Принципът 80/20
Изтегляне 0.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Закон на Рикардо за относителното предимство
разделението на труда нараства при по-добър транспорт и комуникации. Оказва се, че разделението на труда и нарастващата специализация и „търговия“ са теми, отбелязани от биолозите и антрополозите при обяснението на начина, по който сложните организми еволюират и виреят. Повишеното сътрудничество е както причина, така и следствие от този успех. Биологията разкрива, че колкото по-големи са клетките в малките организми, толкова по-вероятно е те да си разделят труда, като някои клетки се специализират във възпроизвеждането. Социалните насекоми – например мравките, термитите и пчелите – са толкова успешни, защото техните общества съдържат специализирани роли, изискващи сътрудничество. Човешките общества, организирани в по-големи групи, имат още по-висока степен на специализация. Живелите в изолация и вече изчезнали тасманийци имали само две касти и живеели в групи по 15 или по-малко; докато маорите, които живеели в групи до 2000 души, познавали 60 различни професионални роли. Закон на Рикардо за относителното предимствоВръзките между сътрудничеството, разделението на труда и търговията за пръв път са ясно формулирани през 1817 г. от Дейвид Рикардо, много богат инвеститор, икономист и радикален британски политик. Неговият закон за относителното предимство прилага разделението на труда към групи и държави. Законът е впечатляващ, защото противоречи на интуицията – Пол Самюелсън, прочут икономист, твърди, че законът на Рикардо е единствената пропозиция в цялата социална наука, която е едновременно вярна и не е тривиална! Преди Рикардо изглеждало очевидно, че държавите могат да търгуват само ако едната от тях е по-добра от другата в производството на нещо. Рикардо твърди, че всъщност има база за търговия винаги когато относителните съотношения на производството са различни, независимо от абсолютните нива – което означава, че на практика няма ограничение за възможната конструктивна търговия. Ако държава X е по-добра от държава Y в произвеждането на два продукта, все пак може да има търговия между тях, която да обогати и двете държави. Ако държава X произвежда два пъти повече стомана и четири пъти повече кожени изделия, то държава X следва да се специализира в кожените изделия, а държава Y – в стоманата, където има относително предимство, въпреки че е по-зле като абсолютна стойност. Специализираните бизнес и търговия – които по същество са дейности за сътрудничество между групи, – са залегнали в основата на човешкия напредък. Както Мат Ридли обяснява много добре: Преди 200 000 години сечивата от Каменната ера са изминавали дълги разстояния от каменните кариери... Доколкото неандерталците живеели общо взето по един и същ начин, техните заместници започнали да проявяват големи местни вариации в каменоделските си технологии и стилове в изкуството... Изобретяването [на търговията] представлява един от много малкото моменти в еволюцията, когато Homo sapiens се натъкнал на конкурентно екологично предимство над другите видове, което било наистина уникално. Просто няма друго животно, което да използва закона за относителното предимство между групи. В рамките на групите... разделението на труда се използва отлично от мравките, къртиците и птиците хуна. Но не и между групите. Дейвид Рикардо обяснява един трик, който нашите предци измислили много години преди това. Законът за относителното предимство е един от екологичните козове, с които разполага нашият вид. Важността на търговията и сътрудничеството може да се илюстрирана графично, като се съпоставят тасманийците с австралийските аборигени. Когато европейците акостирали в Тасмания през 1642 г., те сложили край на 10 000-годишна изолация и открили най-примитивното човешко общество в света. Туземните тасманийци не познавали огъня. Те нямали сечива от кости, нито каменни сечива с различни върхове, нито брадви с дръжки или бумеранги. Не знаели как да ловят риба или да изработват топли дрехи. Австралийските аборигени можели да правят всички тези неща; населението на Тасмания е толкова бедно и изостанало единствено поради изолацията.43 Изолираните групи страдат, защото повечето групи получават идеите и нововъведенията си отвън, чрез търговия на идеи и стоки. Човешкото общество прогресира чрез повишена търговия, специализация и сътрудничество между групите. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|