Най-голямото наследство на Айнщайн може би е това, че издига времето и пространството до нивото на динамични неща, с които можем да експериментираме. Времето, твърди той, само по себе си е част от физическата вселена: то е относително, а не абсолютно. Така че вместо трите измерения на пространството трябва да мислим за четири измерения на време-пространството като времето е четвъртото. Времето и пространството могат да се променят в зависимост от това колко бързо пътувате и на каква гравитация сте подложени. Времето и пространството; енергията и масата – те са взаимосвързани. Когато слънцето свети, то превръща част от своята маса в енергия и светлина; то е ядрен реактор. Прозренията на Айнщайн водят до ядрената енергия и атомните бомби: неговата реакция на Хирошима е: „Ако знаех, че ще направят това, щях да стана обущар“.
Може ли относителността да се приложи в бизнеса?
Теориите на Айнщайн са достатъчно трудни, за да се прилагат в науката; могат ли всъщност да се приложат в бизнеса? Строго погледнато, откровеният отговор е „не“. Но вместо това си задайте въпроса другояче: дали теориите на Айнщайн имат полезно влияние върху нашите възгледи за живота и истината, върху съвременния ни мироглед? Отговорът несъмнено е „да“. Така че, стига да разберем, че няма Айнщайнови уравнения, които да ни помагат, и че не прилагаме стриктно теориите на относителността, според мен е редно да предположим, че има две идеи, откровено получени от теорията на относителността, които са изключително поучителни, а именно:
Времето не е отделно измерение в бизнеса; то е неделима част от конкурентното предимство.
Нуждаем се от „относителна“, а не абсолютна представа за света, включително и върху света на бизнеса.
Времето: в основата на конкурентното предимство
Айнщайн инкорпорира времето във физическата вселена. Времето, твърди той, не е „друго“, обективно външно измерение, на чийто фон трябва да се измерва всичко останало. Вместо това, времето и пространството са взаимосвързани като динамични неща, с които можем да експериментираме. Днес физиците и астрономите често говорят за „време-пространството“ като едно понятие.
Колкото и да е странно, това прозрение за времето е скрито във фолклора много години преди Айнщайн. През XIX век хората казвали, че „времето е пари“. С други думи, времето е тясно свързано с процеса на производство и може да замести или да бъде заместено от паричната стойност. Днес бихме могли да добавим, че „времето е продукт“ и „времето е услуга“. Един и същ продукт или услуга, предлагани по-бързо (или по-бавно), не са същият продукт или услуга; те са различни, по-добри (или по-лоши). Нов продукт или поколение подобрени продукти, които се предлагат на клиентите след интервал от една година, а не през изминалите две години, е ускорение на стойността, предоставена на клиентите.
Голямо предизвикателство за всеки бизнес е да интегрира времето в предлагания продукт или услуга. Целта е продуктът/услугата да се доставят по-бързо отпреди и по-бързо от съперниците. Има различни техники за постигане на това – след малко ще разгледаме няколко, – но най-голямата пречка и възможност са психически. Ние възприемаме времето като нещо външно, като друго измерение и дори като враг. Не възприемаме „продукта-време“ или „услугата-време“ като вътрешни, част от онова, което предлагаме, решаващо измерение, вътрешноприсъщо на начина, по които осъществяваме бизнеса си.
Следователно първото психологическо предизвикателство е: възприемайте времето като приятел, ресурс, колега и като част от стойността, която предлагате на клиентите си. Това наистина е предизвикателство. Свикнали сме да възприемаме времето като ограничение или като нежелан натрапник; ето че правим нещо и най-накрая стигаме донякъде и... о, Боже! Няма време! Както казва Андрю Марвел в прекрасното си стихотворение:
Но зад гърба си аз винаги чувам
крилатите колесници на времето, бързащи около мен.
Това е погрешна нагласа, макар че трябва да разберем колко дълбоко се е загнездила тя в тъканта на мисълта ни.
Сподели с приятели: |