парадоксът на забогатяването;
законът за ентропията;
законът на непредвидените последствия.
Парадокс на забогатяването
Екологичните проучвания потвърждават, че броят на хищниците и броят на плячката сякаш се колебае заедно в относително равномерни редовни цикли. Например Hudson’s Bay Company води отчет за броя на рисовете (хищник) и дивите зайци (плячка) от 1850 г. насам и графиките на тези отчети показват забележителна симетрия: те се движат нагоре и надолу заедно, след кратко изоставане във времето.109
Плячката зависи от хищниците толкова, колкото и обратното: без хищници плячката ще стане твърде многобройна и ще умре от глад. И двете популации се възползват от това, което бихме могли да наречем „колебаещ се цикъл“, в които числата се колебаят нагоре-надолу, но без да достигат неустойчиви пикове или спадове – цикълът се движи около една централна точка или „колебаещо се равновесие“.
И тук се появява парадоксът на забогатяването: ако някаква привидно благоприятна промяна в средата позволи на популацията на плячката да нарасне чувствително, това, колкото и да е странно, може да се окаже вредно както за хищниците, така и за плячката. Голямото увеличение на плячката води до още по-голямо увеличение на хищниците, които скоро установяват, че нямат достатъчно плячка, с която да се хранят. Броят на хищниците първоначално нараства, а след това намалява; броят на плячката следва същия модел – без хищници, скоро има твърде много плячка, която не може да намери достатъчно храна. Така един стабилен цикъл, нашето колебаещо се равновесие, се превръща в нестабилен. Нестабилният цикъл може да завърши катастрофално и за плячката, и за хищниците, ако един от слабите цикли отиде твърде далеч и цялата популация от плячка и хищници бъде заличена.
Тъй като природата действа циклично, парадоксът на забогатяването означава, че всъщност може да имате твърде много от нещо хубаво. Да вземем друг пример: дърветата се пръскат с инсектициди, които убиват вредните насекоми. Но ако листата бъдат напръскани е прекалено много инсектициди, после завалява дъжд. Излишният инсектицид се отмива от листата и пада на земята, където убива дървесните хищници. Резултатът е, че повечето инсектициди водят до повече насекоми.
Парадоксът на забогатяването има ясен паралел в класическата икономическа теория, който гласи, че щом един пазар е много печеливш, той привлича нови участници, а печалбата ще бъде сведена до нула, когато се намери ново равновесие. Ако досега на пазара е имало твърде малко фирми, скоро те ще станат твърде много. Ако сте чели последователно тази книга, вече знаете, че не съм голям почитател на класическата икономика, защото тя много рядко съответства на пазарите в истинския свят. Равновесието се постига рядко. Но на пазарите има цикли, които можем да разделим на три вида: колебаещо се равновесие, добродетелни кръгове и порочни кръгове.
Сподели с приятели: |