюдавали – параноята, която те са провъзгласили е направила повече за да донесе деление и вреда за църквата отколкото някой култ може да направи. Тези често стават “търсачите на грешки” за които говори Юда, печатайки и разпределяйки клевета и клюкарство като че ли е проучен факт. Както Юда предупреждава, тези са запазени за “мрачната тъмнина” (вж. Юда 10-16), в която много от тях вече са започнали да живеят.

Ние не трябва да изучаваме тъмнината толкова много колкото трябва да изучаваме светлината. Светлината е по мощна от тъмнината. Когато светнем нашите лампи през нощта тъмнината не влиза вътре; светлината блести в тъмнината. Светлината винаги ще надвие тъмнината. Ако ходим в светлината ние ще изхвърлим тъмнината. Ако ходим в свръхестествената сила на Бог ние ще надвием злата свръхестествена сила толкова сигурно както Мойсей слиса чародеите на Египет. Но Мойсей нямаше да сполучи, ако беше отишъл в Египет без сила, нито ние ще сполучим, ако се опитваме да освободим хората със собствената си сила. Изисква се Божията сила да се изправи и да изгони нарастващата сила на врага.

Повечето от култовете и Ню Ейдж групите сега досадно атакуват християнството и се фокусират на църквата като първостепенния обект на техните магии. Те не само проникват в църквата, но използват повечето от тяхната сила за да хвърлят заклинания и проклятия върху онези, които са в служение. Това, което беше описано в книгата “Жетвата” относно култови членове влизащи в църковни събрания и изпълняващи похотливи дела за да сплашат и унижат църквата вече започна да се случва с обезпокоителна честота.
На първата вечер от нашата последна конференция аз излязох на паркинга и открих сатанински поклонници проклинащи събранията. Това беше голямо насърчение за мен. Те имат обичай да идват на събранията!няма начин за християните да избегнат тази конфронтация, с изключение да пораснем в духовна власт до степента, до която врагът ще бяга от нас ще избягва конфронтация на всяка цена. Ние сме тези със силата!

Култовите групи са предпазливи да атакуват онези, които имат сила, така че те измъчват безсилните църкви. Техните нападения стават по-дръзки , и те ще продължат. Бог им позволява да ни насилват за да Го търсим. Отговорът за църкви, които са под това нападение е прост – те трябва да търсят и да познаят и да ходят в Божията власт и сила. Този, който е в нас е много по-велик от този, който е в света. когато църквата порасне в истинска духовна власт култовете ще започнат да се страхуват от нас далеч повече отколкото ние от тях.

Има сила в сатанинските жертви, която ние трябва да признаем, ако ще й се противопоставим. В 4 Царе 3:27, царят на Моав принесе първородният си син като всеизгаряне на своите демонични богове, а, “това стана голямо възмущение за Израел, и те се оттеглиха” (от да атакуват Моав). Не е библейско за християнин да се страхува от врага, но ако ние не разберем и не зачетем правилно неговата сила, ние ще бъдем уязвими за неговата сила.