Приложение 1 анализ на икономическите и социални характеристики и тенденции на община ивайловград

Средният процент на територии за нуждите на селското стопанство за страната е 57,4% и е около средния за областта (57,2%), а за Община Ивайловград този процент е по-нисък 37,5% (305 548,6 дка).

Поливни площи са 1 313 дка., но са силно амортизирани и частично разрушени. Към момента се напояват няколко стотин дка, основно тютюн. За развитие на земеделските култури е важно да се възстановят поливните системи в общината. Добра предпоставка за това са наличието на водоеми и напоителни полета изградени с тази цел.

7.2.2. Територии за гори

59,7% от площта на общината е заета от горски територии, като делът е по-висок от този за страната - 33,5% и областта - 33,7%. Горите в района на общината са в преобладаващата си част държавна собственост. Държавно лесничейство Ивайловград управлява горите на територията на община Ивайловград. Горското стопанство има по-малък дял в първичния сектор, въпреки, че има голям потенциал за развитие - добив на дървесина. То има и екологична насоченост - поддържане на горите и голям потенциал за развитие на туризма.

Територията на населените места и други урбанизирани територии е 0,9% или 7 776,4 дка, като се включват териториите в регулационните граници на населените места, вилните зони и застроените площи извън границите на населените места – промишлени зони и складови зони.

Общо водните повърхности в общината (водни течения и водни площи) заемат 1,4% и делът е по-нисък от този за област Хасково 2,2%, и страната 1,8%. Като цяло територията на общината се характеризира с малка водоносност. Най-голямото открито водно течение в района е река Арда - най-голямата родопска река и един от най-големите притоци на река Марица. Площта на водосборната й област до границата възлиза на 5 201 кв.км.

Община Ивайловград няма голям брой територии, отредени за добив на полезни изкопаеми и нарушени територии. При средния за страната 2,4%, кариерите и депата за отпадъци тук са 0,1%.

За нуждите на транспорта се падат 0,4% от общата територия, които включват 198 км общинска пътна мрежа, както и попадащата на територията на общината републиканска пътна мрежа.

По данни на НСИ към 31.12.2012г. броя жилища е 3 583. Гъстотата на населението е 7,5 души/кв.км., като полезната площ е 288 564 кв.м., включително 222 277 кв.м. жилищна

По отношение на моралната и физическа годност на жилищния фонд, данните представени от общината, показват че:

• 
  27% от жилищния фонд е физически износен и в повечето случаи подлежи на основна реконструкция. Близо 90% от физически негодния жилищен фонд е в малките села.
  
• 
  29% от жилищния фонд е морално остарял - по своите функционални и конструктивни характеристики (липса на бани, вътрешни тоалетни, паянтова конструкция и т. н.). По- голямата част от тази група жилища също са в селата. В редица случаи обаче, тези сгради допринасят за облика на селищата, що се отнася до приемствеността и т. н. „архитектурна памет", така че се изисква внимателен подход в реконструкцията и обновяването.
  
• 
  34% от жилищния фонд е физически и морално годен за обитаване. Този жилищен фонд в най-голяма степен е концентриран в ядрото на общината - град Ивайловград и по-големите села и е изграден през последните 20-30 години.
  

Новата част на града е застроена след 70-те години на миналия век предимно с панелни блокове и еднофамилни и двуфамилни къщи. Населението е съсредоточено в новата част на града. В нея се намират над 80% от младите семейства. Целият град е водоснабден и електрифициран. Уличната мрежа в старата част на града е предимно павирана и в задоволително състояние. Новата част на града е изцяло асфалтирана в добро състояние.

От всички жилищни сгради 2 706, най-малък е процента на тези изпълнявани с панелни строителни системи – 11 бр. и тези със стоманобетонна скелетна конструкция – 22 бр. 1 357 са тухлени и 1 316 други. Панелните жилища са построени след 1970 год., но максимума на експлоатация без да се направи основна подмяна на всички инсталации и конструктивно обследване е приблизително 50 години, което значи, че в бъдеще ще имат нужда от реновиране.

Строителството в Община Ивайловград е в устройствени зони с преобладаващо застрояване с малка височина и плътност. Над 90% от застрояването е до три етажа, като в селата то е 100%.

От общо 3 583 жилища в община Ивайловград по данни на НСИ от 2012г. 76 са едностайни, 979 двустайни, 1 137 тристайни, 837 четиристайни, 283 петстайни и 271 с шест и повече стаи.

7.3.4. Жилищна задоволеност

Жилищната задоволеност се характеризира с показателя брой жилища на 1 000 души население. Този индикатор за удовлетвореността от жилищния фонд като количество и неговата достатъчност или нужда от нови е показателен за силно развити в икономическо отношение страни, където пазара на имоти и жилища е балансиран. Показателят за нивото на задоволеност с жилища в община Ивайловград показва, че на 1000 души има 574,2 жилища (НСИ, 2012), което в сравнение с областта 505,9/1000 и страната 536,33/1000 е по-висока стойност.

По отношение на показателя среден брой лица на едно жилище, стойността за общината е 1,74, което е по-ниско от стойностите за страната 1,86 и областта 1,98.

В общината няма недостиг на жилища, населението на общината обитава предимно собствени жилища. Същевременно голям брой жилища в селата са необитаеми и свободни, намират се в райони с неподдържана пътна мрежа, без отходни канали и са неблагоустроени, изоставени и полусъборени.

Общинският жилищен фонд е разпределен в 4 групи, както следва:

• 
  Жилища за отдаване под наем;
  
• 
  Резервни жилища;
  
• 
  Жилища за продажби;
  
• 
  Ведомствени жилища.
  

Изготвянето на обща концепция за развитието на енергийната ефективност с набелязване на дългосрочните цели и средства за постигането им, са главната предпоставка за успешното реализиране на тази политика. Общинската политика по енергийна ефективност се базира на Национални дългосрочни и краткосрочни програми по енергийна ефективност. В общината е разработена Програма за енергийна ефективност за периода 2012-2015 г., която има за цел чрез система от мерки и дейности на общинско ниво да насърчат енергийната ефективност като основен фактор за повишаване ефективността на икономиката, сигурността на енергоснабдяването и опазването на околната среда. С Общинската програма по ЕЕ се цели да се повиши ефективността на използване на енергийните ресурси; да се намалят енергопотреблението и вредните емисии в атмосферата; да се осигури здравословна среда чрез подобряване на микроклимата; да се създадат предпоставки за финансиране на мероприятията за ЕЕ; енергийната ефективност да стане една от приоритетните общински дейности.

В община Ивайловград има и разработена Програма за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници за периода 2013 – 2018 г., чиито основни цели са:

• 
  повишаване на енергийната независимост на общините и региона;
  
• 
  създаване на временна и постоянна трудова заетост;
  
• 
  подобряване параметрите на околната среда;
  
• 
  привличане на местни и чуждестранни инвестиции;
  
• 
  осигуряване на по-евтина енергия;
  
• 
  въвеждане на нови технологии и ноу-хау;
  
• 
  осъществяване на местно устойчиво енергийно развитие
  

Към наблюдавания момент основните ВЕИ, които се използват са хидроенергия (ВЕЦ „Ивайловград“ с инсталирана мощност 120 MW) и слънчева енергия (три фотоволтаични централи с обща инсталирана мощност 100 kW).

Територията на община Ивайловград може да се раздели на две основни територии - предпоставки за териториално развитие и съответно функционално зониране:

• 
  Относително по-равнинната част - територии удобни за усвояване, за развитие на селищната мрежа, земеделието, производствените терени и др.
  
• 
  Планински масиви - неудобни за развитие на селищна мрежа, но предлагащи благоприятни условия за развитие на туризма.
  

По тези критерии на територията на общината, първоначално обусловени от природните фактори, могат да се дефинират две урбанизационни оси, степенувани по своето значение:

• 
  Първа (основна) – „Изток-Запад – „Европейска“ урбанизационна ос. Връзката през с. Славеево с област Еврос в Гърция за бърз транспортен достъп на общината до надлъжните Европейски транспортни коридори - ЕК 10 и „Виа Игнатия“, свързваща Ивайловград, южната граница - Турция и Гърция, както и ЕК 8, преминаващ в непосредствена близост северно от общината. В съвсем обозримо бъдеще, вероятно и рамките на действие на този план ЕК 10 се „отмества“, чрез автомагистрала „Марица“ на изток, но също в непосредствена близост до общинската граница. Тази надлъжна ос „Изток-Запад“, продължава на Запад като вътрешно общинска ос - реализираща между регионалните връзки на общината с южните части на ЮЦР, а чрез ЕК 9 през Момчилград с новия контактен пункт „Маказа" с Гърция. Така Община Ивайловград и нейният център се явяват пресечна точка и важен опорен пункт за развитието на тази урбанистична връзка.
  

• 
  Втората е съставена от локални урбанистични оси - Те са формирани от природните дадености - равнината и хълмовете, подкрепени от локалните урбанистични връзки - комплексни причини за възникване на системи от селищни образования, формиращи свои ядра – „Вторични центрове“, естествено гравитиращи към Централното ядро на общината - гр. Ивайловград. По тези локални урбанизационни оси, в резултат от направените пространствено - функционални проучвания се отича наличието на обособяващи се 4 териториални структурни единици, гравитиращи около вече оформени 4 вторични ядра на урбанистични „пулсации“ – „Вторични общински центрове“:
  

1. 
   село Свирачи с анексирана структура на с Мандрица;
   
2. 
   село Плевун с гравитиращите към него села;
   
3. 
   село Железино с голяма група села около него;
   
4. 
   село Белополци с гравитиращите около него села в периферията на общината.
   

Фигура 15: Разпределение на вторичните общински центрове

Основната предпоставка за създаването на така предложената система от общински „Вторични центрове“ е реконструкцията и доизграждането на един „Вътрешно - общински пътен пръстен“ с добри пътни елементи, позволяващ скоростно автомобилно движение: Славеево -Ивайловград - Свирачи - Одринци - Мандрица - Долно Луково - Меден бук - Малино - Железари - Ленско - Железино - Републикански път ІІ-59 - Черни рид - Ивайловград - Славеево. Към всеки Вторичен център гравитира група села, който със своята инфраструктурна обезпеченост, благодарение на своята големина (като площ, население и концентрация на обекти на труда и обслужването) ще бъде изходен пункт, както за туристически, така и за всякакви мероприятия от икономически и социален характер.

Степента на урбанизация (относителният дял на градското население) в област Хасково е 72,5 %, което е почти като средното за България – 72,5 %., а за община Ивайловград тя е 58,8%.

В Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) на Р. България за периода 2013-2025 г. са определени пет йерархични нива на градовете-центрове с оглед тяхната роля и значение в националната селищна мрежа и общото социално-икономическо развитие. Хасково е в трето йерархично ниво на градове-центрове с регионално значение за територията на областта. Предвид неговото геостратегическо местоположение в територията на страната, той е град, който може да премине и към 2-ро йерархично ниво – градове с регионално-национално значение. Димитровград е отнесен също към 3-то йерархично ниво. В областната мрежа от градове Димитровград е център, който допълва и балансира областния център Хасково. Свиленград и Харманли са следващата двойка градове със стабилно развитие и значима роля в урбанистичната мрежа на областта. Те са от 4-то йерархично ниво - като малки градове със значение за повече от една община в сферата на услугите и предоставянето на работни места. Към тази категория целево са отнесени и градовете Ивайловград и Тополовград, макар и с по-малък потенциал, с оглед тяхното местоположение в периферните северна и южна територии на областта и ролята, която следва да поемат като обслужващи центрове в селски райони. Останалите градове и села – центрове на общини са отнесени към 5-то йерархично ниво със значение за съответната община.

Общината не разполага с действащ стар ОУП. По-голямата част от населените места имат действащи планове за регулация. В тази връзка се очертава необходимост от :

• 
  Районна устройствена схема (РУС) за групата съседни общини (Ивайловград, Любимец, Маджарово);
  
• 
  ОУП на община Ивайловград (Заданието за изработване на проект на ОУП е прието през 2013г.);
  
• 
  Актуализация или разработване на нови ПУП-ПРЗ на предложените села за „Вторични центрове“ на базата на кадастрални карти.
  

Фигура 16 Състояние на околната среда

Основните антропогенни фактори, оказващи влияние върху качествата на околната среда са промишлеността, транспорта, комунално-битова дейност, употреба на пестициди, торове и др. вещества в земеделието, радиоактивни отпадъци и др. Основни причинители на замърсяването са автомобилният транспорт, прахът от непочистени и неблагоустроени улици, битовите отпадъци и сметопочистването. На територията на общината не са регистрирани наднормени количества на вредни емисии в атмосферата. Липсват големи промишлени предприятия, замърсители на околната среда. Единственият значим проблем за чистотата на атмосферният въздух е свързан с това, че по- голяма част от населението през зимния сезон се отоплява с твърдо гориво - дърва и въглища.

1. 
   Атмосферен въздух
   

2. 
   Води
   

В населените места отпадните води се заустват без пречистване - директно в реките или в неизгребни септични ями. Проблемът ще се реши с изграждането на ПСОВ в Ивайловград и модулни пречиствателни станции в останалите села, които ще бъдат определени за вторични общински центрове.

За опазване и подобряване на количествените и качествени показатели на питейните водоизточници е необходимо възстановяване на санитарно-охранителните зони и спазването на определения режим в границите на отделните им пояси.

3. 
   Почви
   

През 2012 г. година не са финансирани проекти против ерозията и не са известни такива, които се изпълняват на контролираната от РИОСВ - Хасково територия. Дейностите по предотвратяване на почвената ерозия основно се финансират от МЗХ.

Проблем за цялата територия на общината е третирането на твърдите отпадъци. Основният дял се пада на битовите отпадъци, след това на производствените, и на строителните. Събрани на територията на общината, отпадъците не се преработват преди крайното им депониране. Не е изградена и внедрена система за разделно събиране на рециклиращи се отпадъци, отпадъци от опаковки и масово разпространени опасни отпадъци. Единственият значим генератор на отпадъци на територията на община Ивайловград е населението. Съществуващата система за управление на отпадъците е представена като услуги по поддържане на чистотата в населените места, събиране, извозване на отпадъци и тяхното депониране. Организирано сметосъбиране на територията на общината съществува в гр. Ивайловград и селата Свирачи, Драбишна, Славеево. Средногодишно се депонират около 1800 т отпадъци. За събирането на битови отпадъци се използват 1500 броя кофи за смет от 110 л. и 206 бр. контейнери тип "Бобър" 1 100 л и 13 бр. 4 кубикови контейнери. Необходими са още 60 бр. от кофите за смет 110 л., за да се получи пълно обхващане на всички домакинства от Ивайловград. Сметосъбирането, сметоизвозването и депонирането на битови отпадъци се извършва в строителните граници на гр. Ивайловград. За подобряване качеството на сметосъбирането в централната градска част и жилищните блокове са необходими 25 броя контейнери /1,1куб.м./. Дейност "Чистота" към фирма "Титан Клинър" ООД - Кърджали организира и осъществява дейността по събиране, извозване и депониране на отпадъците предвидена в ЗУО. Към момента основният метод за третиране на отпадъците на територията на общината е запръстяване, което се прилага на всички места. Основното сметище се намира край Ивайловград. То е съгласувано с РИОСВ - Хасково, с кадастрален №000379 - за смесени отпадъци. Отстои на 3 км от регулацията на гр.Ивайловград. Площта му възлиза на 22,234 дка, от които са заети 16 дка. Проектният капацитет на хранилището е 300 000 куб.м., остатъчен капацитет - 167, 025 куб.м. Срок на експлоатация 1986 г. до изграждане на депото в град Кърджали. На сметището не се осъществява постоянен контрол.

Събраните битови отпадъци ще се преработват преди депониране. В не всички населени места в общината е въведена система за организирано сметосъбиране.

Населението там само извозва натрупаните битови отпадъци от домакинствата. Тези отпадъци се изхвърлят на определени за целта временни /нерегламентирани/ площадки в близост до населените места, които веднъж годишно се почистват и отпадъците се извозват на основното сметище.

Създадената система за сметосъбиране и почистване на обществените места е в пряка зависимост от съществуващата специализирана техника и съдове за ТБО. Силно амортизираните коли и съдове, създават предпоставка за нередовно извозване на отпадъците. Необходимо е въвеждането на нова система за сметосъбиране. Често се констатира изхвърляне на отпадъци от домакинствата извън съдовете за ТБО, през зимните месеци се изхвърля незагасена сгурия в съдовете за смет, което предизвиква запалването им и много бързо изхабяване. Организацията на работа може да бъде значително подобрена чрез оптимално планиране на дейностите.

В съответствие с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците ще се изгради регионално депо в град Кърджали за депониране и обезвреждане на отпадъците. Регионалното депо ще обслужва общините Кърджали, Момчилград, Крумовград, Ивайловград, Черноочене, Джебел, Кирково и Ардино. Амортизираната техника, високите транспортни разходи и високите такси за ползване в момента са основните проблеми пред депонирането на отпадъците на регионалното

депо.