Глобални предизвикателства в областта на енергетиката

76. Като признава, че ЕС действа в глобален контекст и че самостоятелните действия не могат да дадат всички очаквани ползи, припомня заключенията на Съвета (Транспорт, телекомуникации и енергетика ) от ноември 2011 г. относно укрепването на външното измерение на енергийната политика на ЕС, в които Съветът подчертава необходимостта от разширен и по-съгласуван подход на ЕС към международните отношения в областта на енергетиката, за да се посрещнат предизвикателствата пред енергетиката и изменението на климата в глобален мащаб и необходимостта да се намерят решения на въпросите за конкурентоспособността и изместването на въглеродни емисии, като същевременно се гарантират безопасни, сигурни, устойчиви и диверсифицирани доставки на енергия;

77. Подчертава необходимостта от гарантиране на енергийната сигурност и евентуалната независимост на ЕС по отношение на доставките основно чрез насърчаване на енергийна ефективност, пестенето на енергия и производство на енергия от възобновяеми източници, което заедно с други алтернативни източници на енергия ще доведе до намаляване на зависимостта от внос; отбелязва нарастващия интерес във връзка с проучването на нефтени и газови находища в Средиземно море и Черно море; счита, че е налице неотложна необходимост от установяване на всеобхватна политика на ЕС относно сондирането за нефт и газ в морето; счита, че трябва да се акцентира върху потенциалните рискове и върху очертаването на изключителни икономически зони (ИИЗ) за съответните държави членки и трети държави в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), по която всички държави, членки на ЕС и ЕС са страни;

78. Изтъква, че предоставянето на лицензионни права за сондиране и очертаването на ИИЗ ще стане източник на противоречия с трети държави и че ЕС следва да поддържа висок политически профил в това отношение и да се стреми към предотвратяване на международни разногласия; подчертава, че енергията следва да се използва като двигател на мира, екологосъобразността, сътрудничеството и стабилността;

79. Призовава за това енергийната пътна карта на ЕС и Русия да се основава на принципи на взаимно зачитане и реципрочност, които са в основата на Световната търговска организация, Договора за енергийна харта и правилата на Третия енергиен пакет; призовава Комисията да прилага и изпълнява ефективно правилата на ЕС в областта на вътрешния пазар и конкуренцията по отношение на всички предприятия от енергийния сектор, които извършват дейност на територията на Съюза; приветства в тази връзка неотдавнашното разследване за антиконкурентно поведение на „Газпром” и неговите европейски клонове и изразява съжаление относно политически мотивирания указ на президента на Руската федерация, който не позволява нейни енергийни предприятия да си сътрудничат с институциите на ЕС; настоява, че от всяко предприятие в енергийния сектор трябва да се очаква пълно сътрудничество с разследващите органи; призовава Комисията да предложи подходящ отговор на този указ и да гарантира, че разследването може да продължи;

80. Призовава Комисията изготви всеобхватен набор от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни приоритети на енергийната политика, които ЕС да следва в отношенията си със съседните държави, с оглед на установяването на общо правно пространство, основано на свързаните с достиженията на правото на Съюза принципи и норми на вътрешния енергиен пазар; подчертава значението на по-нататъшното разширяване на Енергийната общност, особено чрез включването на страни кандидатки за членство и на държавите от Източното партньорство, Централна Азия и Средиземноморието, и създаването на механизми за правен контрол за справяне с непълното прилагане на достиженията на правото на ЕС; призовава Съюза да покаже солидарност по отношение на своите партньори, които са част от Енергийната общност; осъжда, във връзка с това, неотдавнашните заплахи на Руската федерация към Молдова;

81. Подчертава, че енергийната политика на ЕС не трябва по никакъв начин да бъде в противоречие с фундаменталните принципи, въз основа на които е създаден ЕС, в частност с демокрацията и правата на човека; в тази връзка призовава Комисията в енергийните си отношения да привилегирова производители и транзитни държави, които споделят и подкрепят същите ценности;

82. Подчертава значението на задълбочаването на сътрудничеството и диалога с други стратегически енергийни партньори; счита, че нарастващото влияние на бързоразвиващи се икономики на глобалните пазари на енергия, както и растежът в тяхното енергопотребление, правят изключително важно за ЕС да влезе в диалог с тези партньори по всеобхватен начин във всички области на енергетиката; отбелязва, че в дългосрочен план Европейският съюз трябва да увеличи координацията по отношение на закупуването на енергия от трети държави; призовава за по-тясно сътрудничество между Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), така че ЕС да говори с един глас по въпроси, засягащи енергийната политика, както е определено в законодателството на ЕС и указано от Генерална дирекция „Транспорт” на Комисията; припомня, че Парламентът следва да бъде информиран редовно относно развитието в тази област;

83. Изтъква, че солидарността между държавите членки, за която се призовава в Договора за ЕС, следва да се прилага в ежедневната работа по вътрешната и международната енергийна политика, както и при управлението на кризи в тази област; призовава Комисията да даде ясно определение на понятието „енергийна солидарност“, за да се гарантира, че всички държави членки я спазват;

84. Подчертава, че няма да се правят компромиси с безопасността и сигурността нито на традиционни (напр. ядрени), нито на нови енергийни източници (напр. неконвенционален нефт и газ) и счита, че ЕС следва да продължи усилията си да укрепва рамката за безопасност и сигурност и да води международните усилия в тази област;

85. Подчертава, че сега, когато държавите членки се заемат със свързването и интегрирането на своите национални пазари чрез инвестиции в инфраструктурата и приемането на общи регламенти, следва да се полагат също така непрекъснати усилия за сътрудничество с Русия, за да се определят съзидателни и взаимно приемливи мерки, насочени към намаляване на несъответствията между двата енергийни пазара;

86. Подчертава, че с изместването на доставките на енергия към развиващите се икономики, ЕС следва да се ангажира с интензивен диалог и сътрудничество с държавите от групата БРИКС относно енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници, чистите въглища, улавянето и съхранението на въглероден диоксид, интелигентните мрежи, изследванията в сферата на термоядрения синтез и ядрената безопасност; ЕС следва също да разработи ясна политика за сътрудничество в научните изследвания и иновациите в енергийния отрасъл с тези държави;

87. Призовава ЕС да продължи да играе активна роля в международните преговори за глобално споразумение по въпросите на климата; подчертава необходимостта ЕС да знае какви ще бъдат последствията от провал на преговорите за глобално споразумение по въпросите на климата; изразява съжаление, че в Пътната карта не се представя сценарий, при който няма постигнато споразумение; подчертава, че постигането на правнообвързващо споразумение в световен мащаб относно намаляване на емисиите и участието в този процес на страните с най-големи емисии в света, като Китай, Индия, САЩ и Бразилия, ще увеличи шансовете за постигане на реално намаляване на емисиите на парникови газове; посочва необходимостта да се отговори на предизвикателството на изместването на въглеродни емисии чрез избягване на преместването извън пределите на ЕС на енергийно интензивните промишлени отрасли;

Схема за търговия с емисии (СТЕ)

88. Признава, че схемата търговия с емисии понастоящем е основният – макар и не единственият –инструмент за намаляване на емисиите на парникови газове на промишления отрасъл и за насърчаване на инвестициите в безопасни и устойчиви нисковъглеродни технологии; отбелязва, че подобряването на структурата на СТЕ е необходимо, за да се увеличи способността на схемата да отговаря на икономическите спадове и възходи, да се възстанови сигурността на инвеститорите и да се засилят основаните се на пазара стимули за инвестиции в и използване на нисковъглеродни технологии; отбелязва, че всяка структурна промяна в схемата за търговия с емисии ще изисква всеобхватна оценка на екологичните, икономически и социални последици, както и на въздействието ѝ върху инвестициите в нисковъглеродни технологии, върху цената на електроенергията и върху конкурентоспособността на енергийно интензивните промишлени сектори, в частност по отношение на риска от изместване на въглеродните емисии; призовава Комисията и държавите членки да улеснят и насърчат за разработването на иновативни, безопасни и устойчиви технологични решения от промишления сектор в ЕС;

89. Изисква от Комисията да представи възможно най-скоро допълнителна оценка с предложения за препоръчителни действия, които могат да предотвратят риска от изместване на въглеродни емисии поради преразпределение на производствени съоръжения в места извън ЕС, като се акцентира по-специално върху допълнителни сценарии, при които се вземат ограничени или не се вземат по-нататъшни действия в световен мащаб за намаляване на въглеродните емисии;

90. Изтъква, че секторът, който се намира извън схемата за търговия с емисии, причинява около 55% от емисиите на ЕС на парникови газове, както и че е от съществено значение да се гарантира, че заедно със секторите, обхванати от СТЕ, секторите извън СТЕ също поемат своята отговорност за намаляването на емисиите; изтъква необходимостта от политическо ръководство на равнище ЕС и от предприемане на конкретни действия за разглеждане на този проблем;

91. Признава, че СТЕ се сблъсква с непредвидени проблеми и че натрупаният излишък от квоти ще намали стимула за инвестиции за ниска въглеродна интензивност за дълги години напред; отбелязва, че това излага на опасност ефективността на СТЕ като основен механизъм на ЕС за намаляване на емисиите, който създава равни условия за конкурентни технологии, дава гъвкавост на дружествата да разработват своя собствена стратегия за намаляване на емисииите и предвижда конкретни мерки за борба с изместването на въглеродните емисии. призовава Комисията да приеме мерки за коригиране на недостатъците на СТЕ, за да може тя да функционира съгласно първоначално предвиденото. предлага тези мерки да включват:

а) възможно най-скорошно представяне на доклад до Парламента и Съвета, в който да се разглеждат, наред с други аспекти, въздействията върху стимулите за инвестиции в технологии с ниска въглеродна интензивност и рискът от изместване на въглеродни емисии. ако е целесъобразно, преди започването на третата фаза Комисията следва да измени регламента, посочен в член 10, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО, за да приложи подходящи мерки, които могат да включват задържани на необходимото количество квоти;

б) предлагане във възможно най-ранен срок на законодателство за изменение на изискването за ежегодно линейно намаление от 1,74 %, с цел да се изпълнят изискванията на целта за намаляване на емисиите на CO2 в срок до 2050 г.;

в) предприемане и публикуване на оценка на стойността на евентуалното установяване на резервна цена за търгуването с квоти;

г) предприемане на стъпки за увеличаване на входящата съответна информация и прозрачността на регистъра на СТЕ с оглед на по-ефективното наблюдение и оценка;

Изследователска дейност, човешки ресурси, нови технологии и алтернативни горива

92. Счита, че цените играят решаваща роля за инвестициите в енергетиката и производството на енергия; отбелязва, че политиките за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници в различните държави членки следва да бъдат разглеждани като „крива на учене”; изразява становището, че относително високите цени на изкопаемите горива напоследък ще насърчават развитието на производството на енергия от възобновяеми източници, при условие, че бъдат премахнати политическите и пазарни пречки; препоръчва държавите членки да насърчават и подкрепят по-ефикасни схеми за подкрепа за енергията от възобновяеми източници, за да се сведе до минимум увеличението на цените на енергията; изисква от Комисията да проучи възможности за по-координирана, сближаваща и интегрирана европейска система за подпомагане на енергията от възобновяеми източници;

93. Счита, че увеличението на сметките за енергия в ЕС през последните години доведе до „интелигентен“, основан на здравия разум подход за намаляване на потреблението на енергия чрез енергийна ефективност и пестене на енергия; изтъква значението на това тази естествена, но недостатъчна сама по себе си промяна в поведението, да бъде съпроводена от правилните политически действия и финансова подкрепа, за постигане на по-добро равнище на енергоспестяване; изтъква необходимостта от стимулиране на потребителите за генериране на собствена енергия; изтъква, че ролята на ИКТ и тяхното прилагане в рамките на интелигентните мрежи е от все по-голямо значение за развитието на ефикасно потребление на енергия и по-специално за разработването на програми за оптимизация на потреблението (в т.ч. интелигентни измервателни уреди), които следва да подпомогнат потребителите да се превърнат в активни заинтересовани страни по отношение на енергийната ефективност, предоставяйки им лесни за разбиране данни в реално време относно потреблението на енергия в домакинствата и предприятията и връщащия се в мрежата излишък, както и информация относно мерките и възможностите за енергийна ефективност;

94. Счита, че енергийната инфраструктура следва да бъде ориентирана в по-голяма степен към крайните потребители, като се набляга повече върху взаимодействието между капацитета на разпределителната мрежа и потреблението, и подчертава необходимостта от двупосочни потоци от електроенергия и информация в реално време; изтъква ползите за потребителите от новите технологии, като например управлението на енергията от страна на потребителите и системите за отговаряне на търсенето, които подобряват енергийната ефективност при доставките и търсенето;

95. Счита, че разгръщането на интелигентни мрежи е неотложен въпрос, както и че без тях интеграцията на разпределеното производство от възобновяеми източници и подобряването на ефективността на потреблението на електроенергия (които са в основата за постигането на целите 20/20/20 на пакета от мерки в областта на климата и енергетиката) няма да бъдат възможни;

96. Подчертава ролята на интелигентните мрежи, които позволяват двупосочна комуникация между производителите и потребителите на електроенергия, като изтъква, че интелигентните мрежи могат да дадат възможност на потребителите да наблюдават и приспособяват своето потребление на електроенергия; изтъква, че силната защита на личните данни и програмите за повишаване на осведомеността на потребителите, като например информационни кампании в училища и университети, са от основно значение преди всичко за действителното въздействие на интелигентните измервателни уреди; подчертава, че държавите членки следва да осигурят достъп до съответната налична информация на интернет страници за потребители, както и че всички участници като строители, архитекти и доставчици на оборудване за топлина, охлаждане и електроенергия следва да получават актуална информация, да сравняват цените и услугите и въз основа на това да избират доставчика на енергия, който в най-голяма степен отговаря на техните потребности;

97. Призовава Комисията да гарантира, че „Хоризонт 2020“ и Европейските партньорства за иновации в рамките на инициативата „Съюз за иновации“ дават приоритет на оптимизирането на енергийните системи и необходимостта от разработване на всякакви видове устойчиви технологии с ниска въглеродна интензивност, за да се стимулира конкурентоспособността на ЕС, да се насърчат възможностите за работа и да се създадат стимули за отговорно енергийно поведение; подкрепя в това отношение целите на Европейския стратегически план за енергийните технологии и на свързаните с него Европейски промишлени инициативи; изтъква, че на насърчаването на енергийната ефективност и намаляването на цената на енергията от възобновяеми източници посредством технологични подобрения и иновации следва също да се даде най-висок приоритет, наред с другото чрез заделяне на по-голям дял от публичните бюджети за научни изследвания в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, по-специално в „Хоризонт 2020”и плана SET;

98. Твърди, че научните изследвания в областта на новите алтернативни горива са от съществено значение за посрещане на дългосрочните екологични и климатични цели и следователно очаква от програмата „Хоризонт 2020“ да предостави необходимите стимули;

99. Подчертава значението на по-нататъшната изследователска и развойна дейност от страна на публичните институции и от промишлеността за подобряване и повишаване на енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници и природен газ в пътнотранспортния сектор, в морския сектор и в сектора на въздухоплаването;

Отопление и охлаждане

100. Призовава да се обърне по-голямо внимание на секторите на отоплението и охлаждането; призовава в тази връзка ЕС да разгледа възможностите за пълна интеграция на сектора на отоплението и охлаждането в преобразуването на енергийната система; отбелязва, че понастоящем този сектор представлява близо 45 % от крайното потребление на енергия в Европа и че е необходимо по-добро разбиране на важната роля на отоплението и охлаждането; във връзка с това призовава Комисията да събере необходимите данни, отразяващи енергийните източници за отоплението и охлаждането и начините на тяхното използване, както и разпределението на топлоенергията сред различните групи крайни потребители (напр. жилищен сектор, промишленост, третичен сектор); насърчава развитието на комбинирани топло- и електроцентрали, които използват енергия от възобновяеми източници или възстановена или отпадна топлина и подкрепя по-нататъшните проучвания в областта на охладителните и отоплителните системи с оглед изпълнение на амбициозната политика на ЕС; призовава публичните органи да актуализират прогнозите си за търсенето по отношение на отоплението до 2050 г. и да представят оценки на въздействието на състоянието на подземните пластове по региони с оглед оптимизиране на разпределянето на ресурси; призовава освен това Комисията и държавите членки да разпределят по-голямо финансиране за местните енергийни инфраструктури, като например централното отопление и охлаждане, в т.ч. чрез НИРД и иновативни финансови инструменти, водещи до ефикасни решения с ниски или никакви въглеродни емисии, които ще заменят вноса и обхващащия цяла Европа обмен/транспорт на енергия; отбелязва, че вече съществуващите решения за енергия от възобновяеми източници (геотермална енергия, енергия от биомаса, включително от биоразградими отпадъци, слънчево отоплителна и водно-/въздушноотоплителна енергия) в комбинация с мерките за енергийна ефективност, имат потенциал за постигане на освобождаване от въглеродни емисии на потреблението на топлинна енергия до 2050 г. по по-разходоефективен начин, като същевременно се решава проблема с енергийната бедност;

101. Приветства предстоящите съобщения на Комисията относно улавянето и съхранението на въглероден диоксид, вътрешния пазар, енергийната ефективност и енергийните технологии, с оглед постигането на по-нататъшен напредък при изборите на политика, посочени в Енергийната пътна карта за периода до 2050 г.;

102. Счита, че за да се гарантира сигурността на енергийните доставки, следва да се обърне специално внимание на регионите по външните граници на ЕС, като се подпомага свързването в мрежа и развитието на нови енергийни инфраструктури в сътрудничество със съседните държави;

103. Отбелязва, че поради различните географски условия е невъзможно за всички региони да се прилага енергийна политика от типа „един размер е подходящ за всички“; счита – независимо от критериите за съвместна дейност и като отчита необходимостта от спазване на рамките на политиките на ЕС – че на всеки европейски регион следва да бъде позволено да следва индивидуален план, съобразен с неговото положение и икономика и насочен към разработване на такива енергийни източници, които могат да постигнат целите на Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. най-ефективно, и припомня, че по-конкретно производството на енергия от възобновяеми източници играе ключова роля за развитието и заетостта както в селските, така и в различни от селските райони; следователно призовава всички региони да разработят и приложат енергийни стратегии и да обсъдят включването на енергетиката в своите научноизследователски и новаторски стратегии за интелигентна специализация;

104. Подчертава значението на прозрачността, демократичния контрол и участието на гражданското общество в отношенията с трети държави в областта на енергетиката;

105. Подчертава значението на намаляването на общото потребление на енергия и на повишаването на енергийната ефективност в транспортния сектор, включително чрез транспортно планиране и подпомагане на обществения транспорт на равнището на държавите членки; подчертава също така, че проектите в областта на енергията от възобновяеми източници в рамките на програмата за трансевропейски мрежи за транспорт и енергия (TEN-T и TEN-E) следва да бъдат ускорени;

106. Счита, че общата цел за намаляване на емисиите на въглерод изисква съществено намаляване на емисиите от транспорта, което означава по-нататъшно разработване на алтернативни горива, подобряване на ефективността на транспортните средства, както и значително нарастване на използването на електроенергия и във връзка с това високи равнища на инвестициите в инфраструктура за производство и пренос на електроенергия, в управление на мрежи и в съхранение на енергия; посочва, че са необходими бързи действия, за да се избегне обвързване с по-високи емисии поради продължителен жизнен цикъл на инфраструктурата;

107. Твърдо насърчава идеята да бъдат включени заключенията от работния документ на Комисията „Региони 2020 — оценка на бъдещите предизвикателства за регионите в ЕС“ относно значението на отчитането и на потенциала на най-отдалечените и най-слабо развитите региони в сферата на енергийните доставки занапред;

108. Обръща внимание на сложната връзка между енергийните доставки, доставките на храни и развитието в сферата на сигурността, особено по отношение на неустойчивото първо поколение биогорива, които могат да окажат отрицателно социално и екологично въздействие върху развиващите се държави; препоръчва следователно да се увеличат инвестициите и разработването на устойчиви съвременни биогорива от селскостопански отпадъчни продукти и водорасли;

109. Припомня значението на екологосъобразността на производството на енергия; призовава държавите членки да прилагат изискванията за оценката на въздействието върху околната среда стриктно и спрямо всякакъв вид производство на енергия, включително от неконвенционален газ;

110. Призовава Комисията да подкрепи включването на така наречената „клауза за енергийна сигурност“ във всички търговски споразумения, споразумения за асоцииране и споразумения за партньорство и сътрудничество с държави производителки и транзитни държави, с която да се утвърди кодекс на поведение и изрично да се очертаят мерки, които да се предприемат в случай на едностранна промяна на условията от страна на един от партньорите;

111. Отбелязва значението на едно широко сътрудничество в Арктическия регион, особено между страните в Евроатлантическото пространство, включително на споразумение за специален режим; във връзка с това призовава Комисията да представи цялостна оценка на ползите и рисковете от участие на ЕС в Арктическия регион, включително анализ на риска за околната среда, с оглед на много уязвимите и незаменими области, особено в Крайния север;

112. Отбелязва, че арктическите води са гранична морска среда с особено значение за Европейския съюз и че те играят важна роля за смекчаването на изменението на климата; подчертава, че сериозната загриженост за околната среда във връзка с арктическите води изисква специално внимание, за да се гарантира защитата на околната среда в Арктика по отношение на нефтените и газови дейности в морски райони, в т.ч. проучванията, като се взема предвид опасността от сериозни аварии и необходимостта от ефективен отговор; насърчава държавите членки, които членуват в Арктическия съвет, активно да насърчат усилията за поддържане на възможно най-високи стандарти за екологична безопасност в тази уязвима и единствена по рода си екосистема, наред с другото чрез създаването на международни инструменти за предотвратяване, готовност и реагиране на замърсяване с нефт на морските води в Арктика, по-специално като активно предлагат на правителствата политики, които ги карат да се въздържат от разрешаването на нефтени и газови дейности в морски райони, в т.ч. проучвания, докато не бъде осигурен ефективен отговор за такива аварии;

o

o o