Принципът 80/20
Изтегляне 0.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Това, което Дарвин не успя да обясни
- Законите на Мендел за наследствеността
| Ричард Докинс
„Хората са склонни да мислят, че бизнесът се състои от числа (като „краен баланс“), сили (като „пазарни сили“) или неща („продуктът“), или дори от плът и кръв („нашите хора“). Но това не е вярно. Бизнесът се състои от идеи – идеи, изразени в думи.“ Джеймс Чампи Това, което Дарвин не успя да обясниКакто видяхме в глава 1, обяснението на Дарвин за еволюцията чрез естествен отбор е гениално и убедително: за пръв път механизмът на еволюцията е съвсем очевиден и правдоподобен. Но има нещо, което Дарвин не успя да обясни. Ако характерните белези се придобиват, как точно става това? И как се предават придобитите белези от поколение на поколение? Дарвин се върти в кръг по този въпрос.14 В „Произход на видовете“ той откровено признава: „Законите, управляващи наследствеността, са напълно непознати“. За него проблемът се крие в общоприетата представа, че характерните белези на потомците са смесица от тези на родителите. Ако е така, защо индивидуалните изменения не се размиват и не изчезват след няколко поколения? Законите на Мендел за наследственосттаОт 1856 г. до 1863 г. – периодът, в който е публикуван великият труд на Дарвин – Грегор Мендел (1822-84), монах от Австро-Унгарската империя, експериментирал е развъждане и кръстосване на грах и други растения с отличителни белези. Мендел с учудване установил, че белезите на граха не се смесват: високо растение, кръстосано с ниско растение водело до високо растение, а не до растение със средна височина; жълтият грах, кръстосан със зелен, не образувал зеленикавожълт грах, а по-скоро жълт. Когато продължил да кръстосва хибридните растения, получени чрез кръстосване на високо растение с ниско, макар че всички хибриди били високи, една четвърт от тяхното потомство били ниски. Мендел правилно заключил, че самите алтернативни белези – независимо дали ниски, или високи, с една или друга форма – се наследяват пряко и очевидно произволно. Менделовият „закон за сегрегацията“ гласи, че наследените белези се предават пряко и поравно от всеки родител; вместо да се смесят, белезите остават обособени. Всеки белег се създава чрез две инструкции, като „доминантният“ определя външния вид, а „рецесивният“ остава непроявен, но способен да се прояви в следващите поколения. Мендел формулира и „закон за независимото комбиниране“: кой белег ще се предаде е следствие на чиста случайност, като доминантните белези имат не по-голям шанс да „спечелят“ при следващото поколение от рецесивните фактори. Законът за независимото комбиниране гласи също, че при кръстосването се унаследяват индивидуални белези, а не пълният комплект от характеристики. Всеки от седемте белега от закона на Мендел действа независимо. Приживе никой не обърнал особено внимание на откритията на Мендел. Малко преди смъртта му, когато вече бил заменил кръстосването на грах с не толкова приятните задължения на абат в манастир, били открити хромозомите, макар че в началото никой не знаел каква е тяхната функция. Значимостта на откритията на Мендел станала ясна едва в началото на XX век, когато били изказани предположения, че хромозомите носят генетична информация. „Факторите“ на Мендел в крайна сметка били наречени „гени“ и станало ясно, че всяка двойка хромозоми в една клетка носи голямо количество генетични данни. Между 1907 и 1915 г. американският биолог Томас Хънт Морган (1866-1945) развъждал плодови мушици и с учудване установил, че една от тях има бели очи, а не обичайните червени. Още по-учудващ бил фактът, че белите очи се предавали по наследство, не в следващото поколение, а в по-следващото; една трета от плодовите мушици, всичките мъжки, имали бели очи, точно както предвидил Мендел. През 1915 г. Морган написва „Механизмът на Менделовата наследственост“, който доказва, че гените са физически единици, разположени успоредно на хромозомите, и че индивидуалните гените се унаследяват според математически вероятности. Това най-сетне разрешило дилемата на Дарвин. Ако наследените белези не се смесват, те могат да се предадат от поколение на поколение в чист вид. Естественият отбор действа чрез гените, чрез генетичната наследственост. Освен това Морган хвърля светлина върху начина, по който настъпват мутациите: малките изменения навлизат в популацията под формата на „алели“ – алтернативни характеристики, – като средата оказва селективен натиск върху тяхната адаптивност. (Ако използваме съвременния език, алелите са различни видове гени, като тези за кафяви или сини очи, състезаващи се за едно и също място в хромозомата; следователно думата „алел“ може да се използва свободно в смисъл на съперник или конкурент. Строго казано, алелът е „една от двете алтернативни позиции, които един ген може да заеме в хромозомата“.) По този начин е възможно в рамките на един вид да има значителни изменения: не е необходимо мутациите да се извършват с големи скокове. Могат да мутират както специфичните белези, така и новите видове. Това е важно заключение, за да се разбере естеството на прогреса в бизнес. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|