Приети текстове

Положението в Бангладеш

PE507.386

Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2013 г. относно положението в Бангладеш (2013/2561(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид своите предходни резолюции относно Бангладеш, и по-конкретно тези от 17 януари 2013 г.¹, 6 септември 2007 г. ² и 10 юли 2008 г.³,

– като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Народна Република Бангладеш за партньорство и развитие⁴,

– като взе предвид Закона за Международния наказателен съд, приет от парламента на Бангладеш през 1973 г. „за да гарантира задържането, преследването и наказанието на лица за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и други престъпления по международното право”,

– като взе предвид изявленията на говорителя на върховния представител Катрин Аштън от 22 януари 2012 г. относно смъртното наказание, произнесено от Международния наказателен съд в Бангладеш и от 2 март 2013 г. относно насилието в Бангладеш,

– като взе предвид съвместното изявление от 7 февруари 2013 г. на специалния докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции и на специалния докладчик на ООН относно независимостта на съдиите и адвокатите,

– като взе предвид принципите на Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Декларацията от Виена от 1993 г. и Програмата за действие на Световната конференция за правата на човека и Декларацията от Копенхаген от 1995 г. и Програмата за действие относно социалното развитие;

– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права;

– като взе предвид член 122, параграф 5, и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че ЕС има добри, дълготрайни отношения с Бангладеш, в това число чрез Споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие;

Б. като има предвид, че в изпълнение на основните си обещания от предизборната кампания, правителството на Лига Авами под ръководството на Шейх Хасина създаде военен трибунал за кланетата, извършени по време на деветмесечната междуособна война между бившия Източен и Западен Пакистан през 1971 г., в която бяха убити между 300 000 и 3 милиона души и близо 200 000 жени – изнасилени;

В. като има предвид, че травмата от един от най-тежките случаи на масови убийства в историята, все още, 40 години по-късно, засенчва живота на много граждани на Бангладеш, за които съдебните производства имат за цел да предложат важен момент на признаване и компенсиране на страданията им;

Г. като има предвид, че на 21 януари 2013 г. Международният наказателен съд (МНС) обяви присъдата си срещу Абдул Калам Азад за престъпления срещу човечеството, извършени по време на войната за независимост през 1971 г. и произнесе срещу него неприсъствена смъртна присъда;

Д. като има предвид, че на 5 февруари 2013 г. МНС осъди Адбул Кадер Мола на доживотен затвор, което доведе до емоционални, но като цяло мирни протести от множество млади хора на пресечката Шахба в Дака; като има предвид, че така нареченото „Движение Шахба” призова за прилагането на смъртно наказание чрез съдебна присъда, както и за общество и политики, незасегнати от религиозен екстремизъм;

Е. като има предвид, че в следствие на протестите, правителството измени Закона за МНС от 1973 г., като въведе разпоредба, позволяваща на осъдените лица да обжалват присъдата, постановена от съда; като има предвид, че по този начин съдебното решение срещу Абдул Кадер Мола може да бъде заменено със смъртна присъда; като има предвид, че тази форма на законодателство с обратно действие нарушава стандартите за справедлив съдебен процес, подкопава легитимността на работата на МНС и нарушава забраната на международното право едно лице да бъде съдено два пъти за едно и също нарушение („ne bis in idem”), който е установен и в член 17, точка 7 от Международния пакт на ООН за граждански и политически права, по който Бангладеш е страна;

Ж. като има предвид, че редица лидери от партията Лига Авами, включително вътрешният министър, подкрепиха искането на движението Шахба, с което се предлага партията Джмаат-е-Ислами да бъде забранена и медиите, свързани с партията, да бъдат закрити;

З. като има предвид, че на 28 февруари 2013 г. МНС обяви решението си да наложи на Делуар Хосейн Сайеди, заместник-председател на партията Джамаат-е-Ислами, смъртно наказание по обвинения, включващи преследване на хиндуисткото малцинство;

И. като има предвид, че положението се влоши след последната присъда, придружена с насилствени протести, срещу последователите на партията Джамаат, което причини смъртта на над 60 души; като има предвид, че според предоставена от НПО информация, отговорът на полицията на нападения над членовете на Джамаат и привържениците му включи използване на смъртоносно оръжие;

Й. като има предвид съобщенията за неотдавнашни нападения от страна на активисти на Джамаат и някои привърженици на бангладешката Националистическа партия срещу повече от 40 хиндуистки храма, домове и магазини из Бангладеш, което остави стотици хора без дом; като има предвид, че хиндуисткото и други малцинства в Бангладеш (като общността Ахмадия) многократно преживяха периоди на насилие и преследване, по-конкретно по време на войната за независимост през 1971 г. и след изборите през 2001 г., и като има предвид, че вследствие на това, близо 900 000 хиндуисти напуснаха Бангладеш в периода между 2011 и 2011 г.;

К. като има предвид, че пред МНС са висящи редица други производства и че е налице сериозна опасност обвиняемите да бъдат обявени за виновни и осъдени на смърт;

Л. като има предвид, че специалният докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции и специалният докладчик на ООН относно независимостта на съдиите и адвокатите както и организации за защита на правата на човека изразиха загриженост относно твърденията за неизпълнение от страна на съда на стандартите за справедлив съдебен процес, особено във връзка с факта, че едното дело беше гледано в отсъствие на обвиняемия;

1. Изразява дълбока загриженост във връзка с неотдавнашния изблик на насилие в Бангладеш в следствие на присъдите на МНС и изразява скръбта си във връзка с неотдавнашните жертви;

2. Изразява съболезнования на близките и роднините на убитите и ранените в резултат на насилието;

3. Признава необходимостта от помирение, справедливост и отчетност за престъпленията, извършени по време на войната за независимост от 1971 г.; подчертава важната роля на МНС в тази област;

4. Отново подчертава, че категорично се противопоставя срещу налагането на смъртно наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства;

5. Призовава бангладешките органи да заменят смъртните присъди, да доразвият положителната тенденция на неизпълнение на смъртни наказания през 2012 г. и да наложат официален мораториум върху екзекуциите като първа стъпка към премахването на смъртното наказание;

6. Изразява съжаление по повод съобщените случаи на нередности при функционирането на МНС, като твърдения за сплашване, тормоз и упражняване на натиск за неявяване на свидетели, както и улики за незаконно сътрудничество между съдии, прокурори и правителство; настоява по-конкретно правоприлагащите органи да засилят мерките за гарантиране на ефективна защита на свидетелите;

7. Призовава правителството на Бангладеш да гарантира, че МНС се придържа стриктно към националните и международните стандарти за правораздаване; във връзка с това подчертава гаранцията за свободен, честен и прозрачен процес, както и правото на жертвите на защита, истина, справедливост и обезщетение;

8. Призовава правителството на Бангладеш д удвои усилията си за прилагане на принципите на правовата държава и реда; припомня задължението му да спазва международните ангажименти в областта на правата на човека;

9. Категорично осъжда насилието над привържениците на Джмаат-е-Ислами и свързаните с нея партии срещу служителите на правоприлагащите органи, срещу тези, които поддържат присъдите на МНС и срещу религиозните и етническите малцинства; категорично осъжда всяко произволно насилие срещу обикновените граждани;

10. Изразява загриженост по повод големия брой жертви; призовава правителството да инструктира силите си за сигурност да спазват стриктно задължението си да се въздържат в максимална степен от употребата на сила и да избягват да причиняват смърт, и да проведе задълбочено разследване на смъртта на убитите по време на демонстрациите;

11. Настоятелно призовава органите на Бангладеш да гарантират, че всички твърдения за изтезания и малтретиране ще бъдат разследвани обективно, и че отговорните лица ще бъдат изправени пред правосъдието;

12. Настоятелно призовава всички политическите лидери в страната да снижат политическото напрежение, с цел да се избегне по-нататъшно насилие, и да инструктират привържениците си да не участват в актове на насилие; призовава политическите партии в Бангладеш да влязат в диалог помежду си;

13. Призовава медиите да се въздържат от насърчаване на насилието; настоятелно призовава правителството да гарантира, че журналисти и издатели имат възможност да изразяват мирно мненията си, без да бъдат тормозени, сплашвани, задържани или изтезавани;

14. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента на Бангладеш.

P7_TA-PROV(2013)0101

Ирак: окаяното положение на малцинствените групи, и по-конкретно на иракските туркмени

PE507.400

Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2013 г. относно Ирак: тежкото положение на малцинствените групи, включително иракските туркмени (2013/2562(RSP))
Европейският парламент,

– като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак, в частност тази относно асирийската общност от 6 април 2006 г.¹ и относно нападенията срещу християнски общности от 25 ноември 2010 г.²

– като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак³,

– като взе предвид съвместния стратегически документ за Ирак (2011—2013 г.) на Европейската комисия,

– като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на ЕС Катрин Аштън от 25 януари 2013 г. относно неотдавнашния взрив от терористични атаки в Ирак,

– като взе предвид декларацията на заместник-председателя/върховния представител Катрин Аштън от 24 януари 2013 г. относно убийствата при погребението в Туз Курмату,

– като взе предвид Международния пакт с Ирак, иницииран от генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и иракския министър-председател Нури ал-Малики през 2007 г., който поема ангажимент да защитава бедните и уязвими групи от недоимък и гладуване,

– като взе предвид доклада относно правата на човека в Ирак: януари – юни 2012 г., представен съвместно от Мисията на ООН за подпомагане на Ирак (UNAMI) и Комисията на 19 декември 2012 г.,

– като взе предвид съпътстващото изявление за пресата на Върховния комисар на ООН по правата на човека (ВКООНПЧ) Нави Пилай, че броят на екзекуциите за 2012 г. и начинът, по който са извършвани в голям мащаб, са извънредно опасни, не могат да се оправдаят и застрашават сериозно частичния и несигурен напредък на принципа на правовата държава в Ирак,

– като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун от 25 януари 2013 г., което категорично осъжда неотдавнашната вълна от терористични атаки в Ирак, при които са убити стотици хора и са ранени много повече,

– като взе предвид Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, от 1981 г.,

– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Ирак е страна,

– като взе предвид член 122, параграф 5, и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че Ирак продължава да е изправен пред сериозни политически, свързани със сигурността и социално-икономически предизвикателства, като политическата сцена в страната е извънредно фрагментирана и белязана от насилие в крайно голям ущърб на легитимните стремежи на иракския народ за мир, просперитет и реален преход към демокрация;

Б. като има предвид, че иракската конституция гарантира равенство пред закона за всички граждани и, в частност, в член 125 - административни, политически, културни и свързани с образованието права на различните националности, като например туркмени, халдейци, асирийци и всички други националности, а в конституцията на иракски Кюрдистан, в сила от 2009 г., се гарантира, в член 31, национална, културна и административна автономност на туркмени, араби и халдейци, асирийци и сирийски християни, арменци и други, които са граждани на Кюрдистан, когато представляват мнозинството от населението;

В. като има предвид, че на 9 април 2012 г. иракският парламент одобри върховната комисия по правата на човека, която е първата независима комисия по правата на човека в историята на страната, макар и все още да не е напълно функционална,

Г. като има предвид, че в политическия диалог с иракските партньори, Парламентът се съсредоточава върху положението с правата на човека в Ирак, което продължава да буди сериозна загриженост, с оглед на незадоволителната ситуация за уязвимите групи, включително малцинствата;

Д. като има предвид, че споразумението между ЕС и Ирак и в частност неговата клауза за правата на човека акцентува върху това, че политическият диалог между ЕС и Ирак следва да се съсредоточи върху правата на човека и засилването на демократичните институции;

Е. като има предвид, че в Ирак от дълго време съществува разнообразие от етнически и религиозни малцинствени групи, включително туркмени, християни, кюрди, шабаки, мандеи, арменци, йезиди, бахаити, черни иракчани, асирийци, евреи, палестинци и други;

Ж. като има предвид, че малцинствата в Ирак са били прицел на мерки за асимилиране и не са достатъчно представени в рамките на иракското правителство и свързани с него органи; в резултат на това през последните години съответното население на малцинствени групи в Ирак намаля драстично, тъй като мнозина напуснаха страната, а други бяха принудени да се преместят на други места в Ирак,

З. като има предвид, че за туркмените се счита, че са третата по големина етническа група в Ирак; като има предвид, че има траен спор между туркмените и кюрдите относно Киркук – регион, богат на петрол и други природни ресурси, като туркмените са обект на атаки и отвличания от кюрдски сили и арабски екстремистки групировки; като има предвид, че както туркменски сунити, така и шиити са били прицел на сектантска основа;

И. като има предвид, че текущият спор между централното правителство на Ирак и регионалното правителство на Кюрдистан напоследък ескалира, което оказва негативно въздействие върху ситуацията със сигурността в региона и застрашава мирното съжителство на различни етнически групи, особено кюрди, араби и туркмени;

Й. като има предвид, че в допълнение към териториалното напрежение, Северен Ирак е също така прицел на привидно сектантски атаки, в които шиитско население често бива нападано от сунити; като има предвид, че на 31 декември 2012 г. 39 пилигрими бяха убити по време на шиитския фестивал Arba’een; като има предвид, че на 23 януари 2013 г. атака върху шиитска джамия в Туз Курмату - град в провинция Ниневия в Северен Ирак, която е оспорвана територия между правителството на Ирак и кюрдското регионално правителство, със значителен брой туркмени сред населението - причини смъртта на 42 души и раняване на други 117;

К. като има предвид, че въпреки сериозното подобряване на ситуацията със сигурността, равнището на насилие, на което е подложено иракското население, остава неприемливо високо, като бомбардировки и престрелки се докладват ежедневно; и като има предвид, че продължаващото напрежение и насилие прави повечето иракчани несигурни относно бъдещето и не позволява насърчаването на икономическата и социална интеграция на иракското население като цяло;

1. Изразява дълбока загриженост относно нарастващите по брой случаи на насилие върху граждани в Ирак, особено между сунити и шиити, но и атаки върху особено уязвими групи, като религиозни, етнически и културни малцинства, и призовава иракските органи да подобрят сигурността и обществения ред и да се борят срещу тероризма и сектантското насилие в страната;

2. Осъжда атаките от 23 януари 2013 г. по време на туркменско погребение в Туз Курмато на служебно лице, убито ден по-рано, при които са убити поне 42 души и са ранени други 117, от 3 февруари 2013 г., когато самоубийствена бомбардировка близо до полицейска станция в Киркук причини смъртта на 30 души и рани 70, както и от 16 декември 2012 г., когато бяха отвлечени, измъчвани и изгорени живи двама туркменски учители;

3. Категорично осъжда всички терористични атаки и изразява съболезнования на семействата и близките на загиналите и ранените;

4. Изразява дълбока загриженост, че новата вълна на нестабилност и сектантско насилие в Ирак може да застраши приближаващите провинциални избори на 20 април 2013 г., чието отменяне може да застраши възможността за по-демократична и приобщаваща структура на управление;

5. Изразява съжаление, че въпреки позоваването в конституцията на правата на туркмените и другите малцинства, те продължават да бъдат измъчвани от етническо и сектантско насилие и дискриминация;

6. Призовава правителството на Ирак и кюрдското регионално правителство да осъдят нападенията и да осъществят пълно и бързо разследване на неотдавнашните терористични атаки в региона, включително най-смъртоносното неотдавнашно бомбардиране на шиитска джамия, в Туз Курмату, и да изправят виновните пред съда;

7. Призовава правителството на Ирак и кюрдското регионално правителство да предприемат незабавни мерки за успокояване на териториалните спорове в равнината Ниневия, да признаят мултикултурното, мултиетническо и мултирелигиозно разнообразие на провинцията и да позволят на гражданите й свободно да изберат идентичността си, включително езика, религията и културата си;

8. Призовава политическите сили, представени в Съвета на представителите на Ирак, да се ангажират с реален, приобщаващ национален диалог с цел гарантиране на ефективно демократично управление на Ирак и на зачитане на индивидуалните и колективни права на всички иракски граждани; настоятелно приканва иракското правителство да проведе национална преброяване, отлагано неопределено, с цел да установи броя на туркмените и другите малцинствени групи;

9. Призовава иракското правителство и всички политически лидери да предприемат необходимите мерки за осигуряване на сигурност и защита за всички иракски граждани като цяло и за членовете на уязвимите етнически и религиозни малцинства в частност; призовава правителството да инструктира силите за сигурност да бъдат сдържани при поддържането на ред и законност, като спазват принципа на правовата държава и международните норми;

10. Във връзка с това приветства неотдавнашното иницииране на програмата за реорганизация и реабилитация за центровете за задържане и затворите под ръководството на иракското министерство на правосъдието и се надява, че това ще спомогне за прекратяване на масовото прилагане на изтезания и широкоразпространената безнаказаност в Ирак, която организациите по правата на човека осъждат;

11. Изразява дълбоко съжаление относно големия брой екзекуции в Ирак, като често се налагат смъртни наказания след несправедливи процеси и въз основа на признания, направени под принуда; настоятелно призовава иракското правителство да декларира мораториум върху всички екзекуции с оглед премахване на смъртното наказание в близко бъдеще;

12. Изтъква необходимостта от гарантиране, че се предприемат координирани действия между иракските органи и международните организации за оказване на помощ с цел подпомагане на уязвимите групи и създаване на адекватни условия за гарантиране на тяхната сигурност и достойнство и в частност инициативи, които насърчават диалога и взаимното зачитане между всички религиозни и етнически общности в Ирак;

13. Изтъква значението на полагането на достатъчно силен акцент в инициативи на EUJUST LEX при възможност на туркменските и малцинствените права като цяло и приветства постигнатия успех от мисията EUJUST LEX и нейното изпълнение в Ирак;

14. Настоява върху това, съветът за сътрудничество, създаден със Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак, да се използва като възможност за представяне пред иракската страна на тревогите относно положението на етническите и религиозните малцинства в страната;

15. Призовава международната общност и ЕС да подкрепят иракското правителство при организирането на мирни, свободни и справедливи регионални избори през април 2013 г.;

16. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, кюрдското регионално правителство, генералния секретар на ООН и Съвета на ООН по правата на човека.

P7_TA-PROV(2013)0102

Случаят на Арафат Ярадат и положението на палестинските затворници в израелските затвори

PE507.407

Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2013 г. относно случая на Арафат Джарадат и положението на палестинските затворници в израелски затвори (2013/2563(RSP))

– като взе предвид своите предишни резолюции, и по-специално резолюцията си от 4 септември 2008 г. относно положението на палестинските затворници в израелски затвори¹ и резолюцията си от 5 юли 2012 г. относно политиката на ЕС по отношение на Западния бряг и Източен Йерусалим²,

– като взе предвид изявлението от 16 февруари 2013 г. на говорителя на върховния представител Катрин Аштън относно състоянието на палестинците, провеждащи гладна стачка в Израел,

– като взе предвид местното изявление на ЕС от 8 май 2012 г. относно палестинските затворници в гладна стачка,

– като взе предвид Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Държавата Израел, от друга страна (Споразумение за асоцииране ЕС—Израел), и по-специално член 2 от него, отнасящ се до правата на човека,

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

– като взе предвид Четвъртата женевска конвенция за защита на цивилни лица по време на война от 1949 г.,

– като взе предвид Международния пакт на ООН за граждански и политически права от 1966 г.,

– като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

– като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г.,

– като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

– като взе предвид съответните резолюции на ООН относно конфликта в Близкия изток,

– като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун от 19 февруари 2013 г., в което той изразява загриженост относно условията на палестинските затворници, провеждащи гладна стачка в Израел, изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай от 13 февруари 2013 г. относно задържаните палестинци и изявлението на специалния докладчик на ООН за правата на човека в окупираните територии Ричард Фолк от 27 февруари 2013 г. относно смъртта на палестинския затворник Арафат Джарадат,

– като взе предвид доклада на Уницеф от февруари 2013 г., озаглавен „Децата, държани в израелско военно задържане: наблюдения и препоръки“,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А. като има предвид, че на 18 февруари 2013 г. Арафат Джарадат бе арестуван по подозрение в хвърляне на камъни по израелски цели, и като има предвид, че той почина на 23 февруари 2013 г. в затвора Мегидо; като има предвид, че причината за смъртта му е обект на спорове; като има предвид, че израелските органи твърдят, че той е починал от сърдечен удар, и че кръвоизливите и счупените ребра, открити при аутопсията, са характерни за опитите за реанимиране, които са били извършени от службите на затвора; като има предвид, че на основата на тази аутопсия палестинските органи твърдят, че той е починал в резултат от изтезания;

Б. като има предвид, че почти всички 4 500 палестински затворници, държани в Израел, се включиха в гладна стачка, отказвайки да се хранят в протест срещу смъртта на г-н Джарадат; като има предвид, че в последните дни по улиците на Западния бряг имаше сблъсъци, като палестинците осъждаха условията за палестинските затворници в израелските затвори;

В. като има предвид, че въпросът за палестинските затворници и задържани лица има широки политически, социални и хуманитарни последици; като има предвид, че палестинските политически затворници и бившите задържани лица играят важна роля в палестинското общество; като има предвид, че Израел държи над 4800 палестински затворници и задържани лица, включително много жени и деца, над 100 затворници от периода преди Осло, както и 15 членове на Палестинския законодателен съвет; като има предвид, че 178 от тях са обект на административно задържане, включително деветима членове на Палестинския законодателен съвет; като има предвид, че според изявление на палестински и израелски организации за защита на правата на човека от март 2013 г. за най-малко 71 палестински затворници се съобщава, че са починали като пряк резултат от изтезания в израелски центрове за задържане от 1967 г. насам;

Г. като има предвид, че огромното мнозинство от палестинските затворници от Западния бряг и Газа са задържани в затвори, намиращи се на израелска територия; като има предвид, че за огромното мнозинство от тях е често невъзможно или много трудно да упражнят правото си да бъдат посещавани от семействата си;

Д. като има предвид, че израелските военни заповеди за административно задържане позволяват задържане без обвинение или съдебен процес, на основата на доказателства, които не са достъпни нито за задържаните, нито за техните адвокати, и като има предвид, че подобни заповеди могат да имат продължителност до шест месеца и могат да се подновяват неограничено; като има предвид, че неотдавна Върховният съд на Израел разкритикува военните съдилища и корпуса на военния генерален адвокат за техните действия за удължаване на заповедите за административно задържане;

Е. като има предвид, че палестинските политически затворници са провеждали нееднократни гладни стачки, включващи стотици затворници наведнъж; като има предвид, че няколко палестински задържани лица продължават да са в продължителна гладна стачка;

Ж. като има предвид, че жените затворници са особено уязвима група от палестински задържани лица;

З. като има предвид, че според оценките 700 палестински деца биват арестувани от израелските сили за сигурност в Западния бряг ежегодно; като има предвид, че според преглед на Уницеф от февруари 2013 г. на практиките по отношение на палестинските деца, които влизат в досег с израелската система на военно задържане, лошото третиране на тези деца изглежда е широко разпространено и систематично;

И. като има предвид, че по силата на член 2 от Споразумението за асоцииране отношенията между ЕС и Израел се основават на зачитането на правата на човека и демократичните принципи и това е съществен елемент от горепосоченото споразумение; като има предвид, че Планът за действие ЕС—Израел подчертава, че зачитането на правата на човека и международното хуманитарно право е сред ценностите, които страните по споразумението споделят;

1. Изразява най-дълбока загриженост по повод смъртта на палестинския затворник Арафат Джарадат на 23 февруари 2013 г. по време, в което е задържан под стража от Израел, и изказва съболезнованията си на семейството му;

2. Изразява дълбока загриженост от възобновеното напрежение в Западния бряг след смъртта на г-н Джарадат в затвора Мегидо при спорни обстоятелства; призовава всички страни да проявяват максимална сдържаност и да се въздържат от провокационни действия, за да предотвратят по-нататъшно насилие, както и да предприемат положителни стъпки за установяване на истината и успокояване на настоящите напрежения;

3. Призовава израелските органи незабавно да започнат независимо, безпристрастно и прозрачно разследване на обстоятелствата около смъртта на г-н Джарадат и на всички твърдения за изтезания и друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание по отношение на палестински затворници;

4. Отново потвърждава подкрепата си за легитимните безпокойства на Израел относно сигурността му; счита обаче, че принципите на правовата държава трябва изцяло да се спазват в отношението към всички затворници, като това е ключово за една демократична държава; поради това призовава израелското правителство да зачита правата на палестинските затворници и да защитава тяхното здраве и техния живот;

5. Изразява загриженост относно палестинците, държани в административно задържане без обвинение; подчертава, че на тези задържани лица следва да се предявят обвинения и те да бъдат съдени със съдебни гаранции в съответствие с международните стандарти или да бъдат освободени незабавно;

6. Настоява за незабавно прилагане на правото на затворниците на семейни посещения и призовава израелските органи да създадат необходимите условия за упражняване на това право;

7. Изразява дълбока загриженост за положението и здравословното състояние на палестинските задържани лица, провеждащи продължителна гладна стачка; изразява подкрепата си за усилията на Международния комитет на Червения кръст за спасяване на живота на затворниците/задържаните лица, които са в критично състояние, и настоятелно призовава Израел да предостави на всички лица в гладна стачка неограничен достъп до адекватни здравни грижи;

8. Призовава повторно за незабавно освобождаване на всички затворници — членове на Палестинския законодателен съвет, включително Маруан Баргути;

9. Призовава израелските органи да се уверят, че палестинските жени и деца затворници и задържани получават подходяща закрила и третиране, отговарящи на съответните международни конвенции, по които Израел е страна;

10. Призовава Европейската служба за външна дейност и държавите членки да наблюдават отблизо съдбата на палестинските затворници и задържани лица, включително жените и децата, и да повдигат този въпрос на всички равнища на политически диалог с Израел; настоява, че този въпрос следва да се включи в предстоящия доклад за напредъка в рамките на Европейската политика на съседство относно Израел;

11. Призовава за информационна мисия от Парламента за оценка на настоящото положение по отношение на условията на задържане на палестинските затворници, включително жените и децата, и използването на административно задържане;

12. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи, на Съвета, Комисията, израелското правителство, Кнесета, председателя на Палестинската власт, Палестинския законодателен съвет, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, пратеника на Четворката в Близкия изток, председателя на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, върховния комисар на ООН по правата на човека и Международния комитет на Червения кръст.