Принципът 80/20

Просто устроена фирма

Промените, които препоръчвам, имат мултиплициращ ефект, дори да предприемете съвсем дребни стъпки във вся­ка от тях. Колкото и да е скромна всяка промяна, фирма­та, която притежава по-малко, придобива по-малко, лиша­ва се повече, намалява обхвата си по отношение на дейнос­тите, добавящи стойност, съкращава продуктовата си ли­ния и намалява броя клиенти, доставчици и служители, ще се окаже далеч по-малко сложна, отколкото в началото. Сложността прибавя себестойност; освен това тя забавя мени­джърите и цялата фирма, като ги прави егоцентрични и неотзивчиви към клиен­тите. Простотата променя съот­ношението на фирмата между полезната и без­полезната се­бестойност. Сложните организации изразходват по-голя­мата част от енергията си за собствените си процеси. Само просто устроените фирми могат да посветят повечето си усилия на полезни за клиентите неща.

Възвръщаемост на използвания мениджмънт (ВИМ)

Вероятно най-определящото и най-важно бизнес поня­тие на XX век е ВИК, въз­връщаемостта на използвания капитал (return on capital employed, ROCE). Вероятно ще се окаже, че определящото бизнес понятие на XXI е ВИМ⁸⁸, Възвръщаемостта на използвания мениджмънт (return on management employed, ROME) (или възвращае­мостта на усилията на мениджмънта). ВИМ става все по-важна от ВИК. Дефицитният ресурс са целеустремените, про­зорливи, добавящи стойност мениджъри, а не капиталът. Идеите, мозъците, знанията, техническите умения и са­мата способност да се вършат смислени неща – те са по-ценни и по-рядко срещани от парите.

Просто устроената фирма е разбрала това, съзнател­но или не. Тя се опитва да увеличи възвръщаемостта на мениджмънта, а не капитала.
По-сложните фирми биха направили добре, ако класи­фицират всичките си бизнес сегменти въз основа на мат­рица „две на две“, разглеждайки възвращаемостта от ме­ниджмънт и капитал. Единствено дейности с висока възвращаемост от мениджмънт и капитал следва да бъдат запазени като част от ядрото; останалите тряб­ва да бъдат преобразувани в дъщерни компании или прода­дени. Дори дейности с висока въз­връщаемост на капитала всъщност не са толкова рентабилни, колкото изглеж­дат, ако имат и ниска възвръщаемост на мениджмънт. Те из­черпват оскъдните ресурси, финансовите контрольори и главните финансисти са загрижени за високата възвръщае­мост на капитала и пестят пари. Кой се интересува от висока възвращаемост на мениджмънта? Кой гарантира, че тя се разпределя пестеливо, само за дейности с наисти­на добри постъпления?
Съсредоточете се върху онези 20 процента от дейнос­тите, които имат висока възвръщаемост на капитал и висока възвръщаемост на мениджмънт, върху малкото, които наистина предлагат отлични постъпления от наи­стина оскъден ресурс. Ако съществува конфликт между ВВК и ВИМ, отдайте приоритетно значение на второто.

Изтегляне 0.79 Mb.

Сподели с приятели: