Енергия от възобновяеми източници

29. Подчертава, че един по-европейски подход към политиката в областта на енергията от възобновяеми източници е от ключово значение в средносрочен и дългосрочен план; насърчава държавите членки и техните региони да подобрят сътрудничеството си, включително като използват в по-голяма степен договореностите за сътрудничество, предвидени в Директивата за възобновяемите енергийни източници, с цел оптимизиране на ефективността на разпространението на производството на енергия от възобновяеми източници, намаляване на разходите за него и гарантиране на повече инвестиции в рамките на ЕС там, където те ще бъдат най-продуктивни и ефикасни, като се отчитат специфичните характеристики на всяка държава членка; подчертава важността на определянето на цели; посочва в този контекст важната роля на Комисията като посредник при координирането, осигуряването на финансова подкрепа и изготвянето на необходимите анализи на възобновяемите енергийни ресурси и потенциала за държавите членки и приветства декларираното ѝ намерение да разработи насоки за търговия с енергия от възобновяеми енергийни източници; посочва, че в дългосрочен план енергията от възобновяеми източници ще заеме централно място в енергийния микс на ЕС с преминаването от технологично разработване към масово производство и използване, от малък към по-широк мащаб, интегриращ местни и по-отдалечени източници, и от субсидиране към конкурентоспособност; подчертава, че нарастващото използване на възобновяеми енергийни източници изисква да бъдат направени промени в политиките и структурата на енергийния пазар, с оглед приспособяване на пазарите към тази реалност и постигане на по-голяма пазарна интеграция, по-специално като се поощрява гъвкавостта и приноса към стабилността на мрежата; подчертава значението на стабилните регулаторни рамки, както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки, за стимулиране на инвестициите; подчертава необходимостта от опростени административни процедури и стабилни и ефективни схеми за подпомагане, които могат да бъдат адаптирани с течение на времето и постепенно премахнати с усъвършенстването и придобиването на конкурентоспособност на технологиите и веригите за доставки и намирането на решения на недостатъците на пазара; подчертава обаче, че промените със задна дата в схемите за подпомагане подкопават доверието на инвеститорите и така повишават както рисковете, свързани с инвестициите, така и разходите за тях;

30. Признава, че при целите в областта на възобновяемата енергия са постигнати успехи и призовава държавите членки да прилагат необходимите стабилни политики за постигане на техните цели за 2020 г.;

31. Припомня ролята на проекти като „Desertec“ и използването на възобновяеми енергийни източници в съседни региони; подчертава перспективата проектът „Хелиос“ да доведе до пренос на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, от Югоизточна Европа до Централна Европа, както и за по-нататъшно разширяване на използването на вятърна енергия в Северно море и други региони; подчертава, че възможността за внос на електроенергия, произведена от възобновяеми източници от съседни региони, трябва да бъде допълнена с насърчаване и улесняване на развитието на възобновяеми източници на енергия, например в Южното Средиземноморие и в региона на Северно море, както и с по-голяма взаимосвързаност в рамките на европейските мрежи;

32. Подчертава, че при сегашните технологични условия за много възобновяеми енергийни източници понастоящем е невъзможно да се гарантират стабилни доставки на енергия, което води до необходимостта от поддържане в готовност за доставка на запаси от енергия от конвенционални източници на енергия; призовава Комисията във връзка с това да представи анализ на това как възобновяемите източници на енергия могат да се развиват устойчиво и, преди всичко, как да се подкрепят стабилни източници на възобновяема енергия; счита, че в случаите на по-нестабилните източници на енергия следва да се извършват анализи на разходната ефективност на осигуряването на резервна електроенергия и да се разработват технологии за съхранение на енергия;

33. Подчертава, че за да се постигне декарбонизация на енергийните доставки на ЕС в дългосрочен план, е необходима по-тясна интеграция със съседните държави и региони като Норвегия, Швейцария и Южното Средиземноморие; подчертава, че Европа може да спечели от развитието на съществени възобновяеми източници на енергия в тези региони, които да задоволяват както местното търсене, така и – с развитието на мрежовите връзки на далечни разстояния – ограничен процент от търсенето в ЕС; отбелязва, че по-голямата взаимосвързаност ще даде възможност на държавите членки за износ и внос на електроенергия от възобновяеми източници, за да се осигурят надеждни доставки на енергия и да се балансира променливото производство на електроенергия, като например от вятърна енергия; посочва в този контекст, че взаимосвързаността с Норвегия предлага особено предимство за ЕС, тъй като отваря достъп до значителния капацитет за съхранение на електроенергия на норвежките водноелектрически централи;

34. Подчертава значението на микропроизводството на енергия за увеличаване на дела на възобновяемите източници на енергия; подчертава освен това значението на микропроизводството за увеличаването на енергийната ефективност, осигуряването на енергийните доставки и ангажирането на гражданите в тяхното собствено енергопотребление и в борбата срещу изменението на климата; подчертава във връзка с това необходимостта от съгласувана стратегия на ЕС относно микропроизводството, която да включва мерки за обновяване на енергийната инфраструктура, намаляване на законодателните тежести и обмен на най-добри практики по отношение на фискалните стимули;

35. Подчертава необходимостта от осигуряване на достатъчно силна политическа рамка за периода след 2020 г. за технологиите за енергия от възобновяеми източници, които все още не са достигнали равнопоставеност в електропреносната мрежа, с цел да се покрият, а по-късно постепенно да се премахнат субсидиите;

36. Отбелязва, че сценариите на Енергийната пътна карта до 2050 г. предполагат по-големи количества биогорива; счита, че по отношение на това Комисията следва да подкрепя преминаването към биогорива от трето поколение, базирани на отпадъци от хранителни земеделски култури, и да налага подобни условия върху вноса на биогорива;

37. Отправя искане към Комисията да представи предложение как да бъде увеличена ефикасността на използването на възобновяеми енергийни източници на територията на ЕС и неговите региони; счита, че в средносрочен план биха могли да бъдат създадени пазарни групи за възобновяеми енергийни източници на регионално равнище;

38. Призовава държавите членки и Комисията да подкрепят и насърчават глобални политики за отворен пазар за стоки, основаващи се на възобновяеми енергийни източници и да гарантират премахването на всички търговски бариери, като по този начин увеличат конкурентоспособността на ЕС, насърчавайки износа на технологии за производство на енергия от възобновяеми източници;

39. Признава, че целите за възобновяеми енергийни източници бяха успешни и следва се удължат до 2030 г.; призовава държавите членки да продължават да спазват графика за постигане на целите си за 2020 г.; изразява загриженост поради увеличаващите се в държавите членки резки промени в механизмите за подпомагане на възобновяемата енергия, по-специално промени със задна дата и замразяването на подпомагането; призовава Комисията да следи внимателно прилагането на Директивата за възобновяемите енергийни източници и, ако е необходимо, да предприеме действия; призовава държавите членки да осигурят стабилни рамки за инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници, включително стабилни и редовно преразглеждани схеми за подпомагане и рационализирани административни процедури;

40. Призовава Комисията и държавите членки да повишат значително сумите, заделени за мерки за енергийна ефективност в бъдещата Многогодишна финансова рамка;

Инфраструктура и вътрешен енергиен пазар

41. Подчертава, че тъй като ЕС се стреми към енергийна сигурност и енергийна независимост, е необходимо вниманието да бъде съсредоточено върху изграждането на модел на енергийна взаимозависимост между държавите членки чрез гарантиране на бързо завършване на вътрешния енергиен пазар на ЕС и на инфраструктурата на европейската интелигентна мрежа и супермрежа, свързваща Севера, Юга, Изтока и Запада, за да се използват по най-добрия начин сравнителните предимства на всяка държава членка, както и чрез използването на пълния потенциал на децентрализираното и микромащабно енергопроизводство и интелигентните енергийни инфраструктури във всички държави членки; подчертава значението да се гарантира, че развитието на политиките и регулаторните промени в държавите членки съответстват напълно на разпоредбите на трите пакета за либерализация, че водят до отстраняване на оставащите „заприщвания“ в инфраструктурата и недостатъци на пазара и не издигат нови бариери пред интеграцията на пазара на електричество и газ; подчертава освен това, че при вземането на решения в областта на енергийната политика във всяка национална система трябва също да се отчита как тези решения биха могли да се отразят върху други държави членки; счита, че би било желателно да се определи дали и как експертните знания и възможностите на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) биха могли да се използват при изпълнението на горепосочените задачи;

42. Признава, че проектите за енергийна инфраструктура се характеризират с големи предварителни инвестиции, които значително ще бъдат намалени от цялостното използване на възможностите за пестене на енергия и от 20 до 60-годишен оперативен живот; припомня, че настоящата пазарна среда е крайно непредсказуема и поради това инвеститорите се колебаят, когато става въпрос за инвестиции в развитие на енергийна инфраструктура; подчертава, че следва да се подкрепят нови стратегии, включително стратегията „на първо място пестене на енергия“ и новаторски инструменти, за да се намали нуждата от инвестиции в инфраструктура, позволяващи бърза адаптация към бързо променящата се среда;

43. Подчертава необходимостта от изпълнение на настоящите политики и регламенти, така че да се подобри използването на съществуващата енергийна инфраструктура в полза на потребителя в ЕС; призовава Комисията и ACER да наблюдават по-стриктно националното прилагане на правила като тези, свързани с принципа „използваш или губиш“;

44. Подчертава необходимостта от изграждане на напълно интегриран европейски енергиен пазар до 2014 г.; отбелязва значението на пълното прилагане на законодателството в областта на вътрешния енергиен пазар във всички държави членки и необходимостта да се гарантира, че нито една държава членка и нито един регион няма да останат изолирани от европейските газопреносни и електропреносни мрежи след 2015 г.; подчертава необходимостта от отчитане на социалното въздействие и разходите за енергия, като същевременно се гарантира, че цените за енергия са по-прозрачни и по-добре отразяват разходите, включително разходите, свързани с околната среда, когато те не са взети изцяло предвид;

45. Отбелязва създаването на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения между държавите членки и трети държави относно енергийната политика, като се има предвид, че този механизъм е насочен към повишаване на прозрачността на политиката, координацията и ефективността в ЕС като цяло; призовава държавите членки да покажат още амбиции за гарантирането на това, че не се стига до сключване на споразумения, които са в противоречие със законодателството в областта на вътрешния енергиен пазар; счита, че Комисията следва да може да преглежда проекти на споразумения с оглед на тяхната съвместимост с това законодателство и да участва в преговори по целесъобразност; счита, че механизмът за обмен на информация е стъпка към по-нататъшно координиране на закупуването на енергия извън ЕС, което е от ключово значение за постигането на целите на Енергийната пътна карта за периода до 2050 г.;

46. Подчертава необходимостта да с увеличат стимулите за инвеститорите в енергийния пазар чрез увеличение на нормата на печалба и улесняване — без разхлабване — на бюрократичните процедури.

47. Признава,че финансовата криза затруднява привличането на инвестициите, необходими за преобразуването на енергийната система; изтъква новите предизвикателства, като необходимостта от гъвкав резервен и балансиращ капацитет в енергийната система (напр. гъвкаво производство, стабилна преносна мрежа, съхранение, системи за отговаряне на търсенето, микроинсталации за производство и взаимосвързаност), които да отговорят на очакваното увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, чието производство е неравномерно; подчертава значението на инфраструктурата на равнището разпределението и важната роля на проактивните потребители и на операторите на разпределителни системи (ОРС) при интегрирането в мрежата на децентрализирани енергийни продукти и мерки за ефективност на потреблението в системата; подчертава необходимостта от правилна оценка на наличния капацитет в Европа и на необходимостта от достатъчна взаимосвързаност и от гъвкав резервен балансиращ капацитет за изравняване на предлагането с търсенето, като така се гарантира сигурността на доставките на електроенергия и газ; посочва, че даването на по-висок приоритет на управлението на потреблението и на производството на енергия от потребителите би засилило значително интегрирането на децентрализирани енергийни източници и подпомогнало постигането на общите цели на енергийната политика;

48. Подчертава, че тъй като настоящата инфраструктура е остаряла, ще са необходими огромни инвестиции при всеки сценарий от Съобщението на Комисията относно Пътната карта за периода до 2050 г.; посочва, че при всеки сценарий, това ще доведе до повишение на цените на енергията до 2030 г.; отбелязва освен това, че според Комисията най-голямият дял от това повишение вече се реализира в референтния сценарий, тъй като е свързан с подменянето на поредния 20-годишен, вече напълно отписан капацитет за производство на енергия;

49. Подчертава, че енергийната сигурност на Европейския съюз зависи от по-голямата диверсификация на източниците му на внос; подчертава следователно необходимостта ЕС активно да засилва сътрудничеството със своите партньори; отбелязва забавянето на завършването на Южния коридор; подчертава необходимостта от постигане на енергийна сигурност чрез енергийна диверсификация, припомня значителния принос на втечнения природен газ и флотовете за такъв газ за енергийните доставки за ЕС и подчертава потенциала на допълнителен коридор за втечнен природен газ в Източното Средиземноморие и Черноморския регион, който да служи като гъвкав носител на енергия и стимул за по-голяма конкуренция в рамките на вътрешния енергиен пазар;

50. Припомня, че стратегическите партньорства на Съюза със страни производителки и транзитни страни, в частност със страните, обхванати от Европейската политика за съседство (ЕПС), изискват подходящи инструменти, предсказуемост, стабилност и дългосрочни инвестиции; във връзка с това изтъква, че целите на Съюза в областта на климата следва да бъдат подкрепяни от проекти на ЕС за инвестиране в инфраструктура, ориентирани към диверсифициране на пътищата на доставки и увеличаване на енергийната сигурност на Съюза, като Набуко;

51. Припомня, че в съответствие с пакета за вътрешния пазар участниците на пазара играят основна роля при финансирането на енергийна инфраструктура; признава, че за някои иновативни или стратегически важни проекти, които са оправдани от гледна точка на сигурността на доставките, солидарността и устойчивостта, но не могат да привлекат достатъчно финансови средства на пазарен принцип, може да е необходима ограничена публична подкрепа за подсилване на частното финансиране; изтъква, че подборът на такива проекти следва да се основава на ясни и прозрачни критерии, избягване на нарушаването на конкуренцията и отчитането на интересите на потребителите и следва да бъде изцяло в съответствие със законодателството на ЕС и целите му в областта на енергията и изменението на климата;

52. Подчертава, че повечето от сценариите в Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. няма да са възможни без развитието на местни и регионални интелигентни разпределителни мрежи за електричество и газ; счита, че освен трансгранични проекти Съюзът следва да приеме мерки за подпомагане на създаването или обновяването на местни мрежи, особено по отношение на достъпа за защитени потребители;

53. Подчертава значението на Механизма за свързване на Европа, в който значителна сума от финансирането е запазена за преобразуване и по-нататъшно развитие на енергийната инфраструктура в ЕС; подчертава значението на определянето и подкрепянето на ключови устойчиви проекти в голям и в малък мащаб;

54. Подчертава ролята на подхода „обслужване на едно гише“ като допълнение към целите, които ЕС си поставя за опростяване и намаляване на бюрокрацията, като по този начин се ускоряват процедурите по разрешаване и издаване на разрешителни и се намалява административната тежест върху дружествата, искащи разрешения във връзка с развитието на енергийна инфраструктура, като същевременно се гарантира надлежното спазване на действащите правила и регламенти; призовава държавите членки да преразгледат процедурите си в тази връзка;

55. Призовава Комисията спешно да вземе мерки относно регулаторната несигурност за институционални инвеститори в тълкуванието на третия енергиен пакет, когато действат като пасивни инвеститори в капацитет за пренос и в капацитет за производство;

56. Призовава Комисията спешно да вземе мерки по въпроса за липсата на стимули за инвестиции в интелигентни мрежи за оператори на разпределителни системи и оператори на преносни системи в информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и други иновативни технологии, улесняващи по-добро и по-голямо използване на съществуващата мрежа;

Социално измерение

57. Приветства включването на социалното измерение в Енергийната пътна карта за периода до 2050 г.; счита, че в това отношение следва да се обърне специално внимание на енергийната бедност и заетостта; настоява, по отношение на енергийната бедност, че енергията следва да бъде достъпна за всички и призовава Комисията и държавите членки, както и местните органи и компетентните социални организации да работят заедно за намиране на съобразени с нуждите решения за решаване на проблеми като електрическата и топлинната бедност, като се акцентира по-специално върху уязвимите домакинства с ниски доходи, които са най-силно засегнати при увеличаването на цените на енергията; счита следователно, че такава стратегия следва да насърчава енергийната ефективност и пестенето на енергия, тъй като това е един от най-ефективните начини за намаляване на сметките за енергия, както и да анализира национални мерки като данъчното облагане, възлагането на обществени поръчки и ценообразуването на топлинната енергия и т.н., по-специално когато те възпрепятстват инвестициите в енергийна ефективност или оптимизирането на производството и употребата на топлинна енергия, а също така и да дава препоръки относно добрите и лошите практики; подчертава важността на разработването и съобщаването на повече мерки за енергийна ефективност, на стимулиращи предлагането и търсенето действия и на създаването на информационни кампании за утвърждаване на необходимите промени в поведението; изисква от държавите членки редовно да докладват за предприетите действия за защита на домакинствата от нарастващи сметки за енергия и от енергийна бедност; във връзка със заетостта изисква от Комисията да насърчава мерки за приспособяване на образованието, за повторно обучение и преквалификация, за да се подпомогнат държавите членки да предоставят висококвалифицирана работна ръка, готова да изиграе своята роля в енергийния преход; изисква от Комисията да предостави на Парламента до края на 2013 г. повече информация относно въздействието на този преход върху заетостта в енергетиката, в промишления отрасъл и в сектора на услугите, както и да разработи конкретни механизми за подпомагане работниците и засегнатите отрасли; препоръчва държавите членки да вземат предвид външните разходи и ползи от производството и потреблението на енергия като например ползите за здравето от подобряването на качеството на въздуха; счита, че социален диалог относно последиците от Енергийната пътна карта, който следва да обхваща всички заинтересовани страни, е ключов фактор и ще остане такъв през периода на преход;

58. Посочва, че приемането на стратегия за намаляване на емисиите на въглерод, която не отчита положението на някои държави членки, може да доведе до значително увеличаване на енергийната бедност, която в някои държави членки се определя като положение, когато над 10 % от бюджета на домакинствата се изразходват за енергия;

59. Подчертава необходимостта от защита на потребителите от високите цени на енергията и защита на предприятията от нелоялна конкуренция, както и от изкуствено занижени цени от дружества извън ЕС в съответствие с настоятелните призиви, отправени на срещата на върха „Рио+20“ относно засилената роля на СТО;

60. Призовава държавите членки и международната общност да засилят способността на образователните институции да осигуряват квалифицирани кадри, както и следващото поколение учени и новатори, в области като безопасната доставка и използване на енергия, енергийната сигурност и енергийната ефективност; припомня в тази връзка важната роля на „Хоризонт 2020“ и Европейския институт за иновации и технологии за преодоляването на несъответствията между образование, научни изследвания и приложение в енергийния сектор;

61. Желае да изтъкне ключовата роля на прозрачността на цените и информирането на потребителите; счита следователно, че от Комисията зависи да установи колкото се може по-точно въздействието на такива фактори върху цените на енергията, заплатена от отделни лица и от предприятията при различните избрани сценарии;

62. Счита, че всички видове нисковъглеродни технологии ще са необходими за постигане на амбициозната цел за намаляване на емисиите на въглерод на енергийната система на ЕС като цяло, и по-специално на електроенергийния сектор; приема, че ще остане неясно кои технологии ще се докажат в техническо и в търговско отношение в рамките на необходимия срок; подчертава, че гъвкавостта трябва да се запази, за да се позволи адаптиране към технологичните и социално-икономически промени, които ще настъпят;

63. Приема, че традиционните изкопаеми горива вероятно ще продължават да бъдат част от енергийната система поне по време на прехода към нисковъглеродна енергийна система;

64. Отчита, че понастоящем ядрената енергия се използва като важен енергиен източник с ниски нива на въглеродни емисии; призовава Комисията и държавите членки, предвид поуките от произшествието във Фукушима през 2011 г., да повишат безопасността на ядрената енергия, като използват резултатите от проведените неотдавна тестове за устойчивост на ядрените реактори;

65. Изразява съгласие с Комисията, че ядрената енергия ще продължи да бъде важен допринасящ фактор, тъй като някои държави членки продължават да използват ядрена енергия като сигурен, надежден и достъпен източник на нисковъглеродно производство на електроенергия; признава, че анализът на сценариите показва, че ядрената енергия може да допринася за понижаване на системните разходи и понижаване на цените на електроенергията;

66. Изразява съгласие с Комисията, че в краткосрочен и средносрочен план природният газ ще играе важна роля за преобразуването на енергийната система, тъй като той представлява относително бърз и рентабилен начин за намаляване на използването на други, по-замърсяващи изкопаеми горива; подчертава необходимостта от диверсифициране на пътищата за доставки на газ в Европейския съюз; отправя предупреждение срещу инвестиции, които биха могли да доведат до блокираща дългосрочна зависимост от изкопаеми горива;

67. Признава потенциала на природния газ като гъвкав резерв за балансиране на вариращите доставки на енергия от възобновяеми енергийни източници, наред със съхранението на електроенергия, взаимното свързване и системите за отговаряне на търсенето; обсъжда предоставянето на по-голямо значение на природния газ, особено ако технологиите за улавяне и съхранение на въглерода станат по-широко достъпни; счита, че целта за намаляване на емисиите на парникови газове трябва да бъде основно съображение в този контекст и преобладаваща цел за енергийния микс;

68. Счита, че не следва да се забравя ролята на втечнените нефтени газове като гъвкав и надежден енергиен източник на места с липсваща инфраструктура;

69. Изтъква необходимостта от разглеждане на проблема с очаквания ръст на вноса на газ и електроенергия в ЕС от трети държави в краткосрочен и средносрочен план с оглед гарантиране на енергийните доставки; отново заявява, че за някои региони и държави членки това предизвикателство е тясно свързано със зависимост от вноса на газ и нефт от само една трета държава; признава, че посрещането на това предизвикателство изисква, наред с другото, по-голяма роля на местните енергийни ресурси и възобновяеми енергийни източници, които са от жизненоважно значение за гарантиране на конкурентоспособността и сигурността на доставките, както и действия, насочени към разнообразяването на набора от енергийни доставчици, маршрути за доставки и източници; признава, че стратегическа цел в това отношение е осъществяването на южния газов коридор и изграждането на маршрут за доставка до ЕС на около 10—20 % от търсенето на газ на ЕС до 2020 г., за да стане възможно всеки европейски регион да има физически достъп до най-малко два различни източника на газ;

70. Отбелязва, че улавянето и съхранението на въглероден диоксид би могло да играе роля по пътя към намаляването на емисиите на въглерод до 2050 г.; отбелязва обаче, че улавянето и съхранението на въглероден диоксид все още се намира на етапа на научно-изследователска и развойна дейност; отбелязва, че развитието на улавянето и съхранението на въглероден диоксид остава до голяма степен несигурно поради неразрешените проблеми, като неуточнени забавяния, висока себестойност и загриженост относно ефективността; подчертава необходимостта улавянето и съхранението на въглероден диоксид по икономически ефективен, безопасен и устойчив начин да влезе в употреба в търговски мащаб възможно най-скоро; изтъква, че улавянето и съхранението на въглероден диоксид се явява също така съществена възможност за намаляване на емисиите на въглерод на редица енергоемки отрасли на промишлеността, като например рафинирането на нефт, производството на алуминий и производството на цимент; призовава Комисията да изготви междинен доклад за оценка на постигнатите резултати от използването на субсидирани от ЕС демонстрационни проекти за въглищни електроцентрали;

71. Подчертава значението на намесата чрез политики, на публичното финансиране и на подходящата цена на въглерода, за да се демонстрира и гарантира своевременното внедряване на технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в Европа от 2020 г.; подчертава значението на демонстрационната програма на ЕС за изграждане на обществено приемане и подкрепа за улавянето и съхранението на въглероден диоксид като важна технология за намаляване на емисиите на парникови газове;

72. Призовава Комисията да осъществява и насърчава обмена на знания и сътрудничеството в ЕС и в международен план, за да се гарантира, че в демонстрационните проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид се използват съответните най-добри технически умения; призовава Комисията да подкрепя инвестициите в ранен етап в тръбопроводна инфраструктура и да координира трансграничното планиране за осигуряване на достъп до въглеродни поглътители от 2020 г., както и да предприема научноизследователска дейност за описване на резервоарите за съхранение в Европа; призовава Комисията да работи активно с държавите членки и с промишлеността, за да информира относно ползите и безопасността на улавянето и съхранението на въглероден диоксид с цел изграждане на обществено доверие в технологията;

73. Отбелязва, че оптималното, безопасно и устойчиво развитие и използване на вътрешните и регионалните енергийни източници и конкурентоспособността на инфраструктурата, необходима за стабилни доставки на вътрешна енергия или енергийни източници от внос, могат да допринесат за по-голяма енергийна сигурност и поради това следва да бъдат приоритет при формулирането на енергийната политика на ЕС;

74. Отбелязва, че докато продължава търсенето на продукти, основани на суров нефт, е важно поддържането на европейско присъствие в нефтопреработвателната промишленост за гарантиране на сигурност на доставките, подкрепа на конкурентоспособността на отраслите надолу по веригата, като например нефтохимическата промишленост, установяването на световни стандарти за качество на рафинирането на горива, спазването на изискванията в областта на околната среда и запазването на работните места в тези отрасли; подчертава също така констатацията на Енергийната пътна карта, че е вероятно нефтът да остане в енергийния микс дори през 2050 г., въпреки че делът му ще бъде много по-нисък отколкото в момента и че той ще служи основно като гориво за някои превози на товари и пътници на дълги разстояния;

75. Счита, че трябва да се обърне специално внимание на тези региони на държавите членки, в които в момента въглищата са преобладаващият източник на енергия и/или в които въгледобивът и производството на електричество от въглища са жизненоважни регионални източници на заетост; счита, че ще са необходими допълнителни, подкрепяни от ЕС социални мерки, за да може населението на тези региони да приеме сценариите на Енергийната пътна карта за периода до 2050 г.;