Приети текстове

Интеграцията на мигрантите, нейното отражение върху пазара на труда и външното измерение на координацията на социалната сигурност

Kомисия по заетост и социални въпроси

PE496.428

Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2013 г. относно интеграцията на мигрантите, нейното отражение върху пазара на труда и външното измерение на координацията на социалната сигурност (2012/2131(INI))

– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 15, 18, 20, 21, 34 от нея,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 30 март 2012 г., озаглавено „Външното измерение на координацията на социалната сигурност в ЕС“ (COM(2012)0153),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 18 ноември 2011 г., озаглавено „Глобалният подход към миграцията и мобилността“ (COM(2011)0743),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юли 2011 г., озаглавено „Европейска програма за интеграция на граждани на трети страни“ (COM(2011)0455),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 февруари 2012 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейска програма за интеграция на граждани на трети страни“ (SOC/427),

– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 16 февруари 2012 г., озаглавено „Нова европейска програма за интеграцията“,

– като взе предвид становището по собствена инициатива на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2012 г., озаглавено „Приносът на мигрантите предприемачи към икономиката на ЕС“¹,

– като взе предвид проучването на Eurofound от 2011 г., озаглавено „Насърчаването на предприемачеството на етническите малцинства в европейските градове“,

– като взе предвид Съвместния доклад за заетостта от 20 февруари 2012 г.,

– като взе предвид доклада на Комисията от 5 декември 2011 г. относно постигнатите резултати и качествените и количествените аспекти на изпълнението на Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни за периода 2007—2009 г. (COM(2011)0847),

– като взе предвид обобщаващия доклад, озаглавен „Шесто заседание на Европейския форум за интеграция: включването на държавите на произход в процеса на интеграция (Брюксел, 9–10 ноември 2011 г.)“,

– като взе предвид проучването, озаглавено „Интегрирането на мигранти и свързаното с това отражение върху пазара на труда“ (Европейски парламент, 2011 г.),

– като взе предвид проучването, озаглавено „Обобщаващ доклад на Европейската мрежа за миграцията: задоволяване на търсенето на работна ръка чрез миграция“ (Европейски парламент, 2011 г.),

– като взе предвид изследването, озаглавено „Проучване на Галъп на общественото мнение в световен мащаб: многото лица на миграцията в световен мащаб“ (МОМ и Галъп, 2011 г.),

– като взе предвид публикациите на Eurofound „Качество на живот в етнически смесените квартали“ (2001 г.), „Условия на труд на гражданите с чуждестранен произход“ (2011 г.) и „Заетост и условия на труд на работниците мигранти“ (2007 г.),

– като взе предвид проучването, проведено от Европейската мрежа от градове за местни политики за интеграция на мигрантите (CLIP), установено от Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, кметството на Щутгарт и Eurofound,

– като взе предвид заключенията от 4 май 2010 г. на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно „Интеграцията като основна движеща сила за развитието и социалното приобщаване“,

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 март 2010 г., озаглавено „Интеграция на работниците имигранти“ (SOC/364),

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 февруари 2010 г., озаглавено „Интеграция на работниците имигранти“ (SOC/362),

– като взе предвид Стокхолмската програма „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“, приета от Европейския съвет (10–11 декември 2009 г.),

– като взе предвид Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството¹,

– като взе предвид Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни¹,

– като взе предвид Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка²,

– като взе предвид Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава³,

– като взе предвид Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост („Директивата за синята карта“)⁴,

– като взе предвид Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни⁵,

– като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2009 г. относно положението с основните права в Европейския съюз за периода 2004–2008 г.⁶,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 16 май 2007 г., озаглавено „Относно циркулярната миграция и партньорствата за мобилност между Европейския съюз и трети държави“ (COM(2007)0248),

– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. относно стратегии и способи за интеграция на имигрантите в Европейския съюз⁷,

– като взе предвид Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 година относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност⁸,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 1 септември 2005 г., озаглавено „Обща програма за интеграция – рамка за интегрирането на гражданите на трети страни в Европейския съюз“ (COM(2005)0389),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2005 г., озаглавено „Хагската програма: десет приоритета през следващите пет години – Партньорство за европейско обновление в областта на свободата, сигурността и правосъдието“ (COM(2005)0184),

– като взе предвид заключенията от 19 ноември 2004 г. на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки относно установяването на общи основни принципи на политиката за интеграция на имигрантите в Европейския съюз,

– като взе предвид Програмата от Тампере, по която беше постигнато съгласие на 15 и 16 октомври 1999 г.,

– като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите¹,

– като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход²,

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване³,

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване на обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство⁴,

– като взе предвид предложенията на Комисията от 30 март 2012 г., които засягат координацията на системите за социална сигурност (COM(2012)0156, COM(2012)0157, COM(2012)0158 и COM(2012)0152),

– като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз по дела C 214/94, C-112/75, C-110/73, C-247/96, C-300/84, C-237/83, C-60/93 и C-485/07,

– като взе предвид членове 48, 78, 79 и 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по външни работи, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0040/2013),

А. като има предвид, че броят на населението на Европа в работоспособна възраст ще бележи спад от 2012 г. и че без имиграция в следващите десет години ще намалее с 14 милиона души; като има предвид, че тези данни значително се различават в отделните държави членки;

Б. като има предвид, че през 2011 г. в 27-те държави членки са живели 48,9 милиона души, родени в чужбина (9,7 % от общото население на ЕС), от които 16,5 милиона от друга държава — членка на ЕС (3,3 %), и 32,4 милиона от държави извън ЕС (6,4 %);

В. като има предвид, че кризата с човешките ресурси, въпреки равнището на безработицата в ЕС от приблизително 10 % (т.е. 23,8 милиона души), е вече очевидна и че в следващите години ще продължи да се изостря: и че например през 2015 г. между 380 000 и 700 000 работни места в сектора на информационните технологии ще останат незаети; като има предвид, че мерките за справяне с този недостиг на квалифицирана работна ръка трябва да включват по-добро образование, обучение, развиване на умения и политики за професионално развитие от страна на държавите членки и предприятията, установяването на нови целеви групи и по-добър и равен достъп до висше образование за гражданите на ЕС;

Г. като има предвид, че анкетите на Евробарометър показват, че 70 % от гражданите в ЕС са на мнение, че имигрантите са необходими за европейската икономика; като има предвид, че броят на гражданите, родени в държави извън ЕС—27, се изчислява на 32 милиона, което представлява 6,5 % от цялото население;

Д. като има предвид, че равнището на заетост на гражданите на трети държави на възраст между 20 и 64 години е средно с 10 % по-ниско от съответното за гражданите в целия ЕС, като освен това много от имигрантите работят на работни позиции под своето квалификационно ниво или в несигурно положение, явление, на което може да се противодейства чрез разширяване на обхвата на общоприложимите колективни трудови договори, когато съществуват такива; като има предвид, че търсенето на квалифицирани специалисти се увеличава и ще нараства все по-бързо, за сметка на това на нискоквалифицирани работници, но средното образователно равнище на гражданите на трети държави е по-ниско от това на гражданите на ЕС, а младите хора с мигрантски произход са изложени в по-голяма степен на риск да напуснат системата на образование и обучение, преди да получат диплома за средно образование;

Е. като има предвид, че макар и ЕС да може да разчита на постоянен приток на мигранти, той трябва да участва в световната надпревара за най-интелигентните хора, за да привлича и задържа таланти; като има предвид, че демографските промени и увеличаващата се световна конкуренция означават, че ЕС трябва да разгледа въпросите, които могат да се окажат възпиращ фактор за подобна миграция, както и да насърчава социални иновации;

Ж. като има предвид, че разнообразните, отворени и толерантни общества по-лесно привличат квалифицирани специалисти, които притежават човешкия и творческия потенциал, необходим за развитието на икономиката на знанието, и по този начин привлекателността на Европа също зависи от един активен подход спрямо заетостта, предоставянето на равен достъп до заетост, от перспективата за действителна интеграция, равен достъп и недискриминация в областта на заетостта и образованието, както и равенство и успех в образованието и обучението за ученици от мигрантски произход в контекста на „културата на гостоприемство“, а също и от премахването на административните пречки;

З. като има предвид, че стереотипите, свързани с половете, са по-дълбоко вкоренени в имигрантските общности и жените мигранти са по-често жертви на различни видове насилие срещу жени, особено на принудителни бракове, генитално осакатяване на жени, така наречените „престъпления на честта“, лошо отношение от страна на лица, с които поддържат близки отношения, сексуален тормоз на работното място и дори на трафик и сексуална експлоатация;

И. като има предвид, че данните от проучването на Галъп на общественото мнение в световен мащаб за 2011 г. сочат, че по света потенциалните мигранти, които заявяват, че предпочитат да работят в друга държава за ограничен период от време, са два пъти повече от тези, които биха емигрирали постоянно в друга държава;

Й. като има предвид, че заетостта играе ключова роля за успешната интеграция, а принципите на политиката на ЕС за интеграция подчертават, че качествената, устойчива и платена самостоятелна заетост е решаваща част от процеса на интеграция, като „определя участието на имигрантите, техния принос за приемащото общество и изтъкването на този принос“;

К. като има предвид, че в ЕС пребивават и работят неправомерно между 1,9 и 3,8 милиона имигранти;

Л. като има предвид, че приблизително една четвърт от новите работни места от 2000 г. насам са били създадени с приноса на имигранти; като има предвид, че мигрантите все по-често намират своя път на пазара на труда чрез самостоятелна заетост, но при това по-често попадат и в икономически затруднения; като има предвид, че предприемачите мигранти и предприятията, създадени от представители на етническите малцинства, играят важна роля при създаването на работни места и могат да служат като лидери на общността и мост към световните пазари и по този начин да допринасят за по-успешна интеграция; като има предвид, че поради това държавите членки трябва да предоставят повече информация и да повишат осведомеността на тези групи, например чрез създаване на единна интернет страница за начинаещи предприемачи, която да ги информира относно възможностите и предизвикателствата, европейското и националното финансиране, както и относно организациите и органите, оказващи подкрепа в областта на самостоятелната заетост;

М. като има предвид, че учениците от мигрантски произход продължават да се намират в по-необлагодетелствано положение в образователната система и по-често напускат учебните заведения, без да са ги завършили;

Н. като има предвид, че бюрокрацията, непризнаването на квалификации и липсата на възможности за развитие на умения означават, че сред имигрантите несъответствието на уменията и свързаното с това „разхищение на мозъци“ са по-значителни, отколкото сред местните жители;

О. като има предвид, че икономическата глобализация се съпровожда от социална глобализация и че това се отразява по-специално върху външната координация на социалната сигурност за граждани както на ЕС, така и на трети държави;

П. като има предвид, че политиките по заетостта и политиката за съседство се подпомагат взаимно по отношение на по-доброто задоволяване на търсенето на работна ръка на европейските трудови пазари;

Р. като има предвид, че за отделните държави членки ще бъде невъзможно да сключват реципрочни двустранни споразумения за социална сигурност с всички трети държави и че едно подобно начинание би довело до една разпокъсана система с нееднакво третиране между гражданите на ЕС; като има предвид, че поради това са необходими действия на европейско равнище;

С. като има предвид, че отговорността на равнище на ЕС по въпросите, свързани с интегрирането на граждани на трети държави на пазара на труда и с интеграцията като цяло, е разделена между няколко генерални дирекции на Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност;

Т. като има предвид, че подобен фрагментарен подход може да съществува и на национално равнище между различните отдели и равнища на управление и различните агенции, докато местните и регионалните органи са ключови по отношение на прилагането на стратегии за интеграция на най-близкото до гражданите равнище;

У. като има предвид, че жените мигранти по-често са засегнати от безработица, работа с ниско заплащане и несъответствие на уменията;

Ф. като има предвид, че жените мигранти са по-често назначавани в области като сектора на неофициално полаганите грижи, непризнавани от някои схеми за социална сигурност в държавите членки, и следователно те нямат достъп до пенсионни схеми при пенсиониране и поради това са изложени на бедност в по-напреднала възраст;

Х. като има предвид, че голяма част от студентите от трети страни в ЕС след завършване на следването си не работят в ЕС;

Ц. като има предвид, че тези с мигрантски произход по-често са засегнати от лоши резултати в училище, социално изключване, включително проблеми по отношение на участието на работната сила, расизма, ксенофобията и дискриминацията, като всички от посочените фактори възпрепятстват тяхната интеграция на пазара на труда;

1. Подчертава, че интегрирането на пазара на труда и в обществото изисква двустранен ангажимент, от една страна особено във връзка с изучаването на езика, придобиването на познания за правната, политическата и социалната система и тяхното зачитане, нравите, обичаите и обществения живот в приемната държава, а от друга страна – чрез изграждането на общество на социално включване, осигуряване на достъп до пазара на труда, институциите, образованието, социалното осигуряване, здравното обслужване, достъпа до стоки, услуги и настаняване, както и правото на участие в демократичния процес; съответно подчертава, че образователните институции, религиозните, социалните, общностните и мигрантските организации, спортните и културните съюзи, въоръжените сили, социалните партньори, по-специално профсъюзите, предприятията и агенциите за набиране на персонал, носят особена социална отговорност в това отношение, и припомня също, че всеки участник има различни силни страни в процеса на интеграция;

2. Счита, че взаимното ангажиране в процеса на интеграция може да получи възможно най-широка обществена подкрепа само ако то може да бъде успешно включено в преобладаващата обществена нагласа и ако държавите членки активно и открито обсъждат с населението въпроса и предлагат надеждни решения за посрещане на предизвикателствата, които понастоящем поставя интеграцията;

3. Изтъква, че интеграцията е непрекъснат двупосочен процес, който изисква както участието на гражданите на държави, които не са членки на ЕС, така и на приемащото общество; приветства многото примери в целия ЕС за добри практики при интеграцията на мигранти, лица, търсещи убежище, и лица, ползващи се с международна закрила, често чрез проекти, осъществявани от местните органи, които играят ключова роля за постигането на целите в областта на интеграцията;

4. Отбелязва, че интеграцията започва най-ефективно в местните общности. и поради това призовава за подкрепа от страна на ЕС за създаването на мрежа на местните и регионалните органи по въпросите на интеграцията, която да обединява на най-близкото до гражданите равнище всички участници от гражданското общество на принципа „отдолу-нагоре“, пример за която биха могли да бъдат проекти като CLIP¹, ERLAIM², ROUTES, City2City и EUROCITIES; подчертава, че в това отношение градовете и големите градове имат важна роля и заслужават специална подкрепа;

5. Призовава държавите членки решително да се борят с дискриминацията спрямо граждани на трети държави и други граждани на ЕС, по-специално формалната и неформалната дискриминация при търсене на работа и на работното място; счита, че следва да се предприемат решителни действия против дискриминацията и расизма във време на икономическата и финансова криза и против свързания с нея ръст на безработицата; подчертава, че работодателите са длъжни по закон да третират всички работници еднакво и да избягват дискриминацията между тях на основата на религия, пол, етнически произход или националност, и по този начин да насърчават основните права, като се има предвид, че недискриминацията и равните възможности са съществена част от процеса на интеграция; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че равнищата на заплащане и правата по колективните договори в приемащите държави са спазвани и по отношение на мигрантите, призовава държавите членки да наблюдават ефективното спазване с цел предотвратяване на дъмпинг на заплатите и социален дъмпинг, да приемат общи насоки за справяне с дискриминацията на работното място и мерки за смекчаване на негативното въздействие, което законодателната система може да окаже върху живота на мигрантите, както и да подкрепят прилагането на политики, които могат да доведат до по-бърз растеж и намаляване на неравенствата и разликите в доходите;

6. Призовава държавите членки да интегрират по-добре миграционните политики по отношение на труда, за да се справят с недостига на работна ръка и с оглед увеличаване на вътрешното производство;

7. Призовава Комисията допълнително да укрепи, посредством предприсъединителна помощ и по-стриктно наблюдение на постигнатия напредък, усилията на държавите, водещи преговори за присъединяване, да подобрят социалното и икономическото приобщаване на ромите, като обърнат по-голямо внимание на положението на ромските жени и момичета;

8. Счита, че водената от държавите членки политика в областта на интеграцията и предприеманите от тях мерки трябва да бъдат по-добре диференцирани, приспособени към особеностите на отделните случаи и по-висококачествени, като преди всичко те трябва да правят разграничение между потребностите на, например, висококвалифицираните кадри и тези с по-ниска квалификация, гражданите на ЕС и гражданите на трети държави, мигрантите с и без предложение за работа, мигрантите с и без езикови умения или родствени връзки в приемащата държава, като по този начин отговорят на потребностите на всички мигранти; припомня, че участието зависи от наличието и достъпността на такива мерки, както и от правото на мигрантите да бъдат придружавани от най-близките членове на техните семейства и от правото им да работят за дългосрочни партньори;

9. Припомня, че около половината от мигрантите в ЕС са жени и че независимият мигрантски статут за жените и правото на съпрузите да работят са ключови елементи за осигуряването на ефективна интеграция;

10. Призовава на местно, национално и европейско равнище да бъде приет цялостен подход за интегрирането на принципа на равенство между половете; призовава за въвеждането на принципа на „включване на въпросите на интеграцията“, в съответствие с който свързаните с интеграцията въпроси се отчитат във всички политически, законодателни и финансови мерки, и за тази цел призовава държавите членки да изискват от националните точки за контакт по въпросите на интеграцията (NCPI) да докладват относно напредъка в тази област; призовава освен това Комисията да създаде междуведомствена група за интеграция, която да се занимава с въпросите на интеграцията, миграцията, включително трудовата миграция, и интегрирането на пазара на труда, и която да обхваща всички работещи в тази област генерални дирекции, Европейската служба за външна дейност и съответните заинтересовани страни;

11. Приветства създаването на Европейския форум за интеграция, който предоставя платформа на гражданското общество да обсъжда предизвикателствата и приоритетите по въпроси, свързани с интеграцията на мигрантите; би приветствал по-активните връзки между Форума и текущия политически и законодателен процес на равнището на ЕС;

12. Счита, че успешната интеграция също включва участие в процеси по вземане на политически решения и, по-специално, че участието на мигрантите в обществото следва да бъде насърчавано; подкрепя следователно разширяването на обхвата за участие в обществото и за съвместното вземане на политически решения за лица с мигрантски произход, както и насърчаването на тези лица да се възползват от тези възможности;

13. Припомня значението на правото на глас за мигрантите, по-специално на местно равнище, като важен инструмент за интеграция и активно гражданство; изразява безпокойство относно недостатъчното политическо представителство на малцинствата на всички равнища на управление, включително на равнище държави членки и в Европейския парламент;

14. Подчертава колко е важно да се признае, че не е необходимо силните културни идентичности да отнемат от силата на националната идентичност, както и че националната идентичност трябва да бъде достатъчно отворена и гъвкава, за да интегрира и приспособи специфичните характеристики на различния културен произход и среда на гражданите, които създават плуралистичната държава;

15. Подчертава отговорността и на държавите на произход по отношение на улесняването на интегрирането на пазара на труда чрез предлагане на достъпни езикови курсове и други курсове за подготовка, гарантиране на предоставянето на информация, наблюдаване на агенциите за набиране на персонал за гарантиране на отговорно поведение от тяхна страна и поддържане на контакти с тяхната диаспора и/или съответните отдели на посолствата им в приемните държави; насърчава държавите на произход съответно за по-нататъшно разработване на програми в това отношение;

16. Изисква езиковите програми и програмите за интеграция в приемащите държави, независимо от културната среда, квалификацията или областта на професионална реализация на имигранта, да предоставят знания за историята, културата, ценностите и принципите на европейската демокрация, принципите на правовата държава и европейската памет за миналото, подчертавайки правата и други принципи, съдържащи се в Хартата на основните права, като същевременно се борят срещу вкоренените стереотипи, свързани с пола;

17. Насочва вниманието към все по-важната роля на жените мигранти за интеграцията, тъй като те не само представляват голям потенциал за трудовия пазар и често играят важна роля във възпитанието на децата и предаването на стандарти и ценности, но също така и защото те най-често са засегнати от дискриминация и насилие; призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за съществено укрепване на правното и социалното положение на жените, с цел да предотвратят дискриминацията в целия спектър от области на политиката и да се възползват от потенциалния принос на жените, по-специално за икономическото и социалното развитие;

18. Призовава държавите членки да разработят образователни и информационни програми, с цел да бъдат информирани жените мигранти за техните права и отговорности и да бъдат създадени многоезични консултантски услуги за жени;

19. Призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат тясно с мрежите и НПО, които работят по въпроси, свързани с жените мигранти, за да разработят политики, които да вземат предвид проблемите, свързани с половете, и да интегрират концепцията за равенство между половете, така че да защитават правата на човека на жените мигранти, да предоставят равни възможности в областта на трудовата заетост и достъпа до пазара на труда, като същевременно гарантират равни права, и да не допускат какъвто и да е вид насилие, трудова и сексуална експлоатация, генитално осакатяване на жени, несправедливи практики, отвличания, робство, насилствени бракове и трафик и на жени;

20. Подчертава, че недостигът на квалифицирани специалисти следва също да се преодолее с целенасочено образование и професионално обучение и учене през целия живот в държавите членки и в рамките на предприятията; за тази цел предлага разширяване на международното измерение на програмата за мобилност на ЕС за учене през целия живот; освен това подчертава, че ниските резултати и високото равнище на преждевременно напускане на училище, засягащи децата на работниците мигранти, следва да се преодолеят чрез гарантиране на правата на непълнолетните на образование чрез мерки, включващи финансиране, стипендии за обучение, други пътища за образование и предоставяне на информация за образователните системи на държавите членки и свързаните с тях права и задължения на възможно най-много езици; припомня успеха на двойната образователна система/двойната система за обучение, използвана в някои държави членки за подпомагане на млади мигранти да навлязат на пазара на труда и за намаляване на младежката безработица; счита, че е необходимо да се обучава персоналът, зает в образователната сфера, в областта на управлението на многообразието и да се обмислят способи за назначаване на мигранти на работни позиции в публичния сектор, по-специално като учители; насърчава държавите членки да поощряват предприемачите от етническите малцинства и признава важната им роля за интеграцията, създаването на работни места и лидерството в общността;

21. Призовава държавите членки да информират чуждестранните студенти относно възможностите за работа след следването и да улесняват техния достъп до своите пазари на труда, като припомня, че хората, които са живели и завършили образованието си в една държава, усвоявайки по този начин и нейния език, могат да се считат за вече интегрирани в нея; в допълнение към това посочва, че за ЕС е икономически неизгодно да се разхищават направените инвестиции за завършилите висше образование, ако тези лица нямат право да заемат работни места в Съюза; призовава следователно държавите членки да подобрят оценката на търсенето на работна ръка и да създадат справедливи условия за кандидатстване за работни места за работници мигранти, които са завършили своето образование на територията на държава – членка на ЕС;

22. Припомня, че съседните на ЕС държави представляват един от основните източници на търсещи работа на европейските пазари на труда и че представляват истинско предимство за развитието на последните, както и че сходството в образователните програми, историческия контекст и езиците дават сериозно предимство за интегрирането на тези хора;

23. Призовава Комисията да направи оценка на възможността за изготвяне и въвеждане на обща, основана на критерии европейска система за влизане, въз основа на прозрачни критерии и в съответствие с подхода на Европейската квалификационна рамка за натрупване и трансфер на кредити, която да бъде отворена за държавите членки на доброволен принцип; посочва, че една подобна система следва да бъде приспособима към условията на пазара на труда, за да бъде облекчен притокът на спешно необходими квалифицирани кадри;

24. Подчертава, че принципът на равното заплащане и еднаквите условия на труд за еднаква работа на едно и също място трябва да се прилага за специалисти както от ЕС, така и от трети държави;

25. Призовава Комисията във връзка с горепосочената точкова система да обмисли разработването на международна платформа към Европейския портал за професионална мобилност за стандартизирани профили на работните места и на квалификациите, като се отчита подходът на Европейската квалификационна рамка за натрупване и трансфер на кредити, за да бъде облекчено набирането и съпоставянето на уменията и квалификациите на търсещите работа мигранти;

26. Подчертава, че като участват в система за влизане, основана върху подхода на Европейската квалификационна рамка за натрупване и трансфер на кредити, държавите членки биха повишили привлекателността си за квалифицираните кадри, които са граждани на трети държави, за които това би представлявало опростяване;

27. Подчертава важното значение на ориентираната към потребностите миграция на квалифицирани кадри, съпровождана от мерки за интеграция, и призовава Комисията и държавите членки съвместно с техните региони и общини да въвеждат една обща за ЕС система за координация за проучване на необходимостта от работна ръка с цел по-ефективно управление на трудовата миграция; поради това приветства предложението на Комисията за създаване на европейска платформа за диалог относно управлението на трудовата миграция, а също и на редовна систематична оценка на дългосрочното предлагане и търсене на пазарите на труда в ЕС до 2020 г., разбита по сектори, професии, нива на квалификация и държави членки; подчертава, че планът следва ясно да идентифицира недостига на работна ръка в ЕС както в краткосрочен, така и в средносрочен план;

28. Препоръчва една подобна система да предвижда поне списък на професиите, за които няма достатъчно квалифициран персонал, и анализ на потребностите въз основа на предоставени от работодателите данни;

29. Призовава държавите членки, като отчитат общностната клауза за преференции и въпреки и именно поради постоянния недостиг на квалифицирани специалисти, да насърчават вътрешната за ЕС мобилност и по този начин да улесняват условията за наемане, самото наемане и интеграцията на граждани на ЕС от други държави членки; призовава държавите членки да разработват механизми и инструменти и за компенсиране на недостига на пазара на труда и да инвестират в услуги за повторното професионално интегриране на мигранти от ЕС, които безуспешно са търсили работа и поради това са се завърнали в родината си;

30. Подчертава, че не е подходящо да се използва въпросът за трудовата миграция, за да се създават страхове сред населението; отбелязва, че предварително изграденото мнение, основано на предразсъдъци и негодувание, подкопава солидарността, която е основа на обществото, и че популисткото използване на темата следва да бъде категорично отхвърлено;

31. Припомня важната роля на средствата за масова информация за формирането на общественото мнение по въпросите на имиграцията и интеграцията, и призовава за отговорна журналистика, която да благоприятства взаимното уважение и разбиране на сходствата и различията помежду ни;

32. Счита, че мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, следва да имат облекчен достъп до пазара на труда, без да срещат трудности при получаването на този достъп, и да могат да разчитат на експедитивно и несвързано с големи разходи признаване и узаконяване на техните дипломи, квалификации и умения, придобити чрез формално, неформално или самостоятелно учене; поради това призовава Комисията да представи конкретни предложения относно начини за въвеждане на механизъм за признаване на професионалните квалификации и дипломи на граждани на трети държави, включително ефективна система за оценка на уменията при отсъствие на документи; припомня, че за тази цел е важно да се подкрепя прозрачността по отношение на компетентностите, квалификациите и уменията в страните партньори;

33. Посочва, че ориентираният към трудовия пазар приток може да има положително въздействие върху системите за социална сигурност на приемащата държава членка, тъй като той осигурява висококвалифицирана работна сила и повишава конкурентоспособността благодарение на културното разнообразие (владеене на езици, опит в чужбина, мобилност и др.);

34. Призовава Комисията и държавите членки да работят със страните партньори за поставяне на по-съществен акцент върху борбата с детския труд с оглед създаване на достойни работни места за възрастните и на възможност за децата да получат подходящо образование;

35. Обявява се за прилагане на свободата на сдружаване за професионалните съюзи и на правото на колективно договаряне без изключение с цел прилагане, подобряване и защита на достойни условия на труд;

36. Настоява мигрантите да бъдат подготвени за местния пазар на труда веднага щом това стане възможно; във връзка с това посочва най-добрите практики в областта на интеграцията на пазара на труда, като например наставничество за мигранти, ръководства за интеграция и „Мигранти за мигранти“, както и езикови курсове с професионална насоченост, а така също и насърчаване и подпомагане на деца на мигранти, подлежащи на задължително образование, както и подкрепа за създаване на нови предприятия от квалифицирани лица с мигрантски произход;

37. Подчертава, че изучаването на езика на приемащата държава е основата за успеха на ориентирания към услуги европейски пазар на труда; освен това подчертава, че държавите членки следва да осигурят достатъчно възможности за изучаване на език, за да не останат езиковите бариери като пречки в трудовата сфера, и приветства собствените инициативи на предприятия в тази област;

38. Във връзка с това призовава държавите членки да осведомяват по-добре мигрантите относно възможностите и предизвикателствата, европейското и националното финансиране, както и за организации и органи, оказващи подкрепа в областта на самостоятелната заетост;

39. Предлага Комисията да обяви 2016 година за Европейска година на интеграцията, като същевременно призовава настоятелно Комисията по-специално да постави акцент върху „Интеграция чрез работа“; призовава Комисията да гарантира, че тази година на интеграцията включва конкретни законодателни текстове и референтни показатели за държавите членки;

40. Насърчава държавите членки да обменят и доразвиват най-добри практики при насърчаването на многообразието на работното място, като например инструктаж, подпомагане на новосъздадени предприятия, програми за интеграция, субсидирана заетост, фокусни групи, планове за диверсификация, индивидуално внимание, езиково и професионално обучение и кампании срещу дискриминацията;

41. Отбелязва, че в много държави членки не се полагат достатъчни усилия за интеграцията на мигрантите и че поради това са необходими целенасочени усилия от страна на органите; счита, че това се дължи също така на неправилен подход, при който мигрантите са представяни основно като риск за сигурността, както и че липсва достатъчно осъзнаване на положителните възможности, свързани с миграцията; счита, че в много случаи, следователно, квалификациите, придобити в държавата на произход не се признават поне приблизително в степента, в която следва да бъдат признавани;

42. Признава потенциала на кръговата (трудова) миграция за постигане на „тройна победа“, от което да извличат ползи мигрантите, приемащата държава и държавата по произход, и призовава държавите членки да направят възможна и да улесняват тази форма на имиграция и емиграция;

43. Подчертава, че е важно в центъра на кръговата миграция да стои човекът и че придобитите знания и умения могат да се приложат при завръщането му;

44. Призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството с трети държави в областта на кръговата миграция и да я включат в преговори и договори, особено в „глобалния подход към миграцията и мобилността“ и в свързаните с него „диалог за миграция и мобилност“ и партньорствата за мобилност;

45. Приема като алтернативна рамка, ако една от страните не е готова да поеме пълния набор от задължения, свързани с партньорство за мобилност, сключването между ЕС и трети държави на общи програми за миграция и мобилност, като същевременно изтъква, че това следва да е само преходна фаза;

46. Във връзка с това приветства по-специално планираното въвеждане на ресурсни центрове за миграция и мобилност (РЦММ) в държавите партньори, които попадат в мобилните партньорства и общите програми, и предлага идеята за тези центрове да се предложи и на други трети държави;

47. Призовава за действия за насърчаването на интелигентни стратегии за кръговата миграция, подкрепени от необходимите средства и правни гаранции и предпоставки, за създаване на сигурни работни места и за предотвратяване на неправомерната имиграция;

48. Отбелязва, че подобно успешно сътрудничество изисква дългосрочен ангажимент, за чието осъществяване ЕС се намира в уникално положение посредством финансовите си инструменти, например чрез подкрепа на програми за връщане и интеграция с елемент на кръгова миграция;

49. Подчертава необходимостта гъвкаво да се разработват програми за кръгова миграция и да се вземе под внимание член 8 на ЕКПЧ, както и Директива 2003/109/ЕО и Директива 2003/86/ЕО;

50. Подчертава целесъобразността на езиковото и професионалното обучение преди пристигане в приемащата държава, както и на подготовката за връщане, и припомня възможността за създаване на бюра за подготовка преди заминаване (pre-departure desks) в приемащата държава и държавата по произход;

51. Като има предвид, че политиката в областта на миграцията и политиката в областта на пазара на труда следва да бъдат тясно свързани, в този смисъл призовава Комисията да засилва и да придава приоритетно значение на връзките между потребностите на пазара на труда, кръговата миграция, политиката за развитие, съседство и външната политика; приветства досегашната финансова подкрепа на ЕС за управлението на миграцията в трети държави, например Експертизата на ЕС за миграцията II (MIEUX II), и призовава за възможно най-тясно взаимодействие между Европейският социален фонд и фонда „Убежище и миграция“ при финансирането на европейски проекти;

52. Приветства съществуващите инструменти на ЕС за разработване на интеграционните политики, например мрежата от национални точки за контакт по въпросите на интеграцията, Европейския уебсайт за интеграцията, Европейския наръчник по интеграция, Европейския фонд за интеграция и фонда „Убежище и миграция“, портала на ЕС за имиграция и европейските модули за интеграция;

53. Припомня Общите основни принципи на ЕС за интеграция на имигрантите (ООП); изразява съжаление, че понастоящем държавите членки не използват пълния потенциал на Европейския фонд за интеграция, и припомня, че целта на фонда е да подкрепя действията на държавите членки за прилагане на ООП;

54. Подчертава необходимостта от идентифициране, поделяне и насърчаване на обмена на най-добри практики в тези държави членки и в държави извън ЕС, имащи най-подходящите имиграционни политики по отношение на равнопоставеността на половете;

55. Подчертава необходимостта да се използва оптимално Европейската година на гражданите—2013, за да се постави акцент върху свободното движение и пълноправното участие на жените мигранти в европейското общество;

56. Призовава държавите членки да провеждат кампании сред мигрантите, чрез които да се борят срещу вкоренените стереотипи в тези общности, с цел да се подобри интеграцията и участието на жените мигранти в обществото, икономиката, образованието и трудовия пазар и да се поведе борба срещу основаното на пола насилие;

57. Посочва, че много потенциални мигранти в собствените си държави срещат проблеми с дългото време за чакане в консулските служби на държавите членки и поради това навременното, надеждно и безпроблемно намиране на кръгово трудово правоотношение е изключително трудно; поради това призовава Комисията и държавите членки по-усилено да обмислят изграждането на обща европейска консулска служба в делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки;

58. Насърчава обучаването на служителите в Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), особено на служителите, които работят в делегациите на ЕС, по отношение на глобалния подход към миграцията, за да се гарантира ефективно интегриране на имиграционната политика на ЕС в неговите външни действия.

59. Настоятелно насърчава ЕСВД да се стреми към по-активна координационна роля във външното измерение на процеса на миграционната политика;

60. Припомня значението на интелигентното управление на границите от страна на ЕС, както и възможността за контрол с помощта на биометрични методи за идентификация;

61. Счита, че влизането и пребиваването трябва да се ръководят от ясни, справедливи и недискриминационни правила, които трябва да съответстват на стандартите, заложени в принципите на правовата държава на национално равнище и на равнище ЕС; подчертава, че критериите за влизане трябва да бъдат лесно разбираеми и валидни дългосрочно; отбелязва, че правото на продължително пребиваване в обозримо бъдеще е ключова перспектива що се отнася до интеграцията; подчертава, че езиковите познания са важни и следва да бъдат насърчавани и подкрепяни, но е и използвани като критерии за подбор или санкциониране;

62. Отбелязва, че позовавайки се на Директиви 2008/115/ЕО и 2009/52/ЕО, незаконната трудова миграция може да бъде намалена не само чрез ефективен мониторинг, но и чрез по-ефективно предоставяне на възможности за законна имиграция;

63. Изразява съжаление относно последните промени в законодателството, свързано с „правото на гражданство по рождение“ в някои държави членки, което увеличава случаите на лица без гражданство в ЕС;

64. Подчертава, че както законната, така и незаконната имиграция са настоящи феномени и че е необходима обща правна рамка за поликите в областта на миграцията с цел да се защитят мигрантите и потенциалните жертви, особено жени и деца, които са уязвими за различни форми на организираната престъпност в контекста на миграцията и трафика на хора; подчертава също така, че незаконната миграция може да бъде намалена чрез обща правна рамка;

65. Изразява съжаление във връзка с факта, че много жени мигранти биват подвеждани в държавите, от които произхождат, с обещания за трудови договори в развити страни, а някои от тях дори биват отвличани, за да бъдат експлоатирани сексуално от мафиотски организации и мрежи за трафик на хора; призовава държавите членки да увеличат усилията си в борбата с тези нечовешки практики на злоупотреба;

66. Призовава Съвета, Комисията и държавите членки да установят правна рамка, гарантираща правото на жените имигранти да притежават собствен паспорт и разрешително за престой и даваща възможност за търсене на наказателна отговорност за отнемането на тези документи;

67. Подчертава, че трудовата заетост на жените мигранти е предимно в областта на домашните услуги и личните грижи, независимо от техния образователен и професионален опит; изразява съжаление, че огромното мнозинство работи без договор при много ниско възнаграждение и без социални права от какъвто и да е вид;

68. Приветства Конвенцията на МОТ за правата на домашните работници, която влиза в сила през 2013 г., и призовава всички държави членки незабавно да я ратифицират;

69. Приветства съществуващите решения на ЕС за координация на системите за социална сигурност с Алжир, Мароко, Тунис, Хърватия, Бивша югославска република Македония, Израел, Черна гора, Сан Марино, Албания и Турция; призовава Комисията да предприеме действия във връзка с координацията на системите за социална сигурност за гражданите на трети държави, и особено за защита на техните права при напускане или повторно влизане в ЕС, както и да съпровожда миграционната политика на ЕС с адекватни мерки, насочени към вече придобити права в областта на социалната сигурност на мигрантите;

70. Приветства в този контекст ибероамериканската конвенция за социална сигурност и предлага да се създаде възможност за присъединяване на други държави членки, наред с Португалия и Испания, към тази конвенция като платформа за европейската координация; подчертава, че въпреки че двустранните споразумения между държави — членки на ЕС, и трети държави допринасят за по-добра защита в областта на социалната сигурност, в същото време те затрудняват гражданите на трети държави, преместващи се от една в друга държава в рамките на ЕС, да разберат какви са правата им в областта на социалната сигурност; поради това приветства предложението на Комисията за създаване на механизъм на ЕС за обмен на най-добри практики и информация по темата за координиране на системите за социална сигурност и предлага Комисията да събере, обработи и прозрачно да предостави на разположение съществуващите двустранни национални споразумения; призовава Комисията да определи насоки за държавите членки, които са страни по двустранни споразумения, с цел тяхното по-уеднаквено прилагане в целия ЕС, основано върху спазването както на координацията на ЕС в областта на социалната сигурност, така и на конвенциите на МОТ в областта на социалната сигурност;

71. Призовава държавите членки и Комисията да разширят практическото приложно поле на споразуменията на ЕС за асоцииране с трети държави и с по-широки региони, що се отнася до социалната сигурност; поради това изисква външното измерение на координирането на системите за социална сигурност на ЕС да намери място като важен елемент във външните отношения на ЕС и преговорите с трети държави;

72. Посочва, че въпреки че с приемането на Регламент (ЕС) № 1231/2010 наистина е постигнато разширяване на правата съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 за граждани на трети държави, тези права могат да се използват само при трансгранична дейност в рамките на ЕС и по този начин се изключва по-голямата част от гражданите на трети държави; очаква, че мерките, свързани с достъпа до социална сигурност, които вече са включени в законодателството на ЕС, като директивата относно единното разрешение, ще бъдат приложени изцяло;

73. Във връзка с това приветства обстойните правила за граждани на трети държави в Директива 2009/50/ЕО (директивата за синя карта) и призовава Комисията да оцени прилагането на директивата и нейното въздействие върху пазара на труда;

74. Подчертава, че правата на гражданите на ЕС трябва да се закрилят и извън ЕС, както и в случаите, когато те работят или са работили в трета държава;

75. Следователно призовава за следване на единен и реципрочен подход на ЕС за координация на социалната сигурност по отношение на трети държави, който да обхваща всички граждани на ЕС и на трети държави, без да се засягат правата на гражданите на трети държави, произтичащи от споразуменията за асоцииране и развити от Съда на Европейския съюз;

76. Във връзка с това предлага също така да се обмисли създаването на незадължителен, доброволен и всеобхватен „28-и режим” за имигранти и за граждани на ЕС, пребиваващи в други държави – членки на ЕС;

77. Приветства създаването на европейската здравноосигурителна карта и предлага разширяване и опростяване на нейната употреба;

78. Подчертава, че привлекателността на европейския пазар на труда зависи и от това дали пенсиите и социалните права могат да се прехвърлят и дали продължават да са в сила при евентуално връщане;

79. Приветства приемането на директивата относно единното разрешение, която позволява преносимостта на пенсиите за граждани на трети държави и техните наследници в съответствие с Регламент (ЕО) № 883/2004; призовава настоящото и бъдещото председателство на ЕС, съвместно с Европейската комисия, да подновят преговорите във връзка с предложението за директива относно преносимостта на правото на допълнителна пенсия;

80. Подчертава, че в областта на външното измерение на координирането на системите за социална сигурност ЕС е пионер и може да установи глобални стандарти;

81. Обръща внимание на нуждата от разработването на подходящи информационни системи за мигрантите, включително по отношение на достъпа до съответни програми и услуги, като се дава възможност на потенциалните мигранти да направят точна оценка на разходите и ползите от мигрирането и им се помага да решат дали да го предприемат; предлага още при пристигането на имигрантите да се дава информация за правния им статут след завръщане; предлага за тази цел да се използва системата MISSOC (общата информационна система на ЕС за социална закрила);

82. Призовава Комисията и държавите членки да организират европейски и национални информационни кампании, насочени към засилване на участието на жените мигранти в демократичния живот, както и към организиране и поддръжка на платформи за обмен на опит между жени мигранти;

83. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет, както и на националните парламенти.