Приети текстове на заседанието от

Т. като има предвид, че това би могло да спомогне за подобряване качеството на заетостта в крайбрежните зони, намаляване на сезонния характер и съчетаване на различни форми на туризъм и други морски или крайбрежни дейности, което ще позволи предлагането да бъде съобразено с очакванията и високите изисквания на модерния туризъм и ще създаде качествени работни места;

У. като има предвид, че целта за Европейско териториално сътрудничество, установена в член 6 от Регламент (ЕО) № 1080/2006, може ефективно да допринесе за споменатите по-горе приоритети чрез финансиране на проекти за сътрудничество и развитие на мрежи за партньорство между участниците и крайбрежните райони; и като в тази връзка подчертава значението на използването на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС), предвидена в Регламент (ЕО) № 1080/2006 като инструмент за създаване на стабилно сътрудничество в областта на устойчивото развитие на крайбрежните региони с участието на местни и социални партньори;

1. Подчертава, че туризмът е съществен фактор за социално-икономическото развитие на крайбрежните зони на ЕС и е тясно свързан с целите на от Лисабонската стратегия; посочва, че целите на стратегията от Гьотеборг следва да се отчитат по-сериозно в крайбрежните туристически дейности;

2. Насърчава държавите-членки да създадат специфични стратегии и интегрирани планове на национално и регионално равнище с цел смекчаване на сезонния характер на туризма в крайбрежните региони и гарантиране на по-стабилна заетост и по-добро качество на живота за местните общности; подчертава в този контекст значението на това, традиционните сезонни икономически дейности да бъдат превърнати в целогодишни чрез диверсификация на продуктите и алтернативни форми на туризъм (напр. бизнестуризъм, културен, медицински, спортен и селски туризъм и морски туризъм); отбелязва, че диверсификацията на продуктите и услугите може да спомогне за създаване на растеж и заетост и за намаляване на неблагоприятните екологични, икономически и социални ефекти;

3. Подчертава необходимостта от защита на правата на работниците в този сектор, като се подкрепят качествени работни места и дейности по повишаване на квалификацията, което включва, наред с другото, подходящо професионално обучение, насърчаване на стабилни договорни отношения и справедливо и достойно равнище на заплащане, както и подобряване на условията на труд;

4. Призовава за интегриран подход към крайбрежния туризъм в контекста на политиките на ЕС на сближаване, морска, риболовна, околна среда, транспортна, енергийна и социална политика с цел да се създадат взаимодействия и да се избегнат непоследователни действия; препоръчва Комисията да отчита подобен интегриран подход по отношение на устойчивия растеж на крайбрежния туризъм особено във връзка с морската политика на ЕС като стратегическа цел в работната си програма за 2010-2015 г. и в междинния преглед на финансовата рамка за 2007-2013 г.;

5. Призовава държавите-членки да осигурят пълно участие на регионалните и местни власти, компетентни в областта на туризма и регионалното развитие на крайбрежните зони, както и на икономическите и социалните партньори и партньорите в областта на околната среда, във всички постоянни структури, създадени в рамките на тези политики, както и в програми за трансгранично сътрудничество, в които да бъдат приобщени крайбрежните райони;

6. Подчертава основополагащата връзка между добре функциониращата инфраструктура и успеха на един туристически регион и във връзка с това призовава компетентните органи да разработят планове за оптимизиране на местната инфраструктура, която ще е от полза както за туристите, така и за местните жители; в светлината на това настоятелно препоръчва на крайбрежните държави-членки да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че новите проекти за подобряване на инфраструктурата, включително нефтопреработвателни предприятия и други съоръжения, биват изграждани при използване на най-новите технологии с цел намаляване на енергопотреблението и въглеродните емисии и подобряване на енергийната ефективност чрез използване на възобновяеми енергийни източници;

7. Настоятелно призовава Комисията, държавите-членки и регионите да поощряват създаването на устойчиви вериги за мобилност, които включват обществения транспорт, а също така велосипедни алеи и пешеходни пътеки, по-специално в трансграничните крайбрежни региони, и да подпомагат обмена на добри практики;

8. Препоръчва на Комисията да възприеме единен и цялостен подход по въпросите на крайбрежния туризъм в рамките както на териториалното сближаване, така и на своята стратегия за интегрирана морска политика, по-конкретно по отношение на островите, крайно отдалечените райони и останалите крайбрежни зони, по-специално предвид силната зависимост на тези райони от туристическия сектор;

9. Решително насърчава Европейската комисия и държавите-членки да включат крайбрежния туризъм в списъка на приоритетите в рамките на стратегическите насоки за следващия програмен период на структурните фондове, както и сред политиките за крайбрежните зони на ЕС и да определят новаторска стратегия, която да е в състояние да включи предлагането на крайбрежния туризъм;

10. Във връзка с това приветства участието на крайбрежните региони в програмите INTERREG IV B и C и в проекти, които покриват както транснационалното, така и междурегионалното сътрудничество в областта на туризма, и ги приканва да се възползват в по-голяма степен от съществуващите инициативи и инструменти на ЕС за крайбрежните държави (като стратегиите за Средиземно и Балтийско море и Черноморското сътрудничество); препоръчва настоятелно Комисията да постави по-сериозен акцент върху крайбрежните региони при новите програми INTERREG за следващия период на програмиране;

11. Отбелязва становището на Комитета на регионите относно създаването на Европейски крайбрежен фонд и призовава Комисията, в контекста на следващата финансова рамка, да проучи начините за по-добро координиране на всички бъдещи финансови инструменти, покриващи действия в крайбрежните региони;

12. Препоръчва разработването стълб от знания като част от интегрираното развитие на крайбрежните зони чрез създаване на европейска секторна мрежа под егидата на Европейския технологичен институт съгласно Регламент (ЕО) № 294/2008 и Седмата рамкова програма съгласно Решение № 1982/2006/ЕО;

13. Препоръчва крайбрежните държави-членки да прилагат този интегриран подход на програмно равнище при избора и изпълнението на проекти, свързани с крайбрежието, като възприемат принципа на междусекторен подход и отдадат приоритет на създаването на публично-частни партньорства, за да намалят натиска върху съответните местни власти;

14. Приветства определените от Комисията приоритети в областта на крайбрежния и морски туризъм в горепосочената програма за конкурентоспособен и устойчив европейски туризъм; предлага в създадения неотдавна портал да бъдат включени туристически дестинации в Европа, специфична информация относно крайбрежни дестинации и мрежи, по-конкретно най-малко известните най-малко рекламираните дестинации, така че те да станат известни извън границите на ЕС, включително на регионално и местно равнище;

15. Призовава Комисията в тази връзка да превърне крайбрежния туризъм във водеща тема за 2010 г. в рамките на пилотния си проект „Отличителни европейски дестинации”;

16. Изразява съжаление, че настоящата липса на прозрачност по отношение на разходите на ЕС за крайбрежните зони възпрепятства количественото определяне на равнището на инвестициите и проучването на въздействието на подкрепяните инициативи в тези региони; в този контекст приветства разпоредбата от гореспоменатата Зелена книга за морската политика относно създаването на база данни за морските региони, която да включва информация за бенефициерите на всички фондове на Общността (включително структурните фондове) и призовава Комисията да изпълни незабавно тази важна задача; подчертава важността на подобна инициатива за гарантирането на прозрачност в тази област; призовава Комисията да задейства съответните инструменти с цел осигуряване на необходимите данни за нуждите на анализа и статистиката и призовава държавите-членки да изпълняват изцяло своите задължения за публикуване на получателите на финансово подпомагане, като по този начин предоставят цялостна картина на съществуващите проекти;

17. Призовава Комисията, държавите-членки и регионите да изработят съвместно изчерпателен Интернет каталог на финансираните проекти в крайбрежните райони, като по този начин се даде възможност на регионите да се поучат от опита на другите, а академичният свят, крайбрежните общности и други заинтересовани страни да идентифицират, разпространят и увеличат до максимум възстановяването на най-добрите практики в местните общности; в този контекст препоръчва създаването на форум, в рамките на който заинтересованите страни да могат да установяват контакт и да споделят добри практики и създаването на работна група с участието на представители на държавите-членки за разработване на планове за действие в областта на крайбрежния туризъм и за насърчаване на обмена на опит на институционално равнище;

18. Призовава Комисията да си послужи също с каталога по Интернет, за да покаже на гражданите предимствата, които Европа предоставя на крайбрежните региони и по този начин да допринесе за един по-положителен поглед по отношение на финансирането от ЕС и за увеличаване на авторитета на ЕС;

19. Призовава Комисията да гарантира, че непрекъснатото разработване от страна на Евростат на социалноикономическа база данни за крайбрежните региони на ЕС включва надеждни, уеднаквени и актуализирани данни за туризма, които са от значение за улесняване на вземането на решения от публичния сектор и за осъществяване на сравнения както между регионите, така и между секторите на икономиката; препоръчва спешни действия от страна на крайбрежните държави-членки в процеса на прилагане на сателитните сметки в туризма на тяхна територия;

20. Подчертава, че съществува тясна връзка между околната среда и крайбрежния туризъм; и че политиките за развитие на туризма следва да включват практически мерки в съответствие с общата политика за опазване и управление на околната среда; приветства във връзка с това включването на „устойчивото развитие” в член 17 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 (за структурните фондове за 2007-2013 г.) като един от основните принципи при прилагането на всички структурни интервенции, чието прилагане следва да бъде надлежно проверявано посредством съответните дейности за мониторинг; настоятелно препоръчва подобна разпоредба да бъде включена в регламентите за следващия период на програмиране; подчертава важния принос, който би имало това за поощряване на екотуризма;

21. Подчертава, че крайбрежните региони са особено засегнати от въздействието на изменението на климата и от свързаните с него покачване на морското равнище и ерозия на бреговете, както и увеличаване на честотата и силата на бурите; настоява във връзка с това крайбрежните региони да разработят планове за управление на риска и превенция във връзка с изменението на климата;

22. Посочва въздействието на изменението на климата върху крайбрежния туризъм; по тази причина приканва Комисията от една страна да интегрира последователно целите на ЕС за намаляване на емисиите на CO₂ в политиката в областта на транспорта и туризма, а от друга страна да поощрява мерки за защита на устойчивия крайбрежен туризъм от въздействията на изменението на климата;

23. Подчертава в този контекст значението на оценката на потенциала на туризма по отношение на приноса, който той може да има за опазването и съхраняването на околната среда; отбелязва, че туризмът може да предложи достъпен начин за повишаване на информираността относно екологичните ценности чрез съгласувани действия на националните и регионалните органи, от една страна, и туристическите оператори и управителите на хотели и ресторанти, от друга страна; във връзка с това счита, че крайбрежните региони следва да бъдат предмет на такива усилия поради техния предимно туристически профил;

24. Подчертава потребността при развитието на туризма винаги да се гарантира опазването на историческите характеристики и археологическите находки, както и съхраняването на традициите и културното наследство като цяло, при насърчаване на активното участие на местните общности;

25. Призовава да бъдат предоставени стимули в подкрепа на устойчивото развитие по начин, който позволява съхраняването на културното и природно наследство, както и на социалната структура на крайбрежните региони;

26. Призовава Комисията да гарантира, че активното изпълнение, съобразено с Рамковата директива за морската стратегия, е условие за получаване на финансиране от ЕС за крайбрежни проекти с въздействие върху морето;

27. Призовава Комисията да използва всички подходящи инструменти за оценка, за да контролира прилагането на този принцип в крайбрежните зони по време на настоящия период на програмиране, както и разпределянето на отговорностите между различните равнища на вземане на решения;

28. Подчертава, че прекаленият натиск върху крайбрежните зони поради прекомерните физически интервенции във връзка с инфраструктурата е във вреда за развитието на крайбрежния туризъм и привлекателността, докато тези аспекти биха могли да бъдат насърчавани посредством висококачествени туристически услуги, които са от основно значение за конкурентоспособността на крайбрежните региони и за насърчаването на висококачествени работни места и квалификации; следователно приканва крайбрежните региони да насърчават инвестициите в други области, като предоставянето на услуги, основаващи се на информационни технологии и технологии за информация, развитие на нов потенциал за традиционните местни продукти, както и обучение на висококвалифицирани работници в туристическия сектор; призовава във връзка с това да бъдат създадени програми за обучение с цел формиране на резерв от квалифицирани служители, които да притежават умения за работа при нарасналата комплексност и разнообразие на туристическия сектор;

29. Призовава държавите-членки да определят подходящи политики в областта на градоустройството и планирането на територията, съвместими с крайбрежната околна среда;

30. Подчертава, че високото качество е основното сравнително предимство на туристическия продукт в ЕС; призовава държавите-членки, регионалните и местните власти да популяризират и да укрепват качеството на туристическите услуги, като например предоставяната сигурност, цялостната и съвременна инфраструктура, социалната отговорност на предприятията и стопански дейности, съобразени с опазването на околната среда;

31. Призовава Комисията да включи в своята политика за морски клъстъри услугите и производителните сектори, които са особено важни за крайбрежния туризъм, като по този начин позволи продуктивно взаимодействие между онези, които използват морето като ресурс за увеличаване на неговата конкурентоспособност, устойчивост и принос за икономическото развитие на крайбрежието; счита, че грижите за здравето, благосъстоянието, образованието, технологиите и спортните съоръжения следва да бъдат включени като крайбрежни услуги в морските клъстъри, като ключови елементи за развитието на тези зони;

32. Подчертава важността на достъпа за развитието на крайбрежните региони; във връзка с това призовава Комисията и националните и регионалните власти да разработят начини за осигуряване на оптимална връзка чрез сухопътен, въздушен и воден транспорт; отново призовава същите участници, предвид увеличеното замърсяване на морето в много пристанищни райони и градове, за значително подобряване на стимулите за снабдяване на плавателните съдове на котва в пристанищата от мрежата на сушата; приканва държавите-членки да анализират възможността за предприемане на мерки за намаляване на летищните такси винаги в съответствие с горепосочената си позиция от 23 октомври 2008 г., с цел увеличаване на привлекателността и укрепване на конкурентоспособността на крайбрежните региони; със същата цел подчертава необходимостта от засилване на спазването на стандартите за сигурност по отношение на въздухоплаването и летищата, включително премахването на депата за гориво, разположени в близост до летищата, където това е необходимо;

33. Приканва държавите-членки и регионалните органи да насърчават модернизирането на пристанищата и летищата в крайбрежните и островните региони с цел задоволяване на потребностите на туризма, като надлежно се отчитат съществуващите възможности, свързани с околната среда и с опазването на естетиката и на природната среда;

34. Подчертава, че териториалното сближаване е хоризонтална концепция, която обхваща ЕС като цяло, което може да подобри връзката между крайбрежието и вътрешността въз основа на съществуващите отношения на взаимно допълване и влияние между крайбрежието и вътрешността (например свързването на крайбрежните дейности с дейностите на селския и градския туризъм и подобряването на достъпа извън активния сезон на туризма, като се подчертае значението на местните продукти и се насърчи тяхната диверсификация); отбелязва, че горепосочената Зелена книга относно бъдещата морска политика специално посочва островните региони, като признава, че те са изправени пред особени предизвикателства по отношение на развитието поради постоянно неблагоприятните природни условия; подчертава, че крайбрежните региони в общ план са изправени пред подобни проблеми и призовава Комисията да отчита необходимостта от връзка между крайбрежния туризъм и интегрираното управление на крайбрежните зони и с пространственото планиране на моретата при бъдещото осъществяване политиката на териториално сближаване;

35. Настоятелно призовава също така крайбрежните регионални и местни власти да стимулират интегрираните планове за териториален маркетинг с участието на партньори в контекста на съседството по море и по суша и да насърчават справедливостта в развитието на туризма и пътуванията, с цел увеличаване на туристическата конкурентоспособност, без да се накърнява глобалната конкурентоспособност;

36. Насърчава крайбрежните райони да участват в проекти за междурегионално сътрудничество, например по тема IV от инициативата „Регионите и икономическите промени”, с цел да се създадат тематични мрежи за крайбрежен туризъм и да се разработят вече съществуващите мрежи, както и за осъществяване на обмен на знания и най-добри практики;

37. Препоръчва на заинтересованите публични власти на национално, регионално и местно равнище да насърчават стратегически проекти в крайбрежния туризъм по програмите за сътрудничество, като предоставят техническа помощ за подготовка на проектите и подходящо равнище на финансиране за тези дейности и дават предимство на използването на структурните фондове за развитието на устойчив, съобразен с околната среда туризъм в крайбрежните региони, както в областта на сближаването, така и в областта на конкурентоспособността и заетостта; вярва, че в този контекст е уместно да се отдели специално внимание на дейностите, насочени към развитие на информационните комуникации и технологии;

38. Призовава Комисията да планира най-малко веднъж годишно, за предпочитане на 20 май, европейския ден на морето, едно конкретно мероприятие, насочено към крайбрежния туризъм, което да улесни комуникацията и установяването на контакти между партньорите, както и обмен на най-добри практики, например в прилагането на Интегрирания модел за управление на качеството на ЕС; в тази връзка призовава всички участници да представят своите проекти, които пряко или непряко са свързани с крайбрежния туризъм и се ползват от финасиране от Общността;

39. Счита, че насърчаването на корабния туризъм, също посредством свързани с отрасъла икономически дейности, е от полза за развиването сред гражданите на Съюза на по-устойчиви навици и по-високо съзнание за опазване на околната среда; следователно приканва държавите-членки да насърчават инвестициите с тази цел в техните крайбрежни региони;

40. В допълнение призовава Комисията да изработи практическо ръководство за финансиране от ЕС в областта на крайбрежния туризъм, с цел да бъдат ориентирани заинтересованите страни във фазата на търсене на финансиране;

41. Признава значителния принос, който круизният туризъм представлява за развитието на крайбрежните общности, при положение, че бъде намерен баланс между рисковете и отговорностите и между фиксираните разходи на земните инвестиции и необходимата гъвкавост от страна на круизните оператори, както и че загрижеността за опазване на околната среда бъде взета надлежно предвид;

42. Призовава Комисията да подкрепя крайбрежните общности при придобиването на най-добрите практики и максималното оползотворяване на добавената стойност на круизния туризъм в частност и на крайбрежния туризъм като цяло;

43. Призовава крайбрежните райони да създадат и подкрепят регионални или местни агенции за развитие, така че да се изградят мрежи от професионалисти, институции, експерти и администрации в рамките на една и съща територия, както и между различни страни, с консултативни и информационни функции по отношение на потенциалните публични и частни бенефициери;

44. Препоръчва на крайбрежните държави-членки да отчитат устойчивостта на проектите за сътрудничество във фазата след финансирането, не само от финансова гледна точка, но и с оглед продължаването на сътрудничеството между партньорите и взаимовръзката със съответните местни служби;

45. Препоръчва на крайбрежните държави-членки да осигурят висока степен на видимост на избраните проекти и да опростят процедурите за достъп до финансиране с цел да привлекат частно финансиране за крайбрежния туризъм и да улеснят създаването на партньорства между публични органи и частни лица, особено малки и средни предприятия (МСП); препоръчва повишаване стойността на развлекателните ползи от устойчивия морски и крайбрежен туризъм в контекста на гарантиране на доброто здравословно състояние на флората и фауната (посредством насърчаване на екотуризма, на рибния туризъм, наблюдението на китове и т.н.); счита, че тези цели биха могли да получат реализация в контекста на Европейския ден на морето, отбелязван на 20 май всяка година;

46. Призовава екологичните сдружения, икономическите сектори, свързани с морето, културните организации, научната общност, гражданските организации и местните жители да разширят своето участие във всички фази на проекти, включително техния мониторинг, с оглед тяхната дългосрочна устойчивост;

47. Призовава накрая Комисията да извършва редовна оценка на степента, в която общностното финансиране на крайбрежните зони се отразява понастоящем на регионалното развитие на тези зони с цел разпространяване на най-добри практики и подкрепа за мрежите за партньорство между различните участници чрез Обсерватория за устойчив крайбрежен туризъм;

48. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Комитета на регионите.

Медийна грамотност в дигиталния свят

Комисия по култура и образование

PE409.761

Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2008 г. относно медийната грамотност в дигиталния свят (2008/2129(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

– като взе предвид Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност¹ и по-специално съображение 37 от Директива 2007/65/ЕО , и член 26 от Директива 89/552/EEC,

– като взе предвид Решение № 854/2005/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. за създаване на многогодишна програма на Общността за насърчаване на по-безопасно използване на Интернет и нови онлайн технологии²,

– като взе предвид Решение № 1718/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за прилагане на програма за подпомагане на европейския аудио-визуален сектор(МЕДИА 2007)³,

– като взе предвид Препоръка 2006/952/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно защитата на непълнолетните лица и на човешкото достойнство и на правото на отговор по отношение на конкурентоспособността на европейската индустрия за аудиовизуални и онлайн информационни услуги⁴,

– като взе предвид Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите умения за учене през целия живот⁵,

– като взе предвид Съобщението на Комисията от 20 декември 2007 г., озаглавено „Европейски подход към медийната грамотност в цифрова среда“ (COM(2007)0833),

– като взе предвид Работния документ на службите на Комисията относно плурализма на медиите в държавите-членки на Европейския съюз (SEC(2007)0032),

– като взе предвид Съобщението на Комисията от 1 юни 2005 г., озаглавено „i2010 – европейско информационно общество за растеж и заетост“ (COM(2005)0229),

– като взе предвид резолюцията си от 20 ноември 2002 г. относно концентрирането на медиите¹,

– като взе предвид резолюцията си от 6 септември 2005 г. относно прилагането на членове 4 и 5 от Директива 89/552/ЕИО ("Телевизия без граници"), изменена с Директива 97/36/ЕО, за периода 2001 - 2002 г.²,

– като взе предвид резолюцията си от 27 април 2006 г. относно прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване: възможност за европейската аудиовизуална политика и културното многообразие³,

– като взе предвид Заключения на Съвета от 22 май 2008 г. относно междукултурните познания⁴ и по-специално Европейския подход към медийна грамотност в цифрова среда⁵,

– като взе предвид Декларацията на ЮНЕСКО от Грюнвалд относно медийното образование (1982 г.),

– като взе предвид Парижката програма на ЮНЕСКО от 2007 г.: 12 препоръки за медийното образование,

– като взе предвид Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа - Rec(2006)12 до държавите-членки относно осигуряване на възможности за обучение на децата в новата информационна и комуникационна среда,

– като взе предвид член 45 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на Комисията по култура и образование (A6-0461/2008),

А. като има предвид, че медиите оказват влияние върху политиката и всекидневния живот на обществото; като има предвид, че една висока степен на медийна концентрация може да застраши медийния плурализъм; и като има предвид, че поради това медийната грамотност е от ключово значение за политическата култура и за активното участие на гражданите на Съюза;

Б. като има предвид, че всички видове медии, аудио-визуални и печатни, традиционни и цифрови, се сливат и процеса на конвергенция между различни медийни форми по отношение на техните технически характеристики и съдържание, и като има предвид, че чрез новите технологии новите масмедии проникват във всички области на живота, че тези нови медии предполагат активна роля на ползвателите и че интернет общностите, уеб блоговете и видеоигрите също са медийни форми;

В. като има предвид, че за младите медийни ползватели интернет е първият и основен източник на информация, като има предвид, че техните интернет умения се определят от конкретните им потребности, без да са систематизирани, като има предвид, че за разлика от тях възрастните се информират предимно чрез радиото, телевизията, вестниците и списанията; като има предвид, че поради това в съвременното медийно пространство медийната грамотност трябва не само да отговаря на предизвикателствата на новите медии - и по-специално на свързаните с тях възможности за взаимодействие и творческо участие – но и да включва знанията, необходими за класическите медии, които ще продължават да бъдат основен информационен източник за обществото;

Г. като има предвид, че новите комуникационни технологии могат да залеят по-неопитните ползватели с вълна от безразборна, т.е. не градирана според своята важност, информация, и че това свръхпроизводство на информация може да създаде не по-малък проблем от липсата на информация;

Д. като има предвид, че от гледна точка на личната професионална реализация добрите умения в областта на ползването на информационните технологии и медиите, които зачитат правата и свободите на другите, значително повишават шансовете за намиране на работа, а от гледна точка на икономиката като цяло способстват за постигането на целите от Лисабон;

Е. като има предвид, че широкият достъп до информационни технологии дава възможност на всички да предават и разпространяват информация в световен мащаб, което превръща всеки потребител на интернет в потенциален журналист, и че медийната грамотност е необходима не само за разбиране на информацията, но и за придобиване на умения за генериране и разпространяване медийно съдържание, и че поради това компютърните умения сами по себе си не водят автоматично до по-голяма медийна грамотност;

Ж. като има предвид, че между държавите-членки, както и между регионите, съществуват големи различия по отношение на развитието на телекомуникационните мрежи и разпространението на информационните и телекомуникационните технологии (ИТТ), което е в ущърб особено на отдалечените и селските райони, и че това крие опасност от продължаващо задълбочаване на дигиталното разделение в рамките на Европейския съюз;

З. като има предвид съществената роля на училищата за развитието на умения за комуникация и вземане на решения и големите различия в областта на медийното образования и в степента на включване и използване на ИТТ в процеса на обучение в отделните държави-членки и региони, и че медийното образование в училищата може да бъде провеждано само от учители, които са медийно грамотни и са получили необходимото обучение в тази област;

И. като има предвид, че медийното образование играе решаваща роля при постигането на високо ниво на медийна грамотност, която е важна част от политическото образование, което помага на хората да засилят поведението си като активни граждани и информираността си относно техните права и задължения; като има предвид освен това, че добре информираните и политически зрели граждани представляват основата на едно плуралистично общество и като има предвид, че създавайки собствено съдържание и медийни продукти, ползвателите придобиват умения, които допринасят за по-задълбочено разбиране на принципите и стойността на професионално създаденото медийно съдържание;

Й. като има предвид, че медийното образование, ориентирано към по-възрастните хора изостава от това за младите хора и че в областта на новите медии по-възрастните хора често се чувстват несигурни и трябва да преодоляват бариери;

К. като има предвид все по-многобройните и все по-добре прикритите заплахи за сигурността на личните данни, и рискове, които те крият за по-неопитните ползватели;

Л. като има предвид, че медийната грамотност предоставя едно изключително важно ключово умение в информационното общество;

М. като има предвид, че медиите разкриват възможности за общуване в световен мащаб и за откритост към света, че те са основни стълбове на демократичното общество и че разпространяват не само информация, но и знания, и като има предвид, че новите цифрови медии предоставят позитивни възможности за участие и творчество и така засилват участието на гражданите в политическите процеси;

Н. като има предвид, че наличните данни не са достатъчни за категорични оценки за нивото на медийната грамотност в Европейския съюз;

О. като има предвид, че решаващото значение на медийната грамотност се подчертава и от ЮНЕСКО, като например в неговата Декларация от Грюнвалд относно медийното образование (1982 г.) и в неговата Парижка програма: 12 препоръки за медийното образование (2007 г.);

1. Приветства гореспоменатото Съобщение на Комисията относно европейски подход към медийната грамотност в цифрова среда, но счита, че все още има какво да се желае относно ясното формулиране на една европейска концепция за развитие на медийната грамотност, особено по отношение на включването на традиционните медии и признаване на значението на медийното образование;

2. Приветства заключенията на Съвета от 22 май 2008 г. относно междукултурните познания, очаква от държавите-членки да работят усилено за развитие на медийната грамотност и предлага позициите на контактния комитет на държавите-членки, предвиден в Директива 89/552/ЕИО, да бъдат засилени чрез привличане на специалисти в областта на образованието;

3. Настоятелно приканва Комисията да приеме препоръка и да разработи план за действие за медийна грамотност; настоятелно приканва Комисията да организира заседание на контактния комитет за аудио-визуални медийни услуги с цел улесняване на обмена на информация и възможно най-ефективно и редовно сътрудничество по въпросите на медийната грамотност;

4. Изисква органите, отговорни за регулирането на аудиовизуалните и електронните комуникации да си сътрудничат на различни нива за повишаването на медийната грамотност, подчертава специалната необходимост от разработване на национално равнище както кодекси на поведение така и на общи регулаторни инициативи; подчертава необходимостта всички заинтересовани страни да вземат участие в насърчаването на систематичното проучване и редовния анализ на различните аспекти и измерения на медийната грамотност;

5. Препоръчва на Комисията да използва Експертната група по медийна грамотност при обсъждането на въпроси и в областта на медийното образование, както и по-редовното провеждане на срещи и консултации на групата с представителите на всички държави-членки;

6. Счита, че освен създателите на политики, журналистите, радио- и телевизионните разпространители и медийните оператори, преди всичко малките местни структури, като библиотеките, центровете за обучение на възрастни, гражданските културни и медийни центрове, центровете за квалификация и преквалификация, гражданските канали (например общинските медии), могат активно да допринасят за повишаване на медийната грамотност;

7. Призовава Комисията да разработи показатели за медийна грамотност с цел насърчаване на повишаването на медийната грамотност в ЕС на дългосрочна основа в съответствие с член 26 на Директива 89/552/ЕИО;

8. Отбелязва, че медийна грамотност означава способност за самостоятелно използване на различните медии, за разбиране и критична оценка на различните аспекти на медиите и медийното съдържание, както и за самостоятелно комуникиране и създаване и разпространяване на медийно съдържание в различни контексти; отбелязва освен това, че при многообразието на достъпни източници, основният въпрос е способността за пресяване на информацията в потока от данни и картини на новите медии и за нейното подреждане;

9. Подчертава, че медийната грамотност е ключов елемент от политиката за информиране на потребителите, от осведомеността за и доброто познаване на въпросите, свързани с интелектуална собственост, и от демократичното участие на гражданите и насърчаването на интеркултурния диалог;

10. Призовава Комисията да развива политиката си за насърчаване на медийната грамотност, като работи съвместно с всички органи на ЕС, както и с местните и регионалните органи, и да засили сътрудничеството си с ЮНЕСКО и Съвета на Европа;

Целеви групи и цели

11. Подчертава, че медийното образование трябва да включва всички граждани – деца, младежи, възрастни, хора в напреднала възраст и хора с увреждания;

12. Отбелязва, че придобиването на медийна грамотност започва в семейството, с напътствия при избора на услугите, предлагани от медиите - като подчертава в тази връзка значението на медийното образование за родителите, които играят важна роля при формирането на навиците на децата за използване на медиите - продължава в училище и по време на обучението през целия живот и се развива чрез дейностите на националните, държавните и регулаторните органи и работата на професионалистите и институциите в областта на медиите;

13. Отбелязва, че целите на медийната грамотност са развитие на умения за компетентно и творческо използване на медиите и медийното съдържание и на критичен подход към медийните продукти, както и придобиване на знания за медийната индустрия и за това как тя функционира и на умения за създаване на собствено медийно съдържание;