Приложение 1 анализ на икономическите и социални характеристики и тенденции на община ивайловград

Община Ивайловград е традиционно селскостопанска община, което се обуславяла от добрите качества на почвите и благоприятните агро-климатични условия. Селското стопанство е представено от своите традиционни подотрасли - растениевъдство и животновъдство. Природните условия в общината позволяват отглеждането на тютюн, зърнени и фуражни култури, лозя. Община Ивайловград се слави с производството на качествени вина, с отглеждането на екзотични плодове: нарове, бадеми, смокини, сусам. По данни на ОДЗ Хасково броят на регистрираните земеделските стопанства в общината нараства значително през 2010/2011 г. - 1143/1196 бр., като за сравнение през 2009 г. броят им е бил само 544.

Растениевъдството е един от основните подотрасли на земеделието в общината и произвежда най-голям дял от общата селскостопанска продукция на територията й. По данни на ОСЗ Ивайловград, земеделските територии заемат общо 305 548,6 дка (към 2014г.), като земите годни за обработване са - 251 131 дка. Застъпени са най-вече зърнените, техническите и фуражните култури. Отглеждат се и зеленчуци; трайни насаждения – лозя, овощни видове и др. Произведената продукция е с високо качество благодарение на добрите почвено-климатични условия и наличието на квалифицирани кадри.

Отглеждат се основно пшеница, ечемик, ръж, зимна маслодайна рапица. Производството на зърно е за задоволяване нуждите на животновъдството. Средният добив е 280 кг/дка. По данни на общината към 24.07.2014 г. засетите с житни култури площи са: пшеница (11 450 дка), ечемик (1790 дка), ръж (540 дка), зимна маслодайна рапица (350 дка).

Основна култура е тютюна. Отглежда се на площ от 3825 дка (към 2011г.). Най-много тютюн се отглежда в Ивайловград, Белополци, Кондово и Железино. Тютюнът е култура осигуряваща поминък на голяма част от населението в общината. Производството за общината за 2011 г. е от 580 тона ориенталски тютюн. Отглеждането е на семеен акорд.

Отглеждат се пипер, домати, зеле, картофи.

По данни на общината към 23.06.2014 г. от овощните видове се отглеждат: ябълки (35 дка), праскови (26 дка), сливи (5 дка), череши (127 дка), круши (2 дка) орехи (500 дка), бадеми и смокини (970 дка). Въпреки обезлюдяването на района, липсата на техника за обработка, дребния размер на личните стопанства и липсата на преки субсидии в земеделското производство в последните години се наблюдава леко увеличение на площите на трайните насаждения в общината.

Като възможност се очертава отглеждането на маслинови насаждения, но за това са необходими доста инвестиции, посадъчен материал и т. н. Така, че бъдещето на маслинови насаждения за промишлени количества в пазарни условия все още предстои да бъде проучен.

Лозарство

Лозарството е основен поминък за населението на общината. По данни на общината към 23.06.2014 г. на територията на общината се отглеждат общо 8078 дка лозя, от тях: 7048 дка винени и 1030 дка десертни, като през последните години се забелязва увеличение на насажденията с 1720 дка. Основният интерес е насочен към производството на винени сортове /за червени трапезни вина/. Винопроизводството е поставено на промишлена основа, като основната част от преработвателните мощности са нови и са реализирани, чрез проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Тези нови окрупнени земеделски стопанства, както и преработвателните мощности ангажират голям брой работна ръка и до голяма степен са структуроопределящи за икономиката на Ивайловград.

Общината има потенциал за отглеждане на десертни лозя. Като възможност за развитие на сектора се очертава производството на десертно грозде и отглеждане на безсеменни сортове лозя за производство на стафиди, тъй като пазарът на десертно грозде е слабо развит, а това е свободна пазарна ниша.

Животновъдство

Животновъдството е другият основен подотрасъл на селското стопанство. Освен

суровинна база за преработващата индустрия, то е стратегическа опора на малките натурални и полу-пазарни стопанства на територията на общината. През последните години, животновъдството в общината бележи спад. Като цяло, животновъдството е далеч от оптималния си капацитет и възможности. Преобладават дребните ферми, които не отговарят на европейските изисквания и норми. Сериозен проблем е остарялата, амортизирана и на места полуразрушена материално-техническа база и липсата на съвременно оборудване и условия за развитие на качествено животновъдство. Характерно за общината е отглеждането на редки и застрашени от изчезване породи говеда и овце.

Говедовъдство

Фигура 4: Животновъдство

Към настоящия момент в общината се отглеждат: говеда (2547 бр.), от които крави (1668 бр.). Има само една фирма която се занимава с отглеждането на крави. Най-много крави отглеждат стопаните от селата Планинец, Гугутка, Попско и Белополци. В общината няма изграден приемателен пункт за изкупуване на мляко отговарящ на изискванията на ЕС. Това ограничава инициативата в стопаните за създаване на фермерски стопанства.

Съсредоточено е в селата: Железино, Попско, Планинец и Покрован. Отглеждат се общо 7248 бр. овце.

На територията на общината към настоящия момент се отглеждат 7508 бр. птици, основно в селата Лъджа, Плевун, Свирачи, Кондово и Покрован.

Липсата на фуражна база, незадоволителните добиви на фуражи, нископродуктивни пасища и ливади, обуславят ниската ефективност на този отрасъл. Ресурс за развитието на животновъдството са площите на пасищата, мерите и естествените ливади.

Обработваемата земя в общината непрекъснато намалява. Сериозен е проблемът с обработването на земите в землищата на планинските села със застаряло население. Това са селата Хухла, Камилски дол, Горно селце, Попско, Казак, Брусино, Карловско, Вис, Ветрушка. Обезлюдяването и липсата на техника са част от причините, голяма част от земите да са необработваеми. Проблем, както за цялата страна е надребнеността на земеделските площи, което е пречка за интензивното им използване. В посока на преодоляването му са действащите потребителни кооперации в общината, както и изявения интерес от страна на едри арендатори.

От таблицата се вижда, че преобладаващ е броя на малките земеделски стопанства с ИЗП до 50 дка, а само 2,6% са с ИЗП над 150 дка.

Към момента в общината се извършва напояване на малки площи. Напояват се площи заети с тютюн през юли, август от изградените за тази цел водоеми. Ликвидацията на селскостопанските структури ликвидира и изградените напоителни системи и напоителни полета. Поливните площи са били в размер на 1313 дка, засега тези площи са 150-200 дка тютюн. Напояването на тази култура се извършва със запазените помпи и наличните водоеми в селата: Железино, Плевун, Покрован.

От изключителна важност за развитието на земеделските култури е възстановяването на поливните системи в общината. Това би допринесло за увеличаване на добива за земеделските производители. Добра предпоставка за това са наличието на водоеми и напоителни полета изградени с тази цел. Възстановяването на поливните площи трябва да бъде приоритет за общината.

4.2.2 Горско стопанство

Горският фонд заема 486 478,1 дка (59,7 % от общата площ). Горите в района на общината са в преобладаващата си част държавна собственост. Държавно горско стопанство „Ивайловград“ управлява горите на територията на общината. То представлява един голям горски комплекс, обхващаш територията на общината. От цялата площ на Д Г С - 51650,8 ха, залесена е 47617,1 ха (92.2 %), незалесена дървопроизводителна е 664.4ха (1,3 %) и недървопроизводителна е 3369,3 ха (6,5%). От залесената площ 41107.1 ха (79,6 %) са гори с естествен произход, а 6510,0 ха (12,6 %) са култури. Естествената растителност е предимно от издънкови чисти и смесени насаждения от благун, зимен дъб, цер и космат дъб, в състава на които участват келявия габър, мъждряна, клена и др. В резултат на извършените голи сечи и сечи за реконструкция са създадени култури от бял и черен бор, атласки кедър. От храстите най-голямо разпространение има хвойната, която заема обширни пространства, както на открити площи, така и под склопа на насажденията.

Община Ивайловград има възстановени собствени гори от 25 000 дка. Това са гори, намиращи се в селата Белополяне, Одринци, Свирачи. На частни лица принадлежат само 1680 дка гори.

Таблица 10: Приход от добив на дървесина

Приходи от добив на дървесина за периода 2007-2011 г.
ТП ДГС/лв./	2007	2088	2009	2010	2011
Ивайловград	486 140	595 556	612 448	505 397	793 363

Източник: НСИ

Дейности, свързани със сектора:

• 
  Осигуряване на дърва за огрев на населението.
  
• 
  Създаването на нови гори. Залесяване и реконструкция на слабопродуктивни гори.
  
• 
  Дърводобивът в община Ивайловград възлиза на 35 000 куб. м. плътна лежаща маса, в т.ч. 6000 куб. м. дърва за огрев на населението. Голяма част от дърводобива намира добър пазар в Гърция. Тенденциите са за 10 години напред да се запази количеството от 35 000 куб. м. Перспективите са свързани с постигането на среден прираст на хектар - 2 куб. м./год.
  
• 
  Ловно стопанство. Рибовъдството в общината е представено от 2 микроязовира, които са зарибени от техните наематели. Риба се лови и в язовир „Ивайловград”.
  
• 
  Странични ползвания - паши, диворастящи плодове, билки и гъби. Голяма част от пашата на добитъка се задоволява от горите. Добивите на сено от горските поляни и ливади задоволяват нуждите за зимно подхранване на дивеча.
  

Промишленото производство е представено от отраслите на леката и добивната промишленост, транспорта, складовата дейност и строителството.

Добре е развито производството на хляб и тестени закуски. С тази дейност се занимават както няколко частни фирми, така и РПК "Единство", чиято основна дейност е търговията. Същата извършва и изкупуване на диворастящи плодове и билки.

Основните проблеми на сектора са следните: Промишленото производство е концентрирано почти изключително в града. Проблем на сектора са преобладаващия дял на дребните производители със заети - под 10 лица. Слабост е липсата на специализация в промишленото развитие.

С по-голямо значение в икономически аспект са източниците на нерудни изкопаеми. На територията на община Ивайловград се намират доказани запаси на изключително ценни находища на скално-облицовачни и инертни материали - гнайс, мрамор, туфи, варовик. Мраморите в Източните Родопи и Сакар по своите качества превъзхождат дори и прочутите италиански Карарски мрамори. С най-добри качества се тези, разположени на дълбочина 50-100 метра. Разработването на тези находища и намирането на пазари за красивите, близки по свойства до италианските мрамори, ще окаже влияние върху икономическото развитие на общината. С тяхното разработване и

експлоатация се занимават 56 броя фирми, като кариерите са 80 броя. В интерес на общината е този отрасъл да бъде подпомогнат и стимулиран.

Добивната промишленост е развита, но не с достатъчен капацитет, предвид това, че общината има голям потенциал от залежи на скално-облицовъчни суровини.

Туризмът е едно от основните направления, което може и трябва да окаже положително влияние върху икономиката на общината и следва да е приоритетен отрасъл за развитието й. Със забележителното си археологично и културно наследство, оригинален фолклор и етнография, изключително богатото биологично разнообразие, историческите забележителности и екологичната й чистота, общината има отлични предпоставки за развитие на културен, религиозен, воден, екологичен и ловен туризъм.

• 
  Благоприятни физико-географски дадености - мек климат, красива и екологично чиста природа, богата флора и фауна с изключително биоразнообразие, наличие на множество природни забележителности;
  
• 
  Богатото културно-историческото наследство, включващо архитектурно-исторически паметници от античността и средновековието, археологически ценности, паметници от епохата на Възраждането /манастири, стари къщи и църкви/, исторически места и др.;
  
• 
  Сравнително добре развитата мрежа от места за настаняване;
  
• 
  Наличието на богат културен календар;
  
• 
  Засилващият се интерес към сектора: възраждане на традиционни занаяти, откриване на нови музейни сбирки, подобряване достъпа до туристически обекти, разработване на редица проекти в сферата на туризма и откриване на туристически информационни центрове, разширяване на рекламата на региона като туристическа дестинация.
  

Основни проблеми за развитието на туризма в общината са:

• 
  Недобре развитият туристически продукт като цяло;
  
• 
  Неразвитата мрежа от фирми за услуги и доставки в туризма;
  
• 
  Недостатъчно квалифициран персонал в сферата на туристическите услуги;
  
• 
  Лошата транспортна достъпност към повечето места за туризъм;
  
• 
  Лошо състояние и ограничен достъп до обекти на природното и културно наследство.
  

По данни от преброяването на населението през 2011 г. икономически активните лица в община Ивайловград са 2 675 души, което представлява 46,71% от населението на възраст 15 и повече навършени години в общината. Заетите на територията на общината са 2 079 души, което представлява 77,71 % от броя на икономически активните в същата категория.