Дилемата на затворника е най-известната „игра“ в теорията на игрите, позната от векове, макар и не в математически смисъл – основната идея се появява при Хобс, Русо и операта на Пучини „Тоска“. Съществуват много варианти на тази игра, но основната идея е една и съща.
Представете си двама престъпници, които са заловени и заключени в отделни килии. Извършен е грабеж с убийство, но полицията разполага със съмнителни доказателства. Ако единият от престъпниците си признае преди другия, властите ще му предложат сделка: имунитет от съдебно преследване срещу екзекуция за другия престъпник. Ако никой от двамата не издаде другия, и двамата ги да очакват пет години затвор за грабежа. Най-рационалното нещо, което може да направи всеки от тях, е да „отстъпи“ възможно най-скоро (като тук под „отстъпи“ се има предвид „да не сътрудничи“ или „предаде другия“). Сътрудничеството между страните е ирационално за всеки от двамата затворници, макар че ако и двамата сътрудничат, никой няма да бъде екзекутиран.
Личният интерес ли е най-важен?
Тази игра може да бъде изразена математически е награди вместо наказания. Да предположим, че двамата играчи са Брайън и Лий и вие сте Брайън. Приканват и двама ви едновременно да напишете числото 1 или 2. Ако вие напишете 1 и Лий направи същото, и двамата ще спечелите по 5 долара. Ако вие напишете 2, а Лий напише 1, вие получавате 20 долара, а Лий – нищо. Ако вие напишете 1, а Лий 2, се случва обратното: вие не получавате нищо, а Лий прибира 20 долара. И накрая, ако и двамата напишете 2, всеки от вас получава по 1 долар.
Какво ще направите? Вероятно ще напишете 2, разсъждавайки по следния начин: ако Лий напише 1 и вие напишете 1, ще спечелите по 5 долара; но ако вие напишете 2 (а Лий напише 1), вие ще спечелите 20 долара, така че в този случай 2 е по-добре. Какво ще стане, ако и Лий напише 2? Ако напишете 1, няма да получите нищо, но ако напишете 2, поне ще получете 1 долар. Така че, независимо дали Лий ще напише 1, или 2, за вас ще е по-добре да напишете 2.
Но дилемата се състои в това, че Лий разсъждава по същия начин, защото печалбите са напълно симетрични. Ако се ръководи от личната си изгода, и той ще напише 2. И така накрая ще се окажете с по 1 долар. Но ако си бяхте сътрудничили, всеки от вас можеше да има 5 долара.
Изводът от първата версия на дилемата на затворника е, че макар взаимното сътрудничество да е от общ интерес за всички, личният интерес най-често надделява в ущърб на обществото. Дилемата на затворника е превърната в игра през 1950 г. от корпорацията RAND в Калифорния. Скоро става ясно, че светът е пълен със затворнически дилеми. Дърветата в тропическите дъждовни гори изразходват цялата си енергия да растат към небето, вместо да се размножават. Ако дърветата можеха да се разберат помежду си да не растат на повече от 3 метра височина, всяко би се радвало на същото количество слънчева светлина и би могло да отклони излишната си енергия в дървесен секс. Но не го правят.
До края на 70-те години изводът от затворническата дилема е дълбоко потискащ. Икономиката през изминалите 200 години се основава на личната изгода. Но вече започва да става ясно, че личната изгода е недостатъчна. Дилемата се състои в това, че изходът е неизбежен. А и еволюцията като че ли подкрепя това с пример, наречен ефектът на червената кралица, известен още като „еволюционна надпревара във въоръжаването“.
Сподели с приятели: |